№ 288
гр. Смолян, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело №
20225400500289 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 13/09. 05.2022 г. по гр.дело № 156/2021 г.
Чепеларският районен съд ОТМЕНЯ, на основание чл. 42, ал. 2 от ЗУЕС, като
незаконосъобразно, по предявен от В. Д. А. иск с правна квалификация чл. 40
от ЗУЕС, решението по т. 1 от дневния ред, взето на проведеното на
17.09.2021 г. Общо събрание на етажната собственост на апартаментен
комплекс „Сидър Хайтс 3“, находящ се в к.к. П., представляващ сграда с
идентификатор № 80371.173.30.1, построен в имот с идентификатор №
80371.173.30 по кадастралната карта на гр. Ч., област Смолян, представлявана
от управителя „Неро 1” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник”, бл. 63, вх. 3, ет. 1,
представлявано от управителя Р.Е., а именно: „Възлага и упълномощава
избрания управител да сключи договор с „Неро 1” ООД за извършване на
строително-ремонтни дейности по въвеждане на обекта в експлоатация, като
одобрява текста на проекто-договора, включително одобрява предвидените
срокове и размера на дължимите вноски от всеки съсобственик съгласно
1
Приложение 1, неразделна част от договора за СМР и определя срок за
заплащане на дължимите вноски от собствениците до 30.09.2021 г.”.
Със същото решение е ОСЪДЕНА Етажната собственост на
апартаментен комплекс „Сидър Хайтс 3“, находящ се в к.к. П., да заплати на
В. Д. А. сумата от 760 лева разноски по делото за настоящата инстанция.
Срещу решението е постъпила допустима въззивна жалба
от ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на апартаментен комплекс „СИДЪР ХАЙТС
3“, находящ се в к.к. П., с идентификатор № 80371.173.30 по кадастралната
карта на гр. Ч., представлявана от управителя „Неро 1” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник”, бл. 63,
вх. 3, ет. 1, представлявано от управителя Р.Е., чрез пълномощника адв.И.К..
Иска се отмяна на решението, отхвърляне исковете на В. А. и присъждане на
разноските за двете инстанции.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател
пълномощникът адв.Н.М. поддържа жалбата и моли за присъждане на
разноските.
С отговор по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемият В. Д. А., чрез
пълномощника адв.П.Д., оспорва жалбата и моли да му се присъдят
разноските за въззивното производство.
В съдебно заседание за въззиваемия, редовно призован,
пълномощникът адв.П.Д. чрез писмено становище продължава да оспорва
жалбата и претендира за направените във въззивното производство разноски.
Въззивният съд намира, че решението следва да се
потвърди, като се имат предвид изложените от Чепеларския районен съд
мотиви на осн.чл.272 ГПК с някои уточнения и допълнения, предвид и
твърденията в исковата молба. По оплакванията в жалбата съобразява
следното:
Съгласно чл.17, ал.2, т.3 ЗУЕС, общото събрание на
собствениците приема решения за извършване на полезни разходи и за
получаване на кредити - с мнозинство не по-малко от 75 на сто идеални части
от общите части. Според §1, т.12 от същия закон, “полезни разходи" са
разходите, с които се увеличава стойността на сградата при преустройства и
ремонт на общите части, не са нормативно предвидени и са извън разходите
2
за необходим и неотложен ремонт и за основно обновяване.
„Основно обновяване“ по смисъла на т.10 от § 1 на ЗУЕС, е
"основно обновяване" по смисъла на Закона за устройство на територията,
т.е.," … комплекс от строителни и монтажни работи, свързани с
изпълнението на основните изисквания по чл. 169, ал. 1 и 3, които се
извършват по време на експлоатацията и засягат конструктивните елементи
на строежа, включително ограждащите конструкции и елементи на сгради,
съоръжения и елементи на техническата инфраструктура - отоплителни,
вентилационни, климатични, електрически, водоснабдителни,
канализационни и други инсталации.“ - § 5, т.66 ЗУТ.
§ 1, т.8 и т.9 от ЗУЕС определят съответно т.нар.
"необходим ремонт" като дейност за привеждане на сградата, на общи части,
инсталации или части от тях в съответствие с нормативните изисквания за
техническа пригодност на сградата и инсталациите, включително и
покривите, с оглед отстраняване на създадени пречки или неудобства за
нормалното използване на сградата и самостоятелните обекти в нея /т.8/; а
„неотложен ремонт“ - като дейност за предотвратяване разрушаването на
сградата, на нейни конструктивни елементи, общи части, инсталации или
части от тях, както и за отстраняване на значителни повреди и деформации,
водещи до опасност за живота и здравето на собствениците, ползвателите,
обитателите и други лица, до нанасяне на увреждане на околната среда и на
близкостоящи сгради /т.9/.
Съгласно чл.17, ал.2, т.5 ЗУЕС, за основно обновяване, за
извършване на основен ремонт и за усвояване на средства от фондовете на
Европейския съюз и/или от държавния или общинския бюджет, безвъзмездна
помощ и субсидии и/или собствени средства или други източници на
финансиране - с мнозинство не по-малко от 67 на сто идеални части от
общите части. Според § 1, т.18 от ЗУЕС, "основен ремонт" е "основен
ремонт" по смисъла на Закона за устройство на територията. В последния,
съгласно § 5, т.42, „ основен ремонт“ на строеж е частично възстановяване
и/или частична замяна на конструктивни елементи, основни части,
съоръжения или инсталации на строежа, както и строително-монтажните
работи, с които първоначално вложени, но износени материали, конструкции
и конструктивни елементи се заменят с други видове или се извършват нови
3
видове работи, с които се възстановява експлоатационната им годност,
подобрява се или се удължава срокът на тяхната експлоатация.
В определение № 845 от 7.12.2018 г. на ВКС по гр. д. №
1535/2018 г., III г. о., и в определение № 245 от 16.05.2013 г. по гр. дело №
2370/2013 г. на ВКС, I г. о. се приема, че, съгласно чл. 11, т. 5 и т. 10 ЗУЕС,
общото събрание на етажната собственост определя размера на паричните
вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на
сградата и приема решения за извършване на разходи, които са необходими
или неотложни за поддържането или за възстановяването на общите части, за
извършването на полезни разходи /каквито са разходите за довършване и
въвеждане в експлоатация на изградена в груб строеж сграда - етажна
собственост/ и за определяне размера на разходите за изпълнението на
указанията в техническия паспорт.
В случая, видно от протокола от 17.09.2021 г., общото
събрание на етажните собственици на комплекс „Сидер Хайтс 3“ взема
решение по атакуваната т.1, че възлага и упълномощава избрания управител
да сключи договор с „Неро 1“ ООД за извършване на строително-ремонтни
дейности по въвеждане на обекта в експлоатация, като одобрява текста на
проекто-договора, включително одобрява предвидените срокове и размери на
дължимите вноски от всеки собственик съгласно Приложение № 1,
неразделна част от договора за СМР, и определя срок за заплащане на всички
дължими вноски от собствениците до 30.09.2021 г.
В протокола е отразено, че „за“ това решение са гласували
лица, притежаващи 58,36 % от общите части на сградата; „против“ са
гласували 1,82 %, като няма въздържали се. Наред с това, съгласно
протокола, общото събрание в крайна сметка се провежда и приема решения
при кворум от лица, притежаващи 60,16 % идеални части от общите части на
Етажната собственост, след като към лицата, имащи общо първоначалните
59,63 % ид.части, се присъединява и собственикът П.У..
Представен е одобреният от ОС на 17.09.2021 г. договор за
строителство /на л.141 и сл. от делото на РС/, сключен между Етажната
собственост на „Сидер Хайтс 3“, чрез управителя Р.Е., и „Неро 1“ ООД-
гр.Бургас, представлявано към онзи момент от Н.Й., на 01.06.2021 г., т.е., след
предходно общо събрание от 13.05.2021 г., решенията по което също са
4
атакувани пред съда от В. А. и е образувано друго дело в ЧРС, с влязло в сила
решение по което те са и отменени, и преди процесното общо събрание от
17.09.2021 г., което одобрява текста на договора.
Съгласно чл.1, ал.1 от Раздел І от договора, възложителят
възлага, а изпълнителят се задължава да изпълни дейности по два пункта: по
т.1 – строително-монтажни работи в „Сидър Хайтс 3“, съгласно
количествено-стойностна сметка, неразделна част от договора; и по т.2 –
дейности по въвеждане в експлоатация на същия комплекс. По тази т.2 на
чл.1, ал.1 от договора обаче не са изброени конкретно какви точно по
вид/естество/ и цена са тези дейности. Цена е посочена по-нататък в Раздел ІІ,
чл.4.
Видно от представената на л.137-140 от делото на РС
количествено-стойностна сметка /КСС/, се предвижда ремонт на тераси, на
общи части, сред които коридори, стълбища, ресторант, басейн-стени и
подове; на фасади – възстановяване на облицовка от камък и на минерална
мазилка; доставка и монтаж на асансьор, на метална врата към технически
помещения, подмяна на дървени елементи по фасади и стълбища,
възстановяване на ВиК мрежа и котелно за топла вода; свързване на басейн
към водопровод и на напорна водопроводна инсталация към хотелския
водопровод, пренареждане настилка от каменни плочи, доставка и полагане
на тротоарни бордюри; отводняване на фасада Запад/градинки/; АС – Рампа –
изкопи с превози на пръста кофражи, армировка, бетонови работи, ивица от
тактилни плочи-рампа и настилка и парапети на рампа.
По тази КСС стойността на работите е 588 032,02 лв. без
ДДС, 117 606,40 лв. е самото ДСС или общо с ДДС – 705 638,43 лв.; а в евро
– общо 360 787,20 евро с ДДС.
Съгласно чл.4, ал.1 от Раздел ІІІ от договора, цената на
договорената услуга по Раздел І, чл.1, се формира по предложената
количествено-стойностна сметка и се определя в размер на 300 656,02 евро
без ДДС или левовата равностойност на 588 032,06 лв. без ДДС, като включва
всички необходими разходи на изпълнителя за изпълнение на обекта,
включително тези за подготовка на строителството, необходимото временно
строителство, транспорта, работната ръка, извънреден труд, охрана на труда,
застраховка на всички СМР, промени в организацията на строителството,
5
разходи по въвеждане на обекта в експлоатация и всички други разходи,
неупоменати по-горе. Стойността с ДДС в евро по тази ал.1 на л.4 възлиза на
360 787,30 евро.
Според т.1 на чл.4, ал.1 от Раздел ІІІ-ти, цената за
изпълнение на Дейност 1, съгласно чл.1, ал.1, т.1 от договора, е в размер на
213 429,60 евро без ДДС/ или левовата равностойност на 417 432,02 лв. без
ДДС. Според т.2 на ал.1 на същия чл.4, цената за изпълнение на Дейност 2,
съгласно чл.1, ал.1, т.2 от договора, е в размер на 87 226,39 евро или левовата
равностойност от 170 600 лв. без ДДС.
Както се посочи обаче, стойността по представената КСС
възлиза на цялата стойност по двете точки на ал.1 на чл.1 /общо 300 656,02
евро без ДДС или 360 787,20 евро с ДДС/, т.е., тя отразява сбора от двете
суми за двете дейности, като в нея не е направено разграничението, отразено
в чл.4, ал.1, т.1 и т.2 от същия договор. Приемането на атакуваното решение
се отнася общо за цялата сума. Т.е., дори да се приеме, че дейностите/не е
ясно кои точно по вид/, обуславящи сумата от 213 429,60 евро без ДДС,
упомената в чл.4, ал.1, т.1 от договора, не са за разходи по въвеждане на
обекта в експлоатация, остатъкът от 87 22639 евро без ДДС по т.2 на чл.4,
ал.1, е именно за разходи за дейности по въвеждане в експлоатация, за която
не е налице изискваният от закона кворум от не по-малко от 75 на сто
идеални части от общите части.
Наред с това, всички описани в КСС дейности, които са r
всички дейности по двете точки на чл.1, ал.1 от договора, са от такова
естество, че няма данни разходите за тях да попадат извън кръга на полезните
такива или за основен ремонт, за чието приемане също не е налице
изискваното от чл.17, ал.2, т.5 ЗУЕС мнозинство от не по-малко от 67 на сто
идеални части от общите части, както се поддържа в исковата молба.
От списъците на собственици с притежаваните от тях площи
и ид.част, в които са посочени и размерите на сумите, които всеки собственик
следва да плати за притежаваните от него обекти и идеални части от общите
части на сградата /л.52 и л.61 от делото на РС/, се вижда, че сборът от тези
суми за всички собственици се равнява на общите суми/със и без ДДС/,
изразени както в левове, така и в евро, на които възлизат работите по
представената количествено-стойностна сметка – 588 032,02 лв. без ДДС,
6
общо 705 638,43,40 лв. с ДДС и съответно 360 787,20 евро с ДДС.
Неоснователен при това положение се явява доводът във
въззивната жалба, поддържан преди това в общи линии и в отговора на
исковата молба, че оспорваното решение не попада нито в хипотезата на
чл.17, ал.2, т. 3 ЗУЕС, нито в тази по чл.17, ал.2, т.5 от същия закон, защото
не се отнасяло нито до извършване на полезни разходи, нито до такива за
основно обновяване и основен ремонт, а до друго – възлагане извършването
на определени видове СМР както в общите части на сградата, така и в
самостоятелните обекти на собствениците, необходими за въвеждане на
сградата в експлоатация.
Твърди се още в жалбата, че на избрания управител му било
възложено да сключи договор за поддръжка и управление и на договор за
строителство и за строителен надзор. Твърди се, че никъде в протокола не е
посочено, че управителят се оправомощава да договаря конкретните
параметри по договора, респективно – не се касае за възлагане на
правомощия, които са от компетентността на ОС.
Тези две групи твърдения влизат в противоречие едно с
друго – ако управителят не се оправомощава да договаря конкретни
параметри по договора, не е ясно защо се предлага извод, че се касае до
възлагане извършването на определени/т.е., на конкретни/ видове СМР – те са
подробно описани, т.е., са определени в КСС, към която препраща договорът,
чийто текст е одобрен от ОС.
Твърденията във въззивната жалба за допуснато съществено
процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на преценка на събраните
доказателства /в това число изслушаните свидетелски показания/ в тяхната
съвкупност и в дълбочина, в селективното приемане на някои от тях, в
необсъждането на направени от ответната страна възражения и оспорвания, е
неоснователно. Това оплакване е общо, без да се посочва кои точно
доказателства не са обсъдени или в какво се изразява липсата на преценка
или на задълбоченост; на кои точно възражения и оспорвания на ответника
съдът не е отговорил в решението. Също така, въззивният съд при проверката
не открива да са допуснати подобни процесуални нарушения, довели до
неправилно решение.
На осн.чл. 78, ал.1 ГПК жалбоподателят следва да бъде
7
осъден да заплати на въззиваемия А. направените от последния разноски във
въззивното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. по
представените на л.30 и 31 от въззивното дело договор за правна защита и
съдействие и списък на разноските.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 13/09.05.2022 г. по гр.дело №
156/2021 г. на Чепеларския районен съд.
ОСЪЖДА ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на апартаментен
комплекс „СИДЪР ХАЙТС 3“, находящ се в к.к. П., с идентификатор №
80371.173.30 по кадастралната карта на гр. Ч., представлявана от управителя
„Неро 1” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ж.к. „Меден рудник”, бл. 63, вх. 3, ет. 1, представлявано от
управителя Р.Е., чрез пълномощниците адв.И.К. и адв.Н.М., да заплати на В.
Д. А., ЕГН **********, направените във въззивното производство разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв./шестстотин лева/.
Решението не подлежи на обжалване заради ограничението
по чл.280, ал.3, т.2, пр.10 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8