Р Е Ш Е Н И Е
№ V- 119 27.01.2020 г. Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На двадесет и осми октомври две
хиляди и деветнадесета
година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
Секретар: Таня Михова
Прокурор: -
като
разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 1124 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №1561 от 19.06.2019г. по гр.д.№8033/18г. на РС- Бургас, е прието за установено, че ,,ГАВИ 12“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.,,Рилска“№18, ет.4, представлявано от Таня Иванова Кутиева, дължи на Р.Г.В., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 215 лв., представляваща обезщетение поради неточно изпълнение по договор за покупка, доставка и монтаж на интериорни врати от 06.11.2017г., плащане на която е разпоредено със Заповед №3166 от 27.08.2019г., постановена по ч.гр.д.№6219 по описа на БРС за 2018г. Ответното дружество е осъдено за заплати на ищеца съдебно- деловодните разноски, направени в заповедното и първоинстанционно производство.
Против решението е постъпила въззивна жалба вх.№27928/27.06.19г. по описа на РС-Бургас, подадена от процесуалния представител на ,,ГАВИ 12“ ЕООД -адвокат М.М.. С нея въззивникът е обжалвал решението изцяло, като излага доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт. Първото от оплакванията касае неправилно определена съда правна квалификация на иска по чл.263 от ЗЗД, докато впоследствие била цитирана разпоредбата на чл.265 от ЗЗД. Страните по делото сключили договор за продажба на врати. Въззивникът продал процесните врати, като нямал задължение за извършване на монтаж, поради което в платената от въззиваемия цена не се включвало заплащане на такава услуга. Подчертава, че монтажът не бил извършен от служители на въззивника. Въззиваемият не представил доказателства за обратното.
Сочи се още, че ответникът (въззиваем) се ползвал по делото в първоинстанционното производство от протокол, в който дописал текст и променил съдържанието без знанието на ищеца (въззивник). Действителният протокол, подписан от страните бил този, от който се ползвал въззивника. Намира за необосновани възраженията на въззиваемия относно констатирани недостатъци, тъй като последният, в качеството на купувач подписал приемо- предавателен протокол без възражения.
Моли първоинстанционното решение да бъде отменено, като вместо това се постанови ново, с което да бъдат отхвърлени предявените исковите претенции. Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски, включително адвокатско възнаграждение. Представя квитанция за внесена държавна такса.
Въззиваемият е представил отговор
в законния срок. С него жалбата се оспорва като неоснователна. Намира, че в
мотивите на първоинстанционното решение действително била допусната техническа
грешка, представляваща разминаване в цифровото обозначаване и словесното
изписване на правното основание на иска, но последната не повлияла на фактическите
и правни констатации, с които съдът приемал или отхвърлял значими за делото
факти. За пръв път във въззивното производство били въведени твърдения, че
вратите били продадени без задължение за монтаж и че монтажът не бил извършен
от служители на въззивника, поради което въззивникът за което следвало да
докаже, че не е могъл да узнае, посочи и представи тези твърдения до подаването
на отговора пред районния съд. Това обаче не било сторено. Освен това
нововъведените твърдения били неверни и се опровергавали от съдържанието на
представените пред БРС доказателства- поръчка, в която било записано, че същата
включва и монтаж на 6 бр. врати. Сочи, че по делото е бил представен един
приемо-предавателен протокол- л.20, за който ответникът заявил, че ще се ползва
от него, а по делото не е бил представен друг протокол. Досежно наличния в
заповедното производство протокол се сочи, че същият е оспорен от ищеца и е
поискано ответникът да го представи в оригинал, което не е било сторено.
Заявява, че не е подписвал приемо-предавателен протокол без забележки. Моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
В съдебно заседание въззиваемият
оспорва въззивната жалба и поддържа отговора, както и искането за потвърждаване
на обжалвания съдебен акт.
По допустимостта на производството
Бургаският окръжен съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок от надлежно упълномощен представител на страна, която
има правен интерес да го обжалва. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и
261 ГПК и е допустима.
Бургаският окръжен съд, като взе
предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, въз основа
на приложимите разпоредби на закона приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
В исковата си молба ищецът Р.В. твърди,
че на 6.11.2017г. е сключил с ответното дружество договор за покупка, доставка
и монтаж на 6 бр. интериорни врати, /подробно индивидуализирани/, на обща
стойност 1480 лв. При приемането на поръчката платил капаро 500 лв., на
6.01.2018г.- 860 лв., а на 22.01.2018г. при доставката и монтажа на вратите. На
22.01.2018г. монтажната група доставила вратите и касите, но монтирала само
касите, понеже се налагало вратите да бъдат скъсени. На 24.01.2018г. вратите
били взети от дома на ищеца, без никакви забележки, като били опаковани в
прозрачно фолио. През деня един от монтажниците се обадил по телефона на ищеца
и му казал, че едната от вратите е пробита. Ищецът незабавно се обадил в
магазина на ответното дружество, откъдето му казали, че трябва да изчака до
29.01.2018г. На 26.01.2018г. същата монтажна група пристигнала на адреса на
ищеца и поставила вратите, като повредената не била подменена, а нескопосано
китосана. Въпреки възраженията на ищеца, монтажниците я поставили и го накарали
да подпише приемо-предавателен протокол, в който той описал подробно
възраженията си, като му заявили, че следва да предяви претенциите си с
приемо-предавателния протокол. На 29.01.2018г. ищецът отново се обадил в
магазина на ответното дружество, но изрично му било отказано вратата да бъде
заменена или да бъде възстановена. През същия ден той посетил магазина на
дружеството, но оттам отказали да приемат рекламацията му, както и да я впишат
където и да било. Ищецът сезирал КЗП на 2.02.2018г., откъдето получил отговор,
че дружеството е представило пред Комисията подписан без забележки от ищеца
протокол за приемането на вратите. Ищецът твърди, че не е подписвал такъв
протокол. Заявява, че процесната стока- интериорна врата, не притежава външен
вид и цялост, съответстващи на стока от този вид, същата е с недостатъци,
поради което намира, че ответното дружество следва да му възстанови платената
за нея цена в размер на 215 лв.
Сочи, че ответникът е оспорил
издадената по инициатива на ищеца заповед за изпълнение, поради което за него е
налице правен интерес да установи вземането си в размер на 215 лв. /стойността
на вратата/ по реда на чл.422, ал.1 ГПК. Представя доказателства. Претендира
разноски.
В законния едномесечен срок
ответното дружество- „Гави 12“ ЕООД, представлявано от адв.М., е представило отговор
на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан.
Заявява, че твърденията на ищеца са неверни, като към исковата молба не е
представен приемо- предавателен протокол, подписан от страните, в който да са
описани забележки от страна на ищеца. Твърди, че такъв протокол не е бил
подписван. Заявява, че видно от приложения към исковата молба протокол, ищецът
е приел вратите без забележки по отношение на брой, окомплектовка, качество и
монтаж. Оспорва твърдението, че при монтажа едната врата имала дефект, като
вместо това твърди, че при монтажа всички врати са били в добро състояние, без
дефекти и скрити недостатъци. Ищецът ги видял, огледал, харесал ги и приел
извършената работа без възражения. Намира, че липсва логика в твърденията на
ищеца, че монтажниците са поставили вратите въпреки противопоставянето му.
Заявява, че представения с исковата молба протокол е действителния, подписан
при приемането на работата. Направил е искане за разпит на един свидетел при
условията на довеждане.
По делото е изготвен
проекто-доклад, в който предявеният иск е докладван единствено като
установителен- чл.422 ГПК. В откритото съдебно заседание на 18.04.2019г. за
участие по делото се е явил единствено ищецът. Представителят на ответника е
приложил молба, с която е заявил, че желае делото да се разгледа в отсъствието
на представител на ищеца, като поддържа отговора.
Районният съд е докладвал, че
искът е по чл.422, ал.1 ГПК, а материално- правното основание е чл.235, предл.2
от ЗЗД- за отбив от цената по договор за поръчка. Приети са писмените
доказателства, представени от страните, приобщеното е ч.гр.д.№6219/18г. на БРС
/заповедното производство/, разпитани са двама свидетели. На ответника са
дадени указания да заяви дали ще се ползва от представения от ищеца протокол на
л.20 от делото на БРС, като делото е отложено за друга дата.
С молба от 17.04.2019г. и такава
от 2.05.2019г. /на л.43/ пълномощникът на ответното дружество е заявил, че ще
се ползва от приемо- предавателния протокол, приложен към исковата молба. В
проведеното съдебно заседание на 16.05.2019г. отново не се е явил представител
на ответното дружество, не са направени доказателствени искания, не е воден
свидетеля, поискан с отговора на исковата молба, поради което съдът е приключил
събирането на доказателствата.
С обжалваното решение съставът на
Бургаския районен съд е уважил предявения установителен иск, относно който в
мотивите на съдебния акт е посочено, че е с правно основание чл.263 ЗЗД, и е
осъдил ответника да заплати на ищеца съдебно-деловодни разноски за
първоинстанционното производство, както и за заповедното. Приел е, че между
страните е сключен договор за изработка, по който ищецът има качеството
възложител, а ответника- изпълнител, който договор е с индивидуализираното в
исковата молба съдържание. Приел е, че спорът по делото касае точното
изпълнение на ответното дружество да достави една от вратите, като ищецът
твърдял, че същата има дупка. Посочил е, че по делото са представени два
протокола, като ищецът се ползва от този, на който е отразена забележката му за
съществуваща дупка на върната след подрязването врата, а ответникът- от друг
протокол, в който било отразено, че работата е приета без забележка, като и в
двата била отразена дата на съставянето - 22.01.2018г. С оглед събраните по
делото доказателства /свидетелски показания/ районният съд е приел, че
недостатъкът на вратата е бил констатиран за първи път след телефонно обаждане
от монтажниците, които са взели вратата от дома на ищеца. Ищецът възразил
своевременно, видно от писмото на КЗП и свидетелските показания. Затова съдът е
счел, че работата не е приета и правото на ищеца с основание чл.263 ЗЗД да иска
отбив от цената по договора е надлежно упражнено. Приел е още, че увреждането
на вратата е от такова естество, че
вратата не може да се ползва за обичайното ѝ потребление, поради
което и по правилото на чл.265 ЗЗД ответникът дължи цената на един брой врата в размер на 215 лв.
Затова е счел , че искът е основателен и доказан.
При служебната проверка на решението
на БРС в рамките на правомощията си по чл.269 ГПК въззивната инстанция намира,
че същото не страда от пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.
Същото е постановено от законен състав на съда, в законоустановената форма и
съдържа реквизитите по чл.236, ал.1 ГПК. Решението е постановено по допустим
иск, при наличието на правен интерес за ищеца от установяването на процесното
вземане, предвид наличието на висящо между страните заповедно производство за
същото вземане- ч.гр.д.№6219/2018г. по описа на БРС. По него срещу ответното
дружество е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК под
№3166/27.08.2018г., срещу която в законоустановения срок е постъпило възражение
от длъжника- ответник в настоящото производство. Във връзка с дадените указания,
в едномесечния срок от получаването им по заповедното производство са
представени доказателства за предявяването на установителния иск по чл.422,
ал.1 ГПК от страна на заявителя.
По същество:
Основателно е оплакването на въззивника
за неправилна правна квалификация на иска. Ищецът твърди, че с ответника са
сключили договор за продажба, доставка и монтаж на 6 бр. интериорни врати. Едната
врата била с дефект-дупка, забелязан преди непосредственото скъсяване и монтаж
на вратите. Освен това ищецът изрично се е позовал на отговорността на
продавача за вещ с недостатъци. Ето защо въззивният съд намира, че правната
квалификация на иска е чл.422, ал.1, вр. с чл.195, ал.1, предл.1 ЗЗД, а не приетата
от районния съд.
Въпреки това обжалваното решение
не е недопустимо, тъй като районният съд се е произнесъл по заявените в
исковата молба факти, макар неправилно да ги е квалифицирал под погрешна правна
норма. В този смисъл виж Тълкувателно
решение №2 от 29.02.2012г. по тълк.д.№2/2011г. на ВКС, ОСГТК.
Като доказателства в подкрепа на
иска си ищецът е представил по делото типова бланка на Магазин за врати „Гави
12“ ЕООД с дата 6.11.2017г., в която като получател е посочен ищецът- Р.В.. В
нея като данни за поръчка №39 са отразени 5 бр. „Рина“, цвят орех с единична
цена 215 лв., на стойност 1075 лв. и един брой „Герда“, цвят орех с единична
цена 225 лв. Между страните не се спори, че се касае за 6 бр. интериорни врати,
като ответникът твърди, че договорът между страните е само за тяхната продажба
/така- твърдения пред КЗП и пред въззивната инстанция, а във възражението и с
отговора на исковата молба не взема конкретно становище по този въпрос/.
В таблицата, съдържаща предмета
на поръчката, непосредствено след описанието на вратите на отделен ред е
отразено: „Др.№307“- 6 бр., ед.цена 28, стойност 168 лв. В следващата таблица
са отразени допълнителни услуги: монтаж на интериорни врати- 6 бр., ед.цена -
40/20, стойност- 2,40/1,20, както и корекции на 6 бр. врати- ед.цена 10, общо
60 лв. Общата сума на поръчката е 1480 лв.
При тези данни неверни са
твърденията на ответника, че договора му с ищеца включва единствено продажбата
на вратите, тъй като тяхната стойност не е 1480 лв., а общо 1300 лв. В същата
бланка е отразено плащането на 6.11.2017г. на сумата от 500 лв.; на
6.01.2018г.- 860 лв. и 120 лв. на място. Приложени са касови бонове, издадени
от „Гави 12“ ЕООД само за първите две суми.
Приложена е и работна карта №52 с
дата 20.01.2018г., в която е налице отбелязване Д 39 и име на клиент- Р.В.. В нея са описани 6 броя
врати, помещенията на които ще бъде поставена всяка от тях, реалните размери на
отворите, на които е следвало да бъдат монтирани вратите, дебелината на
зидовете, както и посоката на отваряне на всяка от вратите. В графата за
забележки срещу всяка от вратите е отразено- „ще се реже“.
Представен от ищеца с исковата
молба /и към заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ е
приемо-предавателен протокол с дата 22.01.2018г., подписан от името на
ответното дружество от А.Пенев. Ищецът твърди, че като получател в този
протокол се е подписал той, като е отразил своите забележки, а именно- че след
подрязването едната от вратите с ширина 90 см. била върната с дупка. Доколкото
няма оспорване на подписа на получателя, следва да се приеме за достоверно
твърдението на ищеца, че този протокол /л.20 е подписан от него/.
По делото /в преписката по
заповедното производство, прието като доказателство/ към възражението на
ответника е приложен друг приемо-предавателен протокол, също с дата
22.01.2018г. Същият се различава от представения от ищеца по това, че в него
липсват забележките на приемащата страна, а подписа на приелия вратите се
различава видимо от подписа на приелия в първия протокол. Видно от писмото на
КЗП до ищеца, пред комисията е бил представен приемо-предавателен протокол,
подписан без забележки от получателя.
Още
с исковата молба ищецът е направил искане ответникът да бъде задължен да
представи в оригинал подписаните приемо- предавателни протоколи при доставката
на вратите и монтажа.
В отговора на исковата молба е
оспорил твърденията на ищеца, че на 26.01.2018г. между страните е подписан
приемо-предавателен протокол, в който ищецът е посочил забележките си. Заявява,
че такъв протокол ищецът не е представил и не може да представи, защото такъв
не бил подписван. Според него, видно от
представения към исковата молба протокол ищецът приел вратите без
възражения по отношение на брой, окомплектовка, качество и монтаж. Посочено е
още, че представеният към исковата молба
приемо- предавателен протокол е действителния протокол, който бил подписан при
приемането на работата.
Понеже ответникът не е участвал в
първото по делото заседание чрез свой представител, неговият пълномощник е
представил молба /л.35/, в която е посочено, че ще се ползва от представения с исковата молба
протокол.
В първото по делото заседание
ищецът е оспорил автентичността на своя подпис на протокола, находящ се в
преписката по заповедното производство.
В тази връзка, съдът е
констатирал, че ответникът заявява, че ще се ползва от представения /от ищеца
протокол/, поради което е дал изрични указания последния да заяви дали ще се
ползва от протокола на л.20 /представения от ищеца/ или от друг протокол. По
тази причина, с оглед осигуряване на възможност ответника да изпълни дадените
му указания съдът не е приключил събирането на доказателствата, а е отложил
делото. С молба от 2.05.2019г. пълномощникът на ищеца е заявил, че ще се ползва
от представения по делото протокол /без да уточни кой/. След като и във второто
съдебно заседание ответникът не е взел участие, съдът е приключил събирането на
доказателствата и е обявил на страните, че ще се произнесе с решението си. В
мотивите на съдебния акт съдът е приел, че
изявленията на ответника не касаят протокола, представен с исковата
молба, а този, представен с възражението.
Този извод на районния съд е
неправилен, доколкото въпреки дадената му възможност ответникът не е отстранил
констатираното от съда противоречие за това от кой приемо-предавателен протокол
ще се ползва. При това положение е недопустимо съдът да тълкува в негова полза
изявленията кой е протоколът, отразяващ действителното приемане на вратите от
ищеца, още повече, че приложения към възражението е оспорен от ищеца досежно
автентичността на подписа, като на последния не е дадена възможност да докаже
твърденията си, че протоколът, приложен към възражението на ответника не е
подписан от него.
С оглед изложеното, въззивната
инстанция приема, че приемо-предавателният протокол, който отразява приемането
на стоката от ищеца /купувач/ е този, приложен към исковата молба, който не е
оспорен от ответника. Същият несъмнено е подписан със забележки от ищеца по
отношение на качеството на едната от доставените врати, поради което следва да
се приеме, че бланково отразеното в т.2 приемане без възражения на вратите по
отношение на брой, окомплектовка, качество и
монтаж, се отнася до пет от вратите, но не и до шестата.
Районният съд е разпитал водените
от ищеца свидетели- Табаков и Драганов.
Първият свидетел установява твърденията
на ищеца, че вратите не са били монтирани в деня на доставката /което е видно и
от отбелязването в бланката за поръчката за допълнително скъсяване на вратите/,
а са били опаковани с фолио от ищеца и свидетеля, приети са били без възражения
от монтажниците на ответника и натоварени в техен бус, а след около половин час
един от монтажниците изпратил на ищеца
снимка по Вайбър със снимка на процесната врата.
Свидетелят Драганов сочи, че
присъствал при монтажа на вратите на 25 или на 26.01.2019г. Ищецът го извикал
защото при монтажа открил дефект на една от вратите- била пробита. Ищецът
отишъл до фирмата да прави рекламация, а свидетелят останал при монтажниците.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира, че иска за установяване на вземането на ищеца за
сумата от 215 лв., представляваща стойността на един брой интериорна врата е
основателен.
Между страните е сключен валиден
договор за продажба на вещи- 6 бр. интериорни врати, като при монтажа им /след
извършено скъсяване/ ищецът е констатирал, че едната от тях е с дефект- дупка и
е възразил същата да бъде монтирана. Опитал се да направи рекламация, но
очевидно същата не е била приета /в тази насока е писмото от КЗП, като пред
комисията ответникът е отричал да е извършвал монтажа на вратите, макар обратното да е посочено в двата
приемо-предавателни протокола/.
С подадената искова молба и с
искането за възстановяване на цената на вратата, ищецът- купувач е упражнил
правото си по чл.195, ал.1, предл.1 от ЗЗД да развали договора по отношение на
пробитата врата и да поиска връщане на стойността ѝ от продавача. Вярно
е, че същият не е върнал вратата /каквото е изискването на цитираната правна
норма/, но това обстоятелство само по себе си не води до извод за
неоснователност на иска, тъй като с връщането на сумата за въззивника ще
възникне правото да иска връщане на дефектната врата. В този смисъл е съдебната
практика- решение №156 от 30.10.2012г. по т.д.№772/2011г., II т.о. На второ място въззивната
инстанция намира, че констатирания дефект- дупка на интериорната врата е
съществен по смисъла на чл.193, ал.1 ЗЗД, понеже този недостатък съществено
намалява нейната стойност, а освен това купувачът е разбрал за този недостатък
в процеса на скъсяването на вратата, докато е била в държане на служителите на
ответника, които въпреки това са я монтирали с този дефект и въпреки
възражението на ищеца, отразено в приемо-предавателния протокол.
Тъй като крайните изводи на двете
инстанции съвпадат, решението на районния съд следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото на
въззивника не се дължат разноски. Ищецът няма искане за разноски.
На основание чл.280, ал.3 ГПК
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №1561
от 19.06.2019г.
постановено по гр.д.№8033 по описа за 2018г. на Бургаския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.