Р Е Ш Е Н И Е
№ 260239/14.10.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно заседание на осми септември две хиляди
и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Елена Пеева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1190 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на О.С.Б. срещу
Наказателно постановление № ВН – 26-09/11.02.2020 г., издадено от началника на
Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) Варна, с което на
жалбоподателя на основание чл. 232, ал. 8 ЗУТ е наложено административно
наказание глоба в размер на 3000 лв. за извършено нарушение на чл. 108, ал. 1,
изр. 2 ЗУТ, чл. 87, ал. 2 и чл. 93, ал. 2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (за целите на изложението - Наредбата).
Във
въззивната жалба са изложени съображения за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Отправено е искане за
отмяна на наказателното постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание въззивната страна се представлява от адв. И.К.от АК – Варна, която по същество излага аргументи
за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление поради допуснато
нарушение на материалния закон. Поддържа искането за отмяна на наказателното
постановление. Отправя искане за присъждане на направените от въззивната страна
разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззивникът О.С.Б. изразява становище, че това е първото му
наказване и явяване пред съд.
В
проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна Регионална дирекция
за национален строителен контрол – Варна се представлява от юрисконсулт Д.К.,
която поддържа становището, представено с административнонаказателната
преписка. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
На
13.05.2019 г. е извършена проверка от служители на РДНСК – Варна по повод
постъпило уведомително писмо от Община Варна за издадено от главния архитект на
Община Варна разрешение за строеж № 71/02.05.2019 г.
При
проверката св. М.Н.Д. (старши инспектор в РДНСК – Варна) установила, че за
жилищната сграда на ул. Прага № 10 в гр. Варна, за която е било издадено
посоченото по-горе разрешение за строеж, има действащ подробен устройствен план и работен устройствен
план. В работния устройствен план били посочени
очертанието на сградата, габаритите, височината на етажите, по какъв начин
трябва да се скоси сградата, какъв трябва да бъде наклонът на покрива. В РУП е
било предвидено по уличната регулация да се разположи едно етажно тяло с
височина 3,60 м., след това следвало сградата да се отдръпне 1 метър навътре по следващите етажи. На кота 12,40 м. сградата следвало да се скоси с 45 градуса.
При
преглед на изготвения инвестиционен проект св. Д. констатирала, че не е спазен
задължителен отстъп след етажното тяло, в случая сградата е проектирана отгоре
до долу без да се спазва предвиденото в РУП скосяване. Установила и проектирана
кула, която започвала пред линията за задължително застрояване, тъй като цялата
сграда била изместена, като с наличието на кула не е спазено изискването за
скосяване и изискването за изграждането й над покривната плоскост.
Св. Д.,
приела, че е извършено нарушение на чл. 108, ал. 1, изр. 2 ЗУТ, чл. 87, ал. 2 и
чл. 93, ал. 2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени
зони, за което съставила АУАН, който въззивникът подписал без възражения.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок
въззивникът депозирал писмено възражение срещу съставения АУАН, в което оспорил
изводите на актосъставителят, че фасадата на сградата и архитектурният елемент
кула са проектирани пред линията на застрояване.
На
11.02.2020 г. началникът на РДНСК – Варна, приемайки идентична фактическа
обстановка, като тази, изложена в АУАН, издал обжалваното наказателно
постановление.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на събраните по
делото гласни доказателствени средства: показанията на св. М.Н.Д. и писмени
доказателства: писмо от Дирекция „Национален строителен контрол“ от 15.03.2019
г.; писмо от министъра на регионалното развитие и благоустройство до арх. В.В.от 02.02.2018 г.; писмо от зам.
министъра на регионалното развитие и благоустройството от 12.02.2020 г. до арх.
В.Б., арх. И.Т., арх. Д. С.;***, дирекция „Архитектура, градоустройство и
устройство на планиране“ с приложена преписка по разрешение за строеж №
71/02.05.2020 г. по част „Архитектура“; констативен протокол от 14.06.2019 г.;
заповед № ДК – 11 – ВН – 04/20.05.2019 г.; разрешение за строеж № 71/02.05.2019
г.; ПУП – ПРЗ за УПИ XIV – 180 в кв. 118, 7 м.р., гр. Варна.
Съдът
приема свидетелските показания на св. М.Н.Д. за обективни и достоверни,
доколкото същите са последователни, логични и непротиворечиви, а освен това
съответстват на събраните по делото писмени доказателства.
Заключението
на вещото лице В.И.Т. - И. по изготвената съдебно-техническа експертиза следва
да бъде кредитирано като пълно, ясно и обосновано.
Посочените
по-горе писмени доказателства следва да бъдат оценени като достоверни и
допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в своята
съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на тях и на
свидетелските показания изгради своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното
постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок,
от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се
явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната
проверка констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, но не
отговарят на изискванията на чл. 42, т.
4 ЗАНН, респективно чл. 57, ал.1, т. 5 ЗАНН, т.е. на изискванията за форма и
по-конкретно съдът констатира противоречиво описание на нарушението, което е
равнозначно на липса на описание на нарушението.
На първо място наказващият орган е приел, че предвиденият отстъп на
фасадната плоскост на сградата към уличната регулация съгласно РУП, след кота + 3,60 м., не е спазен, поради това, че излизането на
цялата фасадна плоскост пред задължителната линия на застрояване (съгласно РУП)
не може да се счита за издатина по смисъла на чл. 87, ал. 2 от Наредбата, тъй
като същата не представлява балкон или еркер. Прието е, че чл. 87, ал. 2 от
Наредбата в случая е неприложим, след което на жалбоподателя му е вменено нарушение
именно на чл. 87, ал. 2 от Наредбата, съгласно който пред външната линия на
застрояване, когато тя не съвпада с уличната регулационна линия, се допускат
балкони и еркери до 1,5 м, които не могат да излизат пред уличната регулационна
линия на разстояния, по-големи от установените в ал. 1, т. 4 и 5. Посочената
разпоредба регламентира изискванията за балконите и еркерите, но не и за цялата
фасада на сградата. Посоченото противоречие препятства наказаното лице да
разбере за какво нарушение му е наложено административно наказание – за
излизането на фасадата на сградата пред задължителната линия на застрояване или
за излизането на балкони или еркери пред уличната регулационна линия.
На следващо място е посочено, че в одобрения инвестиционен проект е предвиден
архитектурно-художествен елемент – кула, започваща от кота
+11,20 м., която не е разположена само върху покривната повърхност, с което е
била нарушена разпоредбата на чл. 93,
ал. 2 от Наредбата – „не се считат за издатини по смисъла на тази наредба и се
поставят, без да се иска разрешение, леките слънцезащитни устройства на
прозорците, балконите, лоджиите и терасите и
слънчевите колектори по фасади и покриви“. Не става ясно по какъв начин
проектирането на кула, която дори и да не е поставена изцяло над покривната
плоскост, нарушава изискването на чл. 93, ал. 2 от Наредбата.
Действително е посочено, че е нарушен и чл. 108, ал. 1, изр. 2 ЗУТ,
съгласно който предвижданията на подробните планове са задължителни за
инвестиционното проектиране, но противоречивото описание на нарушението
препятства съда да направи извод за това дали има извършено нарушение на чл.
108, ал. 1, изр. 2 от ЗУТ.
На следващо място наказващият орган е приел, че нарушението се изразява в
изработване на инвестиционен проект, което е извършено в гр. Варна, в
администрацията на Община Варна на 02.05.2019 г. - когато е съгласуван и
одобрен инвестиционния проект по част „Архитектура“.
Административнонаказващият орган е приравнил момента на извършване на
нарушението (изработване на инвестиционния проект) с момента на съгласуването и
одобряването на проекта в администрацията на Община Варна, което е още едно
противоречие в описанието на нарушението.
Административнонаказателното производство е строго формализирано, като в
ЗАНН са предвидени императивно реквизитите, които трябва да съдържат и
съответните актове. Изискванията на закона са поставени с цел на наказаното
лице да бъде ясно за какво нарушение, извършено на коя дата, на кое конкретно
място и при какви обстоятелства, е наложено наказание.
Противоречивото описание на нарушението и датата, на която е извършено,
винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко
рефлектира върху правото на защита на нарушителя. Посоченото нарушение на
процесуалните правила ограничава възможността нарушителят да разбере в
извършването на точно какво нарушение е обвинен.
По изложените съображения за допуснати съществени процесуални нарушения,
съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено.
Въпреки тези изводи съдът намира, че следва да разгледа съответствието на
обжалваното наказателно постановление с материалния закон (в този смисъл и
решение, постановено по КАНД № 3166/2019 г. по описа на Административен съд –
Варна).
От изготвената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че в
проекта на сградата са спазени всички изисквания по силуети и ситуации от
графичната част на ПУП – ПРЗ и РУП за УПИ XIV – 180 в кв. 118, 7 м.р., гр.
Варна, одобрен със заповед № Г – 283/31.08.2018 г., поради което и не е налице
нарушение на чл. 108, ал. 1, изр. 2 ЗУТ, като наказателното постановление е
издадено и в нарушение на материалния закон.
По разноските:
На основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН и с оглед изхода на делото на въззивната страна следва да бъдат присъдени
направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 440 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Разноските
следва да бъдат платени от Дирекция за национален строителен контрол -
юридическо лице със седалище гр. София, към чиято специализирана администрация
принадлежи РДНСК – Варна.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ВН – 26-09/11.02.2020 г., издадено от началник
на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) Варна, с което
на О.С.Б. на основание чл. 232, ал. 8 ЗУТ е наложено административно наказание
глоба в размер на 3000 лв. за извършено нарушение на чл. 108, ал. 1, изр. 2 ЗУТ, чл. 87, ал. 2 и чл. 93, ал. 2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени
зони.
ОСЪЖДА ДИРЕКЦИЯ ЗА НАЦИОНАЛЕН
СТРОИТЕЛЕН КОНТРОЛ, ЕИК *********, адрес гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 47,
ДА ЗАПЛАТИ на О.С.Б., ЕГН **********, адрес ***, ат. № 3, 4, сумата от 440 (четиристотин и четиридесет)
лева, представляваща направените пред въззивната инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение, на основание чл.63, ал. 3 ЗАНН.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок
от получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: