Решение по дело №2651/2018 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр. София, 12.07.2019 г.

 

     В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в следния състав

                                                          

    СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА

 

при участието на секретаря Цветелина Пецева,

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2651 по описа за 2018 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по предявени искове с правно основание чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. с § 22 от ПЗР на КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът “Б.” АД, ЕИК ********, твърди, че между него като застрахован и ответника З. “Б.В.И.Г.”, ЕИК ********, като застраховател е сключен договор за застраховка “Каско Стандарт”, обективиран в застрахователна полица № 47041504200000265 от 19.03.2015 г., за МПС с марка Мерцедес, модел С63 АМГ, рама № WDD2211771A293940, с peг. № ********собственост на ищеца. Твърди, че срокът на застраховката е от 00.00 часа на 24.03.2015 г. до 00.00 часа на 24.03.2016 г. Твърди, че застрахователното покритие по полицата включва клауза “Пълно каско” и риска по клауза “Допълнителни покрити рискове” (кражба или грабеж на цялото МПС), съгласно общите условия по застраховката. Твърди, че действителната стойност на застрахованото МПС към момента на сключване на застраховката е 125 847 лева, като от този момент и до противозаконното отнемане на автомобила не са настъпвали застрахователни събития и не са били изплащани на ищеца от застрахователя обезщетения по застраховката. Твърди, че е изпълнил задълженията си за плащане на вноските по застрахователната премия. Твърди, че автомобилът е бил предоставен на Н.Р.Р.във връзка с изпълнение на служебните му задължения.

Ищецът твърди, че на 22.03.2016 г. автомобилът е бил противозаконно отнет от държането на Н.Р.Р.чрез използване на сила и привеждането му в безпомощно състояние, като деянието съставлявало грабеж. Твърди, че на посочената дата около 7,30 часаР.изкарал автомобила пред гаража в гр. София, ул. “Пирински проход” № 41, и докато затварял вратата на гаража, видял, че непознато лице се качва в автомобила. Твърди, чеР.се е опитал да го свали от шофьорската седалка, но непознатото лице потеглило с автомобила, катоР.бил влачен няколко метра и имал охлузвания по тялото. Твърди, че незабавно са уведомени компетентните държавни органи и застрахователя, като при последния е образувана претенция по щета № 470415161613420. Твърди, че с писмо с изх. № АЗ 01183/31.03.2016 г. застрахователят отказва да заплати на ищеца обезщетението по щетата.

Ищецът претендира да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 115 847 лева, представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка “Каско Стандарт”, обективиран в застрахователна полица № 47041504200000265 от 19.03.2015 г., сключен между ответника като застраховател и ищеца като застрахован, за настъпило на 22.03.2016 г. застрахователно събитие на гореописаното МПС, както и за сумата от 32 179,59 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, считано от 22.03.2018 г. до 14.12.2018 г. (датата на подаване на исковата молба), и законната лихва върху главницата за периода от 14.12.2018 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното й плащане.

Ищецът претендира разноски по делото.

Ответникът З. “Б.В.И.Г.” АД оспорва предявените искове по основание и размер. Заявява, че не оспорва сключването на застрахователния договор, че същият се регулира от общите условия, представени с исковата молба и че е платена от ищеца дължимата застрахователна премия. Заявява, че не оспорва, че на 22.03.2016 г. е предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за настъпилото събитие и че заведената претенция е приключила с отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.

Ответникът сочи, че са налице условия за освобождаване на застрахователя от отговорност на основание чл. 207 и чл. 211 от КЗ (отм.) във връзка с предпоставките, предвидени в Общите условия на застрахователя. Твърди, че към момента на извършване на противозаконното отнемане на автомобила същият е бил с неработещи системи за сигурност (аларма и имобилайзер), с работещ двигател и ключ на запалването в него, а водачът се е намирал извън МПС. Сочи, че са налице основания за освобождаване от отговорност, установени в т.2 от Подраздел VIII “Предохранителни мерки” и т. 1.4 и т.1.19 от подраздел IX “Общи изключения” на Раздел Общи положения , т.1 от подраздел III “Санкции при увеличение на риска” на Глава Шеста “Особени правила при изплащане на обезщетение при пълни загуби вследствие пожар и кражба”, както и т.1, т.2 и т.3 от подраздел “Изключения” на Глава Шеста “Особени правила при изплащане на обезщетение при пълни загуби вследствие пожар и кражба” от Общите условия на застрахователния договор. Сочи, че застрахованият не е представил всички заключващи устройства и дистанционни на автомобила и че автомобилът е отнет поради неспазване на необходимите и разумни предохранителни мерки в разрез с поетите задължения по застрахователния договор, както и в разрез с предпоставките, предвидени в чл. 207 от КЗ (отм.). Сочи, че оставянето на автомобила с работещ двигател и ключ в системата за запалване и при неработещи системи за сигурност се явяват предпоставки за възникване на застрахователното събитие. Сочи, че евентуални последващи действия за предотвратяване на вече възникнало събитие не водят до изключване на предпоставките за освобождаване от отговорност на застрахователя, тъй като те водят до намаляване на отговорността за вече възникнало събитие. Претендира направеното възражение да се разглежда при условията на евентуалност и като предпоставка за намаляване на застрахователното обезщетение.

Ответникът оспорва твърдението на ищцовото дружество, че автомобилът е отнет при условията на чл. 198 от НК (грабеж), както и чеР.е приведен в безпомощно състояние, за да се отнеме владението върху вещта. Оспорва, че кражбата е извършена сутринта около 7,30 часа при излизане от гаража, както и чеР.се е опитал да свали влезлия и привел в движение автомобила извършител на деянието. Твърди, че кражбата е извършена в следобедните часове на деня. Оспорва твърдението на ищеца, че претърпяната загуба е равна на застрахователната сума. Твърди, че застрахователят не може да бъде задължаван за сума, надхвърляща действителния размер на загубата.

Ответникът претендира разноски по делото, включително и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

В допълнителната исковата молба ищецът поддържа предявените искове и оспорва възраженията на ответника. Уточнява, че грабежът е извършен на 22.03.2016 г. около 15,20 часа. Поддържа останалите изложени в исковата молба твърдения. Сочи, че нито в досъдебното производство, нито в настоящото производство няма никакво доказателство, чеР.със своите действия или бездействия е допринесъл за настъпване на застрахователното събитие.

В допълнителния отговор ответникът поддържа направените възражения и оспорвания срещу предявените искове, както и заявените твърдения.

 

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът приема от фактическа страна следното:       

Не се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства, че между ищеца като застрахован и ответника като застраховател е сключен договор за застраховка “Каско Стандарт”, обективиран в застрахователна полица № 4704150420000265 от 19.03.2015 г., за МПС с марка Мерцедес, модел С63 АМГ, рама № WDD2211771A293940, с peг. № ********собственост на ищеца, със застрахователна сума – 125 847 лева, с покритие – Пълно каско, за срок на застраховката от 00.00 часа на 24.03.2015 г. до 00.00 часа на 24.03.2016 г. В полицата е посочено, че застрахованото МПС е с 2 броя ключове, снабдено е с алармена система.

В случая не се спори между страните, че ищецът е платил на ответника дължимата застрахователна премия по договора за застраховка.

Представени са от ищеца Общите условия на застрахователя по застраховка “Булстрад Каско Стандарт”.

Съгласно т. 2 от Подраздел VIII “Предохранителни мерки” от Общите условия, застрахованият е длъжен да поддържа в техническа изправност алармената система, имобилайзера на МПС и системата за активно проследяване, ако има такива, като последната трябва да бъде в активен режим за проследяване. При незаключване на МПС, оставянето му с ключ на запалването, оставянето му с отворени прозорци, оставянето му със свален таван (в случай, че е кабриолет), оставянето му с неизправна, невключена или демонтирана алармена система, или имобилайзер на МПС, или системата за активно проследяване, застрахователят има право да откаже изплащането на обезщетение.

Съгласно т. 1.4 от подраздел IX “Общи изключения” на Раздел Общи положения, застрахователят не покрива щети в резултат на умишлено или причинени с груба небрежност действия на застрахования, на членовете на неговото семейство или упълномощения водач, както и лицата на работа при застрахования или на които той е предоставил МПС под наем, за послужване, на лизинг и други.  

Съгласно т. 1.19 от подраздел IX “Общи изключения” на Раздел Общи положения, застрахователят не покрива щети в резултат на кражба на МПС, на отделни части, възли и детайли или на застраховано оборудване без наличие на взлом – поради незаключване на МПС, оставянето му с ключ за запалване, оставянето му с отворени прозорци, оставянето му със свален таван (в случай, че е кабриолет), оставянето му с неизправна, невключена или демонтирана алармена система, или имобилайзер на МПС, или системата за активно проследяване. При така посочените неизпълнения не се покриват щети по МПС, настъпили вследствие на осъществено събитие по риска “кражба”, съгласно предвиденото в т.1, т.2 и т.3 от подраздел ІV “Изключения” на Глава Шеста “Особени правила при изплащане на обезщетение при пълни загуби вследствие пожар и кражба” от Общите условия на застрахователния договор.

Съгласно т.1 от подраздел III “Санкции при увеличение на риска” на Глава Шеста “Особени правила при изплащане на обезщетение при пълни загуби вследствие пожар и кражба”, застрахователят има право да откаже плащането на застрахователно обезщетение, ако при кражба застрахованият не представи всички обявени заключващи устройства, дистанционни управления и/или свидетелство за регистрация на МПС (част І от свидетелството за регистрация, когато то се състои от две части).

Представени са ответника заявление и сведение – неразделна част от заявление за кражба на процесното МПС, подадени от Н.Р.Р., в които същият е завил пред застрахователя, че на 22.03.2016 г. около 15.20 часа на “*******, кв. “Борово”, гр. София, е слязъл от автомобила да отключи гаража и да го паркира. Заявил е, че отключил гаража и отворил едната врата. Като е отивал да отвори втората врата, видял, че някой се качва в автомобила, веднага се развикал “Стой”, “Къде си тръгнал” и се хванал за задната дясна врата, продължавайки да вика. Заявил е, че “колата тръгна рязко и избяга”. Горното е възпроизведено и в представеното от ответника обяснение на Н.Р.Р..

За настъпилото застрахователно събитие е образувана при ответното дружество преписка по щета № 470415161613420 (референтен № 4704-01310-66/16).

В представения от ответника опис на документи по щета № 66/16 под номер 4 “Комплект ключове и дистанционни за аларма/имобилейзер” е посочено, че е предаден един брой ключ на 23.03.2016 г. и един брой ключ е в МПС.

По делото е представено от ищеца писмо с изх. № АЗ01183/31.03.2016 г., изпратено от ответника застраховател до ищеца “Б.” АД, в което застрахователят отказва изплащане на застрахователно обезщетение по претенцията, тъй като пред застрахователя Н.Р.е заявил, че автомобилът е откраднат в момент, когато е оставен без надзор, с ключ на запалването и с работещ двигател.

Представено е от ищеца постановление от 18.05.2016 г. на Г. Ч. – прокурор при СРС по досъдебно производство – дознание № 853/16 г. по описа на VІ РУП-СДВР, пр.пр. № 12092/2016 г., с което е спряно наказателното производство, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК. От ответника са представени и други документи от досъдебното производство.

По делото са приети доказателства касателно придобиването на процесното МПС.

По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на Автотехническата експертиза на вещо лице Й.Й.. Вещото лице дава заключение, че действителната стойност на лекия автомобил “Мерцедес С63 АМГ” с рег. № ********определена към датата на противозаконното отнемане по метода на амортизацията е 108 761 лева, по метода на пазарните аналози е 107 683 лева, а осреднената стойност по двата метода е 108 222 лева.

Вещото лице посочва, че за целите на експертизата е направил справка по номера на рамата на процесното МПС и е установил, че автомобилът е оборудван фабрично с предупредителна система срещу кражба и разбиване. Сочи, че алармената инсталация е съвкупност от датчици, ел.инсталация и сирена, които се активират при нанасяне на удар върху превозното средство, отваряне на капаци, врати или счупване на стъкло.

Вещото лице дава заключение, че при включена алармена система, процесното МПС не може да бъде приведено в движение, без устройство, което да я деактивира.

Вещото лице дава заключение, че процесният лек автомобил е с фабрично вграден имобилайзер. Имобилайзерът е устройство, което прекъсва ел.захранването в превозното средство или подаването на гориво в двигателя. Устройството служи за предотвратяване на възможността за привеждане на автомобила в движение без ключа от превозното средство или ако е наличен отделен транспондер. Имобилайзерът се деактивира от дистанционно, ключ на превозното средство или отделен транспондер. Посочва, че самият имобилайзер не може да предотврати кражба на превозното средство, ако същото бъде изключено от скорост или репатрирано.

Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. с § 22 от ПЗР на КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно нормата на § 22 от ПЗР на КЗ (в сила от 01.01.2016 г.), за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на КЗ. В случая не се твърди и не са представени от страните доказателства за постигане на съгласие в горния смисъл, поради което следва да се приеме, че за уреждане на отношенията помежду им, възникнали във връзка с процесния договор за застраховка от 19.03.2015 г., се прилага КЗ от 2005 г. (отм.) и съответно разпоредбата на чл. 208, ал. 1 от същия.

Съгласно цитираната разпоредба, касаеща имущественото застраховане, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 206, ал. 1 или 2 и чл. 207, ал. 3 от КЗ (отм.), за съобщаване на застрахователното събитие и за предоставяне на необходимите документи.

За да бъде уважен предявеният иск по чл. 208 от КЗ (отм.), следва да са налице следните кумулативни предпоставки на сложния фактически състав: наличие на валидно възникнало застрахователно отношение по имуществена застраховка за съответното имущество с покритие към датата на настъпване на събитието; настъпване на застрахователното събитие, което да е покрит риск по застрахователния договор в срока на действие на договора и изпълнение на задълженията на застрахования, произтичащи от закона и договора за уведомяване на застрахователя и предоставяне на необходимите документи и съдействие. От друга страна, не следва да са налице обстоятелства, които изключват отговорността на застрахователя да заплати търсеното обезщетение за настъпилото застрахователно събитие.

По делото се установява, че е налице валидно сключен застрахователен договор между ответникя застраховател З. “Б.В.И.Г.” АД и ищеца “Б.” АД, описан по-горе и действащ към датата на настъпване на застрахователното събитие – на 22.03.2016 г.

Съгласно сключения застрахователен договор и общите условия по застраховката (т. 18 от подраздел II “Дефиниции” на Глава Първа, раздел “Каско”), кражбата, включително противозаконното отнемане на МПС, е покрит риск по процесната застрахователна полица.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 22.03.2016 г. Н.Р.Р.е заявил за откратнат (противозаконно отнет) застрахования автомобил, собственост на ищцовото дружество, пред органите на МВР, а на 23.03.2016 г. това е заявено и пред ответника застраховател. Доколкото няма данни процесното МПС да е намерено, то следва да се приеме, че е настъпило застрахователното събитие. Събитието е настъпило в срока на действие на застрахователния договор.

Ответникът оспорва правото на застрахования да бъде получено застрахователно обезщетение, като сочи обстоятелства, способствали за настъпването на застрахователното събитие.

В Решение № 184/24.02.2016 г. по т.д. № 3092/2014 г. по описа на ВКС, Т.К., ІІ Т.О., е прието, че “в застрахователното право в Република България формата на вина е релевантна, тъй като последиците от неизпълнението на задълженията на застрахования са диференцирани в зависимост от това дали застрахованият е действал умишлено или небрежно. Преди настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен да не извършва действия, с които увеличава поетия от застрахователя риск, и да не допуска рискът да бъде увеличен от други лица или вещи. Съгласно разпоредбата на чл. 207, ал. 1 от КЗ (отм.) застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки. Увеличаването на риска представлява създаване на по-голяма вероятност от настъпване на застрахователното събитие.

Законодателят не е дал легално определение на термините небрежност и груба небрежност. В теорията и практиката се приема, че небрежност е налице тогава, когато длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно изпълнение, не е положил онази грижа, която дължи при предоставяне на изпълнението в конкретния случай. Грубата небрежност се различава от обикновената небрежност по степен и представлява по-засилена форма на небрежност, изразяваща се в неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек при подобни условия, неполагане на значително по-елементарна степен на загриженост.”

В случая отказът на ответника застраховател да плати застрахователно обезщетение за настъпилото събитие се основава на това, че автомобилът е откраднат в момент, когато е оставен без надзор, с ключ на запалването и с работещ двигател. Тези обстоятелства, на които се е позовал застрахователя, се установяват от представените по делото писмени доказателства. Съгласно описа към щетата, не е предаден втория ключ от процесното МПС, а е посочено, че същият е в МПС-то. Това се установява и от изходящите от Н.Р.заявление, сведение и обяснения пред застрахователя, както и документите по досъдебното производство. Горното представлява извънсъдебно признание на неблагоприятен за ответника факт.

Оставянето на ключа на автомобила в същия и автомобилът - отключен, без активирана алармена система, представлява груба небрежност и способства увеличаването на застрахователния риск, доколкото е създало предпоставка за настъпване на процесното застрахователно събитие. В случая застрахованият, съответно лицето на което е предоставено от застрахования МПС, не е изпълнил задължението си да предприеме всички необходими мерки за опазване на застрахованото МПС, като не е положил необходимата грижа да вземе мерки за опазване на застрахованото МПС. Налице е пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретните задължения от страна на застрахования, посочени в Общите условия по застраховката, и настъпването на застрахователното събитие. Не може да се приеме, че ползващото автомобила лице е очаквало той да бъде откраднат, но въпреки това лицето е пренебрегнало опасността.

По делото не се доказват твърденията на ищеца за използване на сила и привеждане на Н.Р.в безпомощно състояние при противозаконното отнемане на процесното МПС. Извършените от страна на Н.Р.действия след настъпилото застрахователно събитие относно опита да влезе отново в автомобила се явяват ирелевантни за настъпилото вече застрахователно събитие.

При неизпълнение на същинските задължения по застраховката от страна на застрахованото лице по чл. 207, ал. 1 от КЗ (отм.), застрахователят има право да прекрати застрахователния договор, ако не е настъпило застрахователно събитие, а при настъпило застрахователно събитие – да откаже плащане само ако изрично е предвидил това в договора (чл. 207, ал. 2 от КЗ (отм.). В случая възможността да се откаже плащане на застрахователното обезщетение е изрично предвидена в действащите Общи условия – неразделна част от договора за застраховка. Предвидено е, че не се покриват щети по МПС, настъпили в резултат на кражба на МПС поради незаключване на МПС, оставянето му с ключ за запалване, оставянето му с невключена алармена система (съгласно т. 1.19 от подраздел IX “Общи изключения” на Раздел Общи положения и съответно т.1, т.2 и т.3 от подраздел ІV “Изключения” на Глава Шеста “Особени правила при изплащане на обезщетение при пълни загуби вследствие пожар и кражба”). Неизпълнението на горепосочените задължения по застрахователния договор при проявена груба небрежност от страна на лицето, на което ответникът е предоставил ползването на МПС, в резултат на които е настъпило застрахователно събитие, води до освобождаване на застрахователя от отговорност за заплащане на обезщетение за настъпилото застрахователно събитие. Поради това основателни са правоизключващите възражения на ответника застраховател, направени срещу предявения иск. След като се установява наличието на обстоятелства, които изключват отговорността на застрахователя, същият не дължи да заплати претендираното от ищеца обезщетение за настъпилото застрахователно събитие.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск по чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.) за сумата от 115 847 лева е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 

Предвид отхвърлянето на главния иск, неоснователен се явява и акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 32 179,59 лева - законна лихва върху главницата от 115 847 лева, считано от 22.03.2018 г. до 14.12.2018 г., и законната лихва върху главницата от 115 847 лева за периода от 14.12.2018 г. до окончателното й плащане.

 

По разноските:

Ответникът претендира разноски по делото, включително 300 лева за юрисконсултско възнаграждение, за които не представя списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът е направил разноски за депозит за вещо лице в размер на 450 лева. Предвид направеното искане и доколкото ответникът е представляван в настоящото производство от юрисконсулт, на ответника следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, съгласно чл. 25, ал. 2 вр. с ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

С оглед изхода на спора и изложеното по-горе, на ответника следва да бъдат присъдени разноски по делото в общ размер на 750 лева.

 

Водим от изложеното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от “Б.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, против З. “Б.В.И.Г.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, пл. “*******, искове с правно основание чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. с § 22 от ПЗР на КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата в размер на 115 847 лева (сто и петнадесет хиляди осемстотин четиридесет и седем лева), представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка “Каско Стандарт”, обективиран в застрахователна полица № 4704150420000265 от 19.03.2015 г., сключен между ответника З. “Б.В.И.Г.” АД като застраховател и ищеца “Б.” АД като застрахован, за настъпило на 22.03.2016 г. застрахователно събитие относно МПС с марка Мерцедес, модел С63 АМГ, рама № WDD2211771A293940, с peг. № ********за сумата в размер на 32 179,59 лева (тридесет и две хиляди сто седемдесет и девет лева и петдесет и девет стотинки), представляваща лихва за забава върху главницата от 115 847 лева, считано от 22.03.2018 г. до 14.12.2018 г., и законната лихва върху главницата от 115 847 лева за периода от 14.12.2018 г. до окончателното й плащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “Б.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на З. “Б.В.И.Г.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, пл. “*******, сумата от 750 лева (седемстотин и петдесет лева), представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                   СЪДИЯ :