Р Е Ш
Е Н И Е
№ ………., 05.02.2020 г., гр. Белоградчик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, 3 – ти състав, на двадесет и втори януари
две хиляди и двадесета година, в публично заседание в
следният състав:
Районен съдия: БОЖИДАРКА ЙОСИФОВА
Секретар МАРГАРИТА НИКОЛОВА,
като разгледа
докладваното от съдия Йосифова, гр. дело № 653 по описа за 2019 г.:
Предявени са за съвместно
разглеждане обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1,
т. 2 и т.3, във вр. чл. 225, ал.1 от КТ – с цена на иска 2 160.00 лв.
В
исковата молба, се твърди, че между страните по делото е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „Юрисконсулт” в
Община – Димово. Твърди, че трудовият й договор е прекратен със Заповед № 19/
08.11.2019 г. на Вр. И.Д. Кмет на Община – Димово, като е дисциплинарно
уволнена на осн. чл. 188, т. 3, във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 3 и т. 7, във вр.
с чл. 330, ал. 1, т. 6 КТ – за допуснати нарушения по чл. 187, т. 3 и т. 7 КТ.
В исковата молба се излага, че заповедта за дисциплинарно уволнение е
незаконосъобразна. На първо място, ищцата твърди, че е наказана, поради това,
че е отказала да получи Жалба на търговец, адресирана до Комисия за защита на
конкуренцията по проведена обществена поръчка. Сочи, че съгласно ЗОП, не
съществува задължение за нея – ищцата като юрисконсулт, да изготвя становище и
да окомплектова преписка за КЗК. Излага, че съгл. чл. 200 от ЗОП, жалбата
против решения за избор на изпълнител се подават до КЗК. Председателят на КЗК,
в 3 дневен срок образува производство, за което уведомява възложителя. Твърди
се, че в случая не е спазена процедурата за обжалване по реда на ЗОП, тъй като
жалбата е била подадена не до КЗК, а чрез възложителя – Община – Димово. Ищцата
твърди, че не става ясно защо именно тя, като юрисконсулт е следвало да получи
така депозираната жалба. Твърди, че заповедта е и немотивирана, тъй като не е
конкретизирано на основание коя от трите хипотези на чл. 187, т. 3 КТ –
нарушения на трудовата дисциплина ищцата е наказана, с което е нарушено правото
й на защита. Сочи също, че не е ясно кои законни разпореждания на работодателя
не е изпълнила. Като основание за исканата отмяна на заповедта, се сочи и че не
е конкретизирано какви „системни нарушения на трудовата дисциплина” е извършила.
Ищцата сочи, че никога не е допускала нарушения на трудовата дисциплина, още по
– малко системни такива. Твърди, че не е извършила никакви други тежки
нарушения на трудовата дисциплина за което е наказана дисциплинарно и по чл.
190, т. 7 КТ.
Предвид
изложеното в исковата молба, се иска, съда да отмени Заповед № 19/ 08.11.2019
г. на Вр.И.Д. Кмет на Община – Димово, като незаконосъобразна, да възстанови ищцата
на заеманата до уволнението длъжност – „юрисконсулт” в Община – Димово, и ответника
да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода,
през който е останала без работа поради уволнението, от 11.11.2019 г. до 11.02.2020
г., в размер на 2 160 лв., ведно със законните лихви, считано от предявяване на
обективно съединените искове, както и направените по делото разноски.
Ищцата
е представлявана от процесуален представител в процеса – адв. И.И. ***. Същият,
в хода устните състезания и в представената по делото Писмена защита, пледира
съда да отмени като незаконосъобразна оспорената заповед, предвид подробно
изложените съображения.
В подкрепа
на обективно съединените искове, са представени писмени доказателства.
По
искане на адвоката – пълномощник на ищцата, по делото е допусната и изслушана
съдебно – счетоводна експертиза, като вещото лице – специалист в съответната
област, е определило размера на претендираното обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ.
Заключението не е оспорено от страните и е приобщено към останалия
доказателствен материал по делото.
В срока
по чл. 131 ГПК, е депозиран отговор на
исковата молба от страна на ответника, в който отговор оспорва предявения иск.
Твърди, че уволнението е законосъобразно, тъй като ищцата е отказала да получи
„разпределен й документ по компетентност”. Сочи се, че е спазена процедурата по
чл. 193 КТ, като на ищцата са й поискани писмени обяснения преди да бъде
наказана дисциплинарно. Ищцата е нарушила разпоредбите на чл. 187, т. 3 и т. 7 КТ, тъй като е допуснала неизпълнение на възложената й работа, както и не е
изпълнила законни нареждания на работодателя.
В
горният смисъл е и представената по делото Писмена защита на процесуалния
представител на ответника.
За
нуждите на делото, от ответника – работодател е изискано и представено копие от
трудовото досие на ищцата.
Съдът, след като прецени доводите на страните и
събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна:
Предвид събраните по делото писмени доказателства, съдът приема за
доказано, а и не се спори между страните в процеса, че между тях е съществувало
валидно трудово правоотношение, по
силата на което ищцата е заемала длъжността „Юрисконсулт” в Община – Димово. Горното
обстоятелство се доказва от представения с личното трудово досие на ищцата
Трудов договор № 13 от 05.06.2017 г., от който е видно, че ищцата е назначена
на длъжността „юрисконсулт” в Община – Димово, считано от 05.06.2017 г., до
провеждане на конкурс.
Със Заповед № 19/ 08.11.2019 г. на Вр.И.Д. Кмет на Община – Димово, трудовоправната
връзка с ищцата е била прекратена, като със същата Заповед й е наложено най –
тежкото дисциплинарно наказание – „уволнение”. В оспорената заповед, като
цифровото описание на вменените на ищцата нарушения на трудовата дисциплина, са
посочени няколко основания, а именно : чл. 188, т. 3, във вр. с чл. 190, ал. 1,
т. 3 и т. 7, във вр. с чл. 330, ал.1, т. 6 КТ и чл. 187, т. 3 и т. 7 КТ.
Като словесно описание на мотивите за уволнението на ищцата, в оспорената
заповед е посочено: „Отказът да получи жалба на търговец до Комисията за защита
на конкуренцията по проведена обществена поръчка. Съгласно ЗОП, същата трябваше
да изготви становище от името на Общината до КЗК и окомплектова преписката.
Твърдението в писмените обяснения, че ще бъде приложена към досието на
процедурата, вместо да се образува дело и подготви документация и становище до
КЗК”.
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 КТ.
При
спазване на установената константна съдебна практика, че в този вид
производства доказателствената тежест принадлежи изцяло на работодателя –
ответник, съдът, с доклада по делото, вмени в доказателствена тежест на
ответника да докаже следните обстоятелства: че законосъобразно е прекратил трудовото правоотношение с
ищцата, в това число, че е спазена установената в КТ процедура за
налагане на дисциплинарно наказание (чл. 192
ал.1 КТ, чл. 193 ал.1, чл. 194 и чл. 195 ал.1 КТ), че
преди да е наложено дисциплинарното наказание „уволнение” на ищцата, от същата
са взети обяснения; че ищцата е допуснала
нарушенията на трудовата дисциплина посочени в Заповед № 19 от 08.11.2019 г. на
Вр. И.д. Кмет на Община – Димово, а именно: неизпълнение на възложената работа, неспазване на
техническите и технологичните правила (чл. 187, т. 3 КТ); че не изпълнила законни нареждания на работодателя (чл. 187, т. 7 КТ), в това число кои законни
нареждания на работодателя не е изпълнила; че е допуснала системни
нарушения на трудовата дисциплина и какви са системните нарушения (чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ); че е допуснала други тежки нарушения на трудовата
дисциплина и кои са
тези нарушения (чл. 190,
ал.1, т. 7 КТ).
Работодателят – ответник, е
страната в процеса, която следва да докаже възникването на фактическия състав/
фактическите състави на нарушението/ нарушенията визирани в заповедта, както и че
правото за налагане на дисциплинарното наказание е упражнено законно, при
наличието на всички предпоставки за това. При извършеният контрол за
законосъобразност на проведеното дисциплинарно производство, съдът констатира,
че са допуснати нарушения, които водят до порочност на крайния акт, с който е
приключило това производството – уволнителната Заповед.
С разпоредбата на чл. 193, ал.1 КТ, законодателят е вменил императивното задължение на работодателя, преди да
упражни дисциплинарната власт и да наложи дисциплинарно наказание, да изслуша
работника или служителя, или да приеме писмените му обяснения, с цел тези
обяснения да бъдат обсъдени и взети предвид преди да бъде наложено дисциплинарно наказание.
По делото, от ответната страна е
представено Писмо изх. № РД – 9400 – 74/ 01.11.2019 г., изпратено до ищцата, с
което от страна на работодателя, на осн. чл. 193, ал. 1 КТ са й поискани
обяснения, които да даде в 3 дневен срок от получаване на писмото, относно:
„Вашия отказ на 31.10.2019 г. да получите писмо – жалба с вх. № РД – 1100 – 43/
31.10.2019 г.”. Във връзка с писмото, са дадени писмени обяснения от ищцовата
страна.
С уволнителната заповед ищцата е
наказана дисциплинарно за няколко нарушения
на трудовата дисциплина – неизпълнение
на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила (чл. 187, т. 3 КТ); че не е изпълнила законни нареждания на работодателя (чл. 187, т. 7 КТ); че е допуснала системни нарушения на трудовата дисциплина (чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ); че е допуснала други тежки нарушения на трудовата
дисциплина (чл. 190, ал.1, т. 7 КТ).
Съдът обаче намира, че по начина,
по който работодателят е формулирал искането отправено към ищцата да даде
писмени обяснения, на практика е поискано обяснение само за едно от вменените й
дисциплинарни нарушения, но не и за всички за които е наказана със Заповедта за
дисциплинарното й уволнение. Поискани са обяснения за „отказ на ищцата да
получи на 31.10.2019 г. писмо – жалба с вх. № РД – 1100 – 43/ 31.10.2019 г.”.
Дори не става ясно за кое от всички нарушения на трудовата дисциплина, за които
е наказана в цифрово изражение, са й поискани обяснения.
Поради това, съдът приема, че за
някои от вменените на ищцата дисциплинарни нарушения, не са й поискани
обяснения преди да бъде издадена заповедта за уволнение, поради което и
нарушена се явява регламентираната в чл. 193, ал. 1 КТ процедура.
Кодексът на
труда е определил
предпоставки, които трябва да се спазят преди издаване на заповедта. От
съществено значение е, обясненията да достигнат
до работодателя преди той да наложи наказанието, за да бъде обективно възможно
той да ги съобрази при вземане на решението си за налагане на наказание.
Гореизложеният пропуск е
самостоятелно основание за отмяна за обжалваната Заповед за уволнение, при
допускането на който съдът не е необходимо да разглежда спора по същество (чл. 193, ал. 2 КТ).
За пълнота на изложението съдът
намира за необходимо да посочи, че уволнителната Заповед, с която на ищцата е
наложено най – тежкото дисциплинарно наказание, е незаконосъобразна и по
същество. Както бе посочено по – горе, с цифровото съдържание на оспорената
Заповед, ищцата е наказана с редица нарушения на трудовата дисциплина, а именно : чл. 187, т. 3 КТ, на който текст
съответства – неизпълнение на
възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила; чл. 187, т. 7 КТ – че не е изпълнила законни нареждания на работодателя; чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ – че е
допуснала системни нарушения
на трудовата дисциплина и на осн. чл. 190, ал.1, т. 7 КТ – че е допуснала други тежки нарушения на трудовата дисциплина.
Съобразно обективираното в
Заповедта, съдът вмени с доклада по делото, ответника – работодател да докаже в
какво се изразяват съответните дисциплинарни нарушения, в частност – кои техническите и технологичните правила е нарушила ищцата, кои законни
нареждания на работодателя не е изпълнила, какви са системните нарушения и кои други
тежки нарушения на трудовата дисциплина е допуснала.
В хода на делото обаче, от страна
на работодателя не се доказаха по никакъв начин нито едно от тези вменени му
обстоятелства.
Не се доказаха фактическите
основания посочени в заповедта, каквото задължение в процеса има работодателя –
ответник – да докаже, че същите са настъпили и че е реализирал законосъобразно
дисциплинарната си власт.
Никъде в заповедта не е посочено, какви нарушения
на трудовата дисциплина е извършила ищцата, а още по – малко – системни или
тежки такива, на кои дати са извършени същите, кои законни нареждания на работодателя не е изпълнила, които
правила – технически и технологични е нарушила. Липсва каквото и да било
изложение на обстоятелствата, при които се твърди, че са извършени нарушенията.
Съгласно разпоредбата на чл. 195 КТ, дисциплинарното наказание
се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят,
нарушението и кога е извършено, наказанието и законовия текст, въз основа на който се налага. Работодателят дължи произнасяне
по всички факти и обстоятелства, които е взел предвид, и които са му послужили
да достигне до решението да наложи на работника най – тежкото дисциплинарно
наказание. Това задължение е с цел да бъде ясна волята му, аргументите му и
фактическите положения, които са довели до налагането на дисциплинарното
наказание. В този смисъл практиката на съдилища е непротиворечива и
еднопосочна.
В случая, съдът намира, че това
изискване на КТ не е спазено и така издадената Заповед № 19/ 08.11.2019 г. на
Вр.И.Д. Кмет на Община – Димово, е немотивирана.
Съгласно установената съдебна
практика, меродавно е посочването на основанието на което се прекратявана трудово
правната връзка, а не неговата правна квалификация. Не е достатъчно посочване само
на цифровото изражение на законовият текст, тъй като по този начин работника е
лишен от възможността да узнае фактическите основания за уволнението си, за да
може да осъществи надлежната си правна защита срещу уволнението. В случая,
работодателят е сторил именно това – бланкетно е изброил законовите текстове,
без да изложи в какво се изразяват вменените на ищцата нарушения на трудовата
дисциплина и кога са извършени.
Неспазването на това изискване на
Закона, освен че нарушава правото на защита на ищеца, създава пречки да се извърши проверка на процесът на формиране на волята на работодателя да наложи на
работника такъв вид наказание. Очевидно е, че в заповедта липсват мотиви, като
е налице едно бланкетното посочване на дисциплинарните
нарушения и на законовите текстове от КТ.
Предвид тези мотиви, съдът
приема, че така издадената заповед не отговаря на изискванията на чл. 195 КТ –
същата е немотивирана, не съдържа изискуемите реквизити, което е основание за
нейната отмяна поради незаконосъобразност.
Предвид гореизложените мотиви, съдът намира, че ответника не доказа в
условията на пълно и главно доказване законосъобразността на уволнението, което
е основание за отмяна на Заповедта, с която на ищцата е наложено дисциплинарното
наказание „уволнение”.
При така
установеното от фактическа и правна страна, съдът приема, че Заповед № 19/ 08.11.2019
г. на Вр. И.Д. Кмет на Община – Димово следва
да бъде отменена, като незаконосъобразна.
С оглед горното, съдът уважава иска по чл. 344, ал.1, т. 1 КТ като основателен
и доказан.
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т. 2 КТ.
С оглед основателността на иска за отмяна на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание на ищцата, основателен се явява и иска
за възстановяването й на заеманата до уволнението длъжност – „Юрисконсулт” в
Община – Димово. Съдът приема, че ищцата е носител на потестативното право за
възстановяване на прекратената със Заповедта трудово – правна връзка, поради
което съдът уважава и иска по чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
В исковата молба, ищцата претендира да й бъде присъдено
обезщетение по чл. 344, ал.1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, за времето през
което е останала без работа поради уволнението, а именно – за периода 11.11.2019
г. – 11.02.2020 г., в размер 2 160.00 лв.
От представеното по делото копие от Регистрационна карта на
ищцата, издадена от Бюро по труда – гр. Белоградчик, се установява, че от
15.11.2019 г., ищцата е регистрирана като безработна. Т.е., след прекратяване
на трудовото правоотношение с ответника, ищцата не е престирала труд, поради
което й се дължи обезщетение по чл. 344, ал.1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
Съдът
намира, че претенцията за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, е
доказана по основание. Доказани са вреди, претърпяни вследствие оставане на ищцата
без работа след незаконното уволнение, поради което и същите следва да бъдат
репарирани от ответника. Налице са материално – правните предпоставки за
уважаване на иска по чл. 344, ал.1, т. 3 КТ, а именно – уволнението е признато за незаконно, налице
е вреда която се съизмерява с пропуснато трудово възнаграждение, доказана с
представянето на регистрационна карта на ищцата, доказваща, че същата е
безработна, и причинно – следствената връзка между уволнението и вредата.
Досежно размера на обезщетението по чл. 344, ал.1, т. 3 във
вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, съдът намира, че същия е частично доказан. Претенцията
за присъждане на обезщетението е в размер на 2 160 лв. Видно от изготвеното и
неоспорено по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза, размера
на процесното обезщетение за периода 11.01.2019 г. – 11.02.2020 г., е 2 160 лв.
– брутно, или 1 944 лв. – нетно, след приспадане на ДОД, какъвто вид данък
се дължи върху този вид обезщетение. Тъй като съдът постановява съдебния си акт
преди крайния срок на претендирания период за присъждане на обезщетението, то
обезщетението следва да бъде присъдено в размер на 1 794 лв., след
приспадане на ДОД. Поради това, съдът намира, че претенцията на ищеца е
основателна и доказана за периода 11.11.2019 г. – 05.02.2019 г. (датата на постановяване на съдебния акт), за сумата от 1 794 лв., като в частта до
2 160 лв., отхвърля иска.
Основателен
се явява и акцесорния иск за законни лихви върху главницата от 1 794 лв.,
считано от датата на подаване на исковата молба – 22.11.2019 г., от когато
ответника е поканен да плати обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, до
окончателното й изплащане.
По
разноските :
Предвид
изхода на делото – съдът уважи обективно съединените искове, поради което и
ответника е страната в процеса, която следва да понесе в своя тежест
направените по делото разноски, от заплащането на които ищцата е освободена, а
именно – 71.76 лв. – държавна такса – съобразно уважената част на иска по чл.
344, ал.1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и 40.00 лв. – за възнаграждение за
вещо лице, които следва да бъдат заплатени по сметката РС – Белоградчик.
Ответникът
следва да заплати на ищцата и направените от последната разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1 500 лв. За реалното им извършване са
представени надлежни писмени доказателства – договор за правна защита и
съдействие, в което е отбелязано, че адвокатското възнаграждение е изплатено
напълно в брой, и е в размер на 1 500 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, уволнението на Г.В.С.
***, с ЕГН **********, за незаконно,
като ОТМЕНЯ Заповед № 19/ 08.11.2019 г. на Временно
изпълняващ длъжността Кмет на Община – Димово.
ВЪЗСТАНОВЯВА
на основание чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ,
Г.В.С. ***, с ЕГН **********,
на заеманата до уволнението длъжност – „Юрисконсулт”
в Община – Димово, обл. Видин, ул. „Георги Димитров” № 137, Булстат
*********.
ОСЪЖДА Община
– Димово, обл. Видин, ул. „Георги Димитров” № 137, Булстат *********,
представлявана от С. С. – Кмет, да заплати на Г.В.С. ***, с
ЕГН **********, сумата от 1 794 лв. (хиляда седемстотин деветдесет и
четири лева) – на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ – обезщетение за
времето през което е останала без работа, поради уволнението за периода 11.11.2019 г. – 05.02.2020 г.
(датата на постановяване на
съдебния акт), ведно със законните лихви върху главницата,
считано от 22.11.2019 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното
й изплащане, като в останалата част до претендирания размер – 2 160.00
лв., ОТХВЪРЛЯ исковата претенция.
ОСЪЖДА Община –
Димово, обл.
Видин, ул. „Георги Димитров” № 137, Булстат *********, представлявана от С. С.
– Кмет, да заплати
по сметката на Районен съд – Белоградчик, направените по делото разноски, в
размер на 71.76 лв. – държавна такса, съобразно уважената част на иска по чл.
344, ал.1, т. 3 КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, 40.00 лв. – възнаграждение за
вещо лице, 5.00 лв. – за служебно издаване на изпълнителен лист в полза на съда
за държавните такси.
ОСЪЖДА Община – Димово, обл. Видин, ул. „Георги Димитров” № 137, Булстат *********, представлявана
от С. С. – Кмет, ДА ЗАПЛАТИ на Г.В.С. ***, с ЕГН **********, направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв., както и
5.00 лв. – за издаване на изпълнителен лист в полза на ищцата.
Решението подлежи на обжалване
пред ВОС в двуседмичен срок от датата на обявяване на решението – 05.02.2020
г.
Районен съдия: