№ 340
гр. София, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София
като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Наказателно дело за
възобновяване № 20211000600959 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 424, ал. 1, вр. чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
Образувано е по искане на осъдения И. Б. А. за възобновяване на наказателното
производство по н.о.х.д. № 544/18 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина и на
наказателното производство по в.н.о.х.д. № 132/2021 по описа на Окръжен съд Враца. В
искането се твърди, че първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния
закон като е приел, че осъденият е осъществил съставите на престъпленията по чл. 129, ал. 1
НК и по чл. 339, ал. 1 НК. Излагат се подробни съображения за това: че доказателствата,
приобщени от първия съд не установяват А. да е държал инкриминираното огнестрелно
оръжие; че районният съд не е положил достатъчно усилия да разпита М. А., който
доброволно е предал оръжието на разследващите органи; че по оръжието няма годни за
идентификация дактилоскопни следи, а при изследването на обтривките от ръцете на А. не
се установява наличие на барутни частици. Според искателя не е доказано по делото, че
пистолетът, предаден в полицията от М. А. е същият, който съдът е приел, че е държан от А.
на 15.4.2017 г., съответно, че това е оръжието, с което осъденият е причинил телесно
увреждане на С. Р. Ш.. Недоказаността на деянието е довело до неправилно приложение на
материалния закон, според искащото възобновяване на делото лице. Осъденият навежда
доводи за неяснота в мотивите на районния и въззивния съд относно начина на
приобщаване към делото на втория инкриминиран боеприпас – 32 S.
Осъденият А. излага съображения за недоказаност и на второто обвинение – за извършено
1
престъпление по чл. 129, ал. 1 НК. Поддържа, че деянието е извършено при условията на
неизбежна отбрана – за да предпази себе си от противоправно поведение, както и за да
предпази сина си, тъй като преди изстрела е бил нападнат от свидетеля В. Е. с пистолет, като
при обезвреждането на нападателя е бил несъзнателно произведен изстрел, който неволно е
засегнал С. Ш.. В искането се твърди, че районният съд е можел да приложи и друга правна
квалификация – по чл. 133 или по чл. 132 НК – причиняване на телесна повреда по
непредпазливост или при афект.
В обобщение, в искането се поддържа, че съдът неправилно е приложил материалния закон,
доколкото доказателствата, събрани по делото не установявали по несъмнен начин
обвинението, поради което осъденият следвало да бъде оправдан.
В искането се поддържа и допуснато от първия съд съществено процесуално нарушение, тъй
като в диспозитива на присъдата липсвало изрично произнасяне за признаването на
осъдения за виновен по обвинението по чл. 339, ал. 1 НК, а в диспозитива за обвинението по
чл. 129, ал. 1 НК липсвало подробно описание на уврежданията и на оздравителния период.
Сочат се противоречия между обвинителния акт и присъдата и в частта за начина на
описание на престъплението по чл. 339, ал. 1 НК.
В искането се настоява за възобновяване на наказателните производства на районния
и окръжния съд, за отмяна на постановените актове и оправдаването на осъдения по двете
обвинения; алтернативно се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав при
наличие на съществени процесуални нарушения, допуснати при предходното разглеждане
на делото; алтернативно се иска намаляване на наказанието лишаване от свобода и
приложение на чл. 66 НК или намаляване на наказанието до минималния размер с
приложение на чл. 55 НК, а също и намаляване на размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди.
Осъденото лице И.А., редовно призован не се явява за съдебното заседание на апелативния
съд, като изрично е изразил воля да не участва лично в производството.
Упълномощеният защитник на искателя адвокат Б. поддържа депозираното искане за
възобновяване на наказателното производство по н.о.х.д. № 544/18 г. по описа на Районен
съд – Бяла Слатина и по в.н.о.х.д. № 132/2021 по описа на Окръжен съд Враца. Според
защитника не е установено, че инкриминираното огнестрелно оръжие, което е предадено
доброволно от М. А., е било във фактическата власт на осъденото лице; че не е разпитан
като свидетел М. А. за установяване на този съществен за наказателната отговорност факт,
въпреки че местонахождението му в чужбина е било известно, а е бил възможен и разпит с
видеоконферентна връзка; не са открити дактилоскопни следи върху оръжието, по
обтривките от ръцете на осъдения няма открити барутни частици; не е извършено
разпознаване на оръжието, видяно от свидетели предния ден на деянието, и това, което е
предадено от А. по делото. В този смисъл защитникът заявява, че след като не е установено
държане на инкриминираното огнестрелно оръжие от осъдения, но неправилно е приложен
материалния закон с признаването му за виновен да е извършил престъплението по чл. 339,
2
ал. 1 НК. В съдебните прения защитникът излага съображения за недоказаност и на
обвинението в частта за държане от осъдения на боеприпас 32 S, за който няма данни как е
приобщен към доказателствата по делото, тъй като е предаден от М. А., който не е разпитан
в съдебното производство. Защитата изразява становище за неправилно приложен
материален закон и в частта за обвинението по чл. 129, ал. 1 НК, тъй като събраните
доказателства не сочат на състав на умишлено причиняване на средна телесна повреда.
Упълномощеният защитник адвокат Б. поддържа: че в случая е било налице произвеждане
на изстрел от осъдения при условията на неизбежна отбрана, тъй като А. се е предпазил от
противоправното поведение на свидетеля Е. и е защитил сина си от нападение, осъществено
от пострадалия Ш. и свидетеля Е.; че съдът е можел да приложи евентуално чл. 133 НК, като
приеме, че телесната повреда е нанесена по непредпазливост или да приложи чл. 132 НК,
като приеме, че телесната повреда е нанесена при афект, защото според заключението на
съдебно-психиатричната експертиза осъденият и изживял т.нар. „двигателна буря“ и се е
намирал в състояние на физиологичен афект. Според защитника осъдения следва да бъде
оправдан и по двете повдигнати му обвинения – по чл. 129, ал. 1 НК и по чл. 339, ал. 1 НК.
Защитникът поддържа и наведените в искането възражения за допуснати съществени
процесуални нарушения, изразяващи се в неправилно формулиране на диспозитива на
присъдата в частта за осъждането на А. за престъплението по чл. 339, ал. 1 НК, тъй като не
става ясно дали същия е признат за виновен по това обвинение; че първият съд е допуснал
отклонение в диспозитива на присъдата в частта за обвинението по чл. 339, ал. 1 НК, като
вместо използваното единствено число в обвинителния акт е приел множествено число за
оръжието и боеприпасите, които „били годни“ да се използват по предназначение.
Алтернативно се развиват съображения за несправедливост на наложените наказания, като
се иска приложение на чл. 66 НК или намаляване на наказанието лишаване от свобода по чл.
55 НК, защото съдилищата не са съобразили многобройните смекчаващи отговорността на
А. обстоятелства – добрите данни за личността му, семейното му положение,
здравословното му състояние, психичното му състояние към момента на извършване на
деянието, предизвикано от нанесения върху сина му побой, изминалото време от
извършване на деянието до постановяване на присъдата.
Защитата пледира за отмяна на присъдата и за оправдаването на осъдения; за отмяна на
присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда или за
намалява на наказанието по чл. 55 НК и прилагане на чл. 66 НК.
В съдебното заседание на апелативния съд представителят на САП изразява становище за
неоснователност на искането за възобновяване на наказателното производство. Счита, че
липсват допуснати от съдилищата съществени процесуални нарушения; че в мотивите на
районния съд се съдържат доводи за начина, по който осъденият се е освободил от
фактическата власт върху инкриминираното оръжие; че не са налице основанията на чл. 55
НК.
Софийският апелативен съд след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за
3
наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното:
Искането на осъдения И.А. е допустимо - подадено от процесуално легитимирана страна по
чл. 420, ал. 2 от НПК, в законоустановения от чл. 421, ал. 3 от НПК срок, срещу акт,
подлежащ на възобновяване съгласно чл. 419, ал. 1 от НПК.
Разгледано по същество, искането на осъдения е основателно.
С присъда № 260004 от 3.11.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 544/2018 г., Районен съд Бяла
Слатина, НО, 2-ри наказателен състав, се е произнесъл по обвинението на осъдения И. Б. А.
за извършено от него престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК, като го е признал за виновен по
обвинението и при условията на чл. 54 НК му е наложил наказание лишаване от свобода в
размер на 1 година и 6 месеца, както и се е произнесъл по обвинението на осъдения И. Б. А.
за извършено от него престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, като го е признал за виновен по
обвинението и при условията на чл. 54, ал. 1 НК му е наложил наказание лишаване от
свобода в размер на 3 години и 6 месеца. На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е наложил на
осъдения А. едно общо наказание измежду така определените, а именно наказание 3 години
и 6 месеца лишаване от свобода, което да търпи на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС при
първоначален общ режим. На основание чл. 25, ал. 1 вр с чл. 23, ал. 1 НК съдът е кумулирал
общото наказание с наказанието по н.о.х.д. № 84/2019 г., като е определил за изтърпяване
по-тежкото – 3 години и 6 месеца лишаване от свобода, а на основание чл. 25, ал. 2 НК е
приспаднал изтърпяното наказание пробация по н.о.х.д. № 84/2019 на РС Бяла Слатина като
2 дни пробация се зачитат за 1 ден лишаване от свобода.
На основание чл. 45 ЗЗД А. е осъден да заплати на С. Ш. обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 10 000 лева и 2 972 лева – имуществени вреди.
На основание чл. 53, ал. 2, б. „а“ НК съдът е отнел в полза на държавата вещественото
доказателство 1 брой пистолет ТТ със заличени номера и 2 брой боеприпаси. На основание
чл. 189, ал. 3 НПК и чл. 190, ал. 2 НПК А. е осъден да заплати в полза на държавата
направените разноски – 1325.22 лева в полза на ОД на МВР Враца и съдебни разноски в
размер на 2105.24 и 518.88 лева държавна такса върху присъденото обезщетение – в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на ВСС.
Присъдата на РС Бяла Слатина по н.о.х.д. № 544/2018 г. по описа на същия съд била
обжалвана от защитника на подсъдимия и повереника на частния обвинител пред ОС Враца,
като с решение № 260042 от 31.05.2021 г. по в.н.о.х.д. № 132/2021 г. въззивният съд на
основание чл. 337, ал. 2 и чл. 338 от НПК я изменил, като увеличил наказанието за
престъплението по чл. 129, ал. 1 НК от 1 година и 6 месеца на 2 години и 6 месеца лишаване
от свобода, увеличил е размера на обезщетението за неимуществени вреди от 10 000 на
20 000 лева, осъдил подсъдимият да заплати в полза на ОС Враца 400 лева държавна такса
върху увеличения размер на обезщетението и в полза на С. Ш. 2030 лева – разноски за
втората инстанция, в останалата част потвърдил присъдата.
4
САС намира, че при посочените данни са налице предпоставките за възобновяване на
наказателното дело на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.
На първо място, неправилно се иска възобновяване на наказателното производство по
първоинстанционното н.о.х.д. 544/2018 г. на РС Бяла Слатина, НО, 2. наказателен състав,
при положение, че в случаите, когато в наказателното производство са постановени съдебни
актове от първата и въззивната инстанции, на проверка по реда на глава тридесет и трета от
НПК подлежи въззивният съдебен акт. Поради това релевираните основания за
възобновяване трябва да се изследва с оглед осъществената от втората инстанция дейност.
Следва да се отбележи, че искането за възобновяване съдържа доводи основно срещу
присъдата на първата инстанция, като възраженията са формулирани по начин, който
отговаря на изискванията и особеностите на въззивното производство. Това е обяснимо,
доколкото сезиращият процесуален документ е изготвен от осъденият, който не е
професионален участник в процеса и поради това не е запознат с особеностите на
производството по възобновяване на наказателни дела. Контролът, който съдът извършва в
това производство се разпростира само върху процесуалната законосъобразност на
конкретните действия на проверяваните съдебни инстанции по допускането, събирането,
проверката и оценката на доказателствата по делото, и правилността на формиране на
вътрешното им убеждение по фактите. Ако такива не са допуснати, вътрешното убеждение
на инстанциите по фактите е суверенно и неотменимо.
Тази специфика на съдебния контрол по глава 33 НПК се извежда от препращащата
разпоредба на чл. 426 НПК, според която в производството по глава 33 НПК намират
съответно приложение правилата за касационното производство. В хода на касационното/по
възобновяване производство се проверява единствено юридическата правилност на акта на
въззивния съд с оглед на изложената в него фактическа обстановка, без да се пререшава
въпроса за достоверността на доказателствените материали, относими към предмета на
доказване по конкретното наказателно дело. Като инстанция “по правото”, нито
касационният, нито съдът по възобновяване може да установява нови фактически
положения и е длъжен да приеме фактите така, както са разкрити от въззивния съд. Това е
така, защото не може да бъде подменяно вътрешното убеждение на инстанциите по
същество, оправомощени да обсъждат резултатите от проведеното съдебно следствие.
Именно поради това непълнотата на доказателствата и необосноваността не представляват
касационни основания съгласно чл. 348 НПК.
Като взе предвид ограничения обхват на настоящата съдебна проверка САС разгледа
възраженията в искането за възобновяване, които обхващат касационните основания по чл.
348, ал. 1, т. 1 – т. 3 НПК. С приоритетно значение е оплакването за допуснати съществени
процесуални нарушения, доколкото в разглеждания случай наличието на такова еднозначно
предопределя крайния изход на делото.
САС установи наличието на съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати
от съда при провеждане на производството във втората инстанция. В процеса на допускане,
събиране и оценка на доказателствата, съставът на Окръжен съд Враца е допуснал
5
съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до пороци при
формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите, включени в предмета на
доказване по делото.
Основната претенция на искателя се свежда до това, че: по обвинението за държане на
огнестрелно оръжие, съдилищата по фактите са приели за установени съставомерните факти
на основата на превратен и непълен доказателствен анализ, като са пренебрегнати
съществуващите възможности за всестранно и обективно изследване на релевантните
обстоятелства; излагат се съображения и за нарушения при оценката на доказателствата по
отношение на обвинението за причиняване на средна телесна повреда на пострадалия Ш.,
свързани с приетия от съдилищата механизъм за причиняване на съставомерното увреждане
и субективното отношение на осъдения към резултата; поддържат се и нарушения при
формулиране на диспозитива на присъдата.
За да отговори на възраженията на осъдения и неговия защитник САС намира за
необходимо да се занимае с етапите на протичане на производството пред втората
инстанция, както и с извършените от съдебния състав процесуални действия.
1. Проследяване на хронологията на въззивното производство позволява да се установи
следното:
Производството пред ОС Враца е образувано по жалби на защитника на осъдения А. и на
повереника на частния обвинител и граждански ищец С. Ш.. В жалбата на защитника се
оспорва доказателствения анализ на районния съд, като се иска отмяна на присъдата и
оправдаването на подсъдимия, алтернативно се пледира за намалява на наказанията при
условията на чл. 55 НК. В жалбата на повереника на частния обвинител и граждански ищец
се иска осъждането на подсъдимия по по-тежкото обвинение по чл. 131, ал. 1, т. 9, пр. 2 НК,
както и „въззивната инстанция да увеличи наложеното наказание ЛС по справедливост, да
увеличи размера на неимуществените и имуществени вреди на доверителя ми до пълния
размер на гражданския иск – 50 хиляди лева неимуществени вреди и 4 333 лева
имуществени вреди.“ В жалбите на защитника и повереника не се иска събиране на нови
доказателствени материали от въззивния съд.
С определението по чл. 327 НПК от 8.03.2021 г. съставът на окръжния съд също е приел, че
за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събиране на допълнителни
доказателства, нито разпит на подсъдимия. Същата позиция съставът на съда е поддържал и
в проведеното на 1.04.2021 г. съдебно заседание, когато е приел, че делото е изяснено от
фактическа страна, дал е ход на съдебните прения, изслушал е последната дума на
подсъдимия и след проведено тайно съвещание е обявил, че ще се произнесе с решение.
При така очертаната хронология на протеклото пред ОС Враца въззивно производство по
в.н.о.х. № 132/2021 г., настоящият съдебен състав намира, че са налице основанията на чл.
422, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.
6
2. По основанието за допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждане на
делото по обвинението по чл. 339, ал. 1 НК
Първият довод на осъдения и неговата защита са насочени срещу дейността на съдилищата
по фактите, свързани с допускане и оценка на доказателствата по отношение на обвинението
за държане на огнестрелно оръжие и боеприпаси, доколкото се твърди непълнота на
доказателствения материал и едностранчивост на анализа на доказателствата по делото по
това обвинение. За да бъдат обсъдени по същество отправените от осъдения възражения,
свързани с посочените пороци при проверката и анализ на доказателствата, процесуалната
дейност на решаващите съдебни състави по допускане и събиране на доказателствените
материали следва да е строго подчинена на прогласените в процесуалния закон процедурни
правила. Това принципно положение се отнася както за първостепенния съд, така и за
ревизиращата го втора инстанция, която разполага с всички правомощия на съд по фактите.
В случая процесуалната дейност на Окръжния съд е от съществено значение, тъй като тя се
явява решаваща за изхода на делото.
Съществени за правилното решаване на делото с оглед възведеното срещу А. обвинение по
чл. 339, ал. НК са въпросите, свързани с установяване на държането на индивидуализирани
по своите характеристики – огнестрелно оръжие – пистолет ТТ, калибър 7.62, с обозначение
„1945“ и заличен сериен номер, 1 брой боеприпаси 7.62 мм и 1 брой боеприпас 32 S. Според
обвинителната теза това е огнестрелното оръжие, с което осъдения е причинил
огнестрелното нараняване на пострадалия Ш.. Безспорно оръжието е свързващо звено
между двете престъпления, за които е обвинен А., но също така е несъмнено, че
установяването на идентичността на предмета на престъплението с приобщеното по делото
веществено доказателство, е безусловно необходимо за вярното и пълно изясняване на
релевантните факти за обвинението по чл. 339, ал. 1 НК.
В решението окръжният съд е приел, че държането на огнестрелното оръжие от подсъдимия
правилно е установено от първата инстанция чрез показанията на свидетелите В. Ц., Ц. Ц. и
Ц. Ш., които вечерта преди деянието възприели подсъдимия да изважда от дрехите си
пистолет; чрез показанията на С. Ш., В. Т., В. Й., Д. М. Д., които възприели на 15.04.2017 г.
как подсъдимият прострелва с пистолет пострадалия. Въззивната инстанция е коментирала
също, че щом подсъдимият е причинил средната телесна повреда на Ш. чрез използване на
огнестрелно оръжие, то той е осъществил фактическа власт върху него; че има идентичност
между средството за причиняване на телесната повреда и предмета на престъплението по чл.
339, ал. 1 НК.
При оценката на доказателствата относно предмета на престъплението по чл. 339, ал. 1 НК
окръжният съд е допуснал логически грешки и нарушения на процесуалните изисквания за
пълнота и обективност на процеса по събиране и проверка на доказателствата.
От материалите по делото е видно, че на 15.04.2017 г. М. А. е предал доброволно на
разследващ полицай от РПУ Бяла Слатина 1 брой пистолет марка ТТ, сив цвят, с поставен
пълнител с 1 брой патрон в пълнителя и 1 брой патрон в цевта и сериен номер, завършващ с
цифрите 1945 и заличена останала част от него. Предалият инкриминирания пистолет и 2
7
брой боеприпаси е разпитан в досъдебното производство, но не и в съдебното следствие в
първата инстанция. А. е бил призоваван, като призовките са се връщали в цялост с
отбелязване от длъжностното лице по призоваването, че по сведения на неговата сестра
лицето се намира извън страната. Изискана е справка от министерство на правосъдието, от
която се е установило, че А. е осъждан през 2010 г. и 2016 г. в Република Италия и
Република Франция. Нито районният, нито окръжният съд са предприели действия за
издирване на свидетеля в страната и/или чужбина, доколкото сведенията от сестрата на А. е
следвало да бъдат подложени на проверка. Свидетелят е бил заличен с определение на
районния съд в съдебно заседание 3.11.2020 г. без преди това да са били предприети
действия за издирване, призоваване или принудителното му довеждане. Този пропуск на
първата инстанция не е бил отстранен при въззивното разглеждане на делото.
Съдилищата по фактите са се позовали на показанията на свидетелите Ц., Ц. и Ш. за това, че
в деня преди деянието са видели осъдения да изважда от дрехите си пистолет. Въпреки че
свидетелите описват техническите характеристики на пистолета, вещественото
доказателство не им е предявено по време на разпита им. Това е било особено наложително
предвид казаното от свидетеля Ц. Ц., че разбира от оръжия и може да разпознае пистолета
при необходимост – л. 73 от съдебното дело по н.о.х.д. № 544/2018 г. на РС Бяла Слатина.
Този пропуск не е бил отстранен от въззивната инстанция, въпреки че е разполагала с такава
процесуална възможност.
Констатираните нарушения при допускането и проверката на гласните доказателствени
средства са довели до непълнота на доказателствения материал по делото, както и до
задълбочаване на наличните противоречия във фактологията по делото по отношение на
факта на държането на инкриминираното оръжие и неговата идентичност с приобщения по
делото пистолет. Специално следва да се обърне внимание, че по отношение на
инкриминираните боеприпаси, съдилищата по фактите изобщо не са обсъдили наличните
противоречия между доброволно предадените от М. А. „1 брой патрон в пълнителя и 1 брой
патрон в цевта“ – по описанието в протокола за доброволно предаване и, от друга страна,
описаните в обвинителния акт и присъдата – 1 брой боеприпас 7.62 мм и 1 брой боеприпас
32 S. Очевидно вторият боеприпас калибър 32 S не може да бъде поради обективни пречки,
нито в цевта, нито в пълнителя на пистолета, който е с калибър 7.62 мм. Чрез какъв
процесуален способ е приобщен по делото боеприпасът 32 S по делото, няма никаква яснота.
Още по-малко е изяснено защо са приели съдилищата, че осъденият е осъществявал
фактическа власт върху него. По този въпрос е налице пълна липса на мотиви в присъдата,
което нарушение не е забелязано и не е отстранено от въззивната инстанция.
Контролът, който САС, като съд по възобновяването осъществява в настоящото
производство, се разпростира само върху процесуалната законосъобразност на конкретните
действия на съдебните инстанции по фактите по допускането, събирането, проверката и
оценката на доказателствата по делото, в тази връзка за правилността на формирането на
вътрешното убеждение на решаващия съдебен орган. В производството по възобновяване
фактическата необоснованост не е изведена като самостоятелно основание за проверка на
8
атакуваните съдебни актове, поради което настоящият състав не дължи отговор на доводи,
извън обхвата на посочените в чл. 348, ал. 1 от НПК касационни основания. Като инстанция
„по правото“, процесуалните задължения на САС се свеждат само до проверка за спазването
на процесуалните правила, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение
на предходната инстанция при установяването на обстоятелствата, относими към предмета
на доказване.
Като има предвид посочените принципни съображения, САС счита, че без да прави
преценка за достоверността на събраните от първата и втората инстанция доказателствени
материали, следва да се обобщи, че в процеса по допускане, събиране и анализ на
доказателствата в частта за обвинението по чл. 339, ал. 1 НК, ОС Враца е допуснал
съществени процесуални нарушения на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 НПК, поради което
вътрешното убеждение на въззивната инстанция по фактите в тази част е формирано
незаконосъобразно. Заличаването на свидетеля М. А., без преди това съдилищата по
фактите да са предприели съответни процесуални усилия за издирване, призоваване и/или
принудително довеждане на свидетеля, липсата на надлежни мотиви за държането на
инкриминираните боеприпаси и логическите несъответствия в доказателствения анализ
относно идентичността на пистолета, за чието държане е обвинен осъденият и приобщения
по делото като веществено доказателство, са довели до неизпълнение на задължението на
въззивния съд по чл. 14 и чл. 107 НПК за обективно, всестранно и пълно изследване на
всички обстоятелства по делото. Този процесуален пропуск, от своя страна, е довел до
ограничаване на процесуалните права на осъдения, а именно - накърнил е правото му на
защита (доколкото той оспорва фактическите констатации и правни изводи на ОС Враца,
позовавайки се и на несъбраните и негодно присъединените доказателствени източници).
В този смисъл въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните
изисквания по 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 2 НПК за пълно и обективно изследване на
релевантните обстоятелства по делото.
Констатираните процесуални нарушения са съществени такива по смисъла на чл. 348, ал. 1,
т. 2 от НПК, поради което в съответствие с чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл.
348, ал. 1, т. 2 от НПК въззивното съдебно производство следва да бъде възобновено,
постановеният по в.н.о.х.д. № 132/2021 г. по описа на ОС Враца съдебен акт - отменен, а
делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на втората инстанция.
3. По основанието за допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждане на
делото по обвинението по чл. 129, ал. 1 НК
Същевременно САС счита, че при събирането и оценката на доказателствения материал,
свързан с обвинението по чл. 129, ал. 1 НК, въззивният съд, както и първата инстанция, не
са допуснали сочените от осъдения и защитата нарушения на процесуалните правила.
Показанията на свидетелите С. Ш., Н. Т., В. Т., В. Й., К. К., К. А., Г. Ю., както и тези на
свидетелите И. Б., С. Р., А. В. са подложени на внимателен анализ и съпоставка – тълкувани
9
са според собствения им смисъл, поради което не е налице превратност или логически
грешки при оценката на гласните доказателствени материали от въззивния съдебен състав.
Показанията на свидетелите са съпоставени и анализирани във връзка с писмените
медицински документи, заключенията на съдебномедицинските и съдебно-психиатричната
експертиза, което е довело до цялостно и пълно установяване на вида и механизма на
причиненото телесно увреждане, на поведението на пострадалия и осъдения преди, по
време и непосредствено след деянието.
В обобщение по наведеното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК САС счете, че
възражението на искателя относно незаконосъобразност на процесуалната дейност на
въззивния съд по допускане, събиране и оценка на доказателствата по делото по
отношението на обвинението по чл. 339, ал. 1 НК, е основателно, както и че идентичното
възражение за процесуални пороци в доказателствената дейност на съдилищата в частта за
обвинението по чл. 129, ал. 1 НК е неоснователно.
4. По довода за процесуални нарушения при формулиране на диспозитива на присъдата
Неоснователно е възражението на искателя в частта за съществени процесуални нарушения
в частта за формулиране на диспозитива на присъдата. Начинът на формулиране на
осъдителната част на присъдата и в двете й части – за престъплението по чл. 129, ал. 1 НК и
за престъплението по чл. 339, ал. 1 НК, отговаря на процесуалните изисквания на чл. 305, ал.
4 НПК – волята на съдебния състав е ясно изразена в пълнота по въпросите на чл. 301, ал. 1,
т. 1 и т. 2 НПК.
5. По довода за нарушения на материалния закон
С оглед констатираното основание за отмяна на решението на ОС Враца липсва
необходимост от обсъждане на релевирания в искането за възобновяване довод за
нарушение на материалния закон по отношение на обвинението по чл. 339, ал. 1 НК.
Задължителните указания на САС се отнасят единствено до отстраняването на
констатираните нарушения на изискванията на чл. 13, ал. 2, чл. 14, ал. 1 и чл. 107 от НПК.
Съдът, комуто делото е върнато за ново разглеждане, има свободата по вътрешно
убеждение, основано на пълно, всестранно и обективно изследване на доказателствата по
делото, да отговори на възраженията на осъдения А. за обвинението по чл. 339, ал. 1 НК,
като крайният изход от делото няма как да бъде предрешен от настоящата инстанция.
Относно обвинението по чл. 129, ал. 1 НК САС не установи нарушение на материалния
закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, което да обуслови възобновяване на
наказателното производство. При установената фактическа обстановка, въззивният съд
законосъобразно е приел от правна страна, че осъденият А. е осъществил състава на
престъплението по чл. 129, ал. 1 НК. Изводите на ОС Враца по същество почиват на вярна
интерпретация на доказателствения материал и са направени в съгласие със закона и
10
трайната практика на ВКС. Обосновано и задълбочено окръжният съд е дал отговор за
липсата на фактически и правни основания за квалифициране на извършеното от осъдения
по чл. 133 – изстрелът е възпроизведен от А. от разстояние, а не при борба между осъдения
и пострадалия; както и че не са налице основанията по чл. 132, ал. 1, т. 2 НК, тъй като
липсват медицинските и юридически критерии на физиологичния афект, за което съдът се е
позовал освен на свидетелските показания и на компетентно изготвеното заключение на
съдебно-психиатричната експертиза.
При този изход от делото, САС счита за неуместно да обсъжда релевираните от искателя
възражения по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК за явна несправедливост на наказанията. Този въпрос
следва да намери отговор при новото разглеждане на делото от въззивния съд, който е
свободен да даде изложи съображенията си за справедливия размер на наказанията,
съобразяващ се с установените смекчаващи и отегчаващи отговорността на И.А.
обстоятелства.
Водим от изложените аргументи и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Софийският
апелативен съд, втори наказателен състав,
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА в.н.о.х.д. № 132/2021 г. по описа на Окръжен съд Враца, НО. ОТМЕНЯ
решение № 260042 от 31.05.2021 г., постановено по в.н.о.х.д. № 132/2021 г. по описа на ОС
Враца и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на
съдебното заседание.
Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране, а съобщение за изготвянето
му да се изпрати на осъдения И.А., на защитника адвокат Б. и на САП.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11