РЕШЕНИЕ
№ 925
Бургас, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Бургас - XV-ти тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Председател: |
ЛИЛИЯ
АЛЕКСАНДРОВА |
Членове: |
ДИАНА ГАНЕВА |
При секретар ДИМИТРИНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора ХРИСТО КРЪСТЕВ КОЛЕВ като разгледа докладваното от съдия ДИАНА ГАНЕВА кнахд № 20237040601161 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл.63в
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на В.Б. ***,
с ЕГН **********, чрез адв.А.И., против Решение №445/16.05.2023 г., постановено
по НАХД №1361/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас. В жалбата са изложени
доводи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния
закон, издадено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необосновано. С подадената касационна жалба иска от съда да постанови решение,
с което да се отмени обжалваното решение и потвърдения с него електронен фиш.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпила молба от
адв.И., в която са изложени аргументи по съществото на спора. Моли решението на
РС-Бургас да бъде отменено, както и издадения електронен фиш. Претендира
присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът по
касация – ОДМВР Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по касационната
жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура
гр.Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че
решението е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в
сила.
Административен съд - Бургас намира, че
касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови своето
решение, въззивният съд е приел за установена от доказателствата по делото
следната фактическа обстановка:
„На 29.07.2021 г., в 15:07 ч., в обл.
Бургас, на път І-9, км.249+100 в посока ПВ „ЮГ“ към квартал „Крайморие“,
автоматизирано техническо средство - мобилна система за контрол над скоростта
–TFR1-M 5107 засякла и заснела движещ се със скорост от 66 км/ч лек автомобил
„Порше Панамера“, с рег. № СВ 8878СА. На мястото на контролирания пътен участък
имало въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта населено място до 50
км/ч. Установено е, че заснетият автомобил „Порше Панамера“, с рег. № СВ
8878СА, е собственост на „ОТП лизинг“ ЕООД, с регистриран ползвател В.Б.Б.,
както и че скоростта следва да се счита на 66 км/час (след приспаднатия
толеранс от 3 % в полза на водача) или с 16 км/ч над разрешената скорост.
Техническото средство – мобилна система за
контрол над скоростта –TFR1-M 5107 към датата на заснемане на нарушението било
годно и калибрирано, видно от приложените по делото документи - удостоверение
за одобрен тип средство за измерване /л. 26 от НАХД 1361/2021 г. на БРС/ и
протокол от проверка на Българския институт по метрология /л. 27 от НАХД
1361/2021 г. на БРС/.
За използването на мобилното техническо
средство бил изготвен и надлежен протокол и снимка /л. 24 гръб от НАХД
1361/2021 г. на БРС/ по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.,
съдържащ всички законоустановени реквизити.
Електронният
фиш е бил издаден за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, вр. чл. 182, ал. 1, т.2 от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено наказание "глоба" в размер на 50 лева.
По същество, Районният съд е
потвърдил издадения ЕФ, като не е констатирал от формална страна допуснати
нарушения при издаването му. Приел е, че ЕФ съдържа всички изискуеми съгласно
чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, които е изброил. Скоростта е фиксирана с
автоматизирано техническо средствоTFR1M 510,
преминало последваща техническа проверка съгласно Закона за измерванията и
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологимен контрол,
следователно устройството е притежавало техническите характеристики и
параметри, съгласно одобреното средство за измерване, регистрирано в държавния
регистър на одобрените средства за измерване и е било в състояние да изпълнява
в пълен обем предназначението си. Съдът е намерил, че нарушението е безспорно
установено от разпечатаните показания на техническото средство и приложения
снимков материал, както и протоколи, видно от които скоростта, с която се е
движел автомобила към момента на заснемането му е била 66 км/ч (отчетен
толеранс от три километра) при разрешена такава до 50 км/ч за пътния участък, съгласно ЗДвП.
Така постановеното съдебно
решение е валидно, допустимо и правилно, като за него не се констатират
отменителни основания.
Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
Настоящият съдебен състав
намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло
съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие
с разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение, съдът е
изследвал всички обстоятелства по установяване на нарушението, като в
съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е
постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от представените
писмени доказателства.
Касационната инстанция изцяло
споделя мотивите на районния съд довели до потвърждаване на оспорения
електронен фиш като намира, че същият е издаден от компетентен орган и съдържа
необходимите реквизити.
Съдът приема за доказан факта
на извършване на нарушението така, както е описано по-горе, в участък, където
разрешената скорост е до 50 км/ч., като твърдения за допустима скорост в това
населено място по-висока от посочената - до 50 км/ч., с касационната жалба не
се излагат.
Попълнен е протокол по чл.10,
ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. за използването на мобилно АТСС за
контрол /л. 28 от НАХД №1361/2023г. по описа на РС-Бургас /. Съдържанието му
сочи в кой точно участък от пътя е било временно разположено автоматизираното
техническо средство за контрол на скоростта, а именно гр.Бургас, на път І-9,
км.249+100 в посока ПВ „ЮГ“към квартал „Крайморие“.
Въззивната инстнация се е
произнесла при пълнота на доказателствата, при окомплектоване и представяне на
цялата преписка, съдържаща информация за участъка от пътя, описание на мястото
и кординатите, ограничението на скоростта по чл.21 от ЗДвП, посоката на
движение на автомобила, схемата на разположение на автоматизираното техническо
средство, неговия вид, дата на последваща метрологична проверка.
За установеното по безспорен
начин превишение на скоростта, правилно квалифицирано като нарушение по чл.21,
ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, по отношение на касатора е приложена коректната
санкционна норма на чл.182, ал.1,т.2 от ЗДвП . Наказанието глоба е определено с
електронния фиш в предвидения от законодателя фиксиран размер, поради което
възражението за неговата явна несправедливост също е неоснователно.
Неоснователно е възражението,
че съдът в нарушение на ЗНА е приложил акт с по - ниска степен, а именно
Наредба №8121з-532/2015г. Разпоредбите на наредбата не противоречат на закона,
така че да е изискуемо задължението по чл. 15, ал.3 от ЗНА. Освен това
разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП предвижда, че при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието
на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Граматическото тълкуване на нормата на чл. 189, ал.4,
предл.едно от ЗДвП изисква електронния фиш да се издава в отсъствието на
контролен орган и нарушител, а не в тяхно отсъствие да се установява
нарушението, посредством автоматизирано техническо средство. Установяването се
извършва от техническото средство, като по това време без никакво съмнение
нарушителят е на същото място, където се намира и техническото средство,
независимо дали то е стационарно или мобилно. В случая нарушението е установено
с техническо средство, което по смисъла на закона представлява автоматизирано
техническо средство, като техническото средство е било изправно. Поради това и
след като за конкретното нарушение не е предвидено наказание лишаване от право
да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, не
съществува законова пречка за издаване на електронен фиш.
Настоящият съдебен състав не
споделя и възражението, че не е спазен реда по чл.10, ал.11 от Наредба
№8121з-532 от 12.05.2015 . В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че
Протоколът по чл.10 от Наредбата се съставя по начин, изрично предвиден в
Приложение към чл. 10, ал. 1, като се попълват само реквизитите, касаещи начина
на провеждане на конкретния контрол. В приложения по делото протокол изрично е
посочено с какво техническо средство се провежда контрола, къде е позиционирано
техническото средство и режимът му на измерване. Към протокола е приложена ясна
снимка на техническото средство, така както изисква нормата на чл.10, ал.3 от
Наредбата.Поради това няма никакво съмнение относно позиционирането на
техническото средство и режима на измерване, в който същото е работело.
Относно възражението за
нарушение на процедурата относно връчване на електронния фиш, съдът съобрази
следното:
Дори да се приеме за доказано
твърдението на касатора, че електронния фиш не му е бил връчен по предвидения
от закона начин, с оглед липсата на доказателства за това, то в случая не е
налице нарушение от категорията на съществените, тъй като правото на защита не
е нарушено. Ненадлежното връчване на електронния фиш не препятства възможността
за депозиране на декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, която следва да се
представи на органите на МВР в 14-дневен срок от получаване на фиша. Ако е
компрометирано удостоверяването на получаването на фиша, органът е длъжен да
приеме тази декларация, дори да изглежда, че тя е подадена след 14-дневния
срок. По делото няма никакви данни касаторът да е инициирал депозиране на
декларация с такъв характер, нито твърди, че на инкриминираната дата и място
някой друг е управлявал автомобила, чиято скорост е била установена с АТСС.
Неоснователно е и възражението
за незаконосъобразност на електронния фиш поради неправилно посочена нарушена
норма от закона- чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП. Както съдът вече посочи, в
електронния фиш точно и ясно са отразени фактите, въз основа на които да може
да се направи преценка за съставомерност на деянието, като изрично е указано,
че нарушението се състои в нарушаване на забраната, въведена с пътен знак В26.
Правилно е посочена като нарушена нормата на чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП, тъй като ал.2 регламентира изключение спрямо ал.1 на текста, тогава
когато стойността на движение на автомобила се определя с пътен знак.
Неоснователно е и
възражението, че в електронния фиш не са указани разпоредбите на чл.189, ал.6 и
ал.9 от ЗДвП, с което се нарушава правото на защита на санкционираното лице. Липсата
на указание в какъв срок и пред кой орган подлежи на обжалване електронния фиш
не препятства възможността съответния съд да извърши проверка за допустимост на
жалбата. Такава преценка в случая е извършена и жалбата е разгледана по
същество. Поради това съдът намира, че правото на защита не е нарушено.
Съдът не споделя и
възражението, че в електронния фиш не е посочен съответен реквизит. В тази
връзка съдът намира за нужно да отбележи, че електронният фиш е издаден по
образец, утвърден от Министъра на вътрешните работи- чл.184, ал.4 от ЗДвП.
Посочената разпоредба изрично посочва реквизитите на фиша.
При извършената служебна проверка
настоящият съдебен състав установи, че решението на първоинстанционния съд е
допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати
съществени процесуални нарушения, съдът пълно и всестранно е изследвал
фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал
вътрешното си убеждение. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради
което следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното и на основание
чл.221 и чл. 222 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен
съд гр. Бургас, петнадесети състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №445/16.05.2023г., постановено по АНД № 1361/2023г. по опис на Районен съд - Бургас.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: |
||
Членове: |