Решение по дело №351/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

№

 

гр. ЛОВЕЧ, 21.06.2019 г.

 

Окръжен съд-Ловеч, граждански състав, на двадесет и първи юни в закрито заседание в състав:

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВАНИЧКА КОСТАНТИНОВА

                           ЧЛЕНОВЕ:  ПЛАМЕН ПЕНОВ

                                                   КРИСТИАН ГЮРЧЕВ-мл.съдия

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Гюрчев в.гр.д. № 351 по описа за 2019 г. на Окръжен съд - Ловеч, и за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК: *********, срещу Постановление, с което ЧСИ Велислав Петров отказал да измени постановление за разноски по изп. дело № 642/2019 г. в частта  приетото адвокатско възнаграждение. В жалбата се излагат съждения, че претендираното адвокатското възнаграждение е прекомерно предвид правната и фактическата сложност на изпълнителното производство. Сочи, че следва да се уважи искането за адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнително дело, тъй като липсват данни процесуалният представител на взискателя да е извършвал действия във връзка с изпълнението извън подаване на молба за образуване на изпълнително дело. Твърди, че по делото не са приложени доказателства, че претендираното възнагражение е било заплатено. С оглед на изложеното и съобразно чл. 10 във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 на ВАдС и Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ВКС моли да се уважи искането за присъждане на адвокатски хонорар до размер от 200 лв. Алтернативно моли адвокатското възнаграждение да бъде намалено до минималния размер, предвиден за обрауване и водене на изпълнително дело в Наредба № 1 на ВАдС. Претендира направените пред настоящата инстанция разноски.

По делото е постъпило становище от М.М.Б. – взискател по изпълнителното дело, в което се излагат подробни мотиви за неоснователността на жалбата. Сочи, че претендираният хонорар е определен в минималния възможен размер съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Счита, че с действията си длъжникът е провокирал инициирането на изпълнителното производство и следва да възстанови направените от взискателя в тази насока разноски за адвокатска защита. Моли съдът да остави жалбата без уважение и да потвърди размера на разноските така, както са присъдени с постановлението.

По делото са изготвени и приложени подробни мотиви от ЧСИ Велислав Петров, в които се сочи, че жалбата следва да се остави без уважение като неоснователна.

Жалбата от  ЗД „Бул Инс“ АД е подадена в качеството му на длъжник, в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК – съобщението е получено на 16.05.2019, а жалбата е подадена на 21.05.2019 г., срещу подлежащо на обжалване действие на съдия изпълнител-постановление за разноски, поради което се явява редовна и процесуално допустима.

Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази доводите и становищата на страните, настоящият съдебен състав приема за установено следното:

            Изпълнителното дело е образувано по молба на М.М.Б. въз основа на изпълнителен лист от 20.03.2019 г., издаден от Окръжен съд – Велико Търново, с който ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати на взискателя сумата в размер на 1730 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. С молбата взискателят е поискал да му се заплатят и следните разноски, направени във връзка с настоящото производство: 598.10 лв. – адвокатско възнаграждение и 300 лв.-транспортни разходи.

            В молбата за образуване на изпълнителното дело е посочен способ за изпълнение – налагане на запор на банкови сметки. Ведно с поканата за доброволно изпълнение е било изпратено и запорно съобщение до „Българска банка за развитие“ АД.      

            Към молбата е приложено пълномощно, от което се установява, че взискателят е заплатил в брой сума в размер от 598,10 лв. за процесуално представителство по изпълнителното дело.

            Поканата за доброволно изпълнение е била връчена на длъжника на 22.03.2019 г., а с платежно нареждане от 28.03.2019 г. по сметката на ЧСИ е постъпила сума в размер на 3028,26 лв.  

            С Молба с вх. № 11242/26.03.2019 г. по описа на ЧСИ Велислав Петров дружеството-длъжник е направило искане претендирания от взискателя адвокатски хонорар, с оглед правната и фактическата сложност на изпълнението, да бъде уважен до сумата от 200 лв. Алтернативно се моли последният да бъде намален до минимално предвиденето възнаграждение за образуване и водене на изпълнително дело по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

направено искане хонорара да бъде съобразен с минимално предвидения в          С Постановление от 08.04.2019 г. съдебният изпълнител отказал да намали претендирания и платен в брой адвокатски хонорар в размер на 598,10 лв., тъй като приел, че бил съобразен с Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения хонорар за образуване и водене на изпълнително дело. Със същото постановление ЧСИ отказал да присъедини към задължението на длъжника сумата в размер на 923,08 лв.-допълнителни разноски за адвокат, тъй като не са представени доказателства, че посочената сума представлява реално направен разход – платен в брой или по банков път, за процесуално представителство.

При така установената фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция приема от правна страна следното:

По делото не е налице спор, че в изпълнителното производство взискателят М.Б. е бил представляван от адвокат К., като за тази дейност й е било заплатено в брой възнаграждение в размер на 598,10 лв. В тази връзка адв. К. е изготвила и подала молбата за образуване на изпълнителното дело и е поискала извършване на действие по изпълнение – налагане на запор, непосредствено след което длъжникът доброволно е изпълнил задължението си. С оглед посоченото неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че са били извършени действия само по образуване на изпълнителното дело, поради което взискателят има право да претендира разноски както за образуването, така и за воденето на изпълнителното дело. Съдът не се съгласява и с изложеното от съдебния изпълнител, че извършеното плащане представлява признание за дължимостта на претендираните разноски, доколкото същият е бил сезиран с възражение относно тяхната недължимост.

На следващо място, с оглед направеното възражение за прекомерност, съдът съобрази Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така в чл. 10, ал. 1 е предвиден минимален хонорар за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв., а съобразно чл. 10, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 минималният хонорар за извършено представителство в изпълнително производство е в размер на 175,55 лв. Съдът счита, че същото се явява основателно, тъй като делото не е с голяма правна и фактическа сложност – парично вземане, поискан е един способ за принудително събиране на вземането, задължението е заплатено в изключително кратък срок от получаване на ПДИ. С оглед на посоченото претенцията за адвокатско възнаграждение следва да се уважи до размера от 375,55 лв.

Съдът счита за неоснователна претенцията на взискателя за присъждане на допълнително възнаграждение в размер на 923,08 лв., доколкото не са били извършвани допълнителни действия извън вече обсъдения запор.

За прецизност съдът само отбелязва, че видно от отбелязването на изпълнителния лист на взискателя е преведена сума в размер на 2235 лв., тоест 1730 лв. – вземане по изпълнителния лист, и 505 лв. – за разноски.

С оглед изхода на спора и направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски в настоящото производство, М.М.Б. следва да бъде осъден да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД сумата от 73 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, в това число 25 лв., представяваща заплатена по сметка на ЛОС държавна такса и сумата от 48 лв., представляваща заплатена такса по т. 5 и т. 8 от Тарифата за ТРЗЧСИ с ДДС. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК във вр. с чл. 27 от Наредба за заплащането на правната помощ от М.Б. следва да бъде осъден и да заплати сумата от 50 лв., представляваща юристконсултско възнаграждение, като за остатъка до 500 лв. оставя без уважение искането на ЗД „Бул Инс“ АД.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 437, ал. 2 и 4 от ГПК, Окръжен съд-Ловеч

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ Постановление от 08.04.2019 г. на ЧСИ Велислав Петров по изп. дело № 642/2019 г., с което съдебният изпълнител отказал да намали претендирания и заплатен хонорар в размер на 598,10 лв, като НАМАЛЯВА определеното в поканата за доброволно изпълнение адвокатско възнаграждение от 598,10 лв. на 375,55 лв.          

            ОСЪЖДА М.М.Б. *** да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК: ********* сумата в размер на 73 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, и сумата в размер на 50 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………………               ЧЛЕНОВЕ:                               

1………………………..

                                                                                                                         

                                                                                                                         2………………………..