№ 125
гр. Русе , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анета Георгиева
Членове:Татяна Черкезова
Николинка Чокоева
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело
№ 20214500500220 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
„Д.К.“ЕАД е обжалвало Решение № 2/06.01.2021г. на Русенския районен
съд, постановено по гр.д.№ 3543/2020г., в частта, с която са уважени
предявените от ЛЮБ. А.А.Л. искове - за неимуществени вреди – за сумата от
1324,38 лева до 24 824,38 лева, за имуществени вреди – за сумата над 143,08
лева, както и в частта за разноските. Твърди неправилност на решението,
поради нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, и
необоснованост на съдебния акт.
Иска възивната инстанция да намали размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди, като счита, че при съпричиняване от
90 % той следва да е 1 500 лева, и да се приспадне изплатеното обезщетение
по застраховка „Трудова злополука „ в размер на 175,62 лева, както и да се
намали присъденото обезщетение за имуществени вреди, като сумата 1 438,08
лева / претърпени загуби и пропуснати ползи / се намали с процент на
съпричиняване на трудовата злополука – 90 %, и се присъди разликата -143,81
лева, съответно се намалят и присъдените деловодни разноски.
Въззиваемият А. в отговора на възизивната жалба изразява становище, че
жалбата е неоснователна.
Постъпила е въззивна жалба и от ЛЮБ. А.А.Л., който обжалва
постановения първоинстанционен съдебен акт в частта, с която е отхвърлен
1
искът му за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер над 24 824,38 лева до претендирания размер от 95 000 лева, като се
твърди незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението в
обжалваната част.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба от „Д.К.“ЕАД.
В отговора на въззивната жалба на А. третото лице –помагач на
ответника по делото ЗАД „ АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, взема становище за
неоснователност на жалбата.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд приема
следното:
Жалбите са подадени от процесуално легитимирани лица в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което са допустими. Разгледани по същество, жалбата на „ Д.К.“ЕАД е
неоснователна, а жалбата на ЛЮБ. А.А.Л.- частично основателна, по
следните съображения:
От ангажираните по делото доказателства се установява следното :
Между ищеца Л.А. и "Д.К." ЕАД бил сключен трудов договор №
09/05.02.2019г. На 14.10.2019г. ищецът, който работел на длъжността „
моряк“, при изпълнение на трудовите си задължения на пътнически кораб -
м/к „ Престиж“, претърпял злополука, като при навиване на въже на рудана
притиснал двете си ръце и получил счупвания на пръстите на двете ръце.
С Разпореждане №111/21.10.2019г. на НОИ ТП - Русе злополуката била
призната за трудова на основание чл.55 ал.1 от КСО.
От приетата по делото СМЕ се установява, че от претърпяната трудова
злополука ищецът е получил следните увреждания и свързаните с тях
усложнения:
1. Авулзионни /чрез сухожилието на мускула разгъвач/ счупвания на
далечните фаланги на четвърти пръст на дясната ръка. Авулзионни /чрез
сухожилията на мускулите разгъвачи/ счупване на далечните фаланги на
трети и четвърти пръсти на лява ръка, наложили оперативни интервенции.
Охлузване на челото. и 2. Контрактури на далечните междуфалагеални стави
на трети и четвърти пръсти на лявата ръка. Атрофия на Зудек с остеопороза и
остеоартрит на далечните междуфалангеални стави на трети и четвърти
пръсти на лявата ръка. Посттравматична деформираща артроза на ставите на
втори, трети и четвърти пръсти на двете ръце. В резултат на злополуката
ищецът е получил трайно затрудняване на движенията на лявата ръка и
постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.
След инцидента ищецът провел шестдневно стационарно лечение /24-
29.10.2019г./, по време на което е извършено оперативно възстановяване, а
2
впоследствие и еднодневно стационарно лечение /26.11.2019г./, по време на
което са извадени металните тела от трети и четвърти пръст на лявата ръка,
поставени при оперативната намеса. Между и след оперативните
интервенции, лечението е провеждано в домашно - амбулаторни условия – с
превръзки, хигиенно-охранителен режим и амбулаторно проследяване с
временна неработоспособност /16.10.2019г. - 09.07.2020г./, осем курса
амбулаторна физикална терапия /03.12.2019г. -07.07.2020г./. Пострадалият
имал затруднения в движенията на трети и четвърти пръсти на лява длан и на
четвърти пръст на дясна длан с нестабилен хват на дясна длан за около 6
месеца и за около 9 месеца на лява длан. Към момента на прегледа
/13.10.2020г./ продължава да има контрактури в движението на ставите на
трети и четвърти пръсти на лява ръка, като за четвърти пръст има пълна
загуба на подвижност в ставата ипосттравматична деформираща артроза на
ставите на втори, трети и четвърти пръсти на двете ръце. Основният
възстановителен период продължил около 9 месеца, като са останали
контрактури на далечните междуфалангеални стави на трети и четвърти
пръсти на лявата ръка, които най-вероятно ще останат за цял живот. Болките
са били най-силни непосредстево след получаването на телесните
увреждания, със значителен интензитет се усещат в следоперативния период
и в периода на раздвижване, а болки с по-слаб интензитет, но с
продължителен характер могат да се усещат и години, особено при физически
натоварвания и промяна в атмосферните условия.
СМЕ заключава и че представените финансови документи за медицински
услуги / фактури, с касови бонове, за медицински услуги за периода 26.02.-
14.08.2020г., на обща стойност 430 лева / отговарят да са извършвани във
връзка с лечението на установените увреждания на ръцете на ищеца.
В о.с.з. вещото лице посочва, че дори и да е бил с каквито и да е
ръкавици, пострадалият най - вероятно е щял да претърпи същите
увреждания, като уточнява и че в случаи на измъкване на ръката от
ръкавицата, преди защипването, ръкавицата би оказала помощ, но в други
случаи самата ръкавица увлича крайника и ръкавицата не може да предпази
от директното въздействие на силите.
Съгласно назначената СИЕ, за периода 16.10.2019г.-09.07.2020г. на
ищеца е било изплатено обезщетение поради временна нетрудоспособност в
размер на 4707,18 лева. Трудовото възнаграждение, което той би следвало да
получи за това време е 5725,26 лева, а командировъчните, които би получил
за същия период, при непрекъсната работа възлизат на 3440 евро.
Между третото лице - помагач на ответника, и ответника по делото
имало валидно сключена задължителна застраховка "Трудова злополука", по
която за обезщетение на вредите от претърпения инцидент ищецът получил
на 05.05.2020 г. от застрахователя сумата от 175,62 лева.
Въз основа на установеното от фактическа страна районният съд е
направил правилните и законосъобразни правни изводи, както следва:
3
Предявени са искове за заплащане на обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди, резултат от трудова злополука при изпълнението на
трудово правоотношение между страните. Злополуката е призната с
Разпореждане на НОИ ТП-Русе за трудова, тъй като внезапното увреждане на
здравето на ищеца е станало по време и във връзка с извършваната от него
работа като моряк, на м/к Престиж, при работа с рудан, което ангажира
отговорността по чл.200 ал.1 от КТ на ответника в качеството му на
работодател . Ето защо последният следва да обезщети настъпилите за
пострадалия работник вреди, които правилно районният съд е намерил за
доказани по основание.
Изложените подробни съображения за размера на дължимото
обезщетение за имуществените вреди изцяло се възприемат от въззивната
инстанция, която препраща към мотивите на първоинстнационния съд.
По възражението за съпричиняване, поддържано във въззивната жалба на
ответника, има мотивирано произнасяне и от първоинстанционния съд, който
правилно е приел, че не са налице основания за намаляване на отговорността
на работодателя по чл.201 ал.2 от КТ. За да е налице фактическият състав на
посочената норма, следва работодателят да е доказал, че работникът е
допуснал груба небрежност . Тя не се отличава по форма /според
субективното отношение към увреждането- пострадалият следва да е знаел, че
с действията си допринася за настъпване на тежък вредоносен резултат, но да
се е надявал да го предотврати /, а по степен, тъй като грубата небрежност
представлява неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният
човек, зает със съответната дейност, при подобни условия / вж. Решение №
58/2018г. по гр.д. № 2037/2017г. на ВКС /. Допусната груба небрежност
предполага липса на елементарно старание, внимание и пренебрегване на
основни технологични правила за работа и безопасност от страна на
пострадалия.
Действително, ангажираните пред първата инстанция доказателства не
сочат на такива действия на ищеца. От показанията на прекия свидетел на
инцидента на 14.10.2019г. - П.И., се установява, че ищецът е боравел с рудана
с предпазни ръкавици. Показанията в противоположна посока не следва да се
кредитират, тъй като и лекарят – св. Й.С., и св. Н.Н., не са присъствали на
място по време на злополуката и обективно, след като не са възприели лично
и непосредствено, не могат да свидетелстват достоверно относно това бил ли
е ищецът по време на инцидента с рудана, с ръкавици. Нещо повече,
съдебният лекар, изготвил СМЕ по делото, изрично е заявил в о.с.з., че дори и
да е бил с ръкавици, те не могат да предпазят ищеца от въздействието на
силите на рудана, съответно настъпване на телесните увреждания, като е
възможен и вариант заради наличие на ръкавици те да са по-сериозни.
Изложеното обуславя извода, че ищецът е ползвал лични предпазни средства
- ръкавици, каквото е било изискването на Инструкция за безопасност и
здраве при работа с котвено устройство/рудан.
Възражението, че при работа с рудан той следва да бъде изключен от
4
електрозахранването, не намира нормативна опора – липсват разписани за
това правила в представената по делото от ответника част от Инструкция за
безопасност и здраве при работа с котвено устройство/рудан. Дори и да се
приеме, че това следва по силата на опитни правила и както твърди в
показанията си св. Н.Н. / началник на навигационно осигуряване в ответното
дружество /, моряците са инструктирани, че не следва да се борави с въжетата
и лостовите системи, докато руданът работи, очевидно това изискване не се
спазва, т.е. допуснато е нарушение, което не е инцидентно / според
показанията на св.П.И. и той процедира така, и моряците не са инструктирани
/. Съгласно съдебната практика / вж. Решение № 268/25.03.2021г. по гр.д. №
1030/2020г. на ВКС, четвърто отд. /, работодателят е задължен не само да
осигури безопасни и здравословни условия за изпълнение задълженията на
работниците в началото на изпълнението на тези задължения / чрез
инструктиране, набавяне на предпазни средства и пр./, но и трябва да
поддържа съществуването им през цялото време на изпълняването на
работата, вкл. и чрез предприемане на мерки, дори и дисциплинарни, за
отстраняването на тези нарушенията. Ако работодателят не предприеме
мерки за отстранявене на нарушения на правилата за безопасна работа, при
настъпила трудова злополука не може се прилагат правилата на грубата
небрежност по чл. 201 ал. 2 от КТ.
Ето защо, възражението за съпричиняване на вредоносния резултат – 90
% според ответника по иска, в хипотезата на чл.201 ал.2 КТ, е неоснователно
и недоказано, и работодателят следва да отговаря имуществено в пълен
размер за настъпилите вреди.
Съгласно чл.200 ал.1 от КТ, имуществените вреди, които подлежат на
обезщетяване, са претърпените загуби и пропуснатите ползи. По отношение
на присъдената от районния съд по този иск сума от 1 438,08 лева
обжалването касае не присъдения размер, а е с оглед възражението, че поради
наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия в размер
на 90 % обезщетението от 1438,08 лева следва да се редуцира на 143,81 лева.
Ищецът в първоинстанционното производство оспорва размера на
присъденото му обезщетение за неимуществени вреди от 24 824,38 лева, за
което се твърди, че е занижено и не отговаря на принципа за справедливост,
тъй като не били отчетени в достатъчна степен негативните изживявания,
психическото състояние на пострадалия, продължителността на болките,
трудностите по време на оздравителния и възстановителния процеси.
Въззивната инстанция намира, че при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди на пострадалия вследствие трудовата
злополука са отчетени претърпените физически болки и страдания,
отражението върху цялостното му здравословно състояние и психиката му.
Изложени са съображения относно характера на получените увреждания,
преживените уплаха и стрес по време на инцидента, търпените болки и
страдания по време на оздравителния и на възстановителния процеси,
причинените морални страдания. Следва обаче да се съобрази в още по-
5
голяма степен, въз основа на анализ на гласните доказателства и
заключението на СМЕ, че след злополуката се е влошило качеството на живот
на пострадалия - мъж в трудоспособна възраст, семеен, който в продължение
на няколко месеца е изпитвал затруднение в използването на пръстите на
ръцете, налагало се е да бъде обслужван от друго лице /съпругата му /,
възстановяването е било съпроводено с болки и дискомфорт, с невъзможност
пълноценно да се грижи за семейството си, което несъмнено се е отразило и
на самочувствието му. Районният съд е отчел, че след болничното е провел
домашно лечение, няколко курса физиотерапия, с основен възстановителен
период от 9 месеца, в който е бил временно неработоспособен / от
16.10.2019г. до 09.07.2020г./. Необходимо е обаче да се съобрази, че
последиците от трудовата злополука ще се отразят негативно на живота му и
занапред, тъй като е нарушена хватателната функция на работещата ръка и
това несъмнено ще създаде неудобства във връзка с работата на пострадалия,
съответно приноса му в издръжката на семейството, белезите от раните ще
причинят дискомфорт, а контрактурите на далечните междуфалангеални
стави на трети и четвърти пръсти на лявата ръка, които според вещото лице
най - вероятно ще останат за цял живот, ще влошат трайно качеството на
живот на пострадалия. С оглед изложеното, въззивната инстанция намира за
справедливо по правилата на чл. 52 от ЗЗД присъденото на пострадалия от
трудовата злополука обезщетение да бъда увеличено с още 10 000 лева, или
общо 34 824,38 лева / след приспадане съгласно чл.200 ал.4 от КТ на
изплатеното застрахователно обезщетение по задължителна застраховка
"Трудова злополука“ от 175,62 лева/, съответно със законната лихва върху
тази сума от датата на увреждането.
И двете страни по делото са претендирали разноски. С оглед изхода от
делото, по правилата на чл. 78 от ГПК, събразно уважената и отхвърлена част
от исковете, ответникът следва да заплати на пълномощника на ЛЮБ. А.А.Л.
- адв. Б.С. от АК – Русе, на основание чл. 38 ал.2 от ЗА, сумата от 1574,73
лева -адвокатско възнаграждение за първата инстанция и сумата от 830 лева –
адвокатско възнаграждение за втората инстанция, както и да заплати в полза
на Русенския районен съд държавна такса в размер на 1450 лева и деловодни
разноски в размер на 142,64 лева. ЛЮБ. А.А.Л. следва да заплати на „
Д.К."ЕАД сумата от 912 лева –адв.възнаграждение за първата инстанция.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2/06.01.2021г. на Русенския районен съд,
постановено по гр.д.№ 3543/2020г., в частта, с която е уважен искът за
имуществени вреди над 143,08 лева до 1 438,08 лева.
ОТМЕНЯ Решение № 2/06.01.2021г. на Русенския районен съд,
постановено по гр.д.№ 3543/2020г., в частта, с която е отхвърлен искът за
неимуществени вреди от ЛЮБ. А.А.Л. против "Д.К." ЕАД за сумата от 24
6
824,38 лева до 34 824,38 лева, както и в частта за разноските И ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА"Д.К." ЕАД,гр.Русе, ул.“Олимпи Панов“№5, ЕИК *********,
представлявано от изп.директор С.С.Ф., да заплати на ЛЮБ. А.А.Л., съдебен
адрес : Русе, ул.“Ц.Н. „ № 3, ет.2 - адв.Б.С., още 10 000 лева / общо 34 824,38
лева / - обезщетение за неимуществени вреди от настъпила трудова
злополука.
ОСЪЖДА „ Д.К." ЕАД да плати на пълномощника на ЛЮБ. А.А.Л. - адв.
Б.С. от АК – Русе, на основание чл. 38 ал.2 от ЗА, сумата от 1574,73 лева -
адвокатско възнаграждение за първата инстанция и сумата от 830 лева –
адвокатско възнаграждение за втората инстанция.
ОСЪЖДА „ Д.К." ЕАД да заплати в полза на Русенския районен съд
държавна такса в размер на 1450 лева и деловодни разноски в размер на
142,64 лева.
ОСЪЖДА ЛЮБ. А.А.Л. да заплати на „ Д.К." ЕАД сумата от 912 лева –
адв.възнаграждение за първата инстанция.
В останалата част като необжалвано решението е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7