№ 177
гр. Пазарджик, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20215200500448 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение на Пещерски районен съд №260206 от 15.03.2021г.
постановено по гр.д.№1556/2019г. по описа на същия съд, е отхвърлен
предявения от ИВ. К. КЛ., с ЕГН-**********; А.. А.. КЛ., с ЕГН-**********
и Б. А.. КЛ., с ЕГН-**********, всички от гр. П., ул. “С.К.“ № 32, иск против
СЛ. Б. КЛ. с ЕГН-.. и ХР. Д. КЛ., с ЕГН-********** и двамата от гр. П., ул.
“С.К.“ № 32, с правно основание чл.108 от ЗС - за признаване за установено
по отношение на СЛ. Б. КЛ. и ХР. Д. КЛ., че ИВ. К. КЛ., А.. А.. КЛ. и Б. А..
КЛ. са собственици на ½ идеална част от недвижим имот, представляващ
сграда с идентификатор 56277.501.688.1 находища се в гр. П. с адрес: ул.
1
“С.К.“ № 32, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор
56277.501.688, със застроена площ от 26 кв.м. на един етаж и с
предназначение: хА.ар, депо, гараж, и за осъждане на С. Б. К. и Х. Д. К. да
предадат на И. К. К., А. Ан. К. и Б. Ан. К. владението върху същия имот.
Отхвърлен е и предявения иск за отмяна на Нотариален акт № 168/2018г. до
размера на ½ идеална част от процесния имот. Ищците са осъдени да
заплатят разноски на ответника С.К. в размер на 900лв.
Решението се обжалва с въззивна жалба подадена в срока по чл.259
ал.1 от ГПК от ищците в производството пред първата инстанция И., А. и
Б.К.и чрез пълномощника си Адв.Д „Л. и С.“ представлявано от адв. Е.И. С. с
доводи за порочност като неправилно и необосновано. Оспорва се извода на
съда за липса на противопоставяне на ищците на намерението на ответника
еднолично да владее процесния гараж, като същите в началото на 2018г.
установили, че са лишени от ползването на гаража поради извършена смяна
на ключа, след което отправили нотариална покана рег.№1407,том 1,акт №65
от 24.04.2018г. на нотариус Г. К., да им се заплаща наем за лишаването им
право на ползване и за което обезщетение бил предявен от същите нарочен
иск. Считат, че това са действия за противопоставяне на намерението на
ответника да владее еднолично гаража и за противопоставяне на
отблъскването на фактическата власт на ищците от страна на ответника и за
липса на намерение у същите за отказ от правото си на собственост върху
него. Оспорва се извода на съда за недоказаност от ищците на правото си на
собственост върху гаража. Считат за установено, че този имот е бил
собственост на Б. А.. КЛ., построен въз основа на издадено на същия
наследодател разрешение за строеж №152 от 25.12.1989г., който го е считал
за свой от издаването на разрешението за строеж, началото на строителството
и до смъртта си и че е финансирал построяването му със собствени средства и
сили с намерение да го остави за своя внук Б. А.. КЛ. и настоящ ищец. В
жалбата е направен фактически и правен анализ на установените по делото
факти и обстоятелства, начина на придобиване на гаража в собственост от
С.К. и наследниците на А. Б.ов К., влагали средства и труд в строежа на
гаражите; че от смъртта на Б. А.. КЛ. пред 1991г. до началото на 2015г.
ищците и наследодателят им са владеели имот съобразно правата си,
установено от разпита на свидетелите. Навежда се извода, че вещното право,
обективирано в посочения констативен нотариален акт /КНА/, с който се е
снабдил ответника С.К. за собственост по давност, не е съществувало към
датата на издаването на акта от 2018г., нито към момента. И че този имот е
съсобствен между ищците и ответниците при съответните права съгласно
договора за отстъпено правно на строеж на наследодотеля Б. А.. КЛ. и
разрешението за строеж и удостоверенията за наследници.Твърди се, че
факта, че на ищците не им се е налагало да ползват имота не би следвало до
доведе до загуба на собствеността доколкото същите винаги са се
2
противопоставяли на намерението на ответника С.К. за своене на имота, както
с действия на ползване така и чрез правни средства. Като несправедливо
определят възможността ответникът да се сдобие с два гаража. Навеждат и
извода, че те са ползвали гаража и съгласно изпратената им нотариална
покана от 2014г. от ответника С.К. и че по делото не е установено
ответниците да са ползвали процесния гараж №1 несмутимо и
безпрепятствено в продължение на 10г. и че в същност владението е било
общо, а не само на ответника, както и че този срок не е бил изтекъл към
датата на съставяне на КНА, включително и краткия 5г. давностен срок. Като
неоснователно се определя евентуалното възражение за присъждане на
паричната стойност на вложените средства и труд за построяването на
гаража, доколкото същото останало недоказано и че всички от фамилията са
участвали в построяването на процесния гараж, с финансовата помощ на
наследодателя им А. К. закупил част от строителните и техническите
материали.В тази връзка е коментирано и заключението на експерта в посока,
че същото не посочва от кого реално са заплатени процесните фактури и че
ищците са участвали със средства в построяването им. Считат за
недопустимо искането за право на задържане на частта от имот предмет на
иска по чл.108 от ЗС. Молят да се отмени решението и се уважи предявения
иск с присъждане на разноските.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от С. и Х.
К.и чрез адв.С.В.,в който се излагат доводи за неоснователност на жалбата.
Обжалваното решение се квалифицира като правилно като краен резултат
въпреки неизвършена преценка от съда на доказателствата по делото и че
такъв анализ на доказателствата липсва и във въззивната жалба. Моли да се
потвърди обжалваното решение .
Страните не сочат нови доказателства по реда на чл.266 от ГПК.
Пазарджишкият окръжен съд провери валидността и
допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност
съобрази изложеното във въззивната жалба на ищците в производството
пред първата инстанция ИВ. К. КЛ., А.. А.. КЛ. и Б. А.. КЛ., тримата
чрез адв. Е.И. С., както и отговора на въззивната жалба на ответниците,
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявен е ревандикационен иск за собственост с правно
основание в чл.108 от Закона за собствеността.
В исковата си молба против СЛ. Б. КЛ. и ХР. Д. КЛ., двамата от гр.П.,
ищците И., А. и Б.К.и чрез адв. Л. твърдят че през 1989г. е одобрен общ
проект за „Гаражи в кв.20, с номера от №1 до №11“ Твърди се, че проектните
3
петна на гаражите били разпределени и за всяко от тях е отстъпено право на
строеж, както следва : за петно №1-от 24кв.м. е отстъпено право на строеж с
договор от 14.06.1989г. на Б. А.. КЛ.; за петно №2-от 24кв.м. с договор от
14.06.1989г. е отстъпено право на строеж на А. Б. К., а за петно №3 от 24кв.м.
с договор от същата дата е отстъпено право на строеж на СЛ. Б. КЛ..Твърди се
още, че въз основа на сключения договор от 14.06.1989г. между Народен
съвет-гр.П. и Б. А.. КЛ. и съгласуван проект №150 от 05.10.1989г. на същия
съвет, на Б. А.. КЛ. е издадено разрешение за строеж №152 от 25.12.1989г., с
което му е разрешен строеж на гараж с площ от 20.5кв.м. в петно №1 срещу
кв.20 по плана на гр.П., ул.“С.К.“, като по издаденото разрешение за строеж,
е съставен протокол №30 от 05.10.1990г., с която е определена строителна
линия и ниво на всички гаражи върху петна №1,2,3 и 4 срещу кв.20,като
гаражите са изградени в предвидения срок. Твърди се още, че към момента
гаражът, собственост на Б. А.. КЛ. съставлява сграда с идентификатор
56277.501.688.1 в гр.П. по КККР, одобрени със заповед №РД-18-
11/10.07.2013г. на АД на АГКК, с адрес гр.П., п.к.4550, ул.“С.К.“, която
сграда е разположена в ПИ с идентификатор 56277.5401.688, със застроена
площ от 26кв.м. на един етаж, с предназначение хА.ар, депо, гараж. Твърди
се, че на 19.05.1991г. Б. А.. КЛ. починал и оставил наследници–съпруга А.К.,
починала на 09.03.2008г., наследодателя на ищците А. Б.ов К., с ЕГН-
**********-син, починал на 30.09.2012г. и ответника СЛ. Б. КЛ., като
последните двама са наследници и на майка си А.К.. Твърди се още, че на
30.09.2012г. починал А. Б.ов К. и оставил като наследници тримата ищци-
преживяла съпруга, син и дъщеря, като след настъпилото правоприемство
гаражът, описан по-горе станал собственост на С. Б. К. и на тримата ищци
като наследници на А. К. при равни права- ½ ид.ч. за С. и по 1/6 ид.ч. за
всеки от тримата ищци И., Б. и А. К.и.Твърди се още, че на 05.06.2018г.
ответникът СЛ. Б. КЛ. се снабдил с нотариален акт за собственост върху
недвижим имот по обстоятелствена проверка №168, том І, рег.№1946, дело
№163/2018г. на нотариус Г. В., с район на действие РС-П., с който същият е
признат за собственик по силата на давностно владение на целия гараж, като
действието на оригинерния придобивен способ е реализирано по време на
брака му поради което придобитото е съпружеска имуществена общност
/ТР№4 от 17.12.2012г. по тълк.д.№4/2012г. на ОСГК/. Считат ищците, че
вещното право, което е обективирано в цитирания нотариален акт,не е
4
съществувало към датата на издаване на акта,както и към момента. И че към
процесната дата както и към момента, процесният имот е собственост на
ищците и на ответниците при посочените по-горе права, като същите се
легитимират като собственици с договора за отстъпено право на строеж на
наследодателя Б.К. и разрешението за строеж както и удостоверенията за
наследници. Твърди се, че от датата на смъртта на собственика Б.К., ищците и
техния наследодател са владели имота съобразно правата им,за което
свидетелствала и нотариална покана №1836, том І, №29 от 16.06.2014г., на
нотариус В., с която ответникът С.К. кани ищците да освободят гаража,
собственост на неговия баща, въпреки, че ищците никога не са ограничавали
достъпа на ответниците до гаража, притежават ключ от него още преди
смъртта на общия наследодател Б. А.. КЛ.. Излагат се и твърдения, че ищецът
Б. А.. К. от началото на 2015г. и до момента живеел в гр.Пазарджик и не се е
налагало да ползва гаража, останал му в наследство от неговия дядо и баща, а
сестра му А. се намира в чужбина, и на нея също не й се е налагало да
използва гаража, но че и тримата ищци са със съзнанието,че притежават ½ от
процесния имот, придобит от наследодателя им А. К..Твърди се, в началото
на 2018г. ищците установили, че са лишени от ползването на гаража,като
ключът за врата бил сменен,за което на ответниците била изпратена от
ищците нотариална покана № 1407,том І, акт №65 от 24.04.2018г. на нотариус
Г. К. с която канели същите да им заплатят наем за лишаването им от право
на ползване,за което обезщетение предявили и нарочен иск. По повод на така
предявения иск, ищците разбрали,че ответникът С.К. недобросъвестно се
снабдил с нотариален акт за собственост за целия имот по давностно
владение. Считат, че само поради факта, че ищците не живеят в града и не се
е налагало за използват имота, да загубят собствеността си. Излага се и довод,
че до 2015г. ищците са използвали гаража за което свидетелствала и
изпратената от С.К. нотариална покана. Твърдят, че към момента на
съставяне на КНА за собственост в полза на ответниците не е изтекъл
законоустановения 10г. срок за придобиване на имота по давност от
последните като недобросъвестни владелци, както и по кратката придобивна
давност, ако са били добросъвестни,поради което не притежават право на
собственост обективирано в този нотариален акт,който следвало да бъде
отменен на основание чл.537 ал.2 от ГПК. Молят ищците да се признае за
установено,по отношение на С. и Х. К.и, че ищците ИВ. К. КЛ., А.. А.. КЛ. и
5
Б. А.. КЛ. са собственици при равни права на ½ ид.ч. от процесния недвижим
имот, представляващ сграда с идентификатор 56277.501.688.1 ,намиращ се в
гр.П., обл.Пазарджик, по КККР ,одобрени със заповед №РД-18-11 от
10.07.2013г. на ИД на АГКК, с адрес гр.П., п.к.4550, ул.“С.К.“, която сграда е
разположена в ПИ с идентификатор 56277.501.688 със застроена площ от
26кв.м., на 1 етаж и с предназначение-хА.ар, депо, гараж, и да се осъдят
двамата ответника да предадат владението върху същата идеална част от
имота на ищците.Поискано е на основание чл.537 ал.2 от ГПК да бъде
отменен КНА №168,том I рег.№1946, дело №163/2018г. на нотариус В. с
район на действие РС-П. с който ответника С.К. е признат за едноличен
собственик на процесната сграда на 1 етаж с площ от 26кв.м.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба, от ответниците С. и Х. К.и, в който заявената искова молба се
определя като неоснователна по същество.Признава се факта, че правото на
строеж на гаража е отстъпено с договор от 14.06.1989г. на покойния им общ
наследодател Б. А.. КЛ. / баща на С. и на А. К.и/, починал на 19.05.1991г. и
преди да започне строителството на гаража,което станало година и половина
по-късно, през м.декември 1992г. като самото строителство било извършено
само от ответника С.К., изключително с негови парични средства и труд, и от
осъществяването на строителството и до сега-повече от 27г. само той го
владеел като собственик и придобил правото на собственост по давностно
владение съгласно чл.79 от ЗС и на другата ½ ид.част, собствена на ищците
по наследство от общия наследодател-бащата Б. А.. КЛ. и майката А.. А..
КЛ., признато с издаване на нотариален акт по чл.587 от ГПК.Твърди се още,
че владението върху процесната ½ ид.ч. ответникът С.К. упражнявал
съвместно със съпругата си Х.К. без прекъсване от момента на строежа на
гаража и до сега. Допълват, че през по-голямата част на периода, от 1993г- до
2006г. двамата ответника го ползвали като сервиз за ремонт на автомобили, за
което им било узаконено ел. захранване с трифазен ток на името на ЕТ“АДХ-
С.К.“ и узаконяване на трифазен електромер,монтиран пак от ответниците,
както и изграждането на професионален канал за ремонт на автомобили и В и
К инсталация, а също и подемно устройство, окачено на таванска ж.б. плоча,
а през останалата част на посочения период-като гараж на автомобил-лична
собственост на ответниците. С отговора на исковата молба се предявява под
6
формата на възражение искане за присъждане на паричната равностойност на
цената на вложените от ответниците парични средства и труд за построяване
на гаража общо в размер на 8000лв, а за ½ от него-4000лв.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
Страните са наследници по закон на Б. А.. КЛ., роден на 10.04.1925г. и
починал на 19.05.1991г., като ответника СЛ. Б. КЛ. е негов син, а ищците са
наследници по закон на другия син на общия наследодател А. Б.ов К., роден
на 24.11.1946г. и починал на 30.09.2012г., от които ищцата ИВ. К. КЛ. е
преживяла съпруга, а другите двама ищци Б. А.. КЛ. и А.. А.. КЛ., са негови
деца.Общия на страните наследодател Б. А.. КЛ. е оставил като наследник и
преживяла съпруга А. С. К., починала на 09.03.2008г. /виж удостоверение за
наследници на Община П. №АО-629 от 11.10.2019г./. Установява се, че на
ответника СЛ. Б. КЛ. на 05.06.2018г. е издаден нотариален акт за собственост
върху недвижим имот по обстоятелствена проверка №168, том I,рег.№1946,
дело №163/2018г. на нотариус Г. В., с който последният е признат за
собственик по силата на давностно владение на процесния гараж,
представляващ сграда с идентификатор 56277.501.688.1 по КККР на гр.П., с
адрес гр.П., ул.С.К.“ ,разположена в ПИ 56277.501.688. Четири години по-
рано от ответника С.К. е изпратена нотариална покана за доброволна делба
до ИВ. К. КЛ., преживяла съпруга на брат му А. К. /16.06.2014г./ в която
признава неизгоден за себе си факт, имащ пряко отношение към твърдяната
от него придобивната давност на имота в своя собственост, а именно че
признава, че този имот е записан на името на баща му, има наследствен
характер и приканва ищцата доброволно да освободи половината от гаража и
същият да бъде разделен със стена по средата, както и да бъдат поделени
разходите по строежа, както и че при забава ще предяви иск за заплащане на
месечен наем считано от м.юли 2014г. за ползване на неговата , на С.К.
половина от гаража, която му принадлежи по наследство,тоест налице е явно
и недвусмислено заявено признание от страна този ответник в
производството, че процесният гараж е наследствен, не е загубил към датата
на нотариалната покана наследствения си характер и принадлежи при равни
права на синовете на общия наследодател-Б. А.. КЛ., единият от които е СЛ.
Б. КЛ., а другият е А. Б.ов К., като след смъртта на втория син, правата върху
7
гаража -1/2 ид.ч. са прехвърлени по закон на преживялата съпруга И. и
децата му А. и Б. /л.11/.За наследствения характер на гаража се споменава от
ищеца Б. А.. КЛ. в нотариална покана до С. Б. К. за осигуряване на достъп до
гаражна клетка.Следователно към 16.06.2014г. ответникът СЛ. Б. КЛ. няма
съзнанието и намерението да свои имота като своя изключителна собственост
и да е отблъснал владението на другите наследници тъй като признава ясно и
недвусмислено, че процесният имот има сънаследствен характер както и че
права на собственост върху него към този момент притежават както той така
и ищците като наследници на брат му А.,като поканата е този гараж да бъде
разделен между всички наследници чрез извършване на доброволна дела и
преграждане на средата на гаража със стена и обособяване на две
самостоятелни помещения. Налице е изрично признаване от ответника и на
правата на собственост върху този гараж притежавани от настоящите ищци
в производството,поради което няма как да се приеме, че до този момент
14.06.2014г. е налице течала в полза на ответника С.К. придобивна давност
по отношение на процесния гараж и че той към този момент е упражнявал
фактическа власт и правно валидно владение върху гаража годно да го
направи собственик.
Установява се, че на общия на страните наследодател Б. А.. КЛ. въз
основа на договор сключен с Председателя на Общински съвет гр.П. от
14.06.1989г. е отстъпено от Общински народен съвет-П. право на строеж
върху държавна земя, представляващ парцел пет. 1 срещу квартал 20 по
утвърден регулационен план с площ от 24кв.м.
По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза /вх.№3204 от
24.06.2020г.-л.64-л.68/,заключението по която съдът възприема изцяло, като
обосновано, компетентно изготвено и неоспорено от страните и от което се
установява, че процесният гараж описан в констативния нотариален акт за
собственост №168/2018г. е идентичен с имота, описан в разрешението за
строеж №152 от 25.12. 1989 на ОНС-П., протокол №30 от 05.10.1990г. за
определяне на строителна линия и ниво и договор от 14.06.1989г. между
Народен съвет-П. и Б. А.. КЛ. за отстъпено право на строеж и съгласуван
проект от 05.10.1989г. на Народен съвет-П., като на място гаражната клетка е
изпълнена със стоманобетонова конструкция-колони, греди, обща покривна
плоча и общи вътрешни преградни стени от керамични и бетонови тухли към
8
съседен гараж с начин на достъп от улицата от входна двукрилна
врата.Установено е от експерта, че гаражът е с увеличена дължина
вследствие на извършен допълнително вътрешен изкоп в скалата, извън
границите,както следва-гараж под №688.1 е с площ от 33.37кв.м. или с повече
от отразената в кадастралната карта с 7.37кв.м..Изводът на експерта е, че
сградата с идентификатор 56277.501.688.1 на ул.“С.К.“ в гр.П., е записана
като частна собственост, с функционално предназначение-хА.ар,депо,
гараж,брой етажи-1 със застроена площ от 26кв.м. съгласно заповед за
одобрение на КККР №РД-18-11 от 10.07.2013г. на ИД на АГКК. Експертът е
отразил със син цвят площта присъединена към гаража под №688.1,
разположената в дъното на гаража. В констативно-съобразителната част на
заключението си експертът е установил от проверената документация в
Община П., че Разрешението за строеж на гараж в петно №1 от 20.50кв.м.
№152 от 25.12.1989г. е издадено от ОНС-П. на името на наследодателя на
страните Б. А.. КЛ., съобразно одобрен и съгласуван проект от 05.10.1989г.
Установено е, че протоколът за определяне на строителна линия и ниво под
№30 от 10.05.1990г. е издаден от ОНС-П. за право на строеж, на името на Б.,
А. и С.К.и и на Михаил Михайлов за общо 4броя гаражи с обща площ от
81.90кв.м., с представена схема за петна №1,2,3 и 4, по представен проект,
като договорът за отстъпено право на строеж на Б. А.. КЛ. за петно №1 срещу
20кв. по плана на П. е за 24кв.м.
Изготвено е по делото и допълнително заключение по техническата
експертиза, вх.№260962 от 21.10.2020г./л.85-л.88/ от което се установява, че
пазарната стойност на гаража по строителна себестойност,определена по
методиката на сравнителната таблица за средни строителни цени към
10.2020г. е от 9063.29лв, а пазарната стойност определена по методика на
пазарните аналози за сгради преустроени за автоработилници към същия
месец е от 11880лв, увеличената цена на имота в резултат на инвестираните
парични средства е 2816.71лв, а стойността на извършените подобрения е от
2748лв. В заключението подробно са посочени установените от експерта
подобрения-направа на вкопан бетонов канал под нивото на прилежащия
терен с оформени рафтове за осветление с размери 4.13/3.34м.л. и дълбочина
от 1.63м.л.; доставка и монтаж на трифазен електромер с направа на 16бр.
лампени и контактни излази под мазилка; доставка и монтаж на стоманена
9
двойно „Т“образна релса за подемно съоръжение, дълга 4м., закрепена с
анкерни болтове за таванската плоча, доставка и монтаж на малка
порцеланова мивка и направа водопроводна инсталация и инсталация за
отходни води с дължина 4м., оценени по методиката на Справочник за цени в
строителството на С.-Сек,2020г.
По повод връчената нотариална покана от ответника С.К. на ищците за
предаване на ключове за гаража, от последните е депозирано
възражение/л.69-л.70/,че ответникът никога не е ползвал гаража и никога не е
имал ключ от него. Коментирано е съдържането на протокола за определяне
на строителна линия и ниво от 25.12.1990г. за това на кого е отстъпено право
на строеж, като се акцентира, че преди застрояването е имало предварително
съгласие между общия наследодател и синовете му гараж №1 да е на С.К.,
гараж №2 да е Б.К., а гараж 3 да е на А. К. и че по тази схема се ползват
гаражите от построяването му. Посочва се, че от процесния гараж №2
ответникът С.К. ползва част от него като наследник на Б.К., както и цели
гараж №1 от построяването им.
Основното и допълнително заключения с поддържат от експерта в
съдебно заседание.Възражения и оспорвания са заявени по отношение на
допълнителното заключение от страна на пълномощника на ищците във
връзка с ценоразписа на електроуслугите и определяне на средната пазарна
стойност, като експертът поддържа, че е използвал ценоразписа изготвен от
„С. –СЕК“ София включващ всички възможни разходи за труд и материали
по усреднени за страната пазарни цени .
По делото са разпитани като свидетели Е.Г.К.Г., братовчедка на
ищцата И.К.;Л. Г.ев Б.-без родство със страните; М.Й.Б.-без родство със
страните; И. П. К., съпруга на ищеца Б. А.. КЛ.; Д.Г.К.-без родство със
страните, като е преразпитан свидетеля Л. Б., от показанията на които се
установяват следните факти и обстоятелства:
Св.Е.К.Г. установява, че познава страните по делото от повече от 30г.,
знае, че на ул.“С.К.“ в гр.П. страните имат три гаража,обяснява,че е влизала в
тези гаражи, когато са се строили през 1990г. . Знае, че строените три гаража
са разположени един до друг, като първият от трите бил на дядото Б. А.. КЛ. -
бащата на братята А. и С.. Обяснява, че в разговор с баща им,последният
10
споделил, че иска двамата му сина да си имат по един гараж, а когато почине,
наследствения гараж да вземе внук му Б., защото носел името му както и че
работил там.Според свидетелката процесният гараж бил построен приживе на
Б. А. К., който до последно работил в гаража и влагал средства.Обяснява, че
когато са се строили гаражите бащата е бил в добро здраве, пенсионер и
работил за построяването на гаражите. Знае, че синът А. закупил желязо за
което свидетелката му помогнала финансово с 200лв. Знае още, че трите
гаража са строени едновременно.Обяснява, че в първия гараж след смъртта на
Б. А. К., имало инструменти, ползвани от двамата братя.Заявява, че в този
гараж винаги е виждала и двамата братя. След смъртта на братът А., гаражът
бил ползван от преживялата съпруга И. и внука Б. като и двамата имали
ключове, а през 2015г. свидетелката видяла гаража, че е преграден с тухли.
Обяснява, че по това време отношенията между братята били хубави както и
че дядото имал намерение този гараж за остане за внука му. Свидетелката
знае, че строителството е започнало през 1990г. защото дядото давал
средствата за гаражите.Категорична е,че гаражите са строени от бащата и от
двамата му сина.Свидетелката не знае трето лице да е работило при
изграждането на гаража и да получавало възнаграждение за работата си. Знае,
че сега И.К. не паркира колата си в гаража, а на улицата. Св.Л. Б., знае, че
страните имат общо три гаража, като за спорния гараж знае, че той е първият
в ляво и смята,че гаражът е на С., защото свидетелят участвал заедно с него в
строежа му, като строителството е извършено през 1992г. и е бил поканен от
С. да строи.Свидетелят обяснява, че е строителен техник и гаражът е бил
построен от бетон и че малко по-малко той заедно със С. го изградили.
Посочва, че други работници не е имало. Категоричен е, че бащата на двамата
братя не е бил жив към момента на строителството,както и че братът на С., А.
не е участвал в строежа. Според свидетеля, А. не е имал интерес и не се
интересувал от строителството на гаража.Знае, че процесния гараж се е
строял за да стане работилница -автосервиз. Знае,че С. е ремонтирал в него
автомобили, което е продължило около 10-12г. След като спрял тази дейност
помещението било използвано за гараж и за склад от С.. Според свидетеля
братът на С. е злоупотребявал с алкохол. Посочва, че бащата на братята
почнал година или две след строежа на гаражите, като строежът бил
извършен през 1992г. , а не през 1990г. Обяснява подробно етапите на
изграждането на гаража-изкоп,освобождаване на място от ската, очертание на
11
гаража, наливане на основите, издигане на колони от бетон и бетонова плоча
отгоре. Свидетелят обяснява, че е очевидец на строежа на гаража от самото
начало и от началните изкопни работи. Заявява, че познава бащата на двамата
братя и че не знае С. да е заплащал желязото за строежа.
Свидетелката Б. установява, че познава страните по делото и че е най-
близка с ищцата А.К., с която са дългогодишни приятели.Споделя, че от нея
знае, че ищците имат гараж в гр.П. на ул.“С.К.“ и че го е виждала. Знае, че
през 2010г. при едно от идванията си от чужбина /Австрия/, А. си е взела
багаж от гаража.Обяснява разположението на гаража, намиращ се по стръмна
улица, че това е най-първия гараж от ляво, като А. е отключила гаража с
ключ. Знае, че там има и други гаражи, но че тези три гаража са на фамилията
К.и. Тази информация свидетелката получила от ищцата А.К. при водени
предишни разговори. Знае, че този гараж бил на дядото на ищцата Б.К., а
другите два-единия на баща й А., а другия на чичо й С.. Подреждането на
гаражите било-първия гараж на дядото Б., втория гараж-на А., а третия на С..
Свидетелката знае, че гаражите са строени през 1990г., който факт
свидетелката също знае от А.. И че са строени заедно от дядото и от синовете
му. Допълва, че не е виждала строителството им. Установява, че в гаража
при вземането на багажа от А. видяла подредени инструменти като ключове и
други. Свидетелката не знае там да е било автосервиз. Другата свидетелка
И.К., съпруга на ищеца Б.К. установява, че от 1994г. е омъжена за Б., знае, че
семейството има три гаража, на ул.“С.К.“. Установява,че тези гаражи са били
построени към 1994г. когато се е омъжила. Препредава факти и обстоятелства
съобщени й от съпруга й Б. и от баба му А.А. С. К.-преживяла съпруга на
общия наследодател Б. А.. КЛ./.Знае, че третия гараж е собственост на свекър
й А., който държал там машина, за средния гараж, за който свидетелката и
семейството й са имали достъп е била вкарвана колата на Б., както и чичо й, и
че такъв достъп е имало и в първия гараж в който е правен ремонт на
колата.Знае, че съпругът й Б. А. К. е имал ключове и от трите гаража, както и
че такива ключове е имала и свекърва й / ИВ. К. КЛ./.Знае от А.К., че
желанието на нея и на съпруга й приживе било, първият гараж ,който бил на
дядото, да се наследи от внука на общия наследодател, от Б. А. К., който
носел имената на дядо си /общия наследодател/.Знае от баба си А.,че
гаражите са правени от тримата /баща и синове/ заедно и със задружни
12
усилия. Обяснява, че между братята не е имало проблеми, като същите са се
появили след смъртта на свекъра на свидетелката А. Б.ов К. пред 2012г. За
първия гараж знае, че се е ползвал от всички, като в него са били
инструментите на ответника С., но че в него са влизали и А. и Б..Знае, че от
1г-2г. или от 2018г. ответникът С.К. имал претенции към гаража,като до този
момент страните били в добри отношения. Знае, че ответникът С. и ищцата
И.К. живеели в една къща ,на различни етажи. Знае, че първия гараж е
ползван за работилница за ремонт на автомобили,но не може да каже кой е
работел в него. Не знае ответникът С.К. да е правил ремонт на автомобили
срещу заплащане в този гараж, нито е виждала някой да идва и да оставя
колата си за ремонт срещу заплащане.Знае, че в гаража са извършвани
ремонти на автомобили,виждала е „раздробени коли“ и че свекър й А. бил
дърводелец и ползвал за тази цел машина в третия гараж. Свидетелят
Д.К.,без родство със страните установява, чее след смъртта на общия на
страните наследодател през 1991г., през следващата 1992г. започнали да се
строят трите гаража. Свидетелят е съсед на гаража заявява че често минава
покрай него. Категоричен е , че строежът е извършен през 1992г. тъй като
през тази година са били строени всички гаражи. Заявява, че е виждал
ответника С. да строи гаража сам.Знае, че по професия С. бил строителен
техник. Заявява, че не е виждал братът на С., А. К. да взима участие в
строежа. Обяснява, че след построяването на гаражите С.К. е използвал
единия гараж като сервиз на автомобили. Заявява, че много пъти е виждал С.
да ремонтира коли, но не знае дали срещу заплащане.Знае, че продължителен
период от време гаражът е ползван като автосервиз и че по това време не
можел да се използва за паркиране на автомобил.
Извършен е преразпит на свидетеля Б., при което последният уточнява
годината на построяването на гаража - есента на 1991г. и че към тази дата
бащата на двамата братя е бил починал.
Установява се, че ответникът С. е заплатил 100.95лв за узаконяване на
трифазен електромер на 22.10.1993г., през 2001г. му е издадено
разрешително за ел.захранване на работилница с трифазен ток от
„Електроразпределение -Пловдив“ ЕАД клон Пазарджик,на ул.“С.К.“ №32
гр.П.,както и че същият е абонат на ВИК ЕООД П., на ул.“С.К.“ №32-гараж
към 31.10. 2019г.
13
Тази фактическа обстановка възприе съдът.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Постановено е от надлежен съдебен състав в рамките на
правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален ред и
форма и при наличие на правен интерес на ищците да установят че
процесният гараж има наследствен характер и като такъв се явява съсобствен
между страните при равни права -по ½ ид.ч. общо за ищците като наследници
на А. Б.ов К., и толкова ½ ид.ч. за ответниците С. и Х. К.и.
Разгледана по същество исковата претенция е основателна.
Установява се, че процесният гараж е построен въз основа на отстъпено
право на строеж, издадено на 14.06.1989г. в полза на наследодателя на
страните Б. А.. КЛ., починал на 19.05.1991г. Изграждането на обекта е
започнало да се осъществява приживе на наследодателя и е продължило и
след неговата смърт. В тази връзка са и свидетелските показания на
свидетелите, намиращи се в близка родствена връзка с ищците като съдът
отчита и тяхната заинтересованост от изхода на спора при условията на чл.
172 от ГПК и като съобразява, че те са и очевидци. По силата на отстъпеното
право на строеж собственик на построеното става титуляра на отстъпеното
право на строеж - наследодателя Б. А.. КЛ.. Със смъртта на наследодателя
наследствените права върху построения гараж преминават в собственост на
наследниците му по закон. В хипотеза на сънаследствен имот всеки от
наследниците е собственик на своята наследствена идеална част от
наследствения имот и държател на наследствените идеални части от правото
на собственост на останалите наследници.
В тази хипотеза не е приложима разпоредбата на чл.69 от ЗС предвид
характера и естеството на възникналата сънаследствена съсобственост.В този
случай, за да започна да тече придобивна давност в полза на един от
наследниците, освен установяване на фактическа власт върху имота с
намерение да го свои като своя собственост, този наследник следва да
докаже, че несъмнено и успешно е отблъснал владението на останалите
сънаследници, тоест отблъскването следва да е станало с явни и несъмнени
действия, по начин и със средства, които недвусмислено да сочат за такова
14
намерение, както и на фактическо отблъскване, което намерение и
отблъскване да са обявени и да са достигнали до знанието на останалите
сънаследници. Обстоятелството, че този гараж е ползван само и единствено
от един от наследниците -С.К. само по себе си не е отблъскване на владението
с намерение да свои целия имот като своя собственост. Фактът, че за
извършвани автосервизни услуги в процесния гараж този наследник си е
набавил съответната техника и инструментариум, инсталирал е трифазен ток
и е водоснабдил гаража, само по себе си не са действия, с които той реално да
е отблъснал владението на останалите наследници и да е установил свое
изключително владение.От една страна всичко това е станало със знанието и
съгласието на останалите наследници, но то е свързано само и единствено с
ползването на гаража като работилница. Ползването на една вещ с оглед
извършване на определени технически дейности само по себе си не означава
отблъскване на владението на другите сънаследници, които не ползват в този
момент вещта от страна на наследника, който ползва вещта .По никакъв
начин и с нито едно свое действие, след като в случая на ответника С.К. е
напълно наясно с кръга наследници, които притежават права на собственост
по наследство върху гаража, е обявил на всички явно, и открито, че той счита
този имот за своя еднолична собственост, да заяви ясно и недвусмислено, че
той не признава собственическите наследствени права върху този имот на
останалите наследници, и отблъсква тяхното владение като установява
еднолично владение на целия имот и това да е достигнало до останалите
наследници и с което последните да са се съгласили и да не са оспорили
владението му и заявените права. Факт е, че до 2015г. отношенията между
наследниците са били напълно коректни нормални, приятелски и всеки един
от тях е имал непосредствен достъп до гаража. В тази връзка свидетелските
показания са безпротиворечиви. Нещо повече, тези права на собственост на
останалите наследници върху гаража са признати с нарочно писмено
изявление от ответника СЛ. Б. КЛ. в нотариалната покана от 16.06.2014г.
отправена до ищцата ИВ. К. КЛ. преживяла съпруга на починалия му брат А.
К.. Съдържането на нотариалната покана е в посока, че С.К. признава
наследствения характер на гаража, записан на името на бащата на двамата
братя Б. А.. КЛ., като искането е този наследствен имот да бъде разделен със
стена по средата на две равни части,тоест С.К. нито за момент към 2015г. не
заявява към наследниците на брат си еднолични свои собственически права
15
върху гаража, като в същност едва 4г. по- късно той се снабдява с КНА за
собственост върху гаража по давностно владение. В случая, няма основание
да се приеме, че ответникът е придобил собствеността по кратката 5г.
давност, тъй като осъществяваното от него владение,/такова реално не е и
установено/ не може да се квалифицира като добросъвестно защото не се
основава на писмен акт или на основание годно да го направи собственик,
макар да придобива имота от несобственик. Освен това направеното
изявление с което С.К. признава правата на наследниците на брат си върху
процесния наследствен имот през 2014г. прекъсва придобивната давност, ако
изобщо е започнала да тече, като съдът е категоричен, че такава не е течала
поради липса на отблъскване на владението на останалите съсобственици,
тоест С.К. е бил собственик на своята си наследствена идеална част от имота
и държател на наследствените части на останалите сънаследници. Както се
посочи от момента на построяването на гаража през 1992г. до подаването на
исковата молба изобщо не е започнала да тече придобивна давност тъй като
не се установява този сънаследник не само да е установил своя фактическа
власт с намерение да свои имота като своя изключителна собственост, но и
да е отблъснал владението на останалите сънаследници, явно и открито и да е
започнал да осъществява владение спокойно, явно и
самостоятелно.Отблъскването трябва да е извършено по начин и със средства
чрез които владелецът да демонстрира по явен и открит начин пред другите
наследници намерение да свои имота като своя лична собственост и на това
намерение последните да не се противопоставят по какъвто и да било начин.
Фактът, че от момента на снабдяването на ответника с КНА през 2018г. и
демонстрирано лишаване на ищците от ползването на гаража извършено от
ответника С.К. е довело до незабавно оспорване на правата на собственост на
последния и предявяване на настоящия ревандикационен иск за собственост
за наследствената им ½ ид.част.
В този смисъл е и практиката на ВКС на РБ. Така в решение Р № 84 от
10.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1509/2009 г., IV г. о., ГК, е посочено, че
всеки от сънаследниците може да се ползува от общата вещ; Не е достатъчно
един от сънаследниците да се ползува сам от вещта, за да се приеме, че
владението на останалите сънаследници е прекратено. Необходимо е
сънаследникът да е извършил такива действия, от които да се вижда, че
16
фактическата власт на другите сънаследници е прекратена, че ако те се опитат
да я упражнят върху вещта, ще бъдат отблъснати. Сънаследникът ще е отнел
владението върху вещта на останалите сънаследници, ако не ги допуща да се
ползуват от общата вещ по никакъв начин. Същото ще бъде, когато другите
сънаследници не са се опитали да се ползуват от общата вещ, но
сънаследникът се ползува от нея по такъв начин, който показва, че я счита за
своя. В случая такова отблъскване на владението на другите наследници няма
извършено от С.К.. Така и в Решение № 635 от 25.10.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 1405/2009 г., I , съгласно което когато един от наследниците упражнява
фактическа власт върху оставен в наследство имот, той е владелец само на
притежаваната от него по наследство идеална част от имота и държател на
идеалните части на останалите сънаследници. За да се приеме, че този
наследник е установил владение и върху притежаваните от другите
наследници идеални части от имота, не е достатъчно той да упражнява
фактическа власт върху целия наследствен имот, а е необходимо освен това
да е отблъснал владението на останалите наследници, като е манифестирал
ясно пред тях намерението си да владее целия наследствен имот само за себе
си. Това следва да стане с конкретни действия на отричане правата на
останалите сънаследници върху имота, които действия да са станали
достояние на тези сънаследници. Такива действия могат да бъдат например
отказа на ползващия имота сънаследник да допуска останалите сънаследници
в имота, или доведено до знанието на останалите сънаследници намерение на
сънаследника-държател да се разпореди с имота само в своя полза, или
ползването на имота по начин, който ясно показва, че изключва владението на
останалите сънаследници. Декларирането на имота в данъчните служби на
свое име, без това деклариране да е станало известно на останалите
сънаследници, не представлява действие на отричане на техните права.
Плащането на данъци и консумативни разноски за имота, извършването на
ремонти в имота също не са такива действия.В случая няма извършени и
такива правни и фактически действия от ответниците по иска СЛ. Б. КЛ. и
ХР. Д. КЛ., спрямо ищците ИВ. К. КЛ., А.. А.. КЛ., и Б. А.. КЛ..
В този смисъл обжалваното решение ще следва да се отмени и се уважи
заявената искова претенция за ½ ид. ч. от процесния имот и за такава част
следва да бъде отменен и съставения КНА.
17
Основателна е претенцията по възражението на ответниците за
извършени подобрения в гаража.Установява се от свидетелите, че същите са
направени от ответника и са на стойност от 11880лв при което той има право
на половината от 5940лв. предвид и на направеното увеличение на
възражението по размер. Установява се, че същите са извършени само от
ответника С.К. за което му е помагал и свидетеля Б., за което непосредствени
впечатления има и св. Кавлаков, както и че в извършването на тези
подобрения не е участвал брат му А. К., като същите са извършени със
знанието и съгласието и без противопоставянето на останалите сънаследници,
поради което е налице хипотезата на чл.74 ал.2 във връзка с чл.72от ЗС.
Подобренията са установени по основание и по размер с изслушаната по
делото основна и допълнителна експертиза от експерта Г., заключението по
която съдът възприема изцяло като обосновано и компетентно изготвено.
Предвид изложеното възражението следва да бъде уважено в посочения
размер.
При този изход на делото в полза на ищците ще следва да се присъдят
направените по делото разноски за първата инстанция в размер на 870лв
съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК, а в полза на ответниците
разноски размер на 750лв за уваженото възражение за цената на вложените
от последните парични средства и труд по построяването на гаража. За
въззивната инстанция в полза на жалбоподателите следва да се присъди
сумата от 325лв разноски, а в полза на ответниците да се заплати сумата от
325лв по уваженото възражение.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК Пазарджишкият
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на Пещерски районен съд №260206 от 15.03.2021г.
постановено по гр.д.№1556/2019г. по описа на същия съд, ПО ИСКА на
ИВ. К. КЛ., с ЕГН-**********; А.. А.. КЛ., с ЕГН-********** и Б. А.. КЛ., с
ЕГН-**********, всички от гр. П., обл.Пазарджик,ул. “С.К.“ № 32 , и против
СЛ. Б. КЛ., с ЕГН-.. и ХР. Д. КЛ., с ЕГН-********** и двамата от гр. П., обл.
Пазарджик, ул. “С.К.“ № 32, с правно основание в чл.108 от ЗС, ПРИЕМА
18
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците СЛ. Б. КЛ. и ХР. Д. КЛ.,
че ищците ИВ. К. КЛ., А.. А.. КЛ. и Б. А.. КЛ. са собственици на ½ /една
втора/ идеална част от недвижим имот, представляващ сграда с
идентификатор 56277.501.688.1, находища се в гр. П., обл. Пазарджик, с
адрес: ул. “С.К.“ № 32, която сграда е разположена в поземлен имот с
идентификатор 56277.501.688, със застроена площ от 26 кв.м., на един етаж и
с предназначение: хА.ар, депо, гараж, и ОСЪЖДА ответниците СЛ. Б. КЛ. и
ХР. Д. КЛ., да предадат на ищците ИВ. К. КЛ., А.. А.. КЛ. и Б. А.. КЛ.
владението върху същия имот.
ОСЪЖДА ИВ. К. КЛ., с ЕГН-**********, А.. А.. КЛ., с ЕГН-
********** и Б. А.. КЛ., с ЕГН-**********, всички от гр. П., ул. “С.К.“ № 32,
ДА ЗАПЛАТЯТ на ответниците СЛ. Б. КЛ. с ЕГН-.. и ХР. Д. КЛ., с ЕГН-
**********, и двамата от гр. П., ул. “С.К.“ № 32, общо сумата от 5940лв /пет
хиляди деветстотин и четиридесет лева / представляваща половината от
цената на вложените от ответниците парични средства и труд в изграждането
на гаража.
ОТМЕНЯ Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по
обстоятелствена проверка № 168, том I, рег.№1946,дело №163 от 05.06.2018г.
на нотариус Г. В., с район на действие -РС-П., до размера на ½ /една втора/
идеална част от процесния имот.
ОСЪЖДА СЛ. Б. КЛ. с ЕГН-.. и ХР. Д. КЛ., с ЕГН-********** и
двамата от гр. П., ул. “С.К.“ № 32, да заплатят на ищците ИВ. К. КЛ., с ЕГН-
**********, А.. А.. КЛ., с ЕГН-********** и Б. А.. КЛ., с ЕГН-**********,
всички от гр. П., ул. “С.К.“ № 32 разноски за първата инстанция в общ размер
на 870лв/осемстотин и седемдесет лева/, а за въззивната инстанция още
325лв/триста двадесет и пет лева/.
ОСЪЖА ИВ. К. КЛ., А.. А.. КЛ. и Б. А.. КЛ., тримата с посочен адрес и
ЕГН, за заплатят в полза на СЛ. Б. КЛ. и ХР. Д. КЛ., с посочен адрес и ЕГН,
сумата от 750лв /седемстотин и петдесет лева/ разноски за първата инстанция
и 325лв /триста двадесет и пет лева/ разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Р България.
19
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20