Р Е Ш Е Н И Е
гр.Лом, 27.08.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, трети състав в открито
съдебно заседание на 13 май 2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна
Александрова
при участието на секретаря Росина Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Александрова
гражданско дело № 941 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Делото е образувано по искова молба на "******",
ЕИК *********, представляван от К.М.С. с адрес ***, чрез адв.Р.Б. - МАК, с
която е предявен против ****** ЕООД ЕИК ********* и против И.Д.П. ЕГН **********,
иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване по отношение на двамата ответници, че сключеният между
тях договор за наем от 25.10.2012 г. с нотариална заверка на подписите и вписан
в Служба по вписвания гр. Лом с вх. peг. № 8501, т.17,акт.132/25.10.2012г. и
анекс към него -28.06.2018г. с предмет имоти № 214047, № 228005 и № 26.06207 в землището
на с.Разград,обл.Монтана няма действие спрямо ищеца за стопанската 2020/2021 -2022/2023
г., а име действие договорът за наем за същите имоти сключен между ***и „******“
ЕООД от 23.05.2018г.
В с.з. ищеца представляван от процесуалният
сиредствител адв.Р.Б. поддържа исковете.
Първият ответник в отговора си на ИМ и съдебно
заседание, чрез процесуалният си представител оспорва иска. Излагат подробни
съображения.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени
и гласни доказателства, от които съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
По делото безспорно се доказа твърдяното от
ищеца в обстоятелствата част на исковата молба, че на 18.10.2012 г. ответника И.Д.П. ЕГН ********** като един от
наследниците на ***, б.ж. на гр.Лом, сключил с първият ответник по делото ******
ЕООД, в писмена форма договор за наем, с който ответника П. е предоставил на другият
ответник за ползване срещу наем , съсобствен земеделски имот в село Разград –
три имота с обща площ 61. .459 дка.,
имот № 51707.214.47, имот № 61707.228.5 и имот № 6, за срок от пет години, в
сила от – от 01.10.2015 г. Договора за
наем е вписан в служба по вписванията Лом на 25.10.2012г., и има нотариална
заверка на подписите на страните.
Безспорно се доказа по делото и страните не
спорят и за факта, че на 21.05.2018 г. ищцовото дружество е сключило с друг от наследниците на ***, ***договор
за наем на същите имоти за срок от три години,считано от 01.10.2020г., в писмена форма , с нотариална заверка на подписите
от 21.05.2018 г. и е вписан в Служба по вписванията гр. Лом от 23.05.2018
г.
Безспорно е и ,че впоследствие, на
21.05.2018г. е сключен анекс /допълнително споразумение/ между двамата
ответници за процесните имоти, по силата на който анекс срокът за наем е
удължен с още 5 години, считано от 01.10.2020г.
Страните не спорят за факта, че процесните
земеделски имоти предмет на двата договора за наем с обща площ 61.459 дка., в землището на с. разград
е съсобствен, като е реституиран по реда на ЗСПЗЗ на наследници на ***, бивш
жител ***. Видно от приложеното на л. 15 в делото удостоверение за наследници
на Петър Филипов, ответника И.Д.П. и ***са едни от наследниците му по закон и
притежават 1/10 идеална част, всеки един от тях от наследството, а следователно
и от съсобствеността върху процесните имоти предмет на двата договора за наем. Техните
1/10 част е равна на 10 на сто идеални части от съсобствеността за всеки от тях.
Ищеца твърди, че вторият ответник е действал недобросъвестно като е сключил анекса
към договор за наем за процесните имоти, вписан на 04.07.2018г., тъй като вече
е бил вписан на 21.05.2018г. договора за наем , сключен между ищцовото
дружестро и Евгения Бистричанова. Счита, че втория договор/АНЕКС по време
накърнява правото да ползва имота, поради което има интерес за предявяване на
установителен иск за факта, кой от двата договора за наем на един и същи имот е
валиден. Излага доводи, вторият ответник е съсобственик, който не притежава
повече от 25 на сто идеални части от съсобствеността.
Ответниците оспорват исковете изцяло. Излагат
подробни съображения за това .
Съда приема от правна страна следното:
По делото е безспорно, че ответника И.Д.П. е
един от наследниците и съсобственик на процесните недвижими имоти находящ се в
с. Разград с обща площ 61.459 дка. Като
наследник и съсобственик той притежава в съсобствеността дял от 1/10, което се
равнява на 10 на сто идеални части.
Освен това ищеца ангажира доказателства за наличието на съсобственост
възникнала от наследство при дялове съгласно закона, а ответника не твърди нито
доказа да има различен по-голям дял.
Няма спор и, че ответника И.Д. първо е
сключил договор за наем с първият ответник по делото, с който му е предоставила
за ползване за срок от пет години наследствения имот. Този договор за наем е
сключила на 18.10.2012 г., за пет стопански години. Договора за наем е валиден
и е породил правни последици.Впоследствие , въпреки наличието на вписан договор
за наем от 21.05.2018г., този ответник е сключил анекса към основния договор на
04.07.2018г.
Няма спор и, че лицето Евгения Бистричанова ,
също една от наследниците на общият наследодател да е сключила договора за наем
с ищеца на 21.05.2018 г. за същите имоти
с ищеца. Договора за наем е в писмена форма, с нотариална заверка на подписите
и вписан в СлВ гр. Лом.
Няма законова забрана един собственик да
сключи няколко по време договора за наем за една и съща вещ. Доколкото това му
действие поражда конкуренция на права между наемателите относно правото на
ползване на имота, съда намира че следва да намерят приложение правилата на чл. 237, ал. 1
и ал. 2 ЗЗД. С
разпоредбите на чл. 237, ал. 1
и ал. 2 ЗЗД се
цели да се осигури защита на наемателя от петиторна претенция на новия
собственик на имота, като липсва основание за неприлагането й в хипотеза на
пренаемане /веднъж или няколко пъти/ на имота. Така доколкото сключения с ищеца
договор за наем, който е вписан, впоследствие и анексиран, който анекс също е
вписан на 04.07.2018г., той е противопоставим на втория договор за наем за
същия имот от вписан на 21.05.2018 г., на основание чл. 237, ал. 2, изр. 1 ЗЗД за срок от една година.
Съда не споделя аргумента на ответника
относно приложимостта на нормата на чл. 4а и б,
ЗСПЗЗ тъй като в конкретния
случай е е влязла в законна сила на 22.05.2018г., а договора сключен от Евгения
бистричанова и ищеца е от 21.05.2018г.
С
оглед изложеното, съда намира, че следва да уважи установителния иск и да
признае в отношенията между страните, че действа по време договора за наем
сключен с ищеца на 21.05.2018 г.
При този изход на спора съда следва да уважи
претенцията на ищеца за разноски и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да постанови ответниците да заплатят на ищеца разноските сторени от
него по делото съгласно списък по чл. 80 ГПК .
На ответниците не се следват разноски.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установен по отношение на ******ЕООД
с ЕИК *********, представляван от Л.С.Н., и по отношение на И.Д.П. с ЕГН **********,
че сключения между тях договор за наем с нотариална заверка на подписите рег.№
9977 по регистъра на нотариус № 577 Ст.Станчев РС-Лом и вписан в служба по
вписванията Лом под дв.вх.рег. № 8501, том 17,акт 132/25.10.2012г. и анекс към
него, сключен с нотариална заверка на подписите рег.№ 1447/28.06.2018г. по
регистъра на нотариус №014 РС-София и вписан в служба по вписванията Лом под
вх.№ 4195, т.9,акт 144/04.07.2018г. с предмети имоти № 214047, № 228005 и №
260207 в землището на с.Разград нямат действие за стопанските 2020/2021 –
2022/2023 години, а има действие договорът за наем на същите имоти сключен
между ***и „******“ ЕООД с нотариална заверка на подписите рег.№3413 по описа
на нотариус Емилия Карамфилова РС Козлодуй и вписан в Служба по вписвания – Лом
на 23.05.2018г. под вх.№ 3424,т.8,акт.106.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ******ЕООД с ЕИК *********, и И.Д.П. с ЕГН **********,
да заплатят на ***** с ЕИК ********* направените съдебни разноски в размер на 950.00
лева/деветстотин и петдесет лева/.
Решението
подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд – Монтана в двуседмичен срок
от връчването на преписи.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: