Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр. София, 19 април 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, ІІ въззивен състав, в открито заседание на 12.04.2021 г. в състав:
Симона УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Косачева и прокурор
Тотев, като разгледа докладваното от съдия МИЛЕВ в.а.н.д. № 733/21 г., намери
за установено следното:
Делото е разгледано от СГС като втора инстанция по реда на
чл. 378, ал.5, вр. гл. ХХІ от НПК след постъпили в
срок насрещни въззивни оплаквания – протест на
прокурора и жалба на обв. Б.К.Ч., с ЕГН: **********
(чрез нейния защитник – адв. Д.), срещу обявеното в
открито заседание на 26.11.2020 г. Решение по н.а.х.д. № 8214/20 г. на СРС (НО,
7 с.), с което Ч. е била освободена от наказателна отговорност (чл. 78а, ал.1 НК) за извършено на 17.10.2018 г. престъпление по чл. 354а, ал.5, вр.
ал.3, т.1 НК и санкционирана с административна
глоба от 500 лв.
И жалбата, и протестът,
съответно поддържани от защитата и СГП във въззивното съдебно заседание, не оспорват установените от първата инстанция факти по делото (откритите във владение на обвиняемата
марихуана и амфетамин на стойност
172, 98 лв.), нито правната квалификация, под която
те са били подведени (като маловажен случай на държане
на високорискови наркотици
– чл. 354а, ал.5, вр. ал.3 НК). Двустранното
несъгласие срещу решението касае единствено размера на определената
с него административна глоба
по чл. 78а, ал.5, вр. ал.1 НК (500 лв.), защото прокурорът
го намира за материално незаконосъобразен (и
иска увеличаването му до
1000 лв.), а обв. Ч. – за прекомерен и непосилен, поради липсата на доходи и имущество, които
да послужат за погасяване на сакцията.
Преди да разгледа
конкретно предявените оплаквания,
въззивният съд провери служебно (чл. 314, ал.2 НПК) изводите на първата инстанция по фактите и правото. Неоспореното от страните в тези му части решение е правилно. За
да го постанови, СРС не е провел самостоятелна
и непосредствена дейност по
събирането и проверка на доказателства,
а е използвал изцяло внесените от прокурора материали,
на които се е позовал в рамките на процедурата по гл. 28
НПК. Установил е, че на 17.10.2018 г. по проверка на сигнал свидетелите
И.и П.(служители на СДВР/07 РУ) посетили обитаваното от Ч. ***, и с нейно съдействие открили в личното й бюро (в стая № 1001) 4 обекта
високорискови наркотични
вещества на обща стойност 172, 98 лв.
(0, 68 гр. коноп, с 11% активен компенетнт
ТХК, на стойност 4, 08 лв.;
0, 15 гр. коноп, със 7%
активен компонент ТХК, на стойност 0, 90 лв.; 5, 44 гр. амфетамин, с 24,3
% активен компонент, на стойност 163, 20 лв.; и 0, 16 гр. амфетамин, с 24,3% активен компонент, на стойност 4, 80 лв.), които обвиняемата посочила и предала доброволно за нуждите на разследването. Въпросното обстоятелство е било процесуално закрепено не само с
приложения като писмено доказателствено средство протокол (л. 30 от д.п.), но и посредством показанията
на цитираните двама полицаи
(л. 56 и л. 58 от д.п.), които
непротиворечиво са разказали
и потвърдили инкриминираните
факти. Ползваните от Районния съд две физико-химични експертизи от досъдебното производство са дали обосновани заключения за вида на откритите
във владението на Ч.
вещества, а тяхната оценка за нуждите
на делото е била изведена по критериите,
залегнали в Приложение № 1 към
ПМС № 23/29.01.1998 г. (и протоколирана на л. 96 от д.п.).
За да оцени извършеното
от обв. Ч. като престъпление по чл. 354а, ал.5, вр.
ал.3 НК, първоинстанционният съд
е бил обвързан от тази привилигирована квалификация, доколкото
тя е била формулирана от държавното обвинение във внесеното предложение по чл. 375 НПК. Ето
защо, след като е преценил процесния случай за престъпен (т.е. непопадащ в хипотезата на «малозначителност»
по чл. 9, ал.2 НК), СРС не е разполагал с друга възможност, освен да се съобрази с тезата на прокурора,
че деянието, макар и наказателно съставомерно, е
маловажно. Оттук нататък – нито първата, нито
въззивната инстанция могат
да ревизират въпроса дали наистина личността на дееца, видът на наркотичните обекти (амфетамин и марихуана) и общата
им стойност (172, 98 лв.) в
действителност разкриват «…по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от съответния
вид» и попадат в критериите
по чл. 93, т.9 НК, защото евентуални
изводи в обратната насока
(за класическа съставомерност
по чл. 354а, ал.3, т.1 НК) и в тежест на обвиняемото лице биха довели до «надскачане» на обвинителната претенция.
Наказуемостта на престъплеплението по чл. 354а, ал.5 НК, чистото
съдебното минало на обв. Ч. и липсата на причинени с деянието имуществени вреди са направили задължително приложението на чл.
78а, ал.1 НК, но с определения от СРС размер на заменящото
административно наказание «глоба» (500 лв.) е бил нарушен материалният
закон. Подаденият срещу тази част на решението протест на
прокурора с искане по чл. 337, ал.2, т.1 НПК се явява основателен. При освобождаване
на дееца от наказателна отговорност размерът на административната глоба може да бъде занижен под минимума
от 1000 лв. (чл. 78а, ал.1 НК), само ако престъплението, за което е постановено въпросното освобождаване, е
наказуемо единствено с глоба,
при това – в максимален размер, по-нисък
от 1000 лв. (напр. по чл. 207, ал.1 НК). Процесният случай не е такъв, защото именно максимумът на санкцията по чл. 354а, ал.5 НК е 1000 лв.,
което правно положение изцяло попада под действието на чл. 78а, ал.5 НК. Районният
съд на практика не е имал
свобода да инвидидуализира размера на административното наказание, защото
е бил обвързан да го фиксира точно в рамките на 1000 лв., съставляващи едновременно максимумът по чл.
354а, ал.5 НК, който не може
да бъде «надскачан», и минимумът по чл. 78а, ал.1 НК, който
не може да бъде «занижаван». Първата инстанция обаче погрешно е възприела друг подход, считайки,
че законовата опция санкцията
по чл. 354а, ал.5 НК да бъде определена «до 1000 лв.» (без долна граница) дава аналогична възможност и при заменящото я административно наказание (глоба
от 1000 до 5000 лв.). Тази
грешка щеше да бъде избегната при внимателната преценка на две съществени обстоятелства: първото – че в единия случай (чл. 354а, ал.5 НК) се касае
за вид наказание по чл. 37, ал.1, т.4 НК, което няма минимум (освен общия минимален праг от 100 лв. по чл. 47, ал.1 НК), а в другия
(чл. 78а, ал.1 НК) – за глоба със
специално фиксирана «долна» и «горна» граница; и второто
– че ограничението по чл. 78а, ал.5 НК забранява административната глоба да надскача размера на «предвиденото» от
закона наказание «глоба» в особената
част на НК, а не размера, който евентуално
съдът би определил, ако индивидуализира санкцията според критериите по чл. 54-56 НК. На практика, административното наказание глоба е било наложено в размер под 1000 лв.,
без да са налице основания,
които да го позволяват. Така е – не само, защото в принципен план чл. 55,
ал.2 НК не намира приложение по отношение на административните глоби по чл.
78а НК (независимо от излючителността или множеството на смекчаващите
случая обстоятелства), но и поради
факта, че тяхното занижаване
«под минимума» е допустимо само «… в предвидените в
закон случаи» - чл. 27, ал.5 ЗАНН (вж. в тази насока
указанията в разд.6 от П-7/85,Пл.). Нещо повече, целта
на разпоредбата на чл. 78а, ал.5 НК е «да се избегне ненужно репресиране на виновния» (С., Ал., «Наказателно
право. Особена част.», изд. «Сиела»,
С., 2019 г., с. 543), а достатъчно за нейното постигане е създадената от законодателя гаранция,
че със заменящата административна глоба деецът няма да бъде фактически санкциониран по-тежко от евентуалното му максимално наказване
без приложение на чл. 78а НК.
Основателността на протеста по
отношение на искането размерът
на глобата по чл. 78а, ал.1 НК да бъде
увеличен до 1000 лв. прави невъзможно уважаването на подадената от защитата на обвиняемата въззивна жалба с искане за намаляване на санкцията под сумата от 500 лв. Независимо от изтъкнатите от жалбоподателя смекчаващи обстоятелства (имущественото състояние на лицето, младата му възраст, пълното
съдействие към органите на разследването, проявеното съжаление за постъпката и т.н.), съотношението
между нормите на чл. 78а, ал.1 и ал.5 и чл. 354а,
ал.5 НК в конкретния случай не позволяват
допълнителна индивидуализация на наказанието.
По тези съображения и на
осн. чл. 337, ал.2, т.1 НПК, СГС, НО, ІІ въззивен състав:
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ решение от 26.11.2020 г. по н.а.х.д. № 8214/20 г. на СРС (НО, 7 с.),
като увеличава размера на наложеното на обв. Б.К.Ч.
(ЕГН: **********) административно наказание глоба по чл. 78а, ал.1 НК от 500
лв. на 1000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му части.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: