№ 31514
гр. София, 02.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20241110117689 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на А. Д., с ЕГН **********, с
която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК и иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД вр. с чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА при условията
на чл. 415 от ГПК срещу Т. В. С., ЕГН ... за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 144, 07 лв.,
представляваща неизпълнение на задължение за изплащане адвокатски хонорар в
минимален размер, начислен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство за една
съдебна инстанция в производството по гр.д.№ 52 978/2023 г. по описа на СРС, 161
състав.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срок, с който оспорва
претенциите по основание и размер.
Съдът с оглед разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ГПК следва в закрито съдебно
заседание да се произнесе след като отново извършва проверка на редовността и
допустимостта на предявените искове, по предварителните въпроси и направените
доказателствени искания на страните.
Съдът счита, че следва да бъде уважено искането на ищеца по чл. 192 ГПК за
изискване на гр. дело № 52978/2023 г. по описа на СРС, 161 състав, доколкото същото
е необходимо за изясняване правнорелевантните факти по спора.
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на
страните съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ГПК, като с оглед изложените в
исковата молба и отговора твърдения страните следва да бъдат приканени да
постигнат съгласие и да уредят спора помежду си доброволно чрез медиация или друг
способ.
1
Следва да им бъде съобщен и проектът за доклад, по който страните могат да
вземат становище в първото по делото съдебно заседание.
Предвид на изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и 3 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА събиране на представените с исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ПРИЛАГА за послужване в настоящото производство ч.гр.д. № 9733/2024 г.
по описа на СРС, 154 състав.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване в настоящото производство гр. дело №
52978/2023 г. по описа на СРС, 161 състав.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 16.10.2024 г. от 10.30 часа, за когато
да се призоват страните като им се връчи и проект за доклад, като им се съобщят
последиците от неявяване в съдебно заседание.
УКАЗВА на ищеца, че следва да вземе становище по релевираните от
ответника в отговора на исковата молба доводи най-късно в първото по делото
съдебно заседание, като в противен случай губи възможността да направи това по-
късно.
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ЧЛ.146, АЛ.1 ОТ ГПК
I. 1. Ищецът А. Д., чрез представител твърди в исковата молба, че на 25.09.2023
г., сключил с ответника - Т. В. С., договор за правна защита и съдействие за
предявяване на иск за обявяване за нищожен на договор за потребителски кредит.
Твърди още, че договорът за правна защита и съдействие бил сключен на основание
чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Навежда твърдения, че въз основа на
поетата защита изготвил и депозирал в СРС искова молба от името на ответника
срещу „Ай ти еф груп“ АД, въз основа на която било образувано гр. дело №52 978/23 г.
на 161 състав с цена на иска 15 408, 18 лв., за което и на основание чл. 7, ал.2, т.3 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното
адвокатско възнаграждение било в размер на 2 144, 07 лв. с ДДС. Поддържа, че на
27.11.2023г. ответникът подписал отказ от иска, без да се свърже с ищеца. Сочи, че
производството по гр. дело №52978/23 г. на 161 състав било прекратено на основание
чл. 233 от ГПК, поради отказ от иска от страна на ответника.
Навежда твърдения, че поради направения отказ от иска на 19.02.2024 г.
депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение
за посочената сума, като било образувано ч.гр.д. № 9733/2024 г. по описа на СРС, 154
2
състав. Районният съд уважил заявлението, като издал заповед за изпълнение на
парично задължение срещу ответника, и разпоредил същият да заплати на заявителя
претендираните суми. Препис от заповедта бил връчен на длъжника като в указания
срок същият е депозирал възражение по реда на чл. 414 от ГПК, поради което са
предявени настоящите искове. Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 2 144,07 лева (двe
хиляди сто четиридесет и четири лева и 07 стотинки), представляваща главница за
дължим адвокатски хонорар, съгласно договор за правна защита и съдействие от
25.09.2023 г. и изчислен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство за една
съдебна инстанция, ведно със законна лихва за период от 19.02.2024 г. до изплащане
на вземането. Претендира разноски.
2. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който
възразява срещу исковата молба на ищеца. Твърди, че на 25.09.2023г. сключил
договор за правна защита с ищеца по договор с фирмата за бързи кредити „Ай ти еф
груп“. Поддържа, че фирмата поискала от същия да се откаже от внесеното съдебно
дело и той го направил чрез приложена молба. Навежда твърдения, че единственото,
което е сторил адвокатът е да внесе делото в съда. Възразява срещу хонорара, поискан
от адв. А. Д., тъй като съгласно чл. 233 от ГПК имал право на отказ във всяко
положение на делото. Твърди още, че адвокатът не е извършвал никакви действия по
делото срещу „Ай ти еф“. Счита, че исковата молба е неоснователна.
ІІ. Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че
предмет на делото е положителен установителен иск с правна квалификация чл. 124,
ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79 от ЗЗД вр. с чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА.
ІІІ. Съгласно чл. 153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти, както и за
фактите, за които не е установена законова презумпция (154, ал.2 от ГПК).
Страните НЕ СПОРЯТ, че на 25.09.2023 г. са сключили процесния договор за
правна защита и съдействие, както и че ищецът е осигурил процесуално
представителство по гр. дело №52 978/23 г. на 161 състав
ІV. Съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК всяка от страните следва да установи фактите,
на които основава исканията си.
УКАЗВА на ищеца, че негова е тежестта да докаже наличието на валидно
правоотношение между страните по договор за правна защита и съдействие за
процесния период; както и ч е е изпълнил задълженията си по договора.
УКАЗВА на ответника, че негова е тежестта да докаже възраженията си срещу
исковете, вкл. че договорът е бил прекратен към процесния период, евентуално –
плащане на исковите суми.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4