Р Е Ш Е Н И Е
№ …….
гр. П., 15.07.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-ри състав, в
публично съдебно заседание проведено на осми юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Елена Стоилова
при секретаря Н.
С., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 685 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Х.Л.В.,
ЕГН **********, адрес: *** и Д.И.В.,
ЕГН **********, адрес: *** срещу В.Л.В., ЕГН **********, адрес: ***.
По делото е постановено Решение № 372/05.12.2019г.,
с което е допуснат до делба ДВОРНО МЯСТО с площ от 2550 квадратни метра, с включени от имота 1280
квадратни метра в урегулиран поземлен имот /парцел/ II-226 в кв. 21 и включени от имота 1270 квадратни метра в част от планоснимачен номер
226 по плана на с. Я., ведно с построените в него сгради – жилищна сграда със
застроена площ от 88 кв.м., лятна кухня със застроена площ от 16 кв.м.,
стопанска постройка със застроена площ от 90 кв.м., при граници на дворното
място: парцели I-227, XIV-225, XIII-226, XII-224, XII-214 МЕЖДУ СЪДЕЛИТЕЛИТЕ: Х.Л.В., ЕГН **********, адрес: *** и Д.И.В., ЕГН **********, адрес: *** и В.Л.В., ЕГН **********, адрес:
***.
Производството
е по реда на чл. 341 и сл. от ГПК и се намира във
втора фаза - по извършване на делбата. По делото са изготвени и приети СТЕ относно
поделяемостта на имотите.
Ищците са направили следните претенции по
сметките Искане от ищеца Х.В. по чл.349,
ал.2 ГПК да им бъде възложен в дял делбения имот, предвид на това, че нямат
друго жилище.
Претенции с правно основание чл.346 ГПК вр.чл.31,
ал.2 ЗС за заплащане на сума в размер на 69 лева считано от 11.03.2020г.,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на делбения имот.
Претенция с правно основание чл.346 ГПК вр.чл.30,
ал.3 от ЗС от съделителя Х.В. за заплащане на сума в размер на 55,56 лева,
представляваща 1/6 част от заплатената от Х.В. сума в общ размер на 333,33 лева
за данък за делбения имот за периода 2010-2017г..
В дадения му срок за отговор ответника не
изразява становище.
В
съдебно заседание процесулния представител на ищците моли да им бъде възложен
имота и да се уважат претенциите им по сметките. Ответникът заявява, че е
съгласен на споразумение.
След
като разгледа извършените до момента съдопроизводствени действия, направените искания и събраните доказателства,
съдът установи следното:
С Решение № 372/05.12.2019г., с което е
допуснат до делба ДВОРНО МЯСТО с площ от 2550 квадратни метра,
с включени от имота 1280 квадратни метра в урегулиран поземлен имот /парцел/ II-226 в кв. 21 и включени от имота 1270 квадратни метра в част от планоснимачен номер
226 по плана на с. Я., ведно с построените в него сгради – жилищна сграда със
застроена площ от 88 кв.м., лятна кухня със застроена площ от 16 кв.м.,
стопанска постройка със застроена площ от 90 кв.м., при граници на дворното
място: парцели I-227, XIV-225, XIII-226, XII-224, XII-214 МЕЖДУ СЪДЕЛИТЕЛИТЕ: Х.Л.В., ЕГН **********, адрес: ***
и Д.И.В., ЕГН **********, адрес: *** и В.Л.В., ЕГН **********, адрес: ***, при следните квоти
в съсобствеността за всеки от тях:
- за Х.Л.В., ЕГН ********** и Д.И.В., ЕГН **********,- 4/6 идеални части в режим на
съпружеска имуществена общност;
- за Х.Л.В., ЕГН ********** – 1/6 идеални части
- за В.Л.В.,
ЕГН ********** – 1/6 идеални части.
От справка от Агенция по
вписванията на Х.В. за периода 1920г. 02.03.2020г.
се установява, че той не притежава друг жилищен имот освен идеалната част от
процесния.
От приходна квитанция от
24.08.2017г. се установява, че са заплатени 333.33 лева местни данъци и такси
за делбения имот през периода 2010г. – 2017г..
От изготвената по
делото СТОЕ, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена се
установява, че допуснатите до делба имоти са неподеляеми, пазарната им стойност
е в общ размер на 20 500 лева. Разпределението по квоти съобразно дяловете
на съделителите е следното: за Х.В. – 3417 лева, за Х.В. и Д.В. – 14 206
лева, за В.В. - 3417 лева. Пазарния месечен наем на делбения имот е 83 лева.
От показанията на св.Т.
и св.Д., които съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останалите
събрани по делото доказателства се установява, че ищците имат имот в с.Я. къща,
лятна кухня, стопански постройки и двор. Ищците са се грижели за родителите на Х.
и В. преди смъртта им. След смъртта на майката на Х. и В. ответникът В. ползвал изцяло делбените имоти,
не допускал ищците до къщата, сменил патрона на бравата на входната врата на
къщата. Това се случило през 2014г./2015г..
През есента на 2019г. ищецът Х.В. искал да
подменя керемиди и капаци на покрива на къщата. Той отишъл там заедно със св.Д.
и установили, че вратата на къщата е заключена. Тя била заключена, когато
посещавали имота и преди 2-3 години.
От правна страна съда намира следното:
Втората фаза на делбата, съгласно уредбата на
процесуалния закон следва да се извърши в предметната рамка на решението по
допускане на делбата т.е. за имотите
допуснати до делба и между
лицата, титуляри на правото на
собственост или техни законни правоприемници. Предвид на това делбата следва да
се извърши на имота описан в Решение № 372/05.12.2019г. между съделители и
съобразно квотите посочени там.
По искането по чл.349,
ал.2 от ГПК
Направено е искане за възлагане на жилищния имот
от Х.В.. За основателност на искането молителят следа да докаже, че: неподеляемият имот е жилище, при откриване на наследството
е живял в него и не притежава друго жилище, основанието за придобиване на
собствеността следва да е наследяване. От събрание по делото писмени
доказателства – справка от Агенция по
вписванията се установи, че В. не притежава други жилищни имоти.
Между страните не се спори, че ищецът Х.В. е
живял в жилищния имот към момента на смъртта на баща си.
Имотът, чието възлагане се иска е жилищен - къща,
като дворното място и останалите постройки в него допуснати до делба имат
обслужващо предназначение спрямо къщата. Според изготвената по делото СТОЕ делбените
имоти са неподеляеми съобразно квотите на съделителите.
Съдът намира, че е налице и последната
предпоставка за основателност на искането по чл.349, ал.2 от ГПК основанието за
придобиване да е наследяване. Обстоятелството, че ищеца по искането В. е
придобил от майка си, която също е наследник на починала си съпруг и общ
наследодател на Х. и В.В., Л. И. след откриване на наследството нейните 4/6
ид.ч. не променя това. Обстоятелството, че сънаследниците Х.В. и Д. И.а са
извършили прехвърлителна сделка по между си не променя еднородността на възникване
на съсобствеността, а именно по наследяване.
Предвид гореизложеното и основателността на
искането по чл.349, ал.2 ГПК на съделителя Х.В. следва да се поставят в дял делбените
имоти, като той следва да уравни дяловете на
останалите съделители в пари.
Съобразно СТОЕ
стойността на делбените имоти е 20 500 лева, като
съобразно квотите в съсобствеността припадащата се част на Х.В. е 3417 лева, на
Х.В. и Д.В. в режим на СИО е 14 206 лева, на В.В. е 3417 лева.
Предвид на това съделителят Х.В. следва да заплати за уравнения на дяловете
на В.В. – 3147 лева и на Д.В. – 7103 лева.
Сумите за уравнението В.
следва да изплати в 6-месечен срок от влизането в сила на решението за
възлагане на основание чл.349, ал.5 от ГПК, като на основание чл.349, ал.6 от ГПК В. става собственик на имота, след като изплати в срока по ал. 5
определеното парично уравнение заедно със законната лихва. Ако уравнението не
бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и
имотът се изнася на публична продан.
По претенциите по
сметките
Ищците Х.В. и Д.В. са предявили претенция, с
правно основание чл.346 ГПК вр.чл.31, ал.2 ЗС срещу ответника В.В. за заплащане на сума в размер на 69 лева считано от
11.03.2020г., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на делбения
имот.
Ищецът Х.В. е предявил претенция с правно
основание чл.346 ГПК вр.чл.30, ал.3 от ЗС срещу ответника В.В. за заплащане на
сума в размер на 55,56 лева, представляваща 1/6 част от заплатената от Х.В.
сума в общ размер на 333,33 лева за данък за делбения имот за периода
2010-2017г..
В тежест на ищците по претенцията е да
докажат, че делбения имот се ползва изцяло от ответника и те нямат достъп до
него, че ищщецът Х.В. е заплатил 333,33 лева за данък за делбения имот за
периода 2010-2017г..
Ответникът няма факти, които да са в негова
доказателствена тежест.
Относно искът по чл.31, ал.2 от ЗС съдът
намира, че същия е недопустим и производството по него следа да бъде
прекратено, тъй като ищецът не е посочил период, за който претендира
обезщетението за лишаването му от ползване на делбения имот. Такова искане за присъждане на вземане без посочен
период или евентуално за бъдещ период е допустимо само в изрично регламентирани
от закона случаи – присъждане на законната лихва (чл.86 ЗЗД), присъждане на
издръжка, искане по чл.344, ал.2 ГПК. Настоящият случай не попада в посочените,
според твърденията на ищците претенцията им е такава с правно основание чл.31,
ал.2 от ЗС, а не такава по чл.344, ал.2 от ГПК. Последното не лишава ищеца от
възможността да претендират обезщетението за лишаване от ползване след
завеждане на исковата молба по настоящото дело в отделно производство. В този
смисъл е съдебната практика – решение № 99/13.05.2016 г. по гр.д. № 83 по описа
за 2016 г. на ВКС, I г.о.,
решение №182/26.01.2017 г. по гр.д. № 2067 по описа за 2016 г. на ВКС, II г.о. и др.
По отношение на претенцията с правно
основание чл.30, ал.3 от ЗС съдът я намира за основателна. Според разпоредбата
на чл.30, ал.3 от ЗС всеки от съсобствениците участва в ползите и тежестите за общата
вещ съразмерно с дела си. От приетата по делото разписка, представена от
процесуалния представител на ищците се доказа, че на 24.08.2017г.
са заплатени 333.33 лева местни данъци и такси за делбения имот през периода
2010г. – 2017г.. Разписката не е оспорена от ответника, нито твърдението, че
сумите са заплатени от ищеца Х.В., поради което съдът намира за доказано
обстоятелството, че ищецът В. е заплатил местните данъци и такси за делбените
имоти за периода 2010-2017г.. Съобразно припадащата му се част от имотите 1/6
ид.ч. ответникът следва да участва в този разход за имота в размер на 333.33х1/6=55.56
лева. Предвид на това предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Съгласно нормата на чл. 355 от ГПК, страните заплащат
разноските съобразно стойността на дяловете им. Пазарната стойност на делбения
имот съобразно СТОЕ е 20 500 лева, дължимата държавна
такса по делото е 820 лева, от които по 136,67 лева следа да заплатят Х.В. и В.В.
и общо 546,67 лева следва да заплатят Х.В. и Д.В..
По претенцията с правно основание чл.31,
ал.2 ЗС се дължи държавна такса в размер на 50 лева, която следва да се заплати
от ищците предвид недопустимостта на претенцията им.
По претенцията с правно основание чл.30,
ал.3 ЗС се дължи държавна такса в размер на 50 лева, която следва да се заплати
от ответника предвид уважаване на иска.
По исканията по сметките разноските следва
да се определят по правилата на чл.78 ГПК. Според разпоредбата на чл.355 ГПК
страните в производството по делба заплащат разноски според дяловете си, а по
присъединените искове съобразно чл.78 ГПК. Ищците претендират 560 лева
заплатено адвокатско възнаграждение, 400 лева за СОТЕ, от които съобразно
техния дял те дължат 250 лева, а ответника 50 лева, които са внесени от ищците
и 100 лева възнаграждение за допълнителната задача на вещото лице по отношение
на претенцията по чл.31, ал.2 ЗС. Адвокатското възнаграждение в размер на 560
лева е определено общо за процесуално представителство по цялото дело. От него ответникът
следва да заплати част съразмерна само на уважените претенции по чл.30, ал.1 от
ЗС и претенцията за възлагане. Съдът определя по справедливост и предвид
липсата на фактическа и правна сложност на уважените претенции, че ответникът
следва да заплати на ищците адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.
Ответникът следва да заплати на ищците и 50 лева за дължимия от него депозит за
вещото лице по изготвената СТОЕ, защото целия депозит е заплатен от ищците.
Допълнителния депозит за СТОЕ в размер на 100 лева следва да остане в тежест на
ищците, тъй като този разход е сторен във връзка с доказване на претенцията на
ищците по чл.31, ал.2 от ЗС, производството, по която е недопустимо.
С
оглед на гореизложеното , Съдът
Р
Е Ш И:
ВЪЗЛАГА по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК на Х.Л.В., ЕГН **********, адрес: ***, ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с.Я., общ.Ветрино, обл.Варна с площ от 2550 квадратни метра, с включени от имота 1280
квадратни метра в урегулиран поземлен имот /парцел/ II-226 в кв. 21 и включени от имота 1270 квадратни метра в част от планоснимачен номер
226 по плана на с. Я., ведно с построените в него сгради – жилищна сграда
със застроена площ от 88 кв.м., лятна кухня със застроена площ от 16
кв.м., стопанска постройка със застроена площ от 90 кв.м., при граници
на дворното място: парцели I-227, XIV-225, XIII-226, XII-224, XII-214.
ОСЪЖДА Х.Л.В., ЕГН **********,
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.В., ЕГН **********, адрес: *** сума в размер на 7103 лева и на В.Л.В., ЕГН **********, адрес: *** сума в
размер на 3147 лева за уравняване на дела
им в прекратената съсобственост.
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по
предявения иск с правно основание чл.346 ГПК вр. чл. 31, ал. 2 ЗС от Х.Л.В.,
ЕГН **********, адрес: *** и Д.И.В.,
ЕГН **********, адрес: *** срещу В.Л.В., ЕГН **********, адрес: *** за заплащане на сума в
размер на 69 лева считано от 11.03.2020г., представляваща обезщетение за
лишаване от ползване на припадащите им се идеални части от ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с.Я.,
общ.Ветрино, обл.Варна с площ от 2550 квадратни метра, с включени от
имота 1280 квадратни метра в урегулиран поземлен имот /парцел/ II-226 в кв. 21 и включени от имота 1270 квадратни метра в част от планоснимачен номер
226 по плана на с. Я., ведно с построените в него сгради – жилищна сграда със
застроена площ от 88 кв.м., лятна кухня със застроена площ от 16 кв.м.,
стопанска постройка със застроена площ от 90 кв.м..
ОСЪЖДА на основание чл.346 ГПК вр. чл. 30, ал. 3 ЗС В.Л.В., ЕГН **********,
адрес: *** да заплати на Х.Л.В., ЕГН **********,
адрес: *** сума в размер на 55,56
лева,
представляваща 1/6 част от заплатената от Х.В. сума в общ размер на 333,33 лева
за дължими местни данъци и такси за периода 2010-2017г. за ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с.Я.,
общ.Ветрино, обл.Варна с площ от 2550 квадратни метра, с включени от
имота 1280 квадратни метра в урегулиран поземлен имот /парцел/ II-226 в кв. 21 и включени от имота 1270 квадратни метра в част от планоснимачен номер
226 по плана на с. Я., ведно с построените в него сгради – жилищна сграда със
застроена площ от 88 кв.м., лятна кухня със застроена площ от 16 кв.м.,
стопанска постройка със застроена площ от 90 кв.м..
ОСЪЖДА Х.Л.В., ЕГН **********, адрес: *** да заплати по сметка на Провадийски районен съд сума в размер
на 136,67 лева и В.Л.В., ЕГН **********, адрес: ***, да
заплати по сметка на Провадийски районен
съд сума в размер на 186,67 лева държавни такси по делото, на
основание чл.71, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Х.Л.В., ЕГН **********, адрес: ***
и Д.И.В., ЕГН **********, адрес: *** да заплатят по сметка на Провадийски районен съд сумата в размер
на общо 596.67 лева – държавни такси по делото на основание чл.71, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА В.Л.В., ЕГН **********, адрес: *** да
заплати на Х.Л.В., ЕГН **********, адрес: ***
и Д.И.В., ЕГН **********, адрес: *** сума в размер общо на 250 лева разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ПРЕДОСТАВЯ 6-месечен срок от влизането в сила на
решението за възлагане на основание чл.349, ал.5 от ГПК, на Х.Л.В., ЕГН ********** да заплати на останалите съделители горепосочените суми
за уравнение на дяловете им. При неплащане на сумите в срок решението за възлагане
се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните, а в прекратителната му част, имаща характер на
определение в 1-седмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………