№ 10
гр. Велико Търново, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ГАЛИНА КОСЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно гражданско дело №
20214000500287 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно
обжалване.
С Решение № 196/31.05.2019 год., постановено по гр. д. № 84/2018 г. по описа на
Окръжен съд – Русе е осъдено Университетска многопрофилна болница за активно лечение
„Канев“ АД, ЕИК *********, гр. Русе да заплати на Н. Т. М., ЕГН ********** и Х. Т. М.,
ЕГН ********** и двамата от гр. Русе сумата в размер на по 45 000 лв. за всеки от тях,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на Г. Х. М.а,
починала на 10.02.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 10.02.2013 г. до
окончателното плащане, както и сумата в размер на 6 922.50 лв. разноски за производството.
Със същото решение са отхвърлени предявените искове за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане за сумите над 45 000 лв. до размер на 60
000 лв. за всеки ищец, като неоснователни. С решението е осъдено ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс груп“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ****** да
заплати на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Канев“ АД, гр.
Русе 90 000 лв. застрахователно обезщетение и 5 000 лв. разноски.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от Университетска многопрофилна
1
болница за активно лечение „Канев“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Русе, ********, представлявано от доц. д-р А. П. – изп. директор, чрез
юриск. С. А. против Решение № 196/31.05.2019 год., постановено по гр. д. № 84/2018 г. по
описа на Окръжен съд – Русе.
В същата се прави оплакване, че обжалваното решение е неправилно и необосновано,
като постановено при неправилно приложение на процесуалните правила и неточно
приложение на материалния закон. Излага се, че първоинстанционният съд обсъдил
основните факти противоречиво. Избирателно и нелогично ценил някои от заключенията на
съдебно-медицинската експертиза, а част от тях въобще не обсъдил, без аргументи, защо не
ги цени. Първоинстанционният съд бил приел за установено, че служители на УМБАЛ
„Канев“ АД с действията си са причинили на ответниците неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането - смъртта на тяхната майка. Неправилен бил изводът на съда, че
поведението на специалисти при ответника е противоправно, тъй като е в нарушение на
принципни правила за лечение, установени в медицината, както и с оглед липсата на
доказателства, които да оборват установената в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД презумпция. Мотиви на
съда в това отношение липсвали и в тази връзка било допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. В решението не били обсъдени доказателства, представени
от ответника по отношение провеждането на високоспециализирано изследване в
съответствие с медицинския стандарт по Гастроентерология, както и заключението на
вещите лица във връзка с това. Не била доказана противоправност, тъй като не била
обсъдена необходимостта от извършване на високоспециализирано изследване, макар
същата да е поставена като конкретен въпрос към вещите лица в изготвената и приета СМЕ.
Било установено със събраните гласни и писмени доказателства, че Г. М.а е приета в
лечебното заведение по спешност с приемна диагноза „Остър панкреатит“, а извършеното
диагностично терапевтично изследване било проведено при показания на пациентката за
това. В решението било налице неразбираемост и противоречие между установеното с
приетите по делото доказателства и изводът за противоправност на медицинските
специалисти. Считат, че категорично били оборени твърденията на ищците, че изследването
ЕРХПГ било извършено некачествено и в нарушение на медицинските правила, като по
време на изследването лекарят-специалист е причинил лезия (разкъсване) с размери 5 мм на
дуоденалната лигавица, тъй като поради липса на опит и специални умения не бил
установил пробива и не бил предприел необходимите действия за хирургична намеса и
отстраняване на разкъсването на лигавицата, което от своя страна според ищците довело до
„отключване на панкреатит” в рамките на следващите 24 часа. По отношение на
проведената ЕРХПГ съдебно-медицинската експертиза посочвала, че алгоритмът на
проведената ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография бил спазен и съобразен с
утвърдената методика. Проведени били предварителни изследвания на ПКК, хемостазни
показатели, биохимия, ЕКГ, консултация с кардиолог, ултразвуково изследване,
рентгенография. Въпреки това първоинстанционният съд бил приел противоправност на
действията на медицинските специалисти. Счита се, че извършената диагностично-
2
терапевтична процедура била правилно приложена, като метод с най-големи диагностични
възможности при заболявания на жлъчно-панкреасната система, за директен оглед на
дуоденалната лигавица на папила Фатери, както било прието в СМЕ, като при този метод
освен да диагностицира, лекарят имал възможност и да извърши папилотомия, която в
случая е била необходима, поради установената стеноза. Неоснователно и недоказано било
ищцовото твърдение, че д-р Н. е следвало да направи фиброгастроскопия, а не ЕРХПГ.
Вещите лица в съдебно заседание били посочили, че рисковете и при двата метода са
еднакви, а подходът в конкретния случай е правилен. Твърди се още, че съдът не кредитирал
доказателствата, свързани с навременните действия на специалистите, след влошаване
състоянието на пациентката, но извеждал извод за противоправност на действията. Според
съда липсвало информирано съгласие на пациентката, но никъде не се посочвало защо това
съгласие следва да е писмено и изрично. Също така не било налице обсъждане на безспорно
установения факт, че писмено информирано съгласие за лечението на пациентката има.
Неправилен бил изводът на съда, че в случая била налице причинна връзка между
настъпилата смърт и действията на медицинските специалисти. От събраните по делото
писмени и гласни доказателства се установявало, че приложеното лечение било
своевременно, качествено и по правилата на добрата медицинска практика. Извършената
диагностично-терапевтична процедура била правилно приложена, като метод с най-големи
диагностични възможности при заболявания на жлъчно-панкреасната система за директен
оглед на дуоденалната лигавица на папила Фатери, както било прието в заключението на
вещите лица. Процедурата била извършена при спазване на медицинските стандарти – този
факт бил посочен в заключението на вещите лица. Излага се, че причината за смъртта на Г.
М.а била полиорганна недостатъчност, настъпила в хода на лечението на реактивен
хеморагичен, преминал в некротичен панкреатит с перитонит и двустранна пневмония.
Касаело се за реактивен пост-ЕРХПГ панкреатит с възпаление на коремницата (перитонит) и
разпространение на възпалителния процес със засягане на белите дробове. Както били
посочили вещите лица, в случая панкреатитът е своевременно диагностициран при
извършената лапароскопска интервенция, на 24-я час от ЕРХПГ, след което е започнало
хирургично и медикаментозно лечение, с интензивно наблюдение. Излага се още, че съдът
не кредитирал изготвената СМЕ, не обсъдил голяма част от въпросите по нея и не се
мотивирал защо не взема отношение по приетото доказателство. Независимо от
категоричните отговори на вещите лица от СМЕ, потвърждаваща липсата на
противоправност в действията на специалистите на ответника, съдът не коментирал
конкретно отговорите на експертите, както относно наличието на показания за
предприемане на незабавни действия по извършване на изследването, така и относно
спазването на всички утвърдени от науката и практиката методи и технологии за
извършване на панкреатографията, така и относно това, че е избран най-добрият метод за
изследване и в същото време е предприето адекватно лечение, включително и
папилосфинктеротомия. В мотивите на обжалвания съдебен акт, съдът коментирал
констатациите на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ – като пълни, ясни и изготвени
от компетентни вещи лица, а те нямали задължителен характер, още повече, че категорично
3
противоречали на приетото и неоспорено заключение на вещите лица по делото. На
следващо място, съдът бил определил съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пациентката на 1/4, но без мотиви. Неправилно бил определил обезщетението по размер.
Неправилно бил определен и видът на вредите. Като се изключи определеният процент
съпричиняване, съдът бил уважил изцяло предявените от ищците искове. В тази част на
решението нямало достатъчни мотиви как е формирано вътрешното убеждение на съда за
уважаване на исковете в пълен размер.
Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт и да се постанови друг, с
който да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от Н. Т. М.,
ЕГН ********** от гр. Русе, ******** и Х. Т. М., ЕГН ********** от гр. Русе, *********, и
двамата със съдебен адрес: гр. Русе, **********, чрез адв. Р. Х. от АК - Русе.
В същият се излага, че обжалваното решение е правилно, обосновано и
законосъобразно. Излага се, че съдът точно, ясно и недвусмислено описал фактическата
обстановка, като въз онова на това били направени правилни и обосновани изводи за това,
че медицински специалисти на ответното дружество с действията си са причинили на
ищците неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, които са
пряка и непосредствена последица от причиненото от тях увреждане на здравето на майка
им, довело до смъртта й. Твърди се, че исковете били предявени срещу работодателя на
лекарите, осъществили лечението на Г. М.а, като отговорността на юридическото лице е
ангажирана по реда на чл. 49 от ЗЗД. Установено било, че по повод на възложената от
работодателя работа, лицата на които тя е възложена, са причинили вреди на ищците.
Безспорно било установено, че майката на ищците е починала на 10.02.2013 г. в ответната
болница с диагноза „Остър некротичен панкреатит“. От заключението на СМЕ и доклада на
Изпълнителна агенция Медицински одит се установявало, че непосредствената причина за
смъртта на майката на ищците Г. М.а е полиорганна недостатъчност, настъпила в хода на
лечението на реактивен хеморагичен, преминал в некротичен панкреатит с перитонит и
двустранна пневмония-реактивен пост ЕРХПГ. Според вещите лица при пациентката се е
развило това усложнение вследствие на манипулацията в областта на жлъчно
панкреатичната система, след проведена ЕРХПГ. Изследването било извършено без
информираното съгласие на пациента. По делото не били събрани доказателства на М.а да е
било разяснено в какво се състои този метод на ендоскопско изследване под рентгенов
контрол, какво налага извършването му и какви са възможните последици – 30 % от
пациентите развивали панкреатит. Увреждащото бездействие се изразявало в неизпълнение
на задължението на лекаря да предостави на пациентката по подходящ начин, в подходящ
обем и своевременно, т.е. преди извършване на процедурата ЕРХПГ информация за същата
като високорискова, високоспециализирана, инвазивна, която прераства в терапевтична; да
разясни на достъпен език вариантите на диагностициране и видовете възможно лечение на
заболяването й панкреатит: консервативно; възможни алтернативни методи на ЕРХПГ:
компютърно томографско; с магнитен резонанс, ендоскопска ехография, която се извършва
4
във високоспециализирани клиники. Твърди се, че съдът бил мотивирал убедително и в
достатъчна степен противоправността на деянието, а именно че лечението и диагностиката
се намирали в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и
технологии, с утвърдените медицински стандарти и с основните принципи на правото на
медицинска помощ – своевременност, достатъчност и качество. Противоправността на
деянието се установявала и от липсата на доказателства за необходимост от процесното
изследване - високоспециализирано и високорисково. Правилен бил и изводът на съда, че
както от СМЕ, така и от доклада на ИА „МО“, се установявала причинно следствена връзка
между извършената ЕРХПГ и настъпилата смърт на майката на въззиваемите. Не се
установявала необходимост от извършването на това високоспециализирано изследване, тъй
като нямало показания за това. Правилно първоинстанционният съд бил приел за доказано
противоправно действие или бездействие на служители на УМБАЛ „Канев“ АД. Обосновано
бил приет процентът на съпричиняване от страна на пациентката, като били изложени
мотиви, както и в достатъчна степен съдът бил обосновал и размерът на дължимото
обезщетение.
С Решение № 90/09.04.2020 г., постановено по в. гр. д. № 300/2019 г. по описа на
Апелативен съд – Велико Търново е отменено Решение № 196/31.05.2019 год., постановено
по гр. д. № 84/2018 г. по описа на Русенски окръжен съд, като са отхвърлени предявените
искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от Н. Т. М. и Х. Т. М., и двамата от
гр. Русе против „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Канев““ АД,
гр. Русе за заплащане на сумите по 60 000 лв. на всеки един от двамата ищци,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, както и за законната лихва върху
тези главници, считано от 10.02.2013 г. до окончателното им изплащане. Решението е
постановено при участието на третото лице-помагач „Застрахователно акционерно
дружество Булстрад Виена иншурънс груп“ АД, гр. София. С решението са осъдени Н. Т. М.
и Х. Т. М., и двамата от гр. Русе да заплатят на „Университетска многопрофилна болница за
активно лечение „Канев“ АД, гр. Русе сумата 2 400 лв., направени разноски по делото в
двете инстанции.
С Решение № 111/07.07.2021 г., постановено по гр.д. № 2884/2020 г. по описа на
Върховен касационен съд на Република България, ІІІ г.о. е отменено Решение №
90/09.04.2020 г., постановено по в.гр.д. № 300/2019 г. по описа на Апелативен съд – Велико
Търново и делото е върнато за разглеждане от друг състав на Апелативен съд – Велико
Търново.
В решението на касационната инстанция са дадени задължителни указания за
изясняване на противоречията между доклада на Изпълнителна агенция „Медицински одит“
и заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза, включително чрез
използване на специализираните знания на вещи лица, отстраняване непълнотата в
медицинската експертиза, включително чрез допускане на допълнителна медицинска
експертиза в хипотезата на чл. 201 от ГПК.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
5
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.
Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е
разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал.
1 и 2 от ГПК.
При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения,
които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира,
че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят
нищожност или недопустимост на същото.
Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите
на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно
правомощията си, приема за установено следното от фактическа и правна страна, във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за
неправилност на първоинстанционното решение – арг. от чл. 269, изр. второ от ГПК, поради
което следва да се произнесе само в пределите на наведените доводи във въззивните жалби,
а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна
разпоредба.
Първоинстанционният съд е приел за установено, че служители на УМБАЛ „Канев“
АД с противоправните си действия, които били в нарушение на принципни правила за
поведение, установени в медицинската практика са причинили на ответниците
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането - смъртта на тяхната майка.
На 17.01.2013 г. Г. Х. М.а - майка на ищците, посетила Спешно отделение при
УМБАЛ „Канев“ АД, като при прегледа съобщила за болки в корема след диетична грешка.
Насочена е към гастроентереолог в планов порядък.
На 30.01.2013 г. М.а постъпила в Хирургично отделение при УМБАЛ „Канев“ АД за
лечение със следните оплаквания: тежест в горната част на корема, затруднено преглъщане
и анемичен синдром. Извършена била рентгенограма на бял дроб, като не е установена
патология. Също така е извършена и ехография на коремни органи, като е поставено
заключение: Синдром на екстрахепатална холостаза. Чернодробен хемангион. Направено е
и имунохематологично изследване.
След анамнезата снета по данни на пациента и след преглед на М.а била поставена
диагноза: Панкреатитис акута.
На 31.01.2013 г. е насочена за фиброгастроскопия. Такава не е извършена.
Във връзка с поставената диагноза на 31.01.2013 г. било извършено
високоспециализирано изследване - ендоскопската ретроградна холангио-пенкреато-графия
6
(ЕРХПГ). При него са констатирани интра и екстрахенатални жл. пътища, холедох и д.
панкреатикус; след направена папилотомия к. м. премина в тънки черва. Описано е, че при
изследването се достигна до папила Фатери, разположена на обичайно място, с изразена
стеноза на орифициума, който не пропусна контраст – проведена ПТ и дренаж. Направено е
заключение: Стенозиращ папилит.
На 01.02.2013 г., след изследването, М.а се оплаква от болки в корема и е с увредено
общо състояние, след което е извършена диагностична лапароскопия.
На 02.02.2013 г. общото й състояние е крайно тежко и на близките й е обяснено, че
трябва да й се направи Трахеоктомия, за което те дават съгласие. През следващите дни са
извършени множество реанимационни мероприятия и лапароскопски операции,
включително Трахетомия на 07.02.2013 г. На 10.02.2013 г., в 9.50 ч., е констатирано рязко
влошаване на състоянието, хемодинамичен срив, извършена е нова операция. Следва
летален изход.
От приетите медицински документи е видно, че при анамнезата пациентката е имала
оплаквания от болки в горния етаж на корема, гадене и позиви за повръщане, получени след
диетична грешка. Във връзка с оплакванията е насочена за ЕРХПГ на 31.01.2013 г. След
изследването, болковите оплаквания и диспептичния синдром се засилват. Това са данни от
предаутопсионната епикриза. Поради засилване на оплакванията е извършена нова
операция. В предаутопсионния протокол е посочена окончателна диагноза остър некротирал
панкреатит, перитонит и некроза на дебелото черво. Посочено е придружаващо заболяване -
хипертония.
В Аутопсионен протокол № 39/11.02.2013 г. на Г. Х. М.а от УМБАЛ „Канев“ АД е
констатирано: Клинична диагноза: Панкреатитис акута некротиканс. Флегмона
ретроперитоеалис. Перитонитис циркумскрипта. Некрозис колонис. Интоксикацио.
Полиорганна недостатъчност. Хидроторакс билатералис. Инсуфициенцио кардио –
пулмуналис акута. Хепертонична болест – сърдечна хорма. Като причина за смъртта е
посочен – остър некротичен панкреатит. Като резултат от обдукцията се отчита съвпадение
между клинична и патологоанатомична диагнози относно основното страдание.
Не е спорно по делото, че за процесния период ответното дружество е имало
сключена Застраховка „Професионална отговорност на лекари и медицински персонал“ –
групова по застрахователна полица № **********L00078/18.10.2012 г. със срок на
валидност от 00:00 ч. на 20.10.2012 г. до 24:00 ч. на 19.10.2013 г. с „Застрахователно
акционерно дружество Булстрад Виена иншурънс груп“ АД, гр. София.
В представения и приет по делото Доклад на „Изпълнителна агенция „Медицински
одит“ (л. 327 - 328) са направени констатации, че: 1) извършената ЕРХПГ е била медицински
необоснована и е била извършена без информирано съгласие на пациента; 2) съществува
причинно следствена връзка между проведената ендоскопска ретроградна холангио-
панкреато-графия и развитието на пост-ЕРЦПГ панкреатит; 3) след развитието на
клиничната картина на острия панкреатит е проведено адекватно лечение, съобразно
полученото усложнение и приетите алгоритми за поведение и лечение при остър
7
панкреатит; 4) от проведената патоанатомична аутопсия е отчетено съвпадение между
клиничната и патологоанатомичната диагноза.
В изпълнение на задължителните указания на касационната инстанция за изясняване
на противоречията между доклада на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ и
заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза, бе допусната допълнителна
комплексна медицинска експертиза в хипотезата на чл. 201 от ГПК.
От заключението на допълнителната комплексна съдебно – медицинската експертиза
(П. С. – коремен хирург в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив; Д. К., дм, Началник на
отделение по Съдебна медицина при МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД, гр. Габрово и Д. Д. К. -
Ф., завеждащ Гастроентерологично отделение в МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов” - Велико
Търново), неоспорена от страните и приета като доказателство по делото се установява, че
отразените в медицинските документи субективни оплаквания, обективни клинични данни
(физикален преглед - общ и локален статус на болната), параклинични изследвания (кръвни
тестове, образни изследвания) и консултации при приемането и болничния престой на
пациентката, преди ендоскопската манипулация, не отговорят на описаните в
литературния обзор, цитиран в експертизата, класически прояви (субективни и обективни
симптоми, кръвни тестове, образни изследвания) на дори най-честата, лека форма
(интерстициален, едематозен) панкреатит, поради което липсват обективни клинични
данни да се постави диагноза „Остър панкреатит”. Дават заключение, че в
диференциално-диагностичен план, при съобщените от пострадалата симптоми и
диагностични данни, извършването на ЕРХПГ е било показано. Вещите лица дават
заключение, че в представените по делото документи, няма данни за взето информирано
съгласие от М.а за ЕРХПГ изследване. Дават заключение, че решението за извършване на
диагностично-лечебна процедура се взема „при леглото на болния”. Конкретно,
ехографските данни за екстрахепатална холестаза от 30.01.2013 г., като се вземат предвид и
клинико-лабораторните данни за чернодробно увреждане (вероятна интрахепатална
холестаза), правят изследването наложително с потенциален преход в терапевтично.
Заключават, че методът ЕРХПГ е правилно избран, като единствен диагностичен метод с
възможност за преминаване в терапевтичен - папилосфинктеротомия при установена
механична или функционална непроходимост. Дават заключение, че ЕРХПГ в конкретния
случай, съгласно протокола, е извършена при спазване на утвърдените методи и правила.
Вещите лица дават заключение, че методи за диагностика са: КТ, абдоминална ехография,
ЯМР и ЕРХПГ (при който има възможността едновременно с диагностиката да се осъществи
и терапевтична манипулация), като поясняват, че ЯМР изследването към годината на
инцидента много рядко се използва, само в добре оборудвани клиники с подготвени
специалисти по методиката. Заявяват, че всички събрани данни сочат за развитие на
постендоскопски реактивен панкреатит. Заключението им е, че некротичните процеси са
пряко следствие от развилия се тежък панкреатит и не са свързани с установената лезия.
Като причина за смъртта на пострадалата са посочили тежкият остър панкреатит, довел до
интоксикационен синдром и полиорганна недостатъчност. Панкреатитът е усложнение на
8
извършената ЕРХПГ (по литературни данни и стандарти вероятността е до около 5 % от
случаите), поради което пряка връзка с извършените по отношение на нея медицински
дейности в УМБАЛ Русе АД през периода 30.01.2013 г. — 10.02.2013 г. не може да има.
Относно въпроса - изпълнени ли са от болницата изискванията на действащия към
31.01.2013 г. медицински стандарт по „Гастроентерология“, в частта му относно
квалификация на изпълнителя на ЕРХПГ; наличие на високоспециализирана ендоскопска
апаратура и наличие на болнична структура от съответното ниво на компетентност, в която
да се извърши този вид високоспециализирано диагностично изследване към 31.03.2013 г.,
дават заключение, че изискванията са изпълнени (при договорни взаимоотношения с НЗОК
изпълнението на стандарт 3 ниво на компетентност по ендоскопска диагностика и терапия е
задължително). Нивото включва компетентност за извършване на ЕРХПГ, получена след
обучение в клиники по гастроентерология.
Във връзка с изясняване на противоречията между доклада на Изпълнителна агенция
„Медицински одит“ и заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза,
прието от първоинстанционният съд, вещите лица дават заключение, че отговаряйки на
въпросите не са се ръководили от предишни мнения на други експерти или на други
констатации, а са отговаряли съгласно медицинската наука, без да бъдат повлияни от други
мнения, визирайки становището на ИА „МО“. Не оспорват заключението в становището на
ИА „МО“, че е налице причинно-следствена връзка между извършеното
високоспециализирано и високорисково изследване ЕРХПГ с настъпилия летален изход при
пациента, но само ако се касае за развил се остър панкреатит. В случая не е имало клинико-
лабораторни показания за остър панкреатит, а за наличие на дисфункция на Oddi. Налице
били симптоми на билиарна дискинезия, поради което извършването на ЕРХПГ е било
показано. Отделно от това заявяват, че при това изследване - ЕРЦПГ е възможно
усложнение, което е регистрирано научно при обследване на многобройни такива случаи и е
с честота до около 5 %, а в последните изследвания до 30 %, но за неапатичен панкреатит
(при смъртност под 1 %). Необходимостта за решение за това изследване се взема „при
леглото на пациента“, като в случая конкретните ехографски данни за екстрахапетална
холестаза от 31.01.2013 г., като се вземат предвид и клинично-лабораторните данни за
чернодробно увреждане правят изследването наложително с потенциален преход за
терапевтично. В този смисъл вещите лица дават заключение, че методът ЕРХПГ е правилно
избран като единствен диагностичен с възможност за преминаване съм терапевтичен –
папилосфинктеростомия при установена механична или функционална непроходимост.
Вещите лица дават заключение, че независимо, че пациентът е приет в Хирургично
отделение, всеки пациент, при който няма показания за остро хирургично лечение, той се
консултира от най-близката специалност, към което заболяване е работната диагноза, като в
случая най-близкото е консултация с гастроентеролог, поради което ищцата не е следвало да
бъде насочвана към друго отделение. Като допълнение се посочва, че тази диагноза може да
бъде работена равнопоставено в отделение по Гастроентерология и в отделение по
Хирургия. Т.е. хирурзите са достатъчно добре подготвени и могат да се мотивират за това
дали е необходимо да се извърши една едноскопска ревизия на жлъчните пътища, защото
9
ендоскопската ретроградна холангиопанкреатография цели точно това и, за да се пристъпи
към подобно действие се стъпва на базата на клиничното състояние на пациентката,
оплакванията, така, че тази клинична пътека не изисква 100 % консултация с
гастроентеролог, за да се извърши това изследване. Заявява се, че твърдяната от ищците и
посочена в заключението на ИА „МО“ диагноза „Остър панкреатит“ е била само работна
(приемна) диагноза, която не е задължително да бъде окончателна, доколкото в
медицинската практика се работи с приемна, работна и окончателна диагнози, в случая тази
приемна диагноза се трансформирала в друга - хипотеза за дисхемизия на сфинктера на Од.
Установява се, че нито ехографията, нито скенера може да докаже стеноза в областта на
папилата, като скенера в този случай са използва повече за отхвърляне на други находки,
като онкологично заболяване, което може да доведе до симптоматика в тази област, може да
спомогне за диагноза на наличие на конкременти и камъни в жлъчката или в жлъчните
пътища до някаква степен, но по-скоро изключва всъщност други по-тежки състояния.
Вещите лица твърдят, че макар да не е посочено името на лекаря е налице искане за образно
изследване за насочване на пациентката за ЕРХПГ. От поясненията на вещите лица в с.з. се
установява, че ЕРХПГ е изключително сложно изследване и към него се пристъпва тогава,
когато от диагностичната манипулация може да се превърне в терапевтична. Така било
процедирано и в конкретния случай, тъй като било описано, че след осъществяване на
ЕРЦПГ при първи опит за канюлиране контрастно вещество не е попаднало в жлъчните
пътища, то е изтекло към дуоденума, след осъществяване на папилосфинктеротомия и
контрастиране, жлъчните пътища са се контрастирали, след което контрастното вещество е
постъпило в тънкото черво, което значи, че е осъществена една успешна ендоскопска
манипулация с терапевтичен ефект.
Установява се и, че не е налице противоречие във факта, че няма показания като
екстрахепатална холестаза, или запушване на жлъчните пътища за ЕРЦПГ или ЕРХПГ, но
според вещите лица дискинезия на жлъчните пътища и не само това, извън поставената
диагноза най-често водят до извършване на точно това изследване.
Вещите лица поясняват в с.з., че след диагностичната процедура, която преминава в
терапевтична, а именно ЕРЦПГ има едно усложнение, което е макар и в малък процент е
очаквано и възможно. Не се наблюдават технически грешки при извършване на
манипулацията или процедурни грешки, но за съжаление е настъпило това усложнение и то
наистина е довело пряко до смъртта, т.е. има връзка между самата процедура ЕРЦПГ и
настъпилата смърт, но не извършването на самата процедура, а настъпилото усложнение е
довело до смъртта. Същите дават заключение, че има описано (без детайли) при аутопсията
разкъсване/срязване на лигавицата в областта на papilla Vateri, но няма увреждане на
стената в цялата й дебелина (перфорация). Категорично вещите лица заявяват, че
некротичните процеси са пряко следствие на развилия се тежък панкреатит и не са свързани
с установената лезия. В случая нямало некроза, породена от манипулацията. Имало некроза,
която е породена от развилия се възпалителен процес и отделяне на тези ензими, като
патология всъщност на всеки един панкреатит в една или друга степен. И тази некроза с
10
тежко засягане не само на панкреаса, но и на околните тъкани и органи, която се развива
вече впоследствие именно с тази тежка форма на панкреатит, тя е довела до смъртта.
Пред първоинстанцинния съд са събрани гласни доказателствени средства, които
настоящата инстанция намира за логични, непротиворечиви и правдоподобни.
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и петитума на същата, съдът
счита, че субективно предявените искове за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди са с правно основание чл. 49, ал. 1 във връзка с чл. 45, ал. 1, във връзка с чл. 51, ал. 1
от ЗЗД и чл. 52 от ЗЗД.
Не е спорно, че ищците Н. Т. М. и Х. Т. М., са синове на Г. Х. М.а, починала на
10.02.2013 г.
Страните не спорят също, че Г. М.а е лекувана от медицински служители на ответната
болница.
Спорен въпрос е дали поведението на лекуващите лекари е противоправно.
Ищците твърдят, че извършеното високоспециализирано изследване е възложено на
лекар, без необходимата специалност и квалификация, в противоречие с утвърдените
медицински стандарти и в нарушение на основните принципи на правото на достъпна
медицинска помощ: качество, своевременност и достатъчност, поради което представлява
противоправно деяние, както и че същото е извършено некачествено, което било нарушение
на чл. 81, ал. 2, т. 1 от ЗЗ. Отделно от това бил нарушен и принципа на зачитане на правата
на пациента (чл. 81, ал. 2, т. 4 от ЗЗ), доколкото не било получено необходимото
информирано съгласие на пациента, което представлявало нарушение на чл. 88, ал. 1 от ЗЗ.
Разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД съдържа по императивен начин общата забрана да
не се вреди другиму. Нарушението й поражда отговорност на причинителя да заплати
обезщетение, което на основание чл. 51, ал. 1 от ЗЗД обхваща всички вреди пряка и
непосредствена последица от увреждането. Вреда по смисъла на нормата е всяка
неблагоприятна последица за признати и защитени от закона права и интереси на увредения,
които могат да бъдат имуществени и/или неимуществени. Непозволеното увреждане е
сложен юридически факт, а пораждането на деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД е
предпоставено от настъпването на следния фактически състав: 1) противоправно деяние -
действие и/или бездействие на извършителя, 2) настъпила вреда, 3) причинно-следствена
връзка между деянието и вредата и 4) вина, подлежащи на установяване от увредения,
претендиращ обезвреда, при условията на главно и пълно доказване. Обединяващият
елемент на всички останали, за да е налице фактическия състав на непозволеното
увреждане, е причинната връзка. Тя не се предполага, а също следва да се докаже от
увредения (в този смисъл е Решение № 370/11.11.2011 г. по гр. д. № 1740/2010 г. на ВКС на
РБ, IV г. о.). За да възникване отговорността по посочения законов текст е необходимо да се
установи по несъмнен и категоричен начин кумулативното наличие на описаните
предпоставки. Обективните елементи от състава на деликта следва да се докажат от ищците,
по аргумент от чл. 154, ал. 1 от ГПК, като субективният елемент се приема за доказан при
11
липсата на ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция съгласно чл. 45,
ал. 2 от ЗЗД - вината на извършителя се предполага. В тежест на ответника е оборването на
тази презумпция.
Най-напред следва да се установи има ли противоправно поведение, тъй като само
при наличието му, стои въпросът за обезщетяване на вредите от отговорното лице (респ. и за
причинната връзка). За да е налице противоправно поведение, то следва да е предприето
въпреки установена в закон забрана за неговото извършване, която забрана охранява
абсолютни субективни права, като изводът за противоправността представлява правна
преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на
действащите разпоредби. Противоправността се изразява в такова поведение (действие или
бездействие) на дееца, което засяга чужди субективни права, а причинната връзка е
необходимо закономерно следствие на конкретното деяние с вредоносен резултат.
Според нормата на чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. Уредената от цитираната норма отговорност е безвиновна и възниква тогава, когато
лицето, на което е възложена определена работа, е причинило непозволено увреждане при и
по повод извършването на последната. Отговорността на възложителя на работата в
хипотезата на чл. 49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия и се поражда при
наличие на следните кумулативни предпоставки: настъпили вреди; вредите са причинени от
поведението на лице, на което отговорният по реда на чл. 49 от ЗЗД е възложил работа;
поведението на лицето, на което е възложена работата е противоправно и вредите са
причинени при или по повод изпълнението на възложената работа. В този смисъл са ППВС
№ 7/1958 г., ППВС № 9/1966 г. и ППВС № 4/1975 г.
Изследвайки елементите от фактическия състав на чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД за
ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на болницата, настоящата
инстанция приема, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени, тъй като по делото не
е установено и доказано противоправно поведение (респ. лекарска грешка) на лекарския
екип, извършил лечението, от което ищците твърдят, че са произтекли неимуществени вреди
за тях, вследствие смъртта на тяхната майка. Посочено е, че на 17.01.2013 г. Г. Х. М.а
посетила Спешно отделение при УМБАЛ „Канев“ АД, като при прегледа съобщила за болки
в корема след диетична грешка, като е насочена е към гастроентереолог в планов порядък.
На 30.01.2013 г. М.а постъпила в Хирургично отделение при УМБАЛ „Канев“ АД за лечение
със следните оплаквания: тежест в горната част на корема, затруднено преглъщане и
анемичен синдром. Във връзка с поставената диагноза на 31.01.2013 г. било извършено
високоспециализирано изследване - ендоскопската ретроградна холангио-пенкреато-графия
(ЕРХПГ). Направено е заключение: Стенозиращ папилит. На 01.02.2013 г., след
изследването, М.а се оплаква от болки в корема и е с увредено общо състояние, след което е
извършена диагностична лапароскопия. На 02.02.2013 г. общото й състояние е крайно
тежко. През следващите дни са извършени множество реанимационни мероприятия и
лапароскопски операции, включително Трахетомия на 07.02.2013 г. На 10.02.2013 г., в 9.50
12
ч., е констатирано рязко влошаване на състоянието, хемодинамичен срив, извършена е нова
операция. Следва летален изход.
В случая, страните не спорят по факта, че именно УМБАЛ „Канев“ АД е възложило
на лекарския екип, посочен в медицинските документи да извърши процесното
високоспециализирано изследване и последващото лечение по отношение на М.а, поради
което и наследниците на същата се явяват надлежно процесуални легитимирани по
предявения иск.
Според настоящия състав на въззивната инстанция, установеното по-горе от
фактическа страна предпоставя извод, че в конкретния случай не се установи
кумулативното наличие на посочените елементи от фактическия състав на деликта. От тези
елементи се установи безсъмнено, че приложеното лечение на 31.01.2013 г. -
високоспециализирано изследване - ЕРХПГ, в конкретния случай, не само е било
показано, но и наложително, като е било извършено от лекарският екип, работещ УМБАЛ
„Канев“ АД, гр. Русе. Установи се, че ищците са претърпели неимуществени вреди с голям,
неизмерим интензитет, изразяващи се в страдания, вследствие на едно от най-тежките
житейски събития – загубата на своята майка (показанията на св. Силвия Славчева и св.
Силвия Върбанова).
В случая обаче не е налице причинно-следствена връзка между приложеното лечение,
извършено от лекари в болницата въззиваем и настъпилите вреди за въззивниците.
Съдът приема, че М.а е била пациент на УМБАЛ „Канев“ АД, гр. Русе по смисъла на
чл. 84 от ЗЗ, доколкото тя е потърсила и й е била оказана медицинска помощ, независимо от
конкретните действия, манипулации и оперативни интервенции, които са били извършени,
като регистрацията на определено лице като пациент се извършва с негово информирано
съгласие, освен в случаите, посочени в закон.
Съвкупният анализ на всички приобщени по делото доказателства, според въззивната
инстанция изключват извод за противоправност на поведението на лекарския екип при
проведеното лечение, както и за виновност на това поведение.
Те навеждат на единствено обосновано заключение, че проведеното лечение в
ответното дружество е адекватно и съобразено с установените медицински стандарти.
Установените по делото факти сочат, че при постъпването на М.а в ответната болница
й бил извършен преглед, снета анамнеза по данни на пациента, назначени изследвания –
ПКК, хемостазни показатели, биохимия, ЕКГ, консултация с кардиолог, ултразвуково
изследване, рентгенография и др.
Изводите на комплексната съдебно-медицинската експертиза и на комплексната
съдебно-медицинска експертиза, изслушани в първоинстанционното и въззивното
производство е, че действията на медицинските лица са следвали лечебния алгоритъм –
ЕРХПГ в конкретния случай, съгласно протокола, е извършена при спазване на утвърдените
методи и правила. Установява се, че методът ЕРХПГ е правилно избран, че при това
изследване ЕРЦПГ е възможно усложнение, усложненията са диагностицирани навреме и
13
медицинските действия за тяхното овладяване са били адекватни, не се наблюдават
технически грешки при извършване на манипулацията или процедурни грешки, но за
съжаление е настъпило това усложнение и то наистина е довело пряко до смъртта, т.е. има
връзка между самата процедура ЕРЦПГ и настъпилата смърт, но не самата извършено
процедура, а настъпилото усложнение е довело до смъртта. Категорично се установи, че
некротичните процеси са пряко следствие на развилия се тежък панкреатит и не са свързани
с установената лезия. В случая нямало некроза, породена от манипулацията. Имало некроза,
която е породена от развилия се възпалителен процес и отделяне на тези ензими, като
патология всъщност на всеки един панкреатит в една или друга степен. И тази некроза с
тежко засягане не само на панкреаса, но и на околните тъкани и органи, която се развива
вече впоследствие именно с тази тежка форма на панкреатит и тя е довела до смъртта.
С оглед противоречията между доклада на Изпълнителна агенция „Медицински одит“
и заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза, пред
първоинстанционния съд, вещите лица дават заключение, че не оспорват заключението в
становището на ИА „МО“, че е налице причинно-следствена връзка между извършеното
високоспециализирано и високорисково изследване ЕРХПГ с настъпилия летален изход при
пациента, но само ако се касае за развил се остър панкреатит. Заявяват, че при пациента не е
имало клинико-лабораторни показания за остър панкреатит, а за наличие на дисфункция на
Oddi. Т.е. това изследване е било показано и наложително (Вж. заключението на КСМЕ и
обясненията на в.л. в с.з.).
В нормата на чл. 79 от ЗЗ е предвидено, че медицинската помощ в Република
България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика
методи и технологии. Съгласно разпоредбата на чл. 80 от ЗЗ качеството на медицинската
помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за
лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по
реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална
медицина. Правото на медицинска помощ се осъществява при прилагането на основни
принципи, между които са своевременност, достатъчност и качество на тази помощ (чл. 81,
ал. 2, т. 1 от ЗЗ). С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че противоправно е всяко
поведение на лекар, което се намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и
практика методи и технологии, с утвърдените по визирания ред медицински стандарти в
съответната област, в случая „Гастроентерология“ и с визираните основни принципи на
правото на медицинската помощ - своевременност, достатъчност и качество.
Установеното по-горе води до извода, че медицинската помощ, указана от ответното
лечебно заведение при проведеното лечение отговаря на изискването на чл. 79 от ЗЗ –
осъществена е чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и
технологии. Тя е осъществена и при прилагане на установения ред от специалната Наредба
№ 25 от 29.06.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Гастроентерология“ (отм.) –
действала към момента на извършваните медицински дейности. Осъществена е и при
спазване изискването на чл. 88 от ЗЗ, предвид че М.а е била своевременно уведомена за
14
целите на лечението й, алтернативите за това и очакваните резултати и прогнози.
Това е така, тъй като при постъпване на ищцата в лечебното заведение същата е
подписала информирано съгласие (л. 27 от д.), вкл. и относно предлаганите диагностично-
лечебни методи (т. 1 от декларацията), каквото е извършеното високоспециализирано
изследване - ЕРХПГ. От друга страна, съгласно чл. 89, ал. 1 от ЗЗ, информацията по чл. 88 и
информираното съгласие се предоставят в писмена форма само при хирургични
интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични методи,
които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в
съзнанието му. От заключението на комплексната СМЕ и представената медицинска
документация се установява, че никоя от тези предпоставки не е налице – не е налице
хирургична интервенция; изследването не се прави под обща анестезия (само повърхностна
седатация – Вж. Фиш за еднотерапевтични процедури № 39/31.01.2013 г. – л. 208 - гръб); не
се касае за инвазивни и други диагностични и терапевтични методи, които водят
едновременно до повишен риск и за живота, и за здравето или пък до временна промяна в
съзнанието му.
В Решение № 255/18.03.2021 г. по гр. д. № 985/2020 г., IV г. о., ГК по описа на ВКС
на ПБ се приема, че изпълнението на тези задължения (чл. 86, ал. 1, чл. 88, ал. 1 и чл. 92 от
ЗЗ) гарантират правата на пациента на сигурност и безопасност на диагностичните и
лечебните процедури, провеждани по време на лечението му и правото му да получи ясна и
достъпна информация за здравословното си състояние и методите за евентуалното му
лечение. Съдебната практика отдава значение на действителното, а не на формалното
информиране на пациента и приема, че на установяване подлежи обстоятелството, дали
пациентът би дал съгласието си, ако би бил действително, а не формално информиран. В
случая на М.а са били разяснени последиците от проведеното високоспециализирано
изследване - ЕРХПГ - декларацията на л. 27 от д. Когато пациентът се е съгласил с
определено лечение, диагностичен метод, манипулация или операция, след като е получил
информацията, посочена в чл. 88, ал. 1 от ЗЗ, рискът от възникването на конкретни
усложнения, присъщи за предприетите диагностично-лечебни дейности, преминава върху
него. Когато пациентът не е бил уведомен за обстоятелствата по чл. 88, ал. 1 от ЗЗ или
информираното съгласие не е предоставено според изискванията на чл. 87 - 89 от ЗЗ,
присъщият за конкретната медицинска интервенция риск не се прехвърля върху него и
отговорност за настъпването му ще се носи лекаря/лечебното заведение, макар вредата да не
е настъпила в резултат на друго противоправно поведение, т. е. в резултат на нарушаване на
конкретни медицински стандарти или на правилата за добрата медицинска практика.
В представената по делото декларация (л. 27), М.а е заявила, че е надлежно
информирана от лекуващия лекар за диагнозата и характера на заболяването; целите и
естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата;
потенциалните рискове свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи,
включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други
неудобства; вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на
15
други методи на лечение или при отказ от лечение.
Не се установяват данни лечението на ищцата да е извършено по нестандартен
(неизползван) метод и/или по метод, който не е утвърден от добрата медицинска практика.
По важното в случая е обаче, че не е доказана причинната връзка между
необходимото съгласие и настъпилите последици. Вещите лица от КСМЕ (изслушана пред
въззивната инстанция) дават заключение, че има връзка между самата процедура ЕРЦПГ и
настъпилата смърт, но не защото е извършена самата процедура, а защото е настъпило
усложнението, довело до смъртта. Т.е. в пряката причинна връзка е не извършеното
изследване, а настъпилото в последствие усложнение.
Настоящият състав на въззивната инстанция не споделя заключението на КСМЕ в
частта й, относно информираното съгласие, доколкото в случая наличието или не на взето
информирано съгласие от М.а за ЕРХПГ изследване, е правен въпрос, а не такъв изискващ
специални знания.
Неоснователно е и възражението на ищците, че именно в ответното лечебно
заведение по време на изследването, служителят на ответното дружество е причинил лезия
(разкъсване) – 5 мм на дуаденталната лигавица в областта на папила Фатери, не е предприел
незабавни действия за отстраняване на разкъсването и именно това влошило здравословното
й състояние и в последствие довело до смъртта й. Както посочихме вече по-горе, вещите
лица дават заключение, че има описано (без детайли) при аутопсията разкъсване/срязване на
лигавицата в областта на papilla Vateri, но няма увреждане на стената в цялата й дебелина
(перфорация). Категорично вещите лица заявяват, че некротичните процеси са пряко
следствие на развилия се тежък панкреатит и не са свързани с установената лезия. Вещите
лица поясняват, че в случая няма некроза, породена от манипулацията. Има некроза, която е
породена от развилия се възпалителен процес и отделяне на тези ензими, като патология
всъщност на всеки един панкреатит в една или друга степен. И тази некроза с тежко
засягане не само на панкреаса, но и на околните тъкани и органи, която се е развива вече
впоследствие именно с тази тежка форма на панкреатит и тя е довела до смъртта.
Неоснователно е и възражението на ищците, че д-р Н. не е имал нужната
квалификация за извършване на ЕРХПГ, а лечебното заведение – ниво на компетентност да
извърши това изследване. От заключението на комплексната съдебно-медицинска
експертиза, изслушана от въззивния съд, както и от събраните по делото доказателства се
установява, че д-р Н. е имал компетентност за извършване на ЕРХПГ, получена след
обучение в клиники по гастроентерология, а по ответното на лечебно заведение -
изискванията са изпълнени (при договорни взаимоотношения с НЗОК изпълнението на
стандарт 3 ниво на компетентност по ендоскопска диагностика).
Предвид заключението на комплексната съдебно-медицинската експертиза,
изслушана от въззивната инстанция, не може да се направи извод, че служители на
ответника са извършили нарушения на разпоредбите на чл. 79, 80, 81, 86, 88 и 89 от ЗЗ и на
Наредба № 25 от 29.06.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт
16
„Гастроентерология“ (отм.).
Горното сочи, че поведението на лекарския екип, извършил процесните операции не е
противоправно, а е съобразено с всички нормативни изисквания за съответния медицински
стандарт, вкл. не се установи и да е виновно. Вярно е, че при деликта вината се предполага,
но при оспорването й, каквото в случая е налице, наличието й следва да се установи при
условието на пълно и главно доказване от ищците, а приобщените доказателства в тази
насока не установяват нейното наличие. В обобщение, поради липсата в кумулативна
даденост на всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД не следва да се
ангажира и гаранционно-обезпечителната отговорност на ответното дружество, поради
неустановяването на деликатно поведение от страна на неговите служители (лекари), както
и виновност на това поведение.
По изложените съображения съдът приема, че по делото не се установява да е налице
лекарска грешка или поведение на провелите лечението на М.а лекари, ангажирани по
трудово правоотношение с ответника, в противоречие с утвърдените в медицинската наука
и практика методи и технологии и с медицинските стандарти по „Гастроентерология“.
Горното обуславя извод за липса на противоправно поведение на лекувалите М.а при
лечението й при ответника - УМБАЛ „Канев“ АД, гр. Русе. Не се установява и наличието на
причинна връзка между поведението на лекувалите М.а служители на ответника, съответно
техните действия и бездействия при лечението й. Ето защо съдът приема, че не са се
осъществили два от основните елементи на фактическия състав по чл. 49 във вр. чл. 45 от
ЗЗД и исковете с цитираното основание подлежат на отхвърляне.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че предявените от Н. Т. М. и Х. Т. М., и
двамата от гр. Русе против УМБАЛ „Канев“ АД, гр. Русе субективно съединени искове за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 49, ал. 1 във
връзка с чл. 45, ал. 1, във връзка с чл. 51, ал. 1 от ЗЗД и чл. 52 от ЗЗД за сумата от по 60 000
лв., за всеки един от двамата ищци, са неоснователни и недоказани.
Неоснователността на главните искове налага и отхвърлянето на акцесорните
претенции по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва, считано от датата на увреждането – 10.02.2013 г. до окончателното
изплащане на претендираните обезщетения.
Горното предпоставя, че предявеният обратен иск от УМБАЛ „Канев“ АД, гр. Русе
против „Застрахователно акционерно дружество Булстрад Виена иншурънс груп“ АД, гр.
София не следва да се разглежда.
Крайните изводи на въззивната инстанция не съвпадат с тези на първоинстанционния
съд, поради което Решение № 196/31.05.2019 год., постановено по гр. д. № 84/2018 г. по
описа на Окръжен съд – Русе, в частта, с която са уважени частично предявените искове (до
размер на сумата от по 45 000 лв.), в частта, с която е уважен обратния иск, както и в частта
за разноските, следва да се отмени и да се постанови друго, с което предявените от ищците
субективно съединени искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди с
17
правно основание чл. 49, ал. 1 във връзка с чл. 45, ал. 1, във връзка с чл. 51, ал. 1 от ЗЗД и чл.
52 от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на увреждането - да бъдат отхвърлени, както
и да се присъдят разноски за всички инстанции.
С оглед изхода на спора ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответното
дружество направените от тях разноски (адвокатско възнаграждение и депозит за
експертизи) пред всички инстанции в размер на 7 232 лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. трето от ГПК,
Апелативен съд – Велико Търново
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 196/31.05.2019 год., постановено по гр. д. № 84/2018 г. по
описа на Окръжен съд – Русе, В ЧАСТТА , с която е осъдено Университетска
многопрофилна болница за активно лечение „Канев“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Русе, ********, представлявано от доц. д-р А. П. – изп. директор да
заплати на Н. Т. М., ЕГН ********** от гр. Русе, ******** и Х. Т. М., ЕГН ********** от
гр. Русе, *********, и двамата със съдебен адрес: гр. Русе, ********** сумата в размер на
по 45 000 лв. за всеки от тях, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди от смъртта на Г. Х. М.а, починала на 10.02.2013 г., ведно със законната лихва, считано
от 10.02.2013 г. до окончателното плащане, В ЧАСТТА , с която е осъдено ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс груп“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
****** да заплати на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Канев“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ********,
представлявано от доц. д-р А. П. – изп. директор 90 000 лв. застрахователно обезщетение,
както и В ЧАСТТА за разноските, вместо което
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. Т. М., ЕГН ********** от гр. Русе, ******** и Х. Т.
М., ЕГН ********** от гр. Русе, *********, и двамата със съдебен адрес: гр. Русе,
********** против Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Канев“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ******** субективно
съединени искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди с правно основание
чл. 49, ал. 1 във връзка с чл. 45, ал. 1, във връзка с чл. 51, ал. 1 от ЗЗД и чл. 52 от ЗЗД за
сумата от 45 000 лв., за всеки от тях, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от смъртта на Г. Х. М.а, починала на 10.02.2013 г., ведно със
законната лихва, считано от 10.02.2013 г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 196/31.05.2019 год., постановено по гр. д. № 84/2018
г. по описа на Окръжен съд – Русе, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Н. Т. М., ЕГН ********** от гр. Русе, ******** и Х. Т. М., ЕГН
********** от гр. Русе, *********, и двамата със съдебен адрес: гр. Русе, ********** да
18
заплатят на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Канев“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ******** сумата от 7 232 (седем
хиляди двеста тридесет и два) лв. - разноски пред всички инстанции, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при
наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19