ПРОТОКОЛ
гр. СОФИЯ, 28.06.2018 г.
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет и осми юни през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДОРА МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря Даниела
Ангелова, сложи за разглеждане гр. дело
№ 584 по описа на СОС за 2017 година, докладвано от съдията МИХАЙЛОВА.
По общо съгласие на страните съдебното
заседание започва в 13.27 часа:
ИЩЕЦЪТ К……., редовно призован,
представлява се от гл. инспектор Б. и ст. инспектор Д. - с пълномощно представено в днешното съдебно заседание.
ОТВЕТНИКЪТ Ц.В.Б., редовно призован, не
се явява, за него - адв. В. и адв. Л., с пълномощно по делото.
СОП - непризована за днешно съдебно
заседание, не изпраща представител.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Р.Р.С., редовно призован, се
явява лично.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.Т.М., редовно призован, се
явява лично.
СЪДЪТ изслушва становището на страните
по хода на делото в днешното съдебно заседание.
ИНСПЕКТОР Б. – С оглед влизане в сила
през месец януари на Закона за противодействие на корупцията и отнемането на
незаконно придобито имущество, името на ищеца по настоящото дело от К….. се
променя на К..
Във връзка с предоставената ни
възможност да вземем становище по молбата на ответника за прекратяване на
производството по делото, заявяваме следното.
Считаме искането за неоснователно.
Съобразно представената съдебната практиката сроковете, визирани в чл. 15, ал. 2
от отменения Закон за отнемане в полза на държавата на имуществено придобито от
незаконна дейност, са инструктивни. Тяхното неспазване не може да преклудира
упражняване правото на предявяване на иск от държавата - от К.. Цитираните
актове на ВКС в молбата, относно първото решение №323/2017 г., по гр.дело
№5291/2016 г. на ВКС, ІV-то ГО, считаме го за изолирано, то е в разрез с
установената към момента съдебна практика на ВКС по този въпрос, предвид което
молим съдът да не го взима предвид.
По определение на втория акт –
определение № 163/2018 г., по гр. дело № 4162/2017 г. на ІІІ ГО на ВКС, считаме
същото за неотносимо предвид обстоятелството, че в този акт е визиран само
въпросът, по който е допуснат касационен контрол, но там няма изразено
становище от страна на съда дали счита срока по чл. 15, ал. 2 от отменения
Закон за инструктивен или за преклузивен.
По отношение на останалите цитирани
актове считаме ги също за неотносими, защото няма представени доказателства, че
същите са влезли в законна сила, предвид което могат не да формират съдебна
практика.
Следва да бъде отбелязано по отношение
на визирания десетмесечен срок, че следва да се прави разлика между срок на
проверка и срок на производство по отменения Закон. В чл. 15 е визиран десетмесечен
срок, който касае само проверката. В
самата молбата се твърди, че
производството, което е образувано срещу ответника по настоящото дело, е
продължило повече от 9 месеца. Съгласно ЗОПДИППД, срокът на производството е
обвързан единствено с предпоставките за внасяне на иск, като една от тях е
наличие на влязла в сила осъдителна присъда, предвид на което няма как да бъде
определен този период на производството и той се обуславя единствено именно от
факта на осъждане на лицето. Предвид смесване на двете понятия считаме, че
искането е неотносимо и в този аспект.
Адв. Л. – Поддържаме молбата си за
недопустимост на производството. Относно последните три изречения на колегата –
в цитираното решение от 18 януари изрично е посочено, че решението по т. 3,
именно за внасяне на мотивирано искане, трябва да бъде в преклузивния срок, и
едва тогава К. може да си внася мотивираното искане, поради което присъдата
няма нищо общо с взимането на решение за внасяне на мотивирано искане.
Ето защо моля да прекратите
производството по делото. Има 5 – 6 решения на различни съдилища в тази насока.
По искането на ответника за прекратяване
на производството по делото съдът намира следното.
Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл. 28,
ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.), вр. параграф 5 от ПЗР на ЗОПДНПИ, предявен от държавата, действаща
чрез К. (наименование към датата на депозиране на исковата молба в съда, а
по-нататък м изложението „к.“), против Ц.В.Б..
Твърди се в исковата молба, че с решения № 139/02.05.2012 г. и №
238/11.07.2012 г. на К…. на основание чл. 13,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОПДИППД (отм.) и въз основа на постъпило в ТД на К….
– С. уведомление от ОД МВР – гр. П. рег. № ЗМ-26/2009 г., за водено
разследване по досъдебно производство № 26/09 г. по описа на ОД МВР – гр. П.,
пр. пр. № 2185/08 г. по описа на Окръжна прокуратура – гр. П., е образувано
производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, срещу Ц.В.Б.,
ЕГН **********.
По внесения от Окръжна прокуратура – гр. П. обвинителен акт било
образувано н.о.х.д. № 553/11 г. по описа на ОС – П, прехвърлено впоследствие в
Специализирания наказателен съд, приключило със споразумение, одобрено с
определение на съда от 15.03.2016 г. по н.о.х.д. № 1 455 по описа за
1. В периода от месец юли 2007 год. до месец
април 2008 год. на територията Република България /предимно в област П., област
П., област С. и С. област/ и на територията на К. Х. /в град А./ ръководил
организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на повече от три
лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.159б НК, за
които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, с участници:
Хр. С. П. от с. М. К., обл. П., Л. Н. Ш. от гр.Е. П., обл. С., А. Ф. Ш. от
гр.К., обл. П. и Б. В.Б. *** - престъпление по чл. 321, ал. 1, във вр. с чл. 2,
ал. 1 от НК /ред., ДВ, бр.92/2002г./, поради което и на основание чл. 36 и чл.
54 от НК му се налага наказание лишаване от свобода за срок от 3 години.
2. През периода от месец август 2007 год. до
месец септември 2007 год. на територията Република България и територията на К.
Х., в съучастие като съизвършител с Хр. С. П. от с. М. К., обл. П. и Л. Н. Ш.
от гр. Е. П., в изпълнение на решение на организирана престъпна група, набрал и
транспортирал от гр. П. до гр. А., К. Х., отделно лице – С. В. В. от с. М.,
обл. П., с цел да бъде държан в принудително подчинение и със същата цел на
01.09.2007 г. го превел през границата на страната през ГКПП "Видин
ферибот", като деянието е извършено чрез въвеждане на лицето в заблуждение
- престъпление по чл. 159в, във вр. с
чл. 1596, ал. 2, във вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с
чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 2, ал.1 от НК /ред., ДВ, бр.92/2002 г./, поради
което и на основание чл. 36 и чл. 55 ал. 1 т. 1 и ал. З от НК му се налага
наказание лишаване от свобода за срок от 3 години и 2 месеца.
3. През периода от месец август 2007 год. до
месец септември 2007 год. на територията Република България и територията на К.
Х., в съучастие като съизвършител с Хр. С. П. от с. М. К., обл. П. и Л. Н. Ш.
от гр. Е. П., в изпълнение на решение на организирана престъпна група, набрал и
транспортирал от гр. П.до гр. А., К. Х., отделно лице – С. П. М. от с.О.,
обл.П., с цел да бъде държан в принудително подчинение, независимо от
съгласието му, и със същата цел на 12.09.2007 г. го превел през границата на
страната през ГКПП „Калотина шосе", като деянието е извършено чрез
обещаване на облаги - престъпление по чл. 159в, във вр. с чл. 159б, ал. 2, във
вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 6, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр.
с чл. 2, ал. 1 от НК /ред., ДВ, бр.92/2002 г./, поради което и на основание чл.
36 и чл. 55 ал. 1 т. 1 и ал. З от НК му се налага наказание лишаване от свобода
за срок от 3 години.
4. През месец септември 2007 год. на територията
Република България и територията на К. Х., в съучастие като съизвършител с Л.
Н. Ш. от гр. Е. П., обл. С., в изпълнение на решение на организирана престъпна
група, набрал и транспортирал от гр. Е. П. до гр. А., К. Х., отделно лице – А.
Е. С. ***, с цел да бъде държан в принудително подчинение, независимо от
съгласието му, и със същата цел на 12.09.2007 г. го превел през границата на
страната през ГКПП "Калотина шосе", като деянието е извършено чрез
въвеждане на лицето в заблуждение и обещаване на облаги - престъпление по чл.
159в, във вр. с чл. 1596, ал. 2, във вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 2 и т. 6, във
вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, във вр. с чл. 2, ал. 1 от НК /ред.,
ДВ, бр.92/2002 г./, поради което и на основание чл. 36 и чл. 55 ал. 1 т. 1 и
ал. З от НК му се налага наказание лишаване от свобода за срок от 3 години.
5. През периода от месец октомври 2007 год.
до месец ноември 2007 год. на територията Република България и територията на
К. Х., в съучастие като съизвършител с Хр. С. П. от с. М. К., обл. П., в
изпълнение на решение на организирана престъпна група, набрал и транспортирал
от гр. С. до гр. А., К. Х., отделно лице – Д. Л. Д. от гр.П. с цел да бъде
държан в принудително подчинение, независимо от съгласието му, и със същата цел
на 17.11.2007 г. го превел през границата на страната през ГКПП "Калотина
шосе", като деянието е извършено чрез обещаване на облаги - престъпление
по чл. 159в, във вр. с чл. 1596, ал. 2, във вр. с чл. 139а, ал. 2, т. 6, във
вр. с ал. 1, във вр. с чл, 20, ал. 2, във вр. с чл. 2, ал. 1 от НК /ред., ДВ,
бр.92/2002 г./, поради което и на основание чл. 36 и чл. 55 ал. 1 т. 1 и ал. З
от НК му се налага наказание лишаване от свобода за срок от 3 години.
6. През периода от месец ноември 2007 год. до месец декември 2007 год. на територията Република България и
територията на К. Х., в съучастие като съизвършител с Хр. С. П. от с. М. К.,
обл. П., Б. В.Б. *** и Л. Н. Ш. от гр. Е. П., в изпълнение на решение на
организирана престъпна група, набрал и транспортирал от гр. П. до гр. А., К. Х.,
отделно лице – А. С. Т. от гр. П., с цел да бъде държан в принудително
подчинение, независимо от съгласието му, и със същата цел на 13.12.2007 г. го
превел през границата на страната през ГКПП „Калотина шосе", като деянието
е извършено чрез обещаване на облаги - престъпление по чл. 159в, във вр. с чл.
159б, ал. 2, във вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 6, във вр. с ал. 1, във вр. с чл.
20, ал. 2, във вр. с чл. 2, ал. 1 от НК /ред., ДВ, бр.92/2002 г./, поради което
и на основание чл. 36 и чл. 55 ал.1 и ал. З от НК му се налага наказание
лишаване от свобода за срок от 3 години,
7. През периода от неустановена дата на месец
февруари 2008 год. до неустановена дата на месец март 2008 год. на територията
Република България и територията на К. Х., в съучастие като съизвършител с Хр.
С. П. от с. М. К., обл. П., в изпълнение на решение на организирана престъпна
група, набрал и транспортирал от гр. П. до гр. А., К. Х, отделно лице – А. Н.
С. от с. В., обл. П., с цел да бъде държан в принудително подчинение,
независимо от съгласието му, и със същата цел на 20.02.2008 г. го превел през
границата на страната през ГКПП „Калотина шосе", като деянието е извършено
чрез обещаване на облаги - престъпление по чл. 159в, във вр. с чл. 159б, ал. 2,
във вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 6, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във
вр. с чл. 2, ал. 1 от НК /ред., ДВ, бр.92/2002 г./, поради което и на основание
чл. 36 и чл. 55 ал. 1 т. 1 и ал. З от НК му се налага наказание лишаване от
свобода за срок от 3 години.
8. През месец април 2007 год. на територията
Република България и територията на К. Х., в изпълнение на решение на
организирана престъпна група, набрал и транспортирал от гр. С. до гр. А., К. Х.,
отделно лице – И. О. Р. от с. В., обл. П., с цел да бъде държан в принудително
подчинение и със същата цел на 25.04.2008 г. го превел през границата на
страната през ГКПП „Калотина шосе“, като деянието е извършено чрез въвеждане на
лицето в заблуждение - престъпление по чл. 159в, във вр, с чл. 159б, ал. 2, във
вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 2, ал. 1 от НК
/ред., ДВ, бр.92/2002 г./, поради което и на основание чл. 36 и чл. 55 ал.1, т.
1 и ал. З от НК му се налага наказание лишаване от свобода за срок от 3 години.
9. През лятото на 2007 год. на територията Република България и
територията на К. Х., в изпълнение на решение на организирана престъпна група,
набрал и транспортирал от гр. Е. П. до гр. А., К. Х., отделно лице – М. Г. В.
от гр. Е. П., обл. С., с цел да бъде държан в принудително подчинение,
независимо от съгласието му, и със същата цел на неустановена дата през лятото
на 2007 год. го превел през границата на страната през ГКПП „Калотина
шосе", като деянието е извършено чрез обещаване на облаги - престъпление
по чл. 159в, във вр. с чл. 159б, ал. 2, във вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 6, във
вр. с ал. 1, във вр. с чл. 2, ал. 1 от НК /ред., ДВ, бр.92/2002 г,/, поради което
и на основание чл. 36 и чл. 55 ал. 1 т. 1 и ал. З от НК му се налага наказание
лишаване от свобода за срок от 3 години 2 месеца и 14 дни.
Ищецът сочи, че описаните престъпления попадат в приложното поле на чл.
3, ал. 1, т. 3 и т. 21 от ЗОПДИППД (отм.).
С протокол вх. № ТД10 - ВИ/УВ - 76/08.03.2011 г. е образувана проверка
за установяване на имущество, придобито от престъпната дейност на ответника Ц.В.Б..
Периодът на проверката е от 19.02.2004 г. (датата на навършване на пълнолетие)
до 20.06.2014 година.
Твърди се, че е налице явно несъответствие между приходите и разходите
на проверяваното лице, от което можело да се направи извод за липсата на
законен източник на средствата за придобиване на имуществото му. От събраните
по преписката материали било установено, че за целия проверяван период от 10
години не са реализирани от лицето никакви законни доходи. Налице била отрицателна разлика между приходи
и разходи в размер на 237 586. 20 лв., което е на значителна стойност по
смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД (отм.).
Твърди се, че е налице причинно-следствената
връзка между извършеното престъпление и придобитото имущество и на основание
чл. 4 от ЗОПДИППД (отм.) може да се направи основателно предположение,
че придобитото от ответника Ц.Б. е свързано с извършваната от него престъпна
дейност, доколкото не е установен законен източник.
Моли съда да постанови решение,с което да
отнеме в полза на държавата имущество, придобито от престъпна дейност, от
ответника Ц.В.Б., а именно: поземлен имот – земеделска земя, с променено
предназначение на имота – за търговия и обслужваща дейност, находящ се в
землището на с.М., ЕКАТТЕ …., община Е. П., С. област, представляващ нива в
местността „М.-П”, с площ от …. дка,
V-та категория, съставляващ имот № …. по плана за земеразделяне, при граници и
съседи: имот №…., имот № …., имот № … и имот № ….;
лек автомобил марка и модел “М. С
Ответникът е депозирал писмен
отговор, в който оспорва изцяло предявената претенция с възражението, че
имуществото, чието отнемане се претендира, има законен произход. С молба от
13.06.2018 г. моли производството по делото да бъде прекратено, тъй като
материалното право на държавата за отнемане на имуществото му било преклудирано.
Съдът намира това искане за основателно.
Съобразно параграф 5, ал. 1 ЗПКОНПИ
неприключилите до влизането в сила на този закон проверки и производства във
връзка с отменените Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество и Закон за отнемане в полза на държавата на имущество,
придобито от престъпна дейност, както и производства по установяване на
конфликт на интереси и налагане на административни наказания, се довършват по досегашния ред от К..
Съобразно посочената
разпоредба приложимият закон в настоящото производство се явява ЗОПДИППД (отм.),
който урежда производството
по установяване и отнемане на имуществото, придобито от престъпна дейност, с две фази. Първата фаза по чл. чл. 15 - 20 ЗОПДИППД (отм.) се развива пред комисията. Действията на органите по чл. 12, ал. 11 ЗОПДИППД (отм.) от тази фаза се обозначават като „извършване на проверки“ – чл. 15, ал.1, чл.
16, ал. 1, чл. 18, ал.1 ЗОПДИППД (отм). Предмет на тази фаза е
установяването от тях на фактите по чл.18, ал. 1, т. 1-7 ЗОПДИППД (отм.) и събиране на доказателства за тях с оглед преценката на комисията налице ли са основания по чл. 3, ал. 1 и ал. 2 ЗОПДИППД (отм.). Следователно фазата пред комисията е уредена като необходима първа част на
производството, свързана с подготовката на иска (мотивираното
искане до съда). Систематичното тълкуване на чл. 15, ал. 3, чл. 27, ал. 1 и ал. 2 ЗОПДИППД (отм.) води до извод, че без
приключването й с решение по
чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗОПДИППД (отм.) производството пред съда по чл. 28 и сл. ЗОПДИППД (отм.) не може да се развие.
Правото на иск е обусловено от надлежно извършени от ищеца процесуални действия
по чл. 15, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.). При тази
връзка на зависимост подготвителната фаза пред комисията е процесуална предпоставка за допустимост на
съдебната фаза.
В чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.) е посочено, че проверката по този закон не може да
продължи повече от 10 месeца, като по изключение срокът
подлежи на еднократно удължаване от комисията с 3 месеца. С този срок е определена
продължителността на развиващата се пред комисията първа фаза от производството. По правило процесуалните
срокове са преклузивни и подлежат на продължаване. Уреденият в чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.) срок е за фаза от производство и може да бъде продължаван
от органа, който я води. Тези посочен срок е от характера на преклузивните (в този смисъл са и решение № 323/18.01.2018 г. по гр. д. № 5 291/2016 г. на ІV ГО
на ВКС и определение № 163/06.03.2018
г. по гр. д. № 4 162/2017 г. на ІІІ ГО на ВКС/. Настоящият съдебен състав изцяло споделя становището
на ВКС. Съдът споделя
изложените от ответника доводи относно практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 6 ЕКЗПЧОС и на чл. 1 от Допълнителен протокол № 1 към нея, съгласно
която всяко ограничаване на ползването или отнемане на незаконно придобито
имущество по пътя на гражданския иск на държавата спрямо неоснователно
обогатилите се лица следва да отговаря на три критерия: законоустановеност,
необходимост за постигане на легитимна цел и пропорционалност (в този смисъл е и решение №
13/13.10.2012 г. по конституционно дело № 6/2012 г. на КС). Ако се
приеме, че срокът за проверката
по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.) не е преклузивен, а инструктивен, то би се стигнало до нарушение на критериите за
законоустановеност и пропорционалност, тъй като териториалните органи на К. биха могли неограничено във времето да осъществяват разширените си
правомощия и неограничено във времето, извън законоустановения разумен срок, да въздействат неблагоприятно по този
начин в правната сфера на проверяваното лице и то да търпи съществени
ограничения без произнасяне по същество от самата К.. Събразно цитираното
по-горе решение на ВКС принципите за законоустановеност и
пропорционалност не биха били нарушени, само ако в рамките на срока по чл. 15,
ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.) комисията извърши преценка дали в резултат на проверката са установени
законоустановените предпоставки за отнемане в полза на държавата на имущество,
придобито от престъпна дейност, и в резултат на тази преценка вземе решение по
чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗОПДИППД (отм.) да води иска по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.). Само в този случай производството по
ЗОПДИППД (отм.) би могло да продължи да се развива законосъобразно - първоначално пред
комисията – до влизане в сила на евентуална осъдителна присъда срещу
проверяваното лице, а след това – и в неговата съдебна фаза на исковия процес.
Само в този случай не може да се отрече и правото на комисията чрез своите
органи да продължи да издирва и събира доказателства в подкрепа на иска по чл.
28, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) – преди започването и в рамките на съдебното дирене. Когато обаче в
рамките на преклузивния срок по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.) комисията не е взела решение за водене на
иска по чл.28 ал.1 ЗОПДИППД (отм.), то не само проверката, а и производството по
ЗОПДИППД (отм.) като цяло приключват с изтичането на този срок и е недопустимо
да се развие исково производство пред съда, тъй като правомощията на комисията
и нейните органи спрямо проверяваното лице са вече преклудирани - преклудирано
е и материалното право на държавата за отнемане на имущество от това лице и от
останалите лица, които могат да бъдат ответници по иска по чл. 28, ал.1
ЗОПДИППД (отм.).
В случая к. е била сезирана с уведомлението на ОДМВР – гр. П. на 28.01.2011 г.,
постановила е решението по чл.
13, ал. 1, т. 1 ЗОПДИППД (отм.) на 02.05.2012 г., а решението по чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗОПДИППД (отм.) за внасяне
на мотивираното искане – на 28.09.2017 година. Следователно
завършващият фазата акт е постановен повече от пет години след изтичане на срока по чл. 15, ал.2 ЗОПДИППД (отм.). Както бе посочено по-горе, висящността на наказателното
производство не е пречка за вземане на решението по чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗОПДИППД (отм.) и не препятства приключването на проверката в срока по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.). В настоящия случай проверката
е продължила, извън рамките на посочените преклузивни срокове по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.), с оглед на
което и съобразно изложеното по-горе производството по настоящото дело се явява недопустимо и следва да бъде прекратено.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 584 по описа за
ОСЪЖДА К. да заплати на ответника Ц.В.Б., ЕГН: **********, сумата
от 5 400. 00 (пет хиляди и четиристотин) лева
– разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София с
частна жалба в едноседмичен срок от днес за явилите се страни, а за СОП – от
получаване на съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
На вещото лице Р.Р.С. да се изплати възнаграждение по внесения депозит.
СТРАНИТЕ / поотделно/: Моля да ни бъде
издаден препис от съдебния протокол.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
След изготвяне на съдебния протокол препис от него да се издаде на
страните.
Протоколът се изготви в съдебно
заседание, което приключи в 13.48 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: