№ 2307
гр. София, 09.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20231110125285 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Ц. В. К. срещу „**************, в
която се твърди, че срещу ищеца на 26.03.2012 г. бил издаден изпълнителен лист по ч.
гр. д. № 483/2009 г. по описа на Софийски районен съд, 82-ри състав. Въз основа на
изпълнителния лист на 30.02.2012 г. било образувано изпълнително дело № *** по
описа на ЧСИ ****. Последното валидно изпълнително действия по делото било
извършено на 06.11.2015 г., когато била наложена възбрана върху собствен на ищеца
недвижим имот. Релевирани са доводи за недължимост на вземанията, предмет на
изпълнението, поради погасяването на същите по давност, тъй като от 06.11.2015 г. до
подаването на исковата молба бил изтекъл приложимият към процесните вземания
петгодишен давностен срок. Сочи се, че в рамките на този срок не били предприемани
действия, годни да прекъснат теченето на погасителната давност. Въз основа на
изложеното е направено искане за уважаване в цялост на предявения иск за
установяване недължимостта на вземанията по издадения на 26.03.2012 г.
изпълнителен лист и за присъждане в полза на ищеца на сторените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника
„************** за отговор, като такъв е постъпил в законоустановения едномесечен
срок. Със същия дружеството оспорва исковата претенция изцяло, като твърди, че
същата била неоснователна. Според ответника, приложимата спрямо процесните
1
вземания погасителната давност била петгодишна и не била изтекла към датата на
подаване на исковата молба, а в рамките на образуваното изпълнително производство
били предприети множество действия, с всяко едно от които давността била
прекъсвана. Отправена е молба за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на производството по делото е отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК за признаване за установено между
страните, че Ц. В. К. не дължи на „**************, поради погасяване по давност,
сума в общ размер от 3690,71 лева, предмет на изпълнително дело № *** по описа на
ЧСИ ****, представляваща вземания по изпълнителен лист, издаден на 26.03.2012 г. по
ч. гр. д. № 483/2009 г. по описа на Софийски районен съд, 82-ри състав.
В производство по предявен отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът следва да докаже фактите, от които произтича правния му
интерес, а в тежест на ответника е установяването при условията на пълно и главно
доказване на фактическите обстоятелства, от които произтича отричаното право.
Съгласно принципа за разпределение на доказателствената тежест в процеса, всяка
страна носи тежестта да докаже фактите, от които извлича изгодни за себе си правни
последици, съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК. При предявен отрицателен
установителен иск за недължимост на определена сума, какъвто е настоящият казус,
кредиторът-ответник по иска трябва да докаже фактите, от които произтича вземането,
а длъжникът-ищец – релевираните възражения за недължимост на същото, поради
което именно ответникът по отрицателния установителен иск следва да докаже, че
вземането е възникнало и съществува. В този смисъл е и константната практика на
върховната съдебна инстанция (вж. Решение № 240 от 15.12.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1438/2011 г., III г. о.; Решение № 173 от 12.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 901/2009 г., I т.
о., ТК; Решение № 22 от 27.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5260/2013 г., II г. о., ГК). В
хипотеза на предявен отрицателен установителен иск за недължимост на парични
вземания, предявен при наличие на образуван изпълнителен процес, ответникът-
взискател трябва да докаже съществуването на изпълняемото право, оспорено от
ищеца въз основа на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Безспорни между страните са фактическите обстоятелства, релевирани в
исковата молба, относно правопораждащия процесните вземания факт, издаването на
2
изпълнителен лист за тях и образуването на изпълнително производство срещу ищеца.
Тези обстоятелства се установяват и от събраните по делото доказателства, видно от
които на 26.03.2012 г. в полза на „************** е издаден изпълнителен лист по ч.
гр. д. № 483/2009 г. по описа на СРС, 82-ри състав, срещу Ц. В. К. за сумата от 2836,85
лева – главница, ведно със законната лихва от 06.02.2009 г. до изплащане на вземането,
и за сумата от 853,86 лева, представляваща законна лихва за забава, начислена за
периода от 06.02.2006 г. до 01.12.2008 г. Изпълнителният лист е издаден на основание
частично влязлата в сила заповед за изпълнение, издадена по делото на 10.02.2009 г.,
въз основа на решение от 10.02.2011 г. по гр. д. № 27877/2009 г. по описа на СРС, 45-ти
състав. Въз основа на посочения изпълнителен титул и по молба на кредитора от
30.05.2012 г. е образувано изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ ****. На
06.07.2012 г. е наложен запор върху сумите по банкова сметка на длъжника, въз основа
на запорно съобщение от 28.06.2012 г. На 30.10.2014 г. съдебният изпълнител е
насрочил извършването на опис, оценка и изземване на движими вещи на длъжника за
21.05.2015 г., но няма данни описът да е извършен. Въз основа на постановление на
съдебния изпълнител от 20.02.2015 г. по изпълнителното дело е наложена възбрана
върху собствен на длъжника недвижим имот на 06.11.2015 г. (л. 95 и 96 от делото). На
29.12.2016 г., 28.02.2019 г. и 26.07.2023 г. взискателят е подал идентични молби по
изпълнителното дело с искания за налагане на запор върху банковите сметки на
длъжника и получаваното от него трудово възнаграждение/пенсия (вж. л. 101, 104 и л.
111 от делото). На 26.07.2023 г. изпълнителното дело е прекратено, на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, като изрично постановление за това съдебният изпълнител е издал
на 31.07.2023 г. (вж. л. 111 и 113 от делото).
Ищецът обосновава твърденията си за недължимост на процесните вземания,
позовавайки се на изтекла спрямо тях погасителна давност.
За да се прецени изтекла ли е действително законоустановената погасителна
давност за вземанията, е необходимо да се съобразят обстоятелствата кога е началният
момент на същата, съответно – извършвани ли са действия, прекъснали или спрели
теченето на давността. В разглеждания казус погасителната давност за вземанията е
започнала да тече от датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на
която е издаден изпълнителният лист, а именно не по-късно от 26.03.2012 г. – датата на
издаване на изпълнителния лист. Доколкото се установява от посоченото в
изпълнителния лист, че заповедта за изпълнение е влязла в сила частично, въз основа
на решение от 10.02.2011 г. по гр. д. № 27877/2009 г. по описа на СРС, 45-ти състав,
приложение в случая намира петгодишната погасителна давност, на основание чл. 117,
ал. 2 ЗЗД.
Следователно, погасителната давност за задълженията, чиято недължимост
ищецът цели да установи в настоящото производство, е с начална дата 26.03.2012 г.
(датата на издаване на изпълнителния лист). Същата е била прекъсната с всяко от
3
действията, предприети в хода на изпълнителното дело, образувано по процесния
изпълнителен титул, годни да прекъснат давността, в случая – налагането на запор
върху банкова сметка на длъжника (на 06.07.2012 г.) и на възбрана върху притежаван
от него недвижим имот (на 06.11.2015 г.). Съдът намира, че погасителната давност е
прекъсната и с подаването на молби от взискателя за налагане на запор върху банкови
сметки и трудово възнаграждение/пенсия на длъжника – на 29.12.2016 г., 28.02.2019 г.
и 26.07.2023 г. В тази връзка относими са разясненията, дадени с т. 10 на Тълкувателно
решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по тълк. д. 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно
приетото от върховната съдебна инстанция, с изтичането на двугодишния срок по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК автоматично настъпва и прекратяването на изпълнителния процес,
като с обратна сила се обезсилват извършените по него изпълнителни действия и
техните последици, освен относно правата, придобити от третите за изпълнението лица
върху имуществото на длъжника по изпълнението, както и относно извършените
плащания на трети задължени лица (чл. 433, ал. 4 ГПК). Според тълкувателното
решение, при прекратен поради перемпция изпълнителен процес нова погасителна
давност относно вземането тече от последното валидно поискано или валидно
извършено изпълнително действие, независимо от издаването или не на постановление
на съдебния изпълнител, констатиращо прекратяването, което има само декларативно
ефект, и без оглед осъществяването, спирането и прекратяването на изпълнителното
производство, тъй като и през време на висящността на изпълнителния процес,
погасителната давност не спира да тече (Постановление № 3/1980 г. на Пленума на ВС,
в което е прието обратното, е обявено за изгубило сила). В мотивите на цитирания
тълкувателен акт е посочено неизчерпателно, че съгласно чл. 116, т. "в" ЗЗД "прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор
или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.". В мотивите към същото тълкувателно решение е посочено още,
че искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ, както и в
хипотезата на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, както и че по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва многократно в изпълнителния процес – с предприемането на
4
всяко действие за принудително изпълнение. Прекъсването на давността в този случай
не е обвързването с настъпването на перемпцията по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, като единствената последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният
изпълнител следва да образува новото искане на взискателя в ново – отделно
изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред
прекъсва давността, независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в
ново дело, или не е образувал ново дело, но във всички случаи той е длъжен да
приложи искания изпълнителен способ (в този смисъл – Решение № 37 от 24.02.2021 г.
по гр. д. № 1747/2020 г. на ВСК, ІV ГО). Необходимо е да бъде установено дали след
настъпване на предпоставките за перимиране на изпълнителното дело са отправяни
искания от взискателя за извършване на изпълнителни действия, както и дали те са
прекъснали давността за вземането. Следва да се има предвид, че от момента на
подаване на молбата за образуване на изпълнително дело – 30.05.2012 г. до 26.06.2015
г., когато е постановено Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 година по тълк. д. №
2/2013 година на ОСГТК на ВКС, давност за вземането не е текла, доколкото до този
момент е било приложимо ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно което по време на
изпълнителното дело давност не тече. С постановяването на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с което се обявява за
изгубило сила ППВС № 3/18.11.1980 г., е започнала да тече нова давност за вземането,
доколкото постановките на т. 10 от тълкувателното решение пораждат действие от
датата на обявяването му и то само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това (в този
смисъл – Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК
на ВКС). Следователно, на 26.06.2015 г. е започнала да тече нова погасителна давност
за процесните вземания, след която дата взискателят е отправил искания за
предприемане на действия по принудително изпълнение срещу длъжника – на
29.12.2016 г., 28.02.2019 г. и 26.07.2023 г. Доколкото тези действия са предприети след
обявяването на ППВС № 3/1980 г. за изгубило сила, считано от 26.06.2015 г., следва да
бъде съобразена актуалната съдебна практика по Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по тълк. д. 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 3 от
28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, споделяна и от настоящия
съдебен състав, съгласно която извършени след 26.06.2015 г. по перемирало
изпълнително дело действия, годни да прекъснат погасителната давност, следва да
бъдат съобразени при преценката дали давността спрямо конкретното вземане е
изтекла. Горното се обосновава с обстоятелството, че погасителната давност е
материалноправен институт, за разлика от процесуалната перемпция, поради което
последващи перемпцията изпълнителни действия не са недействителни за давността и
ще я прекъснат. В този смисъл са постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 37
от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г. на ІV-то г. о., Решение № 127 от
5
12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г. на ІІІ-то г. о., Решение № 3 от 04.02.2022
г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г. на ІV-то г. о., Решение № 93 от 17.05.2021 г. на ВКС
по гр. д. № 2766/2020 г., Определение № 248 от 01.04.2021 г. по гр. д. № 3647/2020 г.
Въз основа на тези аргументи, съдът приема, че приложимата в случая
петгодишна погасителна давност, започнала да тече на 26.06.2015 г. е прекъсната с
налагането на възбрана върху недвижимия имот на длъжника на 06.11.2015 г., но
същата и с исканията на взискателя за предприемане на изпълнителни действия на
29.12.2016 г., 28.02.2019 г. и 26.07.2023 г., от които дати е започнала да тече нова
давност. От 28.02.2019 г. (на която дата е предприето последното действие, годно да
прекъсне погасителната давност, предхождащо предявяването на исковата молба по
делото) до предявяването на исковата претенция не е изтекъл срок, по-дълъг от пет
години, от което следва, че вземанията, предмет на изпълнение по процесното
изпълнително дело, не са погасени по давност. Следователно, предявеният
отрицателен установителен иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на ответника се дължат разноски, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100,00 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми
състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. В. К., ЕГН: **********, с адрес гр. **********,
срещу „**************, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. *** иск с
правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК за признаване за
установено между страните, че ищецът Ц. В. К. не дължи на ответника
„**************, поради погасяване по давност, сума в общ размер от 3690,71 лева,
предмет на изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ ****, рег. № 858 в КЧСИ,
представляваща вземания по изпълнителен лист, издаден на 26.03.2012 г. по ч. гр. д. №
483/2009 г. по описа на Софийски районен съд, 82-ри състав, като неоснователен.
ОСЪЖДА Ц. В. К., ЕГН: **********, с адрес гр. **********, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, да заплати на „**************, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр. *** сумата от 100,00 лева, представляваща сторени по делото
разноски.
6
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7