Р
Е Ш Е
Н И Е
№…...
гр.
София, ……
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - Д състав, в публично заседание на двадесети
април през две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ
: Цветомира Кордоловска
мл. с. Роси Михайлова
при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от мл. съдия Михайлова въззивно гр. д. № 10175/2020 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца „А.0.“
ООД, чрез адв. д-р А.Д., САК, упълномощена за всички инстанции съгласно
пълномощно на л. 10 от гр.д. № 54035/2016 г. на СРС, срещу решение №
74505/21.04.2020 г., постановено по гр.д. № 54035/2016г. по описа на CPC,
III ГО, 138 състав, с което са отхвърлени като неоснователни предявените
срещу „Б.Ш.Т.“ ООД обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правни
квалификации, както следва:
-
Чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД за
сумата от 2000 лв., като част от претенция с общ размер 12255,93 лв. - стойност
на направени разходи за въвеждане на нает по договор за наем от 01.05.2015 г.
недвижим имот в експлоатация като кафе-сладкарница с пекарна, изразяващи се в
инвестиции за закупуване на техника и машини за извършване на търговска
дейност;
-
Чл. 59 ЗЗД за сумата от 1000 лв.,
като част от претенция с общ размер 1753,83 лв., представляваща стойност на
извършени в собствения на ответника имот - кафе-сладкарница на адрес: гр.
София, бул. „*******, с което ответникът се е обогатил;
-
Чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 740
лв., представляваща неустойка по чл. 18 от договора за наем от 01.05.2015 г.
С въззивната жалба решението се обжалва и
в частта, с която съдът е отхвърлил предявения от ищеца срещу ответника иск по
чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 33 за сумата от 1260 лв., като част от претенция в
общ размер 2340 лв., представляваща левовата равностойност на сумата от 1200
евро за невъзстановен депозит по договор за наем от 26.03.2014 г., като погасен
чрез съдебно прихващане със вземане на ответника за сумата от 3182 лв.,
представляваща незаплатена от ищеца наемна цена за периода 01.05.2016 г.-
09.09.2016 г. по договора за наем от 01.05.2015г.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
първоинстанционното решение, както и за неправилно приложение на материалния
закон при постановяването му. Жалбоподателят счита, че неправилно съдът е приел
предявените искове за недоказани, като намира за неправилни и изводите на съда,
че ищецът дължи заплащане на наемна цена, с оглед което е извършено и съдебно
прихващане по възражението на ответника. Поддържа, че всички правнорелевантни
факти се установяват от събраните по делото доказателства, но същите не са
интерпретирани правилно от СРС, което е довело и до отхвърлянето на предявените
искове. Недоказано по делото останало ищецът да е задължен за наемна цена по
договора, тъй като съдът не съобразил времето на прекратяване на договора,
водените от страните преговори и подписания между тях протокол пред нотариуса.
Жалбоподателят иска от въззивния съд да отмени решението и да уважи всички
предявени от ищеца искове, като отхвърли възражението за прихващане на
ответника, като неоснователно. Претендират се сторените разноски за държавна
такса за въззивната инстанция, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.
Отговор на въззивната жалба
от ответника в първоинстанционното производство не е подаден. Не се претендират
разноски за въззивната инстанция.
Софийският градски съд,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното :
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността
на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо постановено.
Обжалваното решение е
валидно и допустимо постановено, при изяснена от СРС фактическа обстановка,
която настоящият състав не намира за необходимо да преповтаря.
Настоящият състав
споделя констатацията на първоинстанционния съд за основателност на иска по чл.
79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата от 1260 лв., частично от общ
размер от 2340 лв., представляваща левова равностойност на депозит по договор
за наем от 26.03.2014г.
Безспорно е между
страните, а и се установява от доказателствата по делото, че между тях страните
е сключен договор за наем на недвижим имот от 26.03.2014 г., както и че същият
е бил прекратен. Установява се, че при сключването на договора наемателят е
предоставил на наемодателя като депозит сума в размер на 1200 евро. Съгласно
чл. 5, ал. 4 от Договора за наем тази сума подлежи на възстановяване при
прекратяване на договора при добросъвестно заплащане на консумативните разноски
от наемателя.
По делото не са
ангажирани доказателства, от които да се установява, че заплатената като
депозит сума е послужила за отстраняване на щети в имота, отстраняване на
промени и преустройства, за които наемодателят не е дал съгласието си или за
покриване на незаплатени от наемателя консумативни разходи, поради което не се
установява наличие на основание чл. 5, ал. 5 от Договора за наем за задържането
и. Поради изложеното този иск се явява основателен.
Настоящият състав
споделя констатацията на първоинстанционния съд за основателност на иска с
правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от 1000 лв., частично от общ
размер от 1753,83 лв., представляваща стойността на извършени подобрения в
собствения на ответника имот – кафе-сладкарница, находящ се на административен
адрес: гр. София, бул. „*******, с която ответникът се е обогатил.
При постигната между
страните по договор за наем уговорка, че извършените ремонтни работи, имащи
характер на подобрения в наетия имот, са за сметка на наемателя, последният не
може да претендира тяхната стойност като обезщетение за неоснователно
обогатяване на основание чл. 59 ЗЗД, защото отношенията на страните са уредени
в договора. Първоинстанционният съд е направил правилен правен извод, че
отговорността на наемодателя следва да се определи според уговорките на
страните в договора.
Отношенията между
страните във връзка с предприетите СМР са били уредени с Анекс № 1 от
11.11.2015 г. към сключения между тях Договор за наем от 01.05.2015 г., съгласно
§ 1, ал. 2 на който е дадено изрично писмено съгласие на наемодателя за
извършване на необходимите СМР за сметка на наемателя с цел подобряване на вида
му и възможността за преустройство на имота като кафе-сладкарница с пекарна.
При наличието на изрична уговорка между страните по отношение извършването на
ремонт на обекта са неоснователни, а и неотносими към предмета на спора изложените
във въззивната жалба аргументи, че в процесния обект не са били извършвани
ремонтни дейности в продължение на повече от десет години. При наличието на
изрична клауза, с която страните са уговорили, че извършените СМР ще бъдат за
сметка на наемателя, първоиснационният съд е направил правилен извод, че
наемодателят не дължи обезщетение за извършените ремонтни дейности,
претендирани като подобрения, поради което правилно е отхвърлил иска като
неоснователен.
Първоинстанционният съд
е направил правилен и законосъобразен извод за неоснователност и на предявения
иск по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД за сумата от 2000 лв., частично от общ
размер от 12255,93 лв., претендирана като вреди от направени разходи за
въвеждане на наетия по договор за наем от 01.05.2015 г. недвижим имот във вид
за експлоатацията му като кафе-сладкарница с пекарна.
Настоящият състав
споделя извода на първоинстанционния съд, че по делото не се доказват доводите
на въззивника-ищец, че е претърпял твърдените вреди, изразяващи се в разходи за
закупуване на техника и машини, както и за реклама, именно вследствие липсата
на издадено разрешение за въвеждане в експлоатация на наетия имот. Не се
установява от доказателствата по делото да е отказана търговска регистрация на
обекта като кафе-сладкарница с топла точка/ пекарна поради твърдяната липса на
разрешение за въвеждане на обекта в експлоатация, респективно липсата на такова
разрешение да е довела до невъзможността да се ползва наетия обект. Същевременно
от представеното удостоверение № 753/09.08.2016 г., издадено от СО, Дирекция
„Общински строителен контрол“ се установява, че в последствие процесният обект
е въведен в експлоатация.
Правилен и
законосъобразен е и съдържащият се в обжалваното решение извод за
неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 740 лв., претендирана като неустойка по чл. 18 от
договора за наем от 01.05.2015 г. С оглед акцесорния характер на клаузата за
неустойка и предвид обстоятелството, че по делото не се установява при
условията на пълно и главно доказване твърдяното неизпълнение на задължението
на наемодателя да предаде имота в годно за ползването му състояние по смисъла
на чл. 230, ал. 1 ЗЗД, настоящият състав споделя констатацията на
първоинстанционния съд, че исковата претенция за неустойка при прекратяване
остава недоказана по основанието си, поради което искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
От представеното
извлечение от сметка и от заключението на ССчЕ се установява, че ищецът е
заплатил наемната цена за 2016 г. за периода до м. април, като не се установява
плащане за периода от 01.05.2016 г. до 09.09.2016 г., дължимо в размер на
сумата от 3182 лв., определени съгласно чл. 162 от ГПК, съобразно с уговорения
между страните месечен наем в размер на 740 лв. При наличие на своевременно
направено възражение за прихващане и при правилен извод за наличие на
предпоставките за компенсация, а именно две насрещни съдебно предявени парични
вземания, първоинстанционният съд е направил правилен извод, че предявеното при
условията на евентуалност възражение за прихващане е основателно и следва да
бъде уважено, в резултат на което предявеният иск с правно основание чл. 79,
ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД за сумата от 1260 лв., частично от общ размер от 2340 лв.,
представляваща левова равностойност на 1200 евро за депозит по договор за наем
от 26.03.2014 г., следва да бъде отхвърлен като погасен чрез съдебно
прихващане.
Поради
съвпадение на изводите на двете съдебни инстанции обжалваното решение следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, включително в частта за
разноските, присъдени съобразно изхода на спора в полза на ответника на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
По
разноските пред СГС:
С
оглед изхода на делото – въззивната жалба на ищцата по делото не е уважена, право
на присъждане на разноски има въззиваемата страна на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Доколкото въззиваемата страна не претендира разноски, не са налице
основание за присъждане на такива.
Така мотивиран съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 74505/21.04.2020 г., постановено
по гр.д. № 54035/2016г. по описа на CPC, III ГО, 138 състав, включително в частта за разноските.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от получаване на съобщенията до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.