Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ………/30.11. |
Година 2015 |
гр. София |
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, Търговско отделение, VІ-13-ти състав
|
на двадесет и осми
октомври |
Година 2015 |
в публичното
заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
Владимир Вълков
секретаря В.С. като
разгледа докладваното от
съдията търговско дело
№ 8544 по описа за 2014 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Предмет
на разглеждане е искане с
правно основание чл. 625 ТЗ вр.
чл. 607а, ал. 1 ТЗ.
Производството
е образувано по искане на С.С.М. срещу „Е.К.Г.“ ЕООД.
В молбата се твърди, че молителят на 26.04.2013 г. дал на ответника сума в
размер на 9990 лв. при задължение за връщането й на 30.04.2014 г. Твърди се да
е договорена и лихва, която към 30.04.2014 г. възлиза на 1148,85 лв. Твърди
също така формираното обезщетение за неизпълненото на падежа парично задължение
до 10.12.2014 г. да възлиза на 623,29 лв. Ответникът не заплатил никоя от тези
суми като ищецът излага довод, че причина за неизпълнение на задълженията е невъзможността
за това, поради което счита за начална дата на неплатежоспособността 01.06.2014
г. Иска да бъде открито производство по несъстоятелност, а дружеството да бъде
обявено в несъстоятелност.
В
срока за отговор не се установява да е постъпило становище от страна на
ответника.
При
условията на чл. 629 ал. 4 ТЗ като кредитор в производството е присъединен и „О.Б.Б.“ АД. В молбата се твърди, че по договор за бизнес
ипотечен кредит от 27.06.2007 г. банката предоставила на ответника сума в
193000 евро за закупуване на недвижим имот – ОФИС със склад, находящ се в гр. **** и за ремонт. Твърди се, че ответникът
не изпълнявал в срок задълженията си, довело до обявяване на договора за
предсрочно изискуем, считано от 27.03.2014 г. Вземанията на банката били
предявени в заповедно производство съответно за 139 207,12 евро, 7634,93
евро – договорна лихва за периода 27.03.2015 г. – 03.02.2015 г., наказателна
лихва в размер на 5387,30 евро за периода от 27.03.2014 г. до 03.02.2015 г.,
такса в размер на 783,26 евро за периода от 27.03.2014 г. до 03.02.2015 г. и
12008,13 лв. – разноски по делото. Сочи като причина за неизпълнението трайни
финансови затруднения на дружеството. Също заявява искане за откриване на
производство по несъстоятелност при довод за неплатежоспособност на търговеца.
В
съдебно заседание по съществото на спора процесуалният представител на молителя
– адв. И. от САК, поддържа молбата като счита за
доказана начална дата на неплатежоспособността – 01.06.2010 г. Прави и искане
за обявяване на ответника в несъстоятелност при условията на чл. 630 ал. 2 ТЗ.
Претендира разноски. Навежда доводи в писмени бележки.
Процесуалният
представител на „О.Б.Б.“ АД – адв.
Г. от САК, оспорва искането за откриване на производството по несъстоятелност. Твърди
на 01.09.2015 г. кредиторът да е придобил ипотекирания в негова полза недвижим
имот. Сочи, че въз основа на двете експертизи променя искането, което е
направено с молбата за откриване на производство по несъстоятелност като
твърди, че дружеството притежава достатъчно и много активи, за да обслужва
задълженията си.
Ответникът
не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по спора.
Съдът
приема, че заявеното за защита искане го ангажира да го разгледа по същество,
освен при еднозначно заявено изявление, че такава не се желае. Заетата от адв. Г. позиция по съществото на спора не сочи на разпореждане
с упражненото при условията на чл. 629 ал. 4 ТЗ право. Твърдението, че и към
датата на приключване на устните състезания е налице непогасено негово вземане,
налага изследване по същество непосредствения предмет на производството във
фазата по откриването му – причината за твърдяното неизпълнение. Ето защо и като
обсъди наведените в процеса доводи и събраните по делото доказателства, ценени
при условията на чл. 235 ГПК, приема за установено следното:
На
26.04.2013 г. писмено е изразено съгласие, че ищецът се задължава да предаде в
собственост на отевтника сумата 9990 лв. срещу
задължението на ответника да върне сумата на 30.04.2014 г. ведно с лихва в
размер на 11,5 % от заемната сума, която се начислява при връщането й. Посочено
е също така, че договорът служи за разписка, удостоверяваща получаването на
сумата от ответника. От заключението на вещото лице се установява осчетоводено
задължение към молителя още в рамките на отчетната 2013 г. за главница в размер
на 9990 лв. и осчетоводено задължение за 1015,41 лв. през 2014 г.
На
27.06.2007 г. писмено е изразено съгласие, че „О.Б.Б.“
АД предоставя на ответното дружество кредит в размер на 193 000 евро.
Посочено е, че дългът по кредита се олихвява с 7,5 % годишно като ответникът
дължи и такси. Посочено е, че кредитът следва да бъде издължен в срок до
27.06.2027 г. при месечни вноски от по 1554,79 евро, платими на 27-мо число от
съответния месец. За обезпечаване на кредита е договорено учредяване на ипотека
върху Апартамент ** и офис, находящи се в жилищна
сграда в гр. ***********.
На
12.12.2014 г. при условията на чл. 50 ал. 4 ГПК на „Е.К.Г.“
ЕООД е връчена нотариална покана, съдържаща изявление от името на „О.Б.Б.“ АД, че към 20.10.2014 г. са просрочени вноски за
договорна лихва в ръзмер на 7554,79 лева и главница в
размер на 3952,67 лева. Посочено е, че кредиторът обявява за предсрочно
изискуем целия размер на кредита като е отразено да възлиза на 146761,90 лева.
От
приетото по делото заключение на вещото лице З.Д. се установява, че още към
31.12.2013 г. краткосрочните задължения превишават по стойност краткотрайните
активи. Вещото лице констатира, че още в рамките на отчетната 2013 година
приходите от осъществяваната от ответното дружество дейност не са били
достатъчни, за да покрият съпътстващите тази дейност разходи, довело до
формиране на отрицателен нетен оборотен капитал, а и до отрицателен финансов
резултат. Коефициентите за ликвидност са съответно 0,8830 – обща ликвидност,
0,0745 – бърза ликвидност, 0,0213 – незабавна ликвидност и 0,0213 – абсолютна
ликвидност. От структурата на капитала на дружеството се установява, че през
2013 г. при утвърдено от практиката съотношение между собствения капитал и
формираните за периода задължения, гарантиращо разплащане за дълъг период от
време от 0,33, към 31.12.2012 г. показателят за автономност сочи на 0,2453, към
31.12.2013 г. – на 0,0486 и към 31.12.2014 г. – на - 0,6826. Вещото лице заключава,
че към 31.12.2014 г. дружеството е декапитализирано.
Вещото лице еднозначно установява значително увеличаване на пасива през
отчетната 2014-та година включително с 815 235,00 лв. – признати от
ответното дружество неустойки по договори с Д.с.– К & В К. К. съответно от 19.04.2013
г. и 24.09.2013 г.
Видно
от представеното удостоверение от частен съдебен изпълнител в рамките на
производството по несъстоятелност и въз основа на предприето принудително
изпълнение с протокол от 01.09.2015 г. на ЧСИ Ц., на „О.Б.Б.“
АД – единствен взискател в производството, е възложен
недвижим имот, предмет и на договор за доброволна ипотека за предложената от взискателя цена от 207360 лв.
От
заключението на вещото лице се установява, че въз основа на съставен междинен
отчет към 30.09.2015 г., че дружеството е отчело печалба като разполага с
парични средства в размер на стойност 4 х.лв. Отразеният финансов резултат за
деветмесечието на 2015 г. обуславя коефициент на обща ликвидност 0,0052, бърза
ликвидност – 0,0052, незабавна ликвидност 0,0030 и абсолютна ликвидност –
0,0030 при незначително компенсиране на отрицателния коефициент на финансова
автономност.
При
установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:
Законът
овластява кредитор по търговска сделка с парично
вземане, което не е било надлежно удовлетворено, да постави под въпрос
способността на търговското предприятие да участва адекватно с стопанския обмен.
При доказана невъзможност с регулярните си доходи от търговска дейност
предприятието да покрива краткосрочните си задължения в относително
продължителен период от време, правният ред определя ред за оползотворяване потенциала
на търговското предприятие, съответно осребряване на наличното имущество за удовлетворяване
на формираните в процеса на участие в търговския оборот задължения. В тази
насока търсената в процеса защита предполага да бъде установено специално
качество на длъжника – търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; наличие на изискуемо
задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и
общините, породено от търговската му дейност или задължение по частно държавно
вземане и трайно установена невъзможност за ответника да обслужва задълженията
си.
Правноорганизационната
форма, под която търговското предприятие осъществява дейността си определя
ответника като търговец по смисъла на закона.
Наличните
по делото доказателства позволяват еднозначен извод за установени парични
задължения.
Доверието
в търговския оборот произтича и от уеднаквените правила за осчетоводяване на
резултата от стопанските операции с вменено на търговеца задължение да отразява
действително настъпили обстоятелства като своевременно актуализира и обобщава
тази информация. В този смисъл счетоводно отразените данни са и основата, за да
бъде преценено дали и доколко дейността се осъществява в съответствие с
разумната търговска практика при поддържане на адекватно съотношение между
активи и пасиви. От тази гледна точка и законът овластява
единствено страна по търговска сделка или държавата, доколкото е титуляр на
вземане, произтичащо от търговската дейност на предприятието, да предизвика
развитие на производството по несъстоятелност.
Трайното
състояние на неспособност търговското дружество да обслужва паричните си задължения
овластява кредиторите му да преценят непосредствено
потенциала на търговското предприятие и съгласувайки законния си интерес – да
получат изпълнение по вземанията си, да предпишат конкретен механизъм за
излизане от финансовото затруднение посредством план за оздравяване на
предприятието. При липса на доказан в рамките на производството реален
потенциал за преодоляване на финансовото затруднение законът предписва нарочен
ред за осребравяне на имуществото с оглед
разпределянето му между всички кредитори, обозначили се в производството по
несъстоятелност.
Доказателствата
по делото легитимират молителя като кредитор на изискуемо парично вземане.
Заявеното оспорване на договора за кредит не касае обвързващата съда доказателствена сила на документа, поради което и освен, че
е несвоевременно поискано, развитието на производството по чл. 193 ГПК остава
безпредметно. Както съдържанието на договора, така и вписаните в счетоводството
на ответника обстоятелства, потвърдени и с констатациите на вещото лице, позволяват
еднозначен извод за съдържанието на правната връзка. Именно защото
непосредствен предмет на производството по несъстоятелност във фазата по
откриването му е финансовото състояние на търговското предприятие, оценено през
призмата на добрата търговска практика, отразените задължения по предписания от
закона ред включително и с оглед принципа за хронологичност, потвърждават
отразеното и в договора обстоятелство – че договорената сума е заплатена от
страна на молителя.
С
оглед нормата на чл. 286 ал. 1 ТЗ сключената от търговеца сделка, доколкото е
свързана с осъществяваната от негова страна дейност придобива качеството
търговска. Констатираното от вещото лице финансово затруднение за ответника още
през 2013 г. и осъществяваната през този период дейност въз основа на
привлечени средства, предвид и отразеното в счетоводството вземане на молителя
еднозначно определят връзката между сключения договор и упражняваното от
ответника занятие.
Договорът
за кредит, предоставен от банкова институция е абсолютна търговска сделка. По
делото не се спори, че сумата е усвоена от ответника, като нито се твърди, нито
се установява да е извършвано плащане след посочената от присъединения кредитор
дата – 27.03.2014 г.
Както
бе посочено вече съществена за участието в търговския оборот с присъщото му
доверие към жизнеспособността на търговското предприятие, се явява възможността
търговецът да обслужва текущите си парични задължения. Средство за осигуряване
на този желан от правния ред резултат е наличието на бързоликвидно имущество –
краткотрайни активи, позволяващо формиране на парични постъпление, посредсвом които да бъдат посрещнати и изискуемите парични
задължения. Отразените в счетоводството на ответника данни сочат на превишение на краткосрочните задължения за ответника спрямо
краткотрайните активи още към 31.12.2013 г.
Макар
и принадлежащите на ответното дружество имоти на общо основание да служат за
удовлетворяване на изискуемите задължения на длъжника, необходимостта от
насочване към тези имоти сама по себе си осуетява извода, че упражнявайки
занятието си търговецът е в състояние да погасява текущите си парични
задължения. Вещото лице еднозначно констатира, че реализираните обороти през
цялата 2014-та година сочат на превишение на
разходите над приходите. Следователно, еднозначно се налага извод, че
финансовото затруднение на ответника е трайно.
Установеният
финансов резултат в рамките на деветмесечието на 2015 г. не сочи на потенциал
за преодоляване на това състояние. Формираните приходи са недостатъчни, за да осигурят
ликвидно имущество, покриващо стойността на краткотрайните задължения.
Констатациите на вещото лице сочи на значително ограничен обем на оборота,
поради което отчетеният незначителен положителен резултат не обосновава
поддържаната от адв. Г. теза досежно
финансовото състояние на ответника.
Висящата
процедура по публична продан на имущество, ипотекирано в полза на „О.Б.Б.“ АД не е в състояние да повлияе върху указаните вече
коефициенти. Собствеността върху недвижим имот се трансформира в парично
вземане с произтичащия от това потенциал да повлияе върху указаните вече
показатели при оценка на платежоспособността едва след влизане в сила на постановелнието за възлагане на имота. По делото не се
твърди, а и не се установява това обстоятелство да е настъпило към датата на
приключване на устните състезания. При все това, дори при тези условия частично
компенсираното вземане на присъединения кредитор не сочи на нововъзникнали
бързоликвидни активи, които да покрият както разликата по неговото вземане,
така и осчетоводените от ответника задължения към други кредитори.
Именно
защото предметът на спора във фазата по откриването на производство по
несъстоятелност касае финансовото състояние на ответника, решението не формира
сила на пресъдено нещо досежно
вземанията на кредиторите. В рамките на открито вече производство кредиторите
дължат освен да се идентифицират като такива, да обосноват вземането си и да
докажат обстоятелствата, от които произтича. Това е предпоставка, за да
участват и при решаване на съществения въпрос за съдбата на търговското
предприятие, опровергало доверието, че е в състояние да води разумно делата си
при отчитане интересите на своите кредитори. От тази гледна именно практиката
еднозначно утвърждава като основа за фактически извод при анализ на дейността
на предприятието въз основа на търговските му книги и обобщения резултат от стопанската
му дейност. Фактът на осчетоводено задължение към трето лице е достатъчен, за
да бъде взет предвид при оценка на финансовото състояние на дружеството. Ето
защо съдът приема за установена неплатежоспособност на ответника по смисъла на
закона.
Законът
не придава правно значение нито на мотивите за предявяване на искането за защита,
нито на процесуалното поведение на ответника. В тази насока и правният ред утвърждава
засилено служебно начало в производството по несъстоятелност – арг. от чл. 621а ал. 1 т. 2 ТЗ. Съдът е ангажиран да
разгледа довода за накърнен интерес при доказани в рамките на производството
предпоставки за възникването му и установени данни за засягането му като даде
отговор на утвърдени с правна норма въпроси въз основа на самостоятелна
преценка на изследвани включително по негова инициатива конкретни обстоятелства.
От тази гледна точка безпредметно остава обсъждането на заявеното от адв. Г. съмнение в добросъвестността на молителя.
В
контекста на служебното начало съдът не е обвързан и от твърдяната дата на
неплатежоспособност. Макар и молителите да се легитимират като кредитори по
вземания с настъпил падеж през 2014 г., превишението
на размера на краткосрочните задължения над краткотрайните активи още към
31.12.2013 г. обуславя еднозначен извод за наличие на изискуемо и непогасено
задължение към тази дата. Именно защото в това производство съдът дължи да
обезпечи защита на всички кредитори, законът разпростира действието на
решението и спрямо неучаствалите в настоящото производство кредитори.
Проявената от молителя инициатива не е в състояние да омаловажи обективно
явилото се обстоятелство към предходен момент, а бездействието на кредиторите
на изискуеми към този момент задължения не освобождава съда от задължението да
определи началната дата. Ето защо съдът приема за начална дата на
неплатежоспособността 31.12.2013 г., към който момент се налага еднозначен
извод, че краткотрайните активи на ответника не са били достатъчни, за да
покрият задълженията му, които с оглед квалификацията им на краткосрочни в
рамките на календарната 2013 г., обосновават еднозначен извод към тази дата да
са били и изискуеми.
Както
законът, така и трайната съдебна практика разграничават неплатежоспособността
като основание за откриване на производство по несъстоятелност от свръхзадължеността на длъжника. В процеса не е въведено
надлежно искане с това съдържание, поради което безпредметно остава
изследването на този въпрос, а следователно и да бъдат обсъждани наведените в
тази насока доводи в писмените бележки на адв. Г..
По
делото не се спори, че ответното дружество понастоящем осъществява търговска
дейност. В процеса не се твърди, а и липсват данни, сочещи на реална опасност
за интересите на кредиторите по смисъла на чл. 630 ал. 2 ТЗ. Напротив, видно от
междинния отчет макар и оборотът за деветмесечие да е незначителен с оглед размера на
задълженията на дружеството, отразеният финансов резултат опровергава наличието
на така визираната опасност. Това определя заявеното искане от страна на
молителя като неоснователно като така формираната воля следва да бъде огласена
в диспозитива.
За
разлика от чл. 711 т. 2 ТЗ, повеляваща общ запор и
възбрана, нормата на чл. 630 ал. 1 т. 4 ТЗ овластява
съда да наложи обезпечителна мярка. Настоящият състав приема правилото за
проявление на засиленото служебно начало в рамките на производството по несъстоятелност,
ангажиращо непосредствено съда да предприеме мерки за гарантиране на
подлежащите на реализация в производството кредиторови
интереси. Систематичното място на нормата на чл. 642 ТЗ предпоставя
съществуваща възможност за разпореждане с имущество и след датата на
постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност.
Аналогично се явява и правилото на чл. 635 ал. 2 ТЗ, повеляващо
ограничение на разпоредителната власт доколкото това е необходимо за
съхраняване интересите на кредиторите. При положение, че по правило и при
открито производство по несъстоятелност законният представител на длъжника е в
правото си да се разпорежда с имущество на дружеството – арг.
от противното на чл. 711 ал. 1 т. 4 ТЗ, а правилото на чл. 642 ТЗ предполага
принципно съществувала възможност за разпореждане с имущество, настоящият
състав счита, че нормата на чл. 630 ал. 1 т. 4 ТЗ не задължава, а оправомощава съда да наложи ограничение на разпоредителната
власт и то при предпоставките на чл. 642 ТЗ. От данните по делото не е възможен
извод за реално съществуваща понастоящем опасност за кредиторовите
интереси, нито за конкретно имущество, налагащо изрично ограничаване на правото
на разпореждане. Предвидената от чл. 635 ал. 1 ТЗ съгласувателна
процедура при разпореждане с имуществото обезпечава достойния за защита интерес
на кредиторите, като при новите сделки следва да се съобразява пазарната цена
по местонахождение на имотите. От друга страна своевременната реализация на
активите при тези условия обуславя и реална възможност за проверка потенциала
на предприятието да генерира доход включително с оглед принципно признатата
възможност за оздравяване на предприятието. Ето защо настоящият състав не
намира причина да наложи допустимите, но ненужни в случая ограничения досежно имуществените права на ответника.
Отразените
в междинния отчет данни за наличие на парични средства сочат на възможност
дружеството да посрещне първоначалните разноски в производството по
несъстоятелност.
Не
се установява кредиторите да са посочили синдик в хипотезата на чл. 628 ал. 4 ТЗ, а с оглед провокирания спор съдът не счита за уместно да ползва посочения
от молителя в рамките на искането за предварителна мярка по чл. 629а ТЗ.
По
разноските
По
аргумент от чл. 81 ГПК съдът е обвързан от заявеното в процеса искане досежно вземане за разноски. При установения изход от спора
ответникът дължи да възстанови направените от молителя и доказани в процеса
разноски в претендирания размер.
Присъединеният
в производството кредитор - „О.Б.Б.“ АД също така е в
правото си да получи направените по делото разноски.
Мотивиран
от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на "Е.К.Г."
ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление ***.
ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността - 31.12.2013 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на основание чл. 630 ал. 1 ТЗ по
отношение на "Е.К.Г." ЕООД, ЕИК *****, представлявано от А.П.С..
НАЗНАЧАВА за
временен синдик на "Е.К.Г." ЕООД, ЕИК ***** Е.Г.Т.,
утвърдена със заповед № № ЛС-04-72 от 2006 г., обнародвана в Държавен вестник
бр. 16 от 21.02.2006 г. с адрес: БЪЛГАРИЯ, област ***********.
ОПРЕДЕЛЯ
възнаграждение в размер на 900 лв.
ОПРЕДЕЛЯ
3-дневен срок за встъпване в длъжност, считано от датата на връчване на
съобщението
УКАЗВА
на временния синдик, че следва да депозира по делото декларация-съгласие по чл.
656 ал. 1 и ал. 2 ТЗ към датата на встъпване в длъжност.
НАСРОЧВА
първо събрание на кредиторите на 13.1.2016 г. от 10:00 ч. в залата, определена
за разглеждане на делата от VІ-13 състав, при следния дневен ред:
1. изслушване доклада
на временния синдик по чл.
668, т. 2 ТЗ;
2. избор та постоянен синдик
и предложение за назначаването му;
3. избор комитет на кредиторите.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на С.С.М. за обявяване на "Е.К.Г."
ЕООД в несъстоятелност на основание чл. 630 ал. 2 ТЗ.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78 ал. 1 ГПК "Е.К.Г."
ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление *** да заплати на С.С.М. сумата от 1600,00 лв. – разноски пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78 ал. 1 ГПК "Е.К.Г."
ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление *** да заплати на „О.Б.Б.“ АД сумата от 4**,37 лв. – разноски пред Софийски градски съд.
Решението
може да бъде обжалвано в 7-мо дневен срок от вписването му в търговския
регистър с въззивна жалба пред Апелативен съд – гр.
София.
Препис
от решението да бъде изпратен незабавно на Агенцията по вписванията за вписване
в търговския регистър на основание чл. 622 от ТЗ.
Решението
да бъде обявено и в книгата по чл. 634в ТЗ.
СЪДИЯ: