по АНД № 107 /
2020 година
Производството
е по реда на Глава двадесет и осма от НПК.
С Мотивирано
постановление от Териториално отделение - Първомай на Районна прокуратура - Пловдив
е повдигнато обвинение срещу М.Д.И., ЕГН **********,***, за това, че на 05.10.2016 година в
село Виница, община Първомай, област Пловдив, при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил „Ровър 25“ с регистрационен номер ***, е
нарушил правилата за движение – чл. 5, ал. 2, т. 1 от Закона за движение по пътищата: Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и
водачите на двуколесни пътни превозни средства; чл. 40, ал. 1 от Закона за движение по пътищата: Преди да започне движение назад, водачът е
длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението; и чл. 40, ал. 2 от Закона за движение
по пътищата: По време на движението си
назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство,
а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности, и
по непредпазливост е причинил на П.Р.В, ЕГН **********,***, средна телесна
повреда по смисъла на чл. 129 от НК, изразяваща се в счупване на лявата бедрена кост в горната й част, което е довело до
трайно затрудняване движенията на левия долен крайник, за срок по-голям от един
месец – престъпление по чл. 343,
ал. 1, буква Б, предложение 2 във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК.
Прокурорът поддържа
изцяло така повдигнатото обвинение, като счита за безспорно установено по
делото обвиняемият да е осъществил състава на престъплението, за което е
предаден на съд, и фактическата обстановка, подробно описана в постановлението.
Намира, че са налице предпоставките на чл. 78а от НК, за което предлага лицето
да бъде освободено от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание глоба около минимума на
предвиденото в закона, както и да бъде лишен
от право да управлява моторно превозно средство също в размер около
минимума на предвиденото.
За вещественото
доказателство – лек автомобил „Ровър 25“ с ДК № ***, намиращ се на съхранение в
РУ на МВР - Първомай, – предлага да се върне на собственика.
Моли обвиняемият да
бъде осъден да заплати направените по делото разноски.
Обвиняемият М.Д.И.
потвърждава заявеното от него на досъдебното производство и се възползва от
правото си да не дава обяснения, освен за семейното си положение и материално
състояние; признава вината си, изразява съжаление за стореното и моли за
минимална глоба.
Съдът, след запознаване
с приложените по делото доказателствени материали, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна за установено
следното:
Обвиняемият М.Д.И.
е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, женен, с
основно образование, неработещ, с адрес: ***.
На същия до момента е
ангажирана отговорността по съдебен ред по НОХД № 8 / 1991 година на Районен
съд - Хасково, по НОХД № 456 / 1991 година на Районен съд - Плевен, по НОХД № 33
/ 1992 година на Окръжен съд - Пловдив, по НОХД № 155 / 1994 година на Районен
съд - Раднево и по НАХД № 151 / 2008 година на Районен съд - Димитровград.
Видно от отбелязванията
в справката за съдимост, първите два съдебни акта са отменени с решения на
Върховния съд от 11.12.1992 година и от 29.03.1994 година, а по другите две
наказателни дела от общ характер лицето е реабилитирано на основание чл. 88а от НК; по наказателното от административен характер дело наложената глоба е
платена на 11.08.2011 година.
С оглед на горното и в
съответствие с разпоредбата на чл. 85, ал. 1 от НК и указанията по Постановление
№ 7 / 04.11.1985 година по н. д. № 4 / 1985 година на Пленума на ВС към датата
на деянието, предмет на делото, осъжданията на М.Д.И. са заличени и са отменени
произтичащите от тези осъждания последици.
На инкриминираната дата
– 05.10.2016 година, обвиняемият М.Д.И. отива с
лекия автомобил на племенника си „Ровър
25“ с ДК № *** на пазара в град Садово, област Пловдив, за да продава
риба. Остава му стока и на връщане минава през село Виница, община Първомай,
област Пловдив, като обикаля по улиците на населеното място с колата и вика
през прозореца какво предлага.
Около 11:30 часа обвиняемият
спира на улица „***“ пред № ** (домът на
пострадалата) и продължава да рекламира по описания начин. П.Р.В, намираща се в двора си, чува, че някой продава риба,
излиза на улицата и отива до обвиняемия. Той слиза, отваря багажника, показва
стоката и й казва, че дава рибата по пет лева за килограм, като обяснява, че му
е останал само шаран и толстолоб, след което отваря и задна лява врата, за да
може жената да огледа и стоката в купето. Но на В. й се струва скъпо и си
тръгва.
По същото време в двора
на дома си на № 52 на същата улица шета Л.Д.И.. Тя също чува, че се продава
риба и излиза на улицата. Пресреща П., която й обяснява, че не си е купила,
защото няма достатъчно пари.
Докато жените си
говорят на улицата М.И. се качва на ровъра
и започва да маневрира, за да обърне посоката си на движение – дава назад, но
не е затворил вратата зад него и с нея закача пострадалата за ръката,
вследствие на което тя губи равновесие и пада на земята.
Обвиняемият загася
двигателя, слиза, отива при П. В., седнала на земята
на около метър от автомобила, пита я как е и се опитва да я изправи; иска да се
обади на спешна помощ. Жената му обяснява какво е станало, казва му че е добре,
но моли да я остави, защото я боли и иска да си почине и М. изпълнява желанието
й. След това до него идва Л., купува си две риби и обвиняемият си тръгва в
посока центъра на село Виница, като преди това подхвърля на пострадалата един
шаран, защото му става неудобно от ситуацията. През това време И. се прибира и веднага
записва регистрационния номер на автомобила на И., а В. остава на улицата.
По време на събитията
синът на П. В. В.А.К. бере грозде в землището на село Татарево, община
Първомай, област Пловдив, когато при него отива съсед и му съобщава, че майка
му е паднала и седи на улицата. К. се прибра веднага и намира майка си седнала
с опрени на земята ръце. Пита я какво се е случило и пострадалата му обяснява,
като казва, че изпитва болки в левия крак. Синът се обажда в Центъра за спешна
медицинска помощ в град Първомай и на място пристига линейка, която откарва П. в
болницата в града. Там й е направена рентгенова снимка и е установена пукнатина
на лявата тазобедрена става. Лекарите разговарят с В.К. за необходимост от
операция, която струва 2000 лева, но мъжът преценя, че майка му е 80-годишна,
тежи 90 килограма, както и че не разполага с такава сума и прибира пострадалата
у дома.
Междувременно М.И. разпродава рибата си в селото, интересува се за
състоянието на пострадалата от случайно момче, което му казва да не се
притеснява – че всичко е наред, и обвиняемият си тръгва.
От здравното заведение е
съобщено в РУ на МВР - Първомай за пътнотранспортно произшествие с пострадал
пешеходец и по разпореждане на дежурния в оперативната част младши
автоконтрольор полицай Т.В.В. посещава дежурния лекар, с когото провежда
беседа.
Още същия ден са
разпитани пострадалата, синът й и съседката Л. И., с които първи действия е
образувано досъдебното производство.
На 06.10.2016 година на
незапазеното местопроизшествие е извършен оглед, с който са фиксирани ширината
на пътното платно (6,30 метра), настилката му (асфалтова), липсата на
маркировка, както и ширината (7,20 метра) на намиращата се от източната част на
пътното платно затревена площ с неравности.
От проведените оперативно-издирвателни мероприятия е установен обвиняемият,
който е отведен в сградата на РУ на МВР - Първомай и със заповед е задържан по
реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за МВР, считано от 08:00 часа на
06.10.2016 година до 07:30 часа на 07.10.2016 година, а той предава доброволно
управлявания от него на инкриминираната дата лек автомобил „Ровър 25“ с ДК № ***.
След като се прибира
вкъщи, П.Р.В говори нормално, има апетит и изпитва болки само при движение на левия
си крак.
Около 19:20 часа на 08.10.2016
година В.К. разговаря с майка си и й приготвя супа, когато тя изведнъж се оплаква
от главоболие, изпъва главата си назад, завърта я настрани и започва да хрипти.
Синът мие лицето й с вода, но след около пет минути майка му почива. На същата
дата е съставено Съобщение за смърт № 89, в което като причина за кончината е
посочено „остра дихателна и
сърдечносъдова недостатъчност“, въз основа на който документ е издаден Акт за
смърт № 0006 / 09.10.2016 година.
На 09.10.2016 година П.
В. е погребана, без да бъде уведомен водещият разследването.
В хода на разследването
е изготвена Съдебномедицинска
експертиза
по писмени данни № 486 / 2016 година, съгласно чието заключение:
· счупването на лявата
бедрена кост на П.Р.В в горната й част (лявостранна пертрохантерна фрактура) е
причинено по механизма на удар с или
върху твърд тъп предмет и е възможно по начин и време да е получено при
автомобилна травма с блъскане на пострадалата от врата на лек автомобил по
време на движение на заден ход с последващо падане на земята;
· като медико-биологичен признак на телесната повреда на пострадалата това
счупване е довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник
за срок по-голям от един месец (средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК).
По отношение на причината за смъртта на пострадалата и наличието на
причинно-следствена връзка между претърпяното пътнотранспортно произшествие на 05.10.2016
година и настъпилата кончина на жената на 08.10.2016 година от вещото лице е
посочено, че на този етап и при наличните данни не може да се отговори с
категоричност предвид обстоятелството, че при такова счупване и последвало
залежаване биха могли да настъпят обичайните усложнения – тромбемболия на
белодробната артерия и / или мастна емболия на белите дробове, които да доведат
до остра дихателна и сърдечносъдова недостатъчност с последвал смъртен изход.
Според експерта, предвид изминалото време от погребението на трупа и
сезона, би могло да се очаква при евентуална ексхумация да се вземат годни
материали за хистологично изследване, което да потвърди или отхвърли посочените
по-горе патологични състояния.
С оглед на експертното становище на 07.12.2016 година от Районна
прокуратура - Първомай е разпоредено изравянето на П. В. и е изготвена Тройна
съдебномедицинска експертиза на ексхумиран труп № 309 / 2016 година, при която
са извършени оглед, аутопсия и хистологични изследвания на парченца от белите
дробове и черепната кухина.
В заключението си
вещите лица пространствено описват констатациите си, като по отношение на претърпяното
на 05.10.2016 година пътнотранспортно произшествие и настъпилата на пострадалата
смърт на 08.10.2016 година сочат, че не са установени усложнения от счупването
на лявата бедрена кост при инцидента и липсва причинно-следствена връзка между
двете събития. Според вещите лица, като се вземе предвид клиничната картина при
настъпването на смъртта – рязко главоболие и изпъване главата назад (вратна
ригидност) с последващо хриптене, анамнестичните данни за сърдечно заболяване,
от което е страдала П. В., установената хипертрофия на миокардата,
атеросклеротичните изменения по кръвоносните съдове на мозъка и хистологичните
данни за мозъчен кръвоизлив, най-вероятната причина за смъртта на пострадалата
е спонтанно настъпил мозъчен кръвоизлив – хеморагичен инсулт.
От заключението на извършената в хода на
разследването автотехническа експертиза се
установява, че:
· ударът настъпва на
платното за движение в конфликтна точка на първоначален контакт, която
приблизително се намира по дължина пред дом № 41 на улица „***“ в село Виница,
а по широчина наблизо до границата на платното за движение;
· скоростта на лек
автомобил „Ровър 25“ с ДК № *** непосредствено преди задействане на спирачната
му система (и в момента на удара) е била около 3,6 км/ч;
· водачът на лек автомобил „Ровър
25“ е имал техническа възможност да избегне произшествието, ако не е бил
потеглил на заден ход с отворена лява врата, докато в близост се е намирала
пешеходката П.Р.В;
· основна причина за
настъпилото пътнотранспортното произшествие от техническа гледна точка е, че
водачът на лекия автомобил „Ровър 25“ М.Д.И. е потеглил на заден ход
с отворена лява врата, докато в близост се е намирала пешеходката П.Р.В.
Горната фактическа
обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от приложените писмени доказателства: справка за
съдимост (л. 14 - л. 16 от делото), протоколи за оглед на местопроизшествие с приложени
фотоалбуми (л. 11 - л. 23 от дознанието), Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 486 / 2016 година
(л. 25 - л. 28 от дознанието), Прокурорско постановление от 07.12.2016 година (л.
35 - л. 37 от дознанието), Тройна
съдебномедицинска експертиза на ексхумиран труп № 309 / 2016 година (л. 38 - л. 50 от дознанието), автотехническа експертиза
със скица (л. 60 - л. 68 от дознанието), удостоверение за наследници, препис-извлечение
от акт за смърт, съобщение за смърт (л. 72 - л. 74 от дознанието), заповед за
задържане (л. 75 от дознанието), характеристична справка (л. 76 от дознанието), протокол за доброволно предаване и
приемо-предавателен протокол (л. 77, л. 78 от дознанието), медицинска
документация за пострадалата (л. 79 - л. 92 от
дознанието), справка за нарушител / водач (л. 140 - л. 143 от дознанието), документи
във връзка с правното положение на обвиняемия (л. 145 - л. 149 от дознанието), от обясненията
на обвиняемия на досъдебното производство (л. 130 - л. 131 от дознанието)
и дадените такива в хода на съдебното следствие за семейното му положение и
имуществено състояние, от показанията на
свидетелите (л. 4 - л. 9, л. 132 - л. 135 от дознанието) и от вещественото доказателство: лек автомобил „Ровър 25“ с ДК № *** на съхранение в РУ на МВР -
Първомай – всички приобщени по реда на чл. 277, чл. 282, чл. 283 и чл.
284 от НПК и преценени и по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК.
Кредитираната
доказателствена съвкупност се възприема като логична, обективна, взаимно
допълваща се и кореспондираща помежду си и в цялост на установената по делото
фактическа обстановка – не са налице противоречия, свързани с предмета на
доказване, които да влияят върху преценката на Съда, изградена по вътрешно
убеждение, за виновното участието на обвиняемия в престъпното деяние.
Заключенията на
обсъдените по делото и приети по съответния ред експертизи са компетентно
изготвени с необходимите професионални познания и опит в съответната област и
неоспорени от страните съответстват на събрания доказателствен материал.
При така установената
безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с деянието си
обвиняемият М.Д.И. осъществява обективните и субективни признаци от състава на
престъплението по чл. 343, ал. 1, буква Б, предложение 2. във връзка с чл. 342,
ал. 1 от НК, тъй като на 05.10.2016 година в село Виница, община Първомай,
област Пловдив, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Ровър
25“ с регистрационен № ***, нарушава правилата за движение по пътищата – чл. 5,
ал. 2, т. 1 от Закона за движение по пътищата: Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и
водачите на двуколесни пътни превозни средства; чл. 40 от Закона за движение по
пътищата: Преди да започне движение
назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници
в движението (ал. 1) и По време на движението си назад
водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности (ал. 2), и по непредпазливост причинява на П.Р.В,
ЕГН **********,***, средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК, изразяваща
се в счупване на лявата бедрена кост в горната й част, довело до трайно
затрудняване движенията на долния ляв крайник за срок по-голям от един месец.
От
обективна страна
с действията си обвиняемият осъществява признаците от състава на престъплението,
за което му е повдигнато обвинение, тъй като на инкриминираната дата в село Виница,
община Първомай, област Пловдив, в качеството си на водач на моторно превозно
средство нарушава императивни правила от Закона за движение по пътищата при
маневра движение назад и блъска с
автомобила си възрастната пешеходка, като й причинява средна телесна повреда.
От
субективна страна
деянието е извършено при наличието на престъпна небрежност от страна на
обвиняемия, който не предвижда настъпването на обществено опасните последици на
извършеното от него, но е длъжен и може да ги предвиди.
С оглед на така
установената правна квалификация на извършеното от обвиняемия М.Д.И.
престъпление Съдът намира, че същият следва да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание глоба на основание чл. 78а от НК.
Налице са всички
кумулативни предпоставки за приложението на този законов институт, тъй като за
извършеното от обвиняемия деяние се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или пробация и същото е
непредпазливо. М.Д.И. е пълнолетно лице, с чисто съдебно минало (предвид че е
реабилитиран), друг път не се е ползвал от привилегията на Глава осма, раздел ІV от НК, от престъплението няма причинени
имуществени вреди и не са налице отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7
от НК.
За да определи размера на
предвидените по закон наказания за това деяние, Съдът преценя като отегчаващи
отговорността обстоятелства множеството предишни нарушения на правилата за движение
по пътищата и че П.Р.В е възрастно лице, пешеходец, а Законът за движението по
пътищата изрично предвижда задължения за водачите на пътни превозни средства да
бъдат внимателни и предпазливи към уязвимите участници в движението, особено към
престарелите хора (чл. 116). Но се отчитат и смекчаващите отговорността
обстоятелства – признаването на вината и съдействие за разкриване на
обективната истина на досъдебното производство, изразяване на съжаление за
стореното при предварителното разследване и в съдебното следствие, семейната
ангажираност на обвиняемия, добрите характеристични данни, както и неоправданото
забавяне на наказателното производство (четири години от датата на деянието),
недължащо се на поведението на обвиняемия и непропорционално на сложността на производството,
а гледането на делото в разумен срок е в резонанс с чл. 6 от Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи.
Всички
тези обстоятелства, съпоставени в относителната си тежест и имащи значение за отговорността
на обвиняемия, го характеризират като лице с ниска степен на обществена
опасност, а обществената опасност на деянието му с оглед на конкретно
установените факти – под средната, за което и с оглед най-вече генералната
превенция настоящата инстанция е на мнение, че размерът на наказанието глоба следва да се определи в минимума
на посочения в нормата на чл. 78а, ал. 1 от НК, а именно 1000 (хиляда) лева.
На основание чл. 78а,
ал. 6, изречение 2 от НК на обвиняемия М.Д.И. следва да се наложи и административно
наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство.
За транспортните
престъпления по чл. 343, 343а, 343б и чл. 343в, ал. 1 от НК специалната
разпоредба на чл. 343г от НК изрично указва, че „във всички случаи съдът
постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК“, но съгласно т. 9
на Постановление № 7 / 04.11.1985 година по н. д. № 4 / 1985 година на Пленума
на ВС, при налагане на административно наказание на виновния съдът може да не
го лиши от правото да упражнява определена професия или дейност и в случаите,
когато за престъплението в НК е предвидено задължително лишаване от тези права.
С оглед на отегчаващите
и смекчаващите отговорността обстоятелства и обществената опасност на самото
престъпление, с което се засягат лични права и се поставя в опасност здравето и
дори животът на физическо лице, настоящият състав намира, че ограничаването на
възможността да се управлява моторно превозно средство за един месец е достатъчен
срок за превъзпитанието на М.Д.И..
Причини
за извършване на деянието
– ниска правна култура и неспазване на установените в страната правила за
движение по пътищата.
На основание чл. 189,
ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК обвиняемият следва да заплати по сметка на Областна
дирекция на МВР - Пловдив направените по делото разноски общо в размер на 1259,98
лева (хиляда двеста петдесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки) за експертизи
на досъдебното производство –154,56 лева за съдебномедицинска, 840,42 лева за
тройна съдебномедицинска със 75,00 лева за режийни при изследването и 190,00
лева за автотехническа.
Вещественото
доказателство – лек автомобил „Ровър 25“ с ДК № ***, намиращ се на съхранение в
РУ на МВР - Първомай, – следва да се върне на собственика му.
Воден от
горните съображения, Съдът постанови решението.
Районен съдия: (п)
СЗ
