Определение по дело №1345/2016 на Районен съд - Стара Загора

           

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

               Номер                             Година   29.06.2016                    Град  С.З.

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                  XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и девети юни                                                                                     Година 2016 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Р.

Секретар:                

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 1345 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответникът не е подал писмен отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявените с нея искове допустими.

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените с исковата молба писмени документи, каквито ответникът не е представял по делото (чл. 183 ГПК).

Доколкото страните нямат други доказателствени искания, делото следва да се внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото, като на ищеца не може да се изпрати препис от отговор, защото такъв ответникът не е подал по делото. Страните следва да се приканят към постигане на спогодба, включително и чрез процедура по медиация, като им се разяснят преимуществата й.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

           РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца вземания, са посочени в исковата му молба и изразяват по същество в това, че с решение № 419/30.08.2013 г. по т.д. № 196/2013 г. на ПОС било открито производство по несъстоятелността му. С определение № 2220/28.11.2013 г. по същото дело, на ищецът бил назначен постоянен синдик, а с решение № 471/07.10.2014 г. по т.д. № 196/2013 г. на ПОС ищецът бил обявен в несъстоятелност. Тези решения и назначаването на синдика били надлежно вписани и обявени в Т. по партидата на ищеца. На 22.07.2014 г. между него и ответника бил сключен договор за наем, съгласно който ищецът предоставял на ответника за временно и възмездно ползване л.а. „В.”, комби, --, с рег. № --, с идентификационен № --. Ответникът се задължавал да заплаща месечен наем в размер на 50 лева за текущия месец в срок до края на месеца по особената банкова сметка ***. Страните уговорили, че договорът влизал в сила в деня на неговото подписване. По същия ищецът издал следните фактура № **********/22.07.2014 г. за месечния наем от 50 лева за ползването на лекия автомобил през периода от 22.07.2014 г. до 22.08.2014 г.; фактура № **********/22.08.2014 г. за месечния наем от 50 лева за ползването на лекия автомобил през периода от 22.08.2014 г. до 22.09.2014 г.; фактура № **********/22.09.2014 г. за месечния наем от 50 лева за ползването на лекия автомобил през периода от 22.09.2014 г. до 22.10.2014 г.; фактура № **********/22.10.2014 г. за месечния наем от 50 лева за ползването на лекия автомобил през периода от 22.10.2014 г. до 22.11.2014 г.; фактура № **********/21.11.2014 г. за месечния наем от 50 лева за ползването на лекия автомобил през периода от 22.11.2014 г. до 22.12.2014 г.; фактура № **********/22.12.2014 г. за месечния наем от 50 лева за ползването на лекия автомобил през периода от 22.12.2014 г. до 22.01.2015 г.; фактура № **********/22.01.2015 г. за месечния наем от 50 лева за ползването на лекия автомобил през периода от 22.01.2015 г. до 22.02.2015 г.; фактура № **********/20.02.2015 г. за месечния наем от 50 лева за ползването на лекия автомобил през периода от 22.02.2015 г. до 22.03.2015 г.; фактура № **********/21.03.2015 г. за месечния наем от 50 лева за ползването на лекия автомобил през периода от 22.03.2015 г. до 22.04.2015 г.; фактура № **********/20.04.2015 г. за месечния наем от 50 лева за ползването на лекия автомобил през периода от 22.04.2015 г. до 22.05.2015 г.; и фактура № **********/22.05.2015 г. за месечния наем от 50 лева за ползването на лекия автомобил през периода от 22.05.2015 г. до 22.06.2015 г. Съгласно договора, ищецът осигурил спокойното ползване на лекия автомобил, но ответникът не изпълнил основното си задължение да плаща в срок уговорения месечен наем в размер на 50 лева. Към днешна дата единственото плащане от същия постъпило по сметката на синдика на 18.05.2015 г. било в размер на 100 лева, тоест единствено за два месечни наема. За доброволно плащане на дължимите наемни цени било изпратено до ответника писмено предупреждение с изх. № 196/2013-58/15.04.2015 г., с което му била предоставена възможност, в 7-дневен срок от получаване на писмото да заплатял всички просрочени суми, в противен случай, ищецът дял да предприеме необходимите действия за прекратяване на договора. Писмото било изпратено до посочения в Търговския регистър адрес на управление на ответника, но се върнало с отбелязване, че било „непотърсено” от получателя. До датата на писмото задължението на ответника не било изпълнено, като междувременно следвало да бъде заплатен още един наем от 50 лева за ползването на автомобила за периода от 22.04.2015 г. до 22.05.2015 г. Поради липсата на изпълнение, на 21.05.2015 г., чрез нотариус С.Ч., била изпратена до ответника нотариална покана, която му била връчена на 04.06.2015 г. съобразно чл. 47, ал. 5 ГПК. В предоставения му с нея тридневен срок след получаването й, тоест до 07.06.2015 г. включително, ответникът не платил задължението по договора за наем. На 11.06.2015 г. върнал ключовете за автомобила и изоставил същия на паркинг в С.З., поради което следвало да се счита, че от тази дата не дължал наем. За ищецът не останал друг път за събиране на дължимите наеми, освен съдебния, което обусловило правния му интерес от предявените искове. Освен заплащането на дължимата наемна цена за ползването на лекия автомобил, ответникът следвало да заплати и обезщетения в размер на 54.76 лева за забавено изпълнение в размер на законната лихва.

            Искането е да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 3.74 лева мораторна лихва за забава от 23.08.2014 г. до 18.05.2015 г. в плащането на наема за периода от 22.07.2014 г. до 22.08.2014 г. по договор за наем от 22.07.2014 г. и фактура № **********/22.07.2014 г., сумата от 3.31 лева мораторна лихва за забава от 23.09.2014 г. до 18.05.2015 г. в плащането на наема за периода от 22.08.2014 г. до 22.09.2014 г. по същия договор и фактура № **********/22.08.2014 г., сумата от 50 лева за главница от неплатен наем за периода от 22.09.2014 г. до 22.10.2014 г. по същия договор за наем и фактура № **********/22.09.2014 г., със 7.14 лева мораторна лихва от 23.10.2014 г. до 18.03.2016 г., сумата от 50 лева за главница от неплатен наем за периода от 22.10.2014 г. до 22.11.2014 г. по същия договор и фактура № **********/22.10.2014 г., с 6.70 лева мораторна лихва от 23.11.2014 г. до 18.03.2016 г., сумата от 50 лева за главница от неплатен наем за периода от 22.11.2014 г. до 22.12.2014 г. по същия договор и фактура № **********/21.11.2014 г., с 6.29 лева мораторна лихва от 23.12.2014 г. до 18.03.2016 г., сумата от 50 лева за главница от неплатен наем за периода от 22.12.2014 г. до 22.01.2015 г. по същия договор и фактура № **********/22.12.2014 г., с 5.85 лева мораторна лихва от 23.01.2015 г. до 18.03.2016 г., сумата от 50 лева за главница от неплатен наем за периода от 22.01.2015 г. до 22.02.2015 г. по същия договор и фактура № **********/22.01.2015 г., с 5.42 лева мораторна лихва от 23.02.2015 г. до 18.03.2016 г., сумата от 50 лева за главница от неплатен наем за периода от 22.02.2015 г. до 22.03.2015 г. по същия договор и фактура № **********/20.02.2015 г., с 5.03 лева мораторна лихва от 23.03.2015 г. до 18.03.2016 г., сумата от 50 лева за главница от неплатен наем за периода от 22.03.2015 г. до 22.04.2015 г. по същия договор и фактура № **********/21.03.2015 г., с 4.60 лева мораторна лихва от 23.04.2015 г. до 18.03.2016 г., сумата от 50 лева за главница от неплатен наем за периода от 22.04.2015 г. до 22.05.2015 г. по същия договор и фактура № **********/20.04.2015 г., с 4.18 лева мораторна лихва от 23.05.2015 г. до 18.03.2016 г., сумата от 33.33 лева за главница от неплатен наем за периода от 22.05.2015 г. до 11.06.2015 г. по същия договор и фактура № **********/22.05.2015 г., с 2.50 лева мораторна лихва от 23.06.2015 г. до 18.03.2016 г., и законна лихва върху главниците от подаване на исковата молба в съда до изплащането им, както и разноските по делото.

            Правна квалификация на предявените искове за неплатени наеми – нормата на чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, а на предявените искове за мораторни лихви – нормата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал писмен отговор, не е взел становище по предявените искове, не претендирал самостоятелни права и възражения, не е посочил и представил доказателства.

            Тежестта за доказване на твърдените от ищеца горепосочени обстоятелства, се носи от същия по делото, тъй като на тях е основал предявените по делото искове.

            На основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът указва на ищеца, че за твърдените от него и подлежащи на доказване от него спорни факти, че на 11.06.2015 г. ответникът му върнал ключовете за наетия автомобил и изоставил същия на паркинг в С.З. – не сочи доказателства.  

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: решение № 419/30.08.2013 г., решение № 471/07.10.2014 г., определение № 2220/28.11.2013 г., договор за наем от 22.07.2014 г., фактура № **********/22.07.2014 г., фактура №**********/22.08.2014 г., фактура № **********/22.09.2014 г., фактура № **********/22.10.2014 г., фактура № **********/21.11.2014 г., фактура № **********/22.12.2014 г., фактура № **********/22.01.2015 г., фактура № **********/20.02.2015 г., фактура № **********/21.03.2015 г., фактура № **********/20.04.2015 г., фактура № **********/22.05.2015 г., нареждане за касов паричен превод 013ВССС151380002/18.05.2015 г., покана за доброволно изпълнение изх. № 196/2013-58/15.04.2015 г. и известие за доставяне, нотариална покана от 21.05.2015 г., уведомление от 21.05.2015 г., единадесет справки за размера на законната лихва и две извлечения от търговския регистър.

 

            ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 13.09.2016 г. от 10.20 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.

 

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: