Р Е Ш Е
Н И Е
№179
гр. Несебър, 31.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Атанаска Ганева, като разгледа
АНД № 483 по описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „Ф.2.” ЕООД, срещу Наказателно постановление № 423342-F402457/08.02.2019г. на
началник на отдел „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 185,
ал. 1 ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС,
е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв. Жалбоподателят
сочи, че имал проблеми с електрозахранването, поради което отпечатвал дневни
отчети с оборота за два дни. Излага, че не е укривал обороти, а касовият му
апарат е свързан с НАП. Развива подробни съображения в насока, че не е налице
ощетяване на фиска. Намира, че задължението по чл. 39, ал. 1 от Наредбата е
отпаднало, поради което следва да се приложи чл. 3, ал. 2 ЗАНН. Обръща
внимание, че софтуерът на касовия апарат в търговския обект е съобразен с
новите изисквания. Навежда, че приложение следва да намери разпоредбата на чл.
28 ЗАНН. С тези доводи моли обжалваното НП да бъде отменено.
Ответната страна в производството – отдел „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, чрез процесуалния си представител, моли жалбата срещу НП да бъде
отхвърлена. Сочи, че нарушението е доказано от събраните доказателства. Обръща
внимание, че съгласно пар. 21, ал. 2 от ПР на Наредбата до привеждане на
фискалните устройства в съответствие с новите изисквания, но не по-късно от
31.03.2020г., търговците са длъжни да отпечатват дневни финансови отчети. Поради
тази причина счита, че чл. 3, ал. 2 ЗАНН е неприложим към случая. Сочи, че към
момента на проверката няма автоматично генериран дневен отчет. Развива
съображения в насока, че нарушението не е маловажно. Излага, че липсата на
укрити приходи е отчетена от наказващия орган при налагане на санкцията. С тези
доводи моли обжалваното НП да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
На 14.08.2018г., около 12:00 часа, в търговския обект – магазин
за кожени изделия, находящ се в гр. Несебър, ул. „Т.**, стопанисван от „Ф.2.” ЕООД, била извършена проверка от служители на НАП, сред които
и свидетелят Т. - инспектор по приходите в ЦУ на НАП. Проверката била извършена
в присъствието на М.О. – управител на дружеството. Проверяващите изготвили
протокол за извършена проверка № 0267657 от 14.08.2018г., с който констатирали,
че касовата книга в обекта не се води редовно. В тази връзка бил изведен клен
от намиращото се в обекта фискално устройство от който се констатирало, че на определени
дати, сред които 05.07.2018г., не били изведени дневни финансови отчети с
нулиране и запис във фискалната памет. За 05.07.2018г. констатирали издаден
фискален бон. С оглед констатираните обстоятелства на търговеца бил съставен
АУАН № F402457 от 28.08.2018г. за извършено нарушение на чл. 39, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., който бил връчен лично на управителя на дружеството.
Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП, предмет на проверка в настоящото
производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
с оглед събраните по делото доказателства: АУАН № F402457 от 28.08.2018г., протокол
за извършена проверка № 0267657 от 14.08.2018г., ведно с опис на паричните
средства и КЛЕН от ФУ в обекта, заповед № ЗЦУ – ОПР - 17/17.05.2018г. на
изпълнителния директор на НАП, свидетелските показания на свидетеля Т.. Посочените
доказателства си кореспондират помежду си и от тях описаната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин. Жалбоподателят не оспорва
установената по делото фактическа обстановка, като неговите възражения са
насочени към правната страна на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП по силата на т. 1.1., буква
„г” от заповед № ЗЦУ – ОПР - 17/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Настоящият състав като инстанция по същество след
извършена проверка за законност, намира следното:
Според чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства (в редакцията към 05.07.2018г.) лицето по чл. 3 отпечатва пълен
дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден,
през който в устройството са регистрирани продажби. В Приложение № 1 към цитираната наредба (в същата редакция), т. III.5 е отразено, че дневният финансов
отчет с нулиране и запис във ФП трябва да включва: а) брояч и стойност на
направените отстъпки; б) брояч и стойност на направените надбавки; в) брояч и
стойност на извършените корекции; г) брояч и стойност на служебно изведени
суми; д) брояч и стойност на служебно въведени суми; е) сумите по различните
видове плащания; ж) последователен номер, под който ще бъде записан отчетът във
ФП; з) стойностите на оборотите от продажбите за деня, данъчните отчисления и
нетната сума за всяка данъчна група; и) стойност на общия оборот от продажбите
за деня; й) общите стойности на оборотите по данъчни групи и общия оборот, натрупани
от началото на фискалната памет до последния записан блок; к) поредният номер
на КЛЕН за деня; л) номера на последния издаден документ за деня; м)
натрупванията за всеки вид течно гориво поотделно (цена, продадено количество,
стойност и данъчна група) само за отчетите, издавани от ЕСФП; н) графично
фискално лого съгласно приложение № 18 и текст "ФИСКАЛЕН БОН"; o)
общо контролно число на информацията в КЛЕН за деня, включително този отчет; п)
за ЕСФП тип 31 - данни от нивомерната система за доставка и за налични
количества и данни за продадените количества горива от сумарните броячи на
средствата за измерване на разход. Съгласно т. V, буква „в” от същото приложение четенето на дневен
финансов отчет от фискалното устройство става с използването на клавиш TL с ключ Х, a четенето на дневния финансов отчет с нулиране и запис във ФП – с
използването на същия клавиш с ключ Z. От изложеното може да се направи извод, че дневните
отчети, които се отпечатват от фискалното устройство могат да бъдат т. нар.
Х-отчет и Z-отчет, като именно последният е и
отчетът, предвиден в чл. 39, ал. 1 от Наредбата. От фактическа страна по делото
се установява, че за 05.07.2018г. от фискалното устройство в обекта е
разпечатан фискален бон, но не и пълен финансов отчет с нулиране и запис във
ФП. Т.е. на посочената дата в търговския обект са извършвани продажби. Налага
се извод, че търговецът е извършил нарушението на чл. 39, ал. 1 от Наредбата,
като не е разпечатал предвиденият в тази норма отчет при наличието на
изискванията за това. Ето защо съдът намира, че нарушението е доказано от
събраните по делото доказателства.
Според съда в случая не може да намери приложение нормата
на чл. 3, ал. 2 ЗАНН. Вярно е, че от 02.07.2019г. разпоредбата
на чл. 39, ал. 1 от Наредбата е променена с ДВ, бр. 52 от 2019г. Според
сега действащата разпоредба всяко фискално устройство, включително вградено в
автомат на самообслужване, генерира автоматично пълен дневен финансов отчет с
нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа),
през които в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени
операции, в случай че през последните 24 часа такъв отчет не е отпечатан от
лицето по чл. 3.
Лицата по чл. 3,
използващи ФУ и ИАСУТД, нямат задължение да отпечатват дневен финансов отчет. Съгласно
пар. 21, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР към Наредбата за изменение
и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин (ДВ, бр. 52 от 2019 г., в сила от 2.07.2019 г.) в срок до 30 октомври 2019г. производителите/вносителите на ФУ представят
за функционално изпитване ФУ с коригирана версия на фърмуера, осигуряваща
изпълнение на изискването за генериране на дневен финансов отчет с нулиране и
запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през който
в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции,
в случай че през последните 24 часа такъв отчет не е отпечатан от лицето по чл.
3. До привеждане на въведените в експлоатация ФУ в съответствие с изискванията
на чл. 39, ал. 1, но не по-късно от 31 март 2020 г., лицето по чл. 3 е
задължено да отпечатва дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната
памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са
регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции. От анализа на
цитираните разпоредби може да се направи извод, че към момента задължението на
търговците да отпечатват дневен финансов отчет с нулиране и запис във
фискалната памет не е отпаднало. Нещо повече – същото ще отпадне за бъдещ период
(между 30.10.2019г. и 31.03.2020г.), но само след като във фискалните
устройства се въведе система за автоматично генериране на пълен дневен финансов
отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки
24 часа), през които в устройството са регистрирани продажби/сторно или
служебно въведени операции. Може да се направи извод, че с промяната на чл. 39,
ал. 1 от Наредбата принципно не отпада задължението на търговците за отчетност
чрез дневни финансови отчети. Същото се запазва, но е предвидена техническа
възможност за автоматичното им генериране. Последната възможност е единствено
техническа и ще се изразява в отпадане на физическото разпечатване на отчета,
като същият ще бъде генериран по автоматичен начин от ФУ, чрез внасяне на необходимите
технически промени във всички устройства. Ето защо може да се направи извод, че
с промяната на чл. 39, ал. 1 от Наредбата не се приема по-благоприятен за дееца
закон, а единствено се предвижда техническо подобрение на фискалните устройства
с цел част от изискванията на Наредбата да бъдат изпълнявани автоматично от
тези устройства. Изискването за физическо отпечатване на отчетите ще отпадне,
но при съвсем други фактически обстоятелства – при наличието на фискални
устройства, съдържащи необходимия софтуер. Поради тази причина промяната не е
такава, която да предполага приложението на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Освен това
дори и към момента търговците все още са задължени да отпечатват физически дневен
финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет (арг. от цитирания пар.
21, ал. 2 от ПЗР). Може да се направи краен извод, че искането на жалбоподателя
за прилагането на по-благоприятен за него закон, е неоснователно.
За извършеното нарушение наказващият орган е наложил на търговеца санкция в размер на 500 лв., позовавайки
се на изричното препращане от чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС към чл. 185, ал. 1 ЗДДС. Осъществяването на нарушението по никакъв начин не е довело до укриване
на приходи, тъй като в паметта на фискалното устройство са намерили отражение
извършените в търговския обект продажби на стоки за съответния ден. След като
са регистрирани в паметта на ФУ данните за всяка продажба са предадени и на НАП
по дистанционен път (арг. от чл. 25, ал. 4 от Наредбата). Налага се извод, че
чрез извършеното нарушение по никакъв начин не са укрити приходи, тъй като
данните за приходите на търговеца са получени в съответните компетентни звена
на агенцията по приходите. С оглед изложеното при определяне санкцията правилно
е приложена нормата чл. 185, ал. 2, изр. 2 ЗДДС вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС, като
на търговеца е наложена „имуществена санкция” в минималния размер от 500 лв. и
за съда не съществува възможност тази санкция да бъде изменяна.
Настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза не
следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е
налице маловажност на случая. При определяне на
маловажните случаи при административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по н. д. № 1/2007г., ОСНК
следва да се съобрази чл. 93, т.9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е
този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Като се вземе предвид високата значимост на обществените отношения,
свързани с отчетността в търговския оборот, съдът намира, че самото нарушение
не може да се характеризира като такова с ниска обществена опасност. Изложеното
до тук е достатъчно за съда да приеме, че разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е
неприложима към процесния случай. Липсват обстоятелства, които да
характеризират процесното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена
опасност от останалите нарушения от същия вид. Нещо повече – от проверяващите
по време на проверката са констатирани няколко различни сходни нарушения,
касаещи различни дати, което е отегчаващо вината обстоятелство. Липсата на
предходни нарушения и обстоятелството, че на практика не са укрити приходи могат
да се разгледат като смекчаващи вината обстоятелства, но същите са взети в
предвид при определяне размера на наложеното наказание. Няма как обаче само въз
основа на тези обстоятелства случаят да бъде определен като „маловажен”. В
трайната си и постоянна практика касационната инстанция също е имала повод да
се произнесе многократно, че нарушения като процесното не могат да се
квалифицират като „маловажен случай” - Решение № 476 от 4.03.2013 г. на АдмС -
Бургас по к. а. н. д. № 1925/2012 г., Решение № 835 от 11.05.2015 г. на АдмС -
Бургас по к. н. а. х. д. № 433/2015 г., Решение № 561 от 30.03.2017
г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 394/2017 г., Решение № 1115
от 20.06.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 711/2017 г., Решение № 1889
от 10.11.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2294/2017 г., Решение № 2103
от 7.12.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2293/2017 г.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 423342-F402457/08.02.2019г. на началник на отдел „Оперативни
дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, с което на „Ф.2.” ЕООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС, за извършено
нарушение на чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС, е наложено наказание
„имуществена санкция” в размер на 500 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -
Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: