Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Димова | |
за да се произнесе, взе предвид: Производството по делото е по чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение № 657 от 17.07.2015 година по гр.д. № 590/2015 година на Районен съд - гр.В. Т. , в което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка с решение на съда № 841/13.10.2015 година, съдът е приел за установено по отношение на М. Р. Г., че дължи на "О. Ф. Б. ",Е. - гр.С. / универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидацшя "О. Ф.",ЕООД / на основание чл.422,ал.1, във връзка с чл.415 ГПК, във връзка с чл.79,ал.1 ЗЗД , сумата от 6859,03 лева - главница, дължима по договор за кредит за текущо потребление, сключен на 05.09.2006г. между " Б.ДСК",Е. и Иван Стоянов Иванов, обезпечен от ответницата с договор за поръчителство от същата дата, като вземането е прехвърлено на ищеца по договор за цесия от 04.06.2012 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 01.11.2010 година до окончателното й изплащане, за което вземане има издадена заповед за изпълнение № 4559/2010г. по Ч.гр.д. № 4755/2010г. на ВТРС; отхвърлил е като неоснователни и недоказани иска за главница за сумата над уважения размер от 6859,03 лева до пълния предявен размер от 7066,61 лева, както и изцяло иска за установяване дължимостта на договорна лихва в размер на 616,79 лева за периода от 05.03.2010г. до 31.10.2010 година ; осъдил е М. Р. Г. да заплати на "О. Ф. Б. ",Е. - гр.С. сумата от 923 лева ,представляваща направени от дружеството в исковото производство разноски съразмерно с уважената част на иска, както и сумата от 467,93 лева ,представляваща направените от него в заповедното производство разноски и е осъдил "О. Ф. Б. ",Е. да заплати на М. Р. Г. сумата 101,93 лева, представляваща направени от нея разноски по делото съразмерно с отхвърлената част на иска. Недоволна от така постановеното решение в частта му, с която предявеният против нея иск е уважен, е ответницата М. Р. Г., която го обжалва в тази му част в предвидения с чл.259,ал.1 ГПК срок за това. В подадената от нея жалба М. Г. твърди и развива съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в атакуваната от нея част като постановено при превратно тълкуване и оценка на доказателствения материал по производството ; при грешно формиране на правилата на формалната логика и при неправилно тълкуване на относимите правнорелевантни норми и обстоятелства по случая. В тази връзка посочва, че съгласно чл.147,ал.1 ЗЗД поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на 6 месеца.Твърди и развива съображения, че понятието "падеж" е различно от понятието " предсрочна изискуемост". Посочва, че след датата на падежа на задължението на главния длъжник по смисъла на чл.147 ЗЗД започва да тече шестмесечният срок, в който кредиторът трябва да предяви иск срещу длъжника, за да запази правата си и срещу поръчителя, при което ако кредиторът пропусне този преклузивен срок, отговорността на поръчителя отпада. Посочва в тази връзка, че по договора за кредит главният длъжник е изпаднал в забава на 05.12.2009 година,респективно - тази дата е падеж на задължението на главния длъжник по смисъла на чл.147,ал.1 ЗЗД. Това, твърди М. Г., налага извода, че шестмесечният срок за предявяване на претенцията на "О. Ф. Б. ",Е. против нея е изтекъл към датата на подаване на заявлението по Ч.гр.д. 4755/2010 година,респективно - ищецът, сега въззиваем, е загубил правата си спрямо нея като поръчител. Твърди и развива съображения за недействителност на договора за поръчителство, от който "О. Ф. Б. ",Е. черпи правата си по делото.Посочва в тази връзка, че договорът е без дата, при което не е ясно кога е сключен и чие задължение обезпечава, респективно - подписан е от служители на " Б.ДСК",Е. без представителна власт. Освен това, твърди М. Г., извършената цесия, по силата на която " Б. ДСК",Е. е прехвърлило вземането си от нея по процесния договор за поръчителство на "О. Ф. Б. ",Е., не й е съобщена от предишния кредитор - " Б.ДСК",Е.. Моли решението, като порочно в обжалваната от нея част, да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковата претенция на "О. Ф. Б. ",Е. бъде отхвърлена и в уважената й част. Претендира разноски. Въззиваемият " О. Ф. Б. ",Е. - гр.С. твърди и развива съображения, че въззивната жалба на М. Р. Г. е неоснователна и недоказана, респективно - обжалваното от нея решение е обосновано, правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. Моли да му се присъдят направените от него разноски по делото за въззивната инстанция. Окръжният съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба на М. Р. Г. е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество , жалбата е неоснователна. Обжалваното от М. Р. Г. решение е валидно и допустимо, а по същество в обжалваната му от нея част - обосновано, правилно и законосъобразно. Предмет на разглеждане пред Районен съд - гр.В. Т. е бил предявеният от " О. Ф. Б.",Е. - гр.С. против М. Р. Г. на основание чл.422, във връзка с чл.415,ал.1 ГПК, иск за приемане за установено съществуването на вземането на дружеството от ответницата в общ размер 7683,40 лева, в това число 7066,61 лева главница по сключен между Иван Стоянов Иванов и "Б.ДСК",Е.- гр.С. на 05.09.2006 година договор за кредит за текущо потребление, изпълнението на задължението на кредитополучателя по който договор е обезпечено с поръчителството на М. Р. Г. и 616,79 лева лихва за периода от 05.03.2010 година до 31.10.2010 година , което вземане е прехвърлено от " Б. ДСК",Е. на " О. Ф. Б.",Е. по сключен между тях на 04.06.2012 година Договор за покупко - продажба на вземания / цесия/ и за което вземане в полза " Б. ДСК",Е. - гр.С. по Ч.гр.д. № 4755/2010г. на ВТРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК № 4559 от 02.11.2010 година, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по Ч.гр.д. № 4755 /2010 година на ВТРС до окончателното й изплащане. По делото е установено и не се спори, че по сключен между " Б. ДСК",Е. и И.С.И. на 05.09.2006 година договор за кредит за текущо потребление банката е отпуснала на И.С. кредит в размер на 10000 лева, който кредит е усвоен от получателя. Установено е и не се спори, че със сключен между банката и М. Р. Г. като поръчител на 05.09. договор за поръчителство, т.1 от договора "... се обезпечава изпълнението на задълженията на И.С.И........../Кредитополучател/и/ по Договор за кредит за текущо потребление, сключен между Б.СК Е. и Кредитополучателя за сумата 10000. лева, за срок от 96 месеца и при лихва 12,45% годишно." Установено е и не се спори, че поради нередовно обслужване на кредита и съгласно клаузите на Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, неразделна част от договора за кредит, задължението по кредита от 12.05.2010 е обявено от банката за предсрочно изискуемо, за което И.С. и жалбоподателката са уведомени с получена от всеки един от тях на 22.05.2010 година и изпратена им от " Б.ДСК", Е. покана - уведомление / л. 20 от първоинстанционното дело./ .Установено е, че по извлечение от счетоводните й книги и на основание чл.417,т.2 ГПК , по Ч.гр.д. № 4755/2010 година в полза на банката против кредитополучателя и М. Г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 4559 от 02.11.2010 година за вземанията й по процесния договор за кредит. Безспорно установено е, че със сключен между " Б. ДСК",Е. и "О. Ф. Б. ",Е. на 04.06.2012 година договор за покупко - продажба на вземания / цесия/ банката е прехвърлила на това дружество вземането си по процесния договор за кредит, "... ведно с привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности,".По делото се спори е ли договорът за поръчителство, от който "О. Ф. Б. ",Е. черпи правата си, действителен?; редовно ли е съобщено на жалбоподателката за прехвърлянето на вземането на " Б.ДСК",Е. на "О. Ф. Б. ",Е. и е ли предявен искът против М. Р. Г. в преклузивния срок за това съгласно чл.147,ал.1 ГПК, респективно - от кога започва да тече този срок. За да уважи с обжалваното от М. Г. решение предявения против нея от "О. Ф. Б. ",Е. против нея установителен иск по чл.422, във връзка с чл.415,ал.1 ГПК за установяване на съществуване на вземането на дружеството от нея в размер на 6859,03 лева, Районният съд е приел съответно, че процесният договор за поръчителство е валидно сключен, при което дори и да се приеме за основателно твърдението на М. Г., че същият е сключен от името на " Б. ДСК",Е. от лица без представителна власт, приложение следва да намери разпоредбата на чл.301 ТЗ;че предсрочната изискуемост е настъпила на 22.05.2010 година, от която дата е започнал да тече срокът по чл.147,ал.1 ГПК, респективно - че заявлението по чл.417 ГПК против жалбоподателката е подадено в предвидения за това шестмесечен срок и че извършената от " Б. ДСК" , Е. на "О. Ф. Б. ",Е. цесия е редовно съобщена на М. Г.. Съдът е изложил изключително подробни мотиви в тази насока, които мотиви тази инстанция, този състав, напълно споделя и към които препраща на основание чл.272 ГПК. Правилно съдът е приел, предвид обстоятелството, че договорът за поръчителство е обективиран на последната страница на процесния договор за кредит за текущо потребление и подробното описание на задължението, което той обезпечава, че непосочването на годината не е основание да се приеме, че не е известно кога е сключен договорът, респективно - че е сключен на 05.09.2006 година. Колкото до сключването на договора от страна на " Б.ДСК",Е. от лица без представителна власт, то по делото не се спори, че банката е търговец по смисъла на чл.1,ал.1 ТЗ; осчетоводила е /узнала/ договора още през 2006 година, при което не се е противопоставила на неговото сключване, поради което и съгласно чл.301 ТЗ съдът правилно е приел , че е потвърдила сключването на договора, при което в тази връзка съдът правилно е посочил, че позоваването на това обстоятелство - сключването на договора от лица без представителна власт, е предоставено само на мнимо представлявания.Правилно съдът е приел, че дори и да се приеме, че преди подаване на исковата молба М. Г. не е била редовно уведомена за извършената от " Б.ДСК",Е. в полза на " О. Ф. Б. ",Е. - гр.С. цесия, то с получаването на препис от исковата молба с приложеното към нея и дадено от банката на въззиваемото дружество пълномощно да я уведоми за цесията, както и уведомлението за последната, тя се счита за уведомена.В този смисъл е освен посоченото от първоинстанционния съд решение № 137 от 02.06.2015 година на ВКС по гр.д. № 5779/2014 година, ІІІ г.о., така и решение № 3 от 16.04.2014 година на ВКС по т.д. № 1711/2013 година, ТК, І т.о., които решения, като постановени по реда на чл.290 ГПК , имат задължителен характер за съдилищата съобразно указанията по т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 година на ОСГТК. Колкото до шестмесечния срок по чл.147,ал.1 ЗЗД, то същият към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК против М. Г. не е изтекъл предвид обстоятелството, че се касае за предсрочна изискуемост на целия кредит, настъпила на 22.05.2010 година, при което развитите от нея оплаквания в тази насока са несъстоятелни, тъй като касаят падежа на отделна вноска по кредита. Посоченото решение на ВКС е неотносимо към спора, тъй като то има за предмет падежа на неустойка по договор за наем. С оглед на изложеното по-горе съдът приема, че изложените от първоинстанционния съз към обжалваното решение съображения са обосновани, правилни и законосъобразни. Пред тази инстанция не се представят доказателства, навеждащи на изводи, различни от изводите на Районния съд. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че въззивната жалба на М. Р. Г. по делото е неоснователна и недоказана. Постановеното от Районния съд решение в обжалваната от нея част е обосновано, правилно и законосъобразно, поради което и като такова в тази му част същото следва да бъде потвърдено. При този изход на спора и на основание чл. 78,ал.8 ГПК жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на " О. Ф. Б. ",Е. - гр.С. 673 лева адвокатско / юрисконсултско / възнаграждение по делото за въззивната инстанция. Водим от горното и на основание чл.271,ал.1 ГПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА решение № 657 от 17.07.2015 година на Районен съд - гр.В. Т. по гр.д. № 590/2015 година , в което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка с решение на съда № 841/13.10.2015 година, в обжалваната му част. ОСЪЖДА М. Р. Г., с ЕГН *, от гр.В. Т., ул. "Г. И." № 11, .5,А.15, да заплати на "О. Ф. Б.",Е., с ЕИК ..., със седалище и адрес а управление гр.С., район "О.", бул."К. А. Д." № 19,етаж 2, сумата 673 / шестстотин седемдесет и три/ лева, представляваща адвокатско / юрисконсултско / възнаграждение по делото за въззивната инстанция. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |