Р Е Ш Е Н И Е № 581
10.04.2020 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно
заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при секретаря Христина Близнакова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 8123/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е
по жалба от Министерство на земеделието, храните и горите, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 55, представлявано
от ******** Д. Ж. Т. против Наказателно постановление №
НЯСС-222 от 21.11.2019 г., издадено от К. М. В. – ********************* на
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което на
основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите (ЗВ) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 6
000 (шест хиляди) лева за нарушение по чл. 190а, ал. 2 във вр. с чл. 190а, ал. 1, т. 3 от
ЗВ.
В жалбата се
навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление
(НП). Жалбоподателят твърди, че чрез процесното предписание, дадено с
констативен протокол № 07-01-84/28.05.2019 г., ДАМТН е излязла извън своята
материална компетентност, определена от разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3
от ЗВ, тъй като язовир Пясъчник“ е включен в изключението по приложение № 1 към
чл. 13, т. 1 от ЗВ. Поддържа, че в нарушение на чл. 6 от ЗАНН
административнонаказващият орган (АНО) не се е произнесъл дали нарушението е
извършено виновно. Сочи, че при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение (АУАН) не са вписани единните граждански номера (ЕГН)
на свидетелите по акта, което поддържа да съставлява съществено процесуално
нарушение и самостоятелно основание за отмяна на НП. Твърди още да липсва
надлежно описание на нарушението, което да е ограничило правото му на защита.
Моли наказателното постановление да бъде отменено. В условията на евентуалност
поддържа да е налице хипотеза на маловажен случай на административно нарушение.
В съдебното заседание, в което е даден ход на съдебните прения, редовно
уведомен, жалбоподателят не се представлява.
Въззиваемата
страна с писмено становище с вх. № 3395/16.01.2020 г. оспорва жалбата и
поддържа наказателното постановление. Взема становище да не са допуснати
съществени процесуални нарушения, а възраженията на жалбоподателя да са
неоснователни. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно
заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от Министерство на земеделието,
храните и горите (МЗХГ), спрямо което лице е наложена „имуществената санкция“,
следователно от субект с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от
наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 29.11.2019 г.,
установено от Известие за доставяне на регистрирана пощенска пратка с №
9100023453573, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган на
04.12.2019 г., поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е частично основателна, поради
което атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено по следните
съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
На 28.05.2019 г. свид. О.Б.Г. – ****** ******** в
регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ – Южна
Централна България при ДАМТН, участвал в извършването на проверка на язовир
„Пясъчник“. Язовирът се намирал в имоти с идентификатори: 44481.0.1; 44481.0.2;
44481.0.4; 44481.0.120 – находящи се в землището на с. Любен, общ. Съединение,
имоти с идентификатори: 55378.1.52; 55378.40.5; 55378.40.233; 55378.40.252;
55378.1.80; 55378.40.242; 55378.40.235; 55378.40.253 – находящи се в землището
на с. Паничери, община Хисаря и имот с идентификатор 03589.0.1 – находящ се в землището на с.
Беловица, община Хисаря. Язовир „Пясъчник“, както и всичките имоти били
собственост на жалбоподателя Министерство на земеделието, храните и горите, за
което били издадени актове за публична държавна собственост с № 7186/13.05.2010
г.; № 7189/13.05.2010 г.; № 7188/13.05.2010 г.; № 7187/13.05.2010 г.; №
7191/13.05.2010 г.; № 7192/13.05.2010 г.; № 7198/13.05.2010 г.; №
7197/13.05.2010 г.; № 7196/13.05.2010 г.; № 7195/13.05.2010 г.; №
7194/13.05.2010 г.; № 7193/13.05.2010 г. и № 7190/13.05.2010 г. За извършената
проверка бил съставен Констативен протокол № 07-01-84/28.05.2019 г., с който на
МЗХГ като собственик на язовирната стена и съоръженията към нея било дадено
предписание да се представи в регионален отдел „НЯСС - ЮЦБ“ с адрес: гр.
Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ № 67, ет. 3, ст. 307А, анализ за техническото и
експлоатационно състояние и оценка на сигурността на язовирната стена и
съоръженията към нея на язовир „Пясъчник“ със срок за изпълнение до 28.06.2019
г. В констативния протокол било изрично вписано, че отговорен за изпълнение на
предписанието е собственикът на язовирната стена и съоръженията към нея, както
и че той трябва да уведоми писмено председателя на ДАМТН за изпълнението.
С писмо с вх. № ВЯ-02-10 от 12.06.2019 г. операторът
на язовирната стена „Напоителни системи“ ЕАД - клон Марица получил екземпляр от
констативен протокол № 07-01-84/28.05.2019 г.
На 27.06.2019 г. жалбоподателят МЗХГ с писмо с рег.
индекс 12-2580 от 27.06.2019 г. също получил екземпляр от констативен протокол
№ 07-01-84/28.05.2019 г. Въпреки това жалбоподателят не представил в ДАМТН
изискания му с констативния протокол анализ за техническото и експлоатационно
състояние и оценка на сигурността на язовирната стена и съоръженията към нея на
язовир „Пясъчник“.
На 05.07.2019 г. свид. Г. извършил проверка в
деловодната система на ДАМТН, която осигурявала достъп до всички постъпили
документи в Агенцията. При проверката си свидетелят установил, че не е постъпил
анализът за техническото и експлоатационно състояние и оценка на сигурността на
язовирната стена и съоръженията към нея на язовир „Пясъчник“, който бил изискан
от жалбоподателя с КП № 07-01-84/28.05.2019 г.
На 29.07.2019 г. свид. Г. съставил акт за установяване
на административно нарушение с № 07-041 против Министерство на земеделието,
храните и горите в присъствието на двама свидетели и на упълномощен
представител на жалбоподателя, на когото бил връчен препис от акта срещу
разписка. На същата дата и преди съставянето на акта свид. Г. отново извършил
проверка в деловодната система на ДАМТН, при която установил, че изисканият
документ все още не бил постъпил.
Срещу акта било подадено писмено възражение от
жалбоподателя с вх. № 85-02-194-2/01.08.2019 г., което било прието за
неоснователно от административнонаказващия орган.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка се установява от
събраните гласни доказателствени средства, както и от писмените доказателства
по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. О.Б.Г.. От тях
се установява, че свидетелят е участвал в извършването на проверка от органите
на ДАМТН на язовир „Пясъчник“. Свидетелят Г. изяснява, че проверката е
извършена на два етапа, като показанията му са източник на доказателствена
информация кога и къде са се провели тези етапи и какви обстоятелства са били
констатирани. Установява се на следващо място, че първият етап от проверката се
е състоял на 28.05.2019 г. и е извършен по местонахождението на язовирната
стена, която е била обходена с оглед обследване на нейното техническо и
експлоатационно състояние. Свидетелят пояснява, че резултатите от проверката
били обективирани в констативен протокол № 07-01-84/28.05.2019 г., като с него
било дадено и предписание да бъде представен в ДАМТН анализ за техническото и
експлоатационно състояние и оценка на сигурността на язовирната стена и
съоръженията към нея на язовир „Пясъчник“ в срок до 28.06.2019 г. Установява се
още, че процесният анализ, чието представяне е изискано с констативния
протокол, е част от задължителната документация във връзка с безопасната работа
на язовирните стени и съоръженията към тях и който документ би следвало да е
наличен при собственика на язовирната стена или оператора, а не да се възлага
неговото бъдещо изготвяне. Свидетелят Г. посочва и че собственик на язовирната
стена и съоръженията към нея е жалбоподателят МЗХГ, като екземпляр от
констативния протокол и процесното предписание е бил връчен на жалбоподателя на
дата 27.06.2019 г., а на оператора на язовирната стена – на 12.06.2019 г. На
следващо място от свидетелските показания се установява, че след като е изтекъл
срокът за изпълнение на предписанието, свид. Г. е извършил проверка, при която
установил, че изисканият анализ не е представен. Свидетелят изяснява, че
деловодната система на ДАМТН осигурява достъп до всички постъпили материали в
Агенцията, включително в регионалните отдели, поради което проверката му е била
изчерпателна. Установява се още, че към датата на съставяне на АУАН
актосъставителят отново извършил проверка, но процесният анализ за техническото
и експлоатационно състояние и оценка на сигурността на язовирната стена и
съоръженията към нея на язовир „Пясъчник“ все още не бил постъпил в ДАМТН.
Показанията на свид. Г. са подробни, хронологически и логически последователни
и вътрешно непротиворечиви. В тях той възпроизвежда обстоятелства, които
непосредствено е възприел в хода на извършените проверки. Показанията му изцяло
се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства, които служат за
тяхната проверка. По тези съображения настоящият състав изцяло дава вяра на
показанията на свид. Г..
От Констативен протокол № 07-01-84/28.05.2019 г. от
проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията към нея и документацията за
експлоатацията се установява, че на 28.05.2019 г. е извършена проверка от ДАМТН
- с участието на свид. Г., на язовир „Пясъчник“, собственост на Министерство на
земеделието, храните и горите, като с раздел V, т. 1.1 от протокола е дадено
предписание да се представи в РО НЯСС ЮЦБ с адрес: гр. Пловдив, бул. „Санкт
Петербург“ № 67, ет. 3, ст. 307А, анализ за техническото и експлоатационно
състояние и оценка на сигурността на язовирната стена и съоръженията към нея,
като е определен срок за изпълнение до 28.06.2019 г. Изяснява се още, че с
констативния протокол е указано, че отговорен за изпълнението на дадените
предписания е собственикът на язовирната стена и съоръженията към нея, както и
че той трябва да уведоми писмено председателя на ДАМТН за изпълнението на
предписанието.
От писмо с рег. индекс 12-2580/27.06.2019 г. по описа
на МЗХГ се изяснява, че констативен протокол № 07-01-84/28.05.2019 г. е бил
получен от жалбоподателя на дата 27.06.2019 г.
От Заповед № А-5/02.01.2018 г. на председателя на
ДАМТН се установява, че наказателното постановление е издадено от надлежно
оправомощено лице, което е действало в рамките на своята материална и
териториална компетентност. Компетентността на актосъставителя се установява от
Заповед № А-517/12.07.2018 г., т. 61 на председателя на ДАМТН.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При
съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно
задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е
за запознаване със съдържанието му на представител нарушителя и му е връчен
препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и
обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието
на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е от материално и
териториално компетентен орган. Съдът намери и че е налице припокриване на
установените факти и правни изводи между АУАН и НП.
В тази връзка
неоснователно е възражението на жалбоподателя, че с процесното предписание по
т. 1.1 от раздел V на констативен протокол № 07-01-84/28.05.2019 г.
контролните органи са излезли извън своята предметна компетентност съгласно
разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ. Съдът изцяло споделя съображенията
на въззиваемата страна в писмено становище с вх. № 3395/16.01.2020 г. Те
кореспондират и с промените в съдържанието на разпоредбата. С ДВ бр. 55 от 2018
г. думата „задължителни“ е заличена досежно предписанията на ДАМТН, тъй като е
създадена нова ал. 2 – разпоредбата на чл. 190а, ал. 2 от ЗВ в настоящата й
редакция, с която се въвежда материалноправното задължение за собствениците на
язовирни стени да изпълняват предписанията по чл.190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, като
с измененията и допълненията от ДВ бр. 55 от 2018 г. се регламентират и
конкретните изключения, за които лицата по чл. 190а, ал. 1 не могат да дават
предписания – „с изключение на язовирите по приложение № 1 към чл. 13, т. 1, за
намаляване на водните обеми, за което уведомява съответната басейнова
дирекция“. По делото не е спорно, че процесният язовир попада под т. 35 в
приложение № 1, което всъщност е към разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗВ.
За да бъде изключена компетентността по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ на
председателя на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица, следва обаче кумулативно да са налице две
предпоставки – язовирът да е включен в процесното приложение към закона, но и
предписанието да е за намаляване на водните обеми. В настоящата хипотеза е
налице само първата от двете кумулативни предпоставки. Основателно въззиваемата
страна възразява, че не е адресирала до жалбоподателя предписание за намаляване
на водните обеми, а за представянето на анализ за техническото и експлоатационно
състояние и оценка на сигурността на язовирната стена и съоръженията към нея.
Следователно процесното предписание не попада в разгледаното изключение. То е
издадено при стриктно съблюдаване на материалната компетентност на
постановилите го длъжностни лица. По тези съображения възражението се приема за
неоснователно.
Несподелимо е и възражението за допуснато съществено
процесуално нарушение, тъй като в АУАН и в наказателното постановление не бил обсъден
въпросът за вината на жалбоподателя. С обжалваното наказателно постановление е
ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическо лице.
Имуществената санкция е отделен правен институт, въведен с разпоредбата на чл.
83, ал. 1 от ЗАНН като обективна,
безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за
неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на
тяхната дейност. Разликата между наказанието „глоба“ за физическите лица и
„имуществената санкция“ за юридическите лица и едноличните търговци се свежда
до субекта на отговорността. Именно от тази разлика в субекта и поради това, че
българското законодателство изключва наказателна и административнонаказателна
отговорност за юридическите лица, то отговорността по чл. 83 от ЗАНН се
определя като обективна, безвиновна отговорност (така Тълкувателно решение № 3
от 03.07.2014 г. по тълкувателно дело № 5/2013 г., ОСК на ВАС). Следователно
въпросът за вината не подлежи на изследване в процеса, а възражението за
нейната недоказаност е неоснователно.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно и
възражението на жалбоподателя, че непосочването в АУАН на единните граждански
номера на свидетелите в нарушение на чл. 42, т. 7 ЗАНН е процесуално нарушение
от категорията на съществените. В случая АУАН с № 07-041/29.07.2019 г. е
съставен в присъствието на двама свидетели по чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Всеки от
свидетелите е индивидуализиран чрез посочване на трите си имена, адрес за
призоваване, заемана длъжност и личен номер на служебната карта. Следователно
имената и адресът на свидетелите са посочени, а единствено липсва отбелязване
на техните ЕГН. Съдът приема, че само по себе си това обстоятелство не се
приравнява автоматично на съществено процесуално нарушение. При тази преценка
трябва да се съобрази дали нередовността на АУАН е препятствала разкриването на
обективната истина. Преследваната от законодателя цел с правилото за поведение
по чл. 42, т. 7 от ЗАНН е да бъдат ясно и недвусмислено индивидуализирани
свидетелите по акта в случай на необходимост от тяхното по-нататъшно участие в
производството. В процесния случай се установи, че тази цел е била надлежно
изпълнена, поради което съществено процесуално нарушение не е допуснато. Налице
са достатъчно индивидуализиращи свидетелите по акта признаци, позволяващи еднозначното
им идентифициране. Така не е съществувала никаква пречка, в случай че
жалбоподателят е желаел (такова желание не е изразено), свидетелите да бъдат
призовани и разпитани. Следователно правото му на защита не е ограничено, нито
е нарушено, поради което макар и формално да липсва част от реквизит от
съдържанието на АУАН, то този пропуск не опорочава съществено производството и
не съставлява основание за отмяна на НП (така Решение № 2501 от 03.12.2019 г. по к.а.н.д. № 3245/2019 г. на
Административен съд – Пловдив; Решение
№ 2104 от 19.10.2018 г. по к.а.н.д. № 1957/2018 г. на Административен съд –
Пловдив; Решение № 2152 от 25.10.2018
г. по к.а.н.д. № 2203/2018 г. на Административен съд – Пловдив; Решение от 10.12.2010 г. по к.а.н.д. №
2305/2010 г. на Административен - съд Пловдив; Решение № 2637 от 25.11.2013 г.
по к.а.н.д. № 2714/2013 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 605 от
23.03.2015 г. по к.а.н.д. № 358/2015 г. на Административен съд – Пловдив).
Неоснователно е и възражението да не са надлежно
изпълнени изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН към описанието на
нарушението. С Тълкувателно решение № 2/07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г.,
ОСНК на ВКС е изяснено, че в обстоятелствената част на обвинителния акт трябва
да се съдържат фактите, които обуславят съставомерността на деянието и
участието на обвиняемия в осъществяването му, като към тях се отнасят времето и
мястото на извършване на престъплението и пълните данни за личността на
обвиняемия. В административнонаказателния процес аналогична функция на
обвинителния акт изпълнява АУАН, който очертава предмета на доказване в
процеса. В тази връзка не следва да се поставят по-високи изисквания към
описанието на нарушението в производството по ЗАНН спрямо обвинителния акт, с
който се повдига обвинение в извършено престъпление – деяние с многократно
по-висока степен на обществена опасност спрямо административното нарушение. В
случая при описанието на процесното нарушение както в АУАН, така и в НП се
съдържат твърденията на актосъставителя, респ. фактическите изводи на
наказващия орган за това какво е конкретното съдържание на направеното
предписание, т.е. какво поведение е задължен да предприеме адресатът на
предписанието, какъв е срокът за неговото изпълнение, в кой акт е обективирано
предписанието, кое е задълженото лице и поради кои обстоятелства отправеното
предписание има задължителен за него характер, посочени са датите на
извършените проверки, както и какво е било насрещното поведение от страна на
задълженото лице, с което си поведение то е осъществило и изпълнителното
деяние. Именно това е необходимият набор от фактически твърдения с оглед на
правната квалификация на нарушението, които обуславят съставомерността на
деянието и участието на наказаното лице в осъществяването му, а следователно и
редовността на описанието на нарушението. Отново съгласно т. 4.2 от ТР № 2/2002
г. на ОСНК на ВКС всякакви други обстоятелства, които не са част от състава на
престъплението (в случая на нарушението), могат да се установяват и в хода на
съдебното следствие. Самото възражение, макар и значително по обем, е бедно на
конкретика в доводите си и би могло да послужи като основание за възразяване
срещу почти всяко наказателно постановление. Така и не се посочи за кой елемент
от състава на административно нарушение, за което е наложена санкцията, липсва
фактическо твърдение при описанието на нарушението, с изключение на твърдението
по жалбата, че не било посочено в какво се изразява нарушението на
технологичното състояние. Такова обстоятелство обаче е напълно неотносимо към
настоящия процес и обосновано не присъства при описанието на нарушението.
Жалбоподателят е санкциониран от фактическа страна за това, че не е изпълнил в
срок даденото му задължително предписание да представи анализ за техническото и
експлоатационно състояние и оценка на сигурността на язовирната стена и
съоръженията към нея на язовир „Пясъчник“. Никъде в АУАН и в НП не се твърди да
е констатирано каквото и да е нарушение на технологичното състояние, нито пък
имуществената санкция да е наложена заради това. Несподелимо е и твърдението,
че релевантните по делото факти не можело да се извличат от описанието на
нарушението в обстоятелствената част на АУАН и НП. Напротив, точно това е
мястото, където всяко общо и абстрактно понятие от правната норма, приета за
нарушена, следва да бъде подведено под конкретен факт от обективната
действителност, индивидуализиран по време, място и начин на извършване. В
настоящия случай това изискване е спазено в пълнота при описанието на
нарушението, с което е охранено правото на защита на жалбоподателя. В
заключение настоящият съдебен състав намира, че направеното описание на
нарушението отговаря на стандарта, установен от чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Всички възражения на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения
се оценяват от съда за неоснователни.
По делото от обективна страна по категоричен начин се
установява, че жалбоподателят Министерство на земеделието, храните и горите е
собственик на процесната язовирна стена и съоръженията към нея, представляващи
язовир „Пясъчник“, находящ се в поземлени имоти с идентификатори: 44481.0.1;
44481.0.2; 44481.0.4; 44481.0.120 – находящи се в землището на с. Любен, общ.
Съединение, имоти с идентификатори: 55378.1.52; 55378.40.5; 55378.40.233;
55378.40.252; 55378.1.80; 55378.40.242; 55378.40.235; 55378.40.253 – находящи
се в землището на с. Паничери, община Хисаря и имот с идентификатор 03589.0.1 – находящ се в землището на с.
Беловица, община Хисаря, за което са издадени актове за публична държавна
собственост, приложени по преписката. Обстоятелството, че именно жалбоподателят
е собственик на проверявания обект, не е и спорно между страните. На следващо
място по категоричен начин се установява и фактът на даденото предписание с
раздел V, т. 1.1 от КП
№ 07-01-84/28.05.2019 г., както и неговото съдържание: „Да се представи в РО
НЯСС ЮЦБ с адрес: гр. Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ № 67, ет. 3, ст. 307А,
анализ за техническото и експлоатационно състояние и оценка на сигурността на
язовирната стена и съоръженията към нея, срок: 28.06.2019 г.“. Така даденото
предписание от правна страна се квалифицира като такова по чл. 190а, ал. 1, т.
3 от ЗВ. То изхожда от длъжностни лица, надлежно оправомощени от председателя
на ДАМТН, доказателство за което представлява Заповед № А-517/12.07.2018 г. –
приложена по преписката, като възлагането на компетентност за издаване на
задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и съоръженията към
тях и за определянето на срок за тяхното изпълнение следва от т. 5 от
Заповедта. На следващо място предписанието е издадено в рамките на правомощията
на контролните органи. Съдът вече изложи мотивите си защо приема за
неоснователно възражението на жалбоподателя ДАМТН да е надхвърлила нормативно
предвидените граници на компетентността си чрез процесното предписание.
Последното е адресирано до собственика на язовир „Пясъчник“, а по съществото си
засяга изясняването на техническото състояние и на условията за експлоатация на
контролиран обект. Следователно предписанието се ползва със задължителния
характер спрямо собственика на язовирната стена и съоръженията към нея, който
му придава разпоредбата на чл. 190а, ал. 2 от ЗВ. Цитираната разпоредба ясно
посочва адресата на правилото за поведение, който е собственикът, а не
операторът на язовирната стена, поради което жалбоподателят се явява годен
субект на административното нарушение. Съдът намира, че по делото категорично
се доказа, че процесното предписание – такова по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ,
не е било изпълнено в определения срок до 28.06.2019 г. От показанията на свид.
Г. се установи, че след изтичането на срока за изпълнение той е извършил
проверка в деловодната система на ДАМТН, но изисканият документ не е бил
постъпил. Такава проверка той извършил отново и на датата на съставяне на АУАН,
но предписанието все още не било изпълнено. Посочи се, че изисканият анализ е
следвало да бъде представен в регионалния отдел НЯСС - ЮЦБ на ДАМТН. Проверката
от страна на свид. Г. се цени от съда като изчерпателна и достатъчна за
установяване на действителната фактическа обстановка, тъй като свидетелят
изясни, че справката в системата предоставя отговор за материалите, постъпили
във всички звена на ДАМТН. Жалбоподателят също по никакъв начин не обори този
доказан по делото факт. При така установената фактическа обстановка се налага
извод, че предписанието не е било изпълнено нито в срок, нито със забава, а
включително и към момента на приключване на съдебното следствие във въззивната
инстанция жалбоподателят не е представил анализ за техническото и експлоатационно
състояние и оценка на сигурността на язовирната стена и съоръженията към нея на
язовир „Пясъчник“. Именно това му поведение, осъществено чрез бездействие,
съставлява изпълнителното деяние на нарушението. Последното е формално и от
обективна страна е било довършено с факта на осъществяване на изпълнителното си
деяние, без необходимост от настъпване на някакъв съставомерен или вредоносен
резултат.
Макар при нарушителите - юридически лица, да не се
изследва наличието на виновно поведение, то за да бъде законосъобразно
ангажирана административнонаказателната отговорност на дееца, трябва да се
установи, че изпълнението на материалноправното задължение е било обективно
възможно. В тази връзка доказа се, че процесното предписание е било доведено до
знанието на жалбоподателя на 27.06.2019 г., когато в МЗХГ е получено писмо с
рег. индекс 12-2580/27.06.2019 г., с което приложено е бил изпратен констативен
протокол № 07-01-84/28.05.2019 г.
Установи се и че срокът за изпълнение на предписанието е до 28.06.2019
г. От тези факти следват два извода. Първо, че жалбоподателят е бил уведомен за
адресираното до него предписание и за съдържанието на задължението си преди
изтичането на срока за изпълнение. Следователно изпълнението в срок е било
обективно възможно. На второ място обаче се установява и че предписанието е
било съобщено на жалбоподателя само един ден преди крайния срок. Не може да се
игнорира обстоятелството, че дори и изисканият анализ да е наличен, то за
изпълнение е необходимо и технологично време за разпределяне на материалите към
съответния служител, запознаване с констативния протокол, изготвяне и оформяне
на отговора. Контролните органи сами са определили месечен срок, приемайки че
това е достатъчното, но и необходимото време за изпълнение на предписанието. В
случая поради несвоевременното уведомяване жалбоподателят е бил лишен от
по-голямата част от този срок. Предвид тези съображения настоящият състав
намира, че жалбоподателят следва да бъде компенсиран и в случай че е изпълнил
предписанието макар и след срока по констативния протокол, но в месечен срок от
фактическото си уведомяване, то деянието му било следвало да се квалифицира
като маловажен случай, а НП да бъде отменено. Такъв бонус следва да бъде
признат само ако МЗХГ е положило усилие да изпълни задължението си в рамките на
такъв период от време, какъвто контролните органи са приели за необходим и
достатъчен. По делото се събра доказателствена информация за установяване дали
предписанието е било изпълнено и евентуално на коя дата. В тази връзка се доказа,
че то не е било изпълнено нито в определения в КП срок (до 28.06.2019 г.), нито
в месечен срок от уведомяването, а дори и до приключването на съдебното
следствие във въззивната инстанция, което е още близо седем месеца по-късно.
Следователно не може да се приеме, че забавянето в уведомяването на
жалбоподателя е било причината за неизпълнение на предписанието. Напротив –
видно е, че жалбоподателят продължава да бездейства в един значителен по своята
продължителност период от време. Тогава напълно ирелевантно остава на коя точно
дата преди 28.06.2019 г. той е щял да бъде уведомен, тъй като месеци наред след
узнаването не е предприел действия за реалното изпълнение на задължението си.
Действително създадената организация от административнонаказващия орган чрез
връчването на констативния протокол само ден преди крайния срок също търпи
критика. Негативните последици за жалбоподателя обаче бяха изцяло преодолени и
той беше компенсиран, като съдът посочи, че дори и предписанието да беше
изпълнено със забава, но в рамките на месечен срок от уведомяването, то НП би
било отменено поради маловажност на случая. В процесната хипотеза при
продължаващото месеци наред бездействие на МЗХГ забавеното връчване на КП по
никакъв начин не се е явило причина за неизпълнение на предписанието от страна
на задължения субект. В заключение съдът приема, че от една страна изпълнението
на предписанието е било обективно възможно поради връчването му преди срока за
изпълнение, а от друга деянието на жалбоподателя не е маловажен случай. Основният
аргумент за този извод е продължаващата липса на изпълнение на предписанието,
която обхваща един значителен период от време. Това обстоятелство съществено
повишава степента на обществена опасност на деянието, поради което тя не е
по-ниска в сравнение с обикновените случаи на този вид нарушения.
Отстраняването на последиците от нарушението по собствена инициатива е един от
основните аргументи в практиката за приложение на чл. 28 ЗАНН. Обстоятелствата,
че нарушението е първо по ред за дееца и не са настъпили вредни последици, не
са достатъчни деянието да се квалифицира като маловажен случай. Следва да се
има предвид, че нарушението по чл. 190а, ал. 2 от ЗВ е формално и
констатираните по делото смекчаващи обстоятелства са налични в почти всеки
отделен казус. Тяхното значение е отчетено от съда като смекчаващи
отговорността обстоятелства, обосноваващи налагането на санкция в по-нисък
размер. Степента на обществена опасност на процесното деяние е с типичния
интензитет за този вид нарушения, поради което не е налице хипотеза на
маловажен случай, а възражението на жалбоподателя в този смисъл е
неоснователно.
Не се споделя и доводът, че предписанието не е
изпълнено, тъй като то било неясно за жалбоподателя. Дори и последният да не е
разбрал какъв точно документ следва да представи в РО „Надзор на язовирните
стени и съоръженията към тях“ – Южна Централна България при ДАМТН, то никакво
съмнение не е имало, че до него в качеството му на собственик на язовирната
стена и съоръженията към нея е било адресирано предписание, което е
задължително за изпълнение, както и от кого е изхождало то. Жалбоподателят
обаче по никакъв начин не е сигнализирал, че има нужда от съдействие или
разяснение за изпълнение на предписанието. Липсват данни да са предприети
каквито и да е действия, насочени към изпълнение, било във вътрешните отношения
с оператора или да е поискано разяснение или отсрочване от контролния орган.
Вместо това, след като е бил уведомен за задължението си, жалбоподателят просто
е бездействал и то в продължение на месеци. Това поведение не може да бъде
прието за извинително под претекст, че предписанието не било ясно, тъй като
пределно ясен е бил фактът на възникналото задължение при това за активно
поведение. Тогава в тежест на задълженото лице е било да предприеме действия за
изпълнение на задължението си, включително, както се посочи, да потърси
съдействие, ако това е било необходимо. В случая съдът намира, че предписанието
е пределно ясно по своето съдържание и не поражда никакво затруднение или
съмнение какво е необходимото насрещно поведение. Сам жалбоподателят сочи, че
операторът на язовирната стена имал възможност да изпълни предписанието, което
недвусмислено показва, че първият е пределно наясно какво е необходимото
поведение за изпълнението или поне е могъл да потърси съдействие от оператора.
Категорично несподелим е и опитът чрез изброяването на
различни разпоредби от Наредба за
условията и реда за осъществяване на техническата и безопасна експлоатация на
язовирните стени и на съоръженията към тях, както и на контрол за техническото
им състояние, приета на основание чл. 141, ал. 2 от ЗВ, да се създаде
впечатление за неяснота относно създаваната документация във връзка с
експлоатацията на язовирните стени и съоръженията към тях. Разпоредбата на чл.
118 от Наредбата урежда изискванията към самото класиране на документацията от
експлоатацията на големите язовирни стени. Разпоредбата на чл. 24 от Наредбата
се отнася към един конкретен момент – завършването на началния етап на
експлоатация, а разпоредбата на чл.209, ал.3 от Наредбата регламентира
уведомително задължение за собственика, което възниква при наличието на
определени предпоставки. Разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 12 от Наредбата пък
регламентира задължение за оператора - да докладва на експертен технически
съвет, назначен от собственика, изготвения Анализ, което кореспондира и с
разпоредбата на чл. 211, ал. 3 от Наредбата, съгласно която анализът на
техническото състояние на язовирните стени и на съоръженията към тях се приема
от експертен технически съвет, назначен от собственика. Собственикът съгласно
чл. 57, т. 6 от Наредбата има задължение да изготвя анализи за техническото
състояние на язовирните стени и съоръженията към тях. Предвид така разписаното
му задължение по Наредбата по чл. 141 ал. 2 от ЗВ контролните органи са
отправили процесното предписание до собственика.
Неотносими към настоящия казус са обстоятелствата, че
с § 4в, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на ЗВ във връзка с
Решение № 495/13.07.2018 г. на МС „Държавна консолидационна компания“ ЕАД е
определена за търговско дружество със сто на сто държавно участие, което да
възлага ремонтите и реконструкциите на язовири – държавна и общинска
собственост, с изключение на тези, възложени на концесия, за които в
концесионния договор е предвидено извършването на ремонтно-възстановителни
дейности от страна на концесионера. На първо място това обстоятелство не
изключва контролните правомощия на председателя на ДАМТН и на оправомощените от
него лица съобразно чл. 190а, ал. 1 от ЗВ. Чрез процесното предписание не се
твърди и да е възникнала необходимост от ремонтно-възстановителни дейности,
нито е налице изземване на делегираните правомощия на „Държавна консолидационна
компания“ ЕАД. Изпълнението на предписанието е било насочено към изясняване на
техническото състояние и на условията за експлоатация на контролирания обект,
като самото предписание е издадено изцяло при съблюдаване на разпоредбата на
чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, поради което има задължителен характер спрямо
жалбоподателя като собственик на язовирната стена и съоръженията към нея.
За така извършеното административно нарушение от
жалбоподателя – юридическо лице, съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 39
от ЗВ е предвидена имуществена санкция от 1 000 до 20 000 лева. В конкретния
случай административнонаказващият орган е наложил имуществена санкция в размер
на 6 000 лева. Никъде в наказателното постановление обаче АНО не е посочил как
е определил именно в такъв размер следващата се на нарушителя санкция, нито кои
обстоятелства е приел за смекчаващи, кои за отегчаващи и как те се съотнасят.
Настоящият съдебен състав намира, че АНО не е мотивирал решението си да наложи
имуществена санкция в съответния размер, който надвишава предвидения от закона
минимум. Административнонаказващият орган няма задължение във всеки случай на
първо по ред нарушение да налага най-лекото предвидено наказание, тъй като това
би противоречало на правомощията му по чл. 27 ЗАНН. Щом обаче наказващият орган
счита, че следващото се наказание за даденото нарушение трябва да бъде
определено над минималния предвиден размер, то следва да изложи мотиви за това
си решение. Следва да се посочи и че индивидуализацията на наказанието е
дейност единствено от компетентността на наказващия орган и съдът не може да
излага мотиви, заместващи тези на АНО (така Решение
№ 603 от 10.03.2020 г. по к.а.н.д. № 3754/2019 г. на Административен съд –
Пловдив). В случая не се касае
за допуснато процесуално нарушение, което да е от категорията на съществените,
и правото на жалбоподателя да разбере за извършването на какво административно
нарушение е наказан, не е било ограничено. Констатираният недостатък следва да
бъде преодолян чрез изменение на НП в частта му относно размера на
имуществената санкция, който да бъде намален до предвидения в закона минимум.
Отделно от това, съдът намира, че не се установяват отегчаващи обстоятелства,
които да налагат определяне на наказание в размер над минималния за този вид
нарушение. Обстоятелствата, че нарушението е първо по ред за жалбоподателя и от
него не са настъпили вредни последици, макар и да не обосновават маловажност на
случая, следва да бъдат съобразени при преценката за степента на обществена
опасност на деянието. В резултат настоящият състав приема, че за така
извършеното от жалбоподателя административно нарушение справедливата ответна
мяра от страна на държавата е имуществена санкция в минималния размер от
1 000 лева. По тези съображения жалбата е частично основателна, като
наказателното постановление следва да бъде изменено
в частта си относно размера на наложената имуществена санкция, който да бъде
намален до предвидения в закона минимум от 1 000 лева, а в останалата си част -
НП да бъде потвърдено.
Страните не са направили искания за присъждане на
разноски в процеса.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1,
предл. второ от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № НЯСС-222
от 21.11.2019 г., издадено от К. М. В. – ********************* на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор, с което на МИНИСТЕРСТВО НА
ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 55, представлявано от ******** Д.
Ж. Т. , на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите е наложена „имуществена санкция“ в размер на 6 000 (шест хиляди) лева за нарушение по чл. 190а, ал. 2 във вр. с чл. 190а, ал. 1, т. 3 от
Закона за водите, като НАМАЛЯВА размера
на „имуществената санкция“ на 1 000 (хиляда) лева и ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление
в останала му част.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна
жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив в
14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала!
В.К.