Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Вачкова | |
Производство по чл.258 ГПК С решение № от 19.5.2011 год. по гр.д. № по описа за 2010 год. Свищовският районен съд е осъдил „В.”,с ЕИК: със седалище и адрес на управление гр.С.,ул.”3. С. П.”№ 1. ,да заплати на Е. Ж. Х.,с ЕГН *,с адрес гр.Р.,пл.”С.”,№ 7,А.42,на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД,вр.чл.286 ЗЗД сумата от 4 413,60 лв. представляващи възнаграждение на член на надзорния съвет на „В. –С.”,за периода м.септември – м.декември 2007 год.,месец : януари,ма ,юни 2008 год. и за периода м.август –декември 2008 год.,включително.Отхвърлил е като погасена по давност исковата претенция за заплащане на възнаграждение за 2005 г.,2006 год. и за периода м.януари – м.юни 2007 год., в общ размер на 5 847,40 лв.Осъдил е „В. С.” да заплати на Е. Ж. Х. на основание чл.86 ЗЗД сумата от 1043,20 лв.,представляваща общ размер на дължимата мораторна лихва,върху вземанията за периода м. септември - м.декември 2007 год. и 2008 год.,считано съответно от 01.01.2008 год. и 01.01.2009 год. до датата на предявяване на исковата претенция 25.08.2010 год.,ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 25.08.2010 год. до окончателното изплащане.Отхвърлил е като погасена по давност исковата претенция за заплащане на лихва за разликата до пълния заявен размер от 3 965,67 лв.,касаеща претенцията за лихва по отношения възнагражденията за 2005 год.,2006 год. и за периода м.януари – м.юни 2007 год. Осъдил е „В.” да заплати на Е. Ж. Х. сумата от 868,39 лв. рÓзноски съобразно уважената част от иска.Осъдил е Е. Ж. Х. да заплати на „В. –С.” сумата в размер на 474,66 лв. разноски ,съобразно отхвърлената част на исковите претенции. Против това решение в законовия срок са постъпили въззивни жалби от двете страни: С въззивната жалба ищцата Е. Ж. Х. прави оплакване,че решението,в частта му, с която са отхвърлени предявените искове – за възнаграждение и лихви,както и в частта за разноските е неправилно и необосновано.Прави се оплакване,че съдът бил установил правилно фактическата обстановка,но изложените правни изводи и прилагането на института на погасителната давност по отношение на иска за заплащане на възнагражденията за 2005 год.,2006год. и за периода м.01 – 06.включително 2007 год. били неправилни.По делото не било спорно,че в случая месечните възнаграждения на член на НС били периодични плащания,които имали постоянен характер.Безспорен бил и фактът,че за процесния период - 01.01.2005 год. – 31.12.2008 год.,дължимите възнаграждения били частично изплатени както следва: за м.януари и м.март 2005 год.;за м 01 – 07.включително 2006 год.; за м.07 и 08. 2007 год. и за м.02,03,04 и 07.2008 год.Искът бил предявен на 25.08.2010 год.Твърди се,че е налице прекъсване на давността по смисъла на чл.116,б.”б” от ЗЗД,т.к. всяко плащане представлявало признание на вземането.Същите били адресирани до ищцата,съответстващи на правото й и направени в период,през който тече погасителна давност.От направените отделни плащания през процесния период можело да се заключи,че длъжникът признава задължението си към нея.Тези плащания имали за последица прекъсване на давността по смисъла на чл.116,б.”б” от ЗЗД,като в тази насока била и постоянната практика на съдилищата Прави се искане да се отмени обжалвания съдебен акт,в обжалваните му части и да се постанови друг,уважаващ исковите претенции .Претендират се разноски. В законовия срок по чл.263 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ответника”В.–С.”.Навеждат се доводи за неоснователност на въззивната жалба и правилност на постановения съдебен акт в обжалваната част. С въззивната жалба „В. –С.”-ответник по иска прави оплакване,че решението,в частта му ,с която са уважени предявените искове,както и в частта за разноските е неправилно и необосновано.Излага подробни съображения.Необосновано и в противоречие със събрания доказателствен материал съдът неправилно приел,че ищцата имала право на възнаграждение като член на надзорния съвет на дружеството –ответник.Неправилно съдът приел,че е налице прието решение на ОС на акционерите,което легитимно определила размера на възнагражденията на членовете на надзорния съвет в размер на две минимални работни заплати за страната.Ищцата не представила в оригинал или в официално заверен препис Протокол № /21.07.2003 год. на ОСА/общо събрание на акционерите/ на ответното дружество.Неправилен бил извода на съда,че представения протокол отговарял на изискванията на чл.232 ТЗ.Неправилен бил изводът на съда,че законосъобразността на решението на ОСА от 21.07.2003 год. не можело да бъде предмет на проверка,т.к. проверката можела да бъде само в рамките на чл.74 от ТЗ.Навежда се твърдение,че решението на ОС е нищожно ,с оглед противоречие с нормата на чл.231,ал.1 от ТЗ.На следващо място се твърди,че решението на ОС не съдържало конкретен размер на възнаграждението: нито определен,нито определяем.Между дружеството и ищцата не бил сключен договор по смисъла на чл.242,ал.6 от ТЗ,който да урежда отношенията между тях във връзка с участието й в надзорния съвет.Неправилно било да се приеме,че щом в публикуваната в ДВ покана за свикване на ОСА е включена точка за избор на надзорен съвет,то било логично събранието да вземе решение и за възнагражденията на надзорниците,дори и да няма изрична точка.Неправилен бил изводът на съда,че ищцата изпълнявала задълженията си към дружеството като член на надзорния съвет/НС/,поради което било налице задължение за плащане на възнаграждение.Неправилен бил изводът на съда и за това,че не представлявало неизпълнение на задължението по чл.237,ал.3 и ал.4 от ТЗ - обстоятелството ,че ищцата не уведомила дружеството за участието си като член на надзорния съвет на друго дружество,извършващо конкурентна дейност – „В. –С.”.При неизпълнение на задълженията си на член на НС,липсвало задължение за плащане на възнаграждение ,т.к. последното овъзмездявало члена на НС именно за работата му като такъв. Прави се искане да бъде отменен обжалвания съдебен акт в обжалваните му части и да се постанови друг,с който да бъдат отхвърлени предявените искове. Не се прави искане за събиране на доказателства Претендират се разноски. В законовия срок е подаден отговор на въззивната жалба от ищцата Е. Ж. Х..Навеждат се доводи за неоснователност на въззивната жалба и правилност на постановеното решение ,в частта в която са уважени предявените искове. Във въззивната инстанция страните се представляват от упълномощените адвокати. Въззивният съд като взе предвид наведените в жалбата оплаквания и като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно,приема за установено следното от фактическа и правна страна следното: След извършената служебна проверка по реда на чл.269,ал.1 ГПК въззивният съд счита,че обжалваното решение е валидно и допустимо. Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства.Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства,приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства,приети за установени от районния съд.Поради което счита,че не е необходимо отново да възпроизвежда какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства.Във въззивната инстанция нови доказателства не са събрани. Предявени са обективно съединени искове по чл.79,ал.1 и чл.86 ЗЗД ,които съдът намира за основателни и доказани по съображения изложени по-долу. Установява се от събраните доказателства и не се спори от страните,че на 21.07.2003 год. на територията на ответника е проведено общо събрание на акционерите на дружеството.Събранието е взело решение,с което Е. Ж. Х. е избрана за член на Надзорния съвет на „В. –С.”,съгласно чл.242,ал.2,вр.чл.221,т.4 от ТЗ Не се спори,че с решение от 24.02.2009 год. на ОСА на дружеството ответник ищцата е освободена като член на надзорния съвет. Спори се от ответника,че съгласно компетенциите си по чл.221,т.5 от ТЗ ОСА е определило възнаграждение на председателя на НС три минимални заплати и за членовете на НС две минимални заплати.Със същото решение е овластило конкретно лице,което да подпише договорите за назначаване на членове на НС.Не се спори ,че такъв договор не е сключен./л.117-119/. Въззивният съд приема,че ,че правоотношението между страните е възникнало по силата на решение на ОСА на дружеството проведено на 21.07.2003 год.Членовете на надзорния съвет разполагат с управителна и представителна власт въз основа на взетото решение на ОСА и вписването в търговския регистър,като за вписването представят нотариално заверено съгласие.Обемът и видът на задълженията,които поемат към дружеството се определят от устройствения акт -Устава на дружеството и ТЗ.За членовете на надзорния съвет,които се избират на ОСА,се предвижда да сключат договори с овластено от събранието лице.В случая такъв договор не е сключен,но правата и задълженията на члена на надзорния съвет възникват от вписването в търговския регистър,където е представил нотариално заверено съгласие.Неоснователно е възражението на ответника,че след като няма сключен писмен договор между излъченото от ОСА лице и избрания член на надзорния съвет, то осъществяваната контролна и представителна дейност от члена на НС следва да бъде безвъзмездна.Това е така ,защото сключването на писмен договор между сочените лица не е условие за действителност на договора,така както е при сключване на трудов договор между работник и работодател.Договорното правоотношение между страните както е посочено - по- горе възниква от избора, с решение на ОСА от една страна и даденото с нотариална заверка на подписите съгласие на избраното лице,вписани в търговвския регистър.На това основание определеното възнаграждение се явява дължимо.На следващо място,дори и да не е сключен договор избранния член на надзорния съвет следва да изпълнява задълженията си по силата на закона,без да е обвързан с договор.На това основание,по силата на закона следва да се изплаща определеното възнаграждение,което е дължимо./Така Коментар на промените в ТЗ,фроф.дюн Ангел Калайджиев,проф. д-р Поля Голева,доц.Методи Марков,Нели Маданска,С.2003,стр.89/. От представените по делото писмени доказателства : протоколи от ОСА на дружеството;протоколи от заседания на надзорния съвет ,показанията на разпитаните свидетели се налага извод,че ищцата е изпълнявала задълженията си като член на НС на дружеството и е оказвала дължимото съдействие като член на НС.Ответникът не е изпълнил задълженията си да заплати на ищцата определеното с решение на ОСА на дружеството месечно възнаграждение в размер на две минимални за страната работни заплати за претендирания период. По отношение на възражението на ответника,че липсва решение на ОСА,което да определя размера на възнаграждението на членовете на НС,обсъждането на неговата законосъобразност в настоящото производство,възражението за недължимост на възнаграждението поради виновно неизпълнение от страна на ищцата на задълженията й като член на НС,възражението за недължимост на плащането поради липса на печалба на дружеството въззивният съд споделя мотивите на първата инстанция,поради което на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на решението. Неоснователно е възражението на ответното дружество,че възнаграждението на ищцата като член на НС не било нито конкретно определено,нито определяемо.Съгласно взетото решение на ОСА,същото е определило месечно възнаграждение на председателя на НС в размер на три минимални работни заплати за страната,а за членовете на НС в размер на две минимални работни заплати за страната.,които по своя характер са периодични плащания с постоянен характер.Следва да се има предвид,че ответникът е заплатил на ищцата част от определеното месечно възнаграждение в сочения размер ,без да е спорил това.Изложеното налага извод,че след като е изплатил част от исковата сума/по месеци/,то за ответника не е било спорно нито дължимостта на възнаграждението ,нито неговия размер. По отношение на възражението,че вземанията,касаещи възнагражденията за 2005 год.,2006 год. и за периода 01 - 06.2007 год са погасени по давност ,настоящия състав на въззивната инстанция намира същото за неоснователно.По делото е установено по безспорен начин,че в периода,в който ищцата е била член на НС на ответното дружество са били налице плащания от страна на последното на определеното й месечно възнаграждение.Това е установено от заключението на вещото лице,което не е оспорено от страните .Тези плащания преставляват признание на задължението.Признанието изхожда от задълженото лице,адресирано е към кредитора и е направено преди погасителната давност/Така Любен Велинов -Погасителната давност по българското частно право,С 2007,стр.126./С оглед изложеното и на основание чл.116,б."а" ЗЗД,независимо дали се касае за общата или кратката погасителна давност,същата е била прекъсната. По тези съображения ,съдът намира,че предявеният иск по чл.79,ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата в общ размер от 10 261 лв., възнаграждение като член на надзорния съвет на "В." за : м.февруари и от м.април - до м.декември 2005 год. в размер на 2595 лв.;за 2006 год. за м.август декември в общ размер на 1384 лв.;за 2007 год.за м.януари - м.юни и от м.септември - до м.декември в размер на 3114 лв. ; за 2008 год. за м.януари,май,юни и от м. август - до м.декември включително в размер на 3168 лв. е основателен и доказан.Основателен и доказан се явява и искът по чл.86 от ЗЗД.,поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата в пълния размер на3965,67 лв.Възнаграждението е определено като месечно и същото се явява дължимо най-късно в последния ден на съответния месец,поради което и на основание чл.84,ал.1 от ЗЗД ответникът изпада в забава,с настъпване на падежа и без покана.С оглед основателността на претенциите,основателна се явява и претенцията за заплащане на обезщетение за забава,а именно : считано от 01.01.2006 год.; съответно 01.01.2007 год.; съответно 01.01.2008 год и съответно от 01.01.2009 год. до подаване на исковата молба в съда- 25.08.2010 год. в общ размер на 3 965,67 лв. Изводите на въззивния съд не съвпадат с тези на първата инстанция,поради което решението на съда,с което е отхвърлена исковата претенция като погасена по давност за заплащане на възнаграждение за 2005 год.,2006 год. и 2007 год. за периода м.януари - месец юни 2007 год. следва да бъде отменено и постановено друго ,уважаващо иска, за обща сума в размер на 5 847,40 лв.Същото се отнася и за отхвърлената искова претенция за присъждане на лихва за разликата до пълния претендиран размер от 3 965,67 лв.Решението на първата инстанция в тази част е неправилно ,поради което и на основание чл.270,ал.1,пр.2 ГПК следва да се отмени и постанови друго уважаващо предявените искове в пълния им размер - за главница и лихви. При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата всички направени разноски пред двете инстанции в размер на 3839,50 лв. Водим от горното и на основание чл.271,ал.1,т.1 ГПК Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № от 19.05.2011 год. по гр.д. № по описа на Свищовския районен съд ,в частта, в която са отхвърлени като погасени по давност,исковата претенция за заплащане на възнаграждение за 2005 год.,2006 год. и за периода от месец януари - до м. юни 2007 год. в общ размер на 5 847,40 лв. и като погасена по давност ,исковата претенция за заплащане на лихва за забава за разликата от 1043,20 лв. до пълния претендиран размер от 3 965,67 лв.,вместо което постанови : ОСЪЖДА "В.-С.",с ЕИК: със седалище и адрес на управление гр.С.,ул.”3. С. П.”№ 1. ,да заплати на Е. Ж. Х.,с ЕГН *,с адрес гр.Р.,пл.”С.”,№ 7,А.42,на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД още сумата в размер на 5 847,40 лв. ,представляваща възнаграждение като член на Н С за 2005 год.,2006 год. и 2007 год. за периода м.януари - месец юни 2007 год. ОСЪЖДА "В.-С.",с ЕИК със седалище и адрес на управление гр.С.,ул.”3. С. П.”№ 1. ,да заплати на Е. Ж. Х.,с ЕГН *,с адрес гр.Р.,пл.”С.”,№ 7,А.42,на основание чл.86 от ЗЗД сумата от 2 922,45 лв.,представляваща разликата от присъдената лихва в размер на 1043,20 лв.,до пълния претендиран размер от 3 965,67 лв. ,представляваща общ размер на дължимата мораторна лихва ,върху вземанията за 2005 год.,2006 год. и 2007 год. от м.януари - до м.юни 2007 год.,считано съответно от 01.01.2006 год. - до 25.08.2010 год. до окончателното й изплащане. ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА "В. -С.",с ЕИК със седалище и адрес на управление гр.С.,ул.”3. С. П.”№ 1. ,да заплати на Е. Ж. Х.,с ЕГН *,с адрес гр.Р.,пл.”С.”,№ 7,А.42 на основание чл.78,ал.1 от ГПК направените разноски пред двете инстанции в размер на 3 839,50 лв. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател : Членове : |