Решение по дело №131/2025 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по реда на чл.203 АПК във връзка с чл.1, ал.1 ЗОДОВ по искова молба на С. П. К. от [населено място], [улица], чрез адв.Б. К. от АК-[област] против „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД, гр.Велико Търново, [улица], [блок], [ЕИК] за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 21 лева, резултат от принудителна административна мярка-принудително задържане на лек автомобил чрез използване на техническо средство „скоба“, наложена на 21.10.2022 г. от контрольор в „Организация на движението, паркинги и гаражи“, ЕООД към Община Велико Търново, по отношение на лек автомобил [марка] с рег. №[рег. номер], за която са съставени Съобщение № 106527, Съобщение № ********** и протокол № 409, всички от 21.10.2022 г., отменена с Решение № 155/19.10.2023 г. по адм.дело № 20237280700198/2023 г. на Административен съд-Ямбол и оставено в сила с Решение № 13018/02.12.2024 г. по адм.дело № 11256/2023 г. на ВАС, дължими ведно със законната лихва от деня на увреждането 21.10.2022 г. до окончателното им изплащане, като се претендират и направените в настоящото дело разноски.

Ищецът твърди, че вследствие на незаконосъобразната принудителна административна мярка-принудително задържане на лек автомобил чрез използване на техническо средство „скоба“ е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в направените от него разноски за освобождаване на автомобила.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с процесуалния си представител, като подържа направените искания.

Ответната страна не изпраща представител в съдебно заседание, като с писмена молба прави искане за отхвърляне на исковете и на претенцията за разноски, поради извършено плащане на главницата и лихвата, за което прилага доказателства.

Представителят на Окръжна прокуратура Ямбол изразява становище, че иска следва да се отхвърли поради погасяване на ищцовата претенция.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 21.10.2022 г. Д. Р., на длъжност контрольор на талони и SMS за кратковременно платено паркиране в „Организация на движението, паркинги и гаражи“, ЕООД към община Велико Търново, при изпълнение на служебните си задължения заедно със свой колега констатирали, че автомобил [марка] с рег. № [рег. номер], собственост на ищеца, е паркиран в обхвата на „Синя зона“ без да е заплатена дължимата такса за кратковременно паркиране по чл.99, ал. ЗДвП, за което поставили скоба на колелото на автомобила.

Видно от протокол №409/21.10.2022 г. и фискален бон за платена такса паркиране за принудително задържане в размер 21 лв., след плащането на тази сума автомобила е бил освободен.

С Решение № 155/19.10.2023 г. по адм.дело № 20237280700198/2023 г. на Административен съд-Ямбол, оставено в сила с Решение № 13018/02.12.2024 г. по адм.дело № 11256/2023 г. на ВАС, е отменена Принудителна административна мярка-принудително задържане на лек автомобил чрез използване на техническо средство „скоба“, наложена на 21.10.2022 г. от контрольор в „Организация на движението, паркинги и гаражи“, ЕООД към Община Велико Търново, по отношение на лек автомобил [марка] с рег. №[рег. номер], за която са съставени Съобщение № 106527, Съобщение № ********** и протокол № 409, всички от 21.10.2022 г.

При така изяснената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и се разглежда по реда на глава единадесета от АПК.

Нормата на чл.203 АПК регламентира, че гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.

Искът по глава единадесета от АПК е граждански и се базира на фактическия състав на непозволеното увреждане, като е без значение виновно или не са действали длъжностните лица.

Ето защо отговорността е обективна и гаранцонно-обезпечителна, а държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Вредата може да бъде имуществена, когато се накърнява имуществото, патримониума на правния субект – при претърпяна загуба или пропусната полза, или неимуществена – когато се засягат сериозно личността и достойнството на гражданина или му се причиняват болки и страдания, като субсидиарното прилагане на чл.52 ЗЗД дава възможност обезщетението за последните да се определя по справедливост.

Доколкото реда на ЗОДОВ е специален, може да се прилага единствено и само тогава, когато липсва друг процесуален ред за претендиране на обезщетение за претърпените вреди.

За уважаването на иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо да се установи по безспорен и категоричен начин наличието на следните кумулативно дадени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

Изискването за кумулативност на тези условия се изразява в това, че липсата на кое да е от тях води до непълнота на сложния фактически състав, поради което не може да се реализира отговорността на държавата или общините по предвидения специален ред, като доказателствената тежест за установяването им се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесени вреди.

В настоящия случай ищецът твърди, че имуществените му вреди са в резултат на разноските направени за освобождаване на автомобила от незаконно поставеното техническо средство „скоба“, в която връзка съдът приема следното.

Налице е акт на административна дейност, каквато е принудителната административна мярка-принудително задържане на лек автомобил чрез използване на техническо средство „скоба“, и незаконосъобразността й е установена в нарочното производство за съдебен контрол, развило се по адм.дело № 20237280700198/2023 г. на Административен съд-Ямбол и по адм.дело № 11256/2023 г. на ВАС, в резултат на което е била отменена.

За премахване на техническото средство ищецът е направил разноски в размер на 21 лева, които за него са имуществена вреда, т.к. са намалили патримониума му и са пряка и непосредствена последица от ПАМ, с която се засягат негови законни права и интереси.

Видно от приложените в настоящото производство доказателства ответната страна е заплатила на ищеца сума в размер на 27,53 лева, представляваща претендираната главница от 21 лева и лихва в размер на 6,53 лева, което се признава от ищеца и удовлетворява искането му за обезщетяване на претърпените имуществени вреди

Ето защо и независимо от наличието на кумулативно дадените предпоставки за уважаването им, следва да се отхвърлят предявените искове, поради извършеното от ответника в хода на процеса плащане в пълен размер, отчетено от съда съгласно чл.235, ал.3 ГПК.

Основателно се явява искането на ищеца за присъждане на направените по делото разноски.

В тази насока съдът не споделя становището на ответника, който от една страна е разполагал с банкова сметка, на която вече е бил превел разноските присъдени по предходните производства, а от друга е знаел за наличието на въпросното задължение от 21 лева, защото последните са внесени по негова сметка за премахване на техническото средство „скоба“. Дори и да е налице техническа грешка, то за периода от 05.12.2024 г.-плащането на разноските в размер на 2000 лева, до 07.03.2025 г.-датата на завеждане на настоящия иск, са изминали три месеца, в които е можело да бъде отстранен пропуска.

Що се касае до размера на разноските, то адвокатското възнаграждение е определено в резултат на свободна преценка и договаряне на страните и няма основание да се задължи ищеца да се защитава сам, без адвокатска помощ, дори и да има някакви правни познания, след като е преценил че правата му ще бъдат защитени по-добре по този начин, докато вписването на сумата в договора за правна помощ е достатъчно основание да се приеме, че е платена, без да е необходим банков превод.

В съответствие с това ответника дължи да заплати на ищеца сумата 1010 лева, представляваща направените по настоящото дело разноски под формата на адвокатски хонорар и държавна такса, като възражението за прекомерност на възнаграждението е неоснователно по посочените съображения.

Водим от горното, Я А С

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от С. П. К. от [населено място], [улица] искове да бъде осъдено „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД, гр.Велико Търново, [улица], [блок], [ЕИК] да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 21 лева, резултат от принудителна административна мярка-принудително задържане на лек автомобил чрез използване на техническо средство „скоба“, наложена на 21.10.2022 г. от контрольор в „Организация на движението, паркинги и гаражи“, ЕООД към Община Велико Търново, по отношение на лек автомобил [марка] с рег. №[рег. номер], за която са съставени Съобщение № 106527, Съобщение № ********** и протокол № 409, всички от 21.10.2022 г., отменена с Решение № 155/19.10.2023 г. по адм.дело № 20237280700198/2023 г. на Административен съд-Ямбол и оставено в сила с Решение № 13018/02.12.2024 г. по адм.дело № 11256/2023 г. на ВАС, ведно със законната лихва от деня на увреждането 21.10.2022 г. до окончателното им изплащане

ОСЪЖДА „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД, гр.Велико Търново, [улица], [блок], [ЕИК] да заплати на С. П. К. от [населено място], [улица] сумата 1010 (хиляда и десет) лева, представляваща сторените по настоящото дело разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14–дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.