№ 197
гр. Пловдив, 17.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Емил Люб. Митев
Членове:Васил Ст. Гатов
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
и прокурора Андр. Ат. Ат.
Сложи за разглеждане докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600199 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Съдът при извършената служебна проверка установи, че жалбоподателите
по ВЧНД 198/2022 г. Е. И. Д. и по ЧНД № 199/2022 г. ИВ. Ж. Т. са
съпроцесници по едно и също досъдебно производство по описа на ОД но
МВР С. З. и са привлечени в качеството на обвиняеми за престъпление по чл.
354а, ал. 1, във вр с чл. 20, ал. 2 от НК, осъществено от двамата като
съизвършители.
Това води до извод, че двете дела, макар и формално обособени под
различни номера, имат връзка помежду си и за правилното им изясняване,
както и с оглед процесуална икономия и бързина е наложително
обединяването им и разглеждането им заедно в едно производство.
Предвид горното и на основание чл. 41 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЕДИНЯВА ВЧНД № 198/2022 г. и ВЧНД № 199/2022 г., и двете по
описа на Пловдивски апелативен съд, в едно дело, което да се разгледа и води
под номер ВЧНД № 199/2022 г.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподателят (обвиняем) Е. И. Д. се явява лично, доведен от ареста,
и с адв. В., редовно упълномощена от по-рано.
1
Не се явява адв. Ч. – защитник на обвиняемия Д..
Обвиняемият Е. Д.: Не държа на защитата на адв. Ч.. В това
производство ще ме защитава само адв. В..
Не се явява жалбоподателят (обвиняем) ИВ. Ж. Т. по собствено
желание, като изрично е заявил, че не желае да присъства в съдебното
заседание пред ПАС.
За него се явява адв. П.П. – служебен защитник.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. В.: Да се даде ход на делото.
Адв. П.: Също.
Обвиняемият Е. Д.: Да се гледа делото днес.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане
на делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и за други доказателства.
Да се даде ход на съдебните прения.
Адв. В.: Също нямам искания за отводи и доказателства.
Обвиняемият Е. Д.: Не възразявам този състав да гледа делото за
мярката ми за неотклонение.
Адв. П.: Нямам искания за отводи и за други доказателства.
Да се даде ход на съдебните прения.
С оглед становищата на страните, че нямат искания, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. В.: На първо място поддържам изцяло жалбата, депозирана от
защитника на подзащитния ми, а именно адв. Ч. и ви моля да отмените
2
атакуваното от нас определение.
Защитата счита, че още при първоначалното вземане на мярката за
неотклонение съдът е пропуснал да се произнесе по повод на 72-часовия
срок на задържане. Твърдя, че подзащитният ми е задържан на 29 април, а
мярката за неотклонение е разгледана от съда на 3 май. Твърдя, че е
нарушен законът, който изрично казва до 72 часа лицето да бъде заведено в
съда и съдът да прецени дали неговото задържане е правомерно или
неправомерно. Доколкото старият НПК и неотменената Наредба за
задържане от органите на МВР даваше възможност при задържане от
органите на МВР за 24 часа, това задържане реално да ставаше 96 часа,
след промените в НК, а и вече трайно установената съдебна практика и още
повече, че по самото дело в кориците на настоящето дело аз лично не видях
да съществуват заповеди за задържане по ЗМВР. Още от този момент съдът
е следвало да отхвърли искането като просрочено или в съдебния си акт да
се произнесе, че срокът е нарушен. Считам, че по този начин са ограничени
правата на подзащитния ми, а именно в този срок от 72 часа да прецени
български съд дали е правомерно или не задържането му.
Наред с това считам, че не може да се направи извод за обосновано
предположение, че именно моят подзащитен е автор на деянието. Видно от
показанията на свидетеля Г. същият е експлоатирал СРС. Съдът е следвало
да отчете и този факт - че тези СРС и този свидетел не може да бъде
допуснат като такъв. Именно, че и към настоящия момент - поне до вчера,
не бяха представени никакви СРС нас ни поставя в една неравностойна
позиция и не можем да направим обосновани изводи дали подзащитният ми
е виновен на базата на СРС. Срокът, в който е следвало да бъдат изготвени
протоколите за тези СРС е изтекъл. Те не са приложени и от тук считам, че
отново са нарушени правата на моя подзащитен.
За да бъда кратка, това са моите допълнителни аргументи към
жалбата и моля да проверите действително законността на задържането –
не дали лицата са извършили престъплението, те ще бъдат предадени на
съд. Идеята е и вярвам, че вие ще проверите законността на задържането.
Съдът даде дума за лична защита на обвиняемия Д..
Обвиняемият Е. И. Д.: Моля да промените мярката ми за неотклонение
3
в по-лека, за да мога да си гледам семейството. Имам малко дете, което искам
да гледам. Имах работа, която загубих, искам да си намеря нова, за да мога да
си гледам семейството.
Адв. П.: Поддържаме жалбата срещу определението на
Старозагорски окръжен съд. Считам, че колежката беше изчерпателна. Ние
сме изложили доводите си в подадената частна жалба и моля да я уважите,
като промените мярката за неотколание на подзащитния ми в „домашен
арест“ или „парична гаранция“.
ПРОКУРОРЪТ: Атакуваните определения на Старозагорския
окръжен съд са идентични и както приехте касаят един и същи случай.
За да постанови определението си, съдът е приел, че са налице
изискуемите от закона предпоставки, а именно налице е тежко
престъпление, което се наказва с лишаване от свобода от 2 до 8 години и
глоба от 5000 лв. до 20 000 лв. Обсъдено е обоснованото предположение по
чл. 63, ал. 1 от НПК и подробно са изброени фактите, които са налице към
настоящия момент и данните, които са налице спрямо двамата
жалбоподатели. Обсъдена е експертизата, от която е видно, че е налице
високорисково наркотично вещество и е обсъдено защо тези обстоятелства
се считат за обосноваващи предположението.
В атакуваните съдебни актове е посочено и е направен извод, че е
налице опасност и двамата обвиняеми да се укрият и да извършат друго
престъпление. В тази насока смятам, че правилно е прието, че е налично
друго наказателно производство за престъпление по чл. 321, ал. 3 от НК във
вр. с чл. 354а, ал. 1 от НК, касаещо аналогично деяние. Това сочи на тази
висока обществена опасност и на наличие на обосновано предположение.
Считам в този смисъл, че определенията са обосновани и
законосъобразни и предлагам да ги потвърдите като такива.
Съдът даде последна дума на обвиняемия Д..
Обвиняемият Е. И. Д.: Искам по-лека мярка за неотклонение.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След тайното съвещание съдът приема за установено следното:
Производството е по чл. 64, ал. 8 от НПК.
С обжалваните определения състав на Старозагорския окръжен съд е
4
взел мярка за неотклонениие „Задържане под стража“ спрямо обвиняемите
по досъдебно производство № 349 ЗМ 149/22 г. по описа на ОД на МВР С.
З. Е. И. Д. и ИВ. Ж. Т..
Срещу определенията са постъпили жалби от защитниците на
двамата обвиняеми, с искане за вземане на по-лека мярка за неотклонение,
като са релевирани доводи за незаконосъобразност.
В съдебно заседание прокурорът поддържа становище за
обоснованост и законосъобразност на атакуваните определения. Сочи, че за
всеки един от обвиняемите е налице опасност да се укрие или да извърши
престъпление, както, и че от наличните данни по делото може да се
направи обосновано предположение, че двамата обвиняеми са извършили
престъпленията, в които са обвинени.
Защитата на обвиняемия Д. пледира подадената жалба да бъде
уважена, а атакуваното определение отменено, като необосновано и
незаконосъобразно. Оспорва извода за наличие на обосновано
предположение, свързващо обвиняемия Д. с вменената му престъпна
деятелност. Акцентира се върху влошеното здравословно състояние на
обвиняемия и липса на данни, обосноваващи опасност да се укрие или
извърши престъпление. Твърди се неспазване на срока по чл. 64, ал. 2 НПК.
Защитата на обвиняемия Т. възразява срещу изводите на съда за
наличие на основанията по чл. 63, ал. 1 НК и излага съображения за
липсата на опасност Т. да се укрие или извърши престъпление. Отделно се
твърди, че данни, които да свържат обвиняемия с престъплението, в което е
обвинен се съдържат единствено в обясненията на третия съучастник –
обвиняемия А., които съставляват „оговор“.
Обвиняемият Д. моли съда за по-лека мярка за неотклонение.
Обвиняемият Т. по свое желание не се явява и не ангажира
становище.
Апелативният съд, като съобрази доводите на страните и прецени
обосноваността и законосъобразността на атакуваното определение и за да
се произнесе взе предвид следното:
За да постанови определенията, първоинстанционният съд е приел, че
на обвиняемите Т. и Д. са повдигнати и предявени обвинения по чл.354а,
5
ал. 1, вр. чл.2 0, ал. 2 НК, за това, че на 29.04.2022 г. в с. Р. в съучастие с Д.
А., и тримата като извършители без надлежно разрешително са държали с
цел разпространение високорисково наркотично вещество – кокаин, за
което престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода.
Отделно от това съдът е счел, че е налице обоснованото
предположение, че двамата обвиняеми са автори на престъпленията, за
които са обвинени. До този извод съдът стигнал след анализа на събраните
доказателства, в частност обясненията на обвиняемия Д. А., от протоколите
за претърсване и изземване и от показанията на св. ИДГ
Като е съобразила, че срещу двамата обвиняеми е внесен обвинителен
акт за друго различно престъпление в Специализирания наказателен съд и
начинът, по който е установена фактическата власт върху процесното
наркотично вещество, отличаващ се с висока степен на организираност и
координираност на действията им, първата инстанция е счела, че
съществува опасност да се укрият и да извършат престъпление.
Всичко това е довело съдът до извод, че единствената адекватна мярка
за неотклонение в момента спрямо двамата обвиняеми е само „Задържане
под стража”.
Изводът на първата инстанция за наличие на обосновано
предположение, свързващо обвиняемия И.Т. с деянието, в което е обвинен е
правилен. Съображения за това настоящият състав намира в приложените
по делото протоколи претърсване и изземване, в заключението по
назначената химическа експертиза, както и в обясненията на обвиняемите
Д. и А.. В тези доказателствени източници се съдържат минималния обем
от данни, достатъчни да доведат до извод за съпричастност на обвиняемия
И.Т. към престъпната деятелност, за която му е повдигнато обвинението.
Обстоятелството, че срещу обвиняемия Т. се води друго дело в
специализирания съд, по което няма постановена присъда и спрямо него е
валидна презумцията за невиновност, съпоставено с механизма на
извършване на престъплението, индивидуалното му участие и принос в
общата престъпна дейност и количеството на наркотичното вещество сочат
с голяма вероятност, че същият ще продължи с престъпната си деятелност и
в тази връзка изводът на първата инстанция, че е налице реална опасност Т.
да извърши престъпление е обоснован и законосъобразен.
6
Неправилно първата инстанция е счела обаче, че има опасност
обвиняемият Т. да се укрие. Наличието на постоянен адрес и местоживеене
и семейното му положение – женен с едно дете изключват тази опасност.
Независимо от това, приетото от Окръжния съд наличие на
обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия И.Т. към
деянието, в които е обвинен и съществуващата опасност да извърши
престъпление попадат в хипотезата на чл. 63 НПК и пред първата
инстанция не е оставала друга процесуална възможност освен да го
задържи под стража, както и правилно е сторила.
Изложените от защитата на обвиняемия Т. съображения, че с
обясненията си обвиняемият А. се опитва да избегне наказателната
отговорност като я прехвърли върху обвиняемият Т. са несъстоятелни и не
се възприемат от настоящата инстанция. Те са насочени основно към
доказателствената стойност на съществуващите данни за съпричастността
им към инкриминираните деяния. Дали и доколко обясненията на всеки
един от тримата обвиняеми, свързани с индивидуалната им инкриминирана
деятелност в общото престъпно сдружение имат необходимия
доказателствен потенциал или съставляват „оговор“, в каквато насока са
възраженията на защитниците им е въпрос, който следва да бъде
разглеждан при решаване на делото по същество.
Това очертава обжалваното определение в частта, с която е взета
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на
обвиняемия И.Т. като правилно и законосъобразно и налага
потвърждаването му.
Не може да бъде споделен обаче изводът на първата инстанция, че
спрямо обвиняемия Е. Д. най – адекватна е мярката за неотклонение
„Задържане под стража“.
В разпоредбата на чл. 56, ал. 1 НПК законодателят е поставил като
първо и неотменимо условие за вземане на която и да била от изброените в
чл. 58 НПК мерки за неотклонение наличието на достатъчно данни, от
които да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е автор на
деянието, в което е обвинен.
Вярно е в принципен план, че на процесуалния етап, на който се
намира предварителното разследване и при характера на настоящото
7
производство, свързан с разглеждане на въпроса за мярката за
неотклонение на обвиняемия Д. е достатъчно по делото да са налични само
„данни”, от които да може да бъде изградено обосновано предположение за
съпричастността му към деянието, за което е обвинен, като закона не е
поставил условие тези данни да са от характера или идентични с
доказателствата, обуславящи произнасяне на осъдителна присъда.
Независимо, че тези данни не разполагат с пълния потенциал на
доказателствата и доказателствените средства, то те задължително трябва
да удовлетворяват макар и в минимален обем изискването за достатъчност,
за да може да бъде очертана съпричастността на обвиняемия Д. към
изпълнителното деяние на престъплението по чл. 345а, ал. 1 от НК.
Първата инстанция, за да приеме, че е налице обосновано
предположение, че обвиняемият Д. е съпричастен към разследваната
престъпна деятелност е анализирала обясненията на подсъдимия А., дадени
в присъствието на защитник, съпоставени с обстоятелствата по протоколите
за претърсване и изземване на двата леки автомобила, с които се
предвижвали обвиняемите и показанията на свидетеля ИДГ
Този извод на първата инстанция не може да бъде споделен от
настоящия състав.
Необоснована е преценката на първата инстанция, че наличните
данни по делото обуславят деятелност на подсъдимия, попадаща в обхвата
на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, а именно държане
с цел разпространение на наркотични вещества.
Основна роля за установяване на предмета на доказване имат
обясненията на обвиняемия А.. При внимателния им прочит и анализ
настоящият състав не открива каквито и да било данни за съпричастност на
обвиняемия Д. към деянието, в което е обвинен. А. в обясненията си
очертава фактическа обстановка, в която описва своите и на останалите
двама обвиняеми действия свързани с пътуването до гр. С., придобиването
на наркотика, скриването му в автомобила, управляван от обв. А. и
отпътуването обратно за гр. С. З.. Придобиването на наркотичното
вещество обаче е осъществено от активните действия само на обв. Т. и на
обв. А., като това е станало извън автомобила и полезрението на
обвиняемия Д. и няма никакви данни същият да е причастен към тези
8
действия на другите двама обвиняеми. Други данни Д. да е знаел или
предполагал, че Т. и А. ще придобият наркотично вещество и ще го
транспортират до гр. С. З. по делото също липсват.
Такива данни не се съдържат и в протокола за претърсване и
изземване на автомобила управляван от Д., в който не са открити вещи
забранени от закона.
Индиция за съпричастност на обв. Д. се съдържа единствено в
декларативните показания на свидетеля Г., в които същият преразказва
получена от него оперативна информация за дейност на обвиняемия,
свързана с разпространение на наркотични вещества. Тези показания обаче,
не само че са тотално изолирани от събраната доказателствена маса, но и не
разполагат с необходимия доказателствен потенциал. Това е така, защото
оперативната информация, придобита от органите на МВР не може да бъде
ползвана като достоверен и надежден доказателствен източник.
Всичко това очертава фактическа картина, различна от тази,
обхваната от нормата на чл.354а, ал.1 НК и неправилно първата инстанция
е счела, че наличните данни са достатъчни да се направи обосновано
предположение за извършено престъпление, свързано с държане с цел
разпространение на инкриминираните наркотични вещества от обвиняемия
Д..
При липса на тази изискуема от нормата на чл. 63, ал. 1 от НК
предпоставка, вземането на мярка за неотклонение „Задържане под стража”
от първата инстанция влиза в противоречие с нормите на НПК и ЕКЗПЧОС и
се явява незаконосъобразно и налага отмяна на определението.
При положение, че по делото липсват данни, от които да се направи
обосновано предположение, че обвиняемият Д. е осъществил деянието, за
което му е повдигнато обвинение по чл. 354а, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК срещу
него не може да бъде осъществявана процесуална принуда под каквато и да
било форма, както и да бъде взета дори и най-леката предвидена в закона
мярка за неотклонение.
Поради това искането на Окръжна прокуратура С. З. следва да бъде
оставено без уважение и спрямо обвиняемия Д. не следва да се взема мярка за
неотклонение.
9
При този процесуален изход на делото настоящият състав не намира за
необходимо да коментира въпросите, свързани с опасностите обвиняемия да
се укрие или извърши престъпление, както и с наличните му здравословни
проблеми.
Неоснователно защитата на обв. Д. навежда доводи за надскачане на
срока на 72-часовото задържане по чл.64, ал.2 НПК. Д. е привлечен като
обвиняем на 30.04.2022г. и с нарочно постановление е задържан от прокурора
за срок от 72 часа, считано от 16.00ч. на същата дата. Искането за вземане на
постоянна мярка за неотклонение „ Задържане под стража“ е внесено в съда и
разгледано в болничното заведение, където Д. е бил настанен на лечение на
03.05.2022г., което сочи, че срокът по чл.64, ал.2 НПК е спазен.
По изложените съображения, Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 280 от 03.05.2022г. по ЧНД № 361/22 г. на
Старозагорския окръжен съд, с което е взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража” спрямо обвиняемия по досъдебно производство №
349 ЗМ 149/22г. по описа на ОД на МВР С. З. Е. И. Д..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Старозагорската окръжна
прокуратура за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража” и
НЕ ВЗЕМА мярка за неотклонение спрямо обвиняемия по досъдебно
производство № 349 ЗМ 149/22 г. по описа на ОД на МВР С. З. Е. И. Д..
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 279 от 03.05.2022 г. по ЧНД №
362/22г. в частта, с която е взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража” спрямо обвиняемия по досъдебно производство № 349 ЗМ 149/22 г.
по описа на ОД на МВР С. З. ИВ. Ж. Т..
Определение № 279 от 03.05.2022 г. по ЧНД № 362/22 г. в частта, с
която е взета мярка за неотклонение „Домашен арест” спрямо обвиняемия по
досъдебно производство № 349 ЗМ 149/22 г. по описа на ОД на МВР С. З. Д.
С. А. не е обжалвано и протестирано и е влязло в законна сила.
Обвиняемият Е. И. Д. беше освободен в съдебната зала.
Определението е окончателно.
10
Протоколът изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 10:22 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
11