№ 40
гр. Сливен, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на единадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Галина Хр. Нейчева
Иван М. Димитров
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
в присъствието на прокурора В. Д. К.
като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20222200600073 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК т.е. за проверка на
невлязла в сила първоинстанционна присъда.
Образувано е по въззивен протест депозиран от прокурор при Районна прокуратура
гр.Сливен срещу присъда № 260080/03.11.2021г. постановена по нохд № 1005/2020г. по
описа на Районен съд гр.Сливен.
С атакуваната присъда подсъдимият К. ЮЛ. З. е признат за невиновен в това, че на
17.11.2019 г. на главен път II-53, в землището на с. Крушаре, община Сливен, при условията
на повторност, държал акцизни стоки - 3990 кутии цигари с марката „Williams", на обща
стойност 29 925 лв. и стойност на дължимия акциз - 16 179,45 лв. без бандерол, като такъв
се изисква по закон - чл.28 ал.1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързани с тях изделия;
чл.2 т.2 и чл.64 ал.4 от ЗАДС, като случаят е немаловажен, поради което е оправдан по
повдигнатото му обвинение по чл.234 ал.3 т.1 вр.ал.1 пр.2 от НК.
В полза на държавата са отнети 4бр. чанти от зебло, съдържащи 399 броя стекове, с
по 10 бр. кутии, съдържащи по 20 бр. цигари от марката „Williams", запечатани с лепенки с
номера В 6486/17.11.2019 г., В 6487/ 17.11.2019 г., В 6488/ 17.11.2019 г., В 6489/17.11.2019 г.
на ОД на МВР - Сливен, предадени за съхранение при домакин в ОД на МВР - Сливен с
протокола за изземане, като е постановено същите да се унищожат като вещи без стойност,
след влизане в сила на присъдата.
В протеста на прокуратурата се изразява несъгласие с присъдата на СлРС, като се
1
твърди, че същата е неправилна и незаконосъобразна, тъй като в хода на съдебното
следствие са били събрани безспорни доказателства за виновността на подсъдимия по
повдигнатото му обвинение. Заявява се, че при постановяване на своята присъда съдът не е
оценил правилно и в дълбочина доказателствата, обуславящи извършеното от подсъдимия
деяние, с оглед на което е достигнал до погрешни крайни изводи. Като се възпроизвеждат
установените според представителя на обвинението фактически обстоятелства по делото, за
несъстоятелна се определя версията на подсъдимия, че не е бил адекватен по време на
проверката, както и че не е знаел, че в управлявания от него автомобил има цигари. Оспорва
се преценката на показанията на свидетелите С.Д. и П.Д., както и кредитираната от съда и
основана на тези показания версия кой е поставил цигарите в автомобила. В тази връзка се
акцентира върху факта, че тази версия за пръв път е представена пред съда, а не пред органа
на досъдебното производство. Изразява се недоумение относно промяната на позицията на
свид. П.Д., която в хода на съдебното следствие е решила да даде показания, въпреки, че в
хода но досъдебното производство е отказала с мотив да не уличи себе си в престъпление.
Съдържащите се в показанията на тази свидетелка и на свид. С.Д. твърдения относно
произхода на цигарите и наличието им в автомобила вкл. към момента на предаването на
същия на подсъдимия се определят като недостоверни и лишени от всякаква житейска
логика. В подкрепа на тезата за доказаност на обвинението се сочат показанията на
разпитаните свидетели полицейски служители, протокола за претърсване и изземване и
заключението на оценителната експертиза. Въз основа на така изложените съображения се
обосновава извод, че по делото е доказано, че на процесиите дата и място подсъдимият е
държал акцизни стоки без бандерол общо 3990 броя кутии цигари от марката „Williams",
като той е бил наясно със съдържанието на превозвания в автомобила товар, а именно
цигарите, доколкото той ги е държал. Настоява се за отмяна на атакуваната присъда и за
постановяване на нова присъда, с която подсъдимият следва да бъде признат за виновен и
осъден по повдигнатото му обвинение. Алтернативно, ако при проверката на съдебния акт
бъде констатирано, че районният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила по смисъла на чл.348 ал.3 НПК, настоява се присъдата да бъде отменена и делото да
бъде върнато на първата инстанция за разглеждане от друг състав на районния съд.
В депозираното допълнение към протеста се поддържат направените в
първоначалния протест оплаквания, като се навеждат допълнителни съображения в тяхна
подкрепа и се коментират мотивите на съда, въз основа на които е постановена
оправдателната присъда. По отношение на възприетата от съда версия, представена от свид.
П.Д., а именно, че тя е поставила цигарите в колата, след като ги е закупила от непознати
лица за работниците си допълнително се заявява, че тези твърдения не доказателствено
подкрепени, доколкото самите работници, които са работили за нея и за които са били
предназначени цигарите, не са установени и разпитани по делото, а след като това не е
сторено версията за произхода на цигарите не следва да бъде кредитирана. Оспорва се и
извода на съда, че липсва умисъл в поведението на подсъдимия, доколкото той не е знаел
или дори допускал, че държи акцизни стоки без бандерол. Този извод се определя като
неправилен, като в тази връзка се сочи, че с оглед на събраните по делото доказателства
2
подсъдимият е знаел, че държи акцизни стоки без бандерол – цигари и това се установявало
от собственоръчно записаното от него в протокола за претърсване и изземване, както и от
показанията на свид. Г. и свид. Р.. Заявява се, че в случая нормата на чл.116 НПК не може да
бъде използвана, за да бъде оправдан подсъдимият, тъй като обвинението спрямо него за
извършеното от него престъпление не се гради само на негови самопризнания. Коментирана
е и тази част от мотивите, в която съдът е посочил, че въз основа на съжденията на
прокуратурата, че количеството цигари в колата говори за снабдяване с цигари с други цели,
например търговски, а не и осигуряване благоденствието на работниците на свид. П.Д.,
оставал открит въпросът защо на подсъдимия не е повдигнато обвинение за
разпространение или опит за такова. В тази връзка се заявява, че съжденията на
прокуратурата в този смисъл са имали за цел да оборят твърденията на свид. П.Д., че е
закупила цигарите за работниците си, доколкото се касае за значително количество цигари, а
не е било направено, за да обоснове извод, че на подсъдимия следва да бъде повдигнато
обвинение за разпространение или опит за такова. Настоява се за отмяна на атакуваната
присъда и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият следва да бъде признат за
виновен и осъден по повдигнатото му обвинение. Алтернативно, ако при проверката на
съдебния акт бъде констатирано, че районният съд е допуснал съществени нарушения на
процесуалните правила, настоява се присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато
на първата инстанция за разглеждане от друг състав на районния съд.
В с.з. пред въззивната инстанция, представителят на Окръжна прокуратура
гр.Сливен заявява, че поддържа протеста на посочените в него и в допълнението към него
основания. Заявява, че присъдата на СлРС неправилна, необосновано и незаконосъобразна.
Настоява за нейната отмяна и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да
бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и осъден. В тази връзка се
претендира налагане на наказание лишаване от свобода, което да бъде търпяно ефективно,
както и привеждане в изпълнение по реда на чл.68 ал.1 от НК на отложеното наказание по
предходно осъждане. Поддържа се и алтернативното искане за отмяна на присъдата и за
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд поради
допуснати съществени процесуални нарушения.
Подсъдимият К.Ю. З., редовно призован, се явява лично и с упълномощения си
защитник. Последният заявява, че оспорва протеста на прокуратурата и го намира за
неоснователен. В тази връзка навежда доводи за правилност и законосъобразност на
атакуваната присъда, поради което настоява същата да бъде потвърдена като такава.
Сливенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се
запозна с изложеното в писмения протест, като изслуша явилите се страни в с.з., като
обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото
доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на
атакувания съдебен акт по реда на чл.314 ал.1 от НПК, намери протеста за неоснователен.
Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него задълбочен и
внимателен анализ на събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие
3
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства правилно е приел за установена
фактическата обстановка, която е изложена в мотивите към присъдата. В тях е прието за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият К.З. бил в приятелски отношения със свид. С.Д.. Последната
притежавала регистриран на нейно име автомобил - марка „Тойота", модел „Рав 4", с рег. №
*******, който към 17.11.2019 г. имал сключена застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите" в ЗК „Булстрад".
Свид. С.Д. предоставяла автомобила за ползване и на дъщеря си свид. П.Д.. И двете
имали ключове за този автомобил.
Подс. К.З. нямал регистрирано на негово име моторно превозно средство в сектор
„Пътна полиция".
На 22.10.2019 г. свид. П.Д. закупила една втора идеална част от поземлен имот,
находящ се в гр. София, местност *******, с построена върху нея еднофамилна жилищна
сграда в степен груб строеж, с което станала едноличен собственик на имота. Свид. П.Д.
извършвала строителство и ремонт в посочения имот. На 15.11.2019 г., петък, покрай имота
преминавали две неизвестни за нея лица, които й предложили да си закупи цигари без
бандерол. Казали й, че й предлагат 400 стека, като трябвало да вземе всичко. Тъй като
цигарите й трябвали и за работниците, които работили върху ремонта на къщата й, свид.
П.Д. се съгласила да ги закупи, а и двамата непознати се съгласили да й ги продадат за
сумата от 2000 лева. Тя взела един стек с цигари, а останалите оставила в торбите в
багажника на посочения по-горе автомобил. През почивните дни колата на майка й останала
в дома й, а свид. П.Д. напуснала имота с другия, управляван от нея автомобил - марка
„Пежо".
На 16.11.2019 г. в гр. София, кв. Младост, по молба на подсъдимия З., свид. С.Д. му
предоставила своя лек автомобил, за да го ползва. Автомобилът преди това се намирал в
двора на дъщеря й свид. П.Д., която свид. С.Д. не уведомила, че взема колата. Подсъдимият
обяснил на свид. С.Д., че автомобилът му е необходим, тъй като трябва да отиде до гр.
Бургас. Свид. С.Д. видяла, че в багажника на автомобила има затворени чанти, но не
проверила съдържанието им. Подсъдимият казал, че те няма да му пречат като също не
проверил съдържанието им.
На 17.11.2019 г. подсъдимият потеглил в посока гр. Бургас. Дни преди това се бил
чул със свой познат – свид. А.П., който отглеждал орехови дръвчета в с. Чокоба, общ.
Сливен и двамата се уговорили на път за гр. Бургас подс. З. да се отбие в с. Чокоба, за да си
вземе орехи. Слизайки от магистрала „Тракия", на главен път II-53, пътувайки в посока гр.
Сливен, преди разклона за с. Чокоба, бил спрян за проверка от полицейските служители при
сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - Сливен - свидетелите И. Р. и Г. Г., на които било
възложено да спрат автомобила, да го проверят и да докладват при нередност.
При извършената проверка на автомобила полицейските служители видели чантите,
намиращи се в багажника. Установили, че в тях има стекове с цигари без бандерол.
4
Докладвали на дежурния в РУ на МВР - Сливен. На място пристигнал свид. М.С., работещ в
сектор Икономическа полиция при ОД на МВР - Сливен, където бил получен сигнал, че
подс. З. ще транспортира акцизни стоки без бандерол и ще ги доставя в района на Сливен.
Във връзка с това свид. С. бил поискал съдействие от служители на „Пътен контрол", за да
бъде спрян подс. З. и да му бъде извършена проверка.
На място пристигнал и разследващ полицай, който извършил претърсване на
автомобила и иззел процесиите стекове с цигари от багажника му. Подсъдимият бил
задържан в РУ на МВР - Сливен за срок до 24 часа.
По случая било образувано досъдебно производство за извършено престъпление по
чл.234 ал.1 от НК, в хода на което К.З. бил привлечен към наказателна отговорност за
извършено престъпление по чл.234, ал.3 т.2 вр.ал.1, предл.2 от НК. След предявяване на
материалите по разследването и изпращането им в Районна прокуратура - Сливен,
наказателното производство било прекратено на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК. По реда
на инстанционния контрол, окръжният прокурор при Окръжна прокуратура - Сливен
отменил постановлението за прекратяване на наказателното производство и внесъл
обвинител акт срещу К.З. за извършено от него престъпление по чл.234 ал.3 т.2 вр.ал.1
предл.2 от НК в PC -Сливен.
Според заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебно-
оценителна експертиза, стойността на иззетите 3990 броя кутии цигари от марката
„Williams" възлиза на 29925.00 лева, а дължимият акциз на посочената марка и количество -
на 16179.45 лева. В с.з. вещото лице е заявила, че поддържа даденото от него заключение.
В досъдебното производство са били назначени и две технически експертизи, по
всяка от които съответното вещо лице е извършило разпечатване на хартиен носител на
информация от предоставен за изследване по всяка една от тях компакт диск предоставен
съответно от мобилните оператори А1 и от Теленор България. В съдебно заседание всяко
едно от вещите лица е заявила, че поддържа заключението, което е дало.
В хода на съдебното производство е била назначена съдебно-дактилоскопна
експретиза, чието заключение сочи, че по представените за изследване обекти - стекове и
цигари, няма годни за изследване дактилоскопни следи.
Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната присъда, по
същество и по отношение на основните обстоятелства кореспондира с наличните по делото
доказателствени материали.
Настоящият съд, с оглед на правомощието си да извърши цялостна проверка
относно правилността на съдебния акт, както и правото му да приема за установени и други
фактически положения /когато има основания за това/, извърши своя собствена преценка на
доказателствените материали и стигна по същество и по отношение на основните
обстоятелства до същите т.е. до изложените по-горе фактически констатации.
Първоинстанционния съд е изложил съображенията си на кои от тези материали и
до каква степен е изградил изводите си относно фактите т.е. приетата за установена от него
5
фактическа обстановка.
В мотивите към присъдата е посочено, че възприетата фактическа обстановка се
установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства разгледани по отделно и в тяхната съвкупност. Изрично е посочено, че тази
фактическа обстановка се подкрепя и от изготвените експертизи, заключенията на които
съдът е кредитирал изцяло като изготвени от вещи лица, в чиято компетентност и
безпристрастност няма основания да се съмнява.
Районният съд е изложил аргументирано съображенията си на кои от тези
доказателствени материали и до каква степен е изградил изводите си относно фактите т.е.
приетата за установена от него фактическа обстановка.
Въззивната инстанция счита, че принципно правилно /с някои корекции, за които ще
стане въпрос по-нататък/ са преценени наличните по делото доказателствени материали,
като този процес на преценка на доказателствата е намерил своя адекватен израз в самите
мотиви т.е. съдът е посочил тези доказателства и е изложил съображенията си да им даде
вяра или и в каква степен.
С основание първоинстанционният съд е кредитирал показанията на свид. С.Д. и в
частност тези отнасящи се до обстоятелството, че тя притежава лек автомобил марка
„Тойота", модел „Рав 4", срег. № *******, както и че двете с дъщеря й свид. П.Д. са
ползвали автомобила. Показанията на тази свидетелка са кредитиран и в частта, им в която
тя заявява, че на 17.11.2019 г. е предоставила автомобила си на подсъдимия за ползване,
като го е взела от двора на дома на дъщеря си свид. П.Д., без да я уведоми, както и че при
предаването на автомобила на подс. З. е видяла, че в багажника му има затворени чанти с
багаж, на които не проверила съдържанието, а и подсъдимият не го е сторил. Кредитирани
са показанията на тази свидетелка и и в частта им относно съдържащото се в тях твърдение,
че дъщеря й свид. П.Д. й е споделила впоследствие т.е. след като подс. З. е бил задържан, че
чантите са нейни и че в тях е имало цигари, които тя е закупила.
Тази инстанция напълно споделя наведените в мотивите съображения са
кредитирането на показанията на свид. С.Д., тъй като действително съдържащите се в тях
твърдения се подкрепят от остналата част от доказателствените материали по делото. В тази
връзка наистина твърденията относно собствеността на автомобила се подкрепят от
приложените по делото справки от сектор „Пътна полиция" при СДВР; твърденията относно
намиращите се в багажника чанти вкл. че същите са се намирали в багажника на автомобила
към момента на предаването му на подсъдимия се подкрепят както от показанията на свид.
П.Д., така и от обясненията на самия подсъдим. Налице е и пълно съвпадение между
показанията на свид. С.Д. и обясненията на подс. З. по отношение на обстоятелството, че
нито тя, нито подсъдимият към момента на предаването на автомобила са проверили
съдържанието на намиращите се в багажника чанти.
Неоснователни са възраженията в протеста по отношение на достоверността на тази
част от показанията на свид. С.Д. т.е. че нито тя, нито подсъдимият са проверили
6
съдържанието на чантите в багажника. Прокуратурата заявява, че липсва житейска логика в
това С.Д. да предаде автомобила на подсъдимия, двамата, според свидетелката, да видят, че
там има големи торби и никой да не провери какво има в тях, предвид, че според С.Д. колата
се ползва всъщност от дъщеря й. Настоящата инстанция не споделя тази теза за нелогичност
на поведението на свид. С.Д., тъй като по делото е установено несъмнено, че автомобилът й
често е бил ползван от дъщеря й, поради което е нормално в него да има нейни /на дъщеря й/
вещи, към които майката не е проявила любопитство и интерес, а и не е имала никакви
причини да го прави. Както заявява самата свидетелка, тя е видяла, че има някакъв багаж в
багажника, попитала е подсъдимия дали ще му пречи и след като е получила отрицателен
отговор, не е предприела никакви други действия вкл. и любопитство към съдържанието на
този багаж. Тези действия на свидетелката по никакъв начин не могат да бъдат определени
като странни и нелогични, тъй като нищо в поведението на дъщеря й до този момент не е
давало основание тя да се съмнява, че се върши нещо нередно.
В допълнение към изложените в мотивите към присъдата съображения относно
кредитирането на твърденията на свид. С.Д., че нито тя, нито подсъдимият са знаели за
съдържанието на намиращите се в багажника чанти настоящият съд следва да посочи, че
тези твърдения се подкрепят и от приложения по делото протокол за претърсване и
изземване от 17.11.2019г. и фотоалбума към него. От тези писмени доказателства се
установява, че инкриминираните кутии с цигари са се намирали в багажника на автомобила,
поставени в чанти от зебло, шарени на цвят и затворени с цип всяка една от тях.
Следователно без отваряне на чантите не би могло да се установи какво е съдържанието в
тях, което потвърждава извода, че ако подсъдимият и/или свид. С.Д. не са ги отворили, няма
как същите да са знаели какво има в тези чанти.
Районният съд правилно е кредитирал и показанията на свид. П.Д.. От тях
действително се установява, че свидетелката притежава къща в местността Малинова долина
в гр. София, че е извършвала ремонт на тази къща и в тази връзка е била наела работници,
които са работили по къщата. Свидетелката твърди в показанията си, че е закупила
стековете с кутии с цигари на ниска стойност от непознати за нея лица, за да може да раздава
на работниците и че ги е оставила в автомобила на майка си, за който по несъмнен начин е
установено, че се ползва и от двете и за който и двете имат ключове.
Твърденията на свид. П.Д. относно извършвания строеж на къщата й и наличието на
работници в него се подкрепят от приложения по делото нотариален акт № 37, том V, per. №
6641, дело 540/19 от 22.10.2019 г., от който е видно, че постройката към м. 10.2019 г. е била
в степен на „груб строеж", което от своя страна обосновава достоверност на твърдяното от
нея извършване на ремонтни дейности. Това обстоятелство се подкрепя и от показанията на
майка й свид. С.Д. в тази насока. Районният съд не е имал основание да не даде вяра на
твърденията на свид. П.Д. относно обстоятелствата и причините довели до закупуването на
цигарите, тъй като наистина е общоизвестно, че масово се предлагат цигари без бандерол на
цени доста по-ниски от тези в магазинната мрежа, както и че такива цигари се купуват
именно поради тези по-ниски цени. Не се опровергава от други доказателства по делото и
7
тезата относно причината, поради която свидетелката е закупила цигарите, а именно, че те са
й били необходими и за наетите от нея работници, тъй като наистина в народопсихологията
на българина съществува традицията с храна и напитки, вкл. цигари, да бъдат обслужвани
наетите работници особено когато става въпрос за извършване на ремонти в жилищата.
Показанията на свид. С.Д., обясненията на подсъдимия, както и отразеното в протокола за
претърсване и изземване подкрепят твърденията на тази свидетелка, че цигарите са били
оставени от нея в багажника на лекия автомобил.
Неоснователни са възраженията в протеста на прокуратурата относно преценката на
показанията на свид. П.Д.. Тези възражения по същество са насочени към опровергаване на
твърденията на тази свидетелка относно произхода на цигарите. Прокуратурата се
аргументира с обстоятелството, че в хода на досъдебното производството свид. П.Д. е
отказала да дава показания, с цел да не се уличи в извършване на престъпление, а в хода на
съдебното следствие настъпила ненадейна променя в поведението и тя е променила
позицията си, като е депозирала показания. Именно тази промяна в поведението на
свидетелката в хода на двете фази на процеса, както и предвид близките отношения между
майка й и подсъдимия, според прокурора обосновава извод за недостоверността на нейните
показания.
Районният съд е изложил достатъчно и убедителни съображения за неоснователност
на тази теза на прокурора, които настоящата инстанция напълно споделя. Действително на
досъдебното производство, след като е била предупредена, че може да уличи себе си в
извършване на престъпление и й е било разяснено правото да откаже да даде показания, тя
се е възползвала от това право. Това нейно поведение е напълно логично и обяснимо -
именно понеже е знаела, че цигарите без бандерол са нейни и държането им е забранено от
закона, тя е решила да не дава показания т.е. не защото лъжейки би уличила себе си в
извършване на престъпление, а защото казвайки истината би го направила. Причините
свидетелката да реши да даде показания в хода на съдебното следствие са свързани с взетото
от нея решение да го стори и не означават задължително, че това решение е продиктувано
от близките й отношение с подсъдимия. По делото липсват доказателства за съществуването
на някакви специални и по-близки отношения между свид. П.Д. и подсъдимия. Решението
на свидетелката да не дава показания позовавайки се на разпоредбата на чл.121 ал.1 от НПК
в досъдебното производство респ. да депозира такива в хода на съдебното следствие /вкл.
след като й е било изрично разяснена възможността да се възползва от това свое право/ е
въпрос на преценка във всеки конкретен случай и само от факта на депозирането респ.
недепозирането на показания не може и не следва да се прави извод за достоверност или не
на тези показания. Самата свидетелка се е възползвала от правото да не дава показания в
хода на досъдебното производство, тъй като това е било в неин интерес, но в хода на
съдебното следствие е решила да депозира такива с мотив да не бъде осъден невинен човек,
което е напълно обяснимо и разбираемо като поведение. Следва да се сподели и
аргументацията на районния съд относно преценката, че е нелогично и абсурдно една да
допусне дъщеря й да лъжесвидетелства, което деяние е престъпно или евентуално да бъде
8
осъдена за престъпление по чл. 234 от НК, ако знае, че не тя е извършила престъплението.
Несъстоятелни са както тезата на прокуратурата, че версията на свид. П.Д. за
произхода на цигарите не е подплатена с достоверни доказателства, така и наведените в тази
връзка конкретни възражения. Поставя се под съмнение твърдението на свидетелската, че
цигарите са закупени от непознати лица за работници, които тя изхранвала и им осигурявала
твърд алкохол, докато те ремонтирали дома й, като се заявява, че това твърдение не може да
намери съответствие в здравата човешка логика. Окръжният съд намира, че в конкретния
случай не може да се направи извод за нелогично и странно поведение от страна на свид.
П.Д. вкл. с оглед на причините, които са я мотивирали да придобие инкриминираните
цигари. В мотивите си съдът изрично е посочил, че е въпрос на народопсихология и
установена традиция /което е известно на всеки, който се е занимавал с ремонт или строеж
на жилище/ работниците /майсторите/ да се обгрижват и да им се създава комфорт по
всякакъв начин вкл. чрез осигуряване на храна, алкохолни напитки и цигари. Действително
в случая се касае за немалко кутии цигари, но както с основание е посочил районният съд,
не е житейски невъзможно едно лице да си закупи такова количество цигари, доколкото
цената на кутия цигари наистина е била много изгодна, а и видно от показанията на свид.
П.Д. цигарите са били закупени от нея не само за работниците й, но и за нейна собствено
употреба, а и лицата, от които ги е купила са настоявали тя да купи цялото количество на
договорената цена. Неоснователни са и възраженията във връзка със заявеното от
свидетелката за причините да остави цигарите в автомобила вместо да ги прибере в къщата.
Според настоящата инстанция не е вярно, че липсва логически отговор на въпроса по какви
съображения цигарите са сложени в автомобила, а не са прибрани в къщата. Свидетелката
изрично е заявила, затова тя е предпочела да сложи цигарите в колата, защото тя се
заключва, а не в къщата, която не се заключва. В този смисъл поведението на свидетелката е
напълно логично и обяснимо. Освен това твърденията на свид. П.Д. са правдоподобни и
поради това, че според нея тя е закупила цигарите на 15.11.2019г., петък, и същата вечер е
отишла при приятеля си, където е прекарала събота и неделя. Доколкото през почивните дни
работниците не са били на обекта, не е имало основание и причина цигарите да се местят от
автомобила в къщата или другаде, още повече, че къщата не се заключвала, а автомобилът е
бил със затъмнени стъкла.
Неоснователни са и възраженията, че част от твърденията на свид. П.Д., отнасящи се
основно до произхода на цигарите, не следва да бъдат кредитирани, тъй като не били
установени и разпитани работниците на къщата й т.е. те не били доказателствено
подкрепени. Ако се възприеме тази теза, обаче, би се стигнало до промяна на
доказатествената тежест, което в наказателното производство е недопустимо, още повече, че
по делото липсват доказателства, които да опровергават или да поставят под съмнение
твърденията на свидетелката.
Съдът е кредитирал показанията на полицейските служители свидетелите И. И. и Г.
Г. - както тези дадени в хода на съдебното следствие, така и тези от досъдебното
производство, прочетени по съответния процесуален ред. Действително няма пречка
9
твърденията на тези двама свидетели да бъдат кредитирани относно факта, че са спрели за
проверка подсъдимия, който е управлявал процесния автомобил на главен път II-53 и са
установили в багажника на колата чанти, съдържащи стекове с цигари. Безспорно е, че тези
техни твърдения се подкрепят и от извършеното претърсване и изземване от процесния
автомобил, при което цигарите с чантите в които са били поставени са иззети именно от
багажника на автомобила, който е бил спрян за проверка. Подкрепят се и от показанията на
свид. М.С., както и от обясненията на подсъдимия относно факта, че е спрян и че цигарите
са намерени в багажника.
Съдът е дал вяра на показанията на тези двама свидетели и в частта, в която
заявяват, че подсъдимият им е казал, че в багажника на колата има цигари, които са без
бандерол, с мотив, че това се доказва от извършеното претърсване на автомобила, който е
управлявал подсъдимия и изземването на цигарите без бандерол от багажника му.
Настоящата инстанция, обаче, изразява несъгласие с тази преценка и с посоченото
основание, тъй като в действителност извършеното претърсване и изземване по никакъв
начин не подкрепя твърденията на полицейските служители за направено пред тях от страна
на подсъдимия извънпроцесуално признание относно обстоятелството, че е знаел какво има
в багажника на автомобила. Това процесуално следствено действие /претърсване и
изземване/ установява единствено факта, че в автомобила са се намирали цигари от
определена марка и в определено количество и същите са били без бандерол. По отношение
на доказателствената стойност на показанията на тези свидетели именно в частта им
относно направеното пред тях от подсъдимия признание въззивния съд намира, че следва да
бъде съобразена практиката на ВКС в светлината на някои решения на ЕСПЧ като напр.
това по делото Д. М. срещу България по жалба № 34779/09 г. и др. Приложимостта на тази
практика се обуславя от факта, че тези свидетели в качеството им на полицейски служители
са разговаряли с подсъдимия в хода на извършената от тях проверка, в рамките на която са
възприели неговите извънпроцесуални изявления относно знанието на подсъдимия за
намерените в управлявания от него автомобил цигари без бандерол. Процесуалната стойност
на съдържимите се в посочените свидетелски показания данни ги определя като производни
по характер доказателства, доколкото същите не пресъздават лично възприети обстоятелства
за инкриминираното деяние по чл. 234 от НК, а единствено възпроизвеждат изявленията на
подсъдимия.
Действително в НПК няма забрана показанията на полицейски служител възприел
пряко факти и обстоятелства от извършеното деяние или такива след осъществяването му да
могат да бъдат ползвани наред с останалите доказателства по делото, стига да отговарят на
критериите за достоверност и логичност. В конкретният случай показанията на посочените
по-горе двама свидетели в коментираната им част т.е. относно направеното пред тях от
страна на подсъдимия изявление относно цигарите не съдържат информация с такъв
характер, тъй като чрез тях тези свидетели пресъздават сведения, които не са възприели
непосредствено, а които са им били съобщени при беседа с лице, което в последствие се е
превърнало в обвиняем. Показанията им нямат предназначение да заместят преките
10
доказателства, тъй като в случая те не са недостъпни, защото подсъдимият в хода на
наказателното производство не е отказал да даде обяснения и е изложил своя версия за
случилото се.
Според решение № 88/19.05.2021г. по к.д. № 312/2021 г., на ВКС 3-то н.о. в този
случай такива доказателствени средства не могат да послужат за проверка на първичните,
тъй като събраната по този ред информация представлява грубо нарушение на процесуалния
закон и на Директива 2013/48/ЕС на ЕП и на Съвета относно правото на достъп до адвокат в
наказателното производство, доколкото в приложното поле на цитираната Директива е
предвидено правото на адвокат, правото да не се самоуличават и правото да запазят
мълчание, не само на обвиняеми, а и на лицата, които в хода на разпита пред полицията или
друг правоохранителен орган се превръщат в заподозрени или обвиняеми. В този смисъл са
и решение № 42/20.03.2018г. по н.д. № 25/2018г. на ВКС, 2-ро н.о., решение №
19/11.05.2022г. по н.д.№ 1116/21г. на ВКС, 1-во н.о. и др.
Съдът правилно е кредитирал показанията на свид. А.П., от които наистина се
установява, че в с. Чокоба той отглежда орехови дръвчета и е имал уговорка с подсъдимия,
който му е казал, че ще пътува за морето и по път ще отиде при него в неделя рано сутринта
в с. Чокоба, за да си вземе орехи, тъй като тези показания се подкрепят от обясненията на
подсъдимия в тази насока, а и от факта, че последният действително е спрян за проверка на
главния път между Ямбол и Сливен преди да се влезе в с. Крушаре, където се намира и
отбивката за с. Чокоба, а освен това по делото липсват доказателства за противното.
Правилна е преценката по отношение на депозираните от свид. Д.Д. показания, а
именно, че същите не способстват за изясняване на фактическата обстановка по делото.
Действително от изготвената техническа експретиза № 105 от 12.03.2021 г. се установява, че
между телефонния номер ползван от свид. Д. и този ползван от подсъдимия има проведени
разговори, но няма данни какво е било тяхното съдържание. Това съответно не допринася по
никакъв начин за установяване главния факт на доказване -държането от подсъдимия на
акцизни стоки - цигари, без бандерол.
Що се отнася до показанията на свид. Г. Д., от същите наистина се установява, че
към датата на деянието, а и години преди това той не е живеел със свид. С.Д., с която са
съпрузи, както и че дъщеря му свид. П.Д. живее във вилна зона в гр. София. Тези негови
твърдения действително се подкрепят от показанията на свидетелите С. и П. Д., а и от
приложения по делото нотариален акт за собственост.
Кредитирани са и показанията на полицейския служител свид. М.С. и от тях се се
установява, че е получил сигнал, че З. транспортира цигари без бандерол, поискал е
съдействие от Пътна полиция при установяването на подсъдимият да бъде спрян за
проверка. Този свидетел заявява, че пред него подсъдимият не е дал обяснения вкл. за
произхода на цигарите и че по време на проверката е бил видимо притеснен.
Съдът е коментирал подробно и обясненията на подсъдимия като с основание ги е
кредитирал в частта им, в която той заявява, че е помолил свид. С.Д. да му даде автомобила
11
си, с който е трябвало да пътува за гр. Бургас и при предаването на автомобила двамата са
видели в багажника му чанти. По делото несъмнено е установено, че на процесната дата
подс. З. е следвало да се види със свид. А.П., за да вземе от него орехи в с. Чокоба и че преди
отбивката за селото е бил спрян от полицейски служители, които са видели чантите в
багажника, както и че те са били иззети от органите на реда, а той задържан в РУ на МВР –
Сливен. В този смисъл на тези негови твърдения правилно е дадено вяра, доколкото
обясненията му относно предаването на автомобила се подкрепят от показания на свид.
С.Д.; твърденията, че в момента на предаването на автомобила в багажника му е имало
чанти се подкрепя показанията на свидетелите С.Д. и П.Д.; твърденията относно целта на
посещението му в с. Чокоба се подкрепят от показанията на свид. П., а заявеното относно
обстоятелствата касаещи спирането му и извършената проверка и намирането на цигарите в
багажника се подкрепя от показанията на полицейските служители свидетелите И., Г. и С.,
както и от съставения протокол за претърсване и изземване.
Районният съд е посочил в мотивите си, че не кредитира обясненията на
подсъдимия, че не е казал на свидетелите И. и Г., че превозва цигари без бандерол и ги
приема за защитна версия, тъй като тези му обяснения се опровергават от показанията на
полицейските служители. Тази преценка също следва да бъде коригирана с оглед на
изложеното по-горе по отношение на доказателствената стойност на показанията на
въпросните полицейски служители в тази им част т.е. няма пречка обясненията на
подсъдимия да бъдат кредитирани и в тази им част.
Съдът е кредитирал обясненията му, че не притежава автомобил, които по
отношение на тези твърдения се подкрепят от приложената справка от сектор „Пътна
полиция" СДВР, а и от приложените справки от 07 РУ на СДВР, че съседите му не знаят да
притежава и не са го виждали да управлява МПС. Обстоятелството, че различните
нарушения на ЗДвП е извършил с различни автомобили, видно от приложените наказателни
постановления и актове за установяване на административни нарушения, подкрепят
обясненията му не само, че не притежава автомобил, регистриран на негово име, но са и
косвена индикация за това, че К. не ползва преимуществено един автомобил, дори и
нерегистриран на негово име, което пък подкрепя изложения от него мотив защо се е
наложило да използва автомобила на свид. С.Д. на 17.11.2019г.
С оглед на изложеното по-горе, настоящата инстанция направи извод, че присъдата
по същество не е необоснована, доколкото приетото за установено от фактическа страна
принципно се подкрепя от доказателствата по делото.
Присъдата не е постановена при непълнота на доказателствата, доколкото районния
съд е положил всички усИ. за изясняване на релевантните в случая факти, като са били
събрани необходимите за постигането на тази цел доказателства.
Въз основа на така правилно установеното по отношение на фактическата
обстановка от страна на районния съд, последният е направил и обосновал
законосъобразните си правни изводи относно това, че подсъдимият не е осъществил състава
на престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност.
12
В мотивите към присъдата си първоинстанционният съд с основание е посочил, че
за да е налице осъществяване основния състав на престъплението по чл. 234 ал.1 предл.2 от
НК от една страна от обективна страна следва да е установено държане на акцизни стоки без
бандерол, а от субективна страна следва да е установен умисъл за извършването му.
Районният съд е приел, че с деянието си подсъдимият З. е осъществил от обективна
страна състава на престъплението по чл.234 ал.3 т.1 от НК, тъй като на 17.11.2019 г. на
главен път II-53, в землището на с Крушаре, община Сливен, при условията на повторност,
държал акцизни стоки - 3990 кутии цигари с марката „Williams", на обща стойност 29 925 лв.
и стойност на дължимия акциз - 16 179,45 лв. без бандерол, като такъв се изисква по закон -
чл. 28, ал.1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързани с тях изделия; чл. 2, т.2 и чл. 64,
ал.4 от ЗАДС, като случаят е немаловажен.
Според първата инстанция е безспорно установено от съвкупния доказателствен
материал, че именно подсъдимият на 17.11.2019 г. е държал т.е. упражнявал е фактическа
власт върху процесиите акцизни стоки - цигари, които са се намирали в лекият автомобил,
който е управлявал.
Въззивният съд не споделя този извод, доколкото упражняването на фактическа
власт върху определена вещ т.е. държането й предполага поне лицето да знае за
съществуването й. В конкретния случай и с оглед на наведените по-горе съображения
относно доказатествената стойност на част от доказателствените материали и в частност
показанията на двамата полицейски служители в частта им относно направеното пред тях
изявление от страна на подсъдимия, следва да се приеме, че подсъдимият не е знаел какво
има в багажника на автомобила. Освен това следва да се има предвид и обстоятелството, че
простото наличие на определени вещи в лек автомобил, който не е на подсъдимия и се
ползва от него инцидентно, без тези вещи да са поставени от него там, не може да обоснове
извод за упражняване от страна на подсъдимия на фактическа власт по отношение на тези
вещи т.е. не може да се приеме, че е налице държане на тези вещи от страна на това лице.
Действително няма съмнение относно това, че се касае за акцизни стоки без
бандерол, какъвто се изисква съобразно разпоредбите на чл. 28 ал. 1 от Закона за тютюна,
тютюневите и свързаните с тях изделия и чл. 2 т. 2. и чл. 64 ал. 4 от Закона за акцизите и
данъчните складове.
Настоящата инстанция намира за законосъобразен и правилен извода, че деянието
на подсъдимия не е доказано и съответно не е съставомерно от субективна страна.
Самият районен съд обосновано е стигнал до този извод и действително по делото
липсват достатъчно и категорични доказателства въз основа на които да се обоснове извод,
че З. е знаел или дори допускал, че държи процесните цигари без бандерол.
Според първата инстанция единствените доказателства в тази насока са направените
от него самопризнания пред полицейските служители на местопроизшествието и отразеното
13
от него в протокола за претърсване и изземване относно собствеността на иззетите вещи. В
тази връзка с основание е цитирана разпоредбата на чл.116 от НПК, според която присъдата
не може да се основава само на самопризнания на обвиняемия, като законът не прави
разграничение между съдебно и извънсъдебно признание, в каквато насока е и трайната
практика на Върховния касационен съд.
В допълнение към това следва да се посочи, че по отношение на т.нар.
извънсъдебно признание вече е налице последователна практика както на касационната
инстанция, така и на ЕСПЧ, коментирана подробно по-горе, за доказатествената стойност на
свидетелските показания на полицейски служители, възпроизвеждащи направени пред тях
признания от лица, които впоследствие са привлечени към наказателна отговорност.
Действително в показанията на свид. М.С. се съдържат твърдения за получена от
този свидетел информация, че З. транспортира цигари. От показанията на този свидетел,
обаче, относно съдържанието на този сигнал, не може да се обоснове категоричен извод, че
З. е знаел какво е съдържанието на товара в управлявания от него автомобил, още повече, че
липсва информация за източника на сигнала, както и други съществени обстоятелства. Това
от своя страна е крайно недостатъчно за да се обоснове по несъмнен и безспорен начин
наличието на знание от страна на подсъдимия за процесните цигари без бандерол.
Първоинстанционният съд подробно е обсъдил е отхвърлил възраженията на
прокурора във връзка с преценката на част от гласните доказателствени материали и в
частност показанията на свидетелите С.Д. и П.Д., които действително са от решаващо
значение за да се прецени в крайна сметка знаел ли е подсъдимият какъв е товарът в
управлявания от него автомобил или не. Констатациите на тази инстанция във връзка с
преценката на тези доказателствени материали вече беше направена по-горе и с оглед на
това няма съмнение, че въз основа на тези доказателствени материали по убедителен начин
се оборва тезата на обвинението.
В мотивите изводът на съда за липса на умисъл у подсъдимия за извършване на
инкриминираното деяние се обосновава косвено и от приложените по делото справки от
сектор „Пътна полиция", че З. няма регистрирано МПС на свое име, както и от направената
констатация, че той ползва различни автомобили. Последното действително е в подкрепа на
твърденията както на свидетелите С.Д. и П.Д., така и на обясненията на самия подсъдим, че
тъй като той не притежава лек автомобил е поискал услуга от приятелката си С.Д. и тя да му
предостави автомобила си, за да пътува той до Бургас.
Според настоящата инстанция и предвид съдържащите се по-горе оценка и
коментар на тези, а и на останалите доказателствени материали, действително не може да се
приеме за доказано по несъмнен и категоричен начин, че подс. К.З. е бил наясно, че в
управлявания от него автомобил има цигари без бандерол.
При така направените констатации за недоказаност и несъставомерност на деянието,
законосъобразно подсъдимият е бил оправдан по повдигнатото и поддържано спрямо него
обвинение.
14
По реда на служебната проверка и с оглед на правомощията си настоящата
инстанция прецени и процесуалната законосъобразност на проверявания съдебен акт, при
което не се установи в някой от стадиите на това наказателно производство да са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
ограничаване или накърняване на правото на защита на подсъдимия, а и на процесуалните
права на всички страни вкл. и прокурора за участие в производството въобще и които да са
основание за отмяна на така постановената оправдателна присъда.
В протеста на прокуратурата и допълнението към него се прави алтернативно
искане за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд поради допуснати съществени процесуални нарушения, но
липсват твърдения за конкретни такива нарушения допуснати от съда при разглеждане на
делото респ. при постановяване и обосноваване на присъдата. Нещо повече, в
първоначалния протест това искане е формулирано не само като алтернативно, но и под
условие – ако въззивната инстанция констатира наличието на такива нарушения. Както вече
беше посочено по-горе, тази съдебна инстанция не установи наличието на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване или
накърняване на правото на защита на подсъдимия, а и на процесуалните права на всички
страни в процеса.
Поради изложените съображения настоящият окръжен съд намира, че присъдата на
СлРС е правилна, законосъобразна от материално-правна и процесуална-правна гледна
точка и обоснована, поради което същата следва да бъде потвърдена изцяло, а протестът на
прокуратурата следва да бъде оставен без уважение като неоснователен.
Тъй като при извършената въззивна проверка не се констатира наличие на
основания за изменение или отмяна на присъдата на Сливенския районен съд, следва същата
да бъде потвърдена изцяло.
Ръководен от изложеното и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260080/03.11.2021г. постановена по нохд №
1005/2020г. по описа на Районен съд гр.Сливен.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15