РЕШЕНИЕ
№ 167
гр. Силистра, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря Г. Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Гражданско дело №
20243400100082 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявен от С. Т. Г., ЕГН
**********, с адрес гр.Алфатар, общ. Силистра, ул. „Здравец“ №18, чрез адв.
Н. Д. иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район
„Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ №87, представлявано от С. Проданов и Крум
Крумов да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 300 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, в
резултат на ПТП, настъпило на 23.06.2023г., ведно със законната лихва
считано от уведомяване с извънсъдебната претенция – 27.11.2023г. до
окончателното изплащане на сумата.
Твърди се в исковата молба, че на 23.06.2023г. около 19ч. на път клас III
№207, между град Тервел, област Добрич и село Честименско, област Добрич,
настъпва ПТП, при което лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф 3”,
с рег. №Н 0568 ВР, собственост на С Р Б и управляван от същата при
движение на прав участък с надлъжен наклон губи контрол над управляваното
от нея МПС и излиза от пътното платно вдясно по посока на движението и се
блъска в крайпътно дърво. Пътник в автомобила на Ббил ищеца С. Г., който в
резултат на ПТП претърпял увреждания и е приет за лечение в „МБАЛ
1
Добрич” АД, където е лекуван за тежка съчетана травма – черепно –мозъчна,
лицево-челюстна, гръдна, на опорно-двигателния апарат, на гръбначния стълб,
на фона на травматичен шок I- II степен в периода 23.06.2023г. – 24.07.2023г.
По случая е образувано ДП № 78/2023г. на РУ – Тервел, прекратено с
постановление. Ищецът е предявил претенция към застрахователя, с който за
процесния автомобил има сключена активна застраховка “Гражданска
отговорност” по полица BG/02/123001069497. Въпреки представените
документи, в това число и КП, ищецът получил писмо изх. №8320/14.12.2023г.
от застрахователното дружество, с което се изискват влязъл в сила акт на
наказателното произвоство и други документи. Горното се преценява като
отказ, с което обосновава интереса си от предявяване на настоящата
претенция. Навежда, че в резултат на получените множество травматични
увреждания пострадалият в продължение на месеци след ПТП търпи изразени
неудобства в ежедневието и бита, като и за най-малкото движение се нуждае
от чужда помощ. Пие лекарства и болкоуспокояващи. Останали са
загрозяващи белези. Влошеното здравословно съС.ие се отразява тежко и на
психиката му - изпитва поС.но чувство на страх, тревожност, безспокойство,
загуба на апетита, страда от бъзсъние, станал разсеян, раздразнителен и
самовглъбен. Получавал чести кризи, съпроводени с треперене, сърцебиене,
главоболие, световъртеж и потене. В невъзможност е да продължи нормално
живота си. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество е подало отговор на
исковата молба, чрез адв. А. И., с който оспорва допустимостта на исковото
производство, предвид на това, че изтичането на срока за отговор по
предявената писмена претенция по реда на чл.380 от КЗ не предхожда
подаването на исковата молба, като моли за прекратяването му. В
евентуалност оспорва иска по основание и размер. Оспорва наличието на
деликт от страна на водача на л.а. „Фолксваген” с рег. № Н 0568 ВР – С Б,
както и да е действала противоправно и виновно. Оспорва посочения в КП
механизъм на ПТП. Навежда, че събитието е случайно по смисъла на чл.15 от
НК, като за нея не е била налице обективна възможност да предвиди и
предотврати настъпването на вредите. Оспорва претенцията и по размер, като
навежда, че същата не отговаря на критериите за справедливост и на
икономическата конюнктура, като определя адекватна за настоящия казус в
размер до 100 000лв. Прави възражение за съпричиняване вредата от страна на
2
ищеца, който бил без поставен колан. Мораторна лихва не дължи, поради това,
че е в изключението по чл.497, ал.1, т.2 от КЗ. Счита, че няма постановен отказ
за изплащане на обезщетение. Не формулира искане към съда освен за
прекратяване на производството.
В открито съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща
представител. Депозирано е становище вх. № 3458/19.09.2024г.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуален
представител адв.Д. Н., поддържа изразената позиция по спора. Претендира
разноски. Депозирани са писмени бележки.
Съдът, като взе предвид събраните и проверени по делото
доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба,
прие за установено от фактическа страна следното:
За безспорно установени и ненуждаещи се от доказване с доклада по
делото са приети следните обстоятелства: по отношение лек автомобил
„Фолксваген”, модел „Голф 3”, с рег. № Н 0568 ВР, е налице валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „ГО на
автомобилистите“ с ответното дружество, както и че ищецът е провел
описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за разглеждане на
претенцията пред застрахователя, като го е сезирал с искане за заплащане на
обезщетение досежно процесния инцидент на 27.11.2023г. Не се спори и че
няма платено обезщетение.
Видно от представен Протокол за оглед на пътнотранспортно
произшествие, на 23.06.2023г. в 19.00ч. е настъпило ПТП, на път клас III,
№207 – гр.Тервел – с.Честименско. Съставен е и КП за ПТП с пострадали
лица №355р-4581/23.06.2023г. /л.10/.
По случая е образувано ДП с оглед престъпление по чл.343, ал.1, б. „б”
във вр. чл. 342, ал.1 от НК, за това, че на 23.06.2023г., около 18.50ч. на път
клас III, №207, хоризонтална права, след ляв завой, между гр.Тервел, обл.
Добрич и с.Честименско, обл. Добрич, при управление на МПС, в нарушение
на правилата за движение, причинява ПТП с лек автомобил марка
„Фолксваген”, модел „Голф” с рег. №Н 0568 ВР, собственост на водача С РБ,
ЕГН **********, гр.Алфатар, обл. Силистра, ул. „Минзухар” №5, вследствие
на което, по непредпазливост причинява телесна повреда на водача С Р Б, ЕГН
**********, гр.Алфатар, обл. Силистра, ул. „Минзухар” №5 и спътниците С.
Т. Г., ЕГН **********, гр.Алфатар, обл. Силистра, ул. „Здравец” №18 и В Г.а
3
Р, ЕГН **********, с. Красен дол, обл. Добрич, ул. „Георги Д.” №22.
С постановление от 18.10.2023г. е прекратено разследването по
досъдебно производство №78/23г. на РУ – гр.Тервел и пр.преписка
№2305/2023г., на основание чл.199 и чл.243, ал.1, т.1 във вр. чл.24, ал.1, т.1 от
НПК и чл.343, ал.2, т.2 от НК /по искане на пострадалите лица/.
Видно от Протокол за химическа експертиза за определяне
концентрация на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта
№663/27.06.2023г. не се установява наличие на алкохол в кръвта на водача
Снежанка Банкова.
ДП е приобщено като доказателство по делото.
Представено по делото е Наказателно постановление № 23-0355-
000351/08.11.2023г., с което е ангажирана административно-наказателната
отговорност на Снежанка Банчева за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, но за
същото няма данни да е влязло в сила и не обвързва съда.
За твърдените телесни увреждания са приобщени епикризи
№7279/2023 и № 7921/2023 от “МБАЛ - Добрич” АД, Отделение по
анестезиология и интензивно лечение и Отделение по неврохирургия /л.31 и
сл./, ведно със заверено копие на медицинска документация „История на
заболяване” за лечението му в болничното заведение, видно от които
вследствие на инцидента ищецът е бил приет в медицинското заведение в
периода 23.06.2023г. – 10.07.2023г. в първото отделение и в периода
10.07.2023г. - 24.07.2023г. във второто отделение, с поставени окончателни
диагнози „Травматичен шок. Съчетана травма; Придружаващи заболявания:
Множествени счупвания на ребра, закрито; Травматичен пневмоторакс, без
открита рана в гръдната кухина; Други травми на белия дроб, без открита рана
в гръдната кухина; Множествени счупвания на костите на черепа и лицевите
кости, закрито; Плеврален излив, некласифициран другаде; Мозъчно
сътресение, без открита вътречерепна травма” и „Дифузна травма на главния
мозък, без открита вътречерепна травма; Придружаващи заболявания: Детска
церебрална парализа”.
В хода на делото са представени нови писмени доказателства досежно
здравословното съС.ие на ищеца – амбулаторни листи и протокол от
извършена компютърна томография, от които се установява „кистична
хиподенсна зона, вляво фронтално, без мас ефект, нативна и постконтрастна
плътност около 10ХЕ с р-ри 45/25мм“.
4
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди от
ПТП, са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Иванка
Енчева Ралева, която излага, че живее в същото село, в което е и ищеца и
стопанисва местния магазин. Споделя, че се занимава и със земеделие с
дъщеря си и зет си, като С. Г. дълги години им пасял кравите, въпреки
вродения недъг на единия крак. При нея ходел почасово, инцидентно, не знае
при зет й как е било. До инцидента спокойно си вървял, работел, физически
бил активен и психически стабилен, общителен, социален. След ПТП
настъпила коренна промяна. Когато го докарали след двумесечно лечение,
въобще не можел да ходи, бил с патерици, „кривият крак бил окончателно
изкривен”. Другият крак също бил в невъзможност да го движи. Хората в
селото започнали да му помагат, тъй като той живеел сам и нямало как да
отиде до магазина да си купи хляб. От роднините му никой не му е помагал.
Изпаднал в много тежко социално положение, освен здравословно. Рядко
излизал, рядко общувал. Започнал да не вижда с очите, след 5-6 месеца сменил
патериците с бастун. И до момента изпитва големи трудности с
придвижването. Ходи с ботуши, защото толкова е изкривен крака, че е на
глезена. Оплаква се от болки най-вече в краката. Отнема му час, разС.ие,
което преди е минавал за 15мин. Според начина по който общува забелязва, че
и мозакът е засегнат, тъй като трудно общува, отвреме навреме не е
концентриран, не може да разбере къде е. Белези по него не е виждала, не се е
оплаквал от болки в ребрата. Вследствие от удара и уплахата имал главоболие
и често ходел за лекарства. Забелязала е, че има затруднения в захвата и с
движението на ръцете и на пръстите. Интензивната ежедневна грижа, от
страна на хора от селото, е била за поне 4-5 месеца. Продължават да му
помагат, но виждат, че е оставил патериците и се опитва сам да се справи.
Знае, че по време на инцидента е бил на предна пасажерска седалка. Два
месеца е бил първо в МБАЛ – Добрич, а впоследствие в някакъв дом в
с.Межден за долекуване или социален дом.
Свидетелката А Й Д.а споделя пред съда, че нейната снаха е
племенница на ищеца и също живее в с. Красен дол. Внучка й често ходила да
му носи храна, два –три месеца след връщането му в селото. След това тя
заминала за Франция, други хора ходят при него. След инцидента не можел да
отиде сам за хляб, на три дни веднъж с бастуна излизал да си купи. Кракът му
е крив. И с главата не е добре, счита, че е направил инсулт при катастрофата,
5
два месеца бил в МБАЛ - Добрич. Хората от селото му носели храна, дрехите
му перяли на пералнята, метели, палели му печката. И преди инцидента куцал
с крака, но всеки ден излизал и работел.
Съобразно заключението на вещите лица по назначената Комплексна
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, която съдът кредитира
като обективно и компетентно дадено, инцидентът е настъпил на суха
асфалтова настилка, с наличие на хоризонтална и вертикална маркировка. При
наближаване на мястото на ПТП лекия автомобил е преминал през лява крива,
след преминаването на която се е занесъл странично. В резултат на това на
пътното платно има констатирани спирачни следи, които видно от снимковия
материал са с дъговидна форма и са насочени към десния банкет, продължават
и преминават през него и достигат до лекия автомобил. Същият е напуснал
пътното платно, ориентиран с лявата си странична част към десния банкет,
като вследствие остатъчната скорост е продължил движението си към
намиращите се от дясната страна след банкета крайпътни дървета. Ударът в
дървото е настъпил с предната лява част и по-точно с предния ляв калник,
като в резултат на това има и останала огромна деформация в тази част на
автомобила – областта на предна лява врата, която видно от предоставения
снимков материал е с формата на дърво – мястото на удара. Задействали са се
предните въздушни възглавници и са настъпили уврежданията на водача и на
возещия се на предна дясна седалка.
Травматичното увреждане, което ищецът е получил вследствие на
инцидента, е: Травматичен шок. Съчетана травма. Множествено счупване на
костите на черепа и лицевите кости, закрито. Контузия на мозъка.
Множествено счупване на ребра, закрито. Травматичен пневмоторакс без
открита рана в гръдния кош. Други травми на белия дроб без открита рана в
гръдната кухина. Плеврален излив. По своя характер съС.ието на травматичен
шок, следствие тежка съчетана травма с контузия на мозъка, счупване на
лицеви кости, загуба на съзнание в смисъл на мозъчна кома, контузия на
белите дробове с пневмоторакс поотделно и заедно, обуславят наличието на
разстройство на здравето временно опасно за живота. Двустранното счупване
на ребра обуславя наличието на трайно затруднение движението на снагата.
Останалите мекотъканни наранявания по лицето и тялото обуславят
наличието на временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Заключава се, че от данните по делото може да се приеме, че е налице
6
причинно-следствена връзка между ПТП и причинените на пострадалия
увреждания. От приемането на ищеца в ОАИЛ на МБАЛ – Добрич АД, след
ПТП, той е подложен на интензивни грижи и лечение за около 14 дни.
Проведена е торакотомия за отстраняване на пневомоторакса в лява гръдна
половина, вливания, невропротективна терапия за овладяване на огнищния
мозъчен отток около зоната на мозъчна контузия. След стабилизиране на
съС.ието е приведен в НХО за лечение на органично мозъчно увреждане,
което е продължило още 14дни, като след приключване на престоя по
пътеката, продължава лечението си в домашни условия. Описва се плантарна
контрактура на дясното ходило, като придвижването става с две помощни
средства и стъпването е на латералния свод на ходилото, което причинява
болка, накуцване и натиск върху дясното ходило с деформиране на дясна
глезенна става. Съобщил за замъглено виждане с дясното око, за което посетил
офтомолог, който установил, че има катаракта, както и че след изписване от
болницата е преживял мозъчен инфаркт, за който отново е лекуван в болница.
Самообслужването му е затруднено, но възможно самостоятелно. Трудно е
придвижването му поради болка в ходилото, вследствие неестественото му
положение при стъпване и ходене. Не се установяват белези, съществено
видоизменящи вида, дължащи се на ПТП.
В съдебна зала вещото лице инж.Ж. уточнява, че тази марка автомобил
има SRS система и теоретично не е възможно да се задействат въздушните
възглавници без да има правилно поставен колан. Излага, че не е
извършен коректно огледа, няма дължина на спирачните следи, дълбочина на
деформация и неправилно е описано, че участъка е с наклон, а той е равен.
Вижда се, че спирачните следи са в дъговидна форма, което означава, че
автомобилът е навлявъл в лявата крива със скорост по-висока от
критичната за завоя, или според него такава над 90км/ч. Счита, че няма
такава гориста местност, която да предполага наличие на животни и има
достатъчно добра видимост.
В съдебно заседание вещото лице д-р И. уточнява, че в медицинската
документация липсват данни, от които да изведе наличие на коланни травми,
но предполага, че е възможно това да се дължи на пропуск и той да е бил с
поставен колан. С такава висока скорост, при челен удар с дърво, ако той е
бил без колан е щял да има много по-тежки поражения в областта на
предната си част на гърдите и главата. Пневмоторакса и счупените ребра са
7
довели до разкъсване на белия дроб вдясно, като лечението е чрез
разхерметизиране на гръдната кухина, чрез вкарване на дрен, което подпомага
разгъването на белия дроб и възстановяване на функциите му. Заради
черепно-мозъчната травма определя възстановителния период общо на
около два-три месеца, включващ периода в болницата, като предвид
липсата на официално издавани документи по Наредбата за временната
неработоспособност не може да се ангажира с отговор колко време е лежал,
без да излиза и е бил в това съС.ие.
Що се отнася до изкривеното ходило на ищеца, той му е споделил, че е
станало от ПТП, което го озадачило, тъй като никъде не е описано подобно
нещо в документацията. Счита, че тази контрактура е вследствие
детската церебрална парализа. И преди ПТП е ходил, както и сега.
Споделил му също, че е прекарал инсулт, но не представил документи,
удостоверяващи това. В случай че такива документи се обследват може с това
неврологично заболяване да се обясни евентуално този продължителен период
на намалена подвижност, на това, че той е станал трудно контактен и по-
трудно комуникира с хората, което обаче не би следвало да има връзка с
травмата, която той е прекарал при ПТП. Захватът на ръцете също
кореспондира единствено с евентуален инсулт. Приема, че няма преки
последици от ПТП – от гръдната травма и от ЧМТ. Няма медицински
данни да е посещавал невролог да търси медицинка помощ, респ. да провежда
симптоматично лечение. Установено е помътняване на лещата, което предвид
неговата възраст е нормално съС.ие.
Предвид наличие на оспорване е назначена повторна КСМАТЕ, с
конкретни въпроси, касателно възражението за съпричиняване, а именно
липсата на поставен обезопасителен колан от страна на ищеца, заключението
по която съдът приема също за компетентно и обосновано дадено. От същото
се установява, че в представените медицински документи няма описани
травматични увреждания, които с категоричност да сочат за правилно
поставен обезопасителен колан. Изложено е, че уврежданията на ищеца са
както следва: Комбинирана травма глава-гръден кош, изразяваща се в
травматичен шок, двустранен травматичен подвижен хематом по лявата
половина на челото, двустранен травматичен околоочен хематом, разкъсно-
контузна рана над лявата вежда, разкъсно-контузна рана челно-слепоочно-
теменно вляво, многофрагментно счупване на челната кост, счупване на
8
лявата слепоочна кост, счупване на външната стена на лявата очница, кръв в
синусите, по-силно изразено вляво, контузия на мозъка вляво челно. Счупване
на II, III, X леви ребра, пневмоторакс /навлизане на въздух в гръдната кухина/
вляво, плеврален излив /течност в плевралната кухина, натрупване на течност
между двата листа на плеврата/ вляво, подкожен емфизем /навлизане на въздух
в подкожието/ вляво, контузия на левия бял дроб. Контузни рани по дясната
мишница. Описаните травматични увреждания са резултат от удари с или
върху твърди, тъпи предмети, биха могли да се получат при удар на колата
отляво, извъртане на пострадалия наляво и удари на главата и гръдния кош в
арматурното табло и детайли от купето на лекия автомобил. Развилият се в
причинно-следствена връзка с травматичните увреждания травматичен шок,
определя разстройство на здравето временно опасно за живота. Описаните
разкъсно-контузни рани по главата, подлежащото счупване на черепните
кости, са създали реална комуникация между външната среда и черепната
кухина и в този смисъл е налице проникващо нараняване в черепната кухина.
Контузията на мозъка обуславя разстройство на здравето, временно опасно за
живота, ако не настъпят късни усложнения /такива категорично се изключва
да може да има по отношение на ищеца според вещото лице Д./. Установените
пневмоторакс /навлизане на въздух в гръдната кухина/ вляво, плеврален излив
/натрупване между двата листа на плеврата/ вляво, обуславят разстройство на
здравето, временно опасно за живота. Контузия на мозъка обуславя
разстройство на здравето, временно опасно за живота. Контузия на левия бял
дроб обуславя разстройство на здравето временно опасно за живота. Счупване
на II, III, X леви ребра обуславя трайно затруднение на снагата за период от
1.5 – 2 месеца. Счупването на дъгата на лявата скула обуславя трайно
затруднение на дъвченето за период, не по-малък от 2 месеца. Останалите
описани увреждания са обусловили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Предвид механизма на получаване на травматичните
увреждания, същите биха се получили както с, така и без поставен
обезопасителен колан. Ударът е възникнал в посока отляво надясно за
пострадалия, последвало е извъртане и политане на тялото наляво, което
движение обезопасителният колан, не би могъл да предотврати.
В с.з. д-р Д. изяснява, че не се касае за инсулт, а единствено за мозъчна
контузия. Коментира и новопредставените от ищеца медицински документи,
които касаят образувана вследствие мозъчната контузия киста фронтално.
9
Посочва, че това е съвсем нормално, тя по никакъв начин не застрашава и не
усложнява. В теоретичен план би могла да се усложни в посттравматична
епилепсия, но тя се проявява в рамките на 6 до 10 месеца след травмата. Този
период при ищеца е минал, следователно той няма такива усложнения. При
прегледа единственото от което се е оплакал, че не може да стои дълго на
силна музика. Счита, че неврологичен статус, който да разграничи ДЦП от
ПТП може да му направи само лекар, който е проследявал заболяването. Той й
е споделил, че не посещава никого, не пие никакви лекарства и че не го боли
главата. Не е споменал за замъглено зрение или че кракът му се е изкривил
повече. Вещите лица са категорични, че няма никакви данни да е имало
каквито и да е било травми по долните крайници, вследствие на ПТП.
Инж. И. излага, че въздушните възглавници на автомобила се отварят при
отрицателно ускорение на самия автомобил. При тази генерация автомобили
няма зависимост дали има седнал пасажер, сложен колан. Счита, че
причината за ПТП е високата скорост, по-голяма от критичната за завоя.
Според него от техническа гледна точна няма данни за поставен колан. Д-
р Д. не може да даде отговор по този въпрос с категоричност.
По делото е приета КСППЕ, която съдът кредитира, като обективна и
компетентно дадена, неоспорена от страните. Констатира се клинична изява на
Постконтузионен синдром, последица от преживяната тежка черепномозъчна
травма. След ПТП ищецът е със ситуативна депремираност, подтиснатост,
себенеудовлетвореност, уморяемост, раздразнителност, недостигащи до
степен на психично разстройство. Първоначалният шок – травматичен и
емоционален е отзвучал с проведеното лечение в „МБАЛ - Добрич” АД.
Описаните от ищеца при освидетелстването наршения на съня и някои
ежедневни дейности, не може с категоричност да се твърди, че са пряка и
единствена причина от ПТП. Осв. страда от Детска церебрална парализа и е
имал соматични и неврологични проблеми – скъсяване на десния крак със
спастична пареза на същия още преди инцидента. С напредване на възрастта
симптоматиката на това заболяване също може прогресивно да се влоши. Към
настоящия момент ищецът е със затихващи оплаквания на отбягващо
поведение след посттравматично преживяване. Непреодолени травми в
психологическо и емоционално съС.ие на ищеца не се констатират. Лечението
на постконтузионния синдром е симптоматично, в зависимост от водещата
симптоматика. До момента не е търсил специализирана помощ в тази насока.
10
В с.з. уточняват, че някои от оплакванията са хипохондрично фиксирани, с
оглед наличното заболяване ДЦП и се припокриват. Посочват, че той
пресилва някоя от психоматиката, може да я преекспонира. Доколкото няма
категорични данни да е имал преди катастрофата тази уморяемост,
раздразнителност, трудна концентарция, паметови смущения, безсъние, са
приели, че постконтузионния синдром е в причинно следствена връзка с ПТП.
Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият
състав на Силистренски окръжен съд формира следните правни изводи:
Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца за
претърпени вреди от деликт и застрахована гражданска отговорност на
делинквента при ответното дружество. Сезиран е родовокомпетентния съд –
чл. 104, т. 4 и т. 6 от ГПК.
Съдът приема, че надлежно е упражнено правото на иск, доколкото
ищецът е провел описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за
разглеждане на претенцията пред застрахователя, като го е сезирал с искане за
заплащане на обезщетение и не е получил плащане по заявената претенция.
Дори и при подаване на исковата молба да са съществували
процесуални пречки, респ. да са липсвали процесуални условия за
съществуването или надлежното упражняване правото на иск, щом
понастоящем са налице всички процесуални предпоставки за допустимо
исково производство, то същото се счита за санирано и следва да продължи /в
този смисъл Определение № 339 от 29.05.2019 г. по ч. т. д. № 972/2019 г. на II
т.о., Определение № 352 от 26.06.2018 г. по ч. т. д. № 1027/2018 г. на II т.о./.
В случая е безспорно, че застрахователната претенция е предявена на
27.11.2023 г., а исковата молба е депозирана в Окръжен съд - Силистра на
07.02.2024 г. С оглед оспорванията, обективирани в отговора на исковата
молба, то на практика е налице отказ за заплащане на обезщетение от страна
на ответното дружество към момента на постановяване на определението по
чл.140 ГПК, към който момент вече е изтекъл и тримесечния срок по чл.496,
ал.1 ГПК.
Съдът счита, че в случая претенцията на ищеца за присъждане на
законната лихва за забава представлява последица от евентуалното уважаване
на главния иск – за обезщетение и не се предявява като самостоятелен иск по
чл. 86 от ЗЗД, поради което ищецът не е длъжен да сочи размер на търсената
лихва.
11
Съобразно чл. 432, ал. 1 ГПК, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл. 380 КЗ.
За да възникне отговорността на застрахователя, следва да са налице
следните кумулативно дадени предпоставки: 1/ наличие на деликт при
съответното авторство, 2/ противоправност, 3/ вина, 4/ наличие на валидно
застрахователно правоотношение с ответното дружество по застраховка
„Гражданска отговорност”, 5/ настъпването на застрахователно събитие като
юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.
Следва да се има предвид, че задължителни по смисъла на чл.300 от
ГПК за гражданския съд относно това дали и кой е извършил деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, са само тези актове на
наказателния съд, с които по надлежен ред едно лице е признато за виновно в
извършване на престъпно деяние – с присъда, решение по чл.78а НК или
споразумение в наказателния процес. В настоящия случай не е налице такъв
акт, поради което и твърденията на процесуалния представител на ищеца за
безспорно установяване на противоправно деяние настоящият състав оценява
като неоснователни. В случай на доказано авторство, вината съобразно чл.45,
ал.2 от ЗЗД се предполага.
Не се спори между страните в процеса, че е настъпило твърдяното в
исковата молба пътно-транспортно произшествие и че към датата на
настъпването му е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност” към ЗД „БУЛ ИНС“ АД, за лек автомобил марка „Фолксваген”,
модел „Голф 3”, с рег. №Н 0568 ВР.
От съвкупния анализ на доказателствата по делото и конкретно от
изготвените експертни заключения, които съдът кредитира като компетентно
дадени и обосновани, еднопосочни по въпроса за механизма на ПТП, се
установява, че на 23.06.2023г., около 18.50ч. на път клас III, №207, на около 1
км от изхода на гр.Тервел в посока с.Честименско, обл. Добрич на
хоризонтална права, след ляв завой, С Р Б, ЕГН **********, гр.Алфатар, при
управление на собствения си лек автомобил марка „Фолксваген”, модел
„Голф” с рег. №Н 0568 ВР, губи контрол като излиза от пътното платно вдясно
посока на движението и се блъска в крайпътно дърво. Пострадал при ПТП е
ищецът С. Г..
12
Констативният протокол за ПТП с пострадали лица и протокол от оглед
не се ползват с материална доказателствена сила относно авторството и
механизма на деянието, но доколкото са съставени при условията на запазено
произшествие, са обвързващи за съда в частта относно констатациите на
съставителя относно непосредствено възприетото от него при огледа
фактическо положение. По отношение на лично констатираните от
съставителя факти документът формира обвързваща доказателствена сила,
която в случая не е опровергана. Същите кореспондират с експертните
заключения.
Съгласно чл.20, ал.2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със съС.ието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в съС.ие да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.
С оглед горното, съдът приема, че причина за ПТП е несъобразена от
страна на водача С Б скорост, по-висока от критичната за завоя, при
управление на МПС, което е в нарушение на чл.20, ал. 2 от ЗДвП.
Доколкото загубата на контрол е във връзка и в резултат на нарушение
на режима на скоростта /несъобразена с примерно изброените обстоятелства
по чл.20, ал.2 ЗДвП/, то правилната квалификация на нарушението на
правилата на движение е именно чл.20, ал.2 ЗДвП, което нарушение е в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Щом това е така и при наличие на застраховка „Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила и ответното застрахователно
дружество към момента на застрахователното събитие, налице са
предпоставките за ангажиране отговорността на ответника - застраховател по
предявения иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Застрахователят, чиято е тежестта, не обори в хода на процеса
презумцията за вина, съгласно чл.45 от ЗЗД. Случайното деяние по см. на чл.
15 от НК би изключило вината на водача, но съдът счита, че в конкретния
случай няма основание да се приложи състава по НК. Възражението на
ответника за липса на виновно поведение на застрахования водач се явява
13
недоказано и неоснователно. Горното обуславя именно ответното дружество
да обезщети вредите от произшествие, представляващо застрахователно
събитие по риска ГО на автомобилистите.
Писмените и гласни доказателства, ведно с гореописаните приети
експертизи, с категоричност установяват, че травмите на ищеца се намират в
пряка причинно-следствена връзка с осъщественото противоправно поведение
от застрахования при ответното дружество водач, с изключение на
уврежданията на крака /изкривяването/, наличието на затруднена
комуникация и дефицит на горния крайник, както и на зрението. За
последните няма данни да са в резултат на ПТП. Липсата на увреждания на
крака е обективирано и като извод в амбулаторен лист от 23.06.2023г. – „няма
клинични и рентг. данни за ф-ри и увреждания на крайници”.
Въпреки наличието на две КСМАТЕ, то заключенията по същите не са
в пряко противоречие, поради което съдът кредитира и двете. Единственото
разминаване, което се установява е по въпроса за наличието или липсата на
поставен обезопасителен колан от страна на пострадалия Г.. При първата
експертиза вещите лица инж. Ж. и д-р И. обосновават извод за наличие на
поставен такъв, а при втората инж.И. излага, че от техническа гледна точка не
намира данни за поставен колан. Д-р Д. не дава категоричен отговор.
Въпросът има отношение за твърдяното от ответника съпричиняване.
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва
да бъде определен по справедливост съобразно чл. 52 ЗЗД, при съобразяване
на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства и причинени
морални страдания и др. съгласно дадените задължителни указания с ППВС
№ 4/1968 г. То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при
съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с различни по
степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките
случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките - по-ниско. За да
се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
допълнителното влошаване на здравето на пострадалия; дали същите
продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в
страната и общественото възприемане на критерия за „справедливост” на
14
съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с
нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите.
Определяйки конкретния размер на обезщетението за неимуществени
вреди, настоящият съдебен състав съобразява следните установени по делото
факти: приобщената по делото медицинска документация и приетото
заключение по съдебно-медицинските експертизи, които са еднопосочни и
съдът кредитира като обективни и компетентни, дават основание на съда да
приеме, че причиненото на ищеца вследствие ПТП телесно увреждане,
изразяващо се в комбинирана травма глава-гръден кош, изразяваща се в
травматичен шок; двустранен травматичен подвижен хематом по лявата
половина на челото; двустранен травматичен околоочен хематом; разкъсно-
контузна рана над лявата вежда; разкъсно-контузна рана челно-слепоочно-
теменно вляво; многофрагментно счупване на челната кост; счупване на
лявата слепоочна кост; счупване на външната стена на лявата очница; кръв в
синусите, по-силно изразено вляво; контузия на мозъка вляво челно; счупване
на II, III, X леви ребра; пневмоторакс /навлизане на въздух в гръдната кухина/
вляво, плеврален излив /течност в плевралната кухина, натрупване на течност
между двата листа на плеврата/ вляво, подкожен емфизем /навлизане на въздух
в подкожието/ вляво; контузия на левия бял дроб; контузни рани по дясната
мишница, несъмнено е дало повод на ищеца, на възраст към датата на
инцидента 53г., да изпитва интензивни болки и неразположение и да търпи
обездвижване за период от около 2-3 месеца /един месец от които е болничен
престой/.
Не се установяват понастоящем заболявания и/или увреждания, които
да са в резултат на инцидента – от гръдната травма и от ЧМТ.
В с.з. вещото лице д-р И. /л.306/ излага, че продължителният период на
намалена подвижност, на това, че той е станал трудно контактен и по-трудно
комуникира с хората, дефицитът на горен крайник /захващането/, евентуално
може да бъде обяснено с прекаран инсулт, който се твърди от самия ищец, но
не би следвало да има връзка с травмата от ПТП. С. Г. не е представил никакви
медицински документи при прегледите и въпреки, че няма доказателства
действително да е прекаран инсулт, то с оглед липсата на обвързаност с
инцидента, съдът приема, че тези обстоятелства не са в причинно-следствена
връзка с него. Наличното потъмняване на лещата на окото също не е свързано
15
с ПТП, а по-скоро с възрастта на ищеца /така, д-р И., л.307/. Изкривяването на
крака е единствено в резултат на ДЦП. Твърдените в исковата молба
загрозяващи белези също не се установяват.
Що се отнася до Постконтузионния синдром с церебестенни
оплаквания, умерена уморяемост, раздразнителност, трудна концентрация,
паметови смущения, безсъние, които вещите лица по КСППЕ описват,
настоящият състав намира, че са в причинно-следствена връзка с ПТП,
доколкото такива не се установяват да са били налични преди това. Видно от
заключението на допуснатата експертиза лечението е симптоматично, но до
този момент не е търсена специализирана помощ. Съдът съобразява и това, че
непреодолени травми в психологическото и емоционално съС.ие на ищеца не
се констатират.
От събраните гласни доказателства чрез провеждането на разпит на св.
И Р и св. А Д.а, се установява отражението на събитието във физически и
психически план, а именно – затрудненията, които е изпитвал при
обслужването си, вследствие на травмата. Следва да бъде посочено, че съдът
не кредитира свидетелските показания на св.Ралева, че ищецът преди
инцидента свободно се придвижвал и че кракът му окончателно се е изкривил
след него, доколкото същите са в пълно противоречие на приетите по делото
доказателства. Споделеното пред съда от страна на свидетелите, че ищецът е
подпомаган в ежедневието интензивно за период от 4-5 месеца и че
понастоящем продължават не може да бъде прието да е единствено в резултат
на ПТП. Ориентацията им за време също следва да бъде подложена на
съмнение, предвид твърдението, че ищецът е пристигнал в селото след
двумесечен престой в болнично заведение /така, св. Д.а, а св. Р споделя, че
след болницата е бил в с.Межден за долекуване или социален дом/. Събраните
по делото доказателства обаче сочат на едномесечен престой в МБАЛ –
гр.Добрич. Няма данни, а и твърдения в исковата молба, че след престоя в
болницата ищецът е бил на място, различно от дома му.
Отчитайки характера и степента на уврежданията, проведеното
лечение и периода на възстановяване, липсата на остатъчни последици от
гръдната травма и ЧМТ, възрастта на ищеца към момента на произшествието,
както и икономическата конюнктура в страната към момента на ПТП, както и
актуалната съдебна практика по размера на присъжданите обезщетения по
сходни казуси /така, Решение №50140/04.12.2023г. по т.д. №1873/2022г. на
16
ВКС, I т.о., касаещо ПТП 2019 г., 51 г., черепномозъчна травма,
разкъсноконтузна рана на главата, охлузвания и кръвонасядания на лицето,
счупвания на лицеви кости, счупване на черепната основа, с изтичане на
мозъчна течност през носа, навлизане на въздух в черепната кухина, контузия
на мозъка; отворено счупване на крайната част на дясната лъчева кост, 6
месеца възстановяване, 3 месеца гипс, главоболие, белези, пневмоцефалия -
80 000 лв.; Решение № 376 от 18.06.2024 г. по гр. д. № 3748/2023 г. на 3 ГО -
53г., 2016 г., средна и тежка телесни повреди, изразяващи се в контузия на
белия дроб, кръвоизлив в корема, разкъсване на тънкото и сляпото черво,
разкъсване на опората на червата, перитонит, травматичен шок-които както
поотделно, така и по съвкупност, са причинили разстройство на здравето,
временно опасно за живота, счупване на ребра-с което е причинено трайно
затруднение на движението на снагата за повече от 30 дни, както и загуба на
слезка, възстановителен процес 7 месеца - 100 000 лв.; Решение № 37 от
11.04.2022 г. по т. д. № 328/2021 г. на 2 ТО ПТП 2017 г., контузия на мозъка,
контузия на гръдния кош вдясно, счупване на III, IV, V, VI, VII ребра вдясно,
пневмоторакс вдясно, счупване на дясната лопатка, контузия и разкъсно-
контузна рана на десния лакът и счупване на долния клон на дясната срамна
кост, 3 месеца възстановителен период, не е възстановена напълно мозъчна
травма, 60 г. - 100 000 лв.; Решение №50026/26.06.2023г. по т.д. №2705/2021г.
на ВКС, II т.о., касаещо ПТП 2019 г., 54 г., контузия на главата със сътресение
на мозъка, счупване на телата на първи и втори поясни прешлени, черепно
мозъчна травма, травма в областта на шията, корема, гръдния кош и дясната
ръка; извършената оперативна интервенция за запълване на фрактурните
линии на телата на първи и втори поясни прешлени, възможността за ранни
рехабилитационните процедури – на 2-3 ден след операцията; съС.ието на
пострадалата в болницата - обездвижена и хранена с течна храна;
възстановителен процес относно фрактурата от около 6 месеца, на легло 2.5
месеца, месец и половина паметови дефицити - 40 000 лв. без 51, ал. 2 ЗЗД/,
настоящият съдебен състав намира, че сумата в размер от 90 000лв.
справедливо обезщетява претърпените от С. Г. неимуществени вреди. С
посочената сума съдът намира, че се постига справедлив баланс между
претърпените вреди в резултат на деликта и паричното измерение на нуждата
от обезвреда, респективно за спазен принципът за справедливост по чл. 52
ЗЗД.
17
По възражението за съпричиняване:
Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. За основателност
на възражението за съпричиняване е необходимо да се установи както
противоправно поведение на пострадалия, което се твърди в случая, така и със
същото, съобразно конкретните обстоятелства, пострадалото лице да е
допринесло за настъпване на вредите, т. е. поведението му да е в пряка
причинна връзка с вредоносния резултат.
Приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от
ответника чрез защитно възражение, направено в съответния предвиден
преклузивен срок по ГПК. В практиката на ВКС е разяснено, че правейки
възражение, ответникът следва да сочи конкретни действия или бездействия, с
които пострадалият е допринесъл за реализиране на вредоносните последици
и съдът да се произнесе в рамките на именно посочените от ответника
действия /така Решение № 134/18.11.2020 г. по т. д. № 1422/2019 г. на ВКС, II
т. о. /.
В случая ответното дружество, навеждайки възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат, е посочило, че пострадалият е
допринесъл за настъпване на вредите в този размер, предвид непоставяне на
обезопасителен колан /чл.137а от ЗДвП/.
В хода на делото не се установи с категоричност наличието или липсата
на поставен колан. Вещите лица по двете КСМАТЕ нямат еднопосочно
мнение по този въпрос.
От дадените от вещите лица пояснения не се установява по несъмнен
начин и това, че обезопасителния колан дава отражение на вида
травматичните увреждания. Само по себе си нарушението на установените в
ЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се приеме
съпричиняване на вредоносния резултат.
Доколокото изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и намаляването на дължимото
обезщетение за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД предполага
доказване по безспорен начин на конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат
като е създал условия или е улеснил неговото настъпване, то при отсъствие на
категорични доказателства за причинно следствена връзка между поведението
18
на пострадалия по време на реализиране на произшествието и настъпилия
вредоносен резултат обезщетението не подлежи на редуциране и се дължи в
пълния размер, определен съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД
/в този смисъл Решение № 98 от 24.06.2013г. по т. д. № 596/2012г. на ВКС,
Решение № 50122 от 15.01.2024 г. по т. д. № 1766/2022 г. на 2 ТО, Решение №
50073 от 05.10.2023 г. по гр.дело № 3457/2022 г. по описа на първо г.о. на ВКС,
Решение № 134/19.11.2015г. по т.д.№3495/2014г. на ВКС/.
По претенцията за законна лихва:
По въпроса за началния момент, от който следва да бъде присъдено
обезщетение за забава, е налице разяснение в следните актове на ВКС:
Решение № 50135/11.11.2022 г. по т. д. № 2026/2021 г., I т. о., Решение №
50106/03.11.2022 г. по т. д. № 1865/2021 г., I т. о.; Решение № 50102/20.10.2022
г. по т. д. № 1428/2021 г., II т. о., Решение № 72/29.06.2022 г. по т. д. №
1191/2021 г., I т. о., Определение № 291/27.05.2021 г. по т. д. 1343/2020 г. на
ВКС, II т. о. и в Решение № 128/04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на ВКС,
Iт. о. В последното решение, към което препращат предходно цитираните
актове на ВКС, е посочено, че спрямо договорите за застраховка на
гражданската отговорност са предвидени специални правила, съобразно които
застрахователят се задължава: на осн. чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ - да покрие в
границите на опредЕ.та в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от последния на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат
от застрахователното събитие, а на осн. чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ - да покрие
отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно
задължение. И в двата случая изрично чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ предвижда, че в
застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на чл. 429, ал. 3 КЗ.
Следователно, от една страна отговорността на застрахователя спрямо
увреденото лице е функционално обусловена от отговорността на
застрахования, включително и по отношение на лихвите за забава, които
последният дължи на увредения. От друга страна, за разлика от КЗ /отм./,
новият КЗ /в сила от 01.01.2016г./, в чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ изрично лимитира
включените в застрахователното обезщетение, а оттам и в застрахователната
сума, лихви за забава, като ги ограничава до тези, които текат от момента на
19
по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие от застрахования на осн. чл. 430, ал.
1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от увреденото лице или от датата на предявяване
на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение, но не и от датата на настъпване на
застрахователното събитие.
След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ, за застрахователя е
налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като
непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е
свързано с: 1/ изпадане на застрахователя в забава - чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ,
в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с възможност
увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на осн. чл.
498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ.
В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност”, в застрахователната сума по чл. 429
КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ се включва дължимото от застрахования спрямо
увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване
на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя, а не и от момента на увреждането.
В процесния случай по делото се доказа, че ищецът надлежно е
отправил застрахователна претенция, получена от застрахователя на
27.11.2023г., от който момент следва да бъде присъдено обезщетение за
забава.
Така мотивиран, настоящият съдебен състав намира, че предявеният
срещу застрахователното дружество иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде уважен в размер от 90 000 лв. и
отхвърлен за разликата над тази сума до предявения размер от 300 000 лв.
Законна лихва върху главницата следва да бъде присъдена, считано от
27.11.2023г. до окончателното изплащане на задължението.
По разноските в процеса:
Ищецът е ползвал безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗАдв – материално затруднено лице. В случая ответникът следва да
се осъди да заплати съразмерно на уважената част от исковете адвокатско
възнаграждение в полза на адвокат Д., в размер на 7850лева с ДДС, на осн. чл.
20
78, ал. 1 от ГПК.
Ответникът от своя страна също претендира разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение и депозити за вещи лица. Направено е възражение
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на
20 040лв. с ДДС, което настоящият състав намира за основателно за размера
над 16 650лв. с ДДС, с оглед фактическа и правна сложност на делото и
извършените действия по защитата на страната от процесуалния
представител. Следва да се има предвид, че с оглед задължителния характер
на даденото тълкуване на чл.101, пар. 1 ДФЕС с решение от 25.01.2024г. по
дело С-438/22 на СЕС, определените с наредбата възнаграждения не са
задължителни за съда. Същите обаче служат за ориентир при определяне на
възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Съразмерно отхвърлената
част от иска на ответника се следват разноски в размер на общо 5255.96лв., от
които 4995лв. за адвокатски хонорар и 260.96лв. депозити.
Ищецът е освободен от задължението за внасяне на държ. такса и
разноски по делото на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 6 от
ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса
или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати
всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза
на съда. Съдебната практика приема, че и в случаите по чл. 78, ал. 6 от ГПК
осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски, но
съразмерно с уважената част от исковете /Решение № 311/08.01.2019 г. на ВКС
по гр. д. № 1144/2018 г., ІV г. о., Определение № 201/27.06.2016 г. на ВКС по
гр. д. № 5961/2015 г., ІІІ г. о.; Решение № 321/30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. №
1159/2017 г., IV г. о./. Съразмерно на уважената част от исковете ответникът
следва да заплати в полза на съда сумата от 4045.12лв., от която 3600лв.
държавна такса и 445.12лв. – депозити.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ №87,
представлявано от С. Проданов и Крум Крумов ДА ЗАПЛАТИ на С. Т. Г.,
21
ЕГН **********, с адрес гр.Алфатар, общ. Силистра, ул. „Здравец“ №18,
сумата от 90 000 лв. /деветдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение
за претърпени от него неимуществени вреди - болки и страдания в резултат
на ПТП, настъпило на 23.06.2023г., ведно със законната лихва считано от
уведомяване с извънсъдебната претенция – 27.11.2023г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над
сумата от 90 000 лв. до предявения размер от 300 000 лв., на основание чл.
432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ №87,
представлявано от С. Проданов и Крум Крумов ДА ЗАПЛАТИ на АДВ.Н. Д.,
вписан в ШАК, с личен номер **********, с адрес гр.София, площад
Позитано №2, Сграда „Перформ Бизнес Център”, ет.3, сумата от 7850лв.
/седем хиляди осемстотин и петдесет лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение, на основание чл.38 ЗА.
ОСЪЖДА С. Т. Г., ЕГН **********, с адрес гр.Алфатар, общ.
Силистра, ул. „Здравец“ №18 ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Лозенец“,
бул. „Джеймс Баучер“ №87, представлявано от С. Проданов и Крум Крумов
сумата от 5255.96лв. /пет хиляди двеста петдесет и пет лева/,
представляваща разноски за първоинстанционното произвоство, на
основание чл. 78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ №87,
представлявано от С. Проданов и Крум Крумов ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд - Силистра, сумата от
4045.12лв. /четири хиляди четиристотин и пет лева и дванадесет ст./,
представляваща дължимата за образуване на производството държавна такса,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________
22