РЕШЕНИЕ
№ 1711
гр. Пловдив, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20225330112331 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 79, вр.
чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от Б. Л. Ч., ЕГН ********** от гр.********, ул.
„******“ № *** чрез адв. М. против „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шейново” № 8, ет. 1,
представлявано от С. А. за признаване за установено, че клаузата на чл. 5.6 от
договор за кредит ********/28.02.2022 г. предвиждаща заплащане на
неустойка от 73,50 лв. е нищожна на основание противоречие с добрите нрави
и противоречие с закона-нормите на ЗЗП, както и насрещен иск от ответника
спрямо ищеца за осъждане Б. Л. Ч. да заплати на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД
сумата от 500 лв.-главница, 16,66 лв. договорна лихва за периода 01.03.2022-
30.03.2022 г. и 27,22 лв. законна лихва за периода 01.04.2022 г.-12.10.2022 г.
по договор за кредит 28.02.2022 г. Притендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ищеца е сключил с ответника договор за
кредит с № ********/28.02.2022 г. за сума от 500 лв. По договора се дължи
лихва от 16,66 лв. и неустойка от 1615,60 лв. за срок от 1 месец. Предвидено е
предоставяне на обезпечение при определени от кредитора условия. При
забава на изпълнение на това задължение се дължи неустойка от 73,50 лв.
1
Клаузата да неустойка противоречи на добрите нрави. Излиза извън
присъщите и функции и не е индивидуално уговорена.
В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Признава
сключването на договора. Оспорва нищожността на процесната клауза.
Твърди, че е индивидуално уговорена.
В насрещната исковата молба се твърди, че между страните е сключен
договор да кредит № ********/28.02.2022 г. от разстояние за сума от 500 лева
за срок от 30 дни с една погасителна вноска, дължима до 30.03.2022 г. и
сумата е преведена по банков път. Няма погасяване на задължението. Дължи
се договорна лихва от 16.66 лева и поради забава на плащанията се дължи и
сума от 27,10 лева за периода на забавата.
В предоставения срок за отговор е постъпил такъв от ищеца чрез адв.
М., в който се признава сключването на договора, получаването на заемната
сума, както и че не са плащани никакви суми по договора. Отправя се
възражение за недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК и
възникване на задължението само за връщане на сумата от 500 лева. Заявява
се, че лихвеният процент и ГПР са формално посочени. Не е ясно как са
определени и изчислени. Съдържа се клауза за неустойка, за неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение. Претендира се нищожност на
клаузи за възнаградителна лихва и тази за неустойка.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и становищата на страните намира от фактическа страна
следното.
От представения договор за кредит № ********/28.02.2022 г.,
погасителен план е видно, че между страните е постигнато съгласие за
предоставяне на ищеца от ответника на заемна сума от 500 лв. за срок до
30.03.2022 г. при ГЛП-40,54 % и ГПР-49 %. Предвидено е предоставяне на
обезпечение и неустойка за неизпълнение на това задължение в размер от
73,50 лв.
Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.
Уважаването на предявения главен иск налага установяване на
възникнало правоотношение между страните на заявеното основани и
включването в договора за заем на клауза предвиждаща задължение за
кредитополучателя-заплащане на неустойка при неизпълнение на задължение
2
за предоставяне на обезпечение, което е в противоречие с закона и добрите
нрави.
Не се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства са
установява, че страните по делото са страни и по договор за кредит №
********/28.02.2022, в който се съдържа клауза за заплащане от длъжника на
неустойка при непредставяне на обезпечение и тази сума не е включена в
размера на разписания ГПР.
Ответникът „Ай Ти Еф Груп“ АД е финансова институция по смисъла
на чл.3, ал.2 от ЗКИ и предоставя кредити, което го определя като кредитор
по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Ищецът има качеството на потребител по
смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК. Поради това сключеният между тях договор за
заем по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на
чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за
потребителския кредит.
Доколкото ищеца обляга притенцията си за недействителност на
клаузата за неустойка поради непредставяне на обезпечение на противоречие
с добрите нрави и заобикаляне на чл.19, ал.4 ЗПК, съдът намира, че като
критерий дали е налице нищожност следва да се приеме ТР № 1 от 15.06.2010
г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, сочещо, че такава се явява неустойка,
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. В този смисъл и съобразно решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по
т. д. № 818/2009 г., II т. о./, клаузата задължаваща заемополучателя да
осигури надлежно обезпечение на кредитора в срок най-късно в края на
следващия ден от сключване на договора, което обезпечение да отговаря на
конкретно посочени в договора условия, като и, че при неизпълнение следва
неустойка, има предназначение да санкционира заемателя за виновното
неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното вземане има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем, следователно въведените в договора
изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то
изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
3
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора, с оглед на
индивидуалното договаряне на условията. Предвид изложеното съдът намира,
че макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито
оскъпяване на кредита. Тя се явява добавък към възнаградителната лихва.
Тъй като води до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, като увеличава подлежаща на връщане сума, същата излиза
извън обезпечителната и функция се явява нищожна, поради противоречие с
добрите нрави. Доколкото това противоречие възниква още при сключването
на договора, следва извода, че в конкретния случай липсва валидно
неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4
ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а
нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за
неустойка по договора. Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск
за недействителност на клаузата за неустойка, предвидена в договора за
кредит е основателен и следва да бъде уважен.
Предвид уважаване на иска на първото посочено от ищеца основание,
съдът не дължи обсъждане на другите посочени основания за
недействителност на клаузата за неустойка.
По отношение на предявения насрещен иск за осъждане длъжника да
заплати на кредитора суми за главница, възнаградителна и мораторна лихва
на основание сключен договор за заем, съдът намира, че съобразно вида на
договора и отправените възражения на ответника по този иск за
недействителността му на основание чл. 22 от ЗПК, както и въведеното
задължения за съда служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи
следва да се извърши проверка за съответствие на клаузите с разпоредбите на
ЗПК. Те налагат договора да бъде в писмена форма, формулиран по ясен и
разбираем начин, с еднакъв по вид, формат и размер шрифт на текста, не по-
малък от 12, като не се придвижда заплащане на допълнителни вземания
извън договорените такива и възможност за едностранно изменение на
клаузите, както и заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. В същия следва да е отбелязан лихвения
процент и условията за прилагането му, годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
4
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин; В настоящия случай макар в
договора да е записан годишен лихвен процент от 40,54 %, липсва посочване
на условията за прилагането му, върху каква база се начислява, какъв е общия
размер на лихвата и каква част от погасителната вноска касае задължението
за лихва. Следователно, не е ясно как е разпределен лихвеният процент във
времето, а оттам - и как е формирана възнаградителната лихва. Без значение е
дали лихвеният процент е фиксиран или променлив, в договора трябва да са
посочени условията за прилагането му. Това изискване не е изпълнено, при
което не може да се направи проверка, при какви условия е приложен и дали
отговаря на упоменатия от кредитора фиксирания размер Ето защо, съдът
намира, че е налице нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1,
т. 9 ЗПК. По отношение годишния процент на разходите съдът намира, че
същия следва да включва всички разходи на кредитната институция по
отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се
изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава
информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо
дължимата сума по договора. С оглед становището на ищеца, че в ГПР не е
включена дължимата неустойка при непредставяне на обезпечение, съдът
намира, че е налице нарушение на ЗПК, тъй като същият следва да изразява
общите разходи на потребителя по кредита - настоящи или бъдещи: лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора. В случая
невключването на посочения разход навежда наличие на допълнително
скрито оскъпяване, което противоречи на разпоредбите на чл. 11, ал.1, т. 9, 10
и 11 ЗПК и води до недействителност на договора на това основание.
Съобразно с това следва да се приложат последиците на чл. 22 ЗПК и по
аргумент на чл. 23 ЗПК, да се дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и на лихва и другите разходи. Това е достатъчно основание да
се приеме, че кредитополучателя дължи връщане само на главницата от 500
лв. Тъй като се признава от длъжника, че не са извършвани плащания по
договора е налице основание за притендиране на тази сума и иска за нея
следва да се уважи, като за останалите вземания за лихви да се отхвърли.
Предвид изхода на делото на ищеца по главния иск се дължат разноски
5
в размер от 50 лв. за държавна такса. На ответника се дължат разноски
съразмерно на уважените насрещни искове или сумата от 50 лв. за държавна
такса и 333,33 лв. за адвокатско възнаграждение.
Тъй като ищеца е представляван от пълномощник, чието
възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв.
М. съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т 1 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г.,
действали към момента на сключване на договора, следва да се определи
възнаграждение в размер от 300 лв.
На ответника разноски не се дължат.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата на чл. 5.6 от сключения между Б. Л.
Ч., ЕГН ********** от гр.********, ул. „******“ № *** и „АЙ ТИ ЕФ ГРУП"
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Шейново” № 8, ет. 1, представлявано от С. А. договор за потребителстки
кредит от № ********/28.02.2022 г. предвиждаща заплащане на неустойка,
като противоречаща на принципа на добрите нрави.
ОСЪЖДА Б. Л. Ч., ЕГН ********** от гр.********, ул. „******“ №
*** да заплати на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Шейново” № 8, ет. 1, представлявано от
С. А. сумата от 500 (петстотин) лева –получена по недействителен договор за
заем № ********/28.02.2022 г., както и сумата от 383,33 лв. (триста осемдесет
и три лева и 33 ст.) за разноски за производството.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шейново” № 8, ет. 1,
представлявано от С. А. против Б. Л. Ч., ЕГН ********** от гр.********, ул.
„******“ № *** искове за заплащане на сумите от 16,66 лв. (шестнадесет лева
и 66 ст.) -договорна лихва за периода 01.03.2022-30.03.2022 г. и 27,22 лв.
(двадесет и седем лева и 22 ст.) законна лихва за периода 01.04.2022 г.-
12.10.2022 г. по договор за кредит 28.02.2022 г.
ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Шейново” № 8, ет. 1, представлявано от
6
С. А. да заплати на Б. Л. Ч., ЕГН ********** от гр.********, ул. „******“ №
***, сумата от 50 ( петдесет) лв. за разноски за производството.
ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Шейново” № 8, ет. 1, представлявано от
С. А. да заплати на адвокат М. В. М., с адрес: гр. ******, бул. ********** №
****, ет. **, ап. **, сумата от 300 (триста) лева за адвокатско възнаграждение,
определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
7