Р Е Ш
Е Н И Е
№ 132
Гр. Перник, 13.07.2022 година.
В И М Е Т
О Н А Н А Р ОД А
Административен съд – Перник, в публично съдебно
заседание, проведено на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при съдебния секретар Наталия Симеонова, като разгледа
докладваното от съдия Ивайло Иванов административно
дело № 28 по описа за 2022 година
на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 10 б, ал 1 от
Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по
схеми и мерки за директни плащания (Наредба № 5/27.02.2009 г.), във връзка с
чл. 43, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Образувано е по жалба на Г.Н.В., с ЕГН **********, с
адрес: ***, против Уведомително писмо изх. № 02-140-6500/4452 от 05.08.2021 година
за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за
директни плащания, базирани на площ, за кампания 2019, издадено от заместник-изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), в частта, с която поискани от
жалбоподателя за кампания 2019 суми за финансово подпомагане по следните
схеми/мерки: Компенсаторни плащания в планински райони (подмярка 13.1(НР); Схема за единно плащане на площ (СЕПП);
Схема за преразпределително плащане
(СПП) и Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за
климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП), са намалени,
съответно оторизирани, като от така оторизираните суми е прихваната изцяло сумата
по подмярка 13.1 (НР1), от оторизираните суми по СЕПП и СПП са прихваната суми,
съответно е изплатен остатъка след това прихващане, а оторизираната след
намаленията сума по схема ЗДП е изплатена изцяло.
Жалбоподателят твърди, че уведомителното писмо е
неправилен и незаконосъобразен административен акт. Излага доводи за
постановяването му в нарушение на административнопроизводствените правила – чл.
35, чл. 36, чл. 44, ал. 1, чл. 59, ал. 2, т. 4, т. 7 и т. 8 от АПК, както и
разпоредби на Регламент (ЕО) № 73/2009 г. на Комисията за определяне на
подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) 73/2009 г. на Съвета относно
кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и
контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, поради
което е налице основание за отмяната му по чл. 146, т. 3 от АПК. По същество се
твърди, че уведомителното писмо не съдържа фактически и правни основания за
издаването му – от същия не става ясно защо и с какви мотиви административният
орган е намалил исканите целеви субсидии и е извършил прихващане на оторизирани
суми. Сочи се, че поясненията, съпровождащи таблиците в писмото са бланкетни
и неясни – липсва каквато и да е конкретика по отношение на заявените за
подпомагане площи и в какво точно се изразяват евентуални констатации за
нередности. Административният орган не е осигурил и възможност за запознаване с
документите в преписката, актът е издаден без да се изяснят фактите и
обстоятелствата от значение за случая и без да се обсъдят евентуални възражения
и обяснения, тъй като не е дадена възможност за това. Не е дадена възможност и за
представяне на доказателства. Не са събрани относими към издаването на акта
допълнителни доказателства, включително не е извършена проверка на място.
Допуснатите нарушения са съществени, тъй като ако са били събрани доказателства,
това би могло да доведе до установяване на друга фактическа обстановка, която
би обосновала издаването на различен от оспорения акт. По така изложените
съображения жалбоподателят моли съда да отмени уведомителното писмо. Претендира
присъждане на съдебни разноски.
Ответникът по жалбата, заместник – изпълнителният
директор на ДФЗ, в становище (л. 13 от делото) по повод жалбата, вх. № 02-140-6500/4452#2 от 24.08.2021 година, приложено към
представената по делото ведно с жалбата административна преписка по издаване на
оспорваното уведомително писмо, сочи, че Дирекция „Директни плащания“ поддържа
становището си, че извършените оторизации по заявлението на кандидата Г.Н.В. по
схемите и мерките за подпомагане, базирани на площ, по линия на директни
плащания, са коректни и в съответствие с разпоредбите на чл. 43 от ЗПЗП. Прилага
таблица, съдържаща детайлна информация с данните за „Площи с констатирани
несъответствия по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2019“ по
заявление с УИН 14/290519/53534, след извършени проверки за допустимост на
площите от специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“. Посочени са
под таблицата декларираните от кандидата площи по СЕПП, СПП, СЕПП/ЗДП, мярка 13. 1 и Мярка
12, съответно общо установената в резултат на извършените административни
проверки площ за всяка от схемите и мерките, заявени за подпомагане от
кандидата, както и недопустимата/наддекларирана площ, представляваща разлика
между декларираната и установена площ, посочена е санкционираната площ,
относимо към всяка от заявените схеми и мерки за подпомагане, съответно площта
за оторизация. Сочат се и правни основания за наложена ставка на корекция
(финансова дисциплина) и конкретният й размер, както и сумите на корекция за
финансова дисциплина в лева, съответно правно основание за наложените санкции
за всички недопустими площи. Сочи се, че заявлението на Г.Н.В. не е избрано за
извършване на проверка на място за кампания 2019. Посочено е в становището, че
за всички недопустими площи са наложени предвидените в чл. 19 и чл. 19а от
Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година
санкции, а всички условия за допустимост за подпомагане на земеделските площи
са подробно разписани в Наредба № 2 от 17.02.2015 г. Във връзка с твърденията в
жалбата за липса на фактически и правни основания за издаване на оспорвания акт
се сочи, че обжалваният акт е в съответствие с разпоредбите на чл. 10б от
Наредба № 5 от 27.02.2009 г. В писмото в табличен вид (Таблица 1) са посочени с
композитен номер съответните парцели, заявената им площ, съответно допустимата
и недопустима площи по отношение на всеки от тях, а под таблицата са описани за
всяка от схемите/мерките за кампания 2019: декларираните площи, общо установената
площ, недопустимата/наддекларирана площ, санкционираната площ, площта за
оторизация, съответно правните основания за наложена ставка на корекция за
финансова дисциплина, както и сумите за корекция за кампания 2019.
В проведеното съдебно заседание на 27.06.2022 година
жалбоподателят Г.Н.В., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат
Р.М. ***, която поддържа жалбата и излага допълнителни доводи в подкрепа на
изложеното в същата. Претендира присъждане на съдебни разноски, съобразно
приложен списък по чл. 80 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.
В проведеното съдебно заседание на 27.06.2022 година,
ответникът – заместник – изпълнителен директор на ДФЗ, редовно призован, не се
явява и не изпраща процесуален представител. В писмена молба вх. №
619/21.02.2022 година (л. 96 от делото) и писмена молба вх. № 1296/18.04.2022
година (л. 131 от делото), депозирани преди проведените по делото съдебни
заседания на 21.02.2022 година и на 18.04.2022 година от юрисконсулт М.П.,
пълномощник на заместник – изпълнителния директор на ДФЗ, оспорва жалбата като
неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли. Претендира присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение, като в условието на евентуалност прави
възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
Административен
съд – Перник, в настоящия
съдебен състав, като провери процесуалните предпоставки за
допустимост, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.
235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК приетите
по делото писмени доказателства, приема следното:
По
допустимостта на жалбата:
Настоящият съдебен състав
намира, че е сезиран с процесуално допустима жалба – подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице –
адресат на оспорвания акт, разполагащо
с
правен интерес по смисъла на чл.
147, ал. 1 от АПК да оспори същия по съдебен
ред, срещу
акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което се дължи нейното разглеждане
по същество.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
По
фактите:
Със Заявление вх. № 19060257
от 10.05.2019 година (л. 17 и сл. от делото) с уникален идентификационен номер
(УИН) 14/200519/53534, Г.Н.В., разполагащ с уникален регистрационен номер (УРН)
598182 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), кандидатствал
за подпомагане в кампания 2019 по следните схеми и мерки за директни плащания,
базирани на площ, относимо към настоящия спор, както следва: СЕПП; СПП; ЗДП; Подмярка
13.1/НР1. Заявени за подпомагане били общо 22 парцела, съдържащи се в Таблица
за използваните парцели през 2019 година (л. 34 – 36 от делото), съдържаща
данни за идентификацията им, съответно схемите/мерките за подпомагане, по които
се кандидатства, със съответните парцели. Приложена към заявлението е и Таблица
на заявените площи по схеми и мерки 2019, както следва, относимо към спора – по
СЕПП – декларирана площ 39.4 ха, по ЗДП – декларирана площ 39.4 ха, по Подмярка
13.1/НР 1 – 39.4 ха. Н
На въведените в заявлението данни
и въведените данни по ЗДП са извършени автоматични проверки, обективирани в
Резултати от автоматични проверки... (л. 50 и л. 52 от делото), като видно е от
съдържанието документа на л. 50 от делото, са констатирани несъответствия – грешки, както следва: заявени
площи по конкретно идентифицирани три парцела попадат във физически блокове с
НТП „Трайно неподходящи за подпомагане; заявена площ или част от нея по
отношение на три идентифицирани БЗС попада извън полигоните с площи, допустими
за подпомагане, с размер на единичното излизане под 0.05 ха, такива площи не
подлежат на теренна проверка; над 0.05 ха по отношение на всяко от пет БЗС-та
излиза извън площите, подходящи за подпомагане за ДПП, ЕНП, попадащо/прилежащо
към недопустимата част, и не участва в окончателната калкулация. В документа на
л. 52 от делото е отбелязано във връзка с извършените автоматични проверки на
въведените данни по ЗДП, че се прилага изключение по отношение на изискванията
за диверсификация, както и че общата площ, по отношение на която се прилагат
изискванията за Екологично чувствителни постоянно затревени площи (ПЗП) и
общата площ с култура по ПЗП, която попада в екологично чувствителни ПЗП, е 26.03 ха. Кандидатът е запознат с
резултатите от извършените автоматични проверки, както е запознат, че тези
проверки се извършват въз основа на наличните към момента на извършването им
данни, съответно данни по ЗДП, и не представляват административни
проверки, на 16.05.2019 година.
На 05.08.2021 година заместник-директорът на ДФЗ издал
процесното писмо изх. № 02-140-6500/4452 от 05.08.2021 година, с което уведомил
кандидата за извършените оторизации и плащания (изплатена субсидия) по отношение
на заявените схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, в подаденото
от кандидата и настоящ жалбоподател заявление за подпомагане. С това писмо по
отношение заявеното подпомагане, относимо към процесния спор, съгласно Таблица
1, съответно Таблица 2, както следва:
-
по подмярка
13.1/НР – исканата сума от 10 017.61 лв. е намалена с 7 646.69 лв.,
съответно оторизирана е сума от 2 370.92 лв., сумата е прихваната,
съответно е изплатена сума в размер на 0.00 лв.;
-
по СЕПП –
исканата сума от 7 666.45 лв. е намалена с 5 852.41 лв., съответно
оторизирана е сума от 1 814.04 лв., от която са прихванати 1 785.27
лв. , съответно изплатена е сума в размер на 28.77 лв.;
-
по СПП – исканата
сума от 4 116.6 лв. е намалена с 917.81 лв., съответно оторизирана е сума
от 3 198.79 лв., от която са прихванати 590.83 лв., съответно изплатена е
сума от 2 607.96 лв.;
-
по ЗДП –
исканата сума от 4 833 лв. е намалена с 1 523.82 лв., съответно оторизирана
е сума от 3 309.38 лв., каквато сума е и изплатена.
В писмото е посочено, че общата оторизирана сума е
изчислена чрез ИСАК след извършването на задължителни административни проверки
и/или проверки на място, на данните в подаденото заявление за подпомагане,
които данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във
външните регистри на ИСАК.
Под Таблица 1 са направени разяснения относно съдържанието
на всяка от колоните. По отношение на колона 3 „Намаления“ са посочени пет
основания за извършване на намаления на субсидията – 1. намаления след
извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими
за подпомагане площи в съответното заявление – проверки за площи, заявени от
повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо
данните в слоя с допустими площи по СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ;
2. намаление в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване или
редакция на заявлението, съгласно чл. 12 от Наредба № 5/27.02.2009 г.; 3. наложена
ставка на корекция (финансова дисциплина), определена съгласно чл. 26 от
Регламент (ЕС) 1306/2013 и чл. 8, § 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013; 4. линейно
намаление съгласно чл. 51, § 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно
чл. 6, § 2, б. „е“, т. i) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на
Комисията; 5. линейно намаление съгласно чл. 65, § 2, б. „в“ от Регламент (ЕС) №
1307/2013, налагано на съгласно чл. 6, § 2, буква „е“, т. iii) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014
на Комисията. Липсва конкретизация кое от така посочените основания, за коя от
схемите/мерките се отнася, съответно дали някое от извършените намаления по подмярка 13.1/НР, СЕПП,
СПП и ЗДП, е извършено на едно или
повече основания. По отношение на колона 6 „Оторизирана сума“ е посочено, че
съдържа сумата, получена като разлика между исканата сума и приложимите
намаления и редукции.
Под Таблица 2 също са направени разяснения по съдържанието
на всяка от колоните. За колона 4 „Прихваната сума“ е посочено, че отразява
приспаднатите от оторизираната субсидия суми в резултат на санкции или
недължимо оторизирани суми, за които има издаден АУПДВ, или приспаднати суми от
изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ. По
отношение колона 6 „Изплатена сума“ е посочено, че отразява сумата, преведена
по банков път по банковата сметка, посочена в заявлението за подпомагане.
Актът е връчен на жалбоподателя на 10.08.2021 година
(известие на л. 12 от делото). Жалбата срещу същия е подадена чрез
административния орган до Административен съд – Перник, на 24.08.2021 година.
По делото, по искане на жалбоподателя, се назначи и
изслуша съдебно – техническа експертиза. Вещото лице Б.Б.Й. – агроном, дава
заключение, както следва: 1. В осем от подадените за подпомагане парцели,
посочени в таблица с данни за местонахождение, идентификатор, площ на декларирания парцел в ха и площ извън
обхват, съществува разлика между заявената площ и площта на парцел извън
окончателния обхват на слой ПДП за 2019 година; 2. От общо заявени за
подпомагане площи в подаденото от жалбоподателя заявление в размер на 39.4 ха,
установените като недопустими за подпомагане площи са 12.02 ха, което е 32.77%
от декларираните спрямо установените като недопустими за подпомагане площи по
заявените схеми; 3. Окончателният специализиран слой ПДП за кампания 2019
година е обявен със заповед на министъра на земеделието, храните и от
28.02.2020 година. В резултат на извършени административни проверки не са
установени площи, заявени от повече от един кандидат, а заявлението на
жалбоподателя не е избрано за извършване на проверки на място за Кампания 2019,
както и че не са извършвани теренни проверки.
При така установените факти
настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда
на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения
индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
достигна до следните правни изводи:
Относно
компетентността на органа, издал акта:
Съгласно чл. 11а, ал. 1, т.
1 от ЗПЗП Разплащателната агенция (РА) приема, проверява и взема решение по
заявления за подпомагане, формуляри за кандидатстване, искания и заявки за
плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика и
приема, проверява и взема решение по заявки за плащане по схеми и мерки на
Общата политика по рибарство. Съгласно чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5/27.02.2009
г., ДФЗ – РА, уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените
оторизации и плащания по схемите и мерките по чл. 1. В чл. 11, ал. 2, т. 4 от
ЗПЗП е разписано, че ДФЗ изпълнява функциите на РА от датата на издаване на акта
за акредитация, каквато, не е спорно по делото, в случая е налице. Според чл.
20а от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на РА,
като организира, ръководи нейната дейност и я представлява, а сред правомощията
му по чл. 10 от Устройствения правилник на ДФЗ (във вр. с чл. 21, ал. 1 от
ЗПЗП), е и вземането на решения за одобряване или отхвърляне на заявления по
схемите и мерките на Общата селскостопанска политика (т. 7), прилагани от РА.
Съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, изпълнителният директор може да делегира със
заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното
законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени
заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на
договори за финансово подпомагане, административни договори по ЗУСЕСИФ и по
подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и
на директорите на областните дирекции на фонда.
Оспореното уведомително писмо е издадено от Петя Славчева,
заместник-изпълнителен директор на ДФЗ, като в тази връзка по делото е приобщена
като доказателство заповед № 03-РД/2891#2 от 16.06.2021 година (л. 81 от
делото), с т. 1 на която изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на правомощието
си да издава и подписва уведомителни писма по схемите и мерките за директни
плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане до
кандидатите за финансово подпомагане, които са подали заявления по реда на
Наредба № 5/27.02.2009 г., на заместник – изпълнителния директор на ДФЗ Петя
Димитрова Славчева. Следователно актът е издаден от компетентен орган и в кръга
на предоставените му правомощия, поради което не е налице отменително основание
по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.
Относно формата на акта:
Оспореният акт е издаден във форма, съответна на
изискването на чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5/27.02.2009 г., съгласно която ДФЗ
– РА, уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации и
плащания по схемите и мерките по ал. 1.
Видно е от съдържанието на оспорваното уведомително
писмо, описано по – горе, административният орган не е съобразил императивното
изискване на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК
– за мотивиране на административния акт посредством посочване на фактическите и
правни основания за издаването му. Съображенията са следните:
Не се установи при проверката на съдържанието на
оспорения акт или на съставляващите административната преписка по издаването му
документи (тълкувателно решение № 16 от
31.III.1975 г., ОСГК на Върховния съд), наличие на посочени фактически и
правни основания за извършените намаления на исканите суми по СЕПП, СПП, ЗДП и Подмярка 13.1/НР1, както и
за извършените прихващания на оторизираните след намаленията суми по СЕПП,
СПП и Подмярка 13.1/НР1 във връзка със заявените от жалбоподателя 22 парцела за
подпомагане. Т.е. от съдържанието на уведомителното писмо, както и на
документите, съставляващи преписката по издаването му, не може да се установи
какви са причините, съответно нормативното основание, за извършените намаления
и прихващания.
Конкретно: от писмото както за жалбоподателя, така и
за съда, не става ясно коя от посочените по-горе хипотези под Таблица 1,
обективирана в същото, е обосновала извършените намаления на исканите суми за
всяка конкретна мярка/схема – СЕПП,
СПП, ЗДП и Подмярка 13.1/НР1, както и не става ясно дали намаленията за всяка
от схемите/мерките, са извършени
на едно или повече от посочените основания. Не могат също, на следващо
място, да се установят нито причините, нито правното основание и за извършените
прихващания на оторизираните след намаленията суми по СЕПП, СПП и Подмярка
13.1/НР1, отразени в Таблица 2 на оспореното уведомително писмо – неясно е дали
от оторизираните суми са прихванати суми, резултат на санкции или на недължимо
оторизирани суми, за които има издаден АУПДВ, или са приспаднати суми,
съставляващи изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от
ДФЗ. Не са посочени, нито приложени и конкретните доказателства, обосновали всяко
прихващане – липсва отразяване въз основа на какъв административен акт са били
наложени санкции или са налице недължимо оторизирани суми, респективно са
налице изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ. Не е
посочено и правното основание за извършените прихващания. Предвид това
поясненията към колона 3 от Таблица 1 на писмото, съответно към колона 4 от
Таблица 2, независимо факт, представляват по съществото си механично възпроизвеждане
и изброяване на множество правни и фактически основания, всяко от които би
могло да обоснове намаляване на субсидията, респективно извършването на
прихващания по оторизираните суми. Обективирано по този начин в уведомителното
писмо волеизявлението на административния орган, не представлява нито
фактически, нито правни основания за издаване на административния акт в
оспорените му части.
Като последица адресатът на оспорения административен
акт е поставен в невъзможност да установи съображенията на административния
орган, обосновали както извършените намаления на исканите суми, така и извършените
прихващания. Поставен в невъзможност да извърши контрол е и съдът, който следва
да прецени законосъобразността на административния акт въз основа на фактите,
посочени в него, които не могат да бъдат допълвани или изменяни.
Във връзка с представеното, изготвено след издаване на
административния акт и депозиране на жалбата до съда становище на
административния орган ще се посочи следното:
В административния орган е доказателствената тежест да
установи обстоятелството, че размерът на заявеното от жалбоподателя финансово
подпомагане по СЕПП, СПП, ЗДП и Подмярка 13.1/НР1 следва да бъде намален,
съответно че по отношение на
оторизираните след намаленията суми по СЕПП, СПП и Подмярка 13.1/НР1, е налице основание за извършване на
прихващания. Това обаче може да стане само посредством доказване съществуването
на фактическите и правни основания, посочени в акта (чл. 170, ал. 1 от АПК), каквито в случая
липсват. Недопустимо е едва по повод съдебното оспорване на административния
акт да се сочат факти и правни основания, обосновали издаването му (в същия смисъл е Решение № 5897 от 15.06.2022 година,
постановено по адм. дело № 2366/2022 година по описа на Върховния
административен съд) – приложеното от
административния орган към жалбата становище не е документ, част от
административната преписка по издаване на уведомителното писмо в оспорените му
части.
Мотивирането на
административните актове е една от гаранциите за тяхната законосъобразност –
непосочването на фактически и правни основания е нарушение освен на изискването
за форма, така и лишава адресата на административния акт от възможността да организира
адекватно защитата си. Липсата на мотиви препятства и извършването на съдебен
контрол за материална законосъобразност и във всички случаи е основание за отмяна
на издадения административен акт.
Въз основа на изложеното
съдът счита, че уведомително писмо в оспорените му части съществено противоречи
на императивното изискване на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, съответно съставлява самостоятелно
основание за отмяна на акта по чл. 146, т. 2, във връзка с чл.
168, ал. 1 от АПК, в съответствие и с Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975
г., ОСГК на Върховния съд и Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на Върховния
административен съд.
На основание чл. 173, ал. 2
от АПК преписката ще бъде изпратена на административния орган за ново
произнасяне с мотивиран акт в 30-дневен срок от влизане в сила на съдебния акт.
Относно
разноските:
Основателна при този изход на спора е претенцията на
оспорващия за присъждане на направените разноски.
Жалбоподателят претендира присъждане на съдебни
разноски в общ размер на 760.00 (седемстотин и шестдесет) лева, видно от
представения списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Представени
са доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 (петстотин)
лева – договор за правна защита и съдействие от 27.01.2022 година (л. 89 от
делото), за заплатена държавна такса в размер на 10.00 (десет) лева – вносна
бележка и разписка за превод на сума на л. 90 и л. 91 от делото, и за внесен
депозит за вещо лице в размер на 250.00 (двеста и петдесет) лева – разписка на
л. 108 от делото.
Възражението на процесуалния представител на ответника
за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя възнаграждение за адвокат е без
основание. Делото е с материален интерес, попадащ в хипотезата на чл. 8, ал. 1,
т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Заплатеното адвокатско възнаграждение не надхвърля предвидения
в цитираната разпоредба минимален размер.
Ответникът на основание чл. 143, ал.1, във връзка с § 1,
т. 6 т ДР на АПК, ще бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 760.00 лева,
представляващи доказани по делото, сторени съдебни разноски.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл. 173, ал. 2 от АПК,
настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Уведомително писмо изх. № 02-140-6500/4452 от
05.08.2021 година за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2019,
издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в
частта, с която не са оторизирани искани от Г.Н.В., с УРН 598182, суми за
финансово подпомагане за кампания 2019, както следва: по подмярка 13.1/НР – 10
017.61 лв.; по СЕПП – 7 666.45 лв.; по СПП – 4 116.6 лв.; по ЗДП – 4 833
лв., като незаконосъобразно.
ИЗПРАЩА преписката на административния орган за ново
произнасяне с мотивиран акт по заявление за подпомагане с вх. № 19060257 от
10.05.2019 година, с УИН 14/200519/53534, в частта, относно заявеното от Г.Н.В.
с УРН 598182, финансово подпомагане за Кампания 2019 по схеми и мерки за директни
плащания, базирани на площ, както следва: СЕПП, СПП, ЗДП и Подмярка 13.1/НР1.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, с код по БУЛСТАТ *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Б. III“ № 136, да заплати на Г.Н.В., с ЕГН **********,
с адрес: ***, съдебни разноски в размер на 760.00 (седемстотин и шестдесет)
лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия:/п/