P
А З П О Р Е Ж Д А Н Е
11 01
2017 г. гр.Варна
Деян Денев –съдия докладчик
по НОХД № 1572/2016 год. по описа на ВнОС, при изпълнение на задълженията си по чл. 248 от НПК,
констатирах следното :
Производството пред
настоящата инстанция е образувано по обвинителен акт за престъпление по чл.196а
от НК, извършено от М.М.А., А.С.А., А.Д.К., Х.С.К. и С.А.С..
Намирам, че е налице
основание за прекратяване на съдебното производство, визирано в чл. 248 ал. ІІ
т. 3 от НПК.
Настоящият съдебен състав
продължава да поддържа становището си, че изцяло проведеното досъдебно
производство в отсъствие на сочения за извършител деец, принципно води до
ограничаване на процесуалните му права.
А от материалите по делото е
видно, че С.С. не е вземал никакво лично участие в досъдебното производство.
Според уведомителното писмо
до прокуратурата, досъдебното производство е започнало на 25 VІІ 2010 год., срещу
„неизвестен извършител“, а уведомлението е изпратено на 2 VІІІ с.г.
На лист 27 от том 7 на ДП се
съдържа информация, че С. е напуснал РБългария на 3
VІІІ 2010 г.
На 4ти август като единствен обвиняем
в извършването на престъплението е привлечен А.Д.К..
Тази хронология сочи, че С.
не е бил запознат с воденото и то не срещу него, досъдебно производство, поради
което и не може да се приеме, че съзнателно се е укрил и по този начин сам се
отказал от правото си на лично участие в процеса.
В последствие местонахождението
му в чужбина било установено и прокуратурата издала европейска заповед за арест
по отношение на него.
В материалите по делото съдът
не установи съдържанието на тази заповед, нито придружаващите я документи, но
от уведомлението на „главната прокурорка“ на
Свободния ханзеатски град Бремен/цитата буквален/ до
Окръжна прокуратура Варна, с което се съобщава, че екстрадицията се отхвърля
поради лоши условия за задържане в затвора Варна, става ясно, че заповедта е
била издадена с цел наказателното преследване на С. и свързаното с това
изпълнение на мярка, изискваща задържане.
Неизяснено е, във връзка с
това становище, давана ли е гаранция за връщането в Германия на С. след изслушването
му в България, но е безспорно за съдебния състав, че задочното му привличане за
обвиняем е незаконосъобразно, тъй като той не е бил в състояние за защити процесуалните
си права.
Нарушението е особено
съществено и обуславя безусловно прекратяване на съдебното производство и връщане
на делото на прокурора.
Това е така, защото задочното
разглеждане на производството, като изключение от общите правила за лично
участие в процеса, се подчинява на определени изисквания. Тези, касаещи
досъдебната фаза на процеса, са посочени в чл. 206 от НПК .
За да се проведе досъдебно
разследване при условията на задочното производство пред първата съдебна
инстанция, следва да се прецени, първо,
дали това няма да попречи за разкриване на обективната истина / в настоящия
случай -с оглед съучастието и броя обвинени лица/ и второ, налице ли е обвиняем.
Съгласно определението на последното
понятие, дадено с чл. 54 от НПК, обвиняем е лице, привлечено в това качество по
условията и реда, предвиден в кодекса.
В следващия текст са посочени
и процесуалните права на обвиняемия. Към тях обаче спада и правото му по чл. 6
т.1 от ЕКЗПЧОС за справедлив процес. От там произтича и изискването делото да се проведе с личното участие на лицето. Ето защо, ако наказателното производство се
проведе в негово отсъствие и деецът не е
имал обективна възможност да осъществи процесуалните си права, делото се възобновява, освен ако не е налице предвиденото
в чл. 423 ал. І от НПК изключение.
Това изключение съдът намира
за аргумент в подкрепа на становището си, тъй като, за да бъде използвано то, е
необходимо деецът, след предявяване
на обвинението, да се е укрил.
В коментирания случай липсва
надлежно предявено присъствено обвинение, поради което и не може да се твърди,
че досъдебното производство е протекло, тоест продължило, при хипотезата на чл. 206 от НПК.
Допълнителни аргументи са граматичното
тълкуване на правилата за задължителната адвокатска защита по чл. 94 ал.1 т 8 от НПК, в случаите, когато
делото се разглежда в отсъствие не на извършителя, а на обвиняемия и логиката в разпоредбата на чл. 219 от НПК, която не
предвижда хипотеза за задочно привличане на определено лице за обвиняем.
Посоченото отстранимо
процесуално нарушение, извършено чрез задочното обвиняване на С.С., не
позволява селективно провеждане на съдебно производство по внесения обвинителен
акт.
Констатацията му води до
прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора с оглед
осъществяване на процесуалните му правомощия за спиране, разделяне на
производството или законосъобразното привличане на С. като обвиняем, с
произтичащите от това действие последици.
Ето защо и на основание чл. 249
ал. 2 от НПК.
Р А З
П О Р Е Ж Д А М :
ПРЕКРАТЯВАМ съдебното производството по делото.
Връщам делото на прокурора за
отстраняване на допуснатите процесуални нарушения.
Разпореждането подлежи на обжалване или протест по реда на
глава ХХІІ от НПК
СЪДИЯ ДОКЛАДЧИК :