М О Т И В И към Присъда № 260010/02.09.2020
г. по НОХД № 642/2019 г. на СлРС, изготвени на 02.11.20г.
Районна
прокуратура – Котел е повдигнала обвинение срещу подсъдимия
И.В.И. по чл. 210, ал.1, т. 3 вр. чл.
209, вр. чл. 26, ал.1 от НК.
В с.з. представителят на РП – Сливен поддържа
обвинението
така както е предявено. Счита същото
за доказано по безспорен и категоричен начин от събраните по делото
доказателства. Пледира за налагане на наказание на подсъдимия в размер на ЕДНА
ГОДИНА „Лишаване на свобода”, което на основание чл. 66,ал.1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ.
В
с.з подсъдимият,
редовно призован се явяват лично и с процесуален представител. Не се признава за
виновен и пледира да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
От събраните и проверени в хода на съдебното следствие писмени и
гласни доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
През
периода от м. 01.2014г. до м.01.2015г., подс. И. бил вписан като адвокат в АК –
Бургас и упражнявал професията си преимуществено на територията на гр. Котел,
където ползувал помещение/кантора/ за обслужване на граждани.
Подс. И. имал нужда от пари и
затова решил да извършва измами в кръга на своите
правомощия,като по този начин си набави необходимите му финансови средства.
На
18.01.2014г. св. Х.Ш. посетил подс. И. *** и разговарял с
него, във връзка с необходимостта да се снабди с нотариален акт за селскостопанска постройка/кашла/,находяща
се в землището на с. Ябланово, общ. Котел, която от дълги години ползувал за
отглеждане на животни.По време на разговора подсъдимият го уверил ,че ще успее да узакони
собствеността му както и ,че това ще стане лесно и бързо и предложил веднага да
сключат договор за правна помощ и съдействие.След като подсъдимият категорично
заявил, че ще успее да го снабди с нотариален акт за собственост, свидетеля Ш. се
съгласил и още на същата дата, в гр. Котел между двамата бил сключен договор за правна защита и съдействие серия Б,
№ 139238/18.01.2014г.В съответстние със замисленото да върши
измами,подс. И.,без да има намерение да изпълни поетото задължение убедил
Ш., че в качеството си на пълномощник , в кръга на пълномощието се ангажира по сключения договор,с
вписан в него предмет" Проучване на недвижими имоти, заснемане и
доброволна делба на същите с неустановен материален
интерес”.По време на разговора подсъдимият категорично заявил,че ще подготви
всички необходими документи във връзка с това и ще ги представи пред
съответните институции,като убедил Ш. ,че ще отнеме не повече от седмица, а всъщност
нямал намерение да стори това. При подписването на договора св. Х.Ш. заплатил на
подсъдимия сумата
от 300 лв. след което се разделили. На следващия ден ,без да е
предприел каквито и да е действия във връзка с поетия ангажимент и без да е
направил каквито и да е проучвания във връзка с имота на свидетеля Ш., подс. И. отишъл
при него като го намерил в кашлата му в с. Ябланово и му поискал
още 480 лв.Свидетелят се съгласил и му дал сумата от 480 лв., за
която сума подсъдимият му издал два броя квитанции, а
именно квитанция
№ 19/19.01.2014г. за сумата от 400 лв. и квитанция № 20/18.01.2014г. за сумата
от 80 лв. като по този начин продължил да поддържа у свидетеля
заблуждение ,че се касае за напълно коректни отношения между адвокат и клиент,
при които се издават всички необходими документи удостоверяващи дадените от
последния суми.
След
получаване на посочената сума подс. И. не предприел каквито и да е действия във
връзка с поетия към свидетеля ангажимент, въпреки което на 25.04.14г. отново го посетил в с. Ябланово за
да му поиска допълнителни средства.Когато се срещнали, подс. И. му
поискал сумата от 430 лв. като му заявил ,че документите са готови и са вече в
„съдебна фаза”.С цел да създаде документ, с който да удостовери,че получените
допълнителни суми имат правно основание подсъдимият заявил на Ш.,че трябва да
подпише още един договор за правна помощ и съдействие като трябва и да му плати
още 430лв. Ш.,който нямал юридически
познания веднага се съгласил и подписал
Договор за правна помощ серия Б,
№ 139258/14г., в който подсъдимия обаче вписал,че уговореното
възнаграждение е в размер на 830 лв.,а предмета на същия е „Депозиране
на заявление до Служба „Земеделие”-гр.Котел,за признаване на имот с №87031.73.873 , в
реални граници, включително и пред съда”След подписване на договора св. Ш. му
платил430
лв.,за която подс. И. не
му издал квитанция, но продължил да го въвежда в заблуждение,че
ще работи във връзка със снабдяване с
необходимите документи за собственост.
На
същата дата, 25.04.14г.подс. И. входирал в Служба „Земеделие „ гр.Котел
Заявление /вх.№РД-14-163 от 25.04.14г./, в което описал обстоятелствата, във
връзка с имота, а на 03.07.14г. лично и срещу подпис е получил писмо- отговор от Общинска служба по земеделие
„-гр.Котел , в което му е посоченото,че искането във връзка със същия имот не е
основателно и не може да бъде уважено.
От
този момент нататък, в изпълнение на решението си да измами клиента,подс. И.,
вместо да го уведоми за получения отказ
спрял да извършва каквито и да е действия във връзка с
изпълнението на договорните задължения.
Междувременно,св.Ш.
изчакал няколко месеца и след като не получил обаждане от И. го потърсил в
кантората му. Това се случило на 20.01.2015г.,като при срещата им подсъдмимият,въпреки ,че не бил извършил други
действия във връзка със договора между двамата му заявил ,че документите в „Кадастъра”
са готови и поискал да му бъде изплатена нова сума пари като заявил,че тя е необходима за заплащане
на разходите там. След като чул от подсъдимия,че докумените са готови св. Ш. му
платил още 120 лв.,
подсъдимия му издал квитанция № 17/20.01.2015г.
Няколко
дни след това,
в изпълнение на замисленото и възползувайки се от доверието и наивността на
свидетеля, подс. И. отново се обадил по телефона на Ш. и поискал от него
сумата 700 лв., като му казал, че е необходима защото вече трябва
да се изготви нотариалният акт. Това
убедило св. Ш. ,че трябва да изплати новата сума и на неустановен ден в края
на м. януари 2015 г.,отишъл
в кантората на подс. И. *** и му дал сумата от 700лв., за която подсъдимия съставил
разписка.
След като
платил и тази сума св. Х.Ш. очаквал,че подсъдимият ще го потърси за
да го снабди с необходимите документи , но това не се случило и той започнал да го търси
по телефона .Подсъдимият не отговарял на обажданията му или го изключвал, което
убедило св.Ш.,че подсъдимият го е измамил и
не е изпълнил изпълнил поетите ангажименти.
По
този начин подсъдимият въвел в заблуждение св. Ш.,че в кръга на пълномощията
си, в качеството си на негов пълномощник се е ангажирал по сключения между тях
договор за правна защита и съдействие, с което му причинил имотна вреда в размер на 2030лв.
След изтичане на около една година, а именно
на 15.12.15г., подсъдимият подал „Исково заявление” от името на Х. ***, входирано на 15.12.15г.,
въз основа на което е образувано ГД № 374/15г. по описа на РС- Котел. С Разпореждане от 17.12.15г., съдията- докладчик
по делото е дал указания като е предупредил подателя , че при неизпълнението им производството по делото ще бъде
прекратено. Същото е било получено от подсъдимия,след което без да предприеме
каквито и да е действия с цел изпълнение
на дадените указания в защита на интереса на св. Ш., на 28.12.15г. подс. В. е подал молба, с която
оттегля изцяло исковата претенция и моли за прекратяване на делото.
Към настоящия момент св. Ш. със собствени
усилия се е снабдил с необходимия му
нотариален акт за собственост на имота, за които бил упъномощил подсъдимото
лице .
2.На
10.02.2014г. св. Х.И. потърсил подс. И. *** и поискал от
него да го снабди с нотариален акт за девет ниви, които се намират в землището на с.
Ябланово, общ. Котел. Подсъдимият веднага му заявил,че може да узакони нивите и
още на същата дата между двамата бил
сключен договор
за правна защита и съдействие серия Б, № 139245/10.02.14г. за сумата от
300 лв. В съответствие
със замисленото да върши измами,подсъдимият въвел в заблуждение св. И., че в качеството си на
пълномощник , в кръга на пълномощието си се е ангажирал със защитата по договор
за правна защита и съдействие сер. .“Б“ №139245/10.02.2014 г. / том 3,л.3/във
връзка с подготовка на книжа за доброволна делба и изповядване на девет
земеделски имота № № 052003, 052012, , 053038, 054060, 058067, 062006, 078017,
079018 и 095003,находящи се в
землището на с.Ябланово.В пълномощното подсъдимият отбелязал,че се касае за общо
девет имота ,без да посочи точните номера на парцелите.По време на разговора
подсъдимият казал на св. И., че ще подготви всички необходими документи във
връзка с това и ще ги представи пред съответните институции, а всъщност нямал
намерение да стори това. Уговорената по договора сума била платена веднага от
страна на свидетеля, като при подписването на договора той
дал на подсъдимия и
документите, които имал във връзка със собствеността върху имотите /Решение на
Общинска служба по Земеделие –гр. Котел,9
броя скици на
имотите и Удостоверение за наследници./
След
сключване на договора свидетелят няколкократно разговарял с подсъдимия, който му обещавал ,че
още същия ден ще „свърши нещата”,а при един от
разговорите му заявявал „
Няма да бързаш и няма да се ядосваш. Ако не можем да свършим работата по
първият начин, ще я свършим по втория“.
След
този разговор свидетеля не успял да се свържи с подсъдимия, въпреки, че го търсил
многократно по телефона и в дома му . Едва две години след случилото се го срещнал
случайно в гр.Котел и му
казал, че не вярва да му свърши работа затова трябва да му върне документите и
парите. Подсъдимият се съгласил да върне документите, отишъл до дома си заедно със свидетеля и му ги
върнал.Последният поискал да му върне и сумата от 300лв, но подсъдимият заявил ,че в
момента няма пари и след като ги събере ще му ги върне.
В
последствие през 2016 и 2017г. свидетелят лично и по своя инициатива се снабдил
с необходимите документи, вкючително скици за част от парцелите и успял да се
снабди с нотариални актове,чрез Нотариус с район на действие гр. Котел.
По
този начин подсъдимият въвел в заблуждение св. И.,че в кръга на пълномощията
си, в качеството си на негов пълномощник се е ангажирал по сключения между тях
договор за правна защита и съдействие, с което му причинил имотна вреда в размер на 300 лв.
По
този начин, като възбудил заблуждение
у св. И. да сключи с него договор за правна помощ и съдействие
подсъдимия му причинил имотна вреда в размер на 300 лв.
3.През 2014г. св. Р.М.
решил да узакони 1 дка. земя, представляваща имот с планоснимачен №
XIX-101 в кв.12, местност „ Йемшен“ по плана на
с.Малко село, общ. Котел. Тази земя била собственост на брат му, но той през
2014г. му подписал пълномощно за да го снабди с нотариален акт за този имот.
След като бил
упълномощен , св. М. се свързал с подс. И. и на
07.10.2014г. се срещнали в кантората му в гр. Котел. Там подсъдимият
го убедил,че ще успее да узакони имота и двамата подписали договор за
правна защита и съдействие серия В, № 5707 /л.73,том първи от ДП/като се
уговорили св. М. да му заплати за услугата сумата от
1000 лв.В договора подс. И. записал
сумата от 600 лв.,а св. М. се съгласил с това и го подписал. Подс. И.
вписал в договора,че сумата се дължи авансово, на две вноски като първата от
тях , която е платена в деня на подписването е 500 лв.Свидетеля му заплатил посочената сума от 500лв,а в
изпълнение на замисленото въвеждане в заблуждение и за да оформи документ, с
който да удостовери правното основание за получаване на сумите , които
възнамерявал да вземе от свидетеля, подсъдимият вписал в договора,че същия се
сключва с цел „ издирването на
книжа за собственост на имот в регулацията на с.Малко село.Подготовка
и водене на дело пред съда”. , общ. Котел, както и с подготовка и водене на
дело пред съда, а всъщност нямал намерение да стори това.
Без
да е извършил каквито и да е действия във връзка с поетото задължение по сключения
със св. М. договор,на неустановена дата през
втората половина на м. 12 .2014г. / т.е след около два месеца/, подсъдимият
се свързал със свидетеля и поискал да му
изплати сумата от 230 лв.
На
25.12.2014. св. М. отишъл в кантората на подс. И. *** и му
платил 230 лв. като в тази връзка последния му издал разписка № 9/25.12.2014г.
При тази среща подс. И. въвел в заблуждение св. М. , че е изпълнил
част от ангажиментите си по договора като му казал да подготви четири железни колчета, които да
забият при очертаване границите на имота. Също така поискал от св. М. да
доизплати уговорената сума от 1000 лв. За това, на 29.12.2014г. св. М. отново
отишъл в адвокатската кантора на подс. И. *** и му
платил още 280 лв. във връзка с което последния съставил бележка от 29.12.2014г.
На
06.01.15г., подс. И. ***-Р-494-1/06.01.15г.за издаване на скица, по което обаче
не заплатил дължимата такса/ видно от отбелязване в Заявлението ,че д.т. е
платена с Кв.№ 1086954 от 13.05.15г./ и въпреки,че знаел това както и ,че не е
извършил каквито и да е други действия във връзка с подписания договор за
правна помощ се свързал по телефона със св. М. и отново
му поискал пари – сумата от 340 лв.
На 09.01.2015г. св. М.
отишъл в адвокатската кантора на подсъдимия
и му платил исканата сума от 340 лв., във връзка с
което последния съставил
квитанция № 15/09.01.2015г. При проведеният разговор подс. И. продължил
да заблуждава св. М., като му заявил,че е писал
писма до различни институции и чака отговор от тях
както и ,че всичко
ще стане според уговорката им.
След този
разговор подс. И. започнал да се крие от св. Р.М. защото
поначало не смятал да го снабдил с нотариален акт, а също така нямал намерение
да връща взетите пари.От своя страна свидетелят многократно правил опити да се
свърже с подсъдимото лице, но не успявал да го намери по телефона и в дома му .
По
този начин подсъдимият въвел в заблуждение св. М.,че в кръга на пълномощията си,
в качеството си на негов пълномощник се е ангажирал по сключения между тях
договор за правна защита и съдействие, с което му причинил имотна
вреда в размер на 1350лв.
Получените от св. Ш.,
св. Х.И. и св. Р.М. пари, подс. И. похарчил за лични
нужди като общата сума възлиза на 3680лв.
На
27.04.2017г. св. Х.И. и св. Х.Ш. както и лицето А. И. подали жалба против подсъдимия И. до Районна прокуратура гр.Котел, с копие до
Адвокатска колегия гр.Бургас, в коята искали провеждане на разследване, във
връзка с извършени спрямо тях измамливи действия от страна на подсъдимия И.. Въз
основа на така посочената жалба е образувано ДП,приключило в снасяне на
обвинителния акт предмет на настоящото производство.
На
02.05.2017г. св. Х.И. и св. Х.Ш. както и лицето А. И. подали жалба против подсъдимия И. пред
Адвокатска колегия гр.Бургас, въз основа на която е внесено обвинение от АС на
АК-Бургас и е образувано Дисциплинарно дело
№2/17г. по описа на Дисциплинарния съд при АК- гр.Бургас/ прието и приложено по
съответния процесуален ред по делото /.
Внесеното
по делото обвинение е на основание
чл.137,ал.7 от ЗА от АС на АК-гр.Бургас
като подс. И., е бил обвинен в извършени дисциплинарни
нарушения по чл.136 в вр чл.132,т.2,3,9 и 10 от ЗАв врчл.4 от Етичния кодекс на
адвоката изразяващи се в получаване на парични суми от жалбоподателите по
делото Х.И. ,Х.Ш. и А.И..
С
Решение от 07.11.2017г. на Дисциплинарния съд при АК – Бургас производството по
посоченото дело е прекратено на
основание чл. 24,ал.1 т.3 от НПК в вр чл. 134 от ЗА, поради погасяване на
дисциплинарната отговорност, предвид изтичане на предвидената в ЗА давност.
В хода на досъдебното производство
е назначена съдебно- графологична експертиза,от
заключението на която е видно ,че подписите положени след
надписа „ Подпис:“ върху квитанции с номера №
9/25.12.2014г. и № 15/09.01.2015г., под края на бележка от 29.12.2014г. и след
надписа „ Адвокат“ в Договор за правна защита и съдействие Сер. В, № **********
от 07.10.2014г. са положени от подс.И.В.И., ЕГН **********.
Ръкописните
текстове в квитанции с номера № 9/25.12.2014г. и № 15/09.01.2015г., под края на
бележка от 29.12.2014г. и след надписа „ Адвокат“ в Договор за правна защита и
съдействие Сер. В, № ********** от 07.10.2014г. са изписано от подс.И.В.И., ЕГН **********.
По делото
с писмо рег.№287000-1111/18.05.19г. до Служба по вписванията при РС –
Котел е изискана информация относно това дали са вписани искови молби или
документи за собственост върху имот с номер 87031.73.873.по искане /Заявление /
от Х.Ш. или от адв. В. .В отговор на
искането с писмо № 15 /219.05.17г. Служба по вписванията при РС- Котел
уведомява ,че няма вписани искови моли и документи за
собственост за горепосочения имот .
С
писмо рег.№287000-1111/18.05.17г. до РС – Котел е изискана информация относно това дали има подадени искови
молби от Х.Ш.,чрез адв. В. за периода от
01.01.14г. до 18.05.17г.В отговор е получена информация с писмо рег.№ 229 от
23.05.17г на РС-Котел, в което е посочено,че е налице подадено Заявление от Х.Ш.,въз
основа на което е образувано посоченото по-горе ГД-ло по описа на РС-Котел.
С
писмо рег.№3 от 07.07.17г. на нотариус П. с район на действие гр. Котел
,последният е посочил,че към момента на изготвяне на справката няма образувани нотариални производство
свързани с имот номер 87031.73.873.въз основа на подадени молби от Ш. или адв. В..
С
писмо рег№ 20-28591 от 30.05.17г. АГКК- гр.Котел уведомява ,че е налице
подадено заявление в СГКК-гр.Сливен,но от лицето Х.Ш. ,а не чрез адв. В..
С
писмо рег.№17/19.05.17г. Служба по вписванията при РС-Котел, след изискване на
справка относно имотите във връзка , с които е сключен договор за правна помощ
между подсъдимия И. и св. И. е
уведомила ,че няма вписани искви молби и
документи за собственост на имоти с № № 052003, 052012, , 053038, 054060,
058067, 062006, 078017, 079018 и 095003,находящи се в с.Ябланово на
името на И. или чрез адв. В..
С
писмо рег.№ 5/07.07.17г. нотариус П., с район на действие гр.Котел е уведомил ,че към момента на
изготвянето на справката няма образувани нотариални производство свързани с
горепосочените имот по подадени молби от И. или чрез адв. В..
С
писмо рег.№ 20-28435/29.05.17г. на АГКК –гр.Котел е уведомила ,че е налице
Заявление в СГКК-гр.Сливен подадено от името на
Х.И., но не от или чрез адв. В..
С писмо № 6 /17..03.17г.издадено
от Служба по вписванията при РС-
Котел,последната е уведомила,че към момента на изготвяне.на справката няма
вписани искови молби и документи за собственост за имот с планоснимачен номер XIX-101 в
кв. №12,местност „Иемишен алтъ”по плана на с. Малко село, Община Котел от името
на Р.М. или чрез адв. В..
С писмо рег.№ 135 от 17.03.17г ,РС-Котел е уведомил,че
няма подадени искови молби от името на Р.М. или адв. В. за периода от
01.01.14г. до момента на изготвяне на справката.
С писмо рег.№2 от 21.04.17г. на
нотариус П.,с район на действие гр.Котел
и рег.№ 3/17г. на нотариус Д. Н., с район на действие гр. Сливен, от
които е видно, че към момента на
изготвяне на справките няма образувани нотариални производство свързани с
горепосочения имот както от името на М. така и от името адв. В. .
С писмо рег№ 66-02-55 от
06.04.17г.на Община - гр.Котел
уведомява, че за имота има подадено Заявление вх. № 94-Р-494-1 от 06.01.15г.
/описано в приемата за установена по делото фактическа обстановка/ от името на
адв. В. за издаване на скица , която е издадена в последствие след заплащане на
д.т. в размер на 8 лв.
Горната
фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена след обстоен
анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Съдът кредитира напълно
дадените от свидетеля М. , /включително по реда на чл. 281,ал.4 в вр ал.1 т.2
от НПК показания, находящи се на л. 94 ,том 1от ДП/ като безпротиворечиви, относими към предмета
на делото и в съответствие с останалите събрани по
делото писмените
и гласни доказателства
. Свидетеля подробно, точно и напълно хронологически
пресъздава случилото се във връзка с подписания от него договор за правна помощ
както и дадените от подсъдимия обещания и последващите разговори между тях.
Описва конкретните обстоятелства, при които са се водили разговорите и
категорично заявява ,че е повярвал на подсъдимия, поради което му е изплатил
исканите от него суми както и, че в последствие е разбрал,че е бил въведен в
заблужение от страна на подсъдимото лице, изразяващо се в обещание, че в
качеството му на негов пълномощник ще извърши необходимите правни действия с
цел изпълнение на подписания между двамата договор.
Съдът
кредитира и показанията на св. Ш. и на
св. И.,приобщени по реда на чл. 281,ал.5 в вр ал1 т.4 от НПК като
безпротиворечиви както помежду си така и с останалия събран по делото
доказателствен материал.Техните показания сочат на механизъм на извършване на
измамата, напълно идентичен с този
осъществен от подсъдимия И. и спрямо св. М., което допълнително мотивира съдът
да ги кредитира напълно.
В
подкрепа на достоверността на всеки един от тримата свидетели следва да се
отчете и обстоятелството, че показанията им напълно съответствуват на
представените от тях писмени доказателства,голяма част от които бяха
представени и от подсъдимото лице както в хода на ДП, така и в хода на
съдебното следствие. Свидетелят И. е категоричен и относно обстоятелството, че
лично е посетил Служба „Кадастър „ в гр. Сливен и се е снадбил със скици за
имотите, които е искал да узакони, както и, че това не е било направено от подс.И.,
каквото е неговото твърдение.
Съдът кредитира напълно показанията на св. С.Д.,който заявява,че св. М. и подсъдимия няколкократно са разговаряли с
него, в качеството му на служител в Служба „Кадастър” при Община Котел както и
,че той на всеки един от тях поотделно е обяснил, че исканото издаване на скица
за имота е недопустимо.
Съдът счита показанията на всеки един от
посочените по – горе свидетели за безпротиворечиви и взаимно допълващи се като, въз основа на тях и на събраните по делото
писмени доказателства изгради фактическите си и правни изводи .
Съдът
даде вяра и приобщи към доказателствения материал и заключението на назначената
по делото съдебна експертиза, тъй като същата не беше оспорена от страните, а
съдът няма основание да се съмнява в пристрастността и компетентността на вещото лице.
Съдът
по реда на чл. 283 от НПК присъедини към доказателствата по делото и всички
писмени материали, приложени към досъдебното производство както
и тия представени в хода на съдебното следствие. Дава вяра на всички събраните
в хода на досъдебното производство
писмени доказателства,включително писмо № 15 /219.05.17г. на Служба по
вписванията при РС- Котел, с което разследващия орган е уведомен
,че няма вписани искови молби и
документи за собственост върху имот с номер 87031.73.873 по искане /Заявление /
от Х.Ш. или от адв. В., писмо рег.№ 229 от 23.05.17г на РС-Котел,в което е посочено ,че е налице подадено Заявление от
Х.Ш.,чрез адв. В./посочено по –горе при описване на приетата от съда фактическа
обстановка/,писмо рег.№3 от 07.07.17г. на нотариус П. , от което е видно ,че
към момента на изготвянето му няма образувани нотариални производство свързани
с имот номер 87031.73.873,писмо рег№
20-28591 от 30.05.17г. на „АГКК”- гр.Котел,от което е видно,че е налице подадено заявление в СГКК-гр.Сливен от Х.Ш. ,а не от или чрез адв. В..
Съдът
дава вяра и на писмо рег.№17/19.05.17г.
на Служба по вписванията при РС-Котел от което е видно ,че няма вписани искови молби и документи за
собственост за девет броя имоти с № № 052003,
052012, , 053038, 054060, 058067, 062006, 078017, 079018 и 095003,находящи
се в с.Ябланово
на името на И. или от името на адв. В., писмо рег.№ 5/07.07.17г. нотариус П.
–гр.Котел,от което е видно,че към момента на изискване на справката няма
образувани нотариални производство свързани с горепосочените имот по подадени
молби от И. или чрез адв. В., писмо
рег.№ 20-28435/29.05.17г. на АГКК –гр.Котел от което е видно ,че е налице
заявление в СГКК-гр.Сливен от лицето Х.И., но не чрез адв. В..
Съдът
дава вяра и на писмо № 6
/17..03.17г.издадено от Служба по
вписванията при РС- Котел,от което е видно,че
няма вписани искови молби и документи за собственост за имот с планоснимачен номер XIX-101 в
кв. №12,местност „Иемишен алтъ”по плана на с. Малко село, Община Котел от името
на Р.М. или чрез адв. В.,писмо рег.№ 135 от 17.03.17г ,РС-Котел от което е
видно,че няма подадени искови молби от Р.М. или адв. В. за периода от
01.01.14г. до момента на изготвяне на справката,писмо рег.№2 от 21.04.17г. на
нотариус П.,с район на действие гр.Котел
и рег.№ 3/17г. на нотариус Д. Н. с район на действие гр. Сливен от които
е видно,че към момента на изготвяне на
справките няма образувани нотариални производство свързани с горепосочения имот
както от името на М. така и от името
адв. В. и писмо рег№ 66-02-55 от 06.04.17г.на Община - гр.Котел,от което е видно,че за имота има
подадено Заявление вх. № 94-Р-494-1 от 06.01.15г. /описано в приемата за
установена по делото фактическа обстановка/ от името на адв. В. за издаване на
скица , която е издадена в последствие след заплащане на д.т. в размер на 8
лв.
Съдът дава вяра на останалите събрани в хода на досъдебното
производство писмени доказателства и в частност на договор за правна защита и съдействие серия Б, №
139238/ 18.01.2014г., квитанция № 19/19.01.2014г. , квитанция № 20/18.01.2014г.
, договор за правна защита и съдействие серия Б, № 139258/25.04.2014г.,
квитанция № 17/20.01.2015г. и разписка / том 3, л. 9/ , договор за
правна защита и съдействие серия Б, № 139245/ 10.02.2014г.,
договор за правна защита и съдействие серия Б, № **********/ 07.10.2014г
както и квитанция № 9 /25.12.14г. и 15/09.01. 15г.като, въз основа на тях както
и на гласните доказателства, изгради правните си изводи за виновност на
подсъдимия.
Съдът дава вяра и на изисканата в хода на
съдебното дирене преписка образувана пред АК- Бургас както и на ДП №160/17г. на
РУ на МВР –Котел и ДП№159/17г. на РУ на
МВР- Котел както и на представените от
подсъдимото лице писмени доказателства , с изключение на тия които не касаят
възникналите между него и лицата М. , Ш.
и Р. отношения по сключените договори за правна помощ.
Изключи от доказателствения материал
приложената по делото/л.28-33 том 3 от ДП/ Предложение за изменение на
кадастрална карта касаеща имота на пострадалия Ш., тъй като същата е изготвена
през 2013г., и не касае предмета на настоящото производство .
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:
По делото е
безспорно установен механизма на извършеното от подсъдимия И. деяние и
авторството на същото,поради което съдът го призна за виновен,в това ,че е
осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.210 ал.1,т.З, вр.чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал. 1 от НК, тъй като в периода
от 18.01.2014г. до неустановен ден в края на м. януари 2015 г. в гр. Котел, при
условията на продължавано престъпление, като пълномощник в кръга на
пълномощието му, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение
у Р.Ш.М., Х. С.И. и Х.И.Ш. и с това им причинил имотна вреда в общ размер на
3680 лв., както следва:
1. В
периода 18.01.2014 г. до неустановен ден в края на м. януари 2015 г. в гр.Котел в качеството си на пълномощник
по договори за правна защита и съдействие сер.“Б“ №139238/18.01.2014г., и
сер.“Б“ № 139258/25.04.2014
г. в кръга на пълномощието му, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил заблуждение у Х.И.Ш., че се е ангажирал със защитата по договорите за
правна защита и съдействие сер.“Б“ №139238/18.01.2014 г.,и сер.“Б“ № 139258/25.04.2014 г. във
връзка с проучване на недвижими имоти, заснемане, доброволна делба, депозиране
на заявление до служба “Земеделие“ - Котел за признаване на имот
87031.73.873 находящ се в землището на с.Ябланово, в реални граници,
включително и пред съда, и с това му е причинил имотна вреда в размер 2030 лв.
2. На
10.02.2014 г. в гр.Котел в качеството си на пълномощник по договор за правна защита и съдействие сер.“Б“
№139245/10.02.2014 г., в кръга на пълномощието му, с цел да набави за себе си
имотна облага, възбудил заблуждение у Х. С.И.,
че се е ангажирал със защитата по договор за правна защита и съдействие сер.“Б“
№139245/10.02.2014 г. във връзка с подготовка на книжа за доброволна делба и
изповядване на девет земеделски имота № № 052003, 052012, , 053038, 054060,
058067, 062006, 078017, 079018 и 095003 в землището на с.Ябланово и с това му е
причинил имотна вреда в размер 300 лв.
3. В
периода 07.10.2014 г. до 09.01.2015 г. в гр.Котел в качеството си на
пълномощник по договор за правна защита и съдействие сер.“В“ №
**********/07.10.2014 г., в кръга на пълномощието му, с цел да набави за себе
си имотна облага, възбудил заблуждение у Р.Ш.М., че се е ангажирал със защитата
по договор да правна защита и съдействие сер.“В“ № **********/07.10.2014 г. във
връзка с издаването на книжа за собственост на имот с планоснимачен № XIX - 101 в кв.12, местност
„Иемшен“ по плана на с.Малко село, общ. Котел, както и с подготовка и водене на
дело пред съда и с това му е причинил имотна вреда в размер 1350 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да
постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както
авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние, така и
всички признаци от фактическия състав на престъплението.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.210 ал.1,т.З, вр.чл.209,
ал.1, вр. чл.26, ал. 1 от НК, като деянието е извършено в условията на „продължавано
престъпление”, в периода от 18.01.2014г. до неустановен ден в края на м. януари
2015 г.
в гр. Котел.
В конкретия казус всяко едно от деянията включени в съвкупността осъществява по отделно един и същи състав на престъплението измама, трите деяния, са
извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите,
което безспорно обуславя наличието на субективна и обективна връзка между деянията. Трите извършени спрямо св. Ш. , М. и И. деяния са
осъществени в изпълнение на едно общо
решение да бъдат
въведени в заблуждение, че срещу престирана сума пари ще получат описаната във
всеки един от сключените с договори за правна помощ услуга.
Налице е годен субект на извършеното
престъпление, а именно подс. И., който към момента на извършване на
инкриминираното деяние е бил вписан като
адвокат в АК- гр.Бургас и в това си качество се е задължил като страна по
подписаните общо четири договора за правна помощ и съдействие.
Обект
на правна закрила на престъплението по
чл.209 от НК са обществените отношения,
свързани със свободното формиране на воля при разпореждане с движимо или
недвижимо имущество като във всички случаи актът на имуществено разпореждане се
осъществява от измаменото лице, поради негова неправилна представа относно
основанието или условията за това разпореждане. В конкретния
случая обвинението е за извършено престъпление по чл. 210,ал.1т.3 в
вр.чл.209,ал.1 от НК като по делото се доказа по безспорен и категоричен начин,
че подсъдимото лице с действията си спрямо всеки един от тримата пострадали е
възбудил заблуждение,тъй като от момента
на сключване на договорите за правна помощ е създавал у тях начални и последващи неверни представи относно
извършване на различни правни действия, във връзка с поетите ангажименти по
узаконяване на имотите, за които са били сключени договорите. По този начин,
давайки им уверение, че ще успее да ги снабди с документи, въз основа на които
те да станат законни собственици на имотите, подс. И. е въздействувал върху
волята им, а това от своя страна е довело до плащане на сумите посочени в
обвинението. Всяка една от тях е доказана безспорно, както,въз основа на
писмените доказателства приети по делото така и въз основа на свидетелските показания
на пострадалите лица.
За да постанови осъдителната си
присъда,,съдът приема за безспорно
установено, че предприетото от подсъдимия във връзка със сключените два договора за правна помощ със св. Ш. се е
изразило единствено в подаване на 25.04.14г. в Общинска служба „Земеделие „ гр.Котел на Заявление
/вх.№РД-14-163 от 25.04.14г./. По същото на
03.07.14г.подсъдимият лично и
срещу подпис е получил отговор ,че Искането е основателно и не може да бъде уважено. Установено
е, безспорно и обстоятелството, че въпреки бездействието си и получения отказ,
подсъдимия И. е заявил на свидетеля, „че документите в Кадастъра са готови и
сумата е необходима за да се заплатят
разходите там”. Така въведен в
заблуждение св. Ш. му изплаща още 120 лв., а
след няколко дни още 700лв. след ново уверение ,че последната сума е необходима
за да бъде изготвен нотариален акт.
По
делото е безспорно установено и предприетото една на 15.12.15г., след многобройни опити от страна
на св. Ш. да се свържи с подсъдимия и от негова страна да избегне даването на
обяснения пред свидетеля за несвършената работа,входиране в РС- гр.Котел на документ
именуван от подсъдимия като „Исково заявление” от името на Х.Ш.. Установено е и
обстоятелството, че подсъдимият не е изпълнил дадените му разпореждения по
делото, а напротив, в качеството му на адвокат на св. Ш. подава молба за прекратяването му. Това му поведение допълнително мотвира съдът
да счете, че се касае за предприемане на действия единствено и само с цел
трупане на доказателства за проявена активност, а не в изпълнение на поетите задължения по сключените договори.
Така
посочените по -горе съждения напълно
мотивират съдът да приеме,че се касае за измамно поведение, което
подсъдимият напълно умишлено маскира, чрез извършване на юридически неиздържани
действия в опит да се избегне евентуална
наказателна отговорност на по – късен
етап.
Безспорно
установено по делото е и измамното поведението на подсъдимия спрямо св.И.,
доколкото след въвеждането му в заблуждение, че ще изпълни поетото задължение
по договора за правна помощ е получил сумата от 300лв.,ведно с притежаваните от
него документи,въпреки което не е предприел каквито и да е действия по
изпълнението му. Напротив, след изтичането на дълъг период от време и по
настояване на свидетеля е върнал документите, без да възстанови взетите
средства и с извинението, че към този момент няма достатъчно пари, за да ги
върне.
Безспорно
е измамното поведение по подсъдимия и
спрямо св. М., у който по идентичен начин е възбудил заблуждение и
няколкократно е получил суми без да престира срещу тях труд по сключения между
двамата договор за правна помощ и съдействие. В подкрепа на извода на съда за
наличие на измама спрямо св. М. е и факта, че една на 06.01.15г./ два месеца
след сключване на договора/,след няколкократно получаване на суми от свидетеля
и лъжливи уверения от страна на подсъдимия,за свършена работа последния е
входирал Заявление до Община Котел с вх.№
94-Р-494-1/06.01.15г.за издаване на скица. Това в противоречие на каквато и да
житейска логика, изключае липсата на реално намерение да изпълнява задълженията
си по договора, подсъдимият прави без да заплати дължимата държавна такса, в
размер на 8 лв.В резултат на това скицата е издадена едва след около четири месеца на 13.05.15г. след внасяне на д.т в размер на
8 лв. / видно от отбелязване в Заявлението ,че д.т. е платена с Кв.№ 1086954 от
13.05.15г./.
Престъпното
поведение на подсъдимият е продължило и след 06.01.15г.,тъй като въпреки, че е знаел за нередовното входиране
на Заявлението и липсата на каквито и да е други предприети по договора
действия е поискал от св. М. и
на 09.01.15г. е получил още 340
лв. При това последно получаване на средства, подсъдимият
отново е уверил свидетеля, че е подал документи до различни инстанции, което
напълно не отговаря на установеното по делото .и допълнително мотивира съдът
относно изведения извод за виновност на подсъдимия.
Горепосочените съждения, както и
наличните по делото писмени доказателства и липсата на предприети действия от страна на
подсъдимия по сключените договори за правна помощ със св.Ш., М. и И. мотивират съда да приеме за доказано, че
поведението му е било насочено към
възбуждане на заблуждение у пострадалите лица и липса на намерение за
изпълнение на първоначално поетите задължения като пълномощник по сщлючените
със всеки един от тях договори за правна помощ и съдействие.
Безспорно установена е и целта на
престъплението, а именно подсъдимото лице в качеството си на пълномощник , в
кръга на пълномощията си да набави за себе си имотна облага като по този начин
е причинил имотна вреда в общ размер на общо
3680лв.,от които 2013лв. на св. Ш., 300лв. на св. И. и 1350лв. на св. М..
Деянието е довършено с
неоснователното излизане на съответните суми от патримониума на пострадалите
лица като по делото е безспорно и обстоятелството, че същите са получени от подсъдимия.
Реализирането на възбуждане на заблуждение у свидетелите е постигнал чрез създаване на неверни
представи относно съществуването на факти от обективната действителност,
свързани с основанието, на което е осъществено последвалото имуществено
разпореждане, а именно като убедил св. Ш., И. и М. ,че това имуществено разпореждане се прави с цел да бъде
узаконен всеки един от имотите, за които били сключени договорите за правна
помощ и съдействие. Възбуждането на заблуждението се е доразвило впоследствие, чрез
даване на невярна информация за осъществена дейност във връзка с договорите,
предоставяне на разписки и квитанции за част от получените суми,а при с. Ш. и чрез сключване на втори договор за правна помощ. В
конкретния случай е безспорно, че се касае за измама, при която гражданскоправни отношения /сключване на
договори за правна помощ и съдействие/ се използват само и единствено, за да се
въведат в заблуждение измамените лица да
извършат акт на имуществено
разпореждане, с користната цел да се получат
неследващи се средства.
От субективна страна деянието е
извършено при пряк умисъл, като деецът е
съзнавал, че възбужда заблуждение у пострадалите, използувайки
тяхната необходимост от правна помощ, незнанието и неопитността им. Подсъдимият
И. е бил наясно, че именно вследствие
на негови действия и думи измамените
лица се разпореждат с имущество си и по този начин претърпяват имотна вреда.
Причини, мотиви и условия за извършване на
престъплението, съдът намира в слабите морално – волеви задръжки на подсъдимия
и стремежа му за облагодетелстване по
незаконен начин.
При определяне вида и размера на наказанието,
което следва да наложи на подсъдимия за извършеното от него престъпление, съдът се съобрази с всички
индивидуализиращи вината обстоятелства.
Като смекчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства ,съдът прие чистото му съдебно минало и добри характеристични
данни.
Като отекчаващо вината на подсъдимия
обстоятелство,съдът прие невъзстановяването на причинените от престъплението вреди.
Въз основа на горното,съдът наложи на подсъдимия, за извършеното от него
престъпление по чл. 210 ал.1 т. 3 вр. чл. 209 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК ,при
условията на чл. 54, ал.1 от НК наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА година, като на осн.чл. 66,
ал.1 от НК ОТЛАГА за изпитателен срок от ТРИ години,тъй като са налице всички
изискуеми от закона предпоставки за това.
Съдът определя наказанието
при привес на смекчаващите вината
обстоятелства и го наложи към минималния предвиден в закона размер,
който според съдебния състав се явява адекватен на обществената опасност на
дееца и на обществената опасност на
деянието. Този размер съдът намира за относим към целите на чл.36 НК
По правилата на процеса,съдът осъди
подсъдимия И.В.И. да заплати направените по делото разноски в размер на 101,25
лв. в полза на бюджета на държавата по сметка на ОД-МВР-Сливен.
Ръководен от изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: