№ 353
гр. Пазарджик, 15.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно частно
гражданско дело № 20215200500832 по описа за 2021 година
Производството е въззивно , по реда на чл. 274 и сл. от ГПК и чл.396 от ГПК - за въззивен контрол по
отношение определение на районния съд .
І. Развитие на съдебното производство.
Районен съд В. е сезиран с искова молба , подадена от Д. АНГ. Т., ЕГН **********, от гр. В., против синът му
АНГ. Д. Т. , ЕГН **********, също от гр. В. и против „Райфайзенбанк ( България) ЕАД гр. София, ЕИК
********* .
С исковата молба е предявен отрицателен установителен иск по чл. 440 от ГПК във вр. с чл. 124 ал.1 от ГПК (
защита на трето лице във фазата на изпълнителното производство). С исковата молба ищеца е поискал да се допусне
обезпечение на предявения иск чрез обезпечителната мярка“ спиране на изпълнението „ по изп. д. №
20198820400280 по описа на ЧСИ Г.Т..
С Определение № 250/ 12. 10. 2021г . на районен съд В. , постановено по гр. д. № 1000/ 2021г. по описа на същия
съд, молбата за обезпечение на предявения иск е уважена частично,като е спряно изпълнението само по
отношение на първия жилищен етаж от четириетажната жилищна сграда построена в имота . Отхвърлено е
искането за спиране на цялото изпълнително производство.
Против определението на районния съд е постъпила частна жалба от взискателя в изпълнителното
производство„Райфайзенбанк ( България) ЕАД гр. София . В частната жалба се излагат съображения за
неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Искането е да се отмени определението на
първоинстанционния съд и се отхвърли молбата за обезпечение на предявения иск. Правни се искане за
присъждане на сторените разноски във въззивното производство за ДТ и юрисконсулско възнаграждение.Към
жалбата се прилагат писмени доказателства .
При условията на евентуалност на искането, в случай ,че частната жалба не се уважи, жалбоподателя прави
искане за замяна на допуснатото обезпечение, при условията на чл. 398 от ГПК , чрез парична гаранция в размер
на цената на иска , сумата 14 960лв.
В срока по чл. 396 ал. 2 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна . В писмения отговор се
оспорва частната жалба . Прави се искане определението на районния съд,като правилно и законосъобразно да
се потвърди. Оспорва се искането за замяна на обезпечението , като процесуално недопустимо и като
неоснователно .
ІІ. Правни изводи .
1
Частната жалба е процесуално допустима.
Частната жалба изхожда от активно легитимирана страна в съдебното производство ( ответник в производството
пред районния съд ) .
Частната жалба е подадена в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.
Частната жалба е насочена против съдебен акт, който подлежи на съдебен контрол (чл. 274 ал.1 т. 2 от ГПК във вр. с
чл. 396 ал. 1 от ГПК ).
Разгледана по съществото частната жалба е основателна .
Установява се по делото ,че ответника АНГ. Д. Т. е длъжник по образуваното изпълнително дело при ЧСИ.
Задължението е по две договорни ипотеки от 2007г. и от 2009г. В полза на Банката е ипотекиран следния
недвижим имот – дворно място в гр. В. от 690 кв. м.,ведно с построената в имота масивна жилищна сграда за
отдих , състояща се от сутерен , три редовни жилищни етажа и един мансарден етаж , като третия етаж и
мансардния етаж са свързани функционално и обособяват два мезонетни апартамента. В исковата молба
ищеца твърди ,че хотелската част на жилищната сграда обхваща втория, третия и мансардния етаж. Твърди се
,че хотелската част на сградата е обособена със самостоятелен вход откъм улицата . Твърде се ,че първият етаж
на жилищната сграда представлява самостоятелно жилище , тъй като е функционално и конструктивно обособен
като самостоятелно жилище с отделен вход откъм улицата и откъм дворното място. В исковата молба ищеца
твърди ,че синът му А.Т. ползва единствено хотелската част на жилищната сграда чрез отдаването й под наем на
трети лица . Твърди ,че първия етаж от жилищната сграда се ползва само от ищеца и неговата съпруга , от 2007г.
до настоящия момент . Твърди ,че ползването е спокойно , непрекъснато , необезпокоявано и неоспорвано от
синът му и от трети лица. Твърди ,че от 2007г. до 2017г. е придобил имота чрез 10-годишна давност, на
основание чл.79 ал. 1 от ЗС. Искането ,което е направено в исковата молба е да се приеме за установено по
отношение на Банката ,че първия жилищен етаж не принадлежи на синът му АНГ. Д. Т., тъй като е придобит от
ищеца по давност. Правното основание на иска е по чл. 440 от ГПК във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК( защита на трето
лице във фазата на изпълнителното производство). За да докаже твърденията си в исковата молба ,че първия жилищен
етаж представлява самостоятелен обект на собственост ,както и че е собственик на етажа по силата на придобивна
давност ,ищеца е поискал събирането на гласни доказателства (разпит на трима свидетели при режим на довеждане ) ,
както и допускането на СТЕ, която да установи дали етажа представлява самостоятелен обект на собственост.
В обжалваното определение районния съд е приел ,че са налице предпоставките на чл. 391 и чл. 395 от ГПК за
допускане на поисканото обезпечение , като е спрял принудителното изпълнение по отношение на първия
жилищен етаж от сградата . Този извод на районния съд е неправилен, като необоснован и назаконосъобразен
.
Неправилен е извода на районния съд за това ,че иска е „вероятно основателен „ , което означава иска да е
подкрепен с убедителни писмени доказателства ( чл. 391 ал. 1 т. 1 от ГПК). Към исковата молба не са представени
никакви писмени доказателства , които да правят вероятно твърдението на ищеца за това ,че е собственик на
процесния имот по силата на придобивна давност. Придобивната давност, като институт на вещното право,
изисква не само владението ( упражняването на фактическа власт върху вещта ) да се осъществява през определен период
от време , да е явно , несъмнено , непрекъснато и необезпокоявано. Съществено изискване на придобивната
давност е лицето, чрез едностранни действия да превърне държането във владение , което означава да
започне да свои вещта и да отблъсне владението на досегашния собственик. ( да упражнява фактическа власт
върху вещта, да държи вещта ,лично или чрез другиго ,като своя – чл. 68 ал. 1 от ЗС). Държането на вещта като своя означава
лицето да извърши фактически или правни действия,чрез които да обективира намерението си за своене на
вещта ( собственическите си намерения ) . Намерението за своене на вещта трябва да се демонстрира пред
досегашния собственик на вещта, което означава да достигне до неговото знание. Доказателства за тези
съществени елементи на придобивната давност не са представени към исковата молба . Действително ,
придобивната давност в исковото производство се установява предимно с гласни доказателства . На такива
доказателства се е позовал ищеца в исковата молба . Когато се касае обаче за допускане на обезпечение ,на
бъдещ или настоящ иск за собственост ,включително и чрез защитата по чл. 439 и чл. 440 от ГПК,
допускането на обезпечение предполага наличието на писмени доказателства( писмо или нот. покана до собственика
) , които да правят вероятно твърдението на ищеца за собственически права върху вещта и за това ,че
длъжника не е собственик на вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение.
2
Отделно от това, към частната жалба са представени писмени доказателства ( Договор за наем на недвижим имот от 01.
10. 2016г.; Споразумение към този договор от 02. 07. 2018г. ; Договор за наем на недвижим имот от 27. 09. 2011г.; Допълнително
споразумение / Анекс/ към този договор от 03. 12. 2014г.;) , от които се установява ,че за периода 2011г. – 2018г. ,синът
на ищеца АНГ. Д. Т. се е разпореждал еднолично с жилищната сграда чрез отдаването й под наем на
трети лица, включително и с първия етаж от жилищната сграда .Тези писмени доказателства не
подкрепят твърденията на ищеца за осъществено еднолично фактическо владение върху вещта за периода от
2007г. до 2017г.
На последно място , следва да се отбележи ,че към исковата молба липсват писмени доказателства за това ,че
ищеца е оспорил извънсъдебно или съдебно действителността на сключените договори за ипотека ,на основание
чл. 170 от ЗЗД, или е оспорил действителността на сключените договори за наем, с твърдението ,че тези договори
са сключени от несобственик и че той е действителния собственик на първия етаж от жилищната сграда. Това
обстоятелство също не подкрепя твърденията на ищеца за своенето на вещта и упражняването на еднолична
фактическа власт.
По тези съображения и на основание чл. 278 ал. 2 от ГПК въззивната инстанция счита ,че ще следва да се
отмени определението на районния съд в частта , в която е допуснато обезпечение на предявения иск чрез
спиране на изпълнението върху първия жилищен етаж на жилищната сграда. Ще следва да се постанови
определение по съществото на спора , като се отхвърли искането за допускане на обезпечение на предявения иск.
Ще следва да се остави без уважение искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски във
въззивното производство .
В т. 5 на ТР № 6/ 06. 11. 2013г. на ОСГТК на ВКС (което има задължителен характер за съдилищата) е прието,че
направените от страните разноски в обезпечителното производство следва да се присъдят с окончателното
съдебно решение по съществото на спора , с оглед на крайния му изход.
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 278 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Определение № 250/ 12. 10. 2021г . на районен съд В. , постановено по гр. д. № 1000/ 2021г. по
описа на същия съд, В ЧАСТТА, в която е допуснато обезпечение на предявения иск чрез спиране на
изпълнението по изп. д. № 20198820400280 ,по описа на ЧСИ Г.Т., върху първия жилищен етаж на жилищната
сграда, вместо което постановява :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ особеното искане на ищеца Д. АНГ. Т., ЕГН **********, от гр. В. за допускане
обезпечение на иска чрез обезпечителната мярка“ спиране на изпълнението „ по изп. д. № 20198820400280 ,по
описа на ЧСИ Г.Т.. по отношение на първия жилищен етаж от четириетажната жилищна сграда построена
в имота .
На основание ТР № 1/ 21. 07. 2010г. на ОСГТК на ВКС и чл. 396 ал.2 от ГПК определението на
въззивната инстанция не подлежи на касационно обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4