Р Е Ш Е Н И Е
№ 273 28.08.2019
г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на двадесети август две хиляди и деветнадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Михаела Бончева
Прокурор:
като рагледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 642 по описа на Районен съд - Хасково за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Д.Д.Д. ***, чрез адв. П. Т. от АК - Хасково срещу Наказателно постановление № 6142 от 17.05.2019г. на Началник отдел „Контрол по РПН“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура”, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата на жалбоподателя е наложено административно наказание: глоба в размер на 2000 лева за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради допуснати съществени процесуални нарушения. Моли съда да постанови решение, с което наказателното постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован не се явява. Чрез упълномощения по делото процесуален представител – адв. П. Т. от АК - Хасково заявява, че поддържа жалбата и в хода по същество и в представени писмени бележки аргументира доводите за незаконосъобразност на НП.
Административнонаказващият орган – Началникът на Отдел „Контрол по РПН“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура”, чрез упълномощения по делото представител – адв. В. П. оспорва жалбата и в хода по същество развива конкретни съображения за неоснователност на същата. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 22.04.2019 г. в около 12:05 часа по път І – 8, км. 298+460 на около 200 м. преди бензиностанция „Петрол“ в посока на движение с. Клокотница – гр. Хасково, свидетелите С.И.П. на длъжност „главен инспектор“, мобилна група по РМП при Агенция „Пътна инфраструктура” и Г.Т.Р. – старши специалист в Областно пътно управление - Хасково забелязали движение на тежкотоварно пътно превозно средство, с четири оси, съответно две управляеми оси - товарен автомобил, марка „Мерцедес”, модел „4141 К Актрос“, с рег. № *******, натоварен. Направило им впечатление, че превозното средство било натоварено с инертни материали, поради което решили да предприемат проверка и спрели превозното средство, като поканили водача да спре на уширение на пътя, където имало достатъчно място за извършване на проверката и необходимите измервания. В хода на същата било установено, чрез измерване от контролните органи с техническо средство – ролетка № 13.04/18 /5м./ разстоянието между осите /на двойната задвижваща ос – трета и четвърта оси/ – 1.40 м, а след измерване на място с техническо средство – електронна везна модел – „TENZOVANY“, тип PW 10, Сериен номер К0200008 - че превозното средство, управлявано от жалбоподателя е със сума на натоварване на двойната задвижваща ос 29.600 тона при максимално допустимо натоварване 19 т., за което бил съставен и приложен по делото като доказателство Протокол за измерване на превозно средство № 0000016/2019 г. След проверка на транспортните документи се установило, че водачът не бил в състояние да представи разрешение, издадено от администрацията, управляваща пътя - валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по чл. 3 на Наредбата, след като параметрите при измерването надвишавали описаното в разрешението, издадено въз основа на Квитанция за платени пътни такси № 125012530012304. По делото е представено и Заявление с рег. № 66-ХС- 992/11.04.2019г. с приложено Свидетелство за регистрация Част I с № ********* по отношение на МПС с рег. № ******* с посочена собствена маса на превозното средство. С оглед на това, и след като преценили, че последният осъществява движение на тежко пътно превозно средство, без съответно разрешение, срещу Д.Д.Д. е съставен от свид. С.И.П., на същата дата, в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение № 0007014, който жалбоподателят подписал лично, без да впише обяснения или възражения в съответната предвидена за това графа. Впоследствие, превозното средство било върнато на мястото на товарене – кариера Клокотница.
Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение не са постъпили и допълнително в рамките на законоустановения срок.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите С.И.П. и Г.Т.Р. относно обстоятелствата, свързани установяване на административното нарушение и тези, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. Същите се основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.
При така установените факти съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1 /а/ от Закона за пътищата, за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Според чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция „Пътна инфраструктура“ спират и съставят акт на водача на извънгабаритното и/или тежко пътно превозно средство, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението на извънгабаритни и/или тежки ППС се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3. По силата на чл. 53, ал. 1 от ЗП се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъдат извършени някои измеду визираните в т. 1 - 6 дейности, а конкретно т. 2 предвижда движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. Следователно, деянието, за което на жалбоподателя е наложено административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазени са формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити. Доводите на пълномощника на жалбоподателя в обратна насока следва да се приемат за несъстоятелни, след като е посочена конкретната точка от наказващата норма на чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата – т. 2, независимо, че след това в диспозитива на НП, при повтаряне на основанието за налагане на глобата е записано единствено чл. 53, ал. 1 ЗП. С посочване на пълното основание веднъж в санкционния акт е изпълнено изискването на вписване на правната квалификация на деянието и правната норма, въз основа на която се налага санкцията в необходимата пълнота, за да се обезпечи правото на защита на жалбоподателя в пълен предоставен от закона обем и поради това последващо непълно изписване не води до извод за допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените. Нарушението е описано ясно и точно откъм всички съставомерни признаци, включително и място на извършване съобразно предвиденото в разпоредбата на закона, под която е субсумирано и не е налице разминаване в съдържанието на процесните АУАН и НП, издадено въз основа на него, като възможността за упражняване правото на защита на лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност в пълен предоставен от закона обем, е била обезпечена.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е че на посочените в АУАН и наказателното постановление дата и място водачът в лицето на жалбоподателя Д.Д.Д. е управлявал ППС - товарен автомобил, с четири оси, съответно две управляеми оси - товарен автомобил, марка „Мерцедес”, модел „4141 К Актрос“, с рег. № *******, извършващ превоз на фракция, по отношение на който било установено, чрез измерване от контролните органи, на място, с техническо средство – електронна везна модел – „TENZOVANY“, тип PW 10, Сериен номер К0200008, че превозното средство е със сума на натоварване на двойната задвижваща ос 29.600 тона при максимално допустимо натоварване 19 т., за което бил съставен и приложен по делото като доказателство Протокол за измерване на превозно средство № 0000016/2019 г., като при самото измерване, макар да се твърди, не се установява да са допуснати нарушения, които да са от естество да разколебаят показанията, а оттам и фактическите изводи на контролните органи.
Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно нарушение по чл. 53, ал. 1, т. 2, вр. чл. 26, ал. 2, т. 1 /а/ от Закона за пътищата, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващият орган. За да се приеме деянието за довършено от обективна страна, не се изисква настъпването на допълнителни вредни последици. Настъпването или липсата на такива последици подлежи на преценка при индивидуализацията на наказанието и не е определящо само по себе си за съставомерността му. Достатъчно е да е налице обективно несъответствие на натоварването на двойната задвижваща ос и на общото тегло на превозното средство с нормативно установените изисквания и конкретно тези на чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 65 от 24.07.2001г., предвиждащи съответно, че сумата от нaтовaрвaнията на ос нa една двойнa ос нa моторни превозни средствa, когато рaзстоянието между осите е: а) по-малко от 1 m - 11,5 t; б) от 1,0 включително до 1,3 m - 16 t; в) от 1,3 включително до 1,8 m - 18 t (19 t). Определение за извънгабаритни ППС е дадено и в Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства - § 1, т. 1. „извънгабаритни ППС“ се наричат извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или тежките ППС по чл. 3, като анализът на цитираните разпоредби и доказателствата по делото затвърждават извода за съставомерност на деянието, включително и относно субекта на нарушение.
При определяне размера на санкцията обаче, съдът намира, че наказващият орган не е съобразил в пълна степен разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, като е определил наказанието за нарушението по чл. 53, ал. 1, т. 2, вр. чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата в размер за глобата от 2000 лева, т.е. над съобразно установения специален минимум. Въз основа на съвкупната преценка на всички отегчаващи и смекчаващи обстоятелства по случая и по - конкретно липсата на отегчаващи вината обстоятелства от една страна, след като визираното в НП такова не е осъществено – превозното средство не е продължило движението, а е било върнато в мястото на товарене, а от друга – факта, че вследствие на деянието все пак не са налице настъпили допълнителни вредни последици. Наред с това, нарушението на водача е негово първо, доколкото не се представят доказателства за предходни такива и все пак е налице плащане на такса за специално ползване на пътищата, поради което съдът намира, че макар и изложеното не е достатъчно да обоснове тезата за несъставомерност, респ. за липса или незначителна на обществена опасност на деянието, а оттам и приложението на чл. 28 ЗАНН, то индивидуализацията на наказанието следва да бъде извършена при превес на смекчаващите обстоятелства. Още повече, предвид липсата на данни за имущественото състояние на жалбоподателя. Затова, в съответствие с материалния закон и процесуалните правила тя следва да бъде наложена в размер, съобразно минималния предвиден в законовата разпоредба на чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата – 1000 лева в какъвто смисъл е необходимо да бъде изменен санкционният акт.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 6142 от 17.05.2019 г. на Началник отдел „Контрол по РПН“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура”, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата на Д.Д.Д. *** е наложено административно наказание: глоба в размер на 2000 лева за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата, като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба от 2000 лева на 1000 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.Д.