№ 1848
гр. София, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20211110159860 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на АС. Р. М., с която срещу
........... е предявен иск с правно основание чл.432 КЗ.
Ищецът твърди, че на 24.03.2021 г. около 21:00 часа в гр. .......... е настъпило
ПТП с участието на управлявания от него л.а. „Субару Импреза“ с рег. № ...... и л.а.
„Мерцедес Вито“ с рег. № .........., управляван от ............, при следния механизъм:
ищецът се е движел по бул. „Александър Малинов“ в посока от ул. „Самара“ към бул.
„Цариградско шосе“ в крайна лява лента на платното, състоящо се от три пътни ленти.
На кръстовището с ул. „Безименна“ водачът на л.а. „Мерцедес Вито“, движещ се в
средна пътна лента, е предприел маневра отклонение наляво, като не е пропуснал
ищеца, при което е реализирал ПТП, като след удара управляваният от ищеца
автомобил се е отклонил наляво и е преминал през 10 бр. метални прегради. Твърди, че
в причина връзка с виновното противоправно поведение на водача на л.а. „Мерцедес
Вито“, чиято гражданска отговорност към момента на ПТП е застрахована при
ответника, на собствения му л.а. „Субару Импреза“, са нанесени щети. От страна на
застрахователя след констатация за тотална щета на автомобила му е било изплатено
обезщетение в размер на 2 390, 38 лв. Твърди, че преди ПТП автомобилът е бил в
перфектно състояние на действителна стойност 35 000 лв. Моли съда да осъди
ответника да му заплати сумата от 100 лв. – частичен иск от 32 318, 02 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от процесното ПТП. Претендира
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
............, който оспорва предявения иск. Счита, че с изплащане на сумата от 2 390, 38 лв.
е репарирал изцяло причинените от ПТП вреди. Оспорва да дължи законна лихва по
съображения, че не е изпаднал в забава, тъй като не е представен документ за
прекратяване на регистрацията на автомобила поради тотална щета. Моли съда да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
1
С определение на съда от 09.02.2022 г. е допуснато по реда на чл.214 ГПК
увеличение на иска до сумата 5 000 лв. – частичен от 32 318, 02 лв.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа и
правна страна:
Съгласно нормата на чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията по чл. 380 КЗ,
т.е. когато е отправило писмена извънсъдебна застрахователна претенция до
застрахователя. Според чл.498, ал.3 КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията
си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496,
откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение. В случая между страните не е спорно и от
представените писмени доказателства – описи по образуваната при ответника щета и
отговор на ответника от 09.04.2021 г. се установява по безспорен начин, че ищецът е
предявил извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение, с оглед на което
предявеният иск е допустим.
Безспорно е между страните, а се потвърждава и от ангажираните писмени
доказателства настъпването на процесното ПТП със сочения в исковата молба
механизъм, както и че в причинна връзка с процесното ПТП са нанесени твърдените
щети на собствения на ищеца л.а. „Субару Импреза“ с рег. № .......
От заключението на авто-техническата експертиза, изготвена от вещото лице
инж. Й.Й., което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява,
че към датата на ПТП процесният автомобил е бил в експлоатация 22 години, 10
месеца и 10 дни, считано от датата на първоначалната регистрация – 14.05.1998 г.; че
към датата на ПТП действителната стойността на автомобила е била 10 899 лв.; че за
възстановяване на автомобила е необходима сумата 18 711, 61 лв., определена по
средни пазарни цени, която надхвърля действителната му стойност към датата на ПТП,
поради което е налице тотална щета на автомобила; че стойността на уврежданията по
автомобила, определена при условията на тотална щета, след приспадане на запазените
части, чиято стойност възлиза на 25% от действителната стойност на автомобила, е в
размер на 8 174 лв.
Безспорно е между страните, че към датата на ПТП гражданската отговорност на
виновния водач е застрахована при ответника, както и че ответникът е изплатил на
ищеца сумата в размер на 2 390, 38 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице може да предяви пряк
иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка
„Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие отговорността на
застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
между прекия причинител на вредата /респективно собственика на автомобила/ и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки
от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността
на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования делинквент, като
2
застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен
спрямо увреденото лице за репарирането им.
С оглед отделените като безспорни между страните обстоятелства, които се
подкрепят от ангажираните по делото писмени доказателства, горните предпоставки са
налице. Спорен по делото е въпросът относно размера на иска.
Предвид обстоятелството, че в конкретния случай е налице тотална щета по
смисъла на чл.390, ал.2 КЗ - с оглед на това, че стойността на разходите, необходими за
възстановяването на застрахованото МПС и привеждането му в изправно техническо
състояние е по-голяма от определената от АТЕ действителна стойност на същото към
момента на събитието, от определената действителна стойност следва да се приспадне
стойността на запазените части, които не могат да надвишават 30% от действителната
стойност /в посочения смисъл – решение № 165/2013 г. по т.д. № 469/2012 г. на ВКС, ІІ
ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК/, какъвто е настоящият случай, в който
стойността на запазените части възлиза на 25% от действителната стойност на
автомобила съгласно заключението на изслушаната АТЕ. Съобразно изложеното
размерът на дължимото обезщетение при тотална щета на увреденото МПС възлиза на
сумата 8 174 лв., от която, след приспадане на заплатената извънсъдебно сума в размер
на 2 390, 38 лв., остатъкът възлиза на 5 783, 62 лв.
Така посочената сума надвишава размера на заявената от ищеца искова
претенция от 5 000 лв., с оглед на което последната следва да се уважи изцяло.
Съгласно чл.390, ал.1 КЗ преди изплащане на обезщетение, определено като
тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република България,
застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение от
компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното
превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради
настъпилата тотална щета. В случая ищецът не твърди и не доказва прекратяване
регистрацията на автомобила. С молба вх. № 115887/29.12.2021 г. (л.34) заявява, че
регистрацията на автомобила не е прекратена. С оглед липсата на представени от
ищеца доказателства за прекратяване на регистрацията на автомобила /решение №
44/02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г. на ВКС, І ТО и решение № 59/12.06.2015 г. по т.
д. № 1256/2014 г. на ВКС, ІІ ТО/ ответникът не е изпаднал в забава по отношение на
задължението за изплащане на застрахователно обезщетение и не дължи законна лихва
върху подлежащото на изплащане застрахователно обезщетение от датата на
предявяване на иска.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 1 150 лв. разноски по делото (200 лв. държавна такса, 250
лв. депозит за СТЕ и 700 лв. адвокатско възнаграждение).
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК, като съобрази
фактическата и правна сложност на спора, вида и обема на осъществената правна
защита и броя на проведените открити съдебни заседания – едно заседание на
09.02.2022 г. и като съобрази, че уговореното адвокатско възнаграждение не надвишава
минимално установеното по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения до степен, обуславяща извод за
неговата прекомерност.
Ответникът няма право на разноски по делото.
3
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..........., ЕИК ........ да заплати на АС. Р. М., ЕГН **********, на
основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата от 5 000 лв. – частичен иск от 32 318, 02 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди по л.а. „Субару
Импреза“ с рег. № ...... в резултат на ПТП, настъпило на 24.03.2021 г. в гр. София, бул.
„Александър Малинов“, в причинна връзка с виновното и противоправно поведение на
водача на л.а. „Мерцедес Вито“ с рег. № .........., чиято гражданска отговорност към
датата на ПТП е застрахована при ответника, като
ОТХВЪРЛЯ искането на АС. Р. М., ЕГН ********** ответникът ..........., ЕИК
........ да бъде осъден да му заплати законна лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСЪЖДА ..........., ЕИК ........ да заплати на АС. Р. М., ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 1 150 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4