Решение по дело №69/2023 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ
към Решение № 30 от 13.02.2023 г.
по ВЧНД № 69/2023 г. по описа на ОС-Сливен

Производството е по реда на чл. 163, ал.1 от Закона за здравето
за проверка първоинстанционно решение за настаняване на лице на
задължително лечение.
С Решение № 33 от 30.01.2023 г. по ЧНД № 13/2023 г. по описа
на РС-Сливен, привлеченият И.М.Р. е настанен на задължително
лечение в Отделение по психиатрия към МБАЛ „Д-р Иван
Селимински“- гр.Сливен за срок от един месец. За лице с право да
изразява информирано съгласие за лечение, относно привлечения Р. е
назначена неговата майка Т.Б..
Срещу това решение е подадена въззивна жалба от И. Р..
Изразено е несъгласие със съдебния акт, като се оспорва правилността
и законосъобразността на същия. Посочва, че съдебният акт е
обоснован изцяло чрез депозираната съдебно-психиатрична
експертиза, която от своя страна се позовава само на показанията на
майката на привлеченото лице. В с. з. привлеченото лице заявява, че
по делото не са събрани доказателства, които да налагат извод, че
представлява опасност за себе си, за околните и за обществото. Иска
се от въззивната инстанция с акта си да отмени решението на
първостепенния съд като неправилно и незаконосъобразно.
Представителят на ОП – Сливен пледира за потвърждаване
решението на първоинстанционния съд.
Защитникът на привлеченото лице моли за постановяване на
решение, с което да отмени акта на районния съд. Посочва, че
едномесечният престой на привлеченото лице в отделението по
психиатрия би въздействало неблагоприятно върху психичното му
здраве.
В личната си защита и последната си дума привлеченото лице
заявява, че желае жалбата му да бъде уважена и че е съгласен със
заявеното от защитника му.
Окръжен съд - Сливен, в качеството си на въззивна инстанция,
след като се запозна с жалбата, изслуша доводите на страните, след
преценка на наличния доказателствен материал и като извърши
цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт,
1

намери следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от лице,
имащо правен интерес от обжалване, поради което същата е
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Първоинстанционният съд е установил относимите факти от
събраните доказателства и правилно, и в съответствие с
доказателствената съвкупност е постановил решението си.
Производството пред първата инстанция е образувано по
предложение на прокурор от РП – Сливен по чл. 157 от 3акона за
здравето за назначаване на съдебно-психиатрична експертиза и
преценка на необходимостта от принудително лечение на И. Р..
От събраните доказателства се установява от фактическа страна
следното:
Привлеченият И.М.Р. е на възраст ***.
С отклонения в биологично развитие - с пренатално установен
малформативен синдром, с установени след раждането вентрикулна
дилатация, хидроцефалия, пролапс на митрална клапа, конвергентен
страбизъм, крипторхизъм. Привлеченият Р. от ранна детска възраст е
имал проблеми със социализирането, не играел с други деца,
проявявал агресия. След раздялата на родителите /на около 8 годишна
възраст/ възникнали проблеми в отношенията между него и майка му.
Лицето е фамилно обременено- прадядо по бащина линия с данни за
хомицид /убил майка си/, дядо по бащина линия и чичо с хазартна
зависимост. По време на основното и средното образование
привлеченото лице е било с девиантни прояви, преместван е в други
паралелки, преминавал е в самостоятелна форма на обучение,
насочван е за работа с Комисията за борба с противообществени
прояви на малолетни и непълнолетни лица и с него са работили
различни професионалисти, без да се стигне до желания резултат.
Продължил е да проявява агресивност. Консултиран е с психиатри.
През 2009 г. е проведена консултация с психиатър, който е поставил
диагноза „Смесено разстройство в поведението и емоциите“. По
настояване на майката привлеченият е продължил образованието си в
Технически университет-Сливен, специалност „Маркетинг на
алтернативния туризъм“, но често отсъствал от занятия. Завършил
образованието си трудно, като през 2018 г. се дипломирал и получил
бакалавърска степен по специалността. С помощта на майка си
2

започвал работа на различни места, предимно по проекти в Община
Сливен, но често отсъствал, поради злоупотреба с алкохол. На
работните си места често интригантствал, разказвал лъжи и фантазии,
пишел доноси, проявявал безотговорност към служебните си
задължения, занимавал се с хазартна дейност. През последните две
години теглил кредити /единият кредит е бил над тридесет хиляди
лева/, като заявявал намерение да започне самостоятелен бизнес, но
поради липса на средства, не заплащал месечните вноски по
погасяване на кредитите и не реализирал бизнеспроектите си. В
състояние на алкохолно опиянение проявявал агресия към майка си и
към баба си, поведението му било неадекватно, изпадал в безпомощно
състояние. Многократно майка му търсила съдействие от органите на
реда и спешна медицинска помощ. През 2017 г. след подобен случай
на злоупотреба с алкохол и изразена психомоторна възбуда се
наложило да бъде имобилизиран с колани в спешно отделение, след
което постъпил в МБАЛ „Св.Наум“, гр.София с оплаквания от
изтръпване и болки в краката, преценена от компетентните
медицински специалисти като полиневропатия. Проведена е
консултация с психиатър в спешно отделение по повод проявена
агресия към баба му и неадекватни изказвания. Предложена е
хоспитализация, която той отказал. На 27.12.2017 г. е хоспитализиран
по спешност в Отделение по психиатрия към МБАЛ „Д-р Иван
Селимински“-Сливен, поради прояви на психомоторна възбуда,
агресия към майката и твърдения, че го следят, както и поради
суицидни нагласи. На следващия ден е освободен след оттегляне на
съгласие за лечение. Изписан е от отделението с диагноза
„Емоционално нестабилна личност“. През последните месеци
зачестили проявите на злоупотреба с алкохол като в това състояние
бил агресивен. Продължавал да прекарва голяма част от времето си в
интернет, да създава фалшиви профили, да кандидатства за кредити,
твърдял, че е осиновен и търсел биологичната си майка. Заплашвал
майка си, че ще я унищожи, посещавал работното й място и създавал
проблеми, хващал я за косата и притискал врата й като след това
твърдял, че се шегува. Майка му изпитвала страх от непредвидимото
поведение на сина си и често оставала да спи нощем при приятелка.
Видно от заключението по назначената по делото съдебно-
психиатрична експертиза освидетелстваният страда от Личностово
разстройство. Експертът е разяснил, че личностовите разстройства
представляват екстремни или значителни отклонения от начина, по
който повечето хора от дадена култура мислят, чувстват и най-вече се
3

отнасят към другите. Те са тежки нарушения в структурата на
характера и поведенческите тенденции на индивида, които обхващат
няколко сфери на личността. Обикновено се проявяват в късното
детство или юношеството и проявите им се запазват в зряла възраст.
Абнормалният стил на поведение е траен, с голяма продължителност
и не се ограничава само в рамките на отделни болестни епизоди.
Често тези разстройства водят до значително нарушение на
професионалната и социалната адаптация Вещото лице е поставило
акцент върху обстоятелството, че привлеченият Р. упорито отрича
наличие на психологични проблеми и идеите му за промяна са
свързани с промяна на другите хора. Поради продължителния период
на прояви на това разстройство лицето има заучено поведение и може
да прикрива преживяванията си като успява първоначално да се
представя в социално приемлива светлина. Личностовото
разстройство покрива изискванията на чл.146, ал.1, т.1 от ЗЗ и дава
медицински основания за провеждане на лечение. Вещото лице е
посочило в заключението си, че в диференцилно-диагностичен план
може да се обсъжда и диагноза Шизофренно разстройство - Проста
шизофрения, която протича с подмолно и прогресиращо развитие на
странности в поведението, невъзможност за справяне със социални
изисквания, без да се регистрират манифестни психотични симптоми.
Клиничното наблюдение би помогнало за диагностично уточняване. С
категоричност експертът излага мнение, че поведението на
освидетелстваното лице, мотивирано от абнормалните му личностови
особености представлява опасност предимно за близките му и
застрашава собственото му здраве. Предложено е прилагане на мерки
за задължително лечение, а доколкото липсва критичност към
здравословното му състояние, привлеченият не е в състояние да дава
информирано съгласие за лечението си. Експертът е предложил
лечението да се проведе в Отделение по психиатрия към МБАЛ „Д-р
Иван Селимински“-Сливен за срок от един месец.
Като свидетели първоинстанционният съд е разпитал трима
свидетели- Т.Б. /майка на привлеченото лице/, С.Б. /първи братовчед
на свид.Б./, С.С. /без роднински връзки с привлечения и неговата
майка/. Свидетелите в показанията си са изнесли факти относно
неадекватното поведение на Р., относно честите му състояния на
алкохолно опиянения, придружени с агресия, довели до намеса на
органи на реда и медицинска помощ.
Описаната фактическа обстановка се установява от събраните в
хода на съдебното следствие пред първата и въззивната инстанции
4

доказателства. Изцяло в тази посока са показанията на разпитаните по
делото свидетели, които съдът кредитира като последователни,
логични и взаимно покриващи и допълващи се. Кореспондиращо със
свидетелските показания е заключението на назначената съдебно-
психиатрична експертиза, което съдът цени като обосновано,
компетентно и безпристрастно.
С оглед на така установеното от фактическа страна, въззивният
съд направи следните правни изводи:
Въззивната жалба е неоснователна.
Фактическите констатации на първата инстанция, сходни с тези
на настоящия въззивен състав, са в съответствие със събрания
доказателствен материал, а именно показанията на разпитаните
свидетели и заключението на вещото лице, в чиито знания и
компетентност съдът няма основания да се съмнява. В заключението
детайлно и последователно са изяснени обективното състояние,
психичен статус на освидетелстваното лице, анамнезни данни.
Описани са резултатите от извършения преглед. Въз основа на всички
тези данни е поставена диагноза на заболяването на привлечения и е
формирано съответно на описаните данни заключение. Експертът
поддържа заключението си за необходимостта от задължително
лечение за срок от един месец.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, правните
изводи на районния съд за необходимостта от настаняване на И. Р. на
задължително лечение за срок от един месец са законосъобразни и се
споделят и от въззивната инстанция. Налице са всички предпоставки,
визирани в чл. 155 от Закона за здравето. Р. е лице с психично
заболяване по смисъла на чл.146, ал.1, т.1 от ЗЗ, установено по
надлежния ред. Неадекватните реакции, агресивно поведение и
некритичност към състоянието и заболяването, сочат за наличие на
опасност за живота и здравето на самото лице, както и за неговите
близки. В този смисъл е и становището на вещото лице, изразено в
изготвената експертиза и заявено в с.з. пред първостепенния съд.
Съобразявайки се със становището на експерта–психиатър, РС Сливен
правилно е постановил задължителното лечение да бъде проведено в
Отделение по психиатрия към МБАЛ „Д-р Иван Селимински“-Сливен
за срок от един месец.
С оглед на гореизложените констатации и изводи, настоящата
инстанция намира за законосъобразен изводът на районния съд за
необходимостта привлеченият И. Р. да бъде настанен на задължително
5

лечение в Отделение по психиатрия при към МБАЛ „Д-р Иван
Селимински“-Сливен за срок от един месец, така както е препоръчано
и в заключението на съдебнопсихиатричната експертиза. Споделя се и
изводът на първоинстанционния съд относно констатираната
безкритичност към заболяването от страна на привлечения,
обуславяща определяне за лице с права да изразява информирано
съгласие за лечението на привлеченото лице да бъде неговата майка.
При установената фактическа обстановка и формирани правни
изводи, въззивната жалба се явява неоснователна и следва да се остави
без уважение. Първоинстанционното решение, поради липса на
основания, обосноваващи изменението или отмяната му, следва да
бъде потвърдено изцяло.
Така мотивиран и на основание чл. 163, ал. 1 от Закона за
здравето Окръжен съд - Сливен постанови акта си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:
6

Номер на акта:	30
Дата:	13 февруари 2023 г. (в сила от 13 февруари 2023 г.)
Съдия:	Радка Димитрова Дражева Първанова

Дело:	20232200600069
Тип на делото:	Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване:	9 февруари 2023 г.

Решение по дело №69/2023 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите