№ 355
гр. Благоевград , 05.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско
дело № 20201200501221 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Срещу Решение № 1140/08.07.2020г., постановено по гр.д. № 566/2019г. по описа на РС
Сандански, е депозирана пред Окръжен съд Благоевград, въззивна жалба от „Б.“ ЕООД, ЕИК
..., със седалище и адрес на управление: гр. София, Община Столична, район „Красна
поляна“, бул. „А.“ № ..., офис под денонощен магазин, представлявано от Б.И.В., чрез
пълномощника- адв. С.Н. К., АК Благоевград.
С въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение на
първоинстанционния съд, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния
закон.
Наведени са оплаквания за допуснати при разглеждането на делото от първоинстанционния
съд съществени процесуални нарушения, основани на доводи за неправилна квалификация
на предявения за разглеждане иск като такъв по чл. 54 ал. 2 от ЗКИР, като се поддържа че с
оглед на заявените основания в обстоятелствената част на исковата молба и нейния петитум
следва да се приеме за предявен установителен иск за правото на собственост на недвижим
имот, с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК.
Изложени са с въззивната жалба съображения, че съгласно т. 4 от ТР № 8 от 23.02.2016г. на
1
ВКС по т.д. № 8/2014г. на ОСГК, при уважен иск за собственост върху недвижим имот, в
диспозитива на съдебния акт следва да се установи правото на собственост, а когато правния
интерес от предявяване на иска произтича от допусната при заснемането на КК непълнота
или грешка- да се посочи в какво се състои същата. Последното обаче не се извършва по
почин на съда, а въз основа на надлежно заявено искане от страната ищец. Поради
изложеното поддържа се, че петитума на исковата молба въз основа на която е образувано
настоящото дело, следва да съдържа две части- за установяване на правото на собственост
на ищеца върху спорния имот, въз основа на посоченото с исковата молба правно основание
и установяване на грешното му заснемане или липса на заснемането му по КК и КР на
населеното място./Определение № 42/02.02.2011г. по ч.гр.д. № 26/2011г. на I г.о. на ВКС/
Във връзка с оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение, поддържа се с
въззивната жалба от пълномощникът на „Б.“ ЕООД, че първоинстанционният съд се е
произнесъл по незаявено основание, т.е. свръхпетитум при постановяване на обжалваното
решение, като извън установителната си част, същото е недопустимо и следва да бъде
обезсилено от въззивния съд в тази му част.
Поддържа се с въззивната жалба, че поради допуснатото процесуално нарушение,
първоинстанционният съд е игнорирал задължението на ищеца да докаже правото си на
собственост, на заявеното с исковата молба правно основание, а се е съсредоточил върху
изследване наличието на предпоставките за уважаване на иск с правно основание чл. 54 а. 2
от ЗКИР, какъвто не е бил предявен.
С въззивната жалба от „Б.“ ЕООД, чрез процесуалния му пълномощник- адв. К., е наведено
оплакване за необоснованост на обжалваното съдебно решение, поради това че съдът не е
извършил преценка на доказателствата по делото- поотделно и в тяхната съвкупност и
поради това е стигнал до неверни правни изводи в обжалвания съдебен акт.
Поддържа се с жалбата, че съдът не е изложил мотиви относно собствеността на движимите
вещи, представляващи оборудването на трафопоста, като не е обсъждал в мотивите си
доказателствената стойност на представените от ищцовото дружество документи за
отчуждаване на движими вещи в полза на „В.“ ЕООД, като не е посочил дали тези писмени
доказателства са произвели прехвърлително действие по отношение на правото на
собственост и могат ли същите да бъдат противопоставени на ответника по делото за целите
на настоящото съдебно производство. От мотивите на съда не става ясно, защо съдът е
приел че движимите вещи- оборудването на трафопоста са собственост на ищцовото
дружество, след по делото има две противоречиво застъпени тези от различни лица- от
представителят на ищеца и от свидетеля Цилев, като представляващ „В.“ ЕООД.
В този смисъл съдът е приел че праводателят на ищеца- „С.“ ЕООД е бил собственик на
имота към момента на сключването на договора за продажба, на осн. НА 62/2008г., който не
е представен като писмено доказателство по делото. Съдът при направено възражение от
ответната страна, че ищецът е придобил правото на собственост върху спорния недвижим
2
имот въз основа на договор за продажба, но при липса на доказателства че праводателят му е
бил собственик на имота към момента на сделката, необосновано е приел че правото на
собственост на продавача е „безспорна“, тъй като пред нотариус същият се е легитимирал
като собственик на имота въз основа на цитирания НА № 62/2008г. Поддържа се с
въззивната жалба, че за да бъде разрешено право на строеж/за преустройство на сграда/№
51/2008г., НА № 62/2008г./който не е представен по делото/би следвало да удостоверява или
правото на собственост върху земята или правото да строи в чужд имот, в резултат на което
праводателят на ищеца да е построил сградата, която се иска да бъде преустроена в
трафопост.
Поддържа се, че в мотивите към обжалвания съдебен акт, първоинстационният съд не е
обсъдил значението за спора на част от приетите доказателства- договор за продажба на
недвижим имот от 12.06.2017г. и фактура от 12.06.2017г., разписка за получена сума, за
които сред оспорване от ответната страна и изслушана СГЕ е приел че са автентични и
подписани от И.К.К..
Във връзка с оплакването за необоснованост на обжалваното съдебно решение, поддържа се
с въззивната жалба че първоинстанционният съд не е подложил на задълбочен анализ
събраните по делото гласни доказателства, като не изложил мотиви и съображения кои от
тях приема за достоверни или заинтересовани и каква е тяхната доказателствена стойност за
процеса.
Основното оплакване с въззивната жалба е за неправилност на обжалвания съдебен акт,
поради противоречието му с разпоредбите на материалния закон. Оспорват се като
незаконосъобразни изводите на първоинстанционния съд в обжалваното решение на РС
Сандански, за това че дружеството ответник не е придобило собствеността върху спорния
недвижим имот въз основа на придобивна давност, след като получило недвижимия имот
като апортна вноска в капитала, без да знае че праводателят му не е собственик. Възразява
се, че съдът неправилно е приел че след добросъвестно владение от страна на ответното
дружество, продължило повече от 5 години, собствеността върху спорния недвижим имот е
придобита поради изтичане на срока на кратката придобивна давност. Поддържа се, че в
нарушение на чл. 84 във вр. с чл. 116 от ЗЗД, съдът не е изложил мотиви дали придобивната
давност е прекъсната чрез предявяване на установителен или осъдителен иск за правото на
собственост на вещта от страна на ищеца по делото. Поддържа се с въззивната жалба, че
дружеството ответник „Б.“ ЕООД, е придобило собствеността върху спорния по делото
недвижим имот по давност, който е започнала от датата на апорта- 16.02.2012г. и след
изтичането на пет годишния срок, осъществен е целия фактически състав на придобивната
давност, като презумпцията за добросъвестност съгласно чл. 70 ал. 2 от ЗС не е успешно
оборена от ищеца, тъй като същата се предполага до доказване на противното.
При изложените с въззивната жалба съображения, иска се от състава на ОС Благоевград, да
отмени изцяло обжалваното решение на РС Сандански, като неправилно и постановено в
3
нарушение на материалния закон, като необосновано и постановено при съществени
процесуални нарушения, и да постанови ново решение с което да отхвърли предявения иск
като неоснователен, както и да присъди на въззивника сторените по делото разноски пред
първата и пред въззивната съдебна инстанция.
С въззивната жалба не е направено доказателствено искане.
В предвидения по чл. 263 ал.1 ГПК двуседмичен срок, по делото не е депозиран писмен
отговор от насрещната страна- „С.“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление- гр.
Сандански, представлявано от управителя И.К.К..
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира
подадената въззивна жалба за допустима, като подадена в срока за обжалване, от
легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на
закона и е редовна, като е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол
от по- горната съдебна инстанция.
С Определение № 3437 от 15.12.2020г. и с Определение № 104 от 27.01.2021г. по
настоящото в.гр.д. № 1221/2020г. по описа на ОС Благоевград, въззивният съд е оставил
исковата молба по гр.д. № 566/2019г. по описа на РС Сандански без движение, поради
несъответствие на обстоятелствената част с нейния петитум- нередовност по смисъла на чл.
129 ал.1 т. 4 и т. 5 от ГПК.
След повторното оставяне на исковата молба без движение от настоящия въззивен състав на
ОС Благоевград, по делото е депозирана изправена искова молба с вх. № 1102/08.02.2021г., с
която нередовностите са отстранени.
При устните състезания по делото, пълномощниците на дружеството жалбоподател- адв. К.
и адв. Е., поддъражат въззивната жалба на основанията наведени с нея- оспорва се правото
на собственост на „С.“ ООД върху спорния недвижим имот, основано на възражение за това
че праводателят на дружеството по сключения договор за продажба не е бил собственик на
продавания недвижим имот/Нот. Акт № 62 от 2005г. не е представен по делото/. Поддържа
се в пледоариите пред въззивната съдебна инстанция, че по делото е доказано по безспорен
начин въз основа на събраните писмени доказателства, че „Б.“ ЕООД е придобил правото на
собственост върху спорния недвижим имот по силата на извършения апорт на имота в
капитала на дружеството въззивник. Изказва се становище, че първоинстанционният съд не
е анализирал и коментирал представените договор за продажба от 2017г. и фактура, в
контекстна на направеното от ответната страна оспорване собствеността на „С.“ ООД по
отношение на спорния по делото недвижим имот, макар да е приел за недоказано
оспорването на автентичността на договора за продажба, като се поддържа от дружеството
въззивник чрез неговите пълномощници, че договора за продажба от 2017г. няма достоверна
дата и е създаден само за целите на настоящия процес. Иска се отмяната на обжалваното
решение на РС Сандански, като неправилно и необосновано.
4
Пълномощникът на въззиваемото дружество- адв. Попов, при устните състезания по делото
пред въззивния съд, оспорва въззивната жалба, като моли съда да потвърди обжалваното
решение на РС Сандански като правилно и законосъобразно. Изказва се становище че
оспорването на собствеността върху спорния недвижим имот на праводателят на „С.“ ООД
е неоснователно, като без значение е че по делото не е представен НА № 62 от 2005г., тъй
като същият легитимира „С.“ ЕООД като собственик на земята, върху която по- късно въз
основа на разрешение за строеж и удостоверение за разрешение за ползване, е бил изграден
процесния трафопост, като този имот е имал стар идентификационен номер 3. Поддържа се,
че е налице грешка при заснемане на кадастралния план досежно спорния по делото
недвижим имот, като същият погрешно е бил заснет като част от съседен недвижим имот,
което обстоятелство се установява от доказателствата по делото. Възразява се, че ползването
на трафопоста е извършвано изцяло от „С.“ ООД, който има сключен и предварителен
договор с ЧЕЗ, като се оспорва основанието на което ответника по иска- „Б.“ ЕООД,
претендира правото на собственост върху имота- придобивна давност.
Претендират се от страните разноските направени пред въззивната съдебна инстанция, като
от пълномощника на „С.“ ООД е направено възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар на пълномощниците на дружеството жалбоподател, с правно основание чл. 78 ал. 5
от ГПК.
Въз основа на събраните по делото доказателства, въззивният съд за да се произнесе по
оплакванията във въззивната жалба, в рамките на правораздавателната си компетентност,
съобрази от фактическа страна следното:
Производството по делото е образувано въз основа на предявен иск от „С.“ ООД, ЕИК ...,
седалище и адрес на управление гр. Сандански, ул. “Б.“ № 4, представлявано от И.К.К.,
срещу „Б.“ ЕООД, ЕИК ..., седалище и адрес на управление гр.София 1309, район Красно
село, бул.“А.“ №..., офис под денонощен магазин, представлявано от Б.И.В..
В исковата молба се твърди, че ищецът „С.“ ООД е собственик на недвижим имот,
представляващ „Външно електрозахранване с кабели 20 kV и трафопост 20/0.4 kVA“ за
захранване на жилищни сгради с магазини в УПИ VI -851, 2849в, 2849г, кв.40 по плана на
гр.Сандански, със застроена площ от 24.84 кв.м. и дължина на трасето 60 линейни метра,
трафопост с масивна конструкция, функционално състоящ се от три отсека: отсек средно
напрежение (килии вход/изход, охрана трафо), отсек ниско напрежение, отсек
трансформатор, който обект е построен в югоизточната част на УПИ VI-851, 2849в, 2849г от
кв.40 по плана на гр.Сандански, с площ на целия имот от 4074.34 кв.м. и при съседи на
имота: УПИ I, УПИ III-2849а и 2849б и от две страни улици. Сочи се, че този недвижим
имот, заедно с цялото оборудване на трасформаторния пост /състоящо се от уредба 20 kV,
два трасформатора по 800кVа и уредба НН-два силови маслени трасформатора тип ТМ-
20/04 kV 800кVа група на свързване Din-5, мощностни разединители тип КРУ SF 6 Италия
или АББ за вход/изход и охрана трафо, автоматични защитни прекъсвачи, захранване с
5
кабели, изводи, предпазители и заземителна инсталация/ е придобито от дружеството ищец-
„С.“ ООД, въз основа на Договор за покупко-продажба, извършен с Нотариален акт № 62, т.
II, рег. № 2862, дело № 244/15.07.2008г. на Нотариус с № 286 по РНК-Р.Б., вписан в СВ при
РС-Сандански с вх.№ 2192/15.07.2008г., акт № 17, т. IХ, дело № 1935/08г.
Изведени са с исковата молба твърдения, че обекта е изграден от праводателя на ищеца- „С.“
ЕООД, гр.Сандански, въз основа на Разрешение за строеж №51/04.03.2008г., издадено от
главния архитект на Община Сандански и е бил въведен в експлоатация, съгласно
Разрешение за ползване №СТ-12-375/25.04.2008г. на ДНСК. Впоследствие, с постановление
на ЧСИ с peг. № 701- А.Ц. по изпълнително дело №116/2010г., върху имота е била наложена
възбрана в полза на „ОББ“ АД за задължение на ищцовото дружество, която възбрана е
вписана в дв.вх.регистър на СВ-Сандански под № 333/09.03.2010г., акт № 34, том I.
Исковата претенция е основана на твърдението, че недвижимия имот описан в исковата
молба не е бил заснет като самостояютелен обект при изготвянето на кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Сандански, като площта му неправилно била включена в
обект с идентификатор 65334.300.3202.1.286, който обект е бил апортиран през 2012г. в
капитала на ответното дружество „Б.“ ЕООД.
Сочи се в исковата молба, че чрез подаване на заявление от 12.07.2017г. за изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри и нанасянето на пропуснатия обект е бил
направен опит грешката при заснемането на кадастралния план да бъде изправена, като със
Заповед №18-6317/28.08.2017г. на Началника на СГКК- гр.Благоевград, е била извършена
корекция на формата на имот с идентификатор 65334.300.3202.1.286, а процесният
недвижим имот бил отбелязан по плана като самостоятелен обект в КК и КР на гр.
Сандански, като получил проектен идентификатор 65334.300.3202.1.293. Твърди се, че
ответникът- „Б.“ ЕООД оспорва правото на собственост на „С.“ ООД върху процесния имот,
като е депозирал жалба насочена срещу издадената заповед, като с с Решение №
480/19.02.2018г. по адм.д.№725/2017г. Административен съд-Благоевград е отхвърлил
жалбата като неоснователна. Това решение също било обжалвано от ответника и с Решение
№ 2912/27.02.2019г. по адм.д.№ 8244/2018г. на ВАС, II отделение, жалбата на „Б.“ ЕООД
била уважена, а заповедта на Началника на СГКК-гр.Благоевград била отменена, като в
решението на ВАС било посочено, че се касае за грешка или непълнота в кадастъра, която е
свързана със спор за материално право, поради което същият се явява преюдициален за
административното производство.
С изправената искова молба, депозирана пред състава на ОС Благоевград, иска се от съда да
признае за установено по отношение на „Б.“ ЕООД, че „С.“ ООД е собственик на недвижим
имот, съставляващ- „Външно електрозахранване с кабели 20 kV и трафопост 20/0.4 kVA“ за
захранване на жилищни сгради с магазини в УПИ VI -851, 2849в, 2849г, кв.40 по плана на
гр.Сандански, със застроена площ от 24.84 кв.м. и дължина на трасето 60 линейни метра,
трафопост с масивна конструкция, функционално състоящ се от три отсека: отсек средно
6
напрежение (килии вход/изход, охрана трафо), отсек ниско напрежение, отсек
трансформатор, който обект е построен в югоизточната част на УПИ VI-851, 2849в, 2849г от
кв.40 по плана на гр.Сандански, с площ на целия имот от 4074.34 кв.м. и при съседи на
имота: УПИ I, УПИ III-2849а и 2849б и от две страни улици, заедно с цялото оборудване на
трасформаторния пост /състоящо се от уредба 20 kV, два трасформатора по 800кVа и уредба
НН-два силови маслени трасформатора тип ТМ-20/04 kV 800кVа група на свързване Din-5,
мощностни разединители тип КРУ SF 6 Италия или АББ за вход/изход и охрана трафо,
автоматични защитни прекъсвачи, захранване с кабели, изводи, предпазители и заземителна
инсталация/, който имот неправилно е заснет към самостоятелен обект с идентификатор
5334.300.3202.1.286 по действащата КК и КР на гр. Сандански, одобрени със Заповед № РД-
18-80/11.11.2009г. на Изпълнителният директор на АГКК, изменени със Заповед № КД-14-
01-620/25.10.2011г. на Началника на СГКК- Благоевград.
С писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК на исковата молба, дружеството ответник „Б.“
ЕООД, чрез своя пълномощник- адв. Е., възразява срещу основателността на предявения
иск, като моли съда да го отхвърли. Оспорва се от ответната страна твърдението, че
описаният в исковата молба недвижим имот погрешно е бил пропуснат при изготвянето на
КК и КР на гр.Сандански, като площта му неправилно е била включена в съседен
самостоятелен обект с идентификатор 65334.300.3202.1.286. Твърди се от пълномощника на
„Б.“ ЕООД, че площта на трафопоста винаги е била част от площта на сградата, изградена в
южната част на УПИ VI -851, 2849в, 2849г, кв. 40 по плана на гр. Сандански, действащ към
2005г., където понастоящем е разположен супермаркет „Е.“, собственост на праводателя на
ответника „С.“ ЕООД. В подкрепа на доводите на ответника, поддържа се че съгласно
Разрешение за строеж №51/04.03.2008г. трафопостът е изграден чрез преустройство на
съществуващата сграда, а не представлява ново строителство. Оспорва се с писмения
отговор на исковата молба правото на собственост на „С.“ ООД върху трафопоста, като се
възразява че сградата е била съсобствена, като по силата на Договор за доброволна делба,
сключен с нот.акт № 67/2008г., като „С.“ ООД получава 1/8 ид.ч. от супермаркет „Е.“, а „С.“
ООД – 7/8 ид.ч., а „С.“ ЕООД се отказва от дял и парично уравнение в сградата. Твърди, че с
нот.акт № 12/2009г. „С.“ ООД прехвърля собствените си 7/8 ид.ч. от супермаркет „Е.“ на
„С.“ ЕООД, и по този начин „С.“ ЕООД е станал изключителен собственик на супермаркет
„Е.“, вкл. и на процесния трафопост като част от сградата.
На следващо място, ответникът сочи с писмения отговор на ИМ, че през 2011г. по молба на
„С.“ ЕООД е извършено изменение на КК и КР, като е съобразено извършеното
преустройство с действителните права на собственост и площта на трафопоста е включена в
площта на супермаркет „Е.“. Правото на собственост от дружеството ответник се
претендира поради това че на 16.02.2012г. „С.“ ЕООД е апортирало целия имот с
идентификатор 65334.300.3202.1.286, вкл. и трафопоста, в капитала на „Б.“ ЕООД, който е
собственик на процесния имот.
С писмения отговор на ИМ пред първоинстанционния съд наведено е своевременно от
7
ответника възражение за придобиване на правото на собственост върху спорния трафопост
по давност. Поддържа се че от извършване на апорта до момента на предявяване на
настоящия иск пред съда, ответникът- „Б.“ ЕООД владее имота, поради което ако „С.“
ЕООД не е бил собственик на апортирания имот, то това обстоятелство не е било известно
на ответното дружество към датата на апорта. Ответникът в качеството си на добросъвестен
владелец е придобил правото на собственост на основание 5-годишно давностно владение.
Сочи, че през този период ищцовото дружество по никакъв начин не е оспорило правата на
ответника, поради което не е прекъснало давността. Оспорва „С.“ ЕООД да е притежавала
право на собственост върху сградата, част от която е преустроена, поради което не е било
изключителен собственик на трафопоста и не е могло валидно да прехвърли собствеността
на „С.“ ООД.
С писмения отговор на ИМ са представени писмени доказателства, в подкрепа на
твърденията наведени от ответника по реда на чл. 131 от ГПК.
Пред първоинстанционния съд са били събрани писмени доказателства, разпитани са
свидетели, допусната е и приета от РС Сандански съдебно техническа експертиза.
Пред въззивния съд при разглеждането на делото пред настоящата съдебна инстанция, не са
навеждани от стръните и събирани от съда нови доказателства.
С обжалваното Решение № 1140/08.07.2020г., постановено по гр.д. № 566/2019г. по описа на
РС Сандански, съдът е уважил предявения иск, като е приел за установено по отношение на
„Б.“ ЕООД, че „С.“ ООД е собственик на спорния недвижим имот на основание договор за
продажба, извършена с Нотариален акт № 62, т. II, рег. № 2862, дело № 244/15.07.2008г. на
Нотариус с № 286 по РНК-Р.Б., като е приел че е допусната грешка при заснемането на КК и
КР на гр. Сандански, като същият погрешно е бил заснет като част от самостоятелен обект с
идентификатор 65334.300.3202.1.286 по кадастралната карта на гр. Сандански, като е приел
комбинираната скица на експерта инж. Юруков да стане неразделна част от решението,
както и че процесния имот е именно този който съгласно Заповед № 18-6317/28.08.2017г. на
Началника но СГКК-гр. Благоевград, съгласно изготвения проект за изменение на
кадастралния план, е бил обособен като самостоятелен обект с проектен индетификатор
65334.300.3202.1.293 и който по Комбинираната скица на вещото лице е тониран в жълт
цвят, съгласно архитектурния проект за преустройство, одобрен от Главния архитект на
Община Сандански под № 52/04.03.2008г.
Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от „Б.“ ЕООД, като
същото се обжалва изцяло и като правен резултат се иска неговота отмяна от въззивния съд
като неправилно и необосновано, както и постановено при съществени процесуални
нарушения.
Въззивният съд, въз основа на събраните пред първоинстанционния съд писмени и гласни
доказателства, както и въз основа на приетата от съда съдебно- техническа експертиза, счита
8
за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен от ищеца и приет като писмено доказателство от съда- Договор за
покупко-продажба на недвижим имот, оформен в Нотариален акт № 62, т. II, рег. № 2862,
дело № 244/15.07.2008г. на Нотариус с № 286 по РНК-Р.Б., вписан в СВ при РС-Сандански с
вх. № 2192/15.07.2008г., акт № 17, т. IХ, дело №1935/08г., по силата на който „С.“ ЕООД е
продало на „С.“ ООД следния недвижим имот: „Външно електрозахранване с кабели 20 kV
и трафопост 20/0.4 kVA – 2х800 kVa“ за захранване на жилищни сгради с магазини в УПИ
VI -851, 2849в, 2849г, кв. 40 по плана на гр.Сандански, със застроена площ от 24.84 кв.м. и
дължина на трасето 60 линейни метра, трафопост с масивна конструкция, функционално
състоящ се от три отсека: отсек средно напрежение (килии вход/изход, охрана трафо), отсек
ниско напрежение, отсек трансформатор, който обект е построен в югоизточната част на
УПИ VI-851, 2849в, 2849г от кв.40 по плана на гр.Сандански, с площ на целия имот от
4074.34 кв.м. и при съседи на имота: УПИ I, УПИ III-2849а и 2849б и от две страни улици,
ведно с цялото оборудване на трасформаторния пост /състоящо се от уредба 20 kV, два
трасформатора по 800кVа и уредба НН-два силови маслени трасформатора тип ТМ-20/04 kV
800кVа група на свързване Din-5, мощностни разединители тип КРУ SF 6 Италия или АББ
за вход/изход и охрана трафо, автоматични защитни прекъсвачи, захранване с кабели,
изводи, предпазители и заземителна инсталация/. При изповядване на сделката продавачът-
„С.“ ЕООД се е легитимирало като собственик на имота-предмет на прехвърлителната
сделка с Нотариален акт № 62, том II, дело №246/2005г. на нотариус № 286 на НК с район
РС-Сандански, вписан в СВ-Сандански с вх. № 1669/02.09.2005г., акт № 30, том VIII, дело
№ 1678/2005г., партида 5977, която не е представен по настоящото дело.
От събраните по делото писмени доказателства, както и от заключението на вещото лице
инж. В.Ю., по изготвената и приета от първоинстанционния съд съдебно-техническа
експертиза, която въззивния състав на ОС Благоевград възприема и кредитира изцяло се
установява, че описаният обект, предмет на договора за продажба, извършен с НА №
62/2005г. на Нотариус Р.Б., е изграден въз основа на Aрхитектурен проект за преустройство
на част от едноетажна масивна сграда за трафопост, одобрен от Главния архитект на
Община Сандански под № 52/04.03.2008г. След одобряването на архитектурния проект за
преустройство е издадено в полза на „С.“ ЕООД Разрешение за строеж № 51/04.03.2008г.,
издадено от Главния архитект на Община Сандански за изграждане на кабели 20 kV външно
електрозахранване и преустройство на част от жилищна сграда в трафопост 20/0.4 kVA –
2х800 kVa за захранване на обект „Жилищни сгради с магазини“ в УПИ VI-851, 2849в,
2849г, кв. 40 по плана на гр.Сандански. Обектът е бил въведен в експлоатация с приетото
като писмено доказателство Разрешение за ползване № СТ-12-375/25.04.2008г. на ДНСК
след завършване на строителните дейности.
Изводите на експерта по приетата от РС Сандански при разглеждането на делото като първа
съдебна инстанция съдебно техническа експертиза/СТЕ/, въззивният съд възприема изцяло
като пълна, достоверна и компететнтно изготвена, като дава варя на заключението на
9
експерта, тъй като същото се основава изцяло на представените по делото писмени
доказателства и съответства на същите, като същото е основано и на разпоредбите на закона
и специалните знания на вещото лице.
Експерта инж. В.Ю. внимателно и задълбочено е анализирало двата архитектурни проекта
за преустройство /Архитектурен проект за преустройство на част от едноетажна масивна
сграда за трафопост, одобрен от Главния архитект на Община Сандански под №
52/04.03.2008г. и Архитектурен проект за преустройство, който е одобрен от Главния
архитект на Община Сандански под № 208/19.08.2008г./ и е стигнал до категоричното
заключение, че те не се застъпват и трафопостът представлява отделен самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 65334.300.3202.1. Експерта е категоричен, че процесния
трафопост не попада в обхвата на одобрения порект за преустройство под №
208/19.08.2008г. Направената от вещото лице съпоставка между двата архитектурни проекта
е отразена в изготвена от в.л. Комбинирана скица /Приложение №9/, в която в блед жълт
цвят са показани границите на трафопоста по архитектурния проект за преустройство №
52/04.03.2008г.; с червени линии и надписи – са показани размерите и местоположението на
трафопоста според този проект; с жълт маркер – са показани границите на супермаркет „Е.“
по архитектурния проект за преустройство № 208/19.08.2008г.; със син цвят – границите на
част от помещението, преди преустройството на трафопоста, което не е обект и на двете
преустройства с площ около 7 км.в., което би следвало да бъде част от супермаркета.
Вещото лице в писменото си заключение сочи, че трафопостът не представлява
самостоятелна сграда, а като помещение е част от общия архитектурен комплекс – сгради
А, Б и В, построени в УПИ VI-851, 2849в, 2849г, кв. 40 по плана на гр. Сандански,
разположено между сгради А и Б, но попадащо в сграда Б, на кота -3.70м., като под него на
кота -6.50м. в сграда Б са разположени и други самостоятелни обекти, от които основно е
машинно помещение. Експерта сочи в писменото си заключение, че това обстоятелство не е
отчетено от страна на СГКК- Благоевград, като трафопоста е заснет като част от
самостоятелен обект с идентификатор 65334.300.3202.1.286, по силата на Заповед № КД-14-
01-620 от 25.10.2011г. на Началника на СГКК- Благоевград, което дава основание на инж.
Юруков да посочи в заключението си, че към настоящия момент съгласно § 1 т. 16 от ДП
към ЗКИР, налице е „непълнота и грешка”, т.е. несъответствие в границите и очертанията на
недвижимите имоти в кадастралната карта на урбанизираната територия, спрямо
действителното им състояние. Както в писменото си заключение, така и при разпита му
пред съда, вещото лице инж. Юруков сочи, че процесния трафопост не само е самостоятелен
обект, но и според функционалното си предназначение, същият би следвало да бъде
отделен самостоятелен обект в сграда с идентификатор 65334.300.3202.1 по КККР на
гр.Сандански.
Във връзка с оспорването на правото на собственост на дружеството ищец върху спорния
трафопост, представени са по делото и приети като писмени доказателства Нотариален акт
за доброволно делба на недвижим имот № 67/19.12.2008г., том V, рег.№ 5959, дело №
821/2008г., вписан в СВ с вх. рег.№ 4043/19.12.2008г., акт № 36, том 2, дело № 52, от който е
10
видно че е извършена доброволна делба между „С.“ ЕООД, „С.“ ООД и „С.“ ООД на
недвижими имоти, находящи се в жилищна сграда с търговска част с административен адрес
гр. Сандански, ул. “Б.“ № 2, построена в южната част на УПИ VI-851, 2849в, 2849г от кв. 40
по плана на гр. Сандански, с площ на целия имот от 4074.34 кв.м. и при съседи на имота:
УПИ I, УПИ III-2849а и 2849б и от две страни улици, а именно на: 1.Супермаркет „Е.“ с
обща застроена площ от 985.61 кв.м., разположен на две нива в блок „Б“ и блок“ В“ на
жилищната сграда с търговска част; 2.Банков офис с площ 104.20 кв.м., находящ се на
партер № 2 /плоча кота -3.70 кв.м./; 3.Магазин за цветя с площ 9 кв.м., находящ се на партер
№ 2/плоча кота -3.70 кв.м./; 4.Магазин за промишлени стоки с площ 12.69 кв.м., находящ се
на партер № 2 /плоча кота-3.70 кв.м./, както следва: „С.“ ООД и „С.“ ООД получават в общ
дял и стават собственици при следните права: 1/8 ид.ч. за „С.“ ООД и 7/8 ид.ч. за „С.“ ООД
на Супермаркет „Е.“ с обща застроена площ от 985.61 кв.м.; „С.“ ООД получава в дял и
става собственик на Банков офис с площ 104.20 кв.м.; Магазин за цветя с площ 9 кв.м. и
Магазин за промишлени стоки с площ 12.69 кв.м.; „С.“ ЕООД се отказва от имотите,
предмет на договора и от парична равностойност на дела си.
С Договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен в Нотариален акт №
12/14.08.2009г., том II, рег.№ 2182, дело № 188/2009г. на Нотариус с № 286 по РНК-Р.Б.,
вписан в СВ при РС-Сандански с вх.№ 1763/14.08.2009г., акт № 135, т. VII, дело №1453/09г.
„С.“ ООД продава на съсобственика си „С.“ ЕООД собствените си 7/8 ид.ч. от описания по-
горе недвижим имот, представляващ Супермаркет „Е.“ с обща застроена площ от 985.61
кв.м.
От заключението на експерта по приетата от първоинстанционния съд СТЕ се установява, че
към момента на одобряване на КК и КР за землището на гр. Сандански със Заповед №РД-18-
80/11.11.2009г., в сила от 12.02.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, съществува
поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 65334.300.3202 с площ от 4074.39 кв.м., с начин на
трайно ползване- „за комплексно застрояване“, адрес гр. Сандански, ул. “Б.“ № 2-4, със
стари идентификатори 851, 2849в, 2849г, парцел 6, кв.40 по плана на гр.Сандански. В
границите на имота има заснети и отразени три сгради, като процесният обект -
трафопост с площта си от 27 кв.м. попада в сграда с идентификатор 65334.300.3202.3 на
един етаж - сграда за енергопроизводство /трафопост/ - тонирана в червено от експерта в
Приложение №1 към заключението на съдебно-техническата експертиза. Към момента на
одобряване на КК и КР в сграда 65334.300.3202.1 присъстват 285 бр. схеми на
самостоятелни обекти на етажи -2 и -1, като въпросната сграда 3 – трафопост не попада в
обхвата на етажните схеми /местоположението на трафопоста е тонирано в червено от в.л.
в Приложение №2 към заключението на съдебно-техническата експертиза/.
Сочи се от вещото лице в писменото заключение по приетата СТЕ, че впоследствие по
искане на „С.“ ЕООД по Заявление вх.№ 99-15074/24.10.2011г. е поискано предприемане на
процедура по заличаване на сграда с идентификатор 65334.300.3202.3, промяна формата на
сграда с идентификатор 65334.300.3202.1 с площ от 1 594 кв.м. с предназначение: Жилищна
11
сграда със смесено предназначение, със заличаване на 17 бр. схеми на самостоятелни обекти
и допълване нови самостоятелни обекти с идентификатори: 65334.300.3202.1.286 с площ
183.64 кв.м. на ниво 0 и 801.97 кв.м. на ниво 1; 65334.300.3202.1.287 с площ 12.69 кв.м.;
65334.300.3202.1.288 с площ 9 кв.м., собственост на „С.“ ЕООД. По исканото изменение
Началникът на СГКК-Благоевград е издал Заповед №КД-14-01-620/25.10.2011г. Към
заявлението е представен Архитектурен проект за преустройство, който е одобрен от
Главния архитект на Община Сандански под № 208/19.08.2008г. /Приложение №6 към
експертизата/. От експертното заключение на съдебно-техническата експертиза се
установява, че съгласно одобрения архитектурен проект за преустройство, новият
самостоятелен обект с проектен идентификатор 65334.300.3202.1.286 включва: на кота -3.70
/отговаряща по схемите на ет. -1/ се образува нов обект – супермаркет „Е.“ със застроена
площ от 801.97 кв.м., а на кота -6.50 /отговаряща на ет. -2/ се образува нов обект –
спомагателен към супермаркет „Е.“ със застроена площ от 183.64 кв.м., с тонирани в жълто
граници в Приложение №6 към експертизата.
Експерта инж. Юруков е категоричен в писменото си заключение по делото, че обхватът на
одобрения архитектурен проект №208/19.08.2008г., с тонирани граници в жълт маркер в
СГКК, е до вътрешната стена между новия супермаркет и друго помещение /с тонирани от
вещото лице граници с червен маркер/, с отделен вход и без врата между двете помещения,
т.е. това помещение не попада в обхвата на одобрения проект за преустройство. Въпреки
това в представената разработка на схема-проект от правоспособно лице по ЗКИР към
заявлението /Приложение №7 към експертизата/, това помещение с цялата си площ е
включено към самостоятелен обект с проектен идентификатор 65334.300.3202.1.286 на етаж
-1, сутерен, II ниво, с площ от 801.97 кв.м., като местоположението на въпросния трафопост
/очертан от в.л. с червен цвят в Приложение №7/ вече попада в обхвата на етажните
схеми.
Това обстоятелство не е видяно и проследено от страна на СГКК-Благоевград, въпреки че
обхватът на проекта е с тонирани граници с жълт маркер от самата СГКК. По този начин въз
основа на Заповед №КД-14-01-620/25.10.2011г. на Началника на СГКК-Благоевград е
издадена новата Схема №19352/25.10.2011г. за обект с идентификатор 65334.300.3202.1.286
/Приложение №4 към експертизата/, който е във вид извън обхвата на одобрения
архитектурен проект и включва в себе си и площта на помещението за трафопост. По този
начин като графика според действащата КККР площта на трафопоста е част от площта на
самостоятелен обект с идентификатор 65334.300.3202.1.286, макар да не представлява част
от площта на този обект според двата одобрени архитектурни проекта за преустройство, а
също и на място не представлява част от площта на обект с идентификатор
65334.300.3202.1.286. Това дава основание на експерта инж. Юруков при отговор на
поставената му задача в писменото си заключение в т. 3 да посочи, че площта на процесния
трафопост към момента на одобряване на промените в схемите на сградите за обект с
идентификатор 65334.300.3202.1.286, като графика според действащата КК и КР на гр.
12
Сандански е включен в площта на самостоятелен обект с идентификатор
65334.300.3202.1.286, но не съставлява част от площта на самостоятелния обект с
идентификатор 65334.300.3202.1.286, като при огледа на място се установява че и
фактически не е част от тази сграда, тъй като е с отделен вход и на друго ниво от сградата и
без врата за връзка с сградата, в която се помещава Супермаркет „Е.”.
Не е спорно между страните по делото, а установява се и от събраните по делото писмени
доказателства, че на 13.02.2012г. „С.“ ЕООД е апортирало в „Б.“ ЕООД недвижими имоти,
построени в жилищна сграда с търговска част с административен адрес гр.Сандански,
ул.“Б.“ №2, построена в южната част на УПИ VI-851, 2849в, 2849г от кв.40 по плана на
гр.Сандански, с площ на целия имот от 4074.34 кв.м. и при съседи на имота: УПИ I, УПИ III-
2849а и 2849б и от две страни улици, която сграда е с идентификатор 65334.300.3202.1 по
КККР на гр.Сандански, одобрени със Заповед №РД-18-80/11.11.2009г. на изпълнителния
директор на АГКК, а именно на: 1.Супермаркет „Е.“ с обща застроена площ от 1007.30 кв.м.,
разположен на две нива в блок „Б“ и блок“ В“ на жилищната сграда с търговска част, от
които първото нито, находящо се в северозападната част на сутеренния етаж, плоча на кота -
6.50 м., със застроена площ на първото ниво от 183.64 кв.м., ведно с 6.15 кв.м. общи части, а
второто ниво, находящо се на партер №2 плоча на кота -3.70 м., с площ на второто ниво
823.66 кв.м., със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на
строеж, представляващ СО с идентификатор 65334.300.3202.1.286 по КККР на
гр.Сандански, одобрени със Заповед №РД-18-80/11.11.2009г. на изпълнителния директор на
АГКК; 2.Магазин за цветя с площ 9 кв.м., представляващ СОС с идентификатор
65334.300.3202.1.288 по КККР на гр.Сандански, одобрени със Заповед №РД-18-
80/11.11.2009г. на изпълнителния директор на АГКК; 3.Магазин за промишлени стоки с
площ 12.69 кв.м., представляващ СОС с идентификатор 65334.300.3202.1.287 по КККР на
гр.Сандански, одобрени със Заповед №РД-18-80/11.11.2009г. на изпълнителния директор на
АГКК.
Установява се от писмените доказателства събрани пред РС Сандански при разглеждането
на дерлото от първата съдебна инстанция, че от дружеството ищец- „С.“ ООД, е подадено
Заявление вх.№ 01-211112/12.07.2017г. за изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Сандански по коригиране формата на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 65334.300.3202.1.286 и обособяване на нов самостоятелен обект с
идентификатор 65334.300.3202.1.293 /трафопост/ с площ от 24.84 кв.м. и записването му в
КР на името на заявителя. Въз основа на това заявление била издадена Заповед №18-
6317/28.08.2017г. на Началника на СГКК-гр.Благоевград, с която заповед била извършена
корекция на формата на имот с идентификатор 65334.300.3202.1.286 и обособяване на нов
самостоятелен обект с идентификатор 65334.300.3202.1.293 /трафопост/, с площ 24.84 кв.м.,
собственост на „С.“ ООД въз основа на Нотариален акт № 17, том 9, рег. №
2192/15.07.2008г., дело № 1935/08г. на Служба по вписванията гр. Сандански.
Така издадената заповед на Началника на СГКК- Благоевград е обжалвана от ответника „Б.“
13
ЕООД, като с Решение №480/19.02.2018г. по адм.д. № 725/2017г. Административен съд-
Благоевград отхвърлил жалбата като неоснователна. Това решение също било обжалвано от
ответника и с Решение №2912/27.02.2019г. по адм.д. № 8244/2018г. на ВАС, II отделение, в
сила от 27.02.2019г., е отменено Решение № 480/19.02.2018г. по адм.д. № 725/2017г. на
Административен съд-Благоевград и вместо него е е постановено решение с което е
отменена Заповед №18-6317/28.08.2017г. на Началника на СГКК-гр.Благоевград като
незаконосъобразна, с мотива, че е налице спор за материално право.
По делото пред РС Сандански е представен и приет като писмено доказателство писмен
Договор за покупко-продажба от 12.06.2017г., по силата на който „С.“ ООД в качеството на
продавач е продало на „В.“ ЕООД в качеството на купувач следните ел. съоръжения: два
броя трансформатори по 800 kVA с фабричен №110597/2008г. и №110598/2008г., кабелни
линии СрН 20 kV от муфа към ТП „Оранжерии“ до нов МКТП и от муфа към ТП „Перла“ до
нов БКТП с обща дължина 600 метра, кабелни линии НН 0.4 kV от нов БКТП до главните
електромерни табла с обща дължина 158 метра и 5 броя главни електромерни табла за
външно електрозахранване на жилищна сгради с търговка част на ул. “Б.“ № 4, УПИ VI-851,
2849в, 2849г, кв. 40 по плана на гр.Сандански, за сумата от 7 000 лв. Към договора са
представени още фактура от 12.06.2017г. за плащане на цената по договора и разписка за
получена сума, приемо-предавателен протокол от 12.06.2017г., счетоводна справка и
декларация от управителя на „С.“ ООД.
Ответната страна е оспорила истинността на горепосочените документи в частта относно
автентичността на подписа на управителя на „С.“ ООД– И.К.К., поради което е открито
производство по реда на чл.193 от ГПК, във връзка с което е назначена съдебно-почеркова
експертиза. От заключението на вещото лице А.Д. се установява, че оспорените подписи под
документите, обект на изследване, са изписани от лицето И.К.К., като при изслушването му
в съдебно заседание вещото лице е уточнило, че в представения документ, представляващ
декларация от И.К.К., автентичен е подписът под заверката „вярно с оригинала“, а не в
графа „подпис“.
При разпита му по делото като свидетел В.Ц.– управителят на „В.“ ООД сочи се, че още
след въвеждането на електросъоръжението в експлоатация, то е предадено от „С.“ ООД във
владение на електроразпределителното дружество „ЧЕЗ Електроразпределение България“
АД, като е подписан и предварителен договор за покупко-продажба. До осъществяване на
сделката обаче не се стигнало поради наложени възбрани върху обекта за задължения на
„С.“ ООД към банка ОББ, както и поради изискването на § 4 от ПР към ЗЕ. Твърди, че
достъп до обекта са имали и имат единствено от ЧЕЗ и само те са го ползвали, поради това,
че се касае за електросъоръжение с висок волтаж, което не може да се ползва от
нетехническо лице. Свидетелят Цилев твърди, че още през 2014г. „С.“ ООД му е предлагал
за продажба съоръженията от въпросния трафопост, като е сключен договор за покупко-
продажба на движимите вещи. Сочи, че тези движими вещи – трансформатор, кабелни
линии и т.н., се владеят от ЧЕЗ. Знае, че магазин „Е.“ е на дружеството „Б.“ и че при
14
изготвяне на КК на гр. Сандански трафопостът неправилно е заснет към магазина. По тази
причина и дружеството „В.“ ООД не може да придобие и вещните права върху
помещението, в което се намира трафопостът, поради невъзможността да бъде представена
скица пред нотариуса. Именно при подготовката на документите за продажбата на ел.
съораженията се установило, че процесния имот е пропуснато да бъде заснет по КК и КР и
поради това на „С.“ ООД било отказано издаването на схема за имота. При разпита му пред
съда, свидетелят Цилев сочи, че платената сума от 7 000лв. за закупуването на ел.
съораженията от него, не са декларирани в годишната данъчна декларация.
Свидетелката К.К. сочи, че в периода от 2014г. до 2016г. е работила като зам.-управител в
дружеството „Б.“, което е било собственик на магазин „Е.“. В своите показания твърди, че
управителят е казвал, че трафопостът е техен, но не е виждала управителят да влиза в
трафопоста. Свидетелката не е напълно сигурна дали от страна на дружеството са имали
ключ за него. Свидетелката знае, че магазина се захранва с електричество от процесния
трафопост и знае къде същият се намира. Не е виждала никога шефа и да отключва
помещението на трафопоста и да влиза вътре, като е останала с впечатление че имат ключ от
трафопоста, но не е сигурна в това.
Въз основа на фактическите си изводи, които съвпадат с тези направени от
първоинстанционния съд, въззивната инстанция излага следните правни съображения:
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд следи служебно за валидността на обжалваното
решение, а за допустимостта на предявения иск в обжалваната му част. По останалите
въпроси съдът е ограничен от оплакванията наведени с въззивната жалба.
При извършената проверка от състава на ОС Благоевград, въззивният съд намери
обжалваното съдебно решение на РС Сандански за валидно постановено. Същото е
произнесено от законен състав, в изискуемата от закона писмена форма, в рамките на
правораздавателната власт на съда и в пределите на неговата компетентност.
По отношение характера на иска по чл. 54 ал. 2 ЗКИР са изложени мотиви в ТР №
8/23.02.2016 г. по т. д. № 8/2014 г. ОСГК, където същият е определен като положителен
установителен иск за принадлежността на правото на собственост, който е от значение за
отразяването на имота в кадастралната карта съобразно действителните граници на правото
на собственост. Определянето на правната квалификация на предявения положителен
установителен иск за собственост - по чл. 54 ал. 2 ЗКИР или по чл. 124 ал. 1 ГПК зависи
единствено от твърденията, с които е обоснован правният интерес от иска. Ако същите са
свързани с липса или наличие на неточно отразяване на границите на правото на
собственост в кадастралната карта, искът е по чл. 54 ал. 2 ЗКИР, а ако правният интерес се
извежда от други твърдения, искът е по чл. 124 ал. 1 ГПК. Настоящият състав на ОС
Благоевград изхождайки от обстоятелствата, изложени от ищеца по делото с оглед на
основанието за търсената съдебна защита и след представянето на изправена искова молба
пред въззивната инстанция, намира че предявения установителен иск правилно е бил
15
квалифициран от първоинстанционния съд по чл. 54 ал. 2 ЗКИР, тъй като твърденията на
ищеца са свързани с пропуска процесния недвижим имот да бъде надлежно отразен в
кадастралната карта в границите на правото на собственост, претендирана от „С.“ ООД.
Твърдяното несъответствие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба е
отстранено, доколкото към настоящия момент се поддържа твърдение за съществуването и
ясно е заявено чрез петитума на изправената искова молба- искане за установяване на
грешка или непълнота. /Определение № 18 от 12.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2949/2020 г.,
II г. о., ГК/.
Същият извод следва и от мотивите на Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016г. по тълк.
д. № 8/2014г. на ОСГК на ВКС, въпреки че то не засяга изрично този въпрос. Съгласно това
тълкувателно решение, искът по чл. 53 ал. 2, изр. 2 ЗКИР (първоначална редакция- сега иск
по чл. 54 ал.2 от ЗКИР) е допустим при наличието на правен интерес. С оглед оборимата
презумпция по чл. 2 ал. 5 ЗКИР за вярност на основните кадастрални данни, самото
заснемане в кадастралната карта на част от собствения на ищеца имот като част от имота на
ответника или изобщо незаснемането му като самостоятелен имот формира наличието на
правен интерес от иска, тъй като създава привидност, че имота е собственост на ответника.
Предмет на делото по този иск/чл. 54 ал. 2 от ЗКИР/ може да бъде установяването на
правото на собственост върху имот, който въобще не е бил заснет като самостоятелен
поземлен имот в кадастралната карта /при непълнота на кадастралната карта/, или
установяването на правото на собственост върху реална част от поземлен имот, която
грешно е заснета в границите на записания на името на ответника поземлен имот, вместо в
границите на записания на името на ищеца поземлен имот /грешка в кадастралната карта/.
Съществуващият спор за материално право като предпоставка за допустимостта на иска е
обективен факт и наличието му, когато е свързано с твърдяна непълнота или грешка в
кадастралната карта, обуславя правния интерес от предявяването на иска. Имплицитно в
решаващата дейност на съда разглеждащ иска по чл. 54 ал. 2 от ЗКИР се съдържа
задължението да установи принадлежността на правото на собственост на недвижимия
имот, за който се твърди че отчасти или изцяло е пропуснато да бъде заснет като
самостоятелен обект по КК на съответното населено място.
Разпоредбата на § 1 т. 16 ДР ЗКИР /ДВ бр. 49/2014г./ определя непълнотите или грешките в
кадастралната карта като "несъответствия в данните за недвижимите имоти в кадастралната
карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо действителното им състояние
към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри". Искът по чл.
53 ал. 2 изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, сега чл. 54 ал. 2 ЗКИР /ДВ бр. 49/2014г./ цели
да установи безспорно пространствения обхват на правото на собственост с оглед
правилното му отразяване в кадастралната карта. Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални
карти и кадастрални регистри имат декларативно действие. От тях не произтичат промени
във вещноправния статут на имотите. За отразените данни за имотите в кадастралната карта
законодателят е създал в чл. 2 ал. 5 ЗКИР оборима презумпция за вярност, но неправилното
16
отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на
правото. Що се отнася до данните за носителите на вещни права, записани в кадастралния
регистър, тази презумпция съществува доколкото следва да бъде зачетен легитимиращият
ефект на акта за собственост. Отсъствието или наличието на запис или записи в
кадастралния регистър не може да има доказателствено значение или легитимиращ ефект,
по-големи от тези на актовете за собственост.
С оглед възприетото с ТР № 8 от 23.02.2016г. по тълк. д. № 8/2014г. на ОСГК на ВКС, в
производството по иск с правно основание чл. 54 ал. 2 ЗКИР, установяването както на
спорното право на собственост, така и на неточното отразяване на обема на това право, по
принцип е към момента на предявяване на иска, респективно- на приключване на съдебното
дирене в инстанцията по същество, като при наличие на висящи дела по иск за собственост
/установителен, ревандикациионен/ и по иск по чл. 54 ал. 2 ЗКИР, предметът на делата в
установителната им част е идентичен, като искът по чл. 54 ал. 2 ЗКИР, се поглъща от иска за
собственост.
Въззивният състав намира, че за „С.“ ООД като ищец по делото безспорно е налице правен
интерес от завеждането на иск по чл. 54 ал. 2 от ЗКИР, след като твърди в обстоятелствената
част на исковата молба че недвижим имот, на който твърди че е собственик по силата на
договор за покупко продажба, погрешно е заснет в кадастралната карта на гр. Сандански,
като площта му изцяло е включена в имота собственост на дружеството ответник- „Б.“
ЕООД. Предявяването на установителния иск е обусловено именно от незаснемането на
описания в исковата молба имот като самостоятелен имот в КК, като в исковата молба
ищецът не сочи че правото му на собственост се оспорва от дружеството ответник. Искът е
насочен срещу „Б.“ ЕООД поради това че след като не е заснет изцяло като самостоятелен
обект, площта на процесния имот е включена в самостоятелен обект с идентификатор
65334.300.3202.1.286, който е собственост на ответника. Опитите на дружеството ищец да
разреши спора по административен ред е приключил неуспешно, доколкото съдът е
преценил че е налице спор за материално право по отношение на процесния трафопост.
Доказването на пропуска процесния по делото недвижим имот да бъде заснет като
самостоятелен обект по КК, задължително е обусловено от задължението на ищеца да
установи и докаже правото си на собственост върху процесния имот, на основанието което
твърди в исковата молба- договор за покупко продажба. Друг извод не следва от
установената в чл. 2 ал. 5 ЗКИР оборима презумпция, тъй като само при безспорното
установяване на собствеността на недвижимия имот, може да бъде да бъде извършено
изменение в КК и КР и същият да бъде нанесен като самостоятелен обект, при наличието на
останалите условия на закона за това.
Поради изложеното въззивният съд намира, че за ищеца е налице правен интерес от
предявения иск с правно основание чл. 54 ал. 2 ЗКИР, който имплицитно включва и
задължението да докаже правото си на собственост върху имота, на заявеното с исковата
молба правно основание. Възражението наведено с въззивната жалба, че
17
първоинстанционият съд се е произнесъл по непредявен за разглеждане иск/такъв по чл. 54
ал.2 от ЗКИР/, тъй като е предявен за разглеждане установителен иск за правото на
собственост по реда на чл. 124 ал.1 от ГПК, настоящият състав на ОС Благоевград намира за
неоснователно. Не е налице нередовност във връзка с активната и пасивната легитимация по
предявения установителен иск.
Съгласно ТР № 8 от 23.02.2016г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014г.,на ОСГК, иск за собственост
на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в КК като част от
съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, е допустим, дори да не е
проведена административната процедура по ЗКИР за поправяне на непълноти и грешки в
КК и КР. В производството по иска за собственост съдът трябва да изследва и наличието на
непълнота или грешка в КК. ЗКИР определя кадастъра като съвкупност от основни данни за
местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за правото на
собственост върху тях. За отразените данни за имотите в КК законодателят е създал в чл. 2
ал. 5 от ЗКИР оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на
собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на същото.
Разпоредбата на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР определя непълнотите или грешките в КК като
„несъответствия в данните за недвижимите имоти в КК и КР спрямо действителното им
състояние към момента на одобряване на КК и КР.“ Когато тези несъответствия не са
свързани със спор за право на собственост, поправянето им се извършва по
административен ред. Когато непълнотите или грешките на основните данни в КК и КР са
свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаване на спора по съдебен
ред съгласно чл. 54 ал. 2 от ЗКИР, какъвто е и настоящия случай. Спорът за материално
право най-често се изразява в това, че реална част от един недвижим имот е заснета към
съседен имот или цял имот не е заснет като самостоятелен, а е инкорпориран в площта на
съседен имот. Искът по чл. 54 ал. 2 от ЗКИР цели да установи безспорно пространствения
обхват на правото на собственост, с оглед правилното му отразяване в КК. Установяването
както на спорното право на собственост, така и на неточното отразяване на обема на това
право, трябва да бъде към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по
същество, като се вземат предвид и тези настъпили след одобряване на КК юридически
факти, които имат значение за придобиване, изменение или погасяване на правото.
Необходимо е да се извърши преценка дали КК отразява вярно границите на имота.
Въззивният съд намира че въз основа на събраните пред първоинстанционния съд писмени
доказателства и от заключението на експерта по изслушаната и приета СТЕ, безспорно се
установява наличието на допусната „непълнота или грешка“ по смисъла на § 1 т. 16 от ДП
на ЗКИР, т.е. несъответствие в границите и очертанията на недвижимия имот в КК за
урбанизираната територия, спрямо дейсвителното му състояние, която е извършена с
погрешното включване на площта на процесния трафопост в площта на самостоятелен обект
с идентификатор 65334.300.3202.1.286, по силата на Заповед № КД-14-01-620 от 25.10.2011г.
на Началника на СГКК- Благоевград, вместо заснемането му като самостоятелен обект по
18
КК и КР на гр. Сандански. Изводът на експерта по приетата СТЕ е категоричен и основан на
съпоставката на предходен одобрен архитектурен проект за преустройство на част от
едноетажна масивна сграда за трафопост, одобрен от Гл. архитект на Община Сандански
под № 52 от 04.03.2008г., в чийто предметен обхват попада процесната сграда по делото,
както и извода че трафопоста не попада в обхвата на одобрения архитектурен проект за
преустройство на кафе- сладкарница, снек-бар, фризьорски и козметичен салон в
супермаркет „Е.“, одобрен от Гл. архитект на Община Сандански под № 208 от 18.08.2008г.
Грешката поради пропуска процесния трафопост да бъде заснет по КК като самостоятелен
обект, води до несъответствието с действителното фактическо положение на място, което
дава основание на експерта инж. Юруков да посочи в заключението си, че към момента на
изготвянето на СТЕ, процесния трафопост съставлява част от площта на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 65334.300.3202.1.286, но не би следвало да представлява
част от този самостоятелен обект по КК на гр. Сандански, след анализ и съпоставка на
посочените по- горе и сравнени два одобрени архитектурни проекта за преустройство. Нещо
повече- експерта сочи в писменото си заключение че трафопоста и при огледа на място не
представлява част от площта на самостоятелен обект с идентификатор 65334.300.3202.1.286,
с оглед на нивото на което се намира, обособяването му като отделно помещение с отделен
вход. Поради изложените съображения, въззивният състав на ОС Благоевград намира, че въз
основа на събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателства и заключението
на експерта по приетата СТЕ, ищецът успешно е изпълнил възложеното му с доклада на
съда задължение- при пълно и главно доказване да установи наличието на допусната
„непълнота или грешка“ по смисъла на § 1 т. 16 от ДП на ЗКИР, която твърди в исковата
молба по делото.
С приемането на ЗКИР е въведено основното изискване КК и КР да отразяват вярно както
точните граници на недвижимия имот, така и точното записване на правото на собственост-
чл. 2 ал. 5 от ЗКИР, за да бъдат поддържани регистрите в актуално състояние- чл. 51 от
ЗКИР. Ето защо за уважаването на предявения иск с правно основание чл. 54 ал.2 от ЗКИР, в
процесуална тежест на ищеца е установяването при пълно и главно доказване, не само на
неточното отразяване на недвижимия имот по КК на населеното място, но и на правото на
собственост на недвижимия имот, който погрешно е пропуснат да бъде нанесен или
неправилно е отразен по кадастралния план. При преценката на съда за принадлежността на
правото на собственост на процесния имот, следва да бъдет съобразени всички
правнорелевантни факти във връзка с правото на собственост до приключването на
съдебното дирене в инстанцията по същество, при условията на чл. 235 ал. 3 от ГПК/
Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016г. по тълк. д. № 8/2014г. на ОСГК на ВКС/.
Въз основа на събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателства, въззивният
съд намира за доказано по безспорен и несъмнен начин, че ищецът „С.“ ООД е придобил
правото на собственост върху описания в исковата молба недвижим имот- „Външно
електрозахранване с кабели 20 kV и трафопост 20/0.4 kVA“ за захранване на жилищни
сгради с магазини в УПИ VI -851, 2849в, 2849г, кв.40 по плана на гр.Сандански, със
19
застроена площ от 24.84 кв.м. и дължина на трасето 60 линейни метра, трафопост с масивна
конструкция, функционално състоящ се от три отсека: отсек средно напрежение (килии
вход/изход, охрана трафо), отсек ниско напрежение, отсек трансформатор, който обект е
построен в югоизточната част на УПИ VI-851, 2849в, 2849г от кв.40 по плана на
гр.Сандански, с площ на целия имот от 4074.34 кв.м. и при съседи на имота: УПИ I, УПИ III-
2849а и 2849б и от две страни улици, въз основа на Договор за покупко-продажба, извършен
с Нотариален акт № 62, т. II, рег. № 2862, дело № 244/15.07.2008г. на Нотариус с № 286 по
РНК-Р.Б., вписан в СВ при РС-Сандански с вх.№ 2192/15.07.2008г., акт № 17, т. IХ, дело №
1935/08г, като е закупил имота от „С.“ ЕООД, срещу заплащане на сумата от 174 500лв.
Собствеността е придобита от ищеца въз основа на договор за продажба, извършен в
изискуемата от закона форма за действителност/нотариална форма/, за който няма данни да
е обявен за нищожен или унищожен по искане на трети заинтересовани лица. Към момента
на сключването на сделката според заключението на експерта по приетата СТЕ, процесния
трафопост е съществувал като самостоятелен обект с площ от 27 кв.м. и е бил част от сграда
№ 65334.300.3202.3, на един етаж, изградена в ПИ с идентификатор 65334.300.3202, с площ
от 4 074.39 кв.м. Сключения договор за продажба е произвел правния си ефект и правото на
собственост след заплащането на продажната цена е преминало у купувача- „С.“ ООД.
Въззивният състав на ОС Благоевград намира за неоснователно възражението наведено с
въззивната жалба от жалбоподателя „Б.“ ЕООД, чрез неговите пълномощници- за това че
„С.“ ООД, не е придобил правото на собственост върху процесния трафопост по силата на
договора за продабжа, извършен на 15.07.2008г. с НА № 62/2008г. на Нотариус Р.Б., тъй
като праводателят му „С.“ ЕООД не е бил собственик на имота към момента на извършване
на сделката и ищеца не би могъл да придобие права от несобственик. Това възражение е
направено с отговора на исковата молба пред първоинстанционния съд, но във връзка с
твърдението че по силата на Договор за доброволна делба, извършен с НА № 67/2008г., „С.“
ЕООД се е отказала от получаване на дял при делбата и от правото да получи парично
уравняване в съсобствената сграда, както и поради наведените с отговора на исковата молба
доводи, че с НА № 12/2009г. „С.“ ООД е прехвърлил собствените си 7/8 идеални части от
съсобствения недвижим имот/ супермаркет „Е.“/ на дружеството „С.“ ЕООД и същото е
станало едноличен собственик на имота.
Въззивният съд намира така направеното възражение от ответника по делото при
оспорването на правото на ищеца за неоснователно, поради следните съображения:
Правата придобити от „С.“ ЕООД/праводател на ответника по делото „Б.“ ЕООД/ с договора
за доброволна делба, извършен с НА № 67/2008г. и с договора за продажба извършен с НА
12/2009г., въззивният съд намира за непротивопоставими на ищеца „С.“ ООД, тъй като се
касае за разпореждане с права по отношение на недвижими имоти- самостоятелни обекти,
различни от процесния по делото трафопост, което е видно от съдържанието на двата
нотариална акта, представени по делото и приети като писмени доказателства. Касае се за
недвижими имоти, изградени въз основа на Разрешение за строеж № 194/19.08.2008г., въз
20
основа на одобрен архитектурен проект, одобрен от Гл. Архитект на Община Сандански под
№ 208/19.08.2008г. Според категоричното заключение на експерта по приетата по
настоящото дело СТЕ, процесният недвижим имот/трафопост/, не попада в предметния
обхват на сградите изградени въз основа на одобрения архитектуран проект под №
208/19.08.2009г. на Гл. Архитект на Община Сандански. Следователно разпорежданията
извършени с недвижимите имоти при извършената доброволна делба с НА № 67/2008г. и с
договора за продажба извършен с НА 12/2009г., не засягат правото на собственост
придобито от ищеца „С.“ ООД, въз основа на договор за продажба на недвижим имот,
извършен с Нотариален акт № 62, т. II, рег. № 2862, дело № 244/15.07.2008г. на Нотариус с
№ 286 по РНК-Р.Б., вписан в СВ при РС-Сандански с вх.№ 2192/15.07.2008г., акт № 17, т.
IХ, дело № 1935/08г., тъй като се отнасят за други недвижими имоти. Отделно следва да
бъдат изложени съображения, че разпоредителните действия извършени с договора за
доброволна делба с НА № 67/2008г. и с договора за продажба извършен с НА 12/2009г., са
извършени СЛЕД сключения договор за продажба от 15.07.2008г., от който ищецът черпи
правото си на собственост върху процесния по делото трафопост. В този смисъл
обстоятелството че пред първоинстационния съд не е бил представен за да бъде приет като
писмено доказателство НА № 62/2005г., с който праводателят на ищеца „С.“ ЕООД се е
легитимирала като собственик на процесния имот към момента на неговата продажба с НА
№ 62/2008г. е без правно значение за решението по настоящото дело.
Само за пълнота следва да бъдат изложени съображения, че дори и да беше доказано по
някакъв начин, че праводателят на ищеца- „С.“ ЕООД не е бил собственик към момента на
сключването на договора за продажба, от който „С.“ ООД черпи права за правото си на
собственост на процесния имот по настоящото дело, то продажбата на чужд имот не е
недействителна, а е само основание за евинциране на купувача по договора, при доказване
че собственик на имота към момента на извършване на продажбата е друго лице.
Доказателства за това че процесния по делото недвижим имот е собственост на ответника
по делото „Б.“ ЕООД или на трето на делото лице, по настоящото дело не са представени.
Пропуска процесния имот да бъде заснет като самостоятелен обект по КК на гр. Сандански,
съставляващ „непълнота или грешка“ по смисъла на § 1 т. 16 от ДР към ЗКИР, при
одобрените изменнеия със Заповед № КД-14-01-620 от 25.10.2011г. на Началника на СГКК-
Благоевград, не се отразява върху правото на собственост на „С.“ ООД, тъй като за разлика
от одобрените дворищнорегулационни планове по ЗТСУ, одобрените по реда на ЗУТ
планове, нямат отчуждително действие, освен в хипотезата на чл. 16 ал.1 от ЗУТ и по волята
на собствениците в хипотезите на чл. 15 ал. 3-6 от ЗУТ и чл. 17 ал.3-5 от ЗУТ. Въведеното с
чл. 17 ал.1 от ЗУТ правило е, че урегулирането на поземлените имоти става съобразно
имотните им граници, без да се извършва разместване на правото на собственост. Затова
при непълнота или грешка в КК и в изработения въз основа на нея ПУП, действителният
собственик не губи правото си на собственост върху имота, който погрешно не е бил заснет
по КК. Пред собственика на недвижимия имот, който погрешно или неправилно е заснет по
21
КК, остава възможността да предяви иск за собственост или иск по чл. 54 ал.2 от ЗКИР за
защита на нарушените си права. / Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016г. по тълк. д. №
8/2014г. на ОСГК на ВКС/.
Поради изложените съображения, въззивният съд намира че не се доказва от събраните по
делото доказателства, че ответника „Б.“ ЕООД е придобило правото на собственост върху
процесния по настоящото дело трафопост, на някое от предвидените в закона правни
основания за това. Макар процесния по делото недвижим имот да не е заснет по КК при
изменението на същата със Заповед № КД-14-01-620 от 25.10.2011г. на Началника на СГКК-
Благоевград и площта на същият да е била погрешно включена в сграда, съставляваща
самостоятелен обект с идентификатор 65334.300.3202.1.286, това не е довело до промяна на
правото на собственост на процесния недвижим имот, който изобщо не е бил заснет по КК
на гр. Сандански, тъй като пропуска недвижимия имот да бъде заснет като самостоятелен
обект в КК, няма отчуждитлено действие и не може да доведе до промяна или прекратяване
на правото на собственост на „С.“ ООД върху процесния трафопост. Не могат да бъдат
засегнати правата на действителния собственик, след допуснатата грешка и пропуска
процесния трафопост да бъде заснет по КК, и въз основа на извършените след това
разпоредителни действия със сградата, съставляваща самостоятелен обект с
идентификатор 65334.300.3202.1.286, в чиято площ е била включена погрешно площта на
процесния трафопост. Именно поради тези събражения, дружеството ответник „Б.“ ЕООД
не е могло да придобие правото на собственост върху процесния по настоящото дело
недвижим имот, по силата на извършения в негова полза апорт на недвижими имот с
идентификатор 65334.300.3202.1.286 и включването му в капитала на „Б.“ ЕООД. Това е
така, тъй като при установена по несъмнен начин непълнота или грешка в кадастралната
карта и в изработения въз основа на нея план, действителния собственик не губи правото си
на собственост върху частта от имота, която неправилно частично или изцяло е заснета към
друг имот. / Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016г. по тълк. д. № 8/2014г. на ОСГК на
ВКС/.
Правилни са изводите на първоинстанционният съд, изведени с мотивите към обжалваното
съдебно решение, че ответникът „Б.“ ЕООД не е могло да придобие правото на собственост
върху процесния недвижим имот/трафопост/ на основание придобивна давност, при
упражняване на добросъвестно владение по смисъла на чл. 70 ал.2 от ЗС, след изтичане на
краткия срок за придобивната давност от 5 години. След допуснатата „непълнота и грешка“
и пропуска процесния по делото недвижим имот да бъде заснет като самостоятелен обект по
КК и погрешното включване на площта на имока към друг самостоятелен обект с
идентификатор 65334.300.3202.1.286, трафопоста е престанал да съществува като
самостоятелен обект, върху който да бъде упражнявано фактическо владение, с намерение за
придобиване на собствеността с изтичане на предвидения в закона срок за придобиване по
давност. Същият не е съставлявал годен обект за владение, поради което е било невъзможно
собствеността върху него да се придобие по давност. Въз основа на събраните пред
първоинстанционния съд гласни доказателства, не се доказват основанията от обективна и
22
субективна страна за придобиването на процесния недвижим имот по давност. Не е имало
самостоятелен обект, върху който ответното дружество да упражнява фактическо владение.
Не се и установява по делото, „Б.“ ЕООД чрез своя управител да е осъществявало върху
процесния имот явно, спокойно, непрекъснато и безспорно владение в продължение на
повече от 5 години. Свидетелските показания на свидетелката Костадинова, не убедиха съда
че управителят на супермаркет „Е.“, в който тя е работила, е имал ключ и изобщо че е имал
достъп до процесния трафопост. Обратно от свидетелските показания на свидетеля Цилев се
установява, че достъп до трафопоста и ключ от вратата към него е имало само ЧЕЗ, тъй като
влизането вътре е разрешено само за техническо лице специалист. Отделно установи се от
заключението на вещото лице по приетата СТЕ, че макар площта на процесния трафопост да
е включена погрешно в площта на самостоятелен обект с идентификатор
65334.300.3202.1.286, то трафопоста не съставлява част от този имот е има характеристиката
на самостоятелен обект, още повече и поради функционалното си предназначение.
С въззивната жалба е направено оплакване за необоснованост на обжалваното решение,
основано на довода, че при обсъждането на съвкупността от доказателствата по делото,
първоинстанционният съд не е изложил съображения за правното значение на приетите като
писмени доказателства по делото Договор за продажба на недвижим имот от 12.06.2017г. и
фактура от 12.06.2017г. и другите документи към този договор, за които е приел че са
автентични, доколкото от заключението на вещото лице графолог по делото е установено, че
същите са подписани от И.К.К.. Въззивният съд при дейността си на въззивна инстанция, е
обвързан от посоченото във въззивната жалба/чл. 269 от ГПК/ и дължи произнасяне по
всички наведени оплаквания на жалбоподателя по делото.
При решението по настоящото дело, въззивният съд счита че следва да се отчитат и
особеностите на процесния недвижим имот.
Съгласно § 1 т. 23 от ДР на ЗЕ "енергиен обект" е обект или съвкупност от обекти, с
предназначение в него или посредством него да се извършва производство на електрическа
и/или топлинна енергия с определена мощност, добив или съхранение на нефт или природен
газ, пренос, както и преобразуване на параметрите или вида на електрическа и топлинна
енергия и природен газ, нефт или нефтопродукти през мрежи, както и техните спомагателни
мрежи и съоръжения, разпределение на електрическа, топлинна енергия или природен газ
през мрежи, както и техните спомагателни мрежи и съоръжения, без инсталациите на
клиентите, а съгласно § 1 т. 32 от ДР на ЗЕ "материални ресурси" е наличието на основни и
спомагателни съоръжения, които да осигурят нормалното функциониране на енергийния
обект. В § 1, т. 41 от ДР на ЗЕ е дадена и дефиниция на "площадкови енергийни обекти",
които са сгради и трайно прикрепените към тях или към поземлен имот енергийни
съоръжения, без линейните им части, предназначени за осъществяване на дейностите по
производство, пренос и разпределение на електрическа и топлинна енергия и природен газ,
както и по добив на енергийни ресурси. Разпоредбата на чл. 117, ал. 8 ЗЕ визира ползването
на електрически уредби, които съгласно § 1, т. 19 от ДР на ЗЕ са съвкупност от машини,
23
съоръжения и апарати, предназначени за пренасяне, преобразуване и разпределение не
електрическа енергия.
В случая процесния трафопост е сграда с монтирани в нея трансформатори за преобразуване
на напрежението и оборудване за външно електрическо захранване, които представляват
енергиен обект от категорията на площадковите по § 1 т. 41 ДР на ЗЕ. Предназначението е
за енергопроизводство, като пряко дейностите по пренос, преобразуване и разпределение на
ел. енергия се осъществяват от електрическите съоръжения и оборудването /електрически
уредби/, а сградата има обслужващ характер /материален ресурс/. В този смисъл процесният
трафопост като вещ е съвкупност от сградата и трайно монтираните в нея съоръжения,
които не могат да функционират самостоятелно. Останалите процесни съоражения- линейни
кабели и ел. съоражения извън сградата, също са трайно прикрепени към изградения ТП,
които също са свързани с дейността за която е предназначен и самия трафопост- за дейност
по пренос, преобразуване и разпределение на ел. енергия, т.е. същите са част от
„електрическата уредба“, по смисъла на § 1, т. 19 от ДР към ЗЕ и не могат да съществуват
самостоятелно. След като са в границите на определен поземлен имот, тези ел. съоражения
се поддържат от собственика на имота, макар да се използват от ЧЕЗ.
Безспорно ел. съораенията към трафопоста- кабели ниско напрежение и кабели средно
напрежение, съставляват движими вещи със специално предназначение. Същите са
компоненти на „енергиен обект“ по смисъла на т. 23 от ДР на ЗЕ, като с оглед на
функционалното си предназначение могат да бъдат използвани единствено за целите за
пренос и разпределение на ел. енергия и доставката до потребителите на същата. Съгласно
чл. 40 ал.1 т. 2 и чл. 88 ал.1 от ЗЕ, във вр. с Глава пета от ЗЕ, такива вещи са извън
търговския оборот, като могат да бъдат ползвани по предназначение само от лице енергийно
предприятие, което притежава издадена от КЕВР лицензия за доставка и разпределение на
ел. енергия. За сделки със същите се изисква разрешение на КЕВР, дадено по реда на чл. 53
ал.1 от ЗЕ.
По отношение на придобиването на правото на собственост върху енергийните обекти и
съоражения, представляващи елементи от преносната и разпределителна мрежа,
съществуват изрично предвидени от закона изключения. Така в § 4 от ДР на ЗЕ е
предвидено, че енергийните обекти и съоражения, съставляващи части от национланата
електроразпределителна мрежа, които към момента на влизането в сила на ЗЕ, обн. в ДВ бр.
107 от 09.12.2003г., които не са собственост на лицензираните енергийни
предприятия/каквото безспорно е ЧЕЗ Разпределение България АД заюгозападна България/,
а са собственост на трети лица, се изкупуват от преносното или от съответното
разпределително предприятие в зависимост от принадлежността на обекта към мрежите в 8
годишен срок от влизането в сила на ЗЕ, който с изм. на ЗЕ с ДВ бр. 54 от 2012г., в сила от
17.07.2012г. е увеличен на 12 години, считано от влизането на ЗЕ в сила.
Безспорно е от приетите по делото Договор за продажба на недвижим имот от 12.06.2017г. и
24
приложената към него фактура, че е извършена продажба на описаните в договора ел.
съоражения, които са функционално свързани със самия трафопост, но същите не
съставляват помещението на трафопоста като самостоятелен обект- недвижим имот. Дори и
да се приеме че така сключения договор е действителен с оглед на формата му за
действителност/писмена форма/, то същият може да има за правна последица само
продажбата на ел. съораженията като част от процесния трафопост, но не и самия трафопост
като недвижим имот. За действителността на договор за продажба на недвижим имот,
законът изисква специална форма за действителност- нотариална форма. /чл. 18 от ЗЗД/.
Предмет на настоящото дело е установяването на допуснатата „грешка или непълнота“
поради пропуска за заснемането като самостоятелен обект на процесния трафопост като
недвижим имот, основано на твърдението че площта на същият погрешно е включена в друг
самостоятелен обект с идентификатор 65334.300.3202.1.286, собственост на ответното
дружество. Дори да се приеме че сключеният Договор за продажба на недвижим имот от
12.06.2017г. е действителен и същият е произвел целеното от страните правно действие,
същият не обуславя извода за промяна на правото на собственост на процесния трафопост
като недвижим имот, като не засяга правата на ищеца „С.“ ООД досежно процесния
трафопост, като не може да бъде основание за промяна на изводите на съда за
основателността на предявения иск с правно основание чл. 54 ал.2 от ЗКИР.
Въззивният съд в рамките на правомощията си съобразно разпоредбата на чл. 271 от ГПК и
въз основа на доказателствата по делото в тяхната съвкупност, изложи правните си доводи и
доколкото същите съответстват на тези изложени от първоинстанционния съд, счита че
обжалваното първоинстанционно решение на РС Сандански, следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
С оглед на изхода по делото и поради това че въззивната жалба е оставена без уважение,
настоящият състав на ОС Благоевград счита, че следва да бъде осъдено дружеството
въззивник- „Б.“ ЕООД, да заплати на въззиваемото дружество- „С.“ ООД, сумата 300.00лв.
за адвокатски хонорар, съставляващи разноски пред въззивната инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1140/08.07.2020г., постановено по гр.д. № 566/2019г. по
описа на РС Сандански, като ПРАВИЛНО И ОБОСНОВАНО.
ОЪЖДА Б.“ ЕООД, ЕИК ..., седалище и адрес на управление гр.София 1309, район Красно
село, бул.“А.“ №..., офис под денонощен магазин, представлявано от Б.И.В., да заплати на
„С.“ ООД, ЕИК ..., седалище и адрес на управление гр. Сандански, ул. “Б.“ № 4,
25
представлявано от И.К.К., сумата 300.00/триста/лв. за адвокатски хонорар, съставляващи
разноски пред въззивната инстанция.
Решението на съда подлежи на обжалване, с касационна жалба, в едномесечен срок от
получаването на препис от същото, пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
26