№ 90
гр. Кюстендил, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание
на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Йоланда М. Цекова
Членове:Надя Сп. Георгиева
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
в присъствието на прокурора К. П. Б.
като разгледа докладваното от Йоланда М. Цекова Въззивно
административно наказателно дело № 20221500600307 по описа за 2022
година
Въззивното производство по настоящото дело е по реда на чл.378 ал.5 НПК
във вр. с глава XXI от НПК. Образувано е по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на
обвиняемия СТ. СТ. Т., ЕГН **********, от гр.Д. срещу Решение №
54/17.03.2022 г. на ДнРС, постановена по АНД № 1107/2021 г. по описа на
съда, с която е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 131
ал.1т.12 във вр. с чл.129 ал.2 вр. с ал.1 НК и на основание чл.78 а НК му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лв., както и е
осъден да заплати разноските по делото в размер на 163,07 лв. В жалбата са
релевирани оплаквания за правната квалификация на деянието, която според
жалбоподателя е чл.131 ал.1 т.12 във вр. с чл.130 ал.1 НК, тъй като има
частично прекратяване в ДП за престъпление по чл.131 ал.1 т.12 във вр. с
чл.129 ал.2 НК. Поддържа се, че не са събрани достатъчно доказателства,
установяващи извършване на деянието от него, че няма медицински
документ, удостоверяващ извършен преглед на пострадалото лице.
Записаното в постановлението, че избитите зъби са пречели на дъвченето и
говоренето не кореспондира със заключението на медицинската експертиза и
че зъбите от горната челюст са извадени много по-рано, а допълнително
1
извадените зъби на пострадалия с нищо не са затруднявали дъвченето и
говоренето. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на
ново оправдателно решение. Доказателствени искания в жалбата не са
направени.
Прокурорът оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на І-
инстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Жалбоподателят не се явява и не изразява становище по жалбата.
КнОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните, в
рамките на предвидените му по чл. 378 ал.5 във вр. с чл. 313 и сл. НПК
правомощия, намери жалбата за допустима като подаден в законовия срок и
от надлежна страна и за основателна по различни от изложените в нея
съображения, а именно:
С обжалваното решение обвиняемия СТ. СТ. Т., ЕГН **********,живущ в
гр.Д., е признат за виновен в това, че на 20.07.2020 г. около 21,30 часа, на
паркинг за камиони в гр. Dampierre-sur-le- Doubs в Р Франция, чрез нанасяне
на побой - ритник и удари с юмруци в областта на лицето, е причинил телесна
повреда / извън случаите на чл.128 и 129 НК/ на К.К.Д., от гр.П., изразяваща
се в избиване на втори долен зъб, както и травматично разклащане на втори
долен десен зъб, както и кръвонасядане по лигавицата на долната устна,
кръвонасядане на венеца в областта на първи долен ляв зъб,оток по ръба на
долната челюст вляво-състояние, представляващо временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански
подбуди – на публично място – паркинг за камиони, без каквато и да било
причина и поведение от страна на пострадалия, демонстрирайки физическа
сила и изразявайки по този начин грубо нарушение на обществения,
пренебрежение и явно неуважение към обществото и в частност човешката
личност – личността на пострадалия Дичев, поради което и на основание
чл.131 ал.1 т.12 във вр. с чл.129 ал.2 вр. с ал.1 НК и във вр. с чл.78 А НК е
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1500 лв. С решението обвиняемия е осъден да
заплати разноските по делото в размер на 163,07 лв.
В мотивите на присъдата съдът е изложил възприетата от него фактическа
обстановка и въз основа на нея е приел , че престъплението е с правна
квалификация чл.131 ал.1 т.12 във вр. с ч.130 ал.1 НК. Словесно е записано,
2
че причиненото на пострадалия увреждане представлява лека телесна
повреда - избиване на зъб, което обаче не затруднява дъвченето и говоренето
поради липса на зъби антагонисти на избития зъб, съобразно и ППВС №
3/27.09.1979 г. По надолу в същия абзац / на стр.3-та от мотивите и л.50 от
делото на ДнРС/ е записано възприетото от трайната съдебна практика, че
насиняването на части от тялото представлява именно такава лека телесна
повреда по см.на чл.130 ал.2 НК.
Видно е от записването на правната квалификация на престъплението в
мотивите и диспозитива на решението, че съществува противоречие между
записаната в диспозитива и записаната в мотивите на решението правна
квалификация на деянието. Защото според записаното в диспозитива
обвиняемия е признат за виновен за причиняване на средна телесна повреда
по хулигански подбуди - основание чл.131 ал.1 т.12 във вр. с чл.129 ал.2 вр.
с ал.1 НК, като същевременно по-нагоре в диспозитива е записано, че
телесната повреда е извън случаите на чл.128 и 129 НК. А според записаното
на няколко места в мотивите на решението е прието, че обвиняемият е
причинил по хулигански подбуди лека телесна повреда на пострадалия и че
правната квалификация на деянието е чл.131 ал.1 т.12 във вр. с чл.130 ал.1
НК. Отделно от това, при анализа в мотивите на присъдата – в абзац ІІІ на
стр.3-та от присъдата – е записано, че телесната повреда е по чл.130 ал.1 НК,
а няколко реда по-надолу – че съгласно трайната съдебна практика
насиняването е лека телесна повреда по чл.130 ал.2 НК.
Тези противоречия в крайна сметка водят до неяснота както за обвиняемия
да разбере за извършването на какво точно престъпление е признат за
виновен и е приложен чл.78 а НК при наказанието му, така и за съда да
провери правилността на присъдата.
Констатираното противоречие формира отменителното основание на чл.348
ал.3 т.1 НПК – съществено нарушение на процесуални правила, довело до
ограничаване правото на обвиняемия да разбере за какво престъпление е
признат за виновен и наказан, което нарушение е отстранимо, но не от
настоящата инстанция. Поради описаното съществено процесуално
нарушение въззивната инстанция не може да се произнесе по същество по
основателността на жалбата и да провери правилността на обжалваното
решение.
3
По така изложените съображения решението на ДнРС на посоченото
основание следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от
друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото следва да се
посочи правилната квалификация на деянието, която да бъде една и съща в
диспозитива и мотивите на присъдата, както и при постановяване на съдебния
акт съдът да съобрази оплакванията във въззивната жалба.
Предвид изложеното и на основание чл.335 ал.2 във вр. с чл.348 ал.3 т.1 вр.
с ал.1 т.2 НПК, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 54/17.03.2022 г. на ДнРС, постановено по АНД №
1107/2021 г. по описа на съда и връща делото за ново разглеждане от друг
състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4