№ 3330
гр. С., 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Михаела Касабова Въззивно гражданско дело
№ 20241100500826 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
С Решение № 16877 от 18.10.2023 г., постановено по гр. д. № 8760/2023 г. по описа
на СРС, 36 -ти състав е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК по исковете,
предявени от „Топлофикация С.“ ЕАД, срещу Т. Б. Х., С. Х. Н. и И. Х. Х., че дължат на
„Топлофикация С.“ ЕАД при условията на разделност и при квоти както следва: ответникът
Т. Б. Х. дължи 4/6 части, а ответниците И. Х. Х. и С. Х. Н. – по 1/6 част от следните суми: 2
974,65 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 02.09.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 436,15 лева, представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2020 г. до 10.08.2022 г., 31,90 лева, представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за
период от 02.09.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 48200/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав. Със
същото решение е отхвърлен искът с правно основание чл. 86 ЗЗД, предявен от
„Топлофикация С.“ ЕАД срещу Т. Б. Х., С. Х. Н. и И. Х. Х. за сумата от 6,50 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 31.08.2019 г. до 10.08.2022.
С решението си, съобразно изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. ГПК
съдът е разпределил отговорността за разноски в производството.
Решението е постановено при участието на „Бруната България“ ООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
В срока по чл. 259 ГПК е депозирана въззивна жалба от ответниците И. Х. Х., С.
Х. Н. и Т. Б. Х. срещу решение № Решение № 16877 от 18.10.2023 г., постановено по гр. д.
№ 8760/2023 г. по описа на СРС, 36-ти състав, в частта, в която са уважени предявените от
„Топлофикация С.“ ЕАД по реда на чл. 422 ГПК срещу ответниците положителни
1
установителни искове за установяване, че ответниците дължат на ищеца при условията на
разделност и при квоти както следва: ответникът Т. Б. Х. дължи 4/6 части, а ответниците И.
Х. Х. и С. Х. Н. – по 1/6 част от следните суми: 634,99 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.09.2019 г.,
ведно със законна лихва за период от 02.09.2022 г. до изплащане на вземането, както и от
сумата 122,60 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до
10.08.2022 г. Решението се оспорва от жалбоподателите с доводи за неправилност, поради
противоречие с материалния закон и необоснованост в оспорваната част. Поддържат
вземането на ищеца да е погасено по давност, като се оспорва извода на съда в обратен
смисъл. Считат, че не се дължи и лихва върху главницата. Предвид изложеното отправят
искане за отмяна на решението. Претендират разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Топлофикация С.“ ЕАД, в който изразява становище за нейната неоснователност. Моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Третото лице-помагач „Бруната България“ ООД не заявява становище по
въззивната жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Решението в частта, в която е отхвърлен искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за сумата от 6,50 лв., като необжалвано от ищеца е влязло в сила.
Решението в частта, в която са уважени исковете с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за горницата над 634,99 лв. до уважения размер
от 2974,65 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода м. 10.2019г. – 30.04.2021 г., за сумата от 31,90 лева, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2019 г. до 30.04.2021, както и
за горницата над 122,60 лв. до уважения размер от 436,15 лв., представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2020 г. до 10.08.2022 г., като необжалвано от ответниците е влязло
в сила.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Настоящият въззивен състав намира, че решението на СРС е и правилно, като на
основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите, изложени от първоинстанционния съд.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави
и следното:
2
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесният имот е
топлоснабден; че ответниците се легитимират като собственици на имот, представляващ
апартамент № 58, находящ се в гр. С., ж.к. „******* в съответствие на наследствените им
квоти, поради което е счел същите за битови клиенти по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, за
процесния период и имот, за който са доставяни количества ТЕ, установени от събраните по
делото доказателства. Съдът е съобразил, че между страните е съществувало валидно
облигационно правоотношение с предмет договор за продажба на топлинна енергия; че в
качеството си на потребител на ТЕ в имота – жилищен обект ответниците дължат разходите
за заплащане на цена на потребена топлинна енергия, чиято стойност възлиза на исковата
стойност, съгласно неоспорените от ответниците количества и стойности на доставена
топлинна енергия, съобразно участието им в съсобствеността - Т. Б. Х. дължи 4/6 части, а
ответниците И. Х. Х. и С. Х. Н. – по 1/6 част за исковия период. Наред с горното е приел, че
ответниците дължат и заплащането на сума за дялово разпределение, както и обезщетение за
забава в претендирания размер върху главницата за ТЕ, но не и за дялово разпределение.
Съдът не е уважил възражението на ответниците за погасяване по давност на
претендираните от ищеца вземания.
Изводите на първостепенния съд за наличието на облигационно отношение между
страните и за цената на предоставената топлинна енергия в имота не се оспорват в
настоящото производство.
С оглед доводите на въззивника, съдържащи се в сезиращата настоящата
инстанция въззивна жалба, спорно по делото се явява обстоятелството дали вземането на
„Топлофикация С.“ ЕАД в размер на 634,99 лв., представляваща цена на доставена ТЕ в
процесния имот за периода 05.-09.2019 г. е погасено по давност, съответно начислената
върху тази главница сума за обезщетение за забава е недължима.
Следователно спорът в настоящото производство е концентриран върху въпроса за
погасяване по давност на вземането за периода 05.2019-09.2019 г.
При извършване на собствена преценка на ангажираните по делото писмени
доказателства въззивният съд намира следното:
С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия
потребителите на топлинна енергия заплащат цената на месечни вноски. Задължението на
потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия
представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. „в” ЗЗД, тъй като
са налице повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни задължения,
имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
в общите условия интервали от време – така ТР № 3 от 18.05.2012 г., постановено по
тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За приложението на специалната
погасителна давност, съгласно цитираната разпоредба, не е необходимо плащанията да са
еднакви по размер. Следователно и вземанията на „Топлофикация С.” ЕАД към
потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок.
3
Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. „в” ЗЗД, с изтичане на който вземанията
на „Топлофикация С.” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно
месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно общите условия на
„Топлофикация С.” ЕАД, действащи в исковия период, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими вноски за топлинни енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят. Наред с това следва да бъде отчетен и фактът на спиране теченето на
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти съгласно чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП , като с оглед разпоредбата на § 13
от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на
Закона за здравето /ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по
време на извънредното положение по ЗМДВИП, обявено с решение на Народното събрание
от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на
7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“, като обнародването му е
извършено на 13.05.2020 г. Следователно за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
включително погасителната давност е била спряна по силата на закона и този факт трябва да
се отчете от съда при изчисляване на крайния момент, когато давността изтича. По тази
причина към 3-годишния давностен срок следва да се прибави и периодът на спиране на
давностния срок, чиято продължителност в случая е 69 дни (от 13.03.2020 г. до 20.05.2020
г.), както правилно е приела първата инстанция.
С оглед на това и предвид датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, от
който момент давностният срок е прекъснат – 02.09.2022 г., то в случая вземанията на
„Топлофикация С.“ ЕАД за периода от м. 05.2019-м.09.2019 г. не са погасени по давност,
поради което въззивният съд намира за неоснователни наведените от въззивниците
оплаквания в обратния смисъл във въззивната жалба. Ето защо същите дължат на ищеца
цената за предоставената топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.09.2019 г., която е
в размер на 634,99 лв., с оглед на което искът следва да бъде уважен.
Съдът намира за неоснователно и възражението на въззивниците, че не дължат
обезщетение за забава върху горната главница. От ангажираните по делото доказателства се
установява, че приложимите ОУ на ищеца за исковия период, противно на твърденията на
ответниците са публикувани във в. Монитор, като е виден номерът и датата на
публикацията.
В случая, с оглед горните изводи, е установено наличието на главен дълг за цената
на доставената в имота на ответниците топлинна енергия, както и забава в плащането му,
предвид липсата на извършени плащания. Ето защо същите дължат и заплащането на
обезщетение за забава върху посочената сума, възлизащо на 122,60 лв. за периода 15.09.2020
г. до 10.08.2022 г., поради което претенцията на ищеца в тази част е основателна и следва да
бъде уважена.
С оглед така формираните изводи, поради съвпадане изводите на двете инстанции,
постановеното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
По разноските:
При този изход на спора и основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 ГПК в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят 50 лв. за възнаграждение за юрисконсулт за
4
въззивното производство, които се разпределят съобразно притежаваните от въззивниците
квоти в съсобствеността - Т. Б. Х. 4/6 части, а ответниците И. Х. Х. и С. Х. Н. – по 1/6 част.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 16877 от 18.10.2023 г., постановено по гр. д. №
8760/2023 г. по описа на СРС, 36 -ти състав, в частта, в която по реда на чл. 422 ГПК е
признато за установено в отношенията между страните, че Т. Б. Х., ЕГН **********, С. Х.
Н., ЕГН ********** и И. Х. Х., ЕГН ********** и тримата с адрес: гр. С., ж.к. „*******, ап.
58 дължат на „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК ******* при условията на разделност и при
квоти, както следва: ответникът Т. Б. Х. дължи 4/6 части, а ответниците И. Х. Х. и С. Х. Н. –
по 1/6 част от следните суми: сумата 634,99 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.09.2019 г., ведно със законна
лихва за периода от 02.09.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата 122,60 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 10.08.2022 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 48200/2022 г. по описа на СРС,
36 състав.
Решението в останалата необжалвана част е влязло в сила
ОСЪЖДА Т. Б. Х., ЕГН **********, С. Х. Н., ЕГН ********** и И. Х. Х., ЕГН
********** да заплатят на „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 3
вр. ал. 8 ГПК сумата от 50 лв. – разноски за възнаграждение за юрисконсулт за въззивното
производство, при следните квоти: Т. Б. Х. дължи 4/6 части или 33,34 лв., а ответниците И.
Х. Х. и С. Х. Н. – по 1/6 част или по 8,33 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Бруната
България“ ООД на страната на „Топлофикация С.“ ЕАД.
След влизането в законна сила на решението делото да се върне на СРС за
отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка в решението на първата
инстанция досежно ЕИК на „Топлофикация С.“ ЕАД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5