РЕШЕНИЕ
№ 306
гр. М., 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на тридесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Таня Живкова
при участието на секретаря Соня Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело №
20221600500269 по описа за 2022 година
Въззивното производство е образувано по жалба на Община Ч.,обл.М. против
решение № 220/30.05.22 г. на Районен съд – М. ,постановено по гр. д. № 2658/2021 г.,в
ЧАСТТА ,с която съдът е уважил предявения иск от Ц. с. П., Община Ч. против Община Ч. .
Жалбоподателят чрез своя процесуален представител поддържа, че постановеното решение
е недопустимо / исковата молба е подадена без необходимата представителна власт,освен
това е налице и хипотезата на чл.299 ГПК –влязлото в сила решение по гр.дело №
158/2015г., с което е отхвърлен иск между същите страни на същото основание/ ,а по
същество неправилно, като са изложени подробни съображения в тази насока.Предвид
гореизложеното моли съда да отмени решението в атакуваната част ,като постанови ново, с
което да отхвърли иска и да му присъди направените в производството разноски.
Въззиваемата страна Ц. с.П. чрез своя процесуален представител взема становище
за неоснователност на жалбата, като излага в тази насока подробни съображения.Искането е
да се потвърди решението в атакуваната част, като се присъдят и направените в
производството разноски.
Пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства .
Съдът,като обсъди събраните по делото доказателства във връзка със становището на
страните и изложените доводи в жалбите ,приема следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице в срока по чл. 259,
ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустим .
По същество същата е ОСНОВАТЕЛНА,като съображенията за това са следните:
За да уважи предявения иск първоинстанционният съд е приел,че ищецът е доказал
придобиване на процесните имоти по давност, които след 1947 г. на основание Закона за
стопанисване и ползване на горите са придобити незаконно от държавата,като впоследствие
са възстановени по реда на ЗАКОН за възстановяване на собствеността върху горите и
земите от горския фонд.В решението си съдът е обсъдил и направените възражения за
недопустимост на исковата молба,като е изложил подробни съображения в тази насока.
1
На първо място, ответникът както в производството пред първата, така и пред
настоящата инстанция твърди,че искът е недопустим на две основания.
Първото му възражение е относно активната процесуална легитимация на ищеца.
Исковата молба е подадена от Ц.-с.П. ,представлявана от председателя на ЦН
свещеник Е.Т. .
Районният съд е анализирал подробно правните норми ,очертаващи статута на
църквата като самостоятелно юридическо лице и органите, които я представляват .Правилно
е посочил,че съгласно разпоредбата на чл.154, т.12 от Устава на Българската православна
църква църковните настоятелства вземат решения и с одобрение от епархийския
митрополит завеждат дела пред съдилищата и упълномощават лица, които да ги
представляват при извършването на нотариални действия; завеждат съдебни дела относно
вещни права върху недвижими имоти със съгласието на епархийския митрополит и го
уведомяват за заведените срещу тях съдебни дела относно вещни права върху недвижими
имоти. Оттук следва, че активната процесуална легитимация на църквите като местни
поделения на Българската православна църква възниква само при наличие на одобрение или
съгласие на епархийския митрополит, в случаите, при които те сами завеждат съдебни дела.
Безспорно е установено в настоящата хипотеза,че към подаване на настоящата
искова молба председател на църковното настоятелство и „енорийски свещеник” при храм
„С.” с.П., Берковска духовна околия е Е.Т../ Заповед № 100 от 03.08.2020 г. на В.ски
Митрополит Д./.
В хода на производството е избран нов председател -Архимандрит А. /А.М./ на
длъжност „енорийски свещеник и председател, представено е и съгласие на В.ски
Митрополит Д., в качеството на представляващ В.ска Митрополия – юридическо лице,
чийто член е Храм „С.” с.П., представляван от Архимандрит А.. Действително, това
съгласие е дадено на 28.04.22 г., т.е. след подаване на исковата молба, но съдът счита, че
със същото е саниран първоначалния пропуск и не е налице твърдяната липса на
процесуална легитимация .
Второто основание за недопустимост е разпоредбата на чл.299 ГПК.
Жалбоподателят твърди,че по отношение на процесните имоти са водени съдебни дела,
приключили с влязло в сила решение,с което е отхвърлен иска.
Съдът намира това възражение за основателно по следните съображения:
За да е налице хипотезата на чл.29 ГПК, за непререшаемост на спор, разрешен с
влязло в сила решение, е необходимо да е налице влязло в сила решение между същите
страни, за същото искане и на същото основание. Ако липсва идентичност на споровете по
отношение на който и да е от трите компонента - страни, основание и петитум, то забраната
на чл. 299 ГПК не действа.
В настоящата хипотеза безспорно е налице тази хипотеза,който извод се основава
на следните факти:
На 20.12.2012 г. в деловодството на Районен съд-М. е постъпила искова молба от
В.ската Света митрополия със седалище и адрес на управление гр.
В.,ул.“Б.“№*,представлявана от В.ският Митрополит Д.-Д.Т. срещу община Ч.,обл. М. ,ДГС
Ч.,РДГ гр. Б. . В исковата молба се твърди,че Черковното настоятелство с. П.,обл. М. като
местно поделение на В.ската митрополия към 1946-1947 г. е било собственик на земеделски
имоти, гори и земи от горския фонд в землището на с. П.,община Ч. ,като правото му е
материализирано в НА № 352 от 23.09.1914 г. на мирови съдия в гр. Фердинад . Процесните
недвижими имоти така както са описани в горепосочения НА представляват в момента
173.870 дка ,като част от поземлен имот № *** с площ целият от 409.969 дка в землището на
с. П. ,община Ч.,местност „О.“ с начин на трайно ползване-залесена територия и собственик
на имота община Ч. възстановен с решение по чл. 13 ал. 5 от ЗВСГЗГФ № 008 от
24.07.2000 год. и 475,950 дка като част от поземлен имот № *** с площ на целия от 1296.725
дка в землището на с. П. ,община Ч.,местност „Я.“ начин на трайно ползване –залесена
територия и собственик на имота община Ч. възстановен с решение по чл.13 ал. 5 от
ЗВСГЗГФ № 008 от 24.07.2000 г. Ищецът е основал правото си на собственост на
реституция настъпила по силата на разпоредбата на §5,ал.1 и 2 от ПЗР на ЗВ.
С молба от 27.12.2016 г./л.102/ на делото ищецът е уточнил исковата си молба ,като
е заявил,че положителния установителен иск се води от името на църква „С.“с. П.
представлявана от В.ският митрополит Д.-Д.Т.,съгласно чл.95 т.17 от УБПЦБП и в тази
връзка е уточнил петитума на иска да се признае за установено по отношение на
2
ответниците възстановеното екс леге право на собственост на процесните недвижими
имоти на църквата „С.“ с. П. ,община Ч..
С решение от 09.05.2017г. по гр.дело № 158/2015 г. Окръжен съд-М. е отхвърлил
като неоснователен предявеният от църквата „С.“ с. П. представлявана от В.ският
митрополит Д.-Д.Т.,съгласно чл.95 т.17 от УБПЦБП против Община Ч.,обл. М. ,ДГС
Ч.,РДГ гр. Б. установителен иск да се признае за установено по отношение на ответниците
възстановеното екс леге право на собственост върху 173.870 дка гори ,като част от
поземлен имот № *** с площ целият от 409.969 дка в землището на с. П. ,община
Ч.,местност „О.“ с начин на трайно ползване-залесена територия и 475,950 дка гори като
част от поземлен имот № *** с площ на целия от 1296.725 дка в землището на с. П. ,община
Ч.,местност „Я.“ начин на трайно ползване –залесена територия .
Настоящото производство е образувано по искова молба на Ц. с.П., Община Ч.
против Община Ч.. Съответно искането е да се признае по отношение на ответника, че
ищецът е собственик на РЕАЛНА ЧАСТ с площ от 173.870 дка от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ,
находящ се в землището на с.П., Община Ч., Област М.,целият с площ от 409.996дка,
находящ се в местността „О.", съставляващ по КККР на селото, одобрени със заповед №
РД-18- 336/21.05.2019г. на изпълнителния директор на АГКК- София имот с
идентификатаор № ***, с начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора,
трайно предназначение на територията : горска , при съседи на целия имот: имоти с
идентификатори № ***, № ***.10, № ***70.35, № ***70.7, № ***70.49, № ***176.4, №
***176.3, № ***176.1, № ***331.23, № ***176.10, № ***331.16, № ***329.10 която реална
част е отразена на комбинирана скица с букви Б,В и цифри 4,5,6,7,8,9 и 10 и
РЕАЛНА ЧАСТ с площ от 475.950 дка от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в
землището на с.П., Община Ч., Област М.,целият с площ от 1296.806 дка, находящ се в
местността „Я.", съставляващ по КККР на селото, одобрени със заповед № РД-18-
336/21.05.2019г. на изпълнителния директор на АГКК- София имот с идентификатор №
***85.2, с начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора, трайно
предназначение на територията : горска , при съседи на целия имот: имоти с
идентификатори № ***.1.8, № ***.1.9, № ***.1.10, № ***.1.11, № ***.1.12, № ***.1.13, №
***.1.14, № ***.1.15, № ***.1.16, № ***.1.17, № ***.1.36, № ***.13, № ***.8 , № ***.11 , №
***85.3 , № ***70.7 , № ***70.40 , № ***.10, която реална част е отразена на комбинирана
скица с букви Е,Ж и цифри 4,5,6,7,8,9 и 10, която скица е приложена към исковата молба
като неразделна част от нея. Твърдението в исковата молба е, че църквата е собственик по
силата на давностно владение и реституция по реда на пар.5 ал.1 от ПЗР на Закона за
вероизповеданията във вр. със ЗВСОНИ.
Безспорно е, че е налице идентичност между страните ,искането и основанието .
Ищецът обосновава допустимостта на настоящия иск с обстоятелството,че е въвел
ново основание за придобиване на процесните имоти, освен това към настоящия момент
същите са надлежно индивидуализирани.
Това твърдение е неоснователно.
Съпоставяйки двете искови молби се установява,че и по първата ищецът се е
легитимирал като собственик на основание давностно владение, въпреки че не е посочил
изрично това основание.Същият е посочил изрично/ в уточняваща молба, приложена на
л.102 към гр.дело № 158/2015 г. /,че правото му е материализирано в НА № 352 от
23.09.1914г./ със същия на ищеца е признато право на собственост върху имоти чрез
обстоятелствена проверка , а основанието за придобиване е давностно владение/ .А след
като това е така, то и при двата иска ищецът се позовава на давностно владение за
придобиване на процесните имоти към 1947 г. и на последващо отнемане от държавата,
поради което и е приложима хипотезата на чл. §5,ал.1 и 2 от ПЗР на ЗВ.
Що се отнася до разликата в означенията на имотите, същата се дължи на
обстоятелството,че със заповед № РД-18- 336/21.05.2019г. на изпълнителния директор на
АГКК- София е одобрена кадастрална карта на с.П. .
Предвид гореизложените съображения съдът намира,че предявеният иск е
недопустим поради забраната, формулирана в разпоредбата на чл.299 ГПК.А след като това
е така ,РС-М. е постановил недопустимо решение в атакувата част, което следва да бъде
обезсилено,като се прекрати и производството по делото .
Видно от материалите по делото, съдът в последното съдебно заседание е допуснал
изменение на предявения иск на основание чл.214 ГПК,като е приел,че е налице изменение в
3
размера на иска . В случая обаче не може да се приеме,че първоинстанционният съд
незаконосъобразно е допуснал това изменение.Видно от определението, ищецът не само е
редуцирал исковата си претенция до 369,219 дка ,но е и посочил, че този имот се намира в
м.“О.“/ първоначалното твърдение е ,че в тази местност ищецът притежава 173.870 дка.Ето
защо съдът намира,че не е налице изменение на исковата претенция .
При този изход на процеса на основание чл. 78, ал. 1 от ищецът следва да
заплати на ответника направените разноски пред двете съдебни инстанции в размер на
719,87 лв.
Предвид гореизложените съображения Окръжен съд М.
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 220/30.05.22 г. на Районен съд – М. ,постановено по гр. д.
№ 2658/2021 г.в ОБЖАЛВАНА ЧАСТ/ с която съдът е уважил предявения иск от Ц. с.П.,
Община Ч. против Община Ч./ .
ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на предявения иск от Ц. с.П.,
Община Ч. против Община Ч.,с който се иска да се признае по отношение на ответника,че
ищецът е собственик на РЕАЛНА ЧАСТ с площ от 475.950 дка от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ,
находящ се в землището на с.П., Община Ч., Област М.,целият с площ от 1296.806 дка,
находящ се в местността „Я.", съставляващ по КККР на селото, одобрени със заповед № РД-
18- 336/21.05.2019г. на изпълнителния директор на АГКК- София имот с идентификатор №
***85.2, с начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора, трайно
предназначение на територията : горска , при съседи на целия имот: имоти с
идентификатори № ***.1.8, № ***.1.9, № ***.1.10, № ***.1.11, № ***.1.12, № ***.1.13, №
***.1.14, № ***.1.15, № ***.1.16, № ***.1.17, № ***.1.36, № ***.13, № ***.8 , № ***.11 , №
***85.3 , № ***70.7 , № ***70.40 , № ***.10, която реална част е отразена на комбинирана
скица с букви Е,Ж и цифри 4,5,6,7,8,9 и 10, която скица е приложена към исковата молба
като неразделна част от нея
ОСЪЖДА Ц. с.П., Община Ч. да заплати на Община Ч. 719,87 лв. разноски по
делото за двете съдебни инстанции.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4