Р Е Ш Е Н И Е
№ 113/ 06.04.2021 г., град
Добрич
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд - Добрич, в публично заседание на двадесет
и трети март две хиляди двадесет и първа година, Първи касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ САНДЕВА
при участието на секретаря СТОЙКА К. и прокурора СВИЛЕНА
КОСТОВА разгледа докладваното от председателя КАНД № 85 по описа на съда за 2021
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл.
208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Добрич, подадена чрез ст. юрисконсулт Г. Н., против Решение № 4/ 03.02.2021
г., постановено по НАХД № 918/ 2020 г. по описа на Районен съд - Добрич, с
което е отменено Наказателно постановление № 08-001953/282 от 27.07.2020 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Добрич.
В касационната жалба са направени оплаквания за
незаконосъобразност на постановеното решение поради наличие на отменителни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Касаторът не е съгласен с извода на
първоинстанционния съд, че в Наказателното постановление са описани две
нарушения и не става ясно за кое точно нарушение е санкционирано дружеството.
Настоява, че от събраните доказателства се установяват и трите предпоставки за
ангажиране на административнонаказателната отговорност – нарушение, нарушител и
вина. Счита, че не е нарушено правото на защита на наказаното лице, тъй като
нарушението е индивидуализирано в достатъчна степен, за да бъде ясно в какво се
обвинява нарушителят. Сочи, че изпълнителното деяние се състои в допускането до
работа, без да са му предоставени съответните документи, поради което не става
въпрос за две нарушения, съответно не е нарушена нормата на чл. 18, ал. 2 от ЗАНН. Иска отмяна на първоинстанционното решение и при уважаване на
касационната жалба – присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание процесуалният представител на касатора заявява, че поддържа
касационната жалба, моли решението на Районния съд да бъде отменено, а вместо
него да бъде постановено друго по същество, с което да бъде потвърдено
Наказателното постановление (НП). Претендира разноски.
Ответникът, "Р. 2015" ЕООД, редовно призован, се представлява
от адв. Д.К., ДАК, която оспорва жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич дава
заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че в случая по
безспорен начин е било установено извършеното нарушение, като са налице
основанията да бъде потвърдено НП, а съдебният акт да бъде отменен.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни
основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението като
неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е
основателна.
С оспореното решение Районен съд - Добрич е отменил Наказателно
постановление № 08-001953/282 от 27.07.2020 г., издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“-Добрич, с което на „Р. 2015“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. Добрич, бул. „25-ти септември“ № 49,
представлявано от С.Ч.Р., в качеството му на работодател, е наложена
имуществена санкция по реда на чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда за нарушаване
на чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на труда, както е изписано в самото НП.
За да постанови този резултат, съдът е приел фактическата
обстановка за такава, каквато е описана в АУАН и в НП, но е счел, че по време
на административнонаказателното производство са били допуснати съществени
нарушения, тъй като в АУАН и НП било описано едно нарушение, но
административнонаказващият орган го бил квалифицирал по две отделни алинеи на
чл. 63 от Кодекса на труда КТ), а именно по чл. 63, ал. 1 и чл. 63, ал. 2 от КТ. С оглед на това е приел, че не е ясно кое от вменените на наказаното лице
от фактическа страна нарушения наказващият орган е приел от правна страна за
нарушение и е определил за него наказание, поради което било нарушено правото
на защита на лицето. В тази връзка е стигнал и до извода, че е нарушена
разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, тъй като цифрово са отразени две нарушения, а е
наложено едно наказание. Съдът е добавил, че в случая работодателят е извършил
и двете нарушения – не е предоставил екземпляр от трудовия договор и уведомлението,
както и е допуснал работника до работа, без да му предостави предварително тези
документи.
В резултат въпреки приетото за установено, е счел, че АУАН
и НП не изпълняват изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и е отменил НП.
Настоящата инстанция не споделя изводите на ДРС.
Нарушението е изписано текстово в АУАН и НП по следния
начин: „Р. 2015“ ЕООД в качеството му на работодател е допуснал до работа на
25.03.2020 г. в цех за производство на обувки Веселина Борисова Недева да
работи като „производител обувки/ръчно“ преди да регистрира в НАП сключения с
нея трудов договор и съответно преди да ѝ връчи копие на уведомлението до
НАП за регистрирането на договора.
Нарушението е квалифицирано от административнонаказващия
орган като неспазване на чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на труда. Макар и
цифровата квалификация да е изписана непрецизно, тъй като би следвало да е
изписана по следния начин – чл. 63, ал. 2, във връзка с чл. 63, ал. 1 от КТ, то
от текстовата част на описанието на нарушението безспорно се установява, че се
касае до допускане на работа, без да са изпълнени задълженията на работодателя
във връзка с това. Проверката е извършена на 25.03.2020 г. около 9.30 часа.
Веселина Недева е попълнила декларация, че работи от 24.03.2020 г. като крояч,
с конкретно посочено работно време, няма сключен трудов договор, не ѝ
плащат. Декларацията е изготвена на 25.03.2020 г. в 9.45 часа.
Като доказателство по делото е приет Трудов договор № 85/
24.03.2020 г. между дружеството и Веселина Недева за възлагане на работа
„производител обувки/ръчно“, на два часа работно време, с месечно трудово
възнаграждение от 152.50 лв., Заповед № 003 – 85/ 27.03.2020 г. за прекратяване
на трудовия договор със съответното лице, Справка за приети уведомления по чл.
62, ал. 5 КТ от 25.03.2020 г., 11.17 часа, в която фигурира и Веселина Недева.
Така събраните доказателства установяват описаното нарушение, че лицето е
допуснато до работа, без да са изпълнени кумулативните изисквания за това – да
бъде регистриран трудовият договор, да бъде подадено уведомление до НАП за
същия и съответно да бъдат предоставени на лицето екземпляр от трудовия договор
и уведомлението.
Съгласно чл. 63, ал. 1 от КТ, работодателят е длъжен да
предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр
от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението
по чл. 62, ал. 3, заверено от Териториалната дирекция на Националната агенция
за приходите. Според чл. 63, ал. 2 от КТ, работодателят няма право да
допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави
документите по ал. 1.
Правно релевантните факти за ангажиране на отговорността за
неспазването на горепосочените императивни правила в случая са установени със
събраните по делото доказателства и по тях не се спори. В случая очевидно от
попълнената декларация е, че към момента на проверката лицето дори не е знаело,
че има трудов договор, макар последният да е с дата 24.03.2020 г. и съответен
пореден номер.
Работодателят няма право да допуска работника/служителя
преди да му е връчил и двата документа по чл. 63, ал. 1 от КТ, т. е.
невръчването на който и да е от тях е пречка за започване на ефективното
полагане на труд по трудовото правоотношение. Допускането при липсата на
изпълнение на горното задължение е основание за ангажиране на имуществената
отговорност на работодателя.
Не се касае за две нарушения и съответно за нарушение на
императивните изисквания на чл. 18 от ЗАНН, тъй като, както ясно е посочено и в
НП, и в АУАН, въз основа на който е издадено, касае се за нарушение на забраната
за допускане до работа, без да са изпълнени условията за това.
Административнонаказващият орган, в кръга на правомощията
си, е издал законосъобразно НП, в което подробно е описал нарушението, посочил
е времето и мястото на извършването му, административноотговорното лице, както
и правната норма, която е нарушена. От данните в административно-наказателната
преписка не се установяват нарушения на материалноправните разпоредби на
закона, а имуществената санкция е определена в законовия ѝ минимум.
Нарушението, за което е санкционирано ответното дружество,
не може да се приеме за маловажен случай. Съгласно чл. 415в, ал.1 от КТ за
нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден
в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и
служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от
100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв.,
но от приложното поле на чл. 415в, ал. 1 КТ на основание чл. 415в, ал. 2 от КТ са изключени нарушенията по чл. 61,
ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ.
Предвид изложеното съдът намира, че от обективна страна
ответното дружество е извършило нарушение на чл. 63, ал. 2 във връзка с ал. 1
от КТ, което е основание за реализиране на административнонаказателната му
отговорност по реда на чл. 414, ал. 3 от КТ. (В този смисъл Решение № 318 от 17.07.2019 г. по
а. н. д. № 351/2019 г. на АдмС – Враца; Решение № 78 от 01.07.2020 г. по а. н.
д. № 36/2020 г. на АдмС – Кърджали; Решение № 216 от 30.09.2019 г. по а. н. д.
№ 185/2019 г. на АдмС – Видин и др.) Като е стигнал до различен от този извод,
ДРС е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да бъде
отменено.
При този изход на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на Дирекция „Инспекция по труда“ –Добрич следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл. 37 от Закона за
правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. В
случая за защита по дела по ЗАНН разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.
Производството по делото е проведено в едно съдебно заседание, не се отличава с
фактическа или правна сложност, поради което следва да се присъди
възнаграждение за изготвянето на касационна жалба и защитата пред касационната
инстанция в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във
връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Добрич, Първи касационен състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 4/ 03.02.2021 г., постановено по НАХД № 918/
2020 г. на Районен съд - Добрич, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 08-001953/282 от
27.07.2020 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ -Добрич.
ОСЪЖДА „Р. 2015“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр.Добрич, бул. „25-ти септември“ № 49, представлявано от С.Ч.Р.,
да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ - Добрич сумата от 80.00 лв.
(осемдесет лева) разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: