Р Е Ш Е Н И Е
№103/25.07.2019 г., гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, търговски
състав, на осми юли през две хиляди и деветнадесета година, в открито заседание,
в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА
и секретар: ВИОЛЕТА БОЕВА, като разгледа т.д.№325 по описа за 2018 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по исковата молба на Д.Г.М., ЕГН **********,*** против „А.“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
на дейността в гр. П., ул. „С. Т.“ № **, вх.**, ет.*, ап.**, за отмяна по реда
на чл. 74 ТЗ на всички решения, взети на Общо събрание на съдружниците от *** г.,
като незаконосъобразни и противоречащи на учредителния договор.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства:
Ищцата твърди, че като съдружник в ответното
дружество, притежава 60% от капитала му. Същата била редовно поканена за общото
събрание на съдружниците (ОСС) от ***** г. За него ищцата представила заявление
с нотариална заверка на подписа и съдържанието, в което изразила своето
становище и неприсъствено гласуване по точките от дневния ред. Заявлението било
представено от надлежно упълномощено лице – П. М., като оспорените решения били
обективирани в констативен протокол.
Процедурата по свикване на ОСС, както и
законосъобразността на всички взети на него решения е оспорена основно по
съображения, че ООС било свикано от управителя и проведено без за него да е
представена писмена покана, изпратена до управителя П. У., но в качеството му
на съдружник. Затова и последният присъствал на ОСС и подписал въпросния
констативен протокол, обективиращ оспорените решения единствено в качеството си
на молител. Според ищцата, съдружникът П. У. знаел, че членственото му
правоотношение в дружеството е прекратено по реда на чл.517, ал.3 ГПК във
връзка с вече образувано изп.д. № **** г. на ЧСИ В. Б., рег. № ***, както и т.д.№****
г. на ПзОС, заради което можел са присъства на ОСС само в качеството си на
управител с право на съвещателен глас, но без право да участва при вземане на
решенията като съдружник.
Възразява се освен това, че при вземане на оспорените
решения управителя не взел предвид волята на ищцата, съобразно представеното от
нея заявление. В него тя описала подробно причините за неизпълнение на
сключения предварителен договор за продажба на дружествени дялове от ***** г.,
който според нея се оказал невъзможен за изпълнение. Поради тази причина ищцата
се опитала да уреди отношенията във връзка с този договор, провеждайки поредица
от ОСС. Управителят обаче саботирал вземането на такова решение и на едно от
ОСС било взето решение за смяната му като управител.
Описва се, че в периода м.***** г. У. подавал няколко
сигнала срещу ищцата в РП-П., в т.ч. и с вх.№*** г., в които изложил
съображения по отношение на въпросния предварителен договор, идентични с тези,
съдържащи се в протокола, обективиращ оспорените решения на ОСС от *** г.
Всички тези сигнали обаче били прекратени от РП.
Твърди се, че
в периода м.***** г., П. У. сключвал очевидно неизгодни сделки във вреда на
дружеството. Като резултат било образувано изп. д. №***** г. на ЧСИ Д.С., рег.№***,
по което „А.“ ООД станал длъжник за сумата от над 1 500 000 лв. и било
възбранено цялото дружествено имущество. Освен това ищцата била освободена
неправомерно от работа, което се установило и в производството по гр.д. №******
г. на ВКС, III г.о. След като била лишена от възможността на работи в полза на
дружеството като ръководител транспортна дейност и като оперативен
счетоводител, ищцата не била поканена нито веднъж от управителя да окаже
съдействие за дейността на дружеството.
Сочи се, че на процесното ОСС от *** г., У. взел оспореното решение да я изключи като
съдружник с цел да се подсигури, че при евентуалното й завръщане на работа като
оперативен счетоводител, ищцата няма да може да се запознае със счетоводните
документи на дружеството и така да се противопостави на действията на
управителя, каквато обаче не била волята й, тъй като действията й никога не
били насочени против интересите на дружеството.
Изложени са съображения, че изпратената до нея покана
за провеждане на въпросното ОСС съдържало само абстрактно изброяване („сигнали, жалби и други доноси до НАП, ДАИ u
всички други държавни институции“), без посочване на конкретни нарушения,
каквото изисквала процедурата по изпращане на предупреждение и затова ищцата
останала лишена от възможността да си осигури аргументирана защита. В протокола
наред с това били изброени всички възможни законови основания за изключването
й, без да се вържи сметка налице ли са те или не.
Поддържа, че основната
причина за свикване на процесното ОСС било изключването й като съдружник. Освен
това не бил приет и ГФО за 2017 г., отговорността за което следвало да се
понесе единствено от управителя У. , който осуетил вземането на решение в този
смисъл по т.2 от дн. ред.
Изложени са подробни съображения.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен
отговор от дружеството-ответник, чрез адв. Н.П., с който се оспорва изцяло основателността на иска, както
и твърденията на ищцата в исковата молба.
Твърди се, че от около 2
години съдружникът Д.М. престанала да изпълнявала задълженията си и да оказва
съдействие за осъществяване дейността на дружеството, която била съсредоточена
в извършването на автобусен превоз на пътници. Твърди се, че от края на **** г.
по свои лични причини същата спъвала и пречела на дейността на дружеството и
действала умишлено против неговите интереси.
Твърди се, че почти всички проверки в дружеството били
предизвикани след сигнали от ищцата, в т.ч. и две от НАП, които не установили
нарушения. Според ответника с това умишлено поведение и действия М. увреждала
дружеството и действала против неговите интереси, което дало основание на
управителя да обмисли необходимостта от изключването й като съдружник.
Така управителят изготвил покани за ОСС до двамата
съдружници, съдържащи дневния ред и задължение до ищцата да оттегли подадените
от нея сигнали и жалби, с даден й 7-дневен срок за опровержение, считано от
получаване на поканата. На ****** г. на ищцата била връчена нотариална покана
за ОСС, а съдружникът П.У. получил
поканата си на ****** г. - лично, срещу подпис. ОСС се провело в кантората на
нотариус И.А.. М. била представлявана от пълномощник, който представил от нейно
име заявление (неприсъствено становище и гласуване) с нотариална заверка на
подписа и съдържанието. В него тя излагала становище, че У. не е съдружник, тъй като участието му в
дружеството е прекратено с уведомление от ЧСИ В. Б. по искане на взискателя Д.Д.,
поради което У. нямал право на глас.
Затова и в заявлението ищцата поддържала двете точки от дневния ред да не се
разглеждат.
В хода на ОСС П. У. преценил, че е налице необходимият
кворум по т.1 от дневния ред, тъй като на основание чл.137, ал.3, предл. 2-ро ТЗ изключваният съдружник няма право да гласува, неговият дял се изключва при
изчисляване на мнозинството, поради което взел оспореното решение за изключване
на М. на основание чл. 126, ал.3, т.1, т.2 и т.3 от ТЗ.
По т.2 от дневния ред не било взето решение, тъй като У.
констатирал липсата на кворум, като било
съобразено искането на М. по този въпрос да не се гласува, а събранието било
закрито в 13.25 ч. За вписване на решенията в ТР било подадено заявление вх.
№20181128143513.
Оспорени са твърденията, че У. не получавал покана за ОСС, както и тези, че
участвал в проведеното ОСС от ****** г. само като управител с право на
съвещателен глас, а не като съдружник. Сочи, че на ****** г. получил поканата
си за ОСС лично, срещу подпис, а видно от съставения констативен протокол
участвал в събранието и в качеството си на съдружник. Възразява, че не е
загубил това си качеството, а съобразно решението на ПзОС по т.д. № ****** г.,
всички решение на ОСС от ****** г., в т.ч. и за смяната му като управител били
отменени от съда.
Неоснователно също така било и възражението на ищцата,
че поканата до нея съдържала абстрактно изброяване на действията, с които
увредила интересите на дружеството. М. била наясно с абсолютно всички точки от
дневния ред, в т.ч. и на какво основание се иска изключването й, за което
показателно било подробното заявление, представено от пълномощника й.
В срока по чл.372 от ГПК е постъпила допълнителна
искова молба от ищцата, с която не са наведени нови факти и обстоятелства, а са
доразвити вече наведените доводи. Наред с това са изложени и съображения относно
неоснователността на направените от ответника възражения.
В постъпилия в срока по чл.373 ГПК от ответника
отговор се поддържат съображенията, изложени в първоначалния отговор и се
оспорват доводите на ищеца, направени в допълнителната искова молба.
Иска се отхвърляне на претенцията.
Страните в процеса са представили писмени доказателства
в подкрепа на твърденията и възраженията си.
Настоящият съдебен състав като съобрази събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и при
спазване разпоредбите на чл.235 и чл.236 от ГПК прие следното от фактическа и
правна страна:
Няма спор между страните в процеса, а и от приетите
писмени доказателства се установява, че на ****** г. е проведено общо събрание
на съдружниците в „А.“ ООД с дневен ред :
т.1. Изключване на съдружника Д.М. от „А.“ ООД, на
основание чл. 126, ал.3, т.1, т.2 и т.3 от ТЗ;
т.2. Приемане на годишния финансов отчет на „А.“ ООД.
Предявеният иск е с правно основание чл.74 от ТЗ, като
съдът е сезиран от легитимирано лице - съдружник в ответното дружеството в
рамките на преклузивния срок по чл.74, ал.2 от ТЗ - не по-късно от 3 месеца от
деня на общото събрание – на ****** г., поради което и е процесуално допустим,
но единствено в частта с предмет незаконосъобразност на решението по т.1 от
дневния ред на проведеното на ****** г. ОСС. В останалата му част, с предмет
т.2 от дневния ред на ОСС проведено на ****** г., иска по чл.74 от ТЗ се явява
процесуално недопустим, тъй като ОСС не е взело решение поради липса на кворум.
В този смисъл за ищцата не е налице правен интерес от обжалването на решението
по т.2-ра. Ето защо исковата молба в тази й част ще следва да се остави без
разглеждане, а настоящето производство да се прекрати.
Няма спор между страните в процеса, че Общото събрание
на съдружниците на ответното дружество е взело решение по т.1-ва от посочения
дневен ред да изключи съдружника М.. Решението е взето от единственият
присъствал съдружник П.У. . Другият съдружник Д.М. е изпратила пълномощник,
който е представил на събранието заявление / неприсъствено становище и воля за
гласуване по отделните точки от дневния ред/, което било с нотариална заверка
на подписа. Изразената от М. воля е обективирана в Констативен протокол Акт №**,
том **, рег.№** от ****** г. съставен от Нотариус И.А., копие от който е прието
в настоящето производство. От същият се установява, че М. е възразила относно
наличието на кворум на ОСС и е гласувала е да не се разглеждат точките от
дневния ред. Въпреки така изразената воля от съдружника М., П. У. е гласувал
единодушно за вземане на решение за изключване на същата като съдружник в
ответното дружество, приемайки, че е налице необходимия кворум според
дружествения договор.
Първият от доводите на ищцата за незаконосъобразност
на така взетото решение е, че членството в ответното дружество на съдружника П.
Л. У. , притежаващ два дяла от капитала на „А.“ ООД, е прекратено, поради което и същият няма право на решаващ
глас в ОСС. От своя страна ищцата като съдружник в дружеството, притежаваща три
дяла от капитала на „А.“ ООД, е
гласувала да не се разглежда точка 1-ва от дневния ред и затова процесното решение,
прието с гласа на У. , е взето при липса на кворум, което го прави
незаконосъобразно.
Това твърдение на ищцата е основателно, предвид
безспорният по делото факт, че членството на П. У. в „А.“ ООД е прекратено
преди ****** г. - датата на свикване и провеждане на процесното ОСС. В тази
връзка и след справка в ТР се установява, че на ****** г. е вписан запор върху
дружествените дялове, собственост на П. У. по искане на взискателя Д. Н.Д.,
притежаващ вземане в размер на 128 800 лева. След налагането на запора и
вписването му в ТР и изпълнение на последващата процедура по реда на чл.517
ал.1 изр.1-во от ГПК ЧСИ е овластил взискателя да предяви иск по чл.517 ал.3 от ГПК, по който е и образувано на ****** г. т.д. № ****** г. по описа на
Пазарджишкия ОС. Последното се установява от извършена служебна справка в деловодната
програма на съда, а и не се спори от страните в процеса. Вярно е, че в настоящето производство не са
представени доказателства за установяване датата, на която ЧСИ е връчил на У. изявлението на взискателя за прекратяване
участието му като съдружник в ответното дружество. В този смисъл съдът приема,
че най - късният момент на узнаването на посоченото изявление е датата на
връчване на У. на исковата молба, по
която е образувано т.д. № ****** г. по описа на Пз ОС по иск по чл.517 ал.3 от ГПК. Видно е от служебната справка, че това е станало най- късно на ****** г.,
на която дата в съда е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество
чрез неговия управител П.У. . Считано от тази дата е започнал да тече
тримесечния срок по чл.517 ал.3 от ГПК и е изтекъл на ****** г. След тази
датата членствените правоотношения на П. У. с ответното дружество са били
прекратени. Ето защо съдът приема, че към датата на свикване и провеждане на
процесното ОСС на ****** г. У. не е бил
съдружник в ответното дружество, поради което и взетото решение по т.1-ва от
дневния ред единствено с неговия глас очевидно е незаконосъобразно и подлежи на
отмяна.
Поради изложеното до тук настоящият съдебен състав
приема, че предявеният иск по чл.74 от ТЗ за отмяна на взетото решение по
т.1-ва от дневния ред на проведеното на 26.11.2018г. общо събрание на
съдружниците на ответното дружество само на това основание се явява основателен
и като такъв ще следва да се уважи, а процесното решение бъде отменено без да се
обсъждат останалите доводи и възражения наведени от страните.
При този изход на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответното дружество дължи доказаните като сторени от ищцата разноски в
процеса, които са в размер на 80 лева, представляващи платена държавна такса.
Воден от горното и на основание чл.235 от ГПК
Пазарджишкия окръжен съд
Р Е Ш И:
ПО ИСКА по чл.74 от ТЗ, предявен от Д.Г.М., ЕГН **********,***, ОТМЕНЯ решение по т.1-ва от дневния ред: „Изключване
на съдружника Д.М. от „А.“ ООД, на основание чл. 126, ал.3, т.1, т.2 и т.3 от ТЗ“, взето на проведено на ****** г. Общото събрание на съдружниците в „А.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление на дейността в гр. П., ул.
„С. Т.“ № **, вх.**, ет.**, ап.**.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска по чл.74 от ТЗ предявен от Д.Г.М., ЕГН
**********,*** за отмяна на решение по т.2-ра от дневния ред на Общото
събрание на съдружниците в „А.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление на дейността в гр. П., ул. „С.Т.“ № **, вх.**, ет.**, ап.**,
проведено на ***** г., като недопустим и
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№325/2018г по описа
на Пазарджишкия окръжен съд в тази му част.
ОСЪЖДА
„А.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление на дейността в гр. П., ул. „С.Т.“ № **, вх.**, ет.**, ап.**
да заплати на Д.Г.М., ЕГН **********,*** сторените от последната
разноски в процеса, които са в размер на 80 лева, представляващи платена
държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от датата на връчването му на страните, пред Пловдивския апелативен съд.
СЪДИЯ: