Решение по дело №3570/2018 на Административен съд - Пловдив

 

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1034

 

гр.Пловдив,13.05.2019г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             Административен съд - Пловдив, петнадесети състав, в публично заседание на двадесет и осми март, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                             Административен съдия: Любомира Несторова

 

При секретаря  М.Г.

Като разгледа докладваното АД № 3570 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

            Образувано е по жалба на С.П.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед № АБ-151 от 06.11.2018г. на Кмета на Община Раковски, с която на основание чл. 124а, ал.5 и чл. 124б, ал.5 от ЗУТ е отказано издаване на разрешение за изработване на проект за изменение на Кадастралния план /КП/ за ПИ-442 и ПИ-651 и изменение на ПУП-ПР за УПИ ХV -651, кв. 68 по плана на с. Белозем, община Раковски.

            В жалбата се инвокират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваната заповед.

            Иска се отмяната на оспорената заповед. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя претендира и разноските по делото.

            Ответникът – Кметът на Община Раковски, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна, а оспореният административен акт за правилен и законосъобразен. Излага подробни писмени съображения. Претендира отхвърляне на жалбата и разноските по делото.

           Заинтересованата страна –Д.С.П., чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. Претендира разноските по делото.

           Заинтересованата страна:  С.С.С. не изразява становище по жалбата.

            Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, тъй като административният акт е връчен на жалбоподателя на 09.11.2018г. /л.66 по делото/, а жалбата е депозирана пред административния орган на 21.11.2018г., и от лице, притежаващо правен интерес от оспорването.

    Съдът установи следното от фактическа страна:

    Със заявление, с вх. № 94С-2278-9/17.10.2018 г. до Кмета на община Раковски, С.П.Т.  е поискал да се допусне изработването на проект за изменение на ПУП – ПР. Представил е предложение за  УПИ XV-651, кв. 68, с. Белозем. В заявлението не са изрично посочени документите, които се представят, нито конкретно основание по чл. 134, ал.1 от ЗУТ и чл. 134, ал.2 от ЗУТ.

    Към заявлението е представен проект за изменение на ПУП -ПР на УПИ XV-651. кв. 68 по РП на с. Белозем, който предвижда преотреждане на УПИ XV-651, кв. 68 в УПИ XV-442,651, кв. 68.  Няма предвидено изменение на КП в този проект. Представен е и Нотариален акт № 32,т.90 от 13.10.2017г. /л. 80 по делото/ относно собствеността на жалбоподателя на ПИ -651, кв. 68 по плана на с. Белозем.

    В хода на административното производство не са изискани други документи, обяснения и доказателства от заявителя С.Т., съгласно чл. 30 ал., ал.2 от АПК.

    С Решение на ЕСУТ при община Раковски, обективирано в Протокол 0 39 от 31.10.2018г., е предложено на Кмета на общината да издаде заповед за отказ за изготвяне на ПУП. Посочено е, че предложението не е представено от всички заинтересувани лица по чл. 131 от ЗУТ. Постъпила е молба-искане с вх. № 94С-2278-9 от 17.10.2018г от Д.С.П., собственик на ПИ-442, също за промяна на ПУП, като същият иска да се обединят двата имота в един нов УПИ- XV-651, 442. Посочено е, че в същите имоти има констатирани незаконни строителства, което противоречи на разпоредбите на ЗУТ.

    Във връзка с предложението за изменение на ПУП-ПР с вх. № 94С-2278-9/17.10.2018 г.  от С.П.Т.  и на основание чл. 135, ал.4, т.1 от ЗУТ, Главният архитект на Община Раковски е издал предложение до Кмета на община Раковски, с което се предлага същият да не разрешава изготвянето на проект за изменение на КП за ПИ -442 и ПИ -651 и изменение на ПУП-ПР за УПИ XV-651, кв. 68 по плана на с. Белозем, тъй като не са изпълнени условията на чл. 134, ал.2, т.6 от ЗУТ и в имотите има констатирани незаконни строителства.

   В това Предложение не са изложени мотиви относно характера на незаконното строителство и с какво същото възпрепятства изменението на ПУП-ПР. Не са цитирани конкретни документи /административни актове, установяващи незаконното строителство/ и кои точно законови норми са нарушени така, че да се възпрепятства изменението на ПУП-ПР.

    Не е ясно защо предложението се отнася и за изменение на Кадастралния план, след като такова изменение не е поискано от заявителя С.Т.. Няма дата на Предложението /л. 65 по делото/ и не става ясно кога точно се е произнесъл Главният архитект на община Раковски.

     Последвало е издаването на Заповед № АБ-151 от 06.11.2018г. на Кмета на Община Раковски, с която на основание чл. 124а, ал.5 и чл. 124б, ал.5 от ЗУТ е отказано издаване на разрешение за изработване на проект за изменение на Кадастралния план /КП/ за ПИ-442 и ПИ-651 и изменение на ПУП-ПР за УПИ ХV -651, кв. 68 по плана на с. Белозем, община Раковски.

  От правна страна Съдът намира следното:

  Следва да се посочи, че конкретният казус не касае разрешение за изработване на ПУП, а разрешение за изработване на проект за изменение на вече одобрен ПУП на основание чл. 135, ал.3 от ЗУТ.

  Относно характера на административния акт по чл. 135, ал.3 от ЗУТ следва да се посочи, че заповедта по чл. 135, ал.3 от ЗУТ представлява самостоятелен индивидуален административен акт издаван в процедурата по одобряване изменение на действащ ПУП, по искане на лице от кръга по чл. 131 от ЗУТ. С нея се дава положителен отговор /разрешава, допуска/ или се отказва изработването на такъв проект. При издаването й предмет на преценка са искането /дали изхожда от лице по чл. 131 от ЗУТ/ и приложената скица по чл. 135, ал.2 от ЗУТ с предложение за изменението на плана.

             В случая към заявлението е приложена скица с предложение за исканото изменение, което означава, че изискването на чл. 135, ал.2 от ЗУТ е изпълнено. Искането изхожда от лице по чл. 131 от ЗУТ, тъй като С.Т. е собственик на ПИ № ХV -651, кв. 68 по плана на с. Белозем, община Раковски.

    Относно подаване на заявлението от всички заинтересовани лица по чл. 131 от ЗУТ, следва да се посочи, че административният орган, съгласно чл. 26, ал.1 от АПК, е длъжен за започване на производството да уведоми известните заинтересовани граждани и организации освен заявителя.Ако срокът за приключване на производството е по-дълъг от 7 дни, в уведомлението се включва и информация за датата, до която трябва да бъде издаден актът.

    По делото няма данни, че административният орган е изпълнил това законово изискване.

    Освен това, съгласно нормата на чл. 30, ал.2 от АПК, ако искането не удовлетворява останалите изисквания на закона, заявителят се уведомява да отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството.

    По делото няма данни, че органът е изпълнил и това законово изискване.

     В чл. 135, ал. 4, т.1 от с.з. е посочено, че заповедите, с които се разрешава или отказва да се изработи проект за изменение на плана се издават въз основа на становище на главния архитект на общината.

    Установи се, че в хода на административното производство такова становище не е изготвено и съответно не е представено по делото. Представено е предложение без посочване на дата, което възпрепятства съда да установи, дали са изпълнени изискванията на чл. 135, ал.4, т.1 от ЗУТ. Същото предложение, ако се приеме, че обективира становището на главния архитект, е немотивирано и не е ясно защо не се приема предложението за изменение на ПУП-ПР. Не е ясно защо следва да се откаже изменение на Кадастралния план, след като такова не е поискано. Няма никакви мотиви относно констатираните незаконни строежи. Не е ясно кога и с какви административни актове са констатирани същите и как влияят на исканото изменение на ПУП- ПР. 

   Съдът намира, че при преценка материалната законосъобразност на обжалвания отказ, е необходимо да се установи наличието, респективно липсата на предвидените в закона обстоятелства, налагащи издаване на заповед по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, с която да се разреши изработване на проект на изменение на ПУП.

   В нормата на чл. 135, ал. 4, т. 1 от ЗУТ е указано, че заповедите по ал. 3 се издават въз основа на становище на главния архитект на общината - когато актът се издава от кмета на общината. В конкретния случай, видно от представените доказателства, такава процедура не е изпълнена стриктно, както се коментира по-горе, тъй като  Предложението на Главния архитект на л. 65 по делото не съдържа ясни и конкретни мотиви. Наличието на надлежно изготвено и мотивирано становище на главния архитект съставлява съществен елемент от производството по изменение на влезлия в сила ПУП-ПРЗ и неговата липса препятства възможността на кмета на съответната община да постанови законосъобразен административен акт, с който одобрява, респективно отказва одобряване на поисканото изменение. Това становище задължително следва да се вземе от административния орган по ал.1 преди произнасянето му по искането за изменение по реда на чл. 135, ал.3 ЗУТ. Неговата липса представлява процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на крайния административен акт - в случая Заповед на Кмета на Общината за отказ  да се изработи проект за изменение на плана. Експертното становище на Главния архитект, е неизменна част от административната процедура и се изготвя в помощ на кмета на общината. Изискването за експертно становище на Главния архитект, предхождащо издаването на акта по чл. 135, ал.3 от ЗУТ, е обусловено от обстоятелството, че в случая се касае за строго специфични въпроси от техническо естество, с каквато компетентност Кмета на Общината по правило не разполага, както и от необходимостта от предварително проучване на данни от технически характер, с каквато компетентност несъмнено разполага Главният архитект по силата на това му длъжностно качество. Даването на такова становище очевидно обезпечава необходимостта от пълно, всеобхватно и компетентно изследване на заявения въпрос, свързан с изменението на регулацията.

   В случая липсата на мотиви в коментираното Предложение на Главния архитект на Община Раковски води до липсата на мотиви в оспорената заповед, тъй като тя приповтаря предложението и не внася никаква конкретика и яснота.

   Съдът намира, че оспорената заповед е постановена от компетентен административен орган, но същата е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е немотивирана.

   Изброени са факти и правни основания, но липсват подробни съображения и обстоятелства, които мотивират отказа. Освен това в мотивите на оспорения акт въобще не е посочено името на заявителя, номер на заявлението, представени документи, установени нарушения и др. Не е ясно кои са тези констативни актове за незаконно строителство и как се отнасят към искането за изменение на ПУП-ПР. Още повече, че от приетата по делото СТЕ, изпълнена от вещото лице Г., която Съдът кредитира като обективно и безпристрастно изготвена, се установи, че няма незаконно строителство, извършено на имотните и регулационни граници.

   След като административният орган не се е мотивирал, то следва изводът, че са нарушени  изискванията на чл. 59 ал.1 и ал.2 от АПК. Липсата на мотиви е в нарушение на изискванията на чл. 59 ал.2 т.4 от АПК, което възпрепятства съдебния контрол и рефлектира върху правото на защита на адресата на акта и при всички случаи е предпоставка за отмяна на административния акт. Освен това при издаването на оспорената заповед административният орган е нарушил изискването на чл. 26 от АПК, жалбоподателят не е уведомен за започналото административно производство, не е изпълнено и изискването на чл. 30, ал.2 от АПК /както се коментира по-горе/.

   Установените нарушения, допуснати при постановяването на процесната заповед, водят до незаконосъобразност на същата и съставляват отменителни основания по смисъла на  чл.146 т.2, 4 и 5 от АПК.

  С оглед изхода от правния спор ответникът дължи разноски по делото в полза на жалбоподателя.

  Общата сума дължима от ответника в полза на жалбоподателя е 610 лв. /шестстотин и десет лева/, от които 600 лв.-адвокатско възнаграждение и 10 лв.-внесена държавна такса.

   На заинтересуваната страна - Д.С.П., представлявана от адвокат А., не се дължи адвокатско възнаграждение с оглед изхода на делото и заявеното оспорване на жалбата.

  На основание чл. 219, ал.1 от ЗУТ във вр. с чл. 173, ал.2 от АПК преписката следва да се върне на компетентния административен орган за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението.

  Воден от изложеното и на основание чл. 219, ал.1 от ЗУТ във вр. с чл. 173, ал.2 от АПК Съдът

 

Р Е Ш И:

 

   ОТМЕНЯ Заповед № АБ-151 от 06.11.2018г. на Кмета на Община Раковски

   ВРЪЩА на Кмета на Община Раковски административната преписка за ново произнасяне по заявление с  вх. № 94С-2278-9/17.10.2018 г. на С.П.Т. , при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението.

  ОСЪЖДА Община Раковски да заплати в полза на С.П.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 610 лв. /шестстотин и десет лева/.

  Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

 

 

                                   Административен съдия: /п/