Решение по дело №28/2019 на Окръжен съд - Габрово

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 57

29.03.2019 г., гр. Габрово

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д  А

 

 

Габровският окръжен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и шести февруари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ГЕНЖОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: ИВА ДИМОВА

                                                                       СИМОНА МИЛАНЕЗИ

при участието на секретаря Милкана Шаханова, като разгледа докладваното от съдията  С. Миланези в. гр. д. № 28 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 279 от 25.10.2018 г., постановено по гр. д. № 520/2018 г., Севлиевският районен съд е обявил за недействителна  спрямо кредитора  „Банка Пиреос България“ АД, ЕИК ********* сделка, извършена с нотариален акт за дарение № 24, том VІІІ, рег.№ 17074, дело № 1085 от 18.11.2016 г. на нотариус П.Д., с която длъжникът Г.М.Г.,***, е дарил на дъщерите си М.Г.М., чрез нейната майка и законен представител С.А.Г. и на Д.Г.М. 1/2 ид. части от самостоятелен обект в страда с идентификатор № 65927.501.4587.1.28  по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., одобрени със Заповед № КД-14-07-РД-18-77/16.07.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение със Заповед № КД-14-07-1138/27.11.2008 г. на Началника на СГКК- Габрово, с адрес на обекта гр. С., ж. к. ***, ведно с прилежащите 12 кв. м. от общите части на сградата разположена в ПИ с кадастрален идентификатор 65927.501.4587, заедно със същите идеални части от 3.934 % ид. ч. от правото на собственост върху дворното място, върху което е построена сградата - представляващо ПИ с кадастрален идентификатор 65927.501.4587,  на осн. чл. 135,  ал. 1 ЗЗД. Със същото решение е осъден Г. Г. да заплати на Банката разноските по делото в размер на 393, 28 лв.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Г. М. Г., С. А. Г. в качеството й на законен представител на малолетната М. Г. М. и Д. Г. М., чрез процесуалния им представител адв. Т. Т., в която се твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с процесуалните правила. Излага се, че в практиката на ВКС е приета тезата, че няма как да се проведе успешно иск по чл. 135 от ЗЗД спрямо третите солидарно отговорни лица (поръчители и солидарни длъжници), тъй като всъщност те поемайки солидарна отговорност за задължението дават лично обезпечение за дълга и ако се приеме, че искът по чл. 135 от ЗЗД се реализира успешно, то това би означавало обезпечение на обезпечението. От представените доказателства по делото било видно, че дарителят Г.Г., не е длъжник кредитополучател, който реално е получил дължимата сума по договора с банката, а е солидарно отговорен, което на практика означава, че отговаря при условията на поръчителство. Позовава се на практика на ВКС за неприложимост на иска по чл. 135 от ЗЗД по отношение на поръчителя. Твърди се, че по смисъла на чл. 135 от ЗЗД под длъжник следва да се разбира само лицето, което е насрещна страна в основното правоотношение, а солидарният длъжник не следва да попада в обхвата на категорията "длъжник" за целите на Павловия иск. Въпреки че поръчителят отговаря за същия дълг и то солидарно, неговата отговорност е акцесорна и има обезпечителна функция. Моли се, да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново, с което да се отхвърли предявения иск от Банката и да им се присъдят разноските по делото.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „Банка Пиреос България“ АД, чрез адв. Д. Д., в който същата се оспорва, по подробно изложени аргументи. Моли да се постанови решение, с което да се потвърди първоинстанционното решение и претендира разноските по делото. 

В проведеното съдебно заседание пред въззивния съд, жалбоподателите не се явяват и не се представлява, не се явява и представител за ответната Банка.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, поради което е  процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск от „Банка Пиреос България“ АД, с който е поискано да се обяви за недействителна по отношение на нея извършена сделка, обективирана в нотариален акт за дарение № 24, том VІІІ, рег.№ 17074, дело № 1085 от 18.11.2016 г. на нотариус П. Д., с която длъжникът Г.М.Г.,***, е дарил на дъщерите си М.Г.М., чрез нейната майка и законен представител С.А.Г. и на Д.Г.М. 1/2 ид. части от самостоятелен обект в страда, подробно описан в исковата молба с адрес в гр. С., ж. к. „****", блок № **, вход *, етаж *, апартамент *.

Ответниците в подадения отговор са възразили, че Г.Г. не е главен длъжник - кредитополучател, който реално е получил дължимата сума, а е солидарно отговорен, което на практика означавало, че отговаря при условията на поръчителството, при което искът по чл. 135 от ЗЗД не може да бъде успешно проведен. Освен това, за него дарената част от жилището било единствено, поради което се явявало несеквестируемо. Към момента на сделката той не е знаел, уврежда кредитора, за което излага подробни аргументи.

За да уважи предявения иск Севлиевският районен съд е приел, че са доказани елементите на фактическия състав на искът по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, а именно страните по делото имат качеството на длъжник и кредитор. Съдът е приел, че като солидарен длъжник по представените договори за кредит, ответникът няма правното положение на поръчител и същият е длъжник по смисъла на чл. 135 от ЗЗД. Процесната сделка е дарение и длъжникът не е оборил презюмираното знание за увреждане на кредитора, тъй като третите лица са двете му дъщери.  Съдът е приел, че дори имотът, с който се е разпоредил ответникът да е единственото му жилище, с извършване на дарението същият не може да се ползва от закрилата на несеквестируемостта, а и тя е неотносима към предявения иск.

Въззивният съд като прецени доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, че въз основа на договор за револвиращ кредит № 244 от 16.09.2014 г. и договор за инвестиционен кредит № 243 от 16.09.2014 г. „Банка Пиреос България“ АД е предоставила кредити на „Мийт Трейд“ ООД, представлявано от Г.Г.. И в двата договора като солидарни длъжници са участвали  „Тони Трейдинг“ ООД, „Мийт Трейд Груп“ ООД, Г.М.Г. и Е.А.Д., като същите са подписали и последващите ги анекси.

Не е спорно, че кредитополучателят и солидарните длъжници по двата договора са осъдени да заплатят на „Банка Пиреос България“ АД посочените суми в заповед № 491 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 21.10.2016 г. и заповед № 86 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 10.02.2017 г., издадени съответно по ч. гр. д.№ 1012/16 г. и ч. гр. д.№ 157/17 г. по описа на РС – Севлиево. И по двете заповедни производства са били издадени и изпълнителните листове - № 640 от 21.10.2016 г. и № 154 от 10.02.2017 г.

От представените удостоверения на ЧСИ З.В. се установява, че по двата изпълнителни листа са образувани съответно изп. д. № 1212/2016 г. и изп. д. № 230/2017 г., като са посочени и данните за неплатените дългове.

От заключението на съдебно - икономическата експертиза се установява, че изп. д. № 1212/16 г. е образовано на 07.12.2016 г., а изп. д. № 230/2017 г. е образувано на 06.03.2017 г. Експертът е посочил и какви са задълженията на Г. Г. към датата на дарението на имота 18.11.2016 г. и към датата на изготвяне на експертизата, а именно: по договора за банков кредит № 244/16.09.2014 г. - 93 111, 28 лв. към датата на дарението и 9 877, 38 лв. към 21.09.2018 г. по изпълнителното дело; по договора за банков кредит № 243/16.09.2014 г. - 429 805 лв. към датата на дарението и 30 570, 12 лв. към 21.09.2018 г. по изпълнителното дело.

От доказателствата по делото се установява, че Г. Г. е дарил на двете си дъщери (другите две жалбоподателки) – Д.М. и М.М. своята 1/2 ид. ч. от описания недвижим имот в нотариален акт за дарение № 24, том VІІІ, рег. № 17074, дело № 1085 от 18.11.2016 г. на нотариус П.Д. в гр. С., ж. к. „***", блок № **, вход **, етаж **, апартамент **. Останалата част от имота е собственост на бившата му съпруга, видно от приложеното решение за прекратяване на брака по чл. 50 СК.

При изпълнение на правомощията си настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По същество постановеното решение е правилно и законосъобразно, постановено при всестранно и задълбочено обсъждане на доказателствата по делото, като настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд и по реда на чл. 272 от ГПК препраща към тях.

Единственото възражение във въззивната жалба, че жалбоподателя Г. Г. като солидарен длъжник по процесните договори за кредит следва да отговаря при условията на поръчителство, поради което по отношение на него не може да се проведе успешно искът по чл. 135 от ЗЗД, е неоснователно.

От представените договори за кредит, безспорно се установява, че „Банка Пиреос България“ АД е предоставила кредити на „Мийт Трейд“ ООД, представлявано от Г.Г., като кредитополучател и „Тони Трейдинг“ ООД, „Мийт Трейд Груп“ ООД, Г.М.Г. и Е.А.Д. са трети страни, като солидарни длъжници и като такива последните са подписвали последващите анекси към договорите. Съгласно чл. 13.5. от двата договора, солидарните длъжници  са поели и са задължили да отговарят съм Банката по смисъла на чл. 121 - чл. 127 от ЗЗД с кредитополучателя за изпълнение на договорите. Съгласно чл. 16 - чл. 18 от договор № 244/2014 г. и чл. 17 - чл. 19 от договор № 243/2014 г., солидарните длъжници са поели задължението да отговарят солидарно с кредитополучателя за изпълнение на задълженията по договорите, включително за заплащане на всички дължими суми, лихви, такси и разноски до окончателното им погасяване, без да е необходимо допълнително съгласие за това и остават задължени до пълното и окончателното погасяване на задълженията на кредитополучателя.

От гореизложеното е видно, че жалбоподателят Г. Г. не се е задължил при условията на чл. 138 от ЗЗД като поръчител, а се е задължил при условията на чл. 101 от ЗЗД като е встъпил в дълг като съдлъжник наред с кредитополучателя - главен длъжник. В представените договори за кредит липсват клаузи за поемане на задължение от третите лица като поръчители, както и уговорки характеризиращи договора за поръчителство. Освен това за да се приеме, че е налице поръчителство, следва договорът да е сключен в писмена форма, съгласно нормата на чл. 138, изр. второ от ЗЗД, каквато форма липсва в настоящия случай. За разлика от отговорността на поръчителя, която е акцесорна и предметът й се определя от предмета и обема на главния дълг, жалбоподателят носи самостоятелна отговорност, като встъпил в дълга на кредитополучателя при условията на чл. 101 от ЗЗД, видно от уговореното в договора, като отговорност му се урежда от общите правила на чл. 122 и следващите от ЗЗД. Жалбоподателят Г. безспорно има качеството на длъжник по смисъла на отменителния иск по чл. 135 от ЗЗД и по отношение на същия искът може да бъде успешно проведен, както правилно е приел и първоинстанционният съд. 

Предвид гореизложеното първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба да се остави без уважение, като неоснователна.   

Воден от горното, Габровският окръжен съд

 

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 279 от 25.10.2018 г., постановено от Севлиевския районен съд по гр. д. № 520/2018 г., като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: