Решение по дело №8604/2012 на Софийски градски съд

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

град С., 26.09.2014г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ  СЪД, Гражданско отделение, 17 състав в публично съдебно заседание на двадесет и седми юни две хиляди  и четиринадесета  година, в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА

 

при секретаря В.С. като разгледа докладваното от съдия Теодора Нейчева гр.д.№ 8604/2012г., по описа на Софийски градски съд, за да постанови решение, взе предвид следното:

 

Предявени са искове по чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането КЗ/ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът Г.Ж.И. с ЕГН ********* е предявила иск срещу „ДЗИ О.З.” ЕАД с ЕИК ********, с правно основание чл. 226 от КЗ, с който иск се предявява искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 300 000 лева главница, обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, ведно с 55 328 лева мораторна лихва, считано от датата на деликта – 06.09.2010 г., до датата на завеждане на исковата молба – 18.06.2012 г. Ищцата претендира и законна лихва върху присъдената главница от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. Процесуалният представителят на ищеца заявява в съдебно заседание, че желае да му бъде присъдено и адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ. Ищцата обосновава своята искова претенция, като твърди, че е майка на М.Г. Ж., починала на 06.09.2010 г., като на същата дата водачът Ж.И.Г., управлявайки лек автомобил „П.”, Модел „***”, рег. № *******, в пияно състояние (2.04 % промила), на автомагистрала „Х.”, с около 150 км./ч. с несъобразена скорост е губил управлението над автомобила и с това е допуснал настъпването на процесното ПТП, в резултата на което е загинала дъщерята на ищцата.

В исковата молба се твърди също, че със споразумение, одобрено от съда по НОХД № 692 от 2011 г. на Окръжен съд – В., водачът Ж.И.Г. е признат за виновен и осъден на 3 г. лишаване от свобода с 5 г. изпитателен срок. Твърди се също в исковата молба, че за процесното МПС е налице валидно сключена при ответното дружество задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, покриваща отговорността на собствениците и водачите във връзка с управлението на процесния лек автомобил, вследствие на което за ищцата се яви правен интерес да предяви настоящата искова претенция за изплащане на обезщетения за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата на нейното дете. В исковата молба ищцата навежда доводи, че смъртта на дъщеря й я е осакатила за цял живот, постоянно се е упреквала за нейната загуба и не е могла да получи и миг покой. Продължава да жалее за нея и не може да продължи занапред живота. Твърди, че всичко се е обърнало с главата надолу и в работата й, и в семейството й, и с познатите й приятели, след като е починала дъщеря й при процесното ПТП.

В срока за отговор ответникът „ДЗИ О.З.” ЕАД с ЕИК ********, изразява становище относно основателността на предявената искова претенция, като  оспорва предявените искове както по основание, така и по размер. Твърди, че процесното ПТП се дължи на виновното поведение на водача на лекия автомобил, с който е причинено същото, а именно Ж.И.Г.. Излага доводи, че по време на извършеното ПТП същият е управлявал автомобила с концентрация на етилов алкохол в кръвта – над 1.2 %, тоест в пияно състояние. Излагат се доводи, че водачът Ж.И. е баща на ищцата Г.Ж.И., която при настъпване на произшествието е пътувала с него в автомобила, като е качила и двете си малолетни деца – загиналата при злополуката М., на 9 г., и сестричката й – 9-месечната Г.. Излагат се доводи, че автомобилът не е бил оборудван със специални обезопасителни седалки, предназначени за деца, нито пък при настаняването на малолетната М. до себе си нейната майка ищцата е поставила обезопасителния пътнически колан. Твърдят, че пряката и непосредствена причина за смъртта на М. е несъвместимата с живота открита черепно-мозъчна травма, получена при удара, последвал от изхвърчането на детето от средното място на задната седалка до ищцата, на което е седяло с непоставен предпазен колан, през задното стъкло на МПС и падането му на земята. Излагат се доводи, че е доказана вината на водача, управлявал процесното МПС, Ж.И.Г. с одобрено споразумение по НОХД № 692 от 2011 г. по описа на Окръжен съд - В..

Излагат се доводи, че ответното дружество е в риск, тъй като е застраховател по задължителна „Гражданска отговорност” относно процесния лек автомобил, с който е причинено процесното ПТП със застрахователна полица № 065100005443 от 26.12.2009 г., валидна за периода от 31.12.2009 г. до 30.12.2010г. Навеждат доводи за съпричиняване от страна на ищцата, като се твърди, че приносът й е значителен при осъществяването на процесното ПТП. Излагат подробни съображения за това, поради което считат, че с това си поведение ищцата е съпричинила настъпването на тежките последици, чиято обезвреда същата претендира.

Признава иска за основателен, но изразяват становище, че същият е прекомерно завишен и не съответства на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Оспорва претенцията на ищцата за присъждане на мораторна лихва, считано от датата на застрахователното събитие – 06.09.2010 г., до датата на подаване на исковата молба, както и за законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетение за присъждане на разноски.Твърди, че ответното дружество не е дало повод за завеждане на настоящето дело. Излага доводи, че на ищцата е било предложено извънсъдебно уреждане на спора, и то своевременно, в резултат на което ответникът застраховател е определил обезщетение в размер на 25 000 лева. Ищцата първоначално е заявила готовност за изплащане на предложената сума, но поради оттегляне на пълномощията, дадени от адв. Я.Я. на ищцата, тогава молителка пред застрахователя, същата е подала нова молба по административен ред пред „ДЗИ О.З.” чрез адв. С.Д. за изплащане на обезщетение вече в размер на 400 000 лева.Твърди, че е проведено заседание на 01.02.2012 г. на застрахователно-медицинска комисия в присъствието на пълномощника на ищцата – адв. Д., застрахователят отново е предложил за изплащане на обезщетение на същата в размер на 25 000 лева с искане за посочване на банкова сметка. ***ършено поради непредставяне на банкова сметка ***. С оглед това твърдение ответното дружество счита, че с поведението си не е дало повод за завеждане на делото и че не дължи лихви от датата на увреждането и разноски по делото на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК. Претендира за заплащане на разноски по делото.

Съдът, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и на цялостната им преценка в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна  страна следното:

По делото безспорно се установи, че на 06.09.2010г., при управление на лекия автомобил „П. ***" по автомагистрала „Х.'" в посока от гр. В. към гр. Ш. водачът И., алкохолно повлиян с алкохолно съдържание в кръвта 2.19 %о, движейки се с висока скорост - над 150 км./ч. предприел маневра изпреварване на колона от движещи се пред него леки автомобили. Поради високата скорост на движение и неадекватно управление, автомобилът се отклонил наляво и се ударил с предна лява част в лявата мантинела. В резултат на удара МПС придобило ротационно движение и се отклонило диагонално вдясно. От удара и автомобилът се придвижил диагонално, като се въртял около вертикалната си ос до изразходване на придобитата кинетична енергия, след което спрял.

В резултат на процесното ПТП возещата се на задната седалка по средата на л.а. М. Ж. изхвръкнала от МПС през отвора на счупеното задно стъкло. Пряка и непосредствена причина за смъртта на деветгодишното дете е тежка открита черепно-мозъчна травма, получена при удара, последвал след изхвърчането на тялото през задното стъкло на автомобила и падането му на земята.

По делото не се спори, че виновен за произшествието е Ж.И.Г. - баща на ищцата и дядо на загиналата М.. С протоколно определение от 10.05.2011 г. по н.о.х.д № 692/2011 г. на Окръжен съд- гр. В. е одобрено постигнато между Окръжна прокуратура гр. В. и подсъдимия Г. споразумение, в което е прието, че на 06.09.2010 г. на автомагистрала „Х." между с. М.Г., обл. В. и с. Н., обл. В. в посока гр. Ш. при управление на лек автомобил „П. ***" с per. № ******, водачът Ж.И. е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 ЗДвП, чл. 20, ал. 1 и 2 и чл. 21 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на своята внучка М.Г. Ж., като деянието е извършено в пияно състояние.

В настоящото производство беше доказано наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата. Приносът й не се оспорва и от защитата на ищцовата страна - видно от изразеното в с.з. на 27.06.2014 г. становище на процесуалния представител в хода по същество.

По делото се установява, че починалата М. Ж., на 9 год, е пътувала до своята майка- ищцата Г.И., на задната седалка по средата на автомобила, като по времето, когато е настъпило произшествието, не е била с поставен обезопасителен колан, респ. че не използвана обезопасителна система, съобразно правилата на чл. 1376 и чл. 137в ЗДвП. Обстоятелствата се потвърждават от приетото и неоспорено от страните заключение на комплексната съдебна медико-автотехническа експертиза. На стр. 3 експертът прави извод че „анализът на данните по делото, сравними с морфологичните характеристики на уврежданията сочи за липсващи компоненти от евентуално въздействие на предпазен колан, както и от детайли на специална обезопасителна седалка в лекия автомобил, с вид охлузвания, кръвонасядания, смачквания, нацепвания на кожата от преразтягане и др". Според вещото лице липсата на увреждания от предпазен колан при значителните инерционни въздействия върху тялото, осъществени при въртенето на автомобила, категорично сочат, че такъв не е бил използван за фиксиране на тялото на задната седалка.

При разпит в с.з. на 27.06.2014 г. в.л. А. разяснява, че от гледна точка на механиката, „за да изхвърчи детето, същото е било без поставен колан и не е седяло на специално детско столче или седалка.".

Разпитаният в с.з. на 11.04.2014 г. свидетел Г.Г. - очевидец на злополуката разказва, че при въртенето на автомобила детенцето е изхвърчало от задното стъкло, като обяснява, че след произшествието майката на детето му е споделила, че то се е возило изправено на задната седалка на автомобила.

От заключението на КСМАТЕ по категоричен начин се установява, че „именно липсата на предпазен колан при въртенето и галопирането на автомобила, създаването на резултатна кинетична енергия, въздействала върху тялото на пострадалата (относително слабо фиксирано в средата на задната седалка с данни за изправено положение на детето), при което тялото е било изхвърлено през рамката на заднато стъкло с последващ удар с голяма кинетична енергия в околен детайл на пътя."(стр. 3-4). Вещото лице заключва, че ако пострадалата е била във фиксирано положение с предпазен колан на задната седалка ( с какъвто е оборудван конкретният автомобил) тялото на същата при резултатното въртеливо движение на автомобила ще следва това движение във фиксирано положение и няма да напусне купето на автомобила и да последват тежката черепно-мозъчна травма и множеството охлузвания по тялото.". В заключението изрично се сочи, че при поставен предпазен колан не би последвала смъртта на детето.

С оглед изложеното, съдът приема, че именно отсъствието на дължимата грижа за осигуряване безопасността на детето от страна на неговата майка е довело до трагичния резултат. Приносът на ищцата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е доказан и той е решаващ за настъпването на резултата. С поведението си - непоставяне на предпазния колан, с който автомобилът е бил оборудван, респ. липса на специална обезопасителна седалка, майката на загиналата М. е извършила нарушение на императивните норми на чл. 1376 и чл. 137в ЗДвП - което се намира в пряко причинно - следствена връзка с последвалия вредоносен резултат. Ищцата Г.И. е поставила загиналото дете в опасност и като е поела риска то да бъде превозвано от алкохолно повлиян водач.

След настъпване на произшествието водачът на л.а. „П. ***" Ж.И. е проверен с техническо средство „Дрегер", след което е иззета и кръвна проба, при изследването на която е доказано наличие на етилов алкохол в концентрация 2.04 %о (Протокол за химическа експертиза 1217/08.09.2010 г. ).

От приетото по делото заключение на КСМАТЕ, изготвено от вещо лице - специалист по съдебна медицина, се установява, че наличната концентрация отговаря на средните стойности на средна степен на алкохолно опиване, при което водачът на автомобила е сигурно повлиян от алкохола, независимо от индивидуалните способности на неговия организъм. Експертът сочи, че при така установената концентрация обективите проявления на повлияване, годни за възприемане от околните, са невъзможност за адекватна преценка на действията, които извършва, занижен контрол, забавени реакции на фона на чувството за повишени възможности, значителни нарушения в координацията, тежки нарушения във виждането, като загуба на триизмерната оценка на околната обстановка и др.

В съдебно заседание на 27.06.2014 г. вещото лице уточнява, че описаното състояние е забележимо от околните лица. В тави връзка в заседание на 11.04.2014 г. е разпитан свидетелят Г.М.Г. - очевидец на ПТП. Относно поведението на водача на л.а. „П." - Ж.И. свидетелят заявява: „...Състоянието му беше доста неадекватно, говореше несвързано и даже се усъмних дали не е употребил алкохол, защото той просто трудно стоеше на едно място....". Св. съобщава, че след като се е усъмнил в състоянието на водача, попитал полицаите, дошли на местопроизшествието, дали шофьорът е употребил алкохол, на който въпрос получил утвърдителен отговор, поради което съдът не кредитира с доверие дадените по реда на чл.176 ГПК обяснения от виновния водач, причинил процесното ПТП – Ж.Г./трето лице – помагач на страната на ответника/, в частта относно обстоятелството, че ищцата/негова дъщеря/ не е знаела за това, че той е бил в нетрезво състояние към инкриминирания момент/06.09.2010г./.

Съдът, като взе предвид изложеното по-горе, приема за установено, както употребата на алкохол от водача на МПС, така и знанието на това от ищцата Г.И.. Качвайки своите дъщери - деветмесечната Г. и деветгодишната М. в колата на баща си, който е употребил значително количество алкохол, тя очевидно е изложила на непосредствен риск техния живот.Като не е взела мерки за осигуряване безопасността на своите деца, ищцата е допринесла в значителна  степен за настъпване на тежките последици, чиято обезвреда претендира в настоящия процес.

Към настоящото дело е изготвена  комплексна  съдебно медицинска  и автотехническа експертиза/КСМАТЕ/. Съдът кредитира същата с доверие, тъй като даденото заключение е обосновано, компетентно и мотивирано, в унисон е с останалия доказателствен материал по делото, както и не са налице данни, вещото лице, което го е изготвило да е заинтересовано от изхода на спора.От заключението на КСМАТЕ се установява механизма на процесното ПТП/описан подробно по-горе/, обстоятелството, че смъртта на малолетното дете М.Г. Ж. е в пряка причинна връзка с извършеното на 06.09.2010г. ПТП от виновния водач Ж.И.Г., обстоятелството, че ако на задната седалка на процесния лек автомобил е било осигурено съответното обезопасително детско столче, в което, ако е седяла пострадалата М.Г.  Ж., то е нямало да настъпи летален изход – смъртта на малолетното дете М. Ж..

От приетите по делото доказателства, се установи безспорно, наличието на родствена връзка майка – дете на ищцата с починалата М. Ж., което обстоятелство не се оспорва от ответника.

С оглед установяване на претърпените болки и страдания от ищеца, в резултат на смъртта на малолетното й дете - М.Г.  Ж., съдът взе предвид показанията и на свидетеля В. Ж.в И.. Съдът кредитира с доверие показанията на св. И./дадени в о.с.з на 31.05.2014г./, тъй като същите се основават на непосредстевни и преки впечатления у него относно болките и страданията, претърпени от ищцата в резултат на настъпилата смърт на нейното малолетно дете М., причинена от процесното ПТП, а и кореспондират със заключението на КСМАТЕ, и останалия доказателствен материал по делото. От неговите показания се установява, че ищцата е била в тежко състояние непросредствено след процесното ПТП, изпитвала е  болки и страдания от тежката загуба/смъртта на детето си М., която е била едва на 9г. по време на станалата на 06.09.2010г. катастрофа/, изпаднала е в депресия, затворила се в себе си, плачела много често, много тежко е преживявала загубата на дъщеричката си М. и към настоящия момент не е преодоляла загубата на починалата при процесното ПТП своя дъщеря.

Установено е по делото, че по време на процесното ПТП, т.е. към датата на извършване на катастрофата - 06.09.2010 г.,  за л.а. „П.  ***” с per. № ******, е била налице валидна застра­ховка „Гражданска Отговорност  на автомобилистите” в ДЗИ-О.З.” ЕАД

/ответното дружество/, със застрахователна полица № 065100005443 от 26.12.2009 г., валидна за периода от 31.12.2009 г. до 30.12.2010 г., поради което съдът приема, че ответното дружество се явява пасивно легитимирано да отго­варя по така предявения иск, съответно да бъде осъдено да заплати справедливо обезщетение за претърпените от ищцата болки и страдания от смъртта на починалото й малолетно дете, причинена в резултат на извършеното на 06.09.2010г. ПТП от виновния водач Ж.И.Г..

Обект на застраховане по посочената задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, съгласно нормата на чл. 257, ал. 1 от КЗ. С оглед на това са налице предпоставките за ангажиране на деликтната му отговорност.

Нормата на чл. 226, ал. 1 от КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност".

Предвид обстоятелството, че гражданската отговорност на виновния водач е покрита от ответника, същият дължи заплащането на застрахователно обезщетение на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди, като в този аспект и с оглед горното, съдът намира зда неоснователни  възраженията на ответника, че не е налице валидно застрахователно правоотношение, което да предпоставя ангажиране на неговата отговорност относно заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, т.е. на пострадалата ищца Тинка Х..

На основание чл. 223, ал. 2, изр. първо от КЗ във връзка с чл. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД застрахователят по застраховка „Граждан­ска Отговорност" на автомобилистите дължи и лихва за забава от датата на увреждането до плащането на обезщетението, тъй като длъжникът на обезщетението  - застрахователят изпада в забава на плащането му от датата на ув­реждането без покана, поради което лихвата за забава в случая се дължи от датата на увреждането.

С оглед гореизложеното и като  взе предвид характера и степента на причинените увреждания/настъпилата в резултат на процесното ПТП  - смърт на малолетното дете М.Г. Ж.,  и съобразно критерия на чл. 52 от ЗЗД за причинена на ищцата, която е майка на починалото малолетно дете при процесното ПТП неимуществена вреда, съдът намира, че обезщетение по чл.226, ал.1 от КЗ в размер на 100 000 лева за ищеца се явява справедливо, НО в настоящия случай, съдът приема, че е налице съпричиняване от страна на пострадалата ищца, което съда счита, че е в размер на  ¼ /една четвърт/,  тъй като ищцата, не е положила достатъчно грижи като родител и майка на починалото дете М. Ж. при процесното ПТП, да бъде осигурено съответното обезопасително детско столче на задната седалка на лекия автомобил, с който е причинено процесното ПТП и в който лек автомобил е пътувала по време на извършеното ПТП, и ищцата/майка на пострадалата М. Ж./.Според заключението на комплексна  съдебно медицинска  и автотехническа експертиза /КСМАТЕ/, ако са били спазени правилата за поставяне на  съответното обезопасително детско столче на задната седалка на лекия автомобил, с който е причинено процесното ПТП, в което ако е седяла пострадалата М. Ж./която е била едва на деветгодишна възраст към момента на инкриминираното деяние – процесното ПТП/, то е нямало да настъпи летален изход – смъртта на малолетното дете М. Ж.. В този аспект, отчитайки  ¼ /една четвърт/ на съпричиняване на процесното ПТП от страна на пострадалата ищца, съдът намира, че застрахователното дружество - ответник по главния иск, следва да бъде осъдено да заплати на ищцата  обезщетение в размер на 75 000 лева за причинените й неимуществени вреди, настъпили в резултат на извършеното от виновния водач Ж.И.Г./дядо на починалото дете/ ПТП на 06.09.2010г., предмет на настоящата искова претенция.

Относно претенцията по чл.86, ал.1 от ЗЗД, съдът намира същата за основателна. След като е уважен главният иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ в размер на 75 000лева, то следва да бъде уважен и иска по 86, ал. 1 от ЗЗД. Законна лихва се дължи от момента на деликта, в случая от 06.09.2010 г.

Ето защо, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от 75 000лева, считано от 06.09.2010 г.  до окончателното изплащане на сумата.

По разноските по производството:

Съгласно изложеното по-горе и предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от внасянето на държавната такса  по чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, следва ответника да бъде осъден да заплати в полза на Държавния бюджет по сметка на Софийски градски съд, държавна такса в размер на 3000/три хиляди /лева -  4%  от уважения общ размер на предявения иск.

   Водим от изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА  „ДЗИ-О.З.” ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление град С., ул.Г.Б. * *,  ДА  ЗАПЛАТИ  на Г.Ж.И., ЕГН ********** ***, ж.к.Б. **, вх.*, ет.*, ап.**, на основание  чл. 226, ал. 1 от КЗ, сумата от 75 000/седемдесет и пет хиляди/лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, съставляващи претърпени от нея  болки и страдания от смъртта на нейната дъщеря М.Г. Ж., настъпила в резултат на процесното ПТП, станало на 06.09.2010г., ВЕДНО със законната лихва върху главницата от 75 000 лева, считано  от датата на увреждането – 06.09.2010г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ същата претенция по чл. 226, ал. 1 от КЗ за горницата над 75 000лева до предявения размер от 300 000лева.

ОСЪЖДА  „ДЗИ-О.З.” ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление град С., ул.Г.Б. № *,  ДА  ЗАПЛАТИ  в полза на Държавния бюджет по сметка на Софийски градски съд, държавна такса в размер на 3000/три хиляди /лева.

Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на страната на ответника  - Ж.  И.  Г., ЕГН **********.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – С. в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му.

 

 

                                                                СЪДИЯ : ...............................

                                                                                /Теодора  Нейчева/