М О Т И В И
Към решение по НАХД № 344/2014 г. по описа на КРС
По отношение на обвиняемия С.Р.П. е
внесено предложение от Р.п.К. за освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание по реда на чл.78 А от НК, за престъпление
по чл.191 ал.1 от НК, за това, че от
01.01.2014 г. до 23.02.2014 г. в с. к. , Пловдивска област, като пълнолетно
лице, без да е сключило брак, е заживял съпружески с лице от женски пол- Б.С.И.,
ЕГН **********, ненавършила 16- годишна възраст.
Р.п.К. представлявана от прокурора
Димитрина Шекерева счита вината на подсъдимия за безспорно доказана, поради
което пледира да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78 А
от НК като му бъде наложено административно наказание в минималния размер.
Обвиняемият Р., лично се признава за
виновен по повдигнатото му обвинение и моли съда да му наложи минимално
административно наказание.
Съдът
като разгледа делото в рамките на фактическите положения, отразени в
постановлението на РП К. и след преценка на доказателства, събрани по делото,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа
страна следното:
Обвиняемият
С.Р.П., ЕГН ********** е роден на *** ***. ******. Живее в с. к., Пловдивска област. Обвиняемият страда
от *****.
Обвиняемият С.Р.П. ***,
а една от сестрите му била омъжена в с. С., където живеела и
свидетелката Б.С.И.. Двамата имали и далечна родствена връзка, по повод на
която се познавали отдавна, и те, и семействата им. За новогодишните празници, в началото на 2014 г.
обвиняемият П. гостувал на сестра си в с. С.. Там двамата със Свидетелката И.
се срещнали и решили да заживеят заедно съпружески. И. била родена на ***г. и
обвиняемият знаел точно рождената й дата, както и обстоятелството, че същата ще
навърши 15- годишна възраст на 23.03.2014 г. , което лично му била съобщила.
Обвиняемият съзнавал, че в началото на 2014 г. пострадалата не е навършила 16-
годишна възраст, но я харесвал и още на 01.01.2014 г. двамата заживели в дома,
собственост на бащата на П. ***. Бащата на обвиняемия фактически живеел в с. И.
и на практика къщата в с. к. била изцяло на разположение на обвиняемия и свидетелката.
И. преустановила посещенията на учебните занятия и се установила постоянно в
дома на П..
Обвиняемият
П. и свидетелката И. живели самостоятелно, заедно като съпрузи, грижели се общо
за домакинството, имали общ бюджет, имали и редовни полови контакти, били
представяни в обществото, сред близките и роднините си като семейство, въпреки
липсата на формално подписан акт за граждански брак.
Родителите
на И., свидетелите Г. и И., след като не успели доброволно да убедят дъщеря си
да се върне в дома им и да продължи обучението си в училище, сезирали органите
на Районно Управление "Полиция" гр. К.. На 23.02.2014 г. Б. И. била
върната в дома на родителите си в с. С..
От
заключението на изготвената по делото съдебно психиатрична експертиза /л.31/ се
установява, че И. не страда от душевно заболяване, не се води на отчет в ЦПЗ-
Пловдив. Въпреки ниската си календарна възраст степента на развитие на
същата й позволява правилно да
възприема, запаметява и възпроизвежда фактите, които имат значение за делото и
да дава достоверни показания.
Горната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото гласни доказателства- обясненията на обвиняемия П.,
показанията на свидетелите Г., И., Р. П. и И., заключенията на изготвената
съдебно психиатричната експертиза, както и приобщените писмени доказателства- удостоверение
за раждане, становище от ДСП К., докладна записка, експертно решение на ТЕЛК, характеристична
справка и справка за съдимост.
Събраните
по делото писмени и гласни доказателства, както и заключенията на изготвените
експертизи съдът кредитира при постановяване на решението, тъй като същите са
последователни, безпротиворечиви и пряко касаещи предмета на доказване по
делото. Обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност водят до единствения,
категоричен и безспорен извод за това, че обвиняемият П. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.191 ал.1 от НК.
Обект на престъпление по чл.191 от НК са обществените
отношения, свързани с нормалните брачни и семейни отношения и отношенията,
свързани с нормалното развитие на подрастващите субект на престъплението е
пълнолетно лице от мъжки пол. Изпълнителното деяние се изразява в заживяване на
съпружески начала с ненавършило 16- годишна възраст, непълнолетно лице от
женски пол. Престъплението е резултатно. Неговият престъпен резултат се
осъществява чрез съпружеският живот на двамата.
От субективна страна
деянието е извършено при пряк умисъл, с целени и настъпили обществено
опасни последици. Подсъдимият, съзнавайки запретеността на поведението си и
възрастта на свидетелката И., въпреки това е заживял на семейни начала с нея.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да бъде наложено на обвиняемия П. за извършеното от него престъпление по
чл.191 ал.1 от НК е лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с
обществено порицание. Подсъдимият е неосъждан, към момента не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл.78 А от НК и от деянието не са настъпили
имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. Съдът, като взе предвид
изброените по- горе обстоятелства намира, че по отношение подсъдимият Я. са
налице всички императивни изисквания на чл.78 А от НК за освобождаването му от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание- глоба. При
определяне вида и размера на наказанието, съдът отчете невисоката степен на
обществена опасност на деянието по чл.191 ал.1 от НК, което не осъществява
признаците на „тежко” по смисъла на чл.93 т.7 от НК престъпление, както и
ниската степен на обществена опасност на дееца, който има добри характеристични
данни, влошено здравословно състояние, при извършване на престъплението е
мотивиран от културата на етноса, към който принадлежи, както и е полагал грижи
за свидетелката, докато е живяла с него.
Горните
обстоятелства, съдът отчита като многобройни, смекчаващи отговорността на
подсъдимия, които предпоставят определяне на наказание в минималния, предвиден
от закона размер, а именно глоба от 1000 лв. С така определеното по вид и
размер наказание, съдът намира, че ще се изпълнят целите на наказание, като
преди всичко ще се въздейства предупредително и превъзпитателно по отношение на
подсъдимия, и същевременно ще се въздейства възпитателно и предупредително по
отношение на останалите членове на обществото.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК и предвид установената вина на обвиняемия П. в
извършване на престъплението, за които му е повдигнато обвинение в настоящото
производство, същият следва да заплати
по бюджета на съдебната власт, по сметка на КРС направените по делото разноски
за експертиза от досъдебното производство в размер на 65
лева.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АП.