Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 09.03. 2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, XII-ти въззивен
наказателен състав, в публично заседание на деветнадесети февруари две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ
КЕХАЙОВА
ИВАН КИРИМОВ
с участието на секретаря Таня Георгиева и в
присъствието на прокурора Томи Наков, като разгледа докладваното от съдия
Захариева ВНАХД № 234/2020 г., и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С Решение от
04.10.2019 г. по НАХД № 5351/2019 г. на СРС, НО,
133 състав, обвиняемият Ц.Т.И. е
признат за невиновен и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението му
за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.
С Решението на основание чл. 190, ал. 1 от НПК
е постановено разноските по делото да останат за сметка на държавата.
Срещу
Решението, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е постъпил протест от прокурор при
СРП с искане за отмяна на решението и постановяване на ново от въззивната
инстанция, с което И. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и
да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. В протеста се посочва, че събраните доказателства установяват по
категоричен начин, че обвиняемият е извършил престъплението, за което е
привлечен към наказателна отговорност.
В протеста
не се прави искане за събиране на доказателства от въззивната инстанция.
След получаване на протеста от обвиняемия И. и
защитата е постъпило възражение срещу протеста.
В
разпоредително заседание на 22.01.2020 г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК, прецени, че атакуваното решение е от категорията актове, които
подлежат на проверка по реда на глава ХХІ от НПК и прие, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по
делото не се налага разпит на обвиняемия, свидетели
и изслушване на експертизи.
В съдебно заседание пред въззивния съд представителят
на СГП поддържа протеста. Моли същият да бъде уважен, като съда отмени
първоинстанционното решение и постанови ново, с което признае обвиняемия за
виновен и му наложи административно наказание по реда на чл. 78а от НК.
Защитникът на обвиняемия – адв. К., моли съда да
остави протеста без уважение и, съобразявайки доказателствата по делото, да
потвърди решението.
Обвиняемият И. моли съда да уважи решението на първата
инстанция, с което е признат за невиновен.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите в протеста, както и тези,
изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с правилата
на чл. 313 и чл. 314 от НПК, провери изцяло правилността на атакувания съдебен
акт, намери, че не са налице основания за неговата отмяна или изменение, поради
следните съображения:
Решението си контролираната съдебна инстанция е
постановила при изяснена фактическа обстановка, която безспорно се установява
въз основа на доказателствата, събрани и проверени по време на съдебното
следствие. Първоинстанционният съд е анализирал последователно и задълбочено
цялата доказателствена съвкупност и мотивирано е направил своите фактически
изводи. След като прецени всички доказателства по делото, настоящият съдебен
състав не намери основания за промяна на фактическата обстановка, която е
следната:
Обвиняемият Ц.Т.И. е роден на *** г. в гр. Видин,
българин, български гражданин, с висше образование, неженен, работи като
компютърен аналитик в „Д.С.Т.“ АД, неосъждан, с постоянен адрес:*** и настоящ
адрес:*** *******№ *******, с ЕГН **********.
Обв. И. и свид. С.Н.живели на семейни начала в
квартира на адрес: гр. София, ул. Иван *******№ 13. На 19.09.2018 г. двамата
били поканили на гости техни приятелиМ.и Ц.. Четиримата изпили известно
количество алкохол, след което свид. Н. започнала да ревнува приятеля си - обв.
И. от нейната приятелка М.. Двете се скарали иМ.и Ц. си тръгнали. Обв. И. и
свид. Н. обсъждали случилото се, при което свид. Н. се афектирала още повече и
около 23.30 ч. решила да излезе да търси М., за да се саморазправя с нея. Обв. И.
я последвал, като по пътя я убеждавал, че не трябва да прави това. Свид. Н.
отишла на спирка № 0597 на СМГТ, находяща се на бул. Шипченски проход, където
обв. И. продължил да убеждава приятелката си да не ходи приМ.и да се прибират
вкъщи, но тя му се разсърдила, казала му да я остави на мира и му обърнала
гръб. Обв. И., поради невъзможността да разубеди свид. Н. да търси и да се
саморазправя с М., се ядосал много и, за да я стресне, да привлече вниманието й
и да я накара да се отърси от намерението си, в яда си ритнал веднъж конструкцията
на спирката, при което едно от стъклата изцяло паднало от конструкцията, а
другото се напукало.
Видно от изготвената КСППЕ обв. И. към инкриминирания
момент е бил в състояние на обикновено (просто) алкохолно опиване - средна
степен, като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си.
Горната фактическа обстановка първоинстанционният съд
е приел за безспорно установена въз основа на доказателствата, събрани и
проверени по време на съдебното следствие и преценени на основание чл. 378, ал.
2 от НПК, както следва: обясненията на обвиняемия И.,
показанията на свидетелите С.Н., Л.П., Е.Й., Е.Х., К.Ш., Н.К., извършения оглед
на местопроизшествие, заключенията на изготвената комплексна съдебно
психиатрична и психологична експертиза на обв. И., справка за съдимост за обв. И..
Първата инстанция е събрала и проверила всички
възможни доказателства, необходими за разкриване на обективната истина по
делото и след направен анализ на доказателствените източници, е достигнал до
верни фактически и правни изводи, с които въззивният състав се съгласява изцяло.
Събраната по делото доказателствена съвкупност е еднопосочна и последователна,
като от нея с пълна категоричност се установяват времето, мястото и авторството
на извършеното деяние. Не се констатираха съществени противоречия, които да
налагат подробното обсъждане на събраните доказателства, още повече, че същите
не се оспорват от страните. Въззивната инстанция изцяло споделя
и проведения анализ на доказателствената съвкупност, поради което не намира за
необходимо да го преповтаря или допълва.
Правилно първоинстанционният съд е кредитирал
показанията на разпитаните свидетели, като еднопосочни, непротиворечиви и
взаимнодопълващи се. Обосновано, предвид пълното им съответствие с останалите
доказателства, обясненията на обвиняемия също са ценени като доказателствено
средство.
Резонно районният съд се е доверил на заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза, което
въззивният съд също намира за обективно изготвено, даващо компетентен и
обоснован отговор на поставените задачи.
Настоящият състав кредитира и представените по делото
писмени доказателства и доказателствени средства, които допринасят за
изясняването на обективната истина.
Въз основа на така установената и приета фактическа
обстановка, правилно първоинстанционният съд е обосновал своите правни изводи
за липса на осъществен състав на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК от
обвиняемия, които въззивният съд споделя изцяло.
Съставомерните признаци на престъплението хулиганство
от обективна страна се изразяват в извършването на непристойни действия, с
които грубо се нарушава обществения ред и се изразява явно неуважение към
обществото. От субективна страна престъплението по чл. 325 НК поначало се
осъществява при пряк умисъл, когато непосредствената цел на дееца е да наруши обществения
ред и спокойствие, да скандализира обществото, като е възможно същото да се
осъществи и при евентуален умисъл, когато засягането на реда и общественото
спокойствие е косвен, страничен резултат от деяние, насочено срещу личността на
отделни граждани.
В конкретния случай, както правилно е посочил
първостепенният съд, поведението на обвиняемия не се изразява в непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред, съгласно приетото в Постановление №
2 от 29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г. на Пленума на ВС, тъй като не е годно да
създаде смут и да предизвика тревожна обстановка. Действително обвиняемият е
имал противоправно поведение, изразяващо се в увреждане на две стъкла на
автобусна спирка и извършените от него действия са били на обществено място,
където биха могли да станат достояние на много хора. Предвид късния час и
липсата на други минувачи обаче, поведението му не е било в състояние да бъде
възприето от тях, съответно да доведе до скандализиране на обществото. Освен
това за действията си обвиняемият е имал личен мотив, предизвикан от скарването
със свидетелката Н., а ритането на спирката е било израз на безсилие, а не на
проява на неуважение към обществото. Поради това основателно СРС е приел, че действията
му не нарушават важни държавни, обществени или лични интереси, нито съществено
засягат нормите на нравствеността.
Не се установява и субективната страна на деянието,
тъй като липсват доказателства обвиняемият да е целял или допускал грубо нарушаване на обществения ред или демонстриране на явно неуважение
към обществото. Напротив, същите сочат на единствената цел да бъде
преустановен опитът на приятелката му за саморазправа и създаването на
евентуални неприятности и не демонстрират неуважение към обществото, нито предизвикателно
отношение към обществения ред и морала. Показателно за липсата на осъществено
изпълнително деяние и на субективната страна на престъплението е и обстоятелството,
че за действията на обвиняемия има конкретна причина, същите са еднократни и са
прекратени незабавно след нанасянето на удара по стъклото, поради което не може
да се приеме, че в случая е налице типичния хулигански мотив.
Доколкото, вследствие на поведението си, И. е причинил
увреждане на чуждо имущество, са верни изводите на първата инстанция за
осъществен от него състав на престъплението по чл. 216 от НК, като правилно
въпросът за извършването му е преценен като стоящ извън предмета на делото
поради липса на повдигнато обвинение за това.
Поради изложеното правилно първоинстанционният съд е
признал обвиняемия И. за невиновен и го е оправдал по повдигнатото му
обвинение. Следователно, бланкетните доводи в протеста на представителя на СРП за
осъществен състав на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК са неоснователни и
следва да бъдат оставени без уважение.
С оглед признаването на обвиняемия И. за
невиновен, съдът законосъобразно е постановил направените по делото разноски да
останат за сметка на държавата.
В заключение и предвид съвпадение между крайните
изводи на въззивния съд с тези на първостепенния такъв, решението на първата
инстанция следва да бъде потвърдено изцяло. Въз основа на извършената цялостна
проверка на атакувания първоинстанционен акт, настоящият състав не намери
допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат изменение или отмяна на решението, с оглед на което, и
на основание чл. 334‚ т. 6, вр. чл. 338 от НПК,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 04.10.2019 г.,
постановено по НАХД № 5351/2019г. по описа на СРС, НО, 133 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.