Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

гр. София 16.07.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение,       I-6 състав

в публичното заседание на двадесет и девети юни

две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

при секретаря Антоанета Стефанова                     и в присъствието на

прокурора                                                като разгледа докладваното от

съдия Алексиева                                            гр. дело № 13326 по описа

за 2018 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:        

Производството е по реда на чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Н.Б. срещу ЗАД „ОЗК-З.” АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 05.05.2017 г. около 21 часа в гр.София, по бул. „Европа“ с посока на движение от бул. „Околовръстен път“ към гр.Банкя Д.Ш. управлявал л.а.м. „Лексус ИС220Д“ с ДК № ******, в който пътувал ищеца като пътник на предна дясна седалка с поставен предпазен колан. На кръстовището с ул. „Банско шосе“, Д.Ш. предприел маневра „ляв завой“, като в лентата за насрещно движение В.К.Н. управлявал л.а.м. „Ауди А3“ с ДК № ******. Ш. отнел предимството на Н., който се движел направо, вследствие на което настъпило ПТП, от което на ищеца били причинени следните травматични увреди: фрактура на носни кости, комоцио церебри, контузия на главата в дясна теменно слепоочна област-оток, охлузване и кръвонасядане, контузия на гръден кош, охлузване, кръвонасядане и оток на лява предмишница, оток на дясна глезенна става, охлузване на десния вътрешен глезен, симптоматична епилепсия и епилептични пристъпи. Твърди се, че от ПТП и до настоящия момент ищецът е в изключително тежко физическо състояние. След ПТП се оплаква от постоянно главоболие, световъртеж, залитане, на моменти придружено от гадене и повръщане, засилващи се при промяна на позицията на главата силни болки в лявата ръка и десния крак, ищецът чувства и силни болки при дишане в областта на гръдния кош. След произшествието ищецът получава епилептични припадъци със загуба на съзнание. Твърди се, че претърпените от ищеца болки и страдания по време на ПТП и ежедневните затруднения в бита, които понася и негативно отражение, което тези травми дават в продължителния процес на оздравяване, водят до срив на самочувствието на ищеца и тежък психически шок.

Твърди се, че водачът причинил ПТП е застраховал гражданската си отговорност при ответника с полица № BG/23/116002372122 от 09.09.2016 г., валидна до 08.07.2017 г.

Поддържа се, че с молба-претенция на 26.05.2017 г.ищецът е предявил пред ответника искане за заплащане на обезщетение, но ответникът не е определил и не е изплатил застрахователно обезщетение.

Моли Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 200 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки и страдания от причинените му телесни увреждания, които са причинно следствена връзка с ПТП, осъществено на 05.05.2017 г. в гр.София, виновно причинено от водача на л.а.м. „Лексус ИС220Д“ с ДК № ******, чиято отговорност е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № BG/23/116002372122 от 09.09.2016 г., валидна до 08.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.10.2018 г. до окончателното издължаване.  Претендират се разноските по делото, включително и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Д., надлежно упълномощена с пълномощно, приложено към отговора на исковата молба.

Оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди се, че не са налице всички елементи на фактическия състав на отговорността на застрахователя. Оспорва механизма на настъпилото ПТП. Оспорва вината на водача Д.Ш. с твърдението, че вината за ПТП е на водача В.К.Н., който е управлявал автомобила с несъобразена скорост. При условията на евентуалност твърди, че ПТП е настъпило в условията на съвина. Заявява възражение за съпричиняване от страна на ищеца с твърдението, че е пътувал в автомобила без поставен предпазен колан. Оспорва пряката причинна връзка между твърдените от ищеца увреждания в процесното ПТП. Твърди, че по размер исковите претенции са прекомерно завишени. Оспорва иска за лихва.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът чрез процесуалния си представител е депозирал допълнителна искова молба, с която поддържа предявените искове и направените доказателствени искания с исковата молба. Оспорва твърденията на ответника в отговора му.

В срока по чл.373 ГПК ответникът депозира допълнителен отговор, с който поддържа всичките си оспорвания, възражения и доказателствени искания.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковете чрез своя процесуален представител. Адвокат О. претендира да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли, евентуално да ги уважи в намален размер. Претендира направените по делото разноски, за което представя списък.

Третото лице помагач в съдебно заседание чрез процесуалния си представител моли съда да постанови решение, съобразно събраните по делото доказателства.

Софийски градски съд, I-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

С Констативен протокол № К-295 от 05.05.2017 г., с приобщената към доказателствата по делото административно-наказателна преписка образувана по констативния протокол, със свидетелските показания на свидетелите Ш.Д. и В.К.Н.-водачите на двете превозни средства, участвали в пътно-транспортното произшествие, както и с неоспореното от страните заключение на САТЕ се установява, че на 05.05.2017 г. около 21 часа л.а.м. „Лексус“ с рег. № ******, управляван от свидетеля Ш.Д. и в който автомобил на предна дясна седалка пътувал и ищеца Н.Б.,*** с посока от бул. „Околовръстен път“ към гр.Божурище в лявата лента на платното за движение. При достигане на кръстовището на бул. „Европа“ и ул. „Банско шосе“, лек автомобил Лексус извършва маневра ляв завой без да пропусне насрещно движещия се автомобил марка „Ауди А3“ с рег. № ******, управляван от свидетеля Н., в резултат на което настъпва произшествието. Лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № ****** от своя страна се движел по бул. „Европа“ с посока от гр.Божурище към бул. „Околовръстен път“. При достигане на кръстовището с ул. „Банско шосе“, лек автомобил Лексус извършва маневра ляв завой, при което навлиза в лентата за движение на „Ауди А3“ с рег. № ****** и настъпва удар, вследствие на който „Ауди А3“ с рег. № ****** се отклонява вляво от посоката си на движение, навлиза в платното за насрещно движение, където настъпва  втори удар с лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № СА1517 ХА, движещ се в дясната лента за платното на движение. Вещото лице установява, че причина за настъпване на произшествието е предприетата маневра ляв завой от лек автомобил Лексус и навлизане в заетото от „Ауди А3“ с рег. № ****** платно за движение. Установява се, че лек автомобил Лексус е ударен странично от дясната страна, като за център на удара може да се приеме предна дясна врата на автомобила.

Между страните не се е спорило, че към датата на настъпване на застрахователното събитие-05.05.2017 г., л.а.м. „Лексус ИС220Д“ с ДК № ****** е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, сключена със застрахователна полица BG/23/116002372122 от 09.09.2016 г., валидна до 08.07.2017 г.

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на комплексна СМЕ и САТЕ се установява, че при описания механизъм на травмата, нанесените щети по автомобила и мястото, на което е пътувал ищеца, най-вероятно той е пътувал с правилно поставен предпазен колан.

Със заключението на СМЕ, изготвено от вещото лице д-р П. се установява, че в пряка причинна връзка от произшествието, ищецът е получил следните травматични увреди: черепно-мозъчна травма, състояща се от следните компоненти: мозъчно сътресение, контузия и охлузване в дясна теменна област на главата, лицево-челюстна травма, изразяваща се в счупване на носните кости. Както СМЕ, изготвено от вещото лице П., така и повторната СМЕ, изготвена от вещото лице Ш. установяват, че въз основа на приложената по делото медицинска документация, не може да се приеме с категоричност, че при ищеца има посттравматична епилепсия като последица от прекараната лекостепенна черепно-мозъчна травма.

След произшествието ищецът бил прегледан в УМАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където отказал настаняване за болнично лечение. В периода 08.05.-10.05.2017 г. по повод болки в носа, затруднено носово дишане двустранно и промяна във формата на носа, ищецът е постъпил за лечение в отделение по лицево-челюстна хирургия в УМАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където на 09.05.2017 г. е опериран, като под местна анестезия е направено инструментално и мануално наместване на носните кости и е постигнато възстановяване на симетрията на носната пирамида.

Установява се, че възстановителния период при мозъчното сътресение протича в рамките на 3-5 седмици. При счупване на носните кости болевият период е в рамките на 20 дни с най-голяма интензивност в първите десет.

Вещото лице установява, че възстановителният период за мозъчното сътресение отдавна е приключил, счупването на ностните кости е зараснало. Мозъчното сътресение е преминало  без изява на отпадна неврологична симптоматика и в този аспект няма невъзстановени увреди.

При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:

От правна страна предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.

На първо място така предявеният иск е процесуално допустим.

На 26.05.2017 г. ищецът е предявил извънсъдебно претенцията си пред ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496, ал.1 от КЗ, изтекъл на 28.08.2017 г. /първият работен ден след изтичане на срока в неприсъствен ден/ ответникът не е определил и изплатил застрахователно обезщетение. Настоящият иск е предявен в съда на 10.10.2018 г. и в този смисъл се явява процесуално допустим.

По същество на предявения иск.

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Безспорно делото се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 05.05.2017 г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.

Безспорно с обсъдените по-горе писмени и гласни доказателства, както и със заключенията на САТЕ и СМЕ, както и на комплексната СМЕ и САТЕ, се установяват елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена вреда-причинени телесни увреждания на ищеца.

Настоящият съдебен състав и с оглед ангажираните по делото доказателства намира, че единствено доказана вина за настъпване на произшествието има водачът на л.а.м. „Лексус ИС 220Д“ с рег.№ ******, който нарушил нормата на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, като при завиване наляво за навлизане в друг път не е пропуснал насрещно движещия се л.а.м. „Ауди А3“ с рег.№ СО 3714ВС и по този начин нарушил правилата за движение по пътищата и в пряка причинна връзка от това негово виновно поведение ищецът е получил телесни увреждания: черепно-мозъчна травма, състояща се от следните компоненти: мозъчно сътресение, контузия и охлузване в дясна теменна област на главата, лицево-челюстна травма, изразяваща се в счупване на носните кости.

Доколкото по делото не са събрани доказателства и обективни находки, въз основа на които може да се изчисли, съответно определи скоростта на движение на всеки един от двата леки автомобила, то изводът на вещото лице по САТЕ, че причина за настъпване на произшествието е и високата скорост на л.а.м. „Ауди А3“ с рег.№ *******, поради което достига за кратко време до кръстовището, е необоснован и не почива на обективни доказателства по делото.

По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката "Гражданска отговорност", са безспорно установени.

С ангажираните по делото доказателства ответникът не доказва възражението си за принос от страна на ищеца. Не се установи ищецът да е пътувал без поставен предпазен колан, в пряка причинна връзка от което нарушение, да е допринесъл за настъпване на пътно-транспортното произшествие. С оглед неоспореното от ответника заключение на комплексната СМЕ и САТЕ, ищецът е пътувал с правилно поставен предпазен колан.

Ето защо възражението на ответника за принос следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.

По отношение на размера на предявения иск за неимуществени вреди:

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Претърпените от ищеца неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 30 000 лв., поради което и предявения иск за разликата над 30 000 лв. до пълния претендиран размер от 200 000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

При определяне на този размер съдът съобразява обстоятелството, че в следствие на претърпяното ПТП ищецът е претърпял травматични увреждания, за лечението на които е престоял в болница общо три дни, претърпял е една оперативна интервенция, възстановителния период при мозъчното сътресение е приключил в рамките на 3-5 седмици и е преминал без изява на отпадна неврологична симптоматика, няма невъзстановени увреди. Ищецът следва да бъде обезщетен за претърпените болки и страдания от счупените носните кости в рамките на 20 дни с най-голяма интензивност в първите десет, като към момента това счупване е зараснало.

Доколкото и с двете приети по делото СМЕ, вещите лица са единодушни, че на база ангажираните от ищеца писмени доказателства, не може с категоричност да се установи пряка причинна връзка между произшествието и получената впоследствие епилепсия, то съдът намира, че за тази твърдяна увреда  ищецът не следва да бъде обезщетяван.

Като изхожда от установените по делото факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищеца, вследствие търпените от него болки и страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определеното по-горе обезщетение не е завишено по своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи на принципа на справедливостта.

Предвид основателността и доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.

Съгласно разпоредбите на чл.493, ал.1, т.5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ в застрахователното обезщетение се включват пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице – която от двете дати е най-ранна.

Настоящият съдебен състав приема, че нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане на отношенията между страните.

Следователно и доколкото по делото няма доказателства застрахованият да е уведомил ответното дружество за настъпване на застрахователното събитие, то лихва следва да се присъди от датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която в случая е 26.05.2017 г., но доколкото ищецът претендира лихва от 10.10.2018 г.-датата на исковата молба, то съдът я присъжда от тази дата.

По разноските в процеса:

При този изход на делото разноски се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.

Ищецът е освободен от държавна такса и от разноски на основание чл.83, ал.2 от ГПК, поради което такива не е правил, съответно не се дължат.

От договор за правна помощ от 24.09.2019 г. се установява, че ищецът е получил безплатна правна помощ, поради което и на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокат О. адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

         Изчислено по горния начин и при цена на иска от 200 000 лв., минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 5530 лв. От тази сума на адвокат О. следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 829,50 лв., което е съответно на уважената част от иска-30 000 лв., съответно 995,40 лв. с ДДС, предвид представените по делото доказателства, че адвокат О. е регистриран по ЗДДС.

         Ответникът е направил общо разноски в размер на 950 лв., от която сума 500 лв.-депозити вещи лица и 450 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

         От тази сума и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 807,50 лв., която е съответна на отхвърлената част от иска /170 000 лв./

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 1200 лв., съобразно уважената част от иска, както и сумата от 97,50 лв.-депозити заплатени от бюджета на съда, също съобразно уважената част от иска.

Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско отделение, I-6 състав

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.” АД, дружество учредено и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД на Н.Б., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, адвокат В.В.О. сумата от 30 000 лв. /тридесет хиляди лв./, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки и страдания от причинените му телесни увреждания, които са в причинно следствена връзка с ПТП, осъществено на 05.05.2017 г. в гр.София, виновно причинено от водача на л.а.м. „Лексус ИС220Д“ с ДК № ******, чиято отговорност е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № BG/23/116002372122 от 09.09.2016 г., валидна до 08.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.10.2018 г. до окончателното издължаване, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за неимуществени вреди за разликата над сумата от 30 000 лв. до пълния претендиран размер от 200 000 лв.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.” АД, дружество учредено и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат В.В.О., ЕГН **********,*** адвокатско възнаграждение в размер на 995,40 лв. с ДДС /деветстотин деветдесет и пет и 0,40 лв./

ОСЪЖДА Н.Б., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, адвокат В.В.О. да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ЗАД „ОЗК-З.” АД, дружество учредено и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** сумата от 807,50 лв. /осемстотин и седем и 0,50 лв./ разноски.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.” АД, дружество учредено и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху уважения размер на иска  в размер на 1200 лв. /хиляда и двеста лв./, както и сумата от 97,50 лв. /деветдесет и седем и 0,50 лв./-депозити заплатени от бюджета на съда.

Решението е постановено при участието на З. „Л.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** в качеството на трето лице помагач на страната на ответника.

Присъдените по-горе суми в полза на ищеца могат да бъдат преведени от ответника по следната сметка с титуляр Н.Б., ЕГН **********: IBAN: ***, BIC: ***, ЦКБ АД, клон Възраждане.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: