Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 04.07.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - ПЪРВИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
и
при участието на секретаря Маргарита Минчева, като разгледа докладваното от
съдията Йорданова бр. гр. дело № 1245 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 – чл. 329 ГПК.
Производството по гр. д. №
1245/2018 г. по описа на Ихтиманския районен съд е образувано по предявен иск
за развод от Р.Е.П. ЕГН ***********о***«……………….» № . против П.Г.П. ЕГН **********
***
В
исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на 17.01.2017
г., като по време на брака си имат родено едно дете – В. П. П. ЕГН **********.
След сключване на брака съпрузите заживели в гр. Пловдив. Около три месеца след
раждането на детето отношенията им се влошили, настъпило отчуждение помежду им
и през декември 2017 г. ищцата напуснала семейното жилище и заедно с детето се
установила при родителите си в гр. Ихтиман. Иска се прекратяването на
гражданския брак като дълбоко и непоправимо разстроен. Предявява иск за
предоставяне упражняването на родителските права и издръжката на детето като
претендира сумата от 170 лева месечно. Предявява иск за изръжка за минало време
за период от пет месеца преди предявяване на иска – от 01.06.2018 г. в размер
на 850 лева Предявява иск за възстановяване на предбрачното си фамилно име
В
подкрепа на твърденията си ищцата представя доказателства за сключването на
гражданския брак.
Ответникът е призован по реда на чл. 47 ГПК чрез
залепване на уведомление, тъй като не е намерен на регистрирания му постоянен и
настоящ адрес.
В
срока по чл. 131 ГПК особеният му представител адв. Г. не оспорва иска за развод. Не възразява родителските
права по отношение на детето да бъдат предоставени на ищцата. Оспорва размера
на претендираната издръжка. Оспорва и претенцията за заплащане на издръжка за
минало време.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема следното от
фактическа и правна страна:
Страните
са сключили брак на 17.01.2017 г., видно от представеното удостоверение за
сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак
№ 41/17.01.2017 г. на община Пловдив.
Съобразно
представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №
14/02.03.2017 г. на общински център Родопи, общ. Родопи, страните имат родено
по време на брака си едно малолетно дете – Вивиан Пламенова П. ЕГН **********
От показанията на св.Е. М., който е баща на ищцата, се
установява, семейството на дъщеря му живеело в гр. Пловдив, на квартира, като
разривът в отношенията им се случил
около три месеца след раждането на детето. Всички грижи по отглеждането на
детето били поети от майката, като бащата не помагал по никакъв начин в
домакинството. През месец декември 2017 г. дъщеря му се обадила и споделила, че
съпругът й я е изгонил от семейното жилище. На следващия ден М., заедно със
съпругата си, отишъл в Пловдив, за да прибере дъщеря си. Когато пристигнал тя
била събрала багажа си, а П.П. му заявил, че със съпругата си има несходство в
характерите, поради което и желае да се разведат. Дъщеря му била в отпуск по
майчинство и това е единственият доход, като съпругът й не давал издръжка за
детето. Няколко пъти идвал до гр. Ихтиман като носел подаръци за детето.
С оглед установеното от фактическа
страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е иск за прекратяване на граждански брак с
развод поради дълбокото му и непоправимо разстройство по реда на чл. 49, ал. 1 СК
Съгласно чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да
иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.
От твърденията на ищцата, които не са оспорени от
ответника и които са подкрепени от показанията на разпитания свидетел, се
установи, че съпрузите са разделени и от месец декември 2017 г. не живеят
заедно в общо домакинство,.
Предвид периода
на фактическа раздяла съдът приема, че в действителност бракът между страните е
лишен от съдържание. Няма съмнение, че настъпилото между съпрузите отчуждение,
липса на привързаност, уважение и дружба, както и желание за полагане на общи
усилия за развитие на семейството прави безсмислено продължаване съществуването
на брака.
От обстоятелството, че страните не
поддържат съпружески отношения помежду си, не се грижат един за друг и за
семейството, преценено с оглед фактическата раздяла, съдът извежда извода и за
непоправимост в отношенията между двамата.
Ето защо съдът следва да допусне прекратяване
на брака като постанови развод поради дълбокото и непоправимо разстройство на
брака.
По въпроса за вината, съдът намира
следното:
Ищцата е направила искане в хода на
устните състезания съдът да определи, че вината разстройството на брака е на ответника.
Предвид естеството на искането на всяка една от
страните за произнасяне по вината, то не се преклудира на основание чл.133
ГПК и може да се повдигне
до приключване на устните състезания пред
въззивната инстанция /в този смисъл Решение № 189 от 07.10.2015 г. по ч. гр. д.
№ 7399 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 3-то г.о./.
От събраните по делото доказателства съдът
намира, че по делото се доказа поведение на ответника, което е несъвместимо със
задълженията, по глава трета на Семейния кодекс. Така от
показанията на свидетеля М. може да се направи извод за поведение на ответника,
което еднолично е довело до разстройството на брака. В случая се установи, че
именно съпругът е поискал съпругата да напусне семейното жилище с невръстното
си дете, след което не е направил каквито и да е усилия за възстановяване на
брачните отношения между страните и не е полагал каквито и да е грижи за детето.
Предвид разликата във възрастта на
съпрузите той е следвало да подходи по-отговорно към съпружеските си
задължения, като положи усилие за запазването на брачната връзка, която се
основава на взаимно уважение и съвместно живеене, задължение за взаимно
разбирателство и общи усилия за осигуряване благополучието на семейството. В този смисъл съдът приема, че вина за непоправимото
разстройство на брака има единствено съпруга
По отношение на фамилното име, с оглед направеното
искане на ищцата, съдът намира, че следва да постанови след прекратяването на
брака съпругата да продължи да носи предбрачното си фамилно име – МИТЕВА.
По отношение на родителските права,
личните контакти и издръжката:
Предвид събраните по делото доказателства и с оглед
запазването интересите на роденото по време на брака дете, съдът намира, че
следва родителските права да бъдат присъдени на майката, която след
фактическата раздяла със съпруга си е осъществявала всички необходими грижи по
отглеждането и възпитанието на малолетната В.П.. Ищцата притежава необходимия
родителски капацитет и би могла да създаде отлични условия за отглеждането на
детето си с помощта на разширеното й семейство. Именно с цел защитата на
интересите на детето, съдът намира, че следва да възложи на ищцата
упражняването на родителските права по отношение на детето, при която то следва
да живее.
Предвид обстоятелството,
че макар и да е с неустановено местоживеене, ответникът не следва да бъде лишен
от възможността да осъществява лични контакти с детето си. При определяне на
режима на лични контакти съдът съобрази възрастта на детето, което е на 2
години, поради което и прие, че следва да бъде определен следния режим на лични
отношения: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа до 18,00
часа без преспиване, както и 10 дни през лятото в период, който не съвпада с
платения годишен отпуск на майката.
Доколкото родителят,
комуто се предоставят за упражняване родителските права по отношение на роденото
от брака малолетно дете, ще му предоставя дължимата издръжка под формата на
непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието му, другият родител следва
да участва в грижите за детето под формата на заплащане на издръжка за това.
Всеки от родителите
дължи издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са трудоспособни и могат да се
издържат от имуществото. Правно значимо за спора е дали родителят, при който
детето не живее изпълнява задълженията си по чл. 143, ал. 2 СК. Задължението за
издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта
на раждането му, а конкретният размер на
издръжката се определя от нуждите на
детето и възможностите на родителя, като минималният размер към настоящият
момент е 140,00 лв. месечно. Съдът не е
обвързан от максимален размер и следва да я определи съобразно конкретните
доказателства по делото, съобразявайки интересите на децата и доходите на
родителя. Това са и основните критерии при определяне размера на дължимата
издръжка – нуждите на децата, и на второ място – възможностите на родителя. В
случая, доколкото по делото безспорно се установи, че страните не живеят заедно
и грижите за детето се полагат от неговата майка, при която то живее,
ответникът следва да участва в грижите за детето под формата на заплащане на
издръжка. Ето защо съдът намира, че претенцията по чл. 143 СК е доказана по
своето основание.
По отношение на размера
на дължимата издръжка, съдът съобрази , че съгласно чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката се определя в зависимост
от нуждите на лицето, което има право на
издръжка и възможностите на лицето,
което я дължи. Макар и да не са събрани доказателства относно дохода и
имуществото на ответника, предвид нуждите на детето и икономическата обстановка
в страната, както и предвид обстоятелството, че ответникът е в трудоспособна
възраст, то съдът приема, че размерът на предявената от страна на ищцата претенция
е основателен. В ал. 2 на чл. 142 СК императивно е посочено, че минималната
издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна
заплата. В случая претендираната от ищцата издръжка е в размер на по-малко от
половината от минималната работна заплата в страната, която съгласно ПМС № 320 от 20.12.2018 г. за определяне нов размер на минималната работна
заплата за страната е
560,00 лева. В този смисъл настоящият
състав приема, че претендираният от ищцата размер на издръжката от 170 лева е
справедлив и тя би могла да бъде изплащана без особени затруднения от
ответника.
По иска с правно
основание чл. 149 от СК за заплащане на издръжка за минало време за сумата
850,00 лева, представляваща издръжка за периода от 01.06.2018г. до 01.11.2018г.
(пет месеца по 170,00 лева):
Издръжката за минало време се дължи, когато за изминалия период родителят
сам е полагал грижи за детето и единствен е осигурявал неговата издръжка, само
за период от една година назад до предявяване на искането. В случая останаха
неоспорени от ответника твърденията на ищцата, че през предходната година ответникът не е
полагал каквито и да е грижи за детето и не е давал нужната издръжка. Това
обстоятелство е подкрепено и от събраните по делото гладни доказателства.
По отношение на претенцията обаче, съдът приема, че доколкото издръжка не е
търсена от ищцата, независимо от периода на фактическа раздяла с ответника, и
по делото липсват доказателства за конкретните възможности на ответника,
включително и за това дали има други задължения за издръжка, поради което и
съдът приема, че същата следва да бъде определена в близък до минималния
размер, а именно по 130 лева месечно.
Затова и искът следва да бъде уважен за сумата от 650,00 лева, като за
разликата до пълния предявен размер от 850,00 лева следва да бъде отхвърлен
като недоказан по размер.
Относно
държавните такси и разноските
Ищцата претендира заплащането на разноски.
Съгласно чл. 329, ал. 1 ГПК Съдебните
разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния
съпруг.
В случая съдът прие, че вината за
разстройството за брака е на ответника, поради което и той дължи на ищцата
всички сторени разноски, включващи заплатени държавна такса /25,00 лева/,
адвокатско възнаграждение /600 лева/, както и заплатения депозит за особен
представител /300 лева/
На ответника следва да бъде възложено заплащането на окончателната
държавна такса по развода в съответствие с чл. 6, т. 2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
(ГПК) в размер на 20,00
лева.
Съобразно изхода на делото, ответникът следва да бъде
осъден да заплати държавна такса върху издръжката в размер на 244,80 лева.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
БРАКА МЕЖДУ Р.Е.П. ЕГН *********** ***«……» № .. и П.Г.П. ЕГН ********** *** КАТО
ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН ПО ВИНА НА СЪПРУГА.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на
брака съпругата Р.Е.П. ЕГН *********** ***«………….» № .. да
носи предбрачното си фамилно име М..
ПРЕДОСТАВЯ на
Р.Е.П. ЕГН ***********
***«……………» №.. упражняването на
родителските права по отношение на детето В. П. П. ЕГН **********, при която то
ще живее.
ОПРЕДЕЛЯ режим
на лични отношения на бащата П.Г.П. ЕГН **********, всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа 18,00 часа без преспиване,
както и 10 дни през лятото, в период, който не съвпада с платения годишен
отпуск на майката.
ОСЪЖДА П.Г.П. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАЩА В ПОЛЗА НА В. П. П. ЕГН ********** чрез нейната майка и законна
представителка Р.Е.П. ЕГН *********** ***«………….» № . ежемесечна
издръжка в размер на 170,00 лв. (сто и седемдесет лева), считано от 01.11.2018
г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване
ДОПУСКА
ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК в тази част на
решението.
ОСЪЖДА П.Г.П. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на В. П. П. ЕГН ********** чрез нейната майка и законна
представителка Р.Е.П. ЕГН *********** ***«…….» № . сумата от 650 лв. (шестстотин и петдесет лева), представляваща
издръжка за периода от 01.06.2018 г. до 01.11.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за пълния му предявен
размер от 850 лева
ОСЪЖДА П.Г.П. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Р.Е.П. ЕГН *********** ***«………..»
№ . сумата от 925 лв. (деветстотин
двадесет и пет лева), разноски в производството.
ОСЪЖДА П.Г.П.
ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Ихтиманския районен съд държавна такса по развода
в размер на 20,00 /двадесет/ лева, както и държавна такса по издръжката в
размер на 244,80 лв. /двеста четиридесет и четири лева и осемдесет стотинки/,
ведно с пет лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай, че не ги
внесе доброволно.
Решението по развода е окончателно, а в останалата част
подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните
пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Р. Йорданова)